Номер на жалба: 18967/03

Членове от Конвенцията: (П1-1) Защита на собствеността, (П1-1-1) Намеса, (П1-1-1) Мирно ползване от притежания, (П1-1-1) Притежания

По дело Мутишев и други с. България,

Европейският съд за правата на човека (пети състав), заседавайки в следния състав::

          Пеер Лоренцен, председател,
          Ренате Жаегер,
          Карел Юнгвиерт,
          Райт Марусте,
          Марк Вилиже,
          Изабел Беро-Льофевр,
          Здравка Калайджиева, съдии,
          и Клаудия Вестердиек, секционен съдебен секретар,

След заседание на съдиите при закрити врата на 10 ноември 2009 година,

Произнася следното съдебно решение, взето на тази дата:

ПРОИЗВОДСТВО

1.  В основата на делото е жалба (N° 18967/03) срещу Република България; осем граждани на тази държава, господата Саид Мутишев, Едип Мутишев, Йорданка Мутишева, Ивайла Мутишева, Корнелия Лисийска, Катя Ангелова, Кристина Йовчева и Илия Илиев ( "жалбоподатели") са сезирали Съда на 26 май 2003 година, позовавайки се на раздел 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (по-долу: "Конвенцията").

2.  Жалбоподателите се представляват от М. Екимджиев, адвокат в Пловдив. Българското правителство (по-долу: "Правителството") се представлява от своя служител, госпожа М. Димова от Министерство на правосъдието.

3.  Жалбоподателите твърдят по-специално, че неизпълнението на едно окончателно решение в тяхна полза, с което се постановява реституция на земеделски земи, е довело до нарушение на правото на уважение на собствеността им, гарантирано от член 1 от Протокол N° 1. Те се оплакват и от нарушение на правото делото им да бъде разгледано в разумен срок, право, гарантирано от член 6, § 1 на Конвенцията. И накрая, те се жалват от липсата в националното законодателство на ефективни средства за правна защита, чрез които те да могат да предявят претенции поради неспазването на техните права, гарантирани от Конвенцията.

4.  На 5 март 2003 година, Съдът реши да съобщи на Правителството оплакванията, основаващи се на член 6, § 1 и 13 и на член първи на Протокол N° 1. Позовавайки се на разпоредбите на член 29 § 3 на Конвенцията, той реши освен това делото да бъде разгледано както по отношение на допустимостта му, така и по същество.

ПО СЪЩЕСТВО

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА НА СЛУЧАЯ

5.  Жалбоподателите са родени съответно през 1921, 1928, 1946, 1970, 1944, 1949, 1962 и 1963 година и живеят в Благоевград и София..

6.  Всички жалбоподатели са наследници на едър земевладелец (И. М.), починал през февруари 1945 година и оставил след себе си пет деца. По-голямата част от тях принадлежат към турското малцинство.

7.  След установяване на комунистическия режим през септември 1944 година, властите предприемат широкомащабна аграрна реформа. Последната е предвиждала да се раздаде земя на малоимотните земеделски стопани, както и да се експроприира част от земите, принадлежащи на едрите земевладелци (параграф ... и следващите, по-горе).

8.  От друга страна, реформата е улеснявала и налагала създаване на кооперативни стопанства във вреда на частните собственици. В крайна сметка, към края на петдесетте години, всички земеделски земи, принадлежали на частни собственици, са били включени в кооперативните стопанства.

1.  Искане за реституция на спорните земи

9.  През март 1991 година е приет Закон за собствеността и ползването на земеделски земи  (по-долу: "законът от 1991 година"), предвиждащ реституция на земеделските земи, колективизирани по време на комунистическия режим. В случай на невъзможност земеделски земи да бъдат реституирани, законът предвижда бившите им собственици да бъдат обезщетени със земеделски земи, управлявани от общината или принадлежащи на последната или с компенсаторни бонове.

10.  На 19 февруари 1992 година, жалбоподателите подават искане за реституция на двадесет и осем земеделски земи, разположени в землището на бившето село Кърджево, понастоящем носещо името Българчево. Те изтъкват, че тези земи са принадлежали на И. М. преди колективизацията на земеделските земи, извършена в началото на комунистическата епоха..

11.  С решение от 14 март 1994 година, поземлената комисия отхвърля искането за реституция.

12.  Жалбоподателите обжалват решението.

13.  От сведенията, представени от страните, следва, че на 21 юни 1995 година въпросното дело е било отложено по искане на един от жалбоподателите поради наличие на преюдициален спор. Това искане е било последвано от искане за спиране на процедурата по оспорване на отказа на поземлената комисия, за да се изчака изходът на преюдициалното производство. Съдебното производство бива възобновено на 22 декември 1998 година по искане на жалбоподателите. След това, между 14 април и 27 септември 1999 година, две съдебни заседания са били отложени поради искания от жалбоподателите да бъдат изслушани свидетели, присъствието на които в крайна сметка не е било осигурено от заинтересованите лица.

14.  От друга страна, на дата, която не се съобщава, Благоевградски окръжен съд постановява провеждане на техническа съдебна експертиза. На 25 януари 1999 година, жалбоподателите се жалват пред директора на Бюро "Съдебни експетизи" от това, че съдебният експерт все още не е представил доклада си. Те посочват, че според експерта, отказът на поземлената комисия да предостави някои документи е забавил експертизата с четири години. Съдебният експерт представя своя доклад на непосочена дата през 1999 година.

15.  Чрез съдебно решение от 3 декември 1999 година, Благоевградски окръжен съд потвърждава решението на поземлената комисия. Жалбоподателите обжалват решението пред Благоевградски районен съд. Поземлената комисия не изпраща свой представител пред районния съд.

16.  Чрез окончателно съдебно решение от 22 март 2002 година, Благоевградски районен съд отменя атакуваното съдебно решение и решението на поземлената комисия и обявява, че "възстановява правото на собственост" на жалбоподателите върху спорните земи - двадесет и осем на брой, двадесет и седем от които - разположени в землището на селище Кърджево и една - в землището на селище Благоевград. Съдът се произнася по следния начин:

"Съдът не споделя становището на първата инстанция, че решението (на поземлената комисия) е законосъобразно. (Комисиятя) е допуснала грешка, отказвайки да възстанови правото на собственост на български граждани от турски произход, позовавайки се на (изселническия договор от 1926 година). Нищо не свидетелства наистина, че (И. М.) и неговата съпруга (...) са били бежанци по смисъла на закона за признаване на правото на недвижима собственост в новите земи. От това следва, че нито гореспоменатият договор, нито този от 1959 година са приложими спрямо предшественика на жалбоподателите. Поради тази причина, наследниците не могат да бъдат лишени от правото си на собственост над (въпросните) земи.

Освен това, не е било представено никакво доказателство - нито пред поземлената комисия, нито пред съда, което да свидетелства за това, че И. М. е сключил законни договори за продажба, по силата на които да е предостъпил правото си на собственост над част от земеделските земи. Поради тази причина, мотивът на атакуваното съдебно решение, според който част от земите са сменили собственика си, е недействителен.

(Поземлената комисия) е допуснала грешка, като е отхвърлила искането поради съществуването на възражение, свързано с материално право между (жалбоподателите) и трети лица. Доказателствата, представени (в това отношение) показват, че такъв спор съществува между тях и общината. Обаче не този спор е упоменат в (решението на поземлената комисия) като мотив за отказ. Деветнадесетте преписки, представени от други ищци, не позволяват да се заключи, че земите, за които (тези ищци) претендират, са идентични със земите, за които претендират жалбоподателите в настоящото производство.

Следователно, (съдът) счита, че решението на поземлената комисия е незаконосъобразно и трябва изцяло да бъде отхвърлено.

Отмяната на решението задължава съда да се произнесе по същество относно иска за реституция. Съдът счита, че този иск е обоснован относно всички земеделски земи, за които има претенция. Член 12, алинея 2 на (закона от 1991 година) гласи, че правото на собственост може да се установява посредством нотариални актове и други писмени доказателства. Съдебните актове, като решението на Софийски апелативен съд от 11 юли 1937 година и свидетелството, издадено на 11 юли 1923 година въз основа на решението на мировия съдия на на Горна Джумая в рамките на производство за легализация, имат също доказателствена сила, що се отнася до правото на собственост. Тези доказателства показват по неоспорим начин, че преди създаване на кооперативните стопанства (И. М.) е бил собственик на подробно описаните в тях ниви. По тази причина, неговите наследници, които са негови правоимащи, имат право да им бъдат възстановени имотните права, които той е имал  преди смъртта си и по-точно - преди създаването на кооперативните стопанства. Поради тези причини, (съдът) счита, че следва да бъде възстановено на (жалбоподателите) правото на собственост над земеделските земи, принадлежали на И. М. "

В съдебното решение е посочена площта и разположението на всеки реституиран недвижим имот по отношение на съседните терени, както и землището на слятото сега селище, в което той се е намирал. Общата площ на реституираните земи възлиза на около 104,8 хектара. Това съдебно решение не се придружава от план на терените. Районният съд не уточнява изрично дали тези терени трябва да бъдат реституирани в предишните им граници или съгласно план за разпределение на земеделските земи.

17.  На дата, която не е посочена, поземлената комисия изисква от районния съд да разтълкува решението си от 22 март 2002 година. С решение от 6 януари 2003 година, районният съд уточнява, че селището, съставено от село Кърджево, е идентично със село Българчево, тъй като това село е сменило името си през 1934 година. Той отказва да се произнесе по другите въпроси, повдигнати в искането за тълкуване, мотивирайки се с това, че те засягат законността на решението.. Тези въпроси се отнасят до факта, че в решението не се уточнява разположението на един от реституираните имоти, че жалбоподателите не са били депозирали искане за реституция на терена, разположен в рамките на подлежащата на застрояване площ на град Благоевград и че не са доказали правото си на собственост над три четвърти части от този терен..

2.  Опити на жалбоподателите да постигнат изпълнение на решението от 22 март 2002 година.

18.  На 21 януари 2003 година, жалбоподателите поискват от общинската служба  по земеделие и гори  (по-долу: "общинска служба по земеделие") - административният орган, заменил поземлената комисия, да извърши реституция на двадесет и осемте земи, в съответствие с решението на Благоевградски районен съд.

19.  С решение от 26 март 2003 година, позоваващо се на съдебното решение от 22 март 2002 година и на член 18ж от постановлението за прилагане на закона от 1991 година, общинската служба по земеделие "признава правото на собственост на наследниците на Ибрахим Саидов Мутишев в съществуващите (или възстановими) стари реални граници”) над двадесет и осем терена с обща площ 104.65 хектара.

Тя отбелязва, че по силата на член 10, алинея 8 на закона от 1991 година (параграфи от ... до ...  по-долу), жалбоподателите имат право да им бъдат реституирани 20 хектара, както и право на обезщетение чрез компенсаторни бонове на 84.65 хектара, съгласно член 35 от закона от 1991 година (параграфи от ... до ...  по-долу).

