Номер на жалба: 44103/05

Членове от Конвенцията: (П1-1) Защита на собствеността, (П1-1-1) Мирно ползване от притежания

По делото Недялков и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав:

          Гуидо Раймонди (Guido Raimondi), председател,
          Георге Николау (George Nicolaou),
          Леди Бианку (Ledi Bianku),
          Нона Цоцориа (Nona Tsotsoria),
          Пол Махоуни (Paul Mahoney),
          Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
          Йонко Грозев (Yonko Grozev), съдии,
          и Фатош Араджъ (Fatoş Aracı), секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 12 май 2015 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 44103/05) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") от четирима български граждани, г-н Михаил Георгиев Недялков, г-н Георги Михайлов Георгиев, г-н Добромир Михайлов Георгиев и г-н Димитър Георгиев Янчев ("жалбоподателите") на 15 ноември 2005 г.

2. Първият жалбоподател, г-н Михаил Георгиев Недялков, почина на 9 февруари 2010 г. Той е наследен от синовете си, втория и третия жалбоподател, г-н Георги Михайлов Георгиев и г-н Добромир Михайлов Георгиев, които са изразили желание да продължат жалбата на негово място.

3. Жалбоподателите са представлявани от г-н М. Екимджиев, г-жа Г. Черничерска и г-жа К. Бончева, адвокати, практикуващи в гр. Пловдив. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа Р. Николова от Министерство на правосъдието.

4. Жалбоподателите твърдят, в частност, че процедура по отношение на реституцията на земеделски земи е била неоправдано забавена и че в резултат те са преживели ситуация на продължителна несигурност.

5. На 10 септември 2012 г. жалбата е съобщена на Правителството.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

6. Жалбоподателите са родени съответно през 1923 г., 1948 г., 1957 г. и 1924 г.. Четвъртият жалбоподател живее в село Рогачево, вторият жалбоподател живее в село Оброчище, а третият жалбоподател живее във гр. Варна. Първият жалбоподател също е живял в Рогачево.

7. Предшественик на жалбоподателите е притежавал земеделска земя в село Кранево, която е колективизирана след 1945 г.

8. След приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ("ЗСПЗЗ", вижте параграф 16 по-долу) през 1991 г., четвъртият жалбоподател, от името на наследниците на предшествениците му, е потърсил реституцията на земи в размер на 15 000 квадратни метра. С решение от 19 юни 1995 г., местната поземлена комисия в Балчик частично позволява искането, като отказва да възстанови правата на наследниците върху 9 210 квадратни метра земя, която или е била взета за градоустройство, или е била прехвърлена на трети страни.

9. При жалба, подадена от четвъртия жалбоподател, с окончателно решение от 7 декември 1995 г. Районен съд Балчик отменя съответната част от решението на поземлената комисия от 19 юни 1995 г. В него се отбелязва, в частност, че благоустройствените дейности, за които са били взети части от разглежданата земя, не са били довършени, и че, доколкото други части от земята са били прехвърлени на трети страни, не е имало пречки за реституция, тъй като третите страни не са извършвали никакви строителни дейности. На тези основания Районният съд признава наследниците за "собственици" на цялата искана от тях земя.

10. В изпълнение на посоченото решение, на 19-ти февруари 1996 г. поземлената комисия издава друго решение, като възстановява на наследниците, наред с другото, в неговите "реални граници", парцел с площ от 1 180 кв. м., описан като "парцел № 891, област 23, по кадастралния план на Кранево от 1950 г.". На 29 юли 1996 г. наследниците получават план за този парцел. След съгласуване на разделянето на реституирана земя, разглежданият парцел е разпределен между четвъртия жалбоподател и неговата сестра (която след смъртта си през 2004 г. е наследена от останалите жалбоподатели, а именно съпругът й и синовете й). На 30 септември 1996 г. четвъртият жалбоподател и неговата сестра получават нотариален акт.

11. Въпреки това, парцелът в действителност е принадлежал на няколко частни лица, след като е бил прехвърлен през 1972 г. от земеделската кооперация по онова време на предшествениците на някоя си г-жа Д. С. в замяна на друг парцел. През 1996 г. г-жа Д. С. е продала дял от парцела на някои си г-жа Е. Х. и г-н Н. Р.

