Номер на жалба: 48609/06

Членове от Конвенцията: (Чл. 2) Право на живот, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (Чл. 13) Ефикасни правни средства, (Чл. 2) Положителни задължения, (Чл. 2-1) Ефикасно разследване

По делото Ненчева и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (бивше Четвърто отделение), заседаващ в състав:

          Пeйви Хирвелe (Päivi Hirvelä), председател,
          Лех Гарлицки (Lech Garlicki),
          Георге Николау (George Nicolaou),
          Леди Бианку (Ledi Bianku),
          Здравка Калайджиева,
          Небойша Вучинич (Nebojša Vučinić),
          Винсент А. Де Гаетано, съдии,
          и Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos), секретар на отделението,

след обсъждане в закрито заседание на 28 май 2013 г.,

постанови следното решение, взето на посочената дата:

ПРОЦЕДУРАТА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 48609/06) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „Конвенцията“) от деветима граждани на тази държава („жалбоподателите“), както и от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека („асоциацията жалбоподател“) на 31 октомври 2006 г.

2.  Жалбоподателите се представляват от г-н М. Екимджиев, адвокат в Пловдив. Българското правителство („Правителството“) се представлява от своя агент – г-жа M. Коцева от Министерството на правосъдието.

3.  На 8 септември 2009 г. жалбата е съобщена на Правителството. В съответствие с член 29 § 1 от Конвенцията наред с това е решено жалбата да се разгледа по същество едновременно с разглеждането на нейната допустимост.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

4.  Жалбоподателите физически лица са родители на седем от петнадесетте деца и пълнолетни младежи до 22 години, починали през зимата на 1996 – 1997 г. в дома за деца с тежки умствени увреждания в село Джурково („дома в Джурково“), на подчинение на община Лъки. Става въпрос за Гина Асенова Ненчева, родена през 1953 г., и Иван Янков Ненчев, роден през 1955 г., и двамата живеещи в Драгор (родители на Митко Дуров), Сехаре Исмаил Даринова, родена през 1952 г. и живееща в Исперих (майка на Равие Исмаил), Илия Иванoв Стоянов, роден през 1942 г., и Величка Илиева Стояновa, родена през 1944 г., и двамата живеещи в Елхово (родители на Донка Стояновa), Фани Филипова Евтимова, родена през 1961 г. и живееща в Кацелово (майка на Нели Христова), Мария Христова Атанасова, родена през 1970 г. и живееща в Ямбол (майка на Мариан Атанасов), Георги Василев Георгиев, роден през 1960 г. и живеещ в Пловдив (баща на Васил Георгиев) и Иван Дечков Иванoв, роден през 1950 г. и живеещ в Смин (баща на Диана Дечковa).

5.  Асоциацията жалбоподател е българско сдружение, носещо името Асоциация за европейска интеграция и права на човека.

A.  Смъртните случаи в дома в Джурково

6.  Домът в Джурково се намира в Родопите, на височина 1 300 м, на 15 км от град Лъки. Условията за достъп до селото през зимата са много трудни.

7.  През зимата на 1996 – 1997 г. в дома в Джурково живеят близо 80 деца. Разделени са на две категории: „лежащи“ и „ставащи“. Първите не могат изобщо да се движат или да извършват елементарни движения и прекарват цялото време в леглото. Втората категория включва деца с нарушени в различна степен двигателни способности, но които могат да се придвижат сами или с чужда помощ. Всички деца страдат от тежки умствени и физически увреждания. Видно е, че някои деца са настанени в дома в Джурково с административно решение след предоставено съгласие за осиновяване от родителите, докато други деца са постъпили по искане на родителите им.

8.  В повечето от изложените по-долу случаи медицинските картони не съдържат информация за лечения и събития, предхождащи момента на смъртта. Удостоверенията за смърт за някои от децата са изготвени няколко дни след настъпването на смъртта. На телата не е правена аутопсия, тъй като вътрешното право предвижда такава само в случай на смърт, настъпила в болница, а не в социални домове, а близките на децата не са поискали извършване на аутопсия.

9.  Персоналът на дома е поел грижата за погребението на всички деца, с изключение на това на Васил Георгиев, организирано от баща му. Родителите на останалите деца не присъстват на погребението.

1.  Мария Софрониева

10.  Мария Софрониева, родена на 15 май 1978 г., е настанена в дома в Джурково през 1990 г. По рождение страда от церебрална парализа, засегнала всичките й умствени и физически способности. През 1996 г. тежи 18 кг и е висока 1,15 м. На 3 декември 1996 г. фелдшерът на дома констатира, че от няколко дена Мария е болна от пневмония и предписва лечение с антибиотик за пет дни. Прегледана е отново на 13 декември 1996 г. В медицинския картон на Мария не са отразени подробности за по-нататъшното лечение и здравословното й състояние.

11.  Умира на декември 1996 г. на 18-годишна възраст. В смъртния акт не са посочени причини за смъртта.

2.  Радка Асенова

12.  Радка Асенова, родена на 6 февруари 1978 г., страда от церебрална парализа и хипотрофия, както и от кожни инфекции. Тежи 35 кг и е висока 1,46 м. Точните обстоятелства около смъртта на Радка, настъпила на 24 декември 1996 г., не са изяснени.

3.  Жанета Стефанова

13.  Жанета Стефанова, родена на 4 ноември 1979 г., страда от церебрална парализа и епилепсия. Настанена е в дома в Джурково през 1990 г. За последен път е прегледана на 3 декември 1996 г., когато й е предписано лечение за епилепсията. В смъртния акт, съставен на неуточнена дата, се посочва, че Жанета е починала на 29 декември 1996 г., в 5 часа, в резултат на сърдечна криза. Обстоятелствата около смъртта са неизвестни.

4.  Митко Дуров

14.  Митко Дуров, роден на 5 януари 1991 г., страда от енцефалопатия, дълбока изостаналост в умственото развитие и хипотрофия. Настанен е в дома в Джурково на 9 март 1995 г. Видно е, че в началото на 1996 г. Митко тежи 12 кг, а в края на годината вече е загубил половината от теглото си. За последен път е прегледан на 4 октомври 1996 г. Назначено е специално лечение с продължителност пет дни. Липсват други прегледи след тази дата. Митко умира на 30 януари 1997 г. Обстоятелствата около смъртта му са неизвестни.

5.  Нели Христова

15.  Нели Христова, родена на 20 юни 1982 г., постъпва в дома в Джурково през 1994 г. Страда от изостаналост в умственото развитие. В медицинския й картон е отбелязано, че през 1996 г. е преглеждана през март, април, септември и октомври. Видно е, че следващият преглед е на 9 февруари 1997 г., в 21:45 часа, когато е установено, че е с температура и кашлица. Детето умира на същата дата, в 21:55 часа.