В това решение не се упоменава теренът с площ от 0,2 хектара, разположен в Благоевград, в границите на подлежащата на застрояване площ на този град.

20.  С писмо от 28 март 2303 година, жалбоподателите биват уведомени също, че член 11, алинея 4 на закона от 1991година (параграф ... по-долу) е приложим към техния случай. Те биват поканени да се явят в общинската служба по земеделие, за да си изберат свободни терени, които имат право да придобият вместо наследствените си земи. Писмото е било от С., директор на общинската служба по земеделие.

21.  На 8 април 2003 година, жалбоподателите биват уведомени, че поради преструктуриране на местната администрация, съставянето на плановете на терените предстои да бъде спряно.

22.  През април 2003 година, жалбоподателката Корнелия Лисийска обжалва решението от 26 март 2003 година, посочвайки, че то е назаконно,тъй като не отговаря на решението на районния съд от 22 март 2002 година. Жалбата бива разгледана от окръжния съд и от районния съд на Благоевград.. Обявена е за недопустима чрез окончателно решение на районния съд от 15 юни 2005 година.

Районният съд припомня, че на жалбоподателите е било възстановено правото на собственост над всички терени, явяващи се предмет на спора, чрез съдебно решение от 22 март 2002 година, придобило сила на пресъдено нещо. Като окръжния съд, той изразява мниние, че ищцата няма интерес да действа за възбуждане на производство, чийто предмет би бил един спор, вече разрешен чрез влязло в сила съдебно решение.

Той отбелязва след това, че общинската служба по земеделие е отказала да се съобрази с това решение, позовавайки се на член 35 на закона от 1991 година. При все това, той счита, че атакуваното решение не оказва влияние върху съществуването на правото на собственост на жалбоподателите. Той отбелязва, че тъй като към съдебното решение от 22 март 2002 година не са приложени планове, жалбоподателите могат да се снабдят с планове на реституираните терени, с които да се конкретизира напълно правото им на собственост над тези недвижими имоти.

23.  С писмо от 27 септември 2005 година в отговор на две искания, подадени на 31 август и 13 септември 2005 година, общинската служба по земеделие уведомява жалбоподателите, че трябва да уточнят терените, които желаят да им бъдат реституирани, като се отнесат до регистъра на нереституираните земи, управлявани от общината, извлечения от които те вече са получили.

24.  На 18 януари 2006 година, жалбоподателите подават такова искане, в което уточняват между другото, че са установили, че някои лозарски терени се обработват от жители на село Българчево. В желанието си да избягнат конфликти, те искат от общинската служба да им реституира някои други лозарски терени с обща площ 5 хектара.

25.  Чрез две решения от 16 март 2006 година, общинската служба по земеделие възстановява правото на собственост на жалбоподателите над земеделски земи с обща площ от около 16,76 хектара в други граници, присъждайки им следователно земи, различни от тези, които И. М. е притежавал (параграф ... по-долу). Чрез решение от 30 май 2006 година, тя възстановява правото на собственост на жалбоподателите над два терена с обща площ от 1.415 хектара в предишните им граници, присъждайки им следователно земи, които И. М. е притежавал (параграф ... по-долу). Оказва се, че тези решения са били съобщени на жалбоподателите през декември 2006 година и че заинтересованите лица не са ги обжалвали пред съда.

26.  Правителството представя писмо от директора на Областна дирекция "Земеделие и гори" от 15 юни 2007 година, в което се уточнява, че на посочената дата на жалбоподателите са били реституирани 18,1768 хектара земеделски земи и че те е трябвало да подадат искане за идентификация на другите терени, които са искали да им бъдат реституирани в рамките на 20 хектара.

27.  През второто тримесечие на 2007 година, общинската служба по земеделие издава на жалбоподателите планове за някои терени с обща площ от около 16 хектара.

28.  Правителството представя също извлечение от регистъра на земеделските земи на селище Българчево от 19 февруари 2009 година. Този документ удостоверява факта, че 35 недвижими имота с обща площ от 20,0893 хекара са записани на името на И. М., като техен бивш собственик.

29.  Страните не са изпратили точни сведения по въпроса за това дали план за разпределение на земеделските земи на селище Българчево е влязъл в сила, кога е станало това и дали този план засяга земеделските земи, наследени от жалбоподателите.

3.  Опити на жалбоподателите да постигнат изпълнение на съдебното решение от 22 март 2002 година, що се отнася до терена от 0.2 хектара, разположен в подлежащите на застояване граници на град Благоевград.

30.  С решение, взето на 20 юни 2006 година в резултат от искания, подадени от заинтересованите лица, общинската служба по земеделие възстановява правото им на собственост и над терена с площ 0,2 хектара, разположен в подлежащите на застояване граници на град Благоевград, терен неупоменат в решението му от 26 март 2003 година (параграф ... по-долу). При все това, тя отказва да издаде план на жалбоподателите, посочвайки им, че те трябва да подадат молба за това пред община Благоевград.

31.  С писмо от 10 юли 2007 година, кметът на община Благоевград отказва да издаде план на терена с мотив, че общинската служба по замеделие е пропуснала да приеме спомагателен план, в който да фигурира теренът на заинтересованите лица.

32.  На 09 октомври 2007 година, двама от жалбоподателите (господата. Едип Митушев и Илия Илиев) подават жалба пред Благоевградски административен съд. Жалбата е била първоначално обявена за недопустима с определение от първи ноември 2007 година на административния съд, който приема, че писмото на кмета не е индивидуален административен акт. Жалбоподателите подават касационна жалба.

33.  С постановление от 21 януари 2008 година, върховният административен съд касира атакуваното определение и постановява разглеждане по същество на жалбата, подадена от жалбоподателите. Върховният правораздавателен орган отбелязва, че не е било оспорено, че с окончателно решение от 22 март 2002 година, районният съд е възстановил правото на собственост на жалбоподателите над земеделските земи, между които и на парцела от 0,2 хектара. Общинската служба по земеделие е произнесла на свой ред решение за реституция на този терен в предишните му граници на 20 юни 2006 година. Съдът отбелязва в това отношение, че преди да вземе решение за реституция на въпросния терен, общинската служба по земеделие е трябвало да инициира служебно предварителна процедура, искайки от общината да издаде план на терена и удостоверение за неговия статут. Считайки, че собствениците не е могло да носят отговорност за пропуска на общинската служба по земеделие, върховният правораздавателен орган заключава, че искането им до кмета е било допустимо и че обосновката му е трябвало да бъде разгледана по същество. Съответно, той връща делото на благоевградския административен съд, компетентен на първа инстанция. Към датата на последните съобщения, получени от жалбоподателите, а именно, 12 май 2008 година, делото е било определено за разглеждане от съдиите в съвещателната стая, но административният съд все още не е бил произнесъл решението си.

4.  Обжалването за нищожност срещу решението от 26 март 2003 година.

34.  На 25 октомври 2007 година, господата Едип Мутишев и Илия Илиев подават жалба срещу решението на общинската служба по замеделие от 26 март 2003 година и искат от окръжния съд да постанови, че то е нищожно. Те искат също да бъде отменен мълчаливият отказ на службата да вземе ново решение, съответстващо на съдебното решение на благоевградския районен съд от  22 март 2002 година.

35.  Със съдебно решение от 12 май 2008 година, благоевградският окръжен съд уважава жалбата им и връща преписката на общинската служба по земедение с предписание да вземе ново решение, съответстващо на съдебното решение от 22 март 2002 година.

36.  Това решение бива потвърдено в рамките на касационно производство от благоевградския административен съд на 24 октомври 2008 година, който взема решение като последна инстанция. Този правораздавателен орган отбелязва, че общинските служби са единствените органи, способни да възстановят собствеността над земеделски земи. След като съдебното решение от 22 март 2002 година е придобило сила на пресъдено нещо, общинската служба по земедение е била длъжна да се съобрази с това и да вземе решение, засягащо всички реституирани терени и съобразено с разпоредбите на закона от1991 година.

37.  Административният съд отбелязва, че атакуваното решение е включвало две клаузи: едната, "признаваща правото на собственост на наследниците на И. М. върху всички земи, реституирани по силата на решението, взето от Благоеградски районен съд", а другата, предвиждаща реституция на 20 хектара земеделски земи и обезщетяване на жалбоподателите за 84,65 хектара други земи. Той констатира, че в тази втора клауза не са посочени реституираните земи и тяхното разположение, както и че не са посочени земите, за които жалбоподателите трябва да получат обезщетение. Той заключава, че атакуваното решение е нищожно в тази си част и че общинската служба по земеделие е задължена да вземе ново решение, в което да посочи кои терени ще реституира и кои отказва да реституира.

38.  Страните не уведомиха съда дали общинската служба по земеделие е взела ново решение след уведомлението, което е получила от благоевградския административен съд.

5.  Жалби, подадени от жалбоподателите до Министерство на земеделието

39.  На дата, която не се съобщава, жалбоподателите се жалват пред министъра на земеделието от това, че поземлената комисия е била съставила план за разпределение на земеделските земи, включващ и земите на бившите собственици, без да дочака изхода от производството по оспорване на решението от 14 март 1994 година, с което се е отхвърляло искането им за реституция. Те посочват, че са оспорили този план чрез жалба, подадена на 11 ноември 1996 година. Те поддържат, че поземлената комисия не е изпратила тази жалба до компетентния съд. При все това, те не посочват да са сезирали сами компетентните правораздавателни органи - възможност, която се е предвиждала от националното законодателство в сила по време на разглежданите факти. Жалбоподателите се жалват и от това, че земите, принадлежани на предците им, са били реституирани на други лица посредством този план за разпределение на земеделските земи, докато по това време, производството по оспорване на отказа на поземлената комисия е продължавало да виси. Изхождайки от това, че планът за разпределение се е основавал на очевидна фактическа грешка, те молят министъра да се разпореди за неговата поправка.

40.  Успоредно с протичане на административните и съдебни производства, жалбоподателите изпращат редица молби до министъра на земеделието.  Те искат да им бъдат реституирани всички земи в старите им реални граници, включитено терена от 0,2 хектара, разположен в подлежащите на застрояване граници на град Благоевград.

6.  Жалби, подадени от жалбоподателите до прокуратурата

41.  На дата, която не се съобщава, след 22 март 2002 година, жалбоподателите сезират прокуратурата и искат да се открие наказателно производство срещу един служител на общината, наречен С., за злоупотреба с власт, неизпълнение на съдебно решение, измама, подбуда към лъжесвидетелство, подбуда към национална нетърпимост и т.н.

42.  Те се жалват от това, че С. им бил заявил, че няма да даде земя на турци. Те упоменават също една статия, публикувана в местен вестник и озаглавена: "Турци желаят да си присвоят сто хектара"; статията била публикувана след интервю с това лице. И накрая, жалбоподателите изтъкват, че са били възпрепятствани да установят границите на своите земи от разгневени селяни, за които твърдят, че са били подбудени от С. Разпрата между жалбоподателите и селяните е била отразена в репортаж, излъчен по обществената телевизия..