12. На 28 март 1997 г. четвъртия жалбоподателя и сестра му завеждат производство rei vindicatio срещу г-жа Д. С., г-жа Е. Х. и г-н Н. Р., като твърдят, че прехвърлянето на собствеността от 1972 г. и последващата продажба не могат да накърняват техните собствени права.

13. Искът се разглежда от три съдебни инстанции и е отхвърлен в окончателно решение на Върховния касационен съд от 1 юни 2005 г. Националните съдилища вземат под внимание окончателно решение на Районния съд в Балчик от 7 декември 1995 г., но са установили, че те са компетентни да упражняват "косвен контрол" върху него. Съдилищата са установили още, че документите, описващи парцела, а именно решението на поземлената комисия в Балчик от 19 февруари 1996 г. и нотариалния акт от 30 септември 1996 г., посочват "парцел № 891, област 23, по кадастралния план на Кранево от 1950 г.". Въпреки това, не е съществувал кадастрален план, датиращ от 1950 г., а настоящите скици, последната от които датира от 1984 г., не показват парцел, носещ този номер. По този начин Районният съд и поземлената комисия в Балчик са възстановили правата на ищците върху "несъществуващ парцел по несъществуваща скица".

14. В допълнение, националните съдилища са установили, че ответниците валидно са получили права на собственост върху своя парцел в съответствие с размяната от 1972 г. и с договора за продажба от 1996 г. Съответно, те са имали право да притежават земята като нейни собственици.

15. След горните събития, жалбоподателите не са се опитвали да получат обезщетение вместо реституция в натура, възможност, предвидена по силата на съответните разпоредби на ЗСПЗЗ.

II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

16. Законът за земеделските земи (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, ЗСПЗЗ) е приет през 1991 г. Той предвижда, наред с другото, че лицата, чиято земя е колективизирана след 1945 г. – или техните наследници – при определени условия могат да поискат възстановяване на своите права на собственост. Най-подходящите разпоредби на ЗСПЗЗ относно реституцията и компенсациите вместо нея, както и съответната практика на националните съдилища, са обобщени в решенията на Съда в делото на Сивова и Колева срещу България (№ 30383/03, §§ 29-44, 15 ноември 2011 г.) и Караиванова и Милева срещу България (№ 37857/05, §§ 28-35, 17 юни 2014 г.).

ЗАКОНЪТ

I. ПРЕДВАРИТЕЛЕН ВЪПРОС

17. Един от жалбоподателите, г-н Михаил Георгиев Недялков, е починал на 9 февруари 2010 г., докато делото е било висящо пред Съда, а наследниците му, г-н Георги Михайлов Георгиев и г-н Добромир Михайлов Георгиев, са изразили желание да продължат жалбата от негово име (вижте параграф 2 по-горе). Не се оспорва, че те имат право да направят това и Съдът не вижда причина да не се присъедини към искането им (вижте Horváthová v. Slovakia, № 74456/01, §§ 25-27, 17 май 2005 г., и Донка Стефанова срещу България, № 19256/03, § 11, 1 октомври 2009 г.).

II. ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

18. Жалбоподателите се оплакват на основание чл. 1 от Протокол № 1, че не са могли да получат реституция парцела на своите предшественици. В допълнение, позовавайки се на членове 6 § 1 и 13 от Конвенцията, те се оплакват, че процедурата по реституция е отнела необосновано продължителен период от време.

19. Съдът е на мнение, че е най-подходящо оплакванията по-горе да се разглеждат в съответствие с член 1 от Протокол № 1 (вижте Караиванова и Милева, цитирано по-горе, § 61). Тази разпоредба гласи:

"Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби."

A. Аргументи на страните

20. Правителството посочва, че жалбоподателите не са били лишени от собственост, а че дори след като е било установено в производството по rei vindicatio, че реституция в натура е невъзможна, те са запазили правото си да получат обезщетение, както е предвидено в ЗСПЗЗ.

21. Що се отнася до продължителността на процедурата за реституция, Правителството твърди, с позоваване по-специално на съдебното производство rei vindicatio, че е било много сложно.