6.  Мариан Атанасов

16.  Мариан Атанасов, роден на 29 юни 1989 г., е поверен на дома в Джурково на 21 януари 1997 г., след като вече е пребивавал в друг в дом за деца с тежки умствени и физически увреждания. Страда от форма на олигофрения. В дома в Джурково не е правен медицински картон на негово име. Умира на 22 февруари 1997 г., в 10 часа. Видно е, че няколко дни преди смъртта си Мариан взима лекарства за коремни болки. В смъртния акт е посочено, че смъртта е настъпила в резултат на остра сърдечна криза.

7.  Росица Неделчева

17.  Росица Неделчева, родена на 23 септември 1992 г., постъпва в дома в Джурково на 24 януари 1997 г. Страда от церебрална парализа. Когато детето пристига в дома, фелдшерът й поставя диагноза остър бронхит с висока температура и назначава медикаментозно лечение. На 10 февруари 1997 г. болестта още не е отшумяла и приемът на лекарства е удължен с пет дни. В медицинския картон липсва информация за наблюдение на Росица след тази дата. Открита е мъртва в леглото й на 23 февруари 1997 г., в 8:10 часа.

8.  Милчо Милчев

18.  Милчо Милчев, роден на 24 юли 1992 г., е настанен в дома в Джурково на 22 януари 1997 г. Идва от друг дом за деца с умствени увреждания. Страда от хромозомно заболяване. Последните записи, отнасящи се до развитието на заболяването на Милчо, са от 22 януари 1997 г. Открит е мъртъв в леглото му на 23 февруари 1997 г., в 8 часа. В журнала, в който се вписват ежедневно настъпилите в дома събития, на датата 22 февруари 1997 г. не е отбелязано нищо.

9.  Ангелина Атанасова

19.  Ангелина Атанасова, родена на 25 юли 1988 г., страда от различни вродени малформации. Постъпва в дома в Джурково на 28 август 1992 г. На 13 януари 1997 г. фелдшерът установява възпаление на гърлото, след което, на 3 февруари 1997 г., констатира симптоми на бронхит. На Ангелина са предписани лекарства. Последните бележки за здравословното й състояние са от 17 февруари 1997 г. Ангелина е открита мъртва в леглото й на 25 февруари 1997 г., в 14 часа.

10.  Диана Дечковa

20.  Диана Дечковa, родена на 14 септември 1978 г., постъпва в дома в Джурково на 10 март 1994 г. Страда от церебрална парализа, но се придвижва без помощ. На 23 февруари 1997 г. фелдшерът констатира измръзване на стъпалата първа степен. Диана е настанена в лечебницата, слагат й топли компреси и я ваксинират против тетанус. Фелдшерът вписва в медицинския й картон процедурите, които трябва да се правят през следващите часове. Леглото на Диана е преместено близо до радиатора. На 25 февруари 1997 г., в 16 часа, фелдшерът констатира, че Диана има хипотермия: температурата на тялото й е 34 градуса. От София в дома пристига спешен лекар, очевидно благодарение на журналист, който е в контакт с директорката на дома. В 23:45 часа лекарят констатира състояние на тежка хипотермия у Диана. Назначава лечение. Настаняване в болница не е препоръчано. Диана умира няколко часа по-късно.

11.  Донка Стояновa

21.  Донка Стояновa, родена на 30 март 1989 г., постъпва в дома в Джурково на 22 януари 1997 г. Страда от вродено хромозомно заболяване. Два дни след пристигането й фелдшерът констатира, че има ринофарингит и предписва лечение за пет дни. Сутринта на 4 март 1997 г. той преглежда Донка и открива декубитални рани в лумбалната област; предписва лечение. Донка умира в 13 часа същия ден.

12.  Васил Георгиев

22.  Васил Георгиев, роден на 4 август 1986 г., страда от изоставане в умственото развитие. Гледан е от родителите си до единадесетгодишна възраст. Придвижва се в инвалидна количка. В началото на есента на 1996 г. е настанен в дома в Джурково, тъй като майка му се разболява тежко и баща му вече не може да се грижи за него. Два месеца по-късно родителите на Васил са известени, че той се е разболял. Баща му го прибира обратно вкъщи. Един месец по-късно Васил е настанен отново в дома. Видно е, че детето е прегледано от лекар на неуточнена дата, който установява наличие на остра дихателна инфекция. Умира на 14 март 1997 г. Обстоятелствата около смъртта на Васил, както и прилаганото лечение, са неизвестни. Сутринта на 15 март 1997 г. бащата на Васил, информиран през нощта за смъртта на сина си, пристига в дома. Предават му трупа на детето, загърнат в одеало. Бащата на Васил поисква от кметството да му бъде издаден смъртен акт. В документа е записано, че детето е починало от сърдечно заболяване. Според лекаря, наблюдавал Васил, докато е живяло при родителите си, детето никога не е страдало от сърдечно заболяване.

13.  Татяна Христова

23.  Татяна Христова, родена на 15 май 1974 г., постъпва в дома в Джурково, когато вече е навършила пълнолетие. Умира на 14 март 1997 г. на 22-годишна възраст вследствие на остра инфекция на дихателните пътища. Обстоятелствата около смъртта й са неизвестни.

14.  Малина Иванoвa

24.  Малина Иванoвa, родена на неуточнена дата, умира в дома в Джурково на 12 март 1997 г. Причините за смъртта й, както и обстоятелствата около нея, са неизвестни.

15.  Равие Исмаил

25.  Равие Исмаил, родена на 6 февруари 1978 г., умира в дома в Джурково на 24 декември 1996 г. Причините за смъртта й, както и обстоятелствата около нея, са неизвестни.

Б.  Домът в Джурково и общият контекст в страната през зимата на 1996 – 1997 година

26.  През разглеждания период България преживява тежка икономическа, финансова и социална криза. Инфлацията надвишава 1 000 % и води до силен спад на доходите на населението и свиване на бюджетните ресурси на публичните институции. Наложен е режим на ограничение на горивата и обменът и движението между градовете и областите в страната намаляват силно. В този контекст бюджетът, отпуснат на дома в Джурково, който в административно и финансово отношение е на подчинение на кмета, се обезценява значително и общината не е в състояние да поема разходите за храна и други необходими продукти. От друга страна, става ясно, че през зимата на 1996 – 1997 г. домът в Джурково разполага с приблизително по 1,62 нови български лева (BGN), или приблизително 0,80 евро (EUR), на дете на ден за покриване на нуждите от храна, отопление, медицински грижи и дрехи.