43.  От друга страна, жалбоподателите се жалват от отказа на С. да извърши необходимите административни постъпки за изпълнение на съдебното решение от 22 март 2002 година.

44.  С постановление от първи април 2005 година, апелативната прокуратура връща преписката на районната прокуратура за доразследване, посочвайки, че трябва да се провери по какви причини на жалбоподателите не са били издадени планове на земите и те не са били въведени в собственост на тези земи, за да може да се прецени по-точно имало ли е или не злоупотреба с власт, за която се предвижда наказателно преследване  по член 282 от наказателния кодекс (параграф, посочен по-долу).

45.  Жалбоподателите посочват, че все още не са уведомени за резултатите от това доразследване.

7.  Посредничество на Националния омбудсман и на омбудсмана на община Благоевград

46.  На 20 февруари 2006 година, жалбоподателите се жалват пред Националния омбудсман. Те посочват, че общинската служба по земеделие е отказала за изпълни окончателното съдебно решение от 22 март 2002 година. Изтъкват факта, че И. М. е починал през февруари 1945 година и подчертават че никаква ограничителна мярка по закона от 1946 за трудовата поземлена собственост (параграф, посочен по-долу) не е била приложена спрямо него и неговите наследници..

47.  Омбудсманът издава становище, което гласи следното:

"(...)

Отказът да се реституират 84,65 хектара земеделски земи е необоснован, тъй като законът от 1946 година е бил приет след смъртта на предшественика на жалбоподателите и член 13 на този закон предвижда наследниците да бъдат считани за отделни собственици, така че дяловете, онаследени от тях - жалбоподателите, да не надвишават максималните площи, предвидени от закона..

4.2 Заключение:

Общинската служба по земеделие и гори отказва незаконно да реституира в старите им реални граници 114 хектара земеделски земи на наследниците на И. М., след като правото им на собственост е било възстановено с окончателно съдебно решение от 22 март 2002 година, произнесено от Благоевградски районен съд.

5. Предложения и препоръки:

Въз основа на предоставените от молителя доказателства, считам, че е налице незаконно неизпълнение на съдебно решение.

Предлагам на общинската служба по земеделие и гори на Благоевград да вземе ново решение, съответстващо на съдебното решение от 22 март 2002 година, произнесено от Благоевградски районен съд и да възстанови собствеността над недвижимите имоти, описани в съдебното решение, в старите им реални граници. "

Жалбоподателите биват уведомени с писмо от 18 юли 2006 година.

48.  През юли 2007 година, жалбоподателите отправят до омбудсмана на град Благоевград искане да им помогне в техните усилия да влязат във владение на недвижимите имоти, описани в съдебното решение от 22 март 2002 година. През октомври 2007 година, омбудсманът на Благоевград препоръчва на общината да приеме допълнителен кадастрален план на терена с площ 0,2 хектара, разположен в подлежащите на застрояване граници на този град.

8.  Господин Едип Мутишев завежда срещу държавата дело за обезщетение

49.  Правителството представя постановление на Върховния касационен съд от 14 февруари 2008 година относно делото за обезщетение, заведено срещу Министерство на земеделието от господин Едип Мутишев, основаващо се на член 1, алинея 1 на закона от 1988 година за деликтната отговорност на държавата и общините (параграфи, посочени по-долу). Точният предмет на иска не е ясен, но от текста на постановлението следва, че жалбоподателят е поискал обезщетение за морална щета и пропусната полза, свързани със закъснението, допуснато в производството по реституция поради решенията и бездействията, оценени като незаконни, на поземлената комисия и на общинската служба по земеделие. Този иск, който е частичен и се отнася до една четвърт от пропуснатите ползи, е бил разгледан на три инстанции.

50.  С окончателно решение от 14 февруари 2008 година, Върховният касационен съд уважава частично претенциите на жалбоподателя. Висшият правораздавателен орган отбелязва, че последният твърди, че му е била нанесена както материална, така и морална вреда, свързана с три различни факта: а.) закъснението, с което той твърди, че поземлената комисия се е произнесла по молбата му за реституция, подадена на 19 февруари 1992 година; b.) отхвърлянето от поземлената комисия на молбата му за реституция, отменено със съдебното решение от 22 март 2002 година; c.) бездействието на общинската служба по земеделие, що се отнася до привеждането в действие на правото на жалбоподателя да влезе във владение на реституираните земи. Съдътотбелязва също, че по силата на член 10, алинея 8 на закона от 1991 година, максималната площ на реституираните земи не е можела да надвиши 20 хектава за всички наследници на И. М. Жалбоподателят, бидейки едно от петте деца на И. М., е можел да претендира да му се реституират 4 хектара.

51.  Що се отнася до срока на обработка на молбата за реституция, висшият правораздавателен орган е на мнение, че поземлената комисия е трябвало да извърши техническата и юридическа подготовка на реституцията на земеделските земи в срок от една година. Следователно, на жалбоподателя се е полагало обезщетение за пропуснати ползи в течение на периода от 19 март 1993 до 11 март 1994 година, дата, на която поземлената комисия е отхвърлила молбата за реституция.

52.  Що се отнася до вредата, понесена от жалбоподателя от отрицателното решение на поземлената комисия, отменено със съдебното решение от 22 март 2002 година, Върховният касационен съд, позовавайки се на някои факти, свързани с развитието на съдебното производство към окръжния съд (параграф ... по-горе), счита, че заинтересованото лице и другите жалбоподатели сами са съдействали за удължаване на разглеждането на своята жалба. Следователно, съдът счита, че закъснението по вина на поземлената комисия, за което на жалбоподателя е дължимо обезщетение, възлиза на три години и единадесет месеца.

53.  Що се отнася до факта, че жалбоподателят не е могъл да влезе във владение на реституираните земи, висшият правораздавателен орган счита, че съдебното решение от 22 март 2002 година не е сочело дали тези земи се реституират в старите им реални граници или в съответствие с план за разпределение на земеделските земи. Той отбелязва, че земите са били идентифицирани посредством старите им граници, каквито те са били през 1923 година. Докато идентификацията на тези недвижими собствености "според настоящшото им състояние" не е била извършена, общинската служба по земеделие не е имала задължение да въведе жалбоподателя във владение. Следователно, Висшият касационен съд отхвърля тази част от жалбата.

54.  Що се отнася до сумите, дължими като обезщетение, висшият правораздавателен орган е на мнение, че пропуснатите от жалбоподателя ползи са били достатъчно добре установени в един доклад за извършена съдебна експертиза, дотолкова доколкото, дори точното разположение на земите да не е било известно, експертите са взели предвид селищата, в землищата на които те са се намирали.

55.  Висшият правораздавателен орган присъжда на жалбоподателя сума от 15 635 български лева (BGN) (около 7 977 евро) за понесените материални вреди и 500 български лева (около 255 евро) за моралните щети.

56.  На 24 април 2008 година, на жалбоподателя е издаден изпълнителен лист срещу Министерство на замеделието, представен в министерството на 17 юли 2008 година. Към датата на последното, изпратено от него съобщение, а именно: 15 април 2009 година, на жалбоподателя все още не е била изплатена никаква сума.

II.  РЕЛЕВАНТНО НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ПРАКТИКА

1.  Аграрни реформи, проведени в началото на комунистическия режим

57.  Законът от 1946 за трудовата поземлена собственост – (по-долу: "законът от 1946 година"), отменен през 1997 година, е уреждал, между другото, раздаването на земи на малоимотните земеделски стопани. Тази цел е трябвало да се постигне чрез експроприация на част от земите, принадлежащи на едрите земевладелци и на лицата, не обработващи сами притежаваните от тях земи.

58.  Член 8, отменен през 1974 година, е предвиждал различни максимални стойности за площта от земя, която е можело да притежава едно семейство. Алинея 1 на тази разпоредба е предвиждала общи максимални стойности от 20 или 30 хектара в зависимост от областта. Алинеи 2 и 3 са предвиждали стойности, по-ниски от общоприетите, в зависимост от начина на ползване на земите от техните притежатели.

59.  Член 10 е определял семейството като общност от съпрузи и неженени деца.. Тази разпоредба определя по 5 хектара земя за всяко женено дете на собственика. Ако освен женените си деца, собственикът е имал повече от две неженени деца, разпоредбата е предвиждала по 2 хактара земя за всяко неженено дете.

60.  Член 13 е предвиждал, в случай че земите са принадлежали на няколко членове на семейството, площите им да бъдат събрани, за да се определи максималната площ, която семейството е можело да притежава. В случай на смърт на собственика преди определяне на максималната площ, неговите наследници са били разглеждани като отделни собственици, дори ако делбата на наследството все още не е била извършена (член 13, алинея 3).

2.  Обхват на правото за реституция на земеделските земи

61.  Законът от 1991 година за собствеността и ползването на земеделски земи  – (по-долу: "законът от 1991 година") и Правилникът за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи – (по-долу: "правилникът за прилагане на закона от 1991 година") уреждат възстановяването на собствениците и на техните наследници на правото на собственост над колективизираните или експроприирани земеделски земи по време на комунистическия режим.

62.  Член 10, алинея 1 на закона от 1991 година е предвиждал в своята първоначална редакция реституция на земеделските земи, внесени в кооперативните стопанства. Член 10, алинея 4 на закона от 1991 година предвижда реституцията на земеделските земи, внесени в кооперативните стопанства, да се извърши в границите, предвидени от член 8 на закона от 1946 година. По силата на член 10, алинея 5 на закона от 1991 година, собствениците на земите, експроприирани по член 8, алинеи 2 и 3 на закона от 1946 година, имат право да бъдат обезщетени със земи или парични средства, при условие, че не са получили обезщетение по-рано.

63.  Член 10, алинея 1 на закона от 1991 година е бил изменян през 1992, 1995, 1996 и 1997 година. Към настоящия момент, този текст предвижда реституция на земеделските земи, които правоимаците са притежавали преди създаване на кооперативните стопанства в началото на комунистическия период на управление. В това отношение, Конституционният съд уточнява в свое решение от 19 юни 1995 година (виж "Решение N° 7 от 19 юни 1995 по конституционно дело N° 9 на КС"), че земеделските земи, притежавани от правоимащите преди създаване на кооперативните стопанства, са често различни по площ и качество от тези, които те са внесли в кооперативните стопанства. Конституцуионният съд отбелязва, че тази разлика може да се обясни с аграрните реформи, проведени в началото на комунистическия период на управление, по-точно, експроприациите и включването на най-добрите земи в новообразуваните кооперативни стопанства.

64.  Член 10, алинея 11, приет през май 1995 година, предвижда реституция на земеделските земи, придобити по силата на закона от 1946 от облагодетелстваните от земеделската реформа, извършена в началния период на комунистическото управление.