22. Вторият, третият и четвъртият жалбоподател не са съгласни. Те са на мнение, че след решението на поземлената комисия от 19 февруари 1996 г., четвъртият жалбоподател и неговата сестра са придобили право на собственост върху имота, от който са били несправедливо лишени. В допълнение, те не са получили никаква компенсация вместо реституцията. Във връзка с последното, вторият, третият и четвъртият жалбоподател твърдят, че е било отговорност на поземлената комисия да заведе процедура за обезщетение в реда на нещата, което тя не е направила. Освен това те са изразили съмнения дали в действителност имат право да получат обезщетение по ЗСПЗЗ изобщо, като се има предвид, че националните съдилища са заключили в производството по rei vindicatio, че техните реституционни претенции са били неоснователни.

23. По отношение на продължителността на процедурата по реституция, вторият, третият и четвъртият жалбоподател посочват, че проверката от съдилищата на иска rei vindicatio е била прекалено продължителна, за което няма оправдание, тъй като делото е било относително лесно. Що се отнася до общата продължителност, те призоваха Съда да вземе предвид периода от време, който е изтекъл от образуването на процедурата по реституция през 1991 г.

Б. Преценка на Съда

1. Допустимост

(а) Оплакване, че жалбоподателите не са могли да получат реституиране в натура

24. Съдът вече е обобщавал принципите, прилагани в случаи на реституция на отчуждени имоти, в Kopecký v. Slovakia ([GC], № 44912/98, § 35, 2004‑IX).

25. В настоящия случай, в решението си от 19 февруари 1996г. – издадено въз основа на съдебното решение от 7 декември 1995г. – поземлената комисия в Балчик е признала правото на четвъртия жалбоподател и неговата сестра (предшественик на останалите жалбоподатели) на реституция в натура (вижте параграф 10 по-горе). Въпреки това, също така е важно, че в същото време са съществували известни съперничещи си искове за същата земя от страна на г-жа Д. С., г-жа Е. Х. и г-н Н. Р., които са държали имота. С оглед на установената практика на националните съдилища за преразглеждане на административни и съдебни решения по реституция в последващи граждански производства, касаещи правото на собственост (вижте Сивова и Колева, § 44, и Караиванова и Милева, § 33, и двете цитирани по-горе), жалбоподателите трябва да са били наясно с факта, че всеки спор между тях и тези страни в крайна сметка би подлежал на по-нататъшно определяне в такива граждански производства (вижте Сивова и Колева, цитирани по-горе, § 74).

26. Съответно, Съдът не може да приеме, че решението от 19 февруари 1996 г., издадено въз основа на съдебно решение от 7 декември 1995 г., окончателно определя обхвата на правата за реституция на четвъртия жалбоподател и неговата сестра, по-късно на четиримата жалбоподатели, и по този начин води до преимущество за тях – а именно до стабилно и защитимо право на собственост (вижте Караиванова и Милева, § 76, цитирано по-горе; както и Неделчева и други срещу България, № 5516/05, § 60, 28 май 2013 г.; и Купенова и други срещу България (решение за допустимост), № 12664/05, § 34, 7 май 2013 г.). Напротив, подходът на вътрешното право към въпроса означава, че обхватът на правата на жалбоподателите остава предмет на по-нататъшно определяне. Впоследствие, при производството, включващо третите страни, е установено, че реституцията на парцела в натура е невъзможна.

27. При това положение, жалбоподателите са имали право да получат обезщетение вместо реституцията. Това би могло да доведе до окончателното определяне на обхвата на реституционните им права, създавайки за тях правото да получат конкретен актив. Въпреки това, жалбоподателите са избрали да не преследват тази възможност. В това отношение Съдът отбелязва, че при липсата на какъвто и да било опит от тяхна страна да получат решение от съответната Общинска служба по земеделие (бившата поземлена комисия) относно компенсацията, или да оспорят отказ от нейна страна, той не може да приеме тяхното твърдение (вижте параграф 22 по-горе), че те не са имали право да получат каквато и да било компенсация. На последно място, Съдът отбелязва, че многократно е установявал, че начинът на компенсация, предвиден в ЗСПЗЗ, по принцип не противоречи на изискванията на член 1 от Протокол № 1 (вижте Сивова и Колева, §§ 109‑114, и Неделчева и други, § 61, и двете цитирани по-горе).