27.  По това време в дома работят всичко на всичко един фелдшер, пет медицински сестри, четири санитарки и една перачка. От което излиза, че една санитарка трябва да се грижи за двадесет деца. В отсъствието на медицинските сестри, санитарките са тези, които дават лекарствата и следят здравословното състояние на децата. Домът в Джурково не разполага с лекар, въпреки наличието на такъв щат.

28.  При трудни зимни условия до дома не може да се стига с автомобил. Най-близката болница е на 40 км, но не съществува адекватно средство за придвижване на болните деца. Персоналът трябва да върви по пет километра пеша, за да стигне до дома.

29.  Нафта се доставя в недостатъчни количества и нередовно, като се има предвид недостигът на горива. Отоплението се пуска по един час вечер и един час сутрин, така че температурата вътре е най-много от 12^oC до 15^oC. В коридорите са поставени два-три електрически радиатора и вратите на спалните помещения се оставят отворени, за да циркулира топлият въздух. Понякога, когато липсва нафта, помещенията не се отопляват.

30.  Храната е крайно недостатъчна, лошокачествена и еднообразна. Следобедните закуски са премахнати поради липса на хранителни  продукти. Все пак, видно е, че персоналът на дома, както и жители от най-близкото село носят в дома по собствено желание хранителни продукти, като например боб и картофи, за да не останат децата нито ден без храна.

31.  Трудно се поддържат елементарни хигиенни условия, като се има предвид, че почти е невъзможно да се перат бельото, дрехите, чаршафите и одеялата на децата. Домът разполага с две перални машини и бельото се суши с помощта на един електрически радиатор. „Лежащите“ деца вършат физиологичните си нужди в леглото и е необходимо бельото им да се сменя по няколко пъти на ден, което е невъзможно при липсата на дрехи за преобличане. При тези условия персоналът на дома използва всякакви подръчни материали, като например стари дрехи и парцали, вместо одеялата, които не успяват да изсъхнат.

В.  Постъпки на директорката на дома и кмета на Лъки пред властите

32.  От материалите по делото се вижда, че на 10 септември 1996 г. директорката на дома и кметът на Лъки изпращат писмо до Агенцията за чуждестранна помощ, в което излагат, че с настъпването на зимата положението в дома е станало тревожно и че спешно трябва да се вземат мерки за доставка на гориво, храна и всички необходими продукти за ежедневно поддържане на дома, тъй като общината не разполага със средства.

33.  На 20 септември 1996 г. директорката на дома изпраща писмо, приподписано от кмета на Лъки, до Министерството на труда и социалната политика, в което посочва, че домът не разполага със средства за посрещане на основни нужди и че поради липсата на гориво, храна и дрехи, здравето и животът на децата са изложени на неминуем сериозен риск. С друго писмо от 18 ноември 1996 г. тя се обръща за съдействие към службите за социална помощ към същото министерство, като посочва недостигащите количества хранителни и фармацевтични продукти. Молбите й остават без последствие.

34.  Първото дете умира на 15 декември 1996 г.

35.  На 22 януари 1997 г. група от осем деца от друг социален дом, намиращ се в област с по-мек климат, са преместени в дома в Джурково с решение на общинската социална служба.

36.  Директорката се обръща на няколко пъти, на неуточнени дати, до областния комитет на Българския червен кръст, като описва подробно проблемите и рисковете в дома и моли за помощ. През януари директорката моли различни национални институции, Агенцията за чуждестранна помощ и хуманитарни организации да й изпратят основни продукти. На 17 януари 1997 г. кметът на Лъки и директорката на дома се обръщат отново към Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, както и към областния управител, като посочват, че домът изпитва сериозен недостиг на храна, гориво, дрехи и бельо. Те настояват за спешна намеса, защото има реален риск децата да не изкарат зимата при изложените условия.

37.  От друга страна, директорката се свързва с радио, чрез което отправя апел за частни дарения. Според свидетелствата на персонала на дома, събрани в рамките на впоследствие образуваното наказателно производство, благодарение на получените след този апел частни дарения е избегната смъртта на останалите деца от дома. На неуточнена дата през февруари 1997 г. областният управител отпуска пет тона нафта и изпраща консерви и ориз в дома.

38.  Видно е, че общинските власти в Лъки не разполагат с никакъв бюджет, дори в началото на финансовата 1997 година, поради хиперинфлацията. Все пак те не отказват да покриват разходите на дома, дори когато се налага да задлъжняват пред доставчиците. В същото време, доколкото самите магазини и доставчици често не разполагат със стока поради общия недостиг, домът не успява да си набави храна в достатъчно количество.

39.  На 22 февруари 1997 г., когато починалите деца стават седем на брой, директорката на дома изпраща телеграма до министъра на труда и социалната политика за трагичната ситуация и моли министъра за незабавна намеса. С писма от същата дата тя се обръща отново към службите за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика и излага кризисното състояние на дома. В отговор на молбите й на дома е отпусната извънредна помощ в размер на 7 282 000 лева (BGL)[1] или приблизително 3 720 евро (EUR), изплатена на части от 28 февруари до 4 април 1997 г.

40.  По това време в дома вече са починали петнадесет деца, от които четири са от осемте деца, прехвърлени в дома на 22 януари 1997 г. (параграфи 16 – 18, 21 и 35 по-горе).

Г.  Образуване на наказателно производство

41.  Видно е, че по разпореждане на окръжна прокуратура от 27 април 1999 г. областната полиция образува дознание във връзка със събитията в дома в Джурково. Директорката и други членове на персонала на дома дават писмени показания през май 1999 г. В доклад от 3 юни 1999 г. дознателят изказва становище, че са налице достатъчно основания кметът на Лъки да бъде подведен под наказателна отговорност. В материалите по делото липсва информация за по-нататъшната съдба на това предложение.

42.  На 30 юли 1999 г. Пловдивската окръжна прокуратура разпорежда служебно образуването на наказателно производство срещу неизвестно лице във връзка с причините, довели до смъртта на десет от петнадесетте починали деца в дома в Джурково, а именно до смъртта на Татяна Христова, Васил Георгиев, Донка Стояновa, Диана Дечковa, Ангелина Атанасова, Милчо Милчев, Мариан Атанасов, Нели Христова, Митко Дуров и Росица Неделчева. Наказателното разследване е за евентуално непредумишлено убийство поради немарливо изпълнение или неизпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност (член 123 от Наказателния кодекс). От друга страна, прокуратурата разпорежда на следствените органи да разследват, наред с другото, дали има причинно-следствена връзка между смъртните случаи и евентуално неизпълнение на задължението за опазване живота и здравето на болни лица чрез непосредствено задоволяване на потребностите им от храна, отопление и други основни продукти. Нещо повече, прокуратурата разпорежда започването, при необходимост, на наказателно преследване срещу лица, имащи връзка с предоставянето на грижи за децата и финансирането на дома, ако се окаже, че с поведението си са допринесли за смъртта.