65.  Член 10, алинея 4 (параграф ... по-горе) е бил заменен по същество от член 10, алинея 8. Тази разпоредба, влязла в сила в настоящата си редакция, след 28 октомври 1997 година, предвижда реституция на земеделските земи на собствениците в границите, предвидени от член 8, алинея 1 и от член 10 на закона от 1946 година, включително земите, експроприирани по силата на член 8, алинеи 2 и 3 на закона от 1946 година. Що се отнася до земеделските земи, попадащи извън тези максимални граници, правоимащите могат да поискат обезщетение по член 35 на закона от 1991 година (параграфи, от ... до ... по-долу). За областта, към която спадат жалбоподателите, максималната площ, предвидена по член 8, алинея 1 на закона от 1946 година, е двадесет хектара.

66.  Върховният съд изразява мнение в мотивите към двете си тълкувателни решения, че лицата, които са можели да поискат реституция по член 10, алинея 8 на закона от 1991 година, са имали приоритет в сравнение с тези, претендиращи за реституция по член 10, алинея 11 на този закон (Тълкувателно решение N° 1 от 19.09.1996 г., ОСГК на ВС и Тълкувателно решение N° 2 от 25.06.1996 г., ОСГК на ВС). Той изразява също мнение, че границите, предвидени в тази разпоредби, се прилагат единствено ако процедурите по експроприация, предвидени в закона от 1946 година, са били действително приложени (Тълкувателно решение N° 1 от 19.09.1996 г., ОСГК на ВС и Решение N° 224 от 21.07.1994 по гр.д.N° 794/93 г.на ІV г.о.   на ВС); в противен случай, всички земи, притежавани преди реституцията, е трябвало да се реститурат по член 10, алинея 1. При все това, тази съдебна практка се отнася до старите текстове на член 10, алинея 8 на закона от 1991 година, такива, каквито те са били преди внасяне на последните изменения през 1997 година..

67.  Въпросът за конституционната съобразност на член 10, алинея 8 на закона от 1991 година е бил разгледан от Конституционния съд през юни 1998 година (виж Решение N° 15 от 09.06.1998 по конституционно дело N° 12 от 1998 г. на КС на РБ), който съд е решил, че тази норма не влиза в противоречие с Конституцията. Конституцонният съд отбелязва, че позоваването на член 8, алинея 1 и на член 10 на закона от 1946 година е юридически и технически похват, чрез който законодателят е дефинирал границите, в които могат да бъдат реституирани замеделските зами. Той уточнява, че съществуването на тези граници има значение при преразпределянето на земеделските земи, извършено в началото на коминистическата епоха, в резултат от което малоимотните селяни са придобили земи, експроприирани преди това по силата на закона от 1946 година. Той отбелязва, че тези лица също имат право да им бъдат реституирани земите, подадени по-късно в колективните стопанства. Според мнението на Конституционния съд, член 10, алинея 8 на закона от 1991 година осигурява необходимото равновесие между правата на тези две категории собственици.

3.  Процедури по реституция на земеделските земи

68.  До 2002 година, органът, натоварен с реституцията на земеделските земи, е била поземлената комисия. Тя е била заменена от общинската служба по земеделие и гори, а след това - от общинската служба по земеделие.

69.  Основните административни процедури по реституция са реституцията в стари реални граници, а когато тя се окаже невъзможна - реституцията на земите в нови граници.

70.  Земите се реституират в старите им реални граници ако тези граници все още съществуват или ако могат да бъдат установени въз основа на кадастралните планове или плановете за преразпределение (член 10а, алинея 1 на закона от 1991 година). В тези случаи, общинската служба по земеделие взема решение в съответствие с член 18ж на правилника за приложение на закона от 1991 година.

71.  Ако старите реални граници на земите не могат да бъдат установени, се извършва ново разпределение чрез план за разпределение на земеделските земи, който се приема от поземлената комисия или общинската служба по земеделие. В тези случаи, на правоимащите могат да бъдат определени равностойни земи в землището, където са се намирали земите им преди колективизацията или в землището на съседно селище (член 10а, алинея 2 на закона от 1991 година).

72.  Върховният касационен съд е уточнил, че решение на поземлената комисия, взето след приемане на плана за разпределение на земеделските земи, има същата юридическа сила като решението на поземлената комисия, с което се постановява реституцията на един терен в старите му реални граници. С тези актове се учредява правото на собственост на земите, които са посочени в тях (Тълкувателно решение N° 1 от 1997 г. по гр.д.  N° 11 от 1997 г., ОСГК на ВКС).

73.  Гореспоменатите решения, придружени от план на съответния терен, имат стойност на документ за собственост. Този документ за собственост има юридическа сила на нотариален акт, съставен в резултат от несъстезателно производство (член 14, алинея 1 (1) и член 17, алинея 1 на закона от 1991 година).

74.  Правоимащите са имали възможност да подадат искане за реституция пред поземлената комисия в срок от седемнадесет месеца, считано от датата на влизане в сила на закона от 1991 година (член 11, алинея 1).

75.  Лицата, пропуснали законния срок, са можели да получат законно признаване на правото си на реституция, подавайки констативен акт срещу поземлената комисия или общинската служба по земеделие (член 11, алинея 2, във връзка с параграф 22 на временните и преходни разпоредби на закона от 1991 година).

4.  Съдебен надзор над решенията на поземлената комисия и на общинската служба по земеделие

76.  Решението на поземлената комисия или на общинската служба по земеделие относно едно искане за реституция може да се обжалва пред окръжния съд. До месец август 1997 година, касационните жалби са били разглеждани от висшите правораздавателни органи (Върховния съд, а след това - Върховния административен съд).. След тази дата, компетенцията бива децентрализирана като разглеждането на касационните жалби е било възложено първоначално на районните съдилища, а след първи март 2008 година - на административните съдилища.

77.  Жалбата може да се отнася не само до отказ да се признае правото на реституция, но и до други аспекти на въпросното решение като отказ да се допусне реституция на земеделски земи в старите им реални граници (Решение N° 2818 от 13.01.1995 г.по адм.д.   N° 435/94 на ВС).

78.  Според член 14, алинея 3 на закона от 1991 година, съдът, сезиран с такава жалба, се произнася по същество по искането за реституция.

79.  Тази норма е била разтълкувана от Върховния съд като изискваща съдът да се произнесе в рамките на компетенцията на поземлената комисия (Решение N° 2245 от 04.10.1994 г.по адм. д.   N° 6148/94 г. на ВС, Решение N° 2818 от 13.01.1995 г. по адм. д.   N° 435/94 на ВС).

80.  В правната теория се поддържа, че тази норма предполага задължение на съда да прибегне до помощта на вещи лица, ако земите могат да бъдат реституирани в старите им реални граници. Поддържа се също, че съдебното решение, с което се разрешава реституция в стари реални граници, трябва да се придружава от план на терена, съставен от вещо лице; в този случай, той има стойност на нотариален акт, издаден в резултат от несъстезателно производство („Вещно право”, Второ допълнено издание, Марио Бобатинов и Красимир Влахов, Сиби, София 2007 г.стр.  274 - 276).

81.  При все това, при съдебно решение относно спор за собственост между лица, на които са били реституирани земи в старите им реални граници посредством съдебни решения, към които са приложени планове и лица, които претендират за собственост на други основания, Върховният касационен съд е решил, че единствено административният орган, натоварен с реституцията, е компетентен да определи границите на реституираните терени (Решение N° 289 от 06.03.2001 по гр.д.N° 1530/2000 г., ІV гр.отд.   на ВКС).

5.  Обезщетение на собствениците, чиито земи не са могли да бъдат реституирани

82.  Законът от 1991 година и правилникът за неговото приложение включват редица разпоредби, предвиждащи обезщетение чрез общински земи или компенсаторни бонове на собственици, получили окончателно съдебно решение, признаващо правото им на реституция (член 10, алинея 8, член 11, алинея 4, член 15, алинея 4, член 35 на закона от 1991 година, член 21, алинея 3 и член 25, алинея 3 от правилника за приложение).

83.  Според член 11, алинея 4 на закона от 1991 година, ако съдебните решения в полза на бившите собственици са били надлежно представени пред поземлената комисия или общинската служба по земеделие след публикуване в Държавен вестник на известие, че проектоплан за разпределение на земеделските земи е бил изготвен, собствениците имат право на обезщетение посредством свободни земи и/или компенсаторни бонове. Този текст се предхожда от разпоредба, която предвижда възможност за лица, които са пропуснали да сезират поземлената комисия в рамките на законния срок, да получат съдебно признание на правото си на реституция (параграф ... по-горе).

84.  Член 15, алинея 2 на закона от 1991 година предвижда, ако площта на земеделските земи в землището на селището е намаляла, общинската служба по земеделие дa намали пропорционално реституираните земи, включително тези, чиято реституция посредством план за разпределение на земеделските земи е била разрешена чрез окончателно съдебно решение, с изключение на земите, реституирани в старите им реални граници. Член 15, алинея 3 на закона от 1991 година урежда вида обезщетение, на което имат право собствениците, а именно, земеделски земи, принадлежащи на общината или компенсаторни бонове.

Член 15, алинея 4 на закона от1991 година гласи следното:

"Собствениците се обезщетяват по реда, предвиден от алинея 3 и в случаите когато окончателното съдебно решение, с които се признава правото на реституция на земеделски земи е било представено на службата по земеделие след публикуване в Държавен вестник на известие, че план за разпределение на земеделските земи е бил изготвен".

85.  Член 20 на правилника за приложение на закона от 1991 година урежда процедурата по реституция чрез план за разпределение на земеделските земи. Член 21, алинея 3 на този правилник предвижда, че ако едно съдебно решение, с което се признава право на собственост над земеделски земи, бъде представено след публикуване в Държавен вестник на известие, че проектоплан за разпределение на земеделските земи е бил изготвен, общинската служба по земеделие взема решение за обезщетение на собственика съгласно член 10б, алинея 1 на закона от 1991 година. Съдебното решение може да бъде изпълнено за сметка на земите, упоменати в член 19 на закона от 1991 година.

86.  Член 25, алинеи 1 и 2 на правилника за приложение на закона от 1991 година урежда процедурата, която общинската служба по земеделие трябва да следва за оповестяване на изготвянето на проектоплан за разпределение на земеделсските земи, както и възраженията, които могат да формулират правоимащите срещу този проект. Член 25, алинея 3 на този правилник гласи следното:

"Собствениците, притежаващи окончателни съдебни решения, предвиждащи реституция на земеделси земи, които са били представени в службата по земеделие след срока, определен в член 11, алинея 4 на закона от 1991 година, имат право на обезщетение със земеделски земи в съответствие с член 19 на закона от 1991 година или в случай на недостатъчно (земи) - на обезщетение по член 10б, алинея 1 на закона от 1991 година, както и със земеделски земи, упоменати в член 19 на закона от 1991 година, намиращи се в землището на общината".