28. Гореизброеното е достатъчно за Съда, за да може да заключи, че това оплакване е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

(б) Оплакване по отношение на продължителността на процедурата по реституция

29. Съдът отбелязва, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 (а) на Конвенцията, нито е недопустимо на каквото и да било друго основание. Следователно то трябва да бъде обявено за допустимо.

2. Основателност

30. Що се отнася до оплакването, отнасящо се до забавянето на процедурата по реституция, Съдът отбелязва, че законните очаквания за реституция на четвъртия жалбоподател и неговата сестра са произтекли от съдебното решение от 7 декември 1995 г., дадено в съдебното производство пред Районния съд в Балчик с участието на четвъртия кандидат и неговата сестра и поземлената комисия. След това четвъртият жалбоподател и неговата сестра, по-късно четиримата жалбоподатели, са участвали в нова група съдебни производства, този път с участието на г-жа Д. С., г-жа Е. Х. и г-н Н. Р., с цел да бъде определен обхватът на това очакване. В крайна сметка е установено, че е вярно, че те не са имали право на реституция в натура. Втората група от съдебни производства, в които те са участвали, взети самостоятелно, са продължили повече от осем години, от месец март 1998 г. до месец юни 2005 г. (вижте параграфи 12-13 по-горе). По този начин, четвъртият жалбоподателя и неговата сестра, а по-късно четиримата жалбоподатели, са оставени в състояние на несигурност по отношение на състоянието на правата си за реституция в продължение на почти десет години.

31. В множество предишни дела срещу България, Съдът е установил нарушения на член 1 от Протокол № 1 на основание на големи закъснения при процедурата по реституция, които са засегнали правото на жалбоподателите на реституция или обезщетение (вижте, например, Сивова и Колева, §§ 115‑19, Неделчева и други, §§ 71‑84, и Караиванова и Милева, §§ 79-82, всички цитирани по-горе; вижте също така Мутишев и други срещу България, № 18967/03, §§ 139-45, 3 декември 2009 г.; Любомир Попов срещу България, № 69855/01, §§ 119‑24, 7 януари 2010 г.; и Василев и Дойчева срещу България, № 14966/04, §§ 47-53, 31 май 2012 г.).

32. Забавянията в настоящия случай са били в значителна степен резултат от подхода, възприет в националното законодателство, съгласно което на трети страни като г-жа Д. С., г-жа Е. Х. и г-н Н. Р. не се позволява да участват в производството за реституция, което би позволило на техните конкурентни претенции към същата земя да бъдат разгледани на по-ранен етап. Вместо това, националното законодателство предвижда такива въпроси да бъдат разрешавани в отделни производства. Съдът вече е разкритикувал този подход за удължаване на процеса на реституция, и който води до това физически лица, които се намират в положение като това на жалбоподателите, да бъдат оставяни в състояние на несигурност за продължителен период от време (вижте Сивова и Колева, §§ 115‑16; Неделчева и други, §§ 78-82; и Караиванова и Милева, § 81, всички цитирани по-горе). Макар да признава, че на държавите трябва да бъде предоставена по-широка свобода на преценка при регулирането на важни социални и икономически реформи, като например тези, въведени в България след падането на комунизма, Съдът подчертава, че те въпреки това остават обвързани със задължението да организират своите съдебни и административни системи по такъв начин, че да гарантират правата, предвидени по силата на Конвенцията (вижте Сивова и Колева, цитирано по-горе, § 116). В разглеждания случай, изискващ четвъртият жалбоподател и неговата сестра, а по-късно четиримата жалбоподатели, да участват в две производства, първо процедура за реституция, а след това гражданско производство, целящо разрешаването на конфликта между тях и третите страни с конкурентни искове към земята, неоправдано е било забавено ефективното упражняване на правото на жалбоподателите за окончателно определяне на обхвата на тези очаквания.

33. С оглед на изложените по-горе съображения, Съдът заключава, че в този аспект е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1.