43.  На 15 февруари 2000 г. следовател от следствените органи нарежда да се направи медицинска експертиза във връзка с причините за смъртта на четиринадесет деца, а именно на десетте деца, посочени в предходния параграф, както и на Мария Софрониева, Радка Асенова, Жанета Стефанова и Малина Иванoвa. На 22 май 2000 г. три вещи лица предават отделни доклади за всяко починало дете, базирани на писмените материали към делото. В докладите се посочва, че тъй като не е направена аутопсия, е трудно да се определят точните медицински причини за смъртта. Вещите лица отбелязват, че смъртта най-вероятно е настъпила, за част от случаите, в резултат от простудяване и лоши условия на живот, довели до появата у децата на болести като пневмония, бронхит, ринофарингит, крепитиращи хрипове, хипотермия и дори кожни инфекции и хипотрофия. По отношение на някои от случаите вещите лица приемат, че тежките заболявания са били достатъчни сами по себе си, дори при наличие на подходящо лечение, да доведат до смърт, доколкото продължителността на живот при подобни случаи е по-кратка от нормалната. И накрая, по отношение на другите случаи, заключението на вещите лица е, че е невъзможно да се определят непросредствените причини за смъртта поради липса на достатъчно медицински данни.

44.  На 5 април 2004 г. на директорката на дома е предявено обвинение за непредумишлено убийство на лица поради неизпълнение на занятие или правно регламентирана дейност. На неуточнени дати фелдшерът и старшата медицинска сестра са подведени под отговорност на същото основание.

45.  На 4 октомври 2004 г. следователят изисква от Министерството на труда и социалната политика да му бъдат предоставени документи, свързани със случая в дома в Джурково и по-точно с писмата на директорката и на кмета на Лъки. С писмо от 2 ноември 2004 г. отговорен служител от министерството отговаря, че за времето от 1 декември 1996 до 31 март 1997 г. домът в Джурково не е бил на бюджетно подчинение към министерството, а към общината. Той уточнява, че в архива на министерството не може да бъде открита кореспонденция от това време, като същевременно посочва, че на дома е отпусната извънредна помощ между 28 февруари и 4 април 1997 г. (параграф 39 по-горе).

46.  На 4 октомври 2004 г. следователят изисква информация от Министерството на финансите във връзка с реакцията на писмата на директорката. С писмо от 21 октомври 2004 г. заместник-министър му отговаря, че архивът, отнасящ се до въпросния период, е унищожен поради изтичане на предвидения по закон петгодишен срок за съхранение на документи. От друга страна, следователят изисква и от община Лъки всички документи, имащи отношение по делото. На 21 октомври 2004 г. му съобщават, че отговорният общински служител междувременно е починал и че въпросният архив също е унищожен поради изтичане на срока за съхранение. Не са извършени никакви допълнителни действия за разследване на евентуална отговорност на други държавни институции или служители.

47.  С постановление от 9 декември 2004 г. следователят предлага на прокуратурата да изправи подведените под отговорност лица пред компетентния съд, като заключава, че те не са изпълнили професионалните си задължения и че пропуските им са довели до смъртта на децата и пълнолетните младежи. Следователят уточнява, чe директорката не е взела адекватните управленски решения, което е довело до закъснели констатации за недостиг на храна и отопление, както и до непредоставяне на необходимите медицински грижи.

48.  На 17 януари 2005 г. окръжна прокуратура внася в Пловдивския окръжен съд обвинителен акт срещу тримата обвинени за професионална немарливост, довела до смъртта на повече от едно лице, а именно на тринадесет деца, при особено тежки обстоятелства. Измежду петнадесетте случая, упоменати в параграфи 10 – 25 по-горе, случаите на Малина Иванoвa и Равие Исмаил не са включени в обвинителния акт.

49.  Между 7 и 23 февруари 2005 г. родителите на седем от децата (Илия Стоянов, Величка Стояновa, Георги Георгиев, Анка Георгиевa, Фани Евтимова, Сехаре Даринова и Иван Иванoв) поискват да встъпят в образуваното производство и предявяват граждански искове в рамките на наказателното дело.

50.  На заседанието си от 23 февруари 2005 г. окръжният съд конституира петима частни обвинители, като родителите на две от децата не са поискали това, но отказва да обедини наказателното производство с гражданските искове на основание, че това би усложнило гледането на делото или би довело до отлагането му поради необходимост от събиране на евентуални доказателства. Съдът не се произнася по искането за предявяване на граждански иск от жалбоподателката Сехаре Даринова и подобно искане не е разглеждано и по-късно. Жалбоподателите не завеждат искове за вреди пред граждански съд.

51.  От друга страна, на същото това заседание окръжният съд признава качеството на наследници на всички родители на починали деца.

52.  При разглеждането на делото окръжният съд изслушва около петдесетима свидетели, както и множество вещи лица, и събира писмени доказателства. Съдът нарежда също така да бъде направена нова медицинска експертиза от петима лекари за установяване на евентуална връзка между поведението на обвиняемите и настъпването на смъртта. С решение от 18 май 2005 г. окръжният съд оправдава обвиняемите. Съдебното решение е потвърдено с решение на Пловдивския апелативен съд от 15 декември 2005 г. Двете инстанции приемат, в частност, въз основа на докладите от експертизата, че са налице определени пропуски във воденето на документацията на дома, но че това обстоятелство няма връзка със смъртта на децата. Не съществува причинно-следствена връзка между поведението на обвиняемите и въпросната смърт. И двете съдилища вземат предвид направената медицинска експертиза в хода на съдебната фаза от производството. Въз основа на експертизата Апелативният съд констатира, че при повечето смъртни случаи недохранването и изключително тежките условия на живот са фонът, допринесъл за усложняването на първоначалните заболявания и приближаването на фаталния край при децата. Обвиняемите не са показали немарливост в упражняването на задълженията си и не могат да бъдат държани отговорни за условията на живот в дома. Особено директорката на дома в Джурково, констатирала възникналите трудности през зимата в контекста на икономическа криза, е алармирала неколкократно, още през септември 1996 г., но безуспешно, всички държавни инстанции, пряко отговорни за отпускането на помощи и способни да вземат решение за задоволяване на нуждите от отопление, храна и лекарства. Апелативният съд отбелязва, от друга страна, че тримата обвиняеми, както и останалата част от персонала на дома в Джурково, са използвали във възможно най-голяма степен средствата, с които са разполагали, за да облекчат суровите условия на живот в дома. Те не могат да бъдат държани отговорни за липсата на храна, нафта, дезинфекционни средства, както и на бельо и одеяла, след като отговорните държавни институции не са имали нужните средства да задоволят нуждите им или не са предоставяли достатъчно количество от необходимите продукти. Апелативният съд уточнява, че именно публичните власти са тези, които, след като не са осигурили адекватни финансови средства и материали, са предизвикали влошаване на условията в дома и са поставили в опасност здравето и живота на децата, като по този начин са допринесли за смъртните случаи и общото увеличаване на смъртността в институцията.