87.  Националната съдебна практика изглежда противоречива, що се отнася до приложимостта на разпоредбите на член 15, алинея 4 на закона от 1991 година и на членове 21, алинея 3 и 25, алинея 3 на правилника за прилагане на закона от 1991 година по отношение на лицата, притежаващи съдебни решения, постановяващи реституция в стари реални граници, представени в общинската служба след публикувана в Държавен вестник на известие, че проектоплан за разпределение на земеделските земи е бил изготвен (виж Решение N° 6943 от 15.07.2005 по адм.д.N 2500/2005, ІV о.   на ВАС, в което Висшият администативен съд е приел като проложими тези разпоредби по отношения на лицата, претендиращи за реституция на терен в стари реални граници по силата на окончателно съдебно решение и Решение N° 12205 от 28.12.2002 г.по адм.д.N° 7118/2002 г.на ІV о.    на ВАС, в което Висшият администативен съд е счел, че тези разпоредби са неприложими в случаите, когато правоимащите са получили признание на правото на реституция в стари реални граници).

88.  От друга страна, член 10, алинея 8 на закона от 1991 година предвижда за земеделските земи, които не са били реституирани, защото са надвишавали максималните площи, определени в член 8, алинея 1 и член 10 на закона от 1946 година, заинтересованите лица да имат право на обещетение по член 35 на закона от 1991 година.

89.  Според член 35, обезщетението се извършва чрез поименни компенсаторни бонове, които могат са се наследяват и преотстъпват. Тези компенсаторни ценни книжа могат да бъдат използвани за плащания при процедури по приватизация на обществени предприятия, при покупка на земи, принадлежащи към държавния поземлен фонд и при покупка на някои земи, разположени край сградите на бившите кооперативни стопанства. Единствено собствениците на поименни компенсаторни бонове могат да придобиват земи от държавния поземлен фонд. Сделките с поименни компенсаторни бонове се уреждат от закона за сделките с компенсаторни инструменти; приет през 2002 година.

90.  Номиналната стойност на един поименен компенсатовен бон е в български лева (левът е с равностойност от около 50 евроцента) (член 35, алинея 7 на закона от 1991 година). Реалната му стойност зависи от офертите за приватизация и от евентуалните публични търгове за земи от държавния поземлен фонд. В течение на трите последни години, максималната стойност на тези ценни книжа е била достигната през септември 2006 година, когато един компенсационен бон се е обменял на финансовите пазари срещу 0.68 български лева около 34 евроцента). Тази реална стойност постепенно е спаднала по-късно. В течение на първото шестмесечие на 2009 година, средната цена на един поименен компенсаторен бон е възлизала на 0.33 български лева (около16 евроцента).

6.  Поправка на плана за разпределение на земеделските земи и на картата на земите, реституирани в стари реални граници

91.  Според член 17, алинея 8 на закона от 1991 година, след влизане в сила на въпросните план и карта, поправка на последните може да бъде извършена по нареждане на министъра на земеделието, ако е била допусната очевидна фактическа грешка. Член 26, алинея 2 на правилника за прилагане на закона от 1991 година дефинира очевидната фактическа грешка като несъответствие между топографските данни или реалната ситуация и начина, по който те са отразени на плана или картата.

7.  Промяна на едно окончателно решение от общинската служба по земеделие.

92.  В случай че се открият нередности, възникнат нови обстоятелства или бъдат представени нови доказателства, които могат да дадат отражение върху решението, взето от общинската служба по земеделие, последната може да промени решението си в срок от една година, считано от момента на откриване на тези факти, но не по-късно от две години след датата на вземане на решението. Тази процедура е неприложима спрямо решенията на общинската служба по земеделие, които са били предмет на съдебен надзор (член 14, алинея 7 на закона от 1991 година).

8.  Закон от 1988 година за отговорността на държавата и общините за вреди, наименованието на който е било изменено през 2006 година – по-долу: "законът от 1988 година")

93.  Член 1, алинея 1 на закона от 1998 година, в редакцията си от преди 12 юли 2006 година, е гласял, че държавата е отговорна за вреда, нанесена чрез незаконни актове, действия или бездействия на своите органи или служители, упражняващи административни финкции. След тази дата, въпросната разпоредба е била изменена; от този момент нататък, не само държавата, но и общините носят отговорност по силата на този текст.

94.  Съгласно националната съдебна практика, искът за поправяне на вреди има петгодишна давност, считано от датата, на която незаконният администратиен акт е бил отменен.. Що се отнася до обявените за нищожни административни актове, искът за поправяне на вреди има петгодишна давност, считано от датата, на която актът е бил произнесен. А исковете за поправяне на вреди, подадени срещу незаконно действие или бездействие, имат петгодишна давност, считано от дадата, на преустановяване на незаконното действие или бездействие (Тълкувателно решение N° 3 от 22 април 2005 г.по т.гр.д.N° 3/2004 г.   на ОСГК на ВКС).

95.  Правителството представя съдебно решение от 27 септември 2005 година, произнесено от Софийски градски съд в рамките на апелативно производство, с което този правораздавателен орган е присъдил обезщетение за пропуснати ползи на собственици, на които кметът е бил отказал незаконно реституция на недвижим имот (Решение от 27.09.2005 по гр.д.N° 972/2004г., ІV г.отд.   на СГС, ВК). Решението на кмета е било преди това отменено от правораздавателните органи.

96.  Жалбоподателите представят окончателно съдебно решение от 23 ноември 2004 година, произнесено от Великотърновски районен съд, въз основа на иск за поправяне на вреди, подаден от лице, твърдящо, че е пропуснало ползи поради отказ от страна на поземлената комисия да му бъдат реституирани някои земеделски земи. Отказът е бил обявен за нищожен от правораздавателните органи, но искът е бил отхвърлен с мотив, че докато процедурата по реституция не бъде отменена, правоимащият все още не е собственик и следователно не може да претендира, че е пропуснал ползи (Решение N° 240 по гр.д.773/2004 от 23.11.2004 г.  на ВТОС).

9.  Законът от 2003 година за защита от дискриминация – "законът от 2003 година").

97.  Законът от 2003 година, в сила от първи януари 2004, забранява всякакъв вид пряка или непряка дискриминация и предоставя в това отношение на заинтерсесованитте лица възможност да се жалват пред административни и съдебни органи.

Засегнатото лице може да сезира Комисията за защита срещу дискриминация, която може да наложи административни санкции и да приложи мерки за процесуална принуда спрямо лицето, носещо отговорност за дискриминацията (член 50 и следващите го членове на гореспоменатия закон). Прецедурата пред комисията е безплатна, но тя не може да бъде възбудена, ако нарушението е било допуснато преди повече от три години). Фактите от преди влизането в действие на този закон не влизат в обсега на неговото поле на действие. Решенията на комисията могат да се обжалват пред върховния административен съд. Ощетеното лице може също да сезира гражданските съдилища с иск за обезщетение (член 74).

Като алтернативна мярка, ощетеното лице може да заведе дело за установяване от даден съд, че е станало жертва на дискриминация и да получи обезщетение. То може също да поиска да се сложи край на нарушението. И накрая, то може да поиска да бъде поставено в положението, в което би се намирало ако към него не е била проявена дискриминация (член 71 и следващите го членове).

10.  Членове 282 и 296 на наказателния кодекс

98.  Според член 282, алинея 1, неизпълнението от един служител на неговите задължения и злоупотребата с власт се наказват със затвор до пет години.

99.  Според член 296, алинея 1, фактът, че се възпрепятства или се прави невъзможно изпълнението на едно съдебно решение се наказва със затвор за срок до три години или с глоба в размер от 5000 български лева (BGN).

СЪГЛАСНО ЗАКОНА

I.  ОТНОСНО ТВЪРДЕНИЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 1 НА ПРОТОКОЛ N° 1 НА КОНВЕНЦИЯТА

100.  Жалбоподателите твърдят, че националните органи не са изпълнили съдебното решение от 22 март 2002 година. Те виждат в това нарушение на правото на уважение на тяхната собственост, както е предвидено в член 1 на Протокол N°1 на Конвенцията, който гласи следното:

"Всяко физическо или юридическо лице има право на уважение на неговата собственост. Никой не може да бъде лишаван от собственосста си, освен поради обществена нужда и то при условия, предвидени от закона и при спазване на общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват правото, което имат държавите, да въвеждат в сила закони, които считат за необходими за уреждане на разполагането с имотите в съответствие с обществения интерес или за осигуряване на плащането на данъци и други такси или глоби. "

101.  Правителството възразява срещу тази теза. То счита, че жалбоподателите не са изчепали средствата за защита, с които разполагат по силата на националното законодателство, тъй като не са подали иск за обезщетение, основаващ се на закона от 1988 година.

102.  Жалбоподателите са на мнение, че този вид жалба не е ефективен, тъй като би позволил най-много получаване на парично обезщетение за допуснатото закъснение, но е и изпълнение на съдебното решение. От друга страна, те поддържат, че не съществува национална съдебна практика, доказваща, че българските съдилища са склонни да прилагат закона от 1988 година спрямо подобни претенции и да присъждат справедливи обезщетения. И накрая, те твърдят, че националното законодателство не предвижда възможност за откриване на производство за принудително изпълнение срещу общинската служба по земеделие, което прави изпълнението на евентуално съдебно решение малко вероятно.

A.  Относно допустимостта

103.  Съдът припомня, че е вече преценил, в контекста на оплакванията за неизпълнение на съдебно решение, с което се постановява изплащането на парична сума, че жалбите за обезщетение могат да представляват ефективни средства за защита (виж Бурдов c. Русия (no 2), no 33509/04, § 99, 15 януари 2009 г.).

104.  Извън този контекст, възможността да се получи обезщетение не винаги е достатъчно средство за защита, тъй като не може да представлява решение, заменящо специалните мерки, които местните власти трябва да вземат, за да изпълнят съдебното решение, произнесено срещу тях (Латридис c. Гърция [GC], no 31107/96, § 47, CEDH 1999‑II, и Хомсби c. Гърция, 19 март 1997 г., § 37, Сборник с постановления и решения 1997‑II). И наистина, механизмът за обезщетение може да представлява адекватно средство само когато компетентните органи са вече взели разумни мерки за спазване на задълженията, които им налага Конвенцията (Латридис c. Гърция, no 31107/96, решение на Комисията от 2 юли 1997 г.).

105.  Дори ако предположим, че искът за обезщетение би могъл на представлява в конкретния случай адекватно средство за защита по смисъла на гореспомената съдебна практика, Съдът отбелязва, че Правителството е представило само две съдебни решения от дела за обезщетение за вреди, нанесени от закъснения в процедурите по реституция, едното от които - произнесено въз основа на иск, подаден от господин Едип Мутишев. Жалбоподателите представиха друго окончателно решение, произнесено от районен съд, в което подобен иск е отхвърлен. Съответно, Съдът констатира, че не е доказано, че на датата на подаване на иска и в течение на годините, последвали неговото подаване е съществувала достатъчно развита национална съдебна практика относно средството за защита, предложено от Правителството (виж, mutatis mutandis, Килилова и други c. България, номера 42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02, § 116 in limine, 9 юни 2005 г., Де Саеделер c. Белгия, no 27535/04, §§ 57-60, 24 Юли 2007 ; виж, a contrario, mutatis mutandis, Паулино Томас c. Португалия (реш.), no 58698/00, CEDH 2003-VIII, и Гюмара и други c. Франция  (реш.), no 61166/00, 12 юни 2001 г.).