III. ДРУГИ ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА

34. Жалбоподателите се оплакват също по силата на член 6 § 1 от Конвенцията, че заключенията на националните съдилища в производствата по rei vindicatio – а именно, че реституираният им парцел не е могъл да бъде надлежно идентифициран, тъй като решението на поземлената комисия е било основано на "несъществуваща скица" – е произволно.

35. Правителството не коментира това оплакване.

36. Жалбоподателите повтарят позицията си, че разглежданите констатации на съдилищата са произволни. Те заявиха, че кадастрален план на село Кранево е бил изготвен през 1950 г., но никога не е бил приет. Те изтъкват, че те не са могли да повлияят на избора на поземлената комисия да идентифицира техния парцел въз основа на този план, както и че при всички случаи наличните данни са били достатъчни за целите на идентифицирането на върнатите им земи, при положение, че власти са издали скица на парцела, въз основа на която четвъртият жалбоподател и неговата сестра са получили нотариален акт (вижте параграф 10 по-горе).

37. Съдът отбелязва, че, с оглед на аргументите, изтъкнати от жалбоподателите, може наистина да съществуват съмнения относно това дали националните съдилища са били прави да заключат, че поземлената комисия е възстановила на жалбоподателите "несъществуващ парцел по несъществуваща скица".

38. Въпреки това Съдът отбелязва, че не е призован да се справя с фактически или правни грешки, за които се твърди, че са извършени от национално съдилище, тъй като той не е съд от четвърта инстанция (вижте например García Ruiz v. Spain [GC], № 30544/96, § 28, ЕСПЧ 1999‑I и Khodorkovskiy and Lebedev v. Russia, № 11082/06 и 13772/05, §§ 803-4, 25 юли 2013 г.). В допълнение, преди да реши дали има нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията, Съдът трябва да вземе под внимание "производството като цяло" (вижте Edwards v. the United Kingdom, 16 декември 1992 г., Серия A № 247‑B; Mirilashvili v. Russia, № 6293/04, § 164, 11 декември 2008 г.; и Kinský v. the Czech Republic, № 42856/06, § 83, 9 февруари 2012 г.). По този начин той отбелязва, че аргументът за идентификация на парцела не е единственият решаващ аргумент в случая, тъй като производството rei vindicatio, стартирано от четвъртия жалбоподател и неговата сестра, е отхвърлено въз основа на допълнителния аргумент, че ответниците, г-жа Д. С., г-жа Е. Х. и г-н Н. Р., валидно са получили правото на собственост върху своя парцел според размяната от 1972 г. и договора за продажба от 1996 г. и са имали право да притежават земята като нейни собственици (вижте параграф 14 по-горе). Съдът не счита, че този допълнителен аргумент е произволен или явно неоснователен. Съответно производството, взето като цяло, не може да бъде описано като несправедливо по смисъла на чл. 6 § 1 от Конвенцията.

39. От това следва, че това оплакване е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

40. Жалбоподателите се оплакват също по силата на член 6 § 1 от Конвенцията, че съдилищата по производството rei vindicatio са пренебрегнали обвързващата сила на окончателното решение на Районния съд в Балчик от 7 декември 1995 г. На последно място, те се оплакват по чл. 6 § 1 от Конвенцията във връзка с чл. 1 от Протокол № 1 е са били обект на дискриминация поради това, че бившият цар на България и сестра му са могли да получат реституцията на бившата собственост на семейството си при по-леки процедури от тези, приложими в техния случай. Съдът разглежда тези оплаквания. Въпреки това, с оглед на всички материали, с които разполага, и доколкото въпросите, за които са оплакванията, са от неговата компетентност, Съдът намира, че те не разкриват никакво възникване на нарушение на правата и свободите, изложени в Конвенцията или нейните Протоколи. От това следва, че жалбата е също така явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

IV. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

41. Чл. 41 от Конвенцията гласи:

"Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на
Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна."

А. Обезщетение за вреди

42. Вторият, третият и четвъртият жалбоподател твърдят, че по отношение на имуществените вреди те претендират само за търсения от тях парцел земя във вътрешното производство. Те не претендират за имуществени вреди въз основа на закъсненията в процедурата по реституция.