53.  От друга страна, що се отнася до твърденията, че фелдшерът не е положил необходимите грижи и не е поискал настаняване в болница на децата, след като е констатирал влошаване на здравословното им състояние, двете инстанции отбелязват, че единственото болнично заведение, в което децата е можело да бъдат настанени, е детското отделение на общинската болница в Асеновград. Но според направената медицинска експертиза превозването на децата в неотплена кола, при минусови температури, би означавало те да бъдат изложени на смъртоносна опасност с оглед на факта, че са уязвими и биха могли бързо да развият патологична и вирусна простуда. Апелативният съд констатира, от друга страна, че директорката не може да бъде държана отговорна нито за липсата на лекар в дома, нито за прехвърлянето на осем деца от друг дом.

54.  Що се отнася до личната ангажираност на родителите на починалите деца, съдилищата констатират, че единствено бащата на Васил Георгиев и майката на Нели Христова са посещавали децата си, докато останалите родители не са се интересували от съдбата на децата си, настанени в дома. През трудните зимни месеци на 1996 – 1997 г. и в условията на тогавашната икономическа криза нито един родител не е оказал помощ, дори минимална, и не е дарил дрехи или храна.

55.  На 9 януари 2007 г. решението на Апелативния съд е потвърдено от Върховния касационен съд.

56.  Материалите по делото не съдържат информация за евентуални други разследвания за възможност от причинно-следствена връзка между пасивността на други органи и институции и смъртните случаи в дома в Джурково. Не съществуват и данни, сочещи жалбоподателите да са искали подобно разследване.

Д.  Обща информация, представена от страната жалбоподател във връзка с разследвания на случаи на починали деца в домовете за деца с умствени увреждания в България

57.  Страната жалбоподател излага, че по инициатива на Българския хелзинкски комитет (неправителствена организация, установена в София) Главна прокуратура инспектира през 2010 г. въпросните домове. Заключенията от проверката показват, че през периода от 2000 до 2010 г. броят на смъртните случаи в тези домове е 238, т.е. по 25 случая на година общо за всичките 24 дома.

58.  Видно е, че през октомври 2010 г. Главна прокуратура обявява образуване на наказателни производства за повечето от смъртните случаи, установени по време на проверката.

Е.  Статистически данни, представени от Правителството във връзка със смъртността в дома в Джурково

59.  Правителството представя данни за броя починали деца годишно в дома в Джурково между 1990 и 1999 г., а именно : през 1990 г. – шест деца; през 1991 г. – едно дете; през 1992 – едно дете; през 1993 г. – четири деца; през 1994 г. – седем деца; през 1995 г. – осем деца; през 1996 г. – седем деца; през 1997 г. – четиринадесет деца; през 1998 г. – едно дете; през 1999 г. – три деца.

Ж.  Информация, представена от Правителството във връзка с реорганизацията на домовете за деца с умствени увреждания в България

60.  Правителството посочва, че през 2003 г. в България е предприета реформа на домовете за настаняване на деца с умствени увреждания. Въпросната реорганизация е част от друга, по-обща реформа, започната в областта на социалните грижи. Така например, изготвен е стратегически план за действие, имащ за цел да се намали броя на децата в социални институции за сметка на настаняването им в приемни семейства, с цел да се осигури на децата възпитание и индивидуални грижи. Между 2003 и 2005 г. е направена оценка на всички институции.

61.  В този контекст, на 26 и 27 юни 2005 г. експерти от Агенцията за защита на детето и Агенцията за социално подпомагане правят оценка на условията, при които са настанени децата в дома в Джурково. Според заключенията от тази оценка липсва какъвто и да е индивидуален подход в грижите за децата; институцията е изолирана и трудно достъпна, макар материалните условия сами по себе си да са удовлетворителни. Нещо повече, директорът на дома не е в състояние да осигури необходимия контрол на спазването на минималните норми на социално подпомагане на децата. Експертите препоръчват незабавното преместване на децата. В резултат на тази оценка лекарски екипи изтотвят индивидуални доклади за всяко дете с оглед преместването им в подходящи за потребностите им условия. Така всички деца са преместени в специализирани институции в София и Стара Загора преди 1 януари 2006 г.

62.  От друга страна, през 2010 г. в България съществуват 24 домове за деца с умствени увреждания и един дом за деца с физически увреждания. Общо 1 002 деца и 417 пълнолетни младежи са настанени в тях. Условията на живот  в някои от тези институции са се подобрили през последните години, а качеството на организацията на работа и обучение на персонала се е повишило в сравнение с времето на обстоятелствата по спора. Все пак голям брой от тези институции не отговарят на съответните норми и децата там не получават минималните за тяхното състояние грижи и услуги. Ето защо през 2010 г. правителството създава експертна група под ръководството на министъра на труда и социалната политика. Тя има за цел да разработи  национална програма, която да позволи затваряне на този тип институции в срок от петнадесет години и създаване на алтернативна система за настаняване, като например избор на приемни семейства.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И СЪДЕБНА ПРАКТИКА

A.  Нормативна уредба на социалните домове за деца с умствени увреждания

63.  Към момента на обстоятелствата дейността на домовете за деца с умствени увреждания и останалите социални домове се регламентира от нормативна уредба, приета от Министерство на общественото здраве (Държавен вестник (ДВ) бр. 91 от 1965 г.; измененията са обнародвани в ДВ бр. 30 от 1987 г.), останала в сила до 1999 г., когато е заменена с нова нормативна уредба.

64.  Съгласно въпросната нормативна уредба, подобно на всички социални институции, и домовете за деца с умствени и физически увреждания се финансират изцяло от държавата. Те са на подчинение на общинските съвети и са длъжни да спазват правилата и указанията, приети от Министерство на общественото здраве и социалните грижи. Все пак изглежда, че по време на съответния период и след създаването на отделно Министерство на социалните грижи, домовете, включително и този в Джурково, са на подчинение на Министерството на труда и социалната политика (наименованието е от 1997 г.). Годишният бюджет на дома в Джурково се одобрява от въпросното министерство, което превежда парите на община Лъки. Последната осигурява административното и финансово ръководство на дома. Щатът на дома се определя със заповед на Министерството на труда и социалната политика, след което се одобрява от компетентната общинска служба и накрая от кмета.