106.  От друга страна, Съдът отбелязва, че оплакването, основаващо се на Протокол N° 1 се отнася главно до неизпълнението на съдебното решение от 22 март 2002 година. А искът на господин Едип Мутишев, отнасящ се до този период и основаващ се на твърдението за незаконно бездействие на общинската служба по земеделие, е бил отхвърлен с мотив, че тази служба не е била задължена да постъпи така, че жалбоподателите да влязат във владение на имотите си. Следователно, Съдът не е убеден, че иск за обезщетение, основаващ се на евентуални незаконни действия или бездействия на общинската служба по земеделие, би имал разумни изгледи да доведе до успех..

107.  Съдът отбелязва също, че първият иск на жалбоподателите срещу решението от 26 март 2003 година на общинската служба по земеделие е бил счетен за недопустим от Благоевградски районен съд с мотив, че атакуваното решение не е имало влияние върху съществуването на правото на собственост на жалбоподателите (виж параграф ... по-горе). По късно, това решение е било обявено за нищожно след второ производство по обжалване на неговата законност, повече от пет години след датата, на която то е било взето (виж параграф ... по-горе). А в българското законодателство, искът за обезщетение, основаващ се на нищожността на един административен акт, има петгодишна давност (параграф ... по-горе). Както се вземе предвид отхвърлянето на първия им иск и на мотива, изтъкнат от Благоевградски районен съд, жалбоподателите не могат да бъдат упрекнати за това, че не са подали по-рано иск за обезщетение, основаващ се на нищожността на решението от 26 март 2003 година.

108.  Съдът констатира също, че към датата на последното съобщение, получено от жалбоподателите, а именно, 15 април 2009 година, тоест, повече от една година след датата, на която е било произнесено окончателното решение на Върховния касационен съд и девет месеца след представяне на изпълнителния лист в Министерство на земеделието, господин Един Митушев все още не е бил получил сумата, присъдена му като обезщетение (виж Кирилова и други, цит. по-горе, § 118). И Съдът припомня, че ефективността на един иск за обезщетение се оценява и в светлината на срока, в който е било изплатено присъденото обезщетение (Онерилдиз c. Турция, no 48939/99, § 156, 18.06.02), срок, който по принцип не трябва да надвишава шест месеца (Бурдов no 2, цит. по-горе, § 99).

109.  Изхождайки от тези съображения, Съдът счита, че делото, заведено срещу държавата за обезщетение, не е било ефективна мярка за защита, позволяваща на жалбоподателите да получат обезщетение за материалните и морални вреди, които са понесли поради неизпълнението и закъснялото изпълнение на съдебното решение от 22 март 2002 година. Следователно, той счита, че в случая трябва да се отхвърли възражението, за неизчерпване на средствата за защита, формулирано от Правителството.

110.  Що се отнася до сумата, присъдена като обезщетение на господин Едип Мутишев, последната може да бъде взета предвид за присъждане на справедливо обезщетение по член 41 (Латридис, цит. по-горе, § 47, Кирилова и други, цит. по-горе, § 119 in fine).

111.  Съдът констатира освен това, че това оплакване не е очевидно необосновано по смисъла на член 35 § 3 на Конвенцията. Той отбелязва, че не открива и никакво друго основание за недопустимост. Следва значи, оплакването да се приеме за допустимо.

B.  По същество

1.  Становища на страните

112.  Жалбоподателите твърдят, че общо взето, общинската служба по земеделие отказва да изпълни съдебното решение от 22 март 2002 година. Те считат, че отказът да се разреши реституцията на 84.65 хектара земеделски земи е проява на произвол. Освен това, те изтъкват, че реституцията на някои земеделски земи на места, различни от тези, упоменати в съдебното решение от 22 март 2002 година, представлява сама по себе нарушение на тяхното право на уважение на собствеността им. И накрая, позовавайки се на делото Пиберник c. Хърватска (no 75139/01, 04.03.04), те изтъкват, че фактът, че са били лишени в течение на твърде дълъг период от ефективно ползване на имотите им уронва самата същност на правото, гарантирано от член 1 на Протокол N° 1 и че тази ситуация е съставна част от лишаването от собственост.

113.  Що се отнася до същността на правото, признато със съдебното решение от 22 март 2002 година, жалбоподателите се позовават между другото на текста на диспозитива на това решение: според тях, районният съд не само е признал правото им на реституция, какъвто би бил случаят, ако земите им не можеха да бъдат реституирани в старите им реални граници, а им е ефективно възстановил правото на собственост над въпросните зами. От друга страна, поземлената комисия не би пледирала пред този правораздавателен орган, че вече е реституирала земите на жалбоподателите на други лица чрез план за разпределение на земеделските земи. Те считат следователно, че имат безусловно право да им бъдат реституирани двадесет и осемте въпросни терена в границите и на местата, описани в окончателното съдебно решение, произнесено в тяхна полза.

114.  Що се отнася до начина на изпълнение на съдебното решение от 22 март 2002 година, те твърдят, че местните органи са длъжни да нанесат тези терени върху плановете на селище Българчево и да постъпят така, че жалбоподателите да бъдат въведени в собственост на тези недвижими имоти. По тяхно мнение, фактът, че тези земеделски земи са могли да бъдат приписани на други лица чрез план за разпределение на замеделските земи, не би трябвало да представлява пречка, тъй като правото им на реституция в старите реални граници е било признато с окончателно съдебно решение. Те твърдят, че съществува широко разпространена практика на местните органи да присъждат най-добрите земеделски земи на лица, близки до тези органи чрез планове за разпределение на земеделските земи. Според тях, ако Съдът приеме, че планът за разпределение на земеделските земи може да представлява пречка за реституцията на техните земи в старите им реални граници, това би означавало, че той одобрява тези практики.

115.  Тълкувайки член 25, алинея 3 на правилника за приложение на закона от 1991 година, те смятат, че тази разпоредба не е приложима към техния случай, тъй като би визирала, също като член 11, алинея 4 на закона от 1991 година, единствено реализацията на правата на лица, подали иск за установяване на правото им на реституция след изтичане на срока от седемнадесет месеца, в течение на който те са можели да сезират поземлената комисия (параграфи ... и ... по-горе). Те считат също, че член 15а алинея 4 на въпросния закон не е приложим в случай на реституция на земеделски земи в старите им граници (параграф ...  по-горе).

116.  Правителството оспорва тезата на жалбоподателите. То отбелязва, че процедурата по реституция засяга стотици и дори хиляди правоимащи и че следователно не може да напредва с еднакво темпо за всички заинтересовани лица. То изтъква, че евентуалното признаване на правото на реституция на един правоимащ след публикуване на известие, че план за разпределение на земеделските земи е бил изготвен, не трябва да накърнява правата на другите добросъвестни собственици, облагодетелствани от този план. По мнение на Правителството, в такива случаи, съдебните решения в полза на собствениците се изпълняват чрез обезщетение със земи или при липса на земи - чрез обезщетение с компенсаторни бонове.

117.  Правителството се основава при своите забележки на мотивите на решението на върховния касационен съд от 14 февруари 2008 година, както и на решението на общинската служба по земеделие от 26 март 2003 година. То поддържа, че по силата на действащото национално законодателство, и по-точно - на член 10, алинея 8 на закона от 1991 година, на наследниците на един бивш собственик не са могли да бъдат реституирани повече от 20 хектара земеделски земи.

118.  Що се отнася до поведението на жалбоподателите, Правителството счита, че след вземане на решенията от 16 март и 30 май 2006 година, те е трябвало да подадат иск за идентификация на другите терени, които са искали да им бъдат реституирани в рамките на 20 хектара и че е трябвало също да подадат иск за обезщетение с компенсаторни бонове по член 35 на закона от 1991 година.

119.  Освен това, Правителството подчертава голямото значение на процеса на реституция на земеделските земи за българското общество и неговият морален аспект, целящ поправка на несправедливостите, извършени в миналото.

2.  Преценка на Съда

а)  Относно приложимостта на член 1 на Протокол N° 1

120.  Съдът припомня, че в съответствие със съдебната практика, един жалбоподател може да твърди, че е бил нарушен член 1 на Протокол N° 1 на Конвенцията само дотолкова, доколкото фактите, на които се позовава, касаят неговите "имоти" по смисъла на тази разпоредба. Понятието "имоти" може да означава както "настоящи имоти", така и наследствени имущества, включително, в някои добре дефинирани ситуации, вземания, за които собственикът доказва, че за тях има достатъчно основания съгласно националното законодателство, поради което той може да претендира да има поне "законна надежда" да постигне ползване на правото на собственост виж Драон c. Франция [GC], no 1513/03, § 65, CEDH 2005-IX).

121.  Член 1 на Протокол N° 1 не може да се тълкува като налагащ на договорилите се държави общо задължение да реституират имущества, които са им били прехвърлвни преди да са били ратифицирали Конвенцията. Освен това, член 1 на Протокол N° 1 не налага на договорилите се държави никакво ограничение на свободата им да определят полето на приложение на законодателните актове, които те могат да приемат в областта на реституцията на имоти и да избират условията, при които да приемат да възстановят права на собственост на лица, които са били лишени от тях (Копески c. Словакия [GC], no 44912/98, § 35, CEDH 2004‑IX, Жантнер c. Словакия, no 39050/97, § 34, 4 март 2003 г.).

122.  За разлика от това, когато една договорила се страна, след ратифициране на Конвенцията, включително Протокол N° 1, приеме закон, предвиждащ пълна или частична реституция на имоти, конфискувани по силата на предишен режим, такъв законодателен акт може да се разглежда като пораждащ ново право на собственост, защищавано от член 1 на Протокол N° 1 и отнасящо се до лицата, които отговарят на условията за реституция. Същият принцип може да се приложи по отношение на диспозитивите, засягащи реституция или обезщетение, съставени в съответствие със законодателство, прието преди ратифициране на Конвенцията, ако такова законодателство е останало в сила след ратифициране на Протокол N° 1 (виж, между другото, Брониовски c. Полша [GC], no 31443/96, § 125, CEDH 2004‑V).

123.  Връщайки се към обстоятелствата по делото, Съдът отбелязва, че правото на собственост над двадесет и осем земеделски земи е било възстановено на жалбоподателите с окончателно съдебно решение, произнесено от Благоевградски районен съд на 22 март 2002 година. Следователно, Съдът счита, че това съдебно решение е създало в полза на жалбоподателите наследствени права, съответстващи на понятието "имоти" по смисъла на член 1 на Протокол N° 1.

124.  Съдът констатира също, че не възниква противоречие между страните от това, че компетентните национални органи са задължени да изпълнят това съдебно решение. И наистина, мненията им не съвпадат само по въпроса как да бъде изпълнено това съдебно решение, въпрос, който следва да се разгледа в раздела по-долу, посветен на разглеждане на член 1 на Протокол N° 1.