43. По отношение на неимуществени вреди, те претендират за обезщетение от 20 000 евро (EUR) всеки, като твърдят, в частност, че са преживели страдание и фрустрация в резултат от ситуацията на несигурност, в която са прекарали продължителен период от време.

44. Правителството счита, че искането за действително възстановяване на парцела земя не е било свързано с каквото и да било предполагаемо нарушение на Конвенцията, и така или иначе е невъзможно то да се позволи, защото земята е била призната за собственост на трети лица. То смята, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерна.

45. Съдът отбелязва, че при разглеждането на този случай, той е открил нарушение на член 1 от Протокол № 1 само по отношение на забавянията и липсата на сигурност в процеса на реституция. Той не вижда никаква причинно-следствена връзка между това нарушение и претенцията на жалбоподателите относно спорния парцел земя.

46. По отношение на неимуществените вреди, Съдът приема, че жалбоподателите трябва да са преживели страдание и тревоги. Той повтаря, че е установил нарушение на член 1 от Протокол № 1 само въз основа на продължителните закъснения и несигурността в процедурата по реституция, и ще предостави обезщетение във връзка с неимуществените вреди единствено на това основание. Като се вземат предвид обстоятелствата по случая и присъденото обезщетение в подобни случаи, посочени в параграф 31 по-горе, а също и фактът че вторият и третият жалбоподател действат в качеството си на наследници на майка си – сестрата на четвъртия жалбоподател – и на баща си – един от първоначалните наследници на майка им – Съдът предоставя по настоящата част 1 500 евро на четвъртия жалбоподател, г-н Димитър Георгиев Янчев, както и по 750 евро на втория и третия жалбоподател, г-н Георги Михайлов Георгиев и г-н Добромир Михайлов Георгиев.

Б. Разходи и разноски

47. Жалбоподателите претендират също за 3 866 евро за адвокатския труд, извършен от техните представители пред Съда. В подкрепа на този иск те са представили график на изработените часове. Те също така са поискали 223,82 евро за пощенски разходи, превод и други разноски. Те са поискали тези суми, минус 400 евро, които вече са платени от тях на техните представители, да бъдат прехвърлени директно в сметката на последните.

48. Правителството оспорва претенциите.

49. Според съдебната практика на Съда, жалбоподателят има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че те са били действително и необходимо направени и са в разумен размер.

50. При разглеждането на настоящия случай Съдът е открил нарушение на член 1 от Протокол № 1 само по отношение на забавянията и несигурността в процеса на реституция. Като отбелязва, че това е повтарящо се оплакване (вижте съдебната практика, посочена в параграф 31 по-горе), Съдът намира за разумно да предостави 1 000 евро по отношение на адвокатския труд, извършен от представителите на жалбоподателите, и всякакви други разходи, направени от тях. По искане на ищците, 400 евро от тази сума трябва да се плати на самите жалбоподатели, а останалата част, а именно 600 евро, трябва да бъде прехвърлена директно към банковата сметка на техните представители.

В. Лихви за забава

51. Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1. Обявява оплакването по член1 от Протокол № 1 по отношение на продължителността на процедурата по реституция за допустима, а остатъка от жалбата за недопустим;

2. Приема, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1;

3. Приема,

(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44, § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса към датата на плащането:

(i) EUR 1 500 (хиляда и петстотин евро) на г-н Димитър Георгиев Янчев и по EUR 750 (седемстотин и петдесет евро) на г-н Георги Михайлов Георгиев и г-н Добромир Михайлов Георгиев, както и всички данъци, които могат да бъдат наложени, по отношение на неимуществени вреди;

(ii) EUR 1 000 (хиляда евро), както и всички данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателите, по отношение на разходи и разноски, EUR 600 (шестстотин евро) от които трябва да се прехвърлят директно в банковата сметка на законните представители на жалбоподателите;

(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка по време на периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;

4. Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 2 юни 2015 г., в съответствие с Правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Фатош Араджъ (Fatoş Aracı)                             Гуидо Раймонди (Guido Raimondi)
Секретар на отделението                                                     Председател

Дата на постановяване: 2.6.2015 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-155001