65.  В нормативната уредба са уредени подробно функциите на основните категории персонал: директор, лекари, медицински персонал и административен персонал. По-специално, ако в даден дом няма щат за лекар, медицинските грижи следва да се осигуряват от лекаря в най-близкото селище.

66.  Домът в Джурково разполага също така с правилник за вътрешния ред, в който са подробно разписани организацията и разпределението на задачите и задълженията на персонала. Нещо повече, конкретните задължения за всяка длъжност са описани в длъжностната характеристика за всяко работно място. Така например, директорката на дома отговаря за осигуряването на необходимите условия за функционирането на дома, както и за полагането на адекватни грижи за живота, здравето и физическото развитие на децата. Предвиден е щат за лекар, но към времето на обстоятелствата той е вакантен. Медицинският персонал на дома в Джурково се състои от фелдшер на половин щат и пет медицински сестри.

67.  От друга страна, съгласно член 37 от Закона за общественото здраве от 1973 г., в сила към времето на обстоятелствата, когато дадено лице почине в болница, се прави задължително аутопсия, освен при определени изключения. Когато смъртта настъпи извън болница, включително в социален дом, аутопсията не е задължителна.

Б.  Наказателен кодекс

68.  Съгласно член 123, алинея 1 от въпросния кодекс, приложим към времето на обстоятелствата, непредумишлено убийство поради немарливо изпълнение или неизпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Наказанието е от три до осем години в случай на смърт на няколко лица и от пет до петнадесет години, когато деянието е извършено при особено тежки обстоятелства (член 123, алинеи 3 и 4).

69.  Член 137 от същия кодекс криминализира излагането на лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и неоказването на помощ на такова лице. Престъплението се наказва с лишаване от свобода до три години.

В.  Започване на наказателно преследване

70.  Според съответните разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г. (НПК)[2], в сила към момента на обстоятелствата, компетентни да започнат наказателно преследване са прокурорът и следователят.

71.  Пострадалият може да участва в съдебната фаза на наказателното производство като частен обвинител или граждански ищец, като встъпи не по-късно от първото съдебно заседание (членове 52 и 60 от НПК). Това му качество му дава правото да се запознае с материалите по делото, да отправя искания във връзка с мерките по разследването и да обжалва постановени актове (членове 55 и 63 от НПК).

Г.  Предявяване на граждански иск

72.  Пострадалият има право да предяви в наказателното производство граждански иск за вредите, причинени от престъплението, насочен срещу обвиняемия (член 60, алинея 1 от НПК и параграф 71 по-горе). Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато това вече е направено пред граждански съд. От друга страна, гледането на гражданския иск не трябва да води до забавяне на наказателното производство; при такъв случай наказателният съд може да откаже съвместното гледане на гражданския иск (член 64, алинея 2 от НПК). Наказателният съд се произнася по гражданския иск в решението си. В новия НПК от 2006 г. тези принципи са запазени.

73.  Пострадалият може също така да предяви граждански иск срещу обвиняемия директно пред граждански съд. В този случай, като се има предвид, че гражданските съдилища са обвързани с окончателно постановената присъда от наказателните съдилища що се отнася до извършването на деянието и вината на обвиняемия (член 372, алинея 2 от НПК и член 222 от Гражданския процесуален кодекс от 1952 г.[3] – ГПК), производството се спира по принцип в очакване на изхода от наказателното производство (член 182, алинея 1 (д) от ГПК от 1952 г.). И в новия кодекс от 2006 г. тези принципи остават непроменени. От друга страна, когато вредите са причинени от актове, несъставляващи престъпление, пострадалият може да предяви граждански иск по член 45 от Закона за задълженията и договорите. Подобен иск може да доведе до присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Според съдебната практика на Върховния касационен съд неимуществената вреда се определя по справедливост. При смъртни случаи единствено близките на пострадалия могат да претендират за обезщетяване и то само ако реално са понесли неимуществени вреди. Така например близки, които не са били в добри отношения с пострадалия – родители, изоставили децата си, съпрузи във фактическа раздяла и т.н., не могат да претендират, че са понесли такива вреди (ППВС № 4 от 25.05.1961 г.).

Д.  Правомощия по разследването на прокурора съгласно Закона за съдебната власт от 1994 година

74.  Съгласно член 119, алинея 1, точка 3 от въпросния закон, отменен през 2007 г., прокурорът може, при изпълнението на предвидените в закона функции, да възлага на съответните органи, при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия, да извършат проверка в определен срок. Тези органи му представят заключения, а при поискване от страна на прокурора – и всички материали, с които разполагат. Съгласно точка 5 от същата разпоредба прокурорът може да изпрати събраните материали на компетентните органи, ако констатира наличие на основания за подвеждане под отговорност на въпросните лица или за налагане на задължителни административни мерки, които не би могъл да наложи сам. Член 119, алинея 2 гласи, че указанията на прокурора са задължителни за учрежденията, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.

Е.  Отговорност за вреди на държавната администрация

75.  Член 1, алинея 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от 1988 г. (наименованието е променено през 2006 г.) предвижда следното в редакцията си в сила към момента на обстоятелствата по конкретното дело:

„Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (...)“

76.  От практиката на вътрешните съдилища се вижда, че след като бъде установена незаконосъобразността на въпросния акт, разпоредбата позволява, например, на всяко лице, чието здраве се е влошило в резултат от това, че органите на Министерството на здравеопазването не са му предоставяли редовно лекарства, въпреки задължението им по закон да го правят, да потърси отговорност за вреди от администрацията и да получи обезщетение (реш. № 211 от 20.05.2008 г. по гр. д. № 6087/2007, ВКС, V г.о.).

77.  За вреди, причинени при обстоятелства, различни от визираните в член 1, алинея 1 от въпросния закон, на публичните власти може да бъде потърсена отговорност по общите норми за причинени вреди (член 45 и следващи от Закона за задълженията и договорите). Член 49 от този закон предвижда обективна отговорност на възложителите за действия на техни подчинени: съгласно въпросната разпоредба този, който възлага на лице изпълнението на дадена функция или работа, е отговорен за вредите, причинени на трети лица от лицето при изпълнение на неговата работа или функция. В тези случаи отговорността на възложителя се предполага и той може да бъде подведен под отговорност дори и да не е установено кой точно служител е причинил вредата (ППВС № 7 от 1959 г., ППВС № 4 от 30.10.1975 г.). От вътрешната съдебна практика се вижда, че въпросната разпоредба позволява да се търси отговорност от община и да се получи обезщетение при смърт на лице, настанено в социален дом, в случай на несъблюдаване от персонала на вътрешния правилник за постоянно наблюдение на настанените лица и осигуряване безопасността на последните (опр. № 693 от 26.06.2009 г. г. по гр. д. № 824/2007, ВКС, III г.о.; реш. № 91 от 30.07.2008 г., Софийски АС).