125.  Съдът отбелязва, че общинската служба по земеделие не се е съобразявала със съдебното решение от 22 март 2002 в течение на дълги периоди от време. Той счита, че неизпълнението на окончателното съдебно решение, създаващо в полза на заинтересованите лица наследствен интерес, който може да се отнесе към понятието "имот", представлява престъпление по служба по смисъла на първото изречение на алинея първа на член 1 на Протокол N° 1, където е изложен общият принцип за уважение на собствеността (виж, mutatis mutandis, Бурдов c. Русия, no 59498/00, § 40, CEDH 2002-III, Рамади и петима други c. Албания, no 38222/02, §§ 76-77, 13 ноември 2007 г., и Латридис, цит. по-горе, § 55).

b)  Относно спазването на член 1 на Протокол N° 1

126.  Съдът отбелязва, че страните се придържат към различни менения по въпроса за това, каква е природата на наследствения интерес, на който жалбоподателите са притежатели. Следователно, мненията им се разминават по въпроса за това какви мерки за изпълнение е трябвало да вземе общинската служба по земеделие.

127.  Жалбоподателите смятат, че имат право да им бъдат реституирани всички земи, упоменати в съдебното решение от 22 март 2002 година, при това, на местата и в границите, описани в съдебното решение. Що се отнася до Правителството, то, както изглежда, поддържа, че жалбоподателите имат право да придобият само двадесет хектара земеделски земи измежду тези, които не са били реституирани въз основа на плана за разпределение на земеделските земи на други правоимащи, както и да получат обезщетение в компенсаторни бонове за земеделските земи, надвишаващи тази максимална площ.

128.  Съдът припомня, че член 1 на Протокол N°1 изисква главно и преди всичко намесата на обществените органи в ползване на правото за уважение на собствеността да бъде законна. Освен това, той отбелязва, че върховенството на закона, един от основните принципи на едно демократически общество, важи за всички членове на Конвенцията.

129.  Съдът припомня след това, че не е разрешено на един административен орган да откаже да изпълни окончателно съдебно решение с мотив, че то е погрешно или противоречи по друг начин на някоя разпоредба на закона (виж, mutatis mutandis, Манчева c. България, no 39609/98, § 59, 30 септември 2004 г., и Петков и други c. България, номера 77568/01, 178/02 и 505/02, § 64 in fine, 11 юни 2009 г.). Той припомня също, че принципът на сигурност в юридическите отношения изисква окончателното решение  на всеки спор от съдилищата да не бъде оспорвано (Брюманеску c. Румъния [GC], no 28342/95, § 61, CEDH 1999‑VII, Кехая и други c. България, номера 47797/99 и 68698/01, §§ 68-70 et 74, 12 януари 2006 г.), освен ако това се налага по съществени и императивни причини (Рябких c. Русия, no 52854/99, § 52, CEDH 2003‑IX).

i.  Относно нереституирането на 84,65 хектара земеделски земи

130.  Съдът констатира, че съдебното решение от 22 март 2002 година си остава изцяло неизпълнено що се отнася до около 84,65 хектара земеделски земи. Той отбелязва също, че след отмяна на решението от 26 март 2003 година от Благоевградски административен съд, общинската служба по замеделие е била длъжна да вземе друго решение, с което да стане възможно изпълнението на съдебното решение, що се отнася до нереституираните земи. Но страните не са уведомили Съда за това, че е било взето такова решение.

131.  Съдът констатира след това, че единственият мотив за това неизпълнение, на което се позовават както Правителството, така и общинската служба по земеделие, е твърдението за приложимост към случая на жалбоподателите на член 10, алинея 8 на закона от 1991 година, предвиждащ реституция на земеделските земи на собствениците в границите, предвидени от член 8, алинея 1 и от член 10 на закона от 1946 година (параграфи ...  от ...  по-доре).

132.  Съдът отчита факта, че Висшият касационен съд, сезиран с иск за обезщетение, е стигнал до заключение, че максималната площ на земеделските земи, които могат да бъдат реституирани на наследниците на И. М. възлиза на 20 хектара и че съдебното решение от 22 март 2002 година не е дало отговор на въпроса дали земеделските земи трябва да се реституират в старите им реални граници или в нови такива. Той отбелязва, че от преписката не личи ясно дали висшият правораздавателен орган се е произнесъл по тези въпроси във връзка с новите аргументи, изтъкнати от Министерство на земеделието или ги е разгледал служебно. При все това, Съдът отбелязва, че предмет на тази процедура не са били съществуването и обхвата на правото на реституция на жалбоподателите, нито тълкуването на съдебното решение от 22 март 2002, нито начините за неговото изпълнение, а съществуването на право на обезщетение на господин Едип Мутишев за пропуснати ползи, които той твърди, че е понесъл от допуснатите закъснения в процедурата по реституция. Така, дотолкова доколкото въпросното производство не е имало за предмет внасяне на промяна в съдебното решение от 22 март 2002 година, решението на висшия правораздавателен орган не е оказало никакво въздействие върху съществуването и обхвата на правото на реституция на жалбоподателите.

133.  Съдът отбелязва след това, че аргументът относно приложимостта на член 10, алинея 8 на закона от 1991 година към случая на жалбоподателите не е бил никога привеждан от поземлената комисия в съдебното производство по оспорване на нейния отказ да разреши реституция. Благоевградският районен съд също не се е произнасял служебно по този въпрос. И наистина, в съдебното решение от 22 март 2002 година не се прави никаква разлика между земите, подлежащи на реституция и тези, за които се полага обезщетение..

134.  Съдът не се наема да гадае какво би могло да бъде решението на компетентните национални правораздавателни институции, ако са били обърнали внимание на въпросния аргумент. Но той смята, че в този случай би противоречило на принципа за юридическа сигурност да се приеме, че такъв аргумент може разумно да се приведе от администрацията на етапа на изпълнение, за да може тя да оправдае отказа си да изпълни едно съдебно решение, за което следва да се предполага, че предлага окончателно решение на спора между поземлената комисия и жалбоподателите.

135.  Остава да се разбере дали Правителството е доказало, че съществуват други сериозни мотиви за оправдаване на ситуацията, от която се жалват жалбоподателите.

136.  Съдът констатира, че позовавайки са на съдебното решение от 22 март 2002 година, общинската служба по земеделие е признала в първата диспозиция на решението си от 26 март 2003 година, правото на собственост на жалбоподателите в стари реални граници над двадесет и осем терена с обща площ от 104.65 хектара (параграф ... по-долу).. Той отбелязва, че тази диспозиция не е била атакувана от жалбоподателите, нито е била отменена от административния съд, сезиран с иск за нищожност, подаден от господата Едип Мутишев и Илия Илиев (параграфи от ...  до ... по-горе). От друга страна, Съдът отбелязва, че на жалбоподателите са били реституирани някои земи в старите им реални граници (параграфи от ...  до ... по-горе). И накрая, той отбелязва, че определението за недопустимост на Благоевградски районен съд относно първата жалба срещу решението от 26 март 2003 година, потвърждава ясно тезата на жалбоподателите, според която им са били реституирани 104.8 хектара земеделски земи в старите им реални граници (параграф ...  по-горе).

137.  Съдът осъзнава, че процедурата по реституция на колективизираните в миналото земи е особено сложна и че може да има законни мотиви да се откаже реституция на някои земеделски земи в стари реални граници, по-специално, тъй като тези земи са били реституирани на други правоимащи чрез план за разпределение на земеделските земи. При все това, той отбелязва, че в този случай Правителството не е предоставило точна информация относно съществуването на такива мотиви по отношение на земите, принадлежали на И. М. (параграф ...  по-горе).

138.  Следователно, Съдът счита, че намесата в правото на жалбоподателите за уважение на собствеността им над 84,65 хектара земеделски земи е незаконна от гледна точка на принципа за върховенство на закона, дотолкова доколкото единственият мотив за неизпълнение на съдебното решение от 22 март 2002 година е прилагането от общинската служба на член 10, алинея 8 на закона от 1991 година. Той отбелязва, че това заключение го освобождава от задължението да установи дали е било спазено справедливо равновесие между изискванията на обществения интерес на общността и изискването за защита на индивидуалните права.

ii.  Относно твърдението за закъснение при реституцията на 20 хектара земеделски земи

139.  Що се отнася до двадесетте хектара земеделски земи, за които общинската служба е вече произнесла решения за реституция, Съдът отбелязва, че в случая националните органи са взели в течение на разглеждания период някои мерки за изпълнение на решението на Благоевградски районен съд от 22 март 2002 година.

140.  Съдът констатира, че въпреки че решението от 26 март 2003 е било частично отменено, решенията от 2006 година, по силата на които жалбоподателите са постигнали реституция на 20 хектара земеделски земи и на терен от 0,2 хектара, намиращ се в подлежащите на застрояване граници на град Благоевград, изглежда, че са все още в сила.. Жалбоподателите са били въведени в собственост на 16 хектара земеделски земи в течение на второто шестмесечие на 2007 година. За разлика от това, към датата на последното съобщение, получено от тях, а именно, 12 май 2008 година, те все още не са били въведени в собственост на терена от 0,2 хектара и на някои терени с обща площ от четири хактара, намиращи се в землището на селище Българчево.

141.  Съдът отбелязва, че на жалбоподателите са били реституирани главно земи, които в миналото не са принадлежали на И. М. Тъй като заинтересованите лица са участвали сами в избора на тези земи и не са оспорили решенията на общинската служба по земеделие, разрешаващи реституция в нови граници (параграфи от ...  до ...  по-долу), Съдът счита, че от това следва непряко, че е имало законни основания тези земи да не бъдат реституирани в старите им реални граници.

142.  Следователно, Съдът заключава, че мерките, взети от органите, са били законни по смисъла на член 1 на Протокол N° 1. Той признава също, че тези мерки са преследвали законната цел за правилно разпореждане със земеделските земи и за защита на интересите на всички лица, засегнати от сложния процес на реституция на земеделските земи.

143.  Съдът отбелязва след това, че от представените от страните документи и от техните обяснения следва, че жалбоподателите са получили указания от националните органи, с които им е било посочено да предприемат някои администативни постъпки, необходими за идентификация на недвижимите имоти, които предстои да им бъдат реституирани. При все това, не е доказано, че жалбоподателите не са спазили задължението си да сътрудничат в желаните срокове с общинската служба по земеделие. Съдът припомня в това отношение, че ако едно лице, получило удовлетворение на претенциите си, може да бъде длъжно да извърши постъпките, необходими за осъществяване на своите права, то главно на компетентните национални органи принадлежи да осигурят изпълнението на едно съдебно решение, приизнесено срещу тях. Те трябва да действат, спазвайки сроковете и проявявайки собствена инициатива (виж mutatis mutandis, Бурдов (no 2), цит. по-горе, § 69).

144.  Съдът признава, че въпросната процедура за реституция на колективизирани в миналото земеделски земи е значително по-сложна от процедура по изпълнение, свързана със събиране на парични вземания (виж, mutatis mutandis, Димитров c. България,  no 47829/99, § 60, 23 септември 2004 г.). Нормално е следователно да се даде на органите разумен срок, за да вземат мерките, необходими за постигане на ефект от решението от 22 март 2002 година (виж, mutatis mutandis, Хорнсби, цит. по-горе, § 43). При все това, съдът не е убеден, че сложността на спорната процедура е била единствената причина за големите закъснения, допуснати в случая и възлизащи на повече от пет години. Всъщност, главните причини за тези закъснения се дължат на бездействието на компетентните органи и на неспособността им да приложат националното законодателство към конкретния случай на жалбоподателите, факт, доказан от частичната отмяна на решението от 26 март 2003 година, произнесена във връзка с втория иск, подаден от жалбоподателите срещу този административен акт. Към това се добавя отсъствието в българското законодателство на средство за защита, позволяващо да бъдат пряко принудени административните органи да изпълнят съдебното решение от 22 март 2002 година (Кирилова и други, цит. по-горе § 116, и Манчева, цит. по-горе, § 60).

145.  Дори да приемем, че тази намеса в правото на уважаване на собствеността на жалбоподателите е била законна и е преследвала законна цел, Съдът е на мнение, че продължителността на процедурата по изпълнение на съдебното решение от 22 март 2002 година по отношение на въпросните двадесет хектара земеделски земи е нарушила справедливото разновесие, което следва да се спазва между защитата на правото на жалбоподателите на уважение на тяхната собственост и изискванията на обществения интерес и че жалбоподателите са били принудени да изтърпят извънредно натоварване.

iii.  Заключение

146.  Изхождайки от тези съображения, Съдът заключава, че е било нарушено правото на жалбоподателите на уважение на тяхната собственост.

II.  ОТНОСНО ТВЪРДЕНИЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 НА КОНВЕНЦИЯТА

147.  Жалбоподателите се оплакват от нарушение на правото им за разглеждане на тяхното дело в разумен срок. Те се позовават на член 6 § 1 на Конвенцията.

148.  Правителството оспорва тази теза.

149.  Съдът, отбелязвайки, че това оплакване е свързано с разгледаното по-горе, счита че и то трябва следователно да бъде прието като допустимо.

150.  Съдът констатира, че основните закъснения, които могат да се вменят във вина на националните органи, изглежда, че са били допуснати на етапа на изпълнение на съдебното решение от 22 март 2002 година. Следователно, с оглед на констатацията, свързана с член 1 на Протокол N° 1(параграфи ...  и ...  по-горе), Съдът е на мнение, че не е необходимо да разгледа въпроса за това допуснато ли е в случая нарушение на тази разпоредба (виж, mutatis mutandis, Ситков c. Русия, no 55531/00, § 38, 18 януари 2007 г.).

III.  ОТНОСНО ТВЪРДЕНИЕТО ЗА НАРУШЕНИЯ НА ЧЛЕН 13 В СЪЧЕТАНИЕ С ЧЛЕН 6 § 1 НА КОНВЕНЦИЯТА И ЧЛЕН 1 НА ПРОТОКОЛ N° 1

151.  Жалбоподателите се оплакват също, че не са разполагали със средство за защита, което да им позволи да сложат край на нарушението на правата им, гарантирани от член  6 § 1 на Конвенцията и от член 1 на Протокол N° 1. Те се позовават на член 13 на Конвенцията.

152.  Съдът, отбелязвайки, че тези оплаквания са свързани с разгледаните по-горе, счита, че и те трябва следователно да бъдат приети като допустими.

153.  При все това, изхождайки от заключенията си, изложени в параграфи ..., ... и ...  по-горе, Съдът на смята за необходимо да разгледа тези въпроси отделно в светлината на тези разпоредби (Кирилова и други c. България, номера 42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02, § 127, 09.06.05, с референциите, които те съдържат).

IV.  ОТНОСНО ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ДРУГИ ДОПУСНАТИ НАРУШЕНИЯ

154.  Жалбоподателите се оплакват накрая от това, че действията на поземлената комисия са били повлияни от враждебното отношение на нейния директор към българските граждани, принадлежащи към турското малцинство. Те твърдят, че е нарушен член 14 в съчетание с член 1 на Протокол N° 1.

155.  Съдът отбелязва, че тези твърдения не са достатъчно обосновани, тъй като жалбоподателите не са предоставили сведения, позволяващи да се счита, че неизпълнението на съдебното решение от 22 март 2002 година е било повлияно от расистки настроения. Така, жалбоподателите твърдят, че един общински служител, С., бил произнесъл думи с расистко съдържание, но не привеждат никакво доказателство за това. Другите съобщени факти, а именно, публикуването в местен вестник на статия, озаглавена: "турци желаят да си присвоят сто хектара" и агресивното поведение на жителите на село Българчево не изглежда, че могат да бъдат вменени във вина на властите. От друга страна, Съдът не разполага със сведения, позволяващи да се заключи, че лицата, произхождащи от малцинствата, срещат по-големи трудности при процедурите по реституция в сравнение с лицата от български произход. И накрая, Съдът отбелязва, че що се отнася до периода след първи януари 2004 година, жалбоподателите са пропуснали да подадат исковете, предвидени от закона от 2003 година (парграф ...  по-горе).

Съответно, това оплакване следва да бъде отхвърлено поради неизчерпване на средствата за защита, предвидени от националното законодателство и поради очевидна липса на основание, в приложение на член 35, §§ 1, 3 и 4 на Конвенцията.

V.  ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛЕН 41 НА КОНВЕНЦИЯТА

156.  Съгласно член 41 от Конвенцията,

"Ако Съдът заяви, че е била нарушена Конвенцията или нейните Протоколи и ако националното законодателство на Високодоговарящата се страна позволява само частично поправяне на последствията от това нарушение, Съдът присъжда на ощетената страна, ако това е необходимо, справедливо обезщетение. "

A.  Щета

157.  Жалбоподателите претендират за обезщетение от 2 191 648 евро (EUR) за материалната щета, свързана с неизпълнението на съдебното решение от 22 март 2002 година, от които 2 021 648 евро за нереституираните земеделски земи по решението от 26 март 2003 година и 170 000 евро за терена от 0,2 хектара, разположен в подлежащите на застрояване граници на град Благоевград. Те смятат, че неизпълнението на съдебното решение от 22 март 2002 година представлява всъщност приватизация на собственост по смисъла на член 1 на Протокол N° 1. Съответно, те представят доклади от експертиза за пазарната цена на нереституираните замеделски земи по силата на решението от 26 март 2003 година и на терена, разположен в подлежащите на застрояване граници на град Благоевград. Те претендират също за обезщетение от по 6 000 евро за всеки от тях за моралната щета, която твърдят, че са претърпели поради нарушаване на правата им, гарантирани от член 1 на Протокол N° 1 и 5 000 евро за твърдяното от тях нарушение на правото делото им да бъде разгледано в разумен срок, което право е било нарушено, между другото, от неизпълнение на съдебното решение от 2 март 2002 година.

158.  Правителството счита, че тези суми са прекомерни и напълно произволни. То се позовава на разпоредбите на един правилник, отнасящи се до оценката на замеделските земи при процедурите по реституция и обезщетяване.

159.  Съдът е на мнение, че въпросът за прилагане на член 41 не се поставя във връзка с материалните и морални щети (виж Великови и други, цит. по-горе, § 267). Следователно, той изразява резерва по този въпрос и ще определи по-нататъшната процедура, вземайки предвид възможността Правителството и жалбоподателите да успеят да стигнат до споразумение (член 75 § 1 на правилника на Съда).

B.  Съдебни разноски

160.  Жалбоподателите претендират да получат също 3 542 евро за покриване на разноските по сезиране на Съда. Те представят разбивка на работата, извършена от техния адвокат, възлизаща на общо 36 работни часа при хонорар от 70 евро за час, както и фактури за понесените от тях пощенски разходи и разходи по докладите от експертиза. Те прилагат също декларация, с която искат сумите, присъдени за покриване на разноските, да бъдат изплатени директно на техния адвокат, с изключение на сумата от 865 евро, която искат за покриване на сумите, които вече са платили на своя адвокат и на експерта, изготвил докладите от експертизата.

161.  Правителството счита, че тези суми са прекомерни.

162.  В съответствие с възприетата от Съда практика, жалбоподателят може да получи възстановяване на направените съдебни разноски само дотолкова, доколкото се установи реалният им размер, необходимостта им и разумността на техния размер. В конкретния случай, вземайки предвид документите, с които разполага и гореспоменатите критерии, Съдът счита за разумна сумата от 3 542 евро за производството пред съда и я присъжда на жалбоподателите.

C.  Лихва за закъснение

163.  Съдът счита, че е уместно да се всеме за основа на лихвата за закъснение лихвеният процент по пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка плюс три процентни пункта.

ИЗХОЖДАЙКИ ОТ ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява иска за допустим, що се отнася до оплакванията, основаващи се на член 1 на Протокол N° 1, на член 6 § 1 и на член 13 и недопустим, що се отнася до останалото;

2.  Постановява, че е бил нарушен член 1 на Протокол N° 1 на Конвенцията;

3.  Постановява, че няма основание да се разглеждат оплакванията, основаващи се на член 6 § 1, отделно и в съчетание с член 13 на Конвенцията, както и на член 13 в съчетание с член 1 на Протокол N° 1;

4.  Постановява, че въпросът за прилагане на член 41 на Конвенцията не се поставя във връзка с материалните и морални щети, за които се твърди, че са били нанесени;

следователно,

a)  изразява резерва по въпроса;

b)  приканва Правителството и жалбоподателите да му изпратят в писмен вид, в срок от шест месеца, считано от деня, в който настоящото решение влезе в сила в съответствие с член 44 § 2 на Конвенцията, своите забележки по този въпрос и по-специално - да му съобщят за всяко споразумение до което са могли да стигнат;

c)  запазва възможност за по-нататъшно продължаване на производството и възлага на председателя на Съда грижата да вземе решение по въпроса ако е необходимо;

5.  Постановява

a)  че държавата-ответник трябва да изплати на жалбоподателите, в срок от три месеца, считано от деня, в който съдебното решение стане окончателно в съответствие с член 44 § 2 на Конвенцията, 3 542 евро (три хиляди петстотин четиридесет и две евро) за покриване на съдебните разноски, от които 2 677 евро (две хиляди шестстотин седемдесет и седем евро) да бъдат внесени по банкова сметка, посочена от адвоката на жалбоподателите в България, плюс всяка сума, която може да бъде дължима като данък от жалбоподателите, приведена в български лева по курса, валиден към датата на плащането;

b)  че, считано от изтичане на гореспоменатия срок и до изплащането им, тези суми ще бъдат увеличени с проста лихва при процент, равен на този на пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка, прилаган през този период, плюс три процентни пункта;

Изготвено на френски език и известено писмено на 3 декември 2009 година, в приложение на член 77 § § 2 и 3 от регламента.

   Клаудия Вестердиек                                                       Пеер Лоренцен
     Съдебен секретар                                                            Председател

Дата на постановяване: 3.12.2009 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-96013