Ж.  Давност в областта на гражданското право

78.  Съгласно член 110 от Закона за задълженията и договорите гражданската отговорност за вреди е с петгодишна давност, считано от извършването на деянието. Давностният срок започва да тече от настъпването на вредите или от откриването на дееца (член 114, алинея 3 от закона). При отговорност на възложителя за вреди, причинени от негов служител съгласно член 49 от Закона за задълженията и договорите, ако самоличността на възложителя е известна, давностният срок започва да тече от възникването на вредите, дори и ако непосредствено отговорният служител не е установен (реш. № 2 от 25.01.1974 г. по гр. д. 101/73, ОСГТК на ВС).

79.  Съгласно член 115 (ж) давностният срок спира да тече, когато е предявен граждански иск и не тече „докато трае съдебният процес относно вземането“. Според съдебната практика на Върховния касационен съд тази формулировка включва както гражданския иск пред граждански съд, така и този, предявен срещу обвиняемия в наказателното производство (виж по-точно Tълк. реш. № 5 от 05.04.2006 година по т.д. 5/2005 г., ОСГТК на ВКС, бюл. 2005 г., кн. 9).

III.  МЕЖДУНАРОДНИ ИЗТОЧНИЦИ

A.  Комисар по правата на човека към Съвета на Европа

80.  На 24 януари 2012 г. комисарят по правата на човека към Съвета на Европа, Томас Хамарберг, заявява следното в документ, озаглавен Права на човека от гледна точка на децата, настанени в институции, както и на ромите и други малцинства в България и приложен към писмо до българските власти (CommDH (2012)12 от 24 януари 2012 г.):

„2.  В доклада си от 2010 г. комисарят оценява положително (...) взетите в България мерки за подобряване на условията на живот на децата в институции чрез извеждането им от тях. Независимо от това той остава дълбоко загрижен от факта, сочен в докладите, че положението на децата, настанени в определени институции, остава незадоволително. През 2010 г. неправителствена организация, работеща в областта на правата на децата, проведе съвместно с прокуратурата теренно проучване на условията в институциите за деца с умствено увреждане, включващо анкета за смъртта на 238 деца, настъпила през последните години. (...)

3.  Направените констатации сочат, че настанените в институции деца са подложени на практики на недохранване, насилие, физически ограничения и (...). Понякога болните деца не са изпращат в болница или ако се изпращат, това става твърде късно. Не са осигурени елементарни нужди като адекватно отопление, храна и животоспасяващи лекарства. Нещо повече, свръхнаселеността и малката площ на повечето спални помещения засилват актовете на агресия и самонараняване.“

Б.  Конвенция за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН (резолюция 44/25 от 20 ноември 1989)

81.  Въпросната конвенция е ратифицирана от България на 3 юни 1991 г. Съответните разпоредби гласят следното:

Член 6

„1. Държавите – страни по Конвенцията, признават, че всяко дете има присъщо право на живот.

2. Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват в максимално възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете.

Член 27

1. Държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.

2. Родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.

3. Държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. (...)“

ПРАВОТО

I.  ОТНОСНО ОБХВАТА НА РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ СЪДА

82.  Съдът отбелязва, че формулярът на жалбата от 26 октомври 2006 г. съдържа имената и данните на жалбоподателите, посочени в параграфи 4 и 5 по-горе. Към формуляра са приложени пълномощни за представителство на името на г-н М. Екимджиев, подписани от деветима жалбоподатели физически лица, както и от представителя по закон на асоциацията жалбоподател.

83.  От друга страна, бележките по допустимостта и основателността на жалбата, представени от страната жалбоподател на 6 април 2010 г., съдържат списък на родителите с посочване на съответното родство с децата. В този списък фигурира името на Анка Георгиевa, майка на детето Васил Георгиев, посочена като „жалбоподателка“. Съдът отбелязва все пак, че нито тя, нито представителят на жалбоподателите, който единствен поддържа кореспонденцията със Съда, не са приложили пълномощно за представителство от нейна страна. В това отношение Съдът припомня, че е от основна важност представителите да докажат, че са получили конкретни и изрични указания от страна на твърдяните жертви, по смисъла на член 34 от Конвенцията, от чието име претендират, че се явяват като страна (Пост срещу Нидерландия (Post c. Pays-Bas) (реш.), № 21727/08, 20 януари 2009).

84.  При тези обстоятелства разглеждането на настоящата жалба ще бъде сведено до оплакванията, представени единствено от името на лицата, посочени в параграфи 4 и 5 по-горе.

II.  ПО ТВЪРДЯНИТЕ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕ 2, 3 и 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

85.  Жалбоподателите, включително асоциацията жалбоподател, се жалват, че държавата не е изпълнила позитивните си задължения да закриля живота на лицата, настанени на нейна отговорност при обстоятелства, създаващи неминуема опасност за техните здраве и живот, както и да проведе разследване, имащо за цел да открие виновниците за въпросните смъртни случаи. Те добавят, че условията на живот в дома в Джурково съставляват нечовешко и унизително отношение. Те изтъкват липсата на ефикасни правни средства, чрез които да защитят твърденията си и считат, че държавата е постъпила дискриминационно, като се има предвид здравословното състояние и уязвимостта на лицата. Заинтересованите лица се позовават на членове 2, 3, 5, 13 и 14 от Конвенцията. Съдът счита, че оплакванията следва да бъдат разгледани от гледна точка на членове 2, 3 и 13 от Конвенцията, чиито съответни пасажи гласят следното:

Член 2

„Правото на живот на всеки се защищава от закона. (...)“

Член 3

„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“

Член 13

„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

A.  По направеното от Правителството възражение за качеството на жертви на жалбоподателите

86.  Правителството оспорва качеството на жертва на някои от жалбоподателите. Що се отнася до асоциацията жалбоподател, то се позовава на решението на Съда по делото Ада Роси и други срещу Италия (Ada Rossi et autres c. Italie) (№ 55185/08, 16 декември 2008) и заявява, че твърдяните нарушения не са оказали въздействие върху дейността на асоциацията. Следователно тя не се явява пряко засегната от обстоятелствата по конкретното дело. Що се отнася до жалбоподателите физически лица, Правителството излага, че могат да претендират за качеството на жертви на твърдяните нарушения само тези от тях, които са встъпили като частни обвинители в наказателното производство, тъй като останалите родители не са се интересували от децата по време на престоя им в дома.

87.  Жалбоподателите физически лица отговарят, че могат законно да претендират, че са жертви на твърдяните нарушения в качеството им на законни наследници на починалите деца и поради близката си родствена връзка с тях. Що се отнася до асоциацията жалбоподател, тя счита, че макар и да вярно, че съгласно актуалната практика на Съда едно юридическо лице следва да е пряко засегнато от твърденията по конкретния случай, за да претендира, че е жертва на нарушение, е редно да се отчетат трагичните и изключителни обстоятелства по конкретното дело – смъртта на петнадесет деца и пълнолетни младежи, настъпила в изключително кратък период от време в дом на подчинение на държавата. Съгласно приложимото законодателство не съществува друго средство за представителство на деца, настанени в такива институции, освен чрез техните директори – когато последните са назначени за настойници – или чрез родителите, когато много често тези родители не се интересуват от децата си, страдащи от тежки заболявания, и ги изоставят. При тези обстоятелства асоциацията жалбоподател моли Съда да направи изключение от установената си практика и да приеме асоциацията, която защитава правата на човека, за жертва на твърдяните нарушения, за да може тя да изтъкне обстоятелствата по делото.

88.  Съдът припомня, че за да може да се позове на член 34 от Конвенцията, жалбоподателят следва да отговаря на две условия: трябва да влиза в една от категориите ищци, посочени във въпросната разпоредба от Конвенцията, и да може да претендира за жертва на нарушение по Конвенцията. Що се отнася до понятието „жертва“, съгласно постоянната практика на Съда то следва да се тълкува самостоятелно и независимо от вътрешните понятия, като например тези, касаещи правния интерес или качество за предявяване на иск. От друга страна, за да може жалбоподател да претендира, че е жертва на нарушение по Конвенцията, е необходимо да съществува достатъчно пряка връзка между жалбоподателя и вредата, която смята, че е претърпял в резултат от твърдяното нарушение (вж. Гораис Лисарага и други срещу Испания (Gorraiz Lizarraga et autres c. Espagne), № 62543/00, § 35, ЕСПЧ 2004‑III, и дадените там препратки).

89.  Практиката на Съда съдържа примери за жалбоподатели, които са признати за locus standi въпреки факта, че не те самите са били жертви на твърдяното нарушение. Така например, близък на лице, за чиято смърт се твърди, че е отговорна държавата ответник, може да претендира, че е жертва на нарушение по член 2 от Конвенцията. Във всеки случай въпросът, дали жалбоподателят е законен наследник на починалото лице, е считан за нерелевантен (вж., наред с много други, Маккен и други срещу Обединеното кралство (McCann et autres c. Royaume-Uni), 27 септември 1995, § 1, серия A № 324, Яша срещу Турция (Yaşa c. Turquie), 2 септември 1998, § 66, Сборник решения 1998‑VI, Чакъчъ срещу Турция (Çakıcı c. Turquie) [ГК], № 23657/94, § 1, ЕСПЧ 1999‑IV, Начова и други срещу България (Natchova et autres c. Bulgarie) [ГК], № 43577/98 и № 43579/98, §§ 1-2, ЕСПЧ 2005‑VII, Рамсахай и други срещу Нидерландия (Ramsahai et autres c. Pays-Bas) [ГК], № 52391/99, §§ 1 и 3, ЕСПЧ 2007‑II, Джулиани и Гаджо срещу Италия (Giuliani и Gaggio c. Italie) [ГК], № 23458/02, §§ 1 и 3, 24 март 2011, и Ал-Скейни и други срещу Обединеното кралство (Al-Skeini et autres c. Royaume‑Uni) [ГК], № 55721/07, §§ 1 и 3, 7 юли 2011).

90.  Що се отнася до въпроса за неправителствените организации, Съдът не е признавал статут на „жертва“ на сдружения, чиито интереси не са засегнати, дори и ако интересите на техни членове – или на някои от тях – са засегнати (вж., наред с други, Асоциация на приятелите на Сен Рафаел и Фрежус и други срещу Франция (Аssociation des amis de Saint-Raphaël et de Fréjus et autres c. France) (реш.), № 45053/98, 29 февруари 2000, Дейрас и други и Асоциация „SOS сексизъм“ срещу Франция (Dayras et autres et Association « SOS Sexisme » c. France) (реш.), № 65390/01, 6 януари 2005; Гранде Ориенте д’Италия ди Палацо Джустиниани срещу Италия (Grande Oriente d’Italia di Palazzo Giustiniani c. Italie) (№ 2), № 26740/02, § 20, 31 май 2007, и Ада Роси и други (реш.), горецитирано). Подобен статут не е даван и когато сдруженията са създадени с единствената цел да защитят правата на твърдяните жертви (Смитс, Клайн, Метлер Толедо Б.В. и др., Реймейкърс, Веренигинг Ланделийк Оверлег Бетувероуте и Ван Хелден срещу Нидерландия (Smits, Kleyn, Mettler Toledo B.V. et al., Raymakers, Vereniging Landelijk Overleg Betuweroute et Van Helden c. Pays-Bas) (реш.), № 39032/97, № 39343/98, № 39651/98, 43147/98, № 46664/99 и № 61707/00, 3 май 2001), дори и ако се касае за неправителствени организации, имащи за основна цел защита на правата на човека (Ван Меле и други срещу Нидерландия (Van Melle et autres c. Pays-Bas) (реш.), № 19221/08, 29 септември 2009, доколкото жалбата идва от Лига воор де Рехтен ван де Менс / Liga voor de Rechten van de Mens).

91.  В конкретния случай деветимата жалбоподатели физически лица са родители на седемте деца, починали при обстоятелствата, описани в настоящето дело. Съдът отбелязва, че във всеки случай окръжният съд е признал на всички тях качеството на наследници на децата им, настанени в дома в Джурково (параграф 51 по-горе). Следователно близкото им родство с децата не може да се оспори и Съдът смята, че те могат да претендират, че са лично засегнати и следователно жертви на нарушенията на Конвенцията, които според тях съпровождат смъртта на децата им (Микалеф срещу Малта (Micallef c. Malte) [ГК], № 17056/06, § 49, ЕСПЧ 2009). Ето защо те имат качеството да предявят по член 34 от Конвенцията жалба във връзка с изложените смъртни случаи.

92.  Що се отнася до асоциацията жалбоподател, Съдът отбелязва, че нищо не пречи на последната да работи за осъществяване на целите си в защита на правата на човека, тъй като изтъкнатите в настоящото дело обстоятелства нямат отражение върху дейността й; нещо, което впрочем тя не твърди.

93.  Съдът отбелязва, че асоциацията поддържа, че извънредните обстоятелства и общественият интерес, характеризиращи настоящото дело, изискват представителство на интересите на починалите деца, които нямат родители, както и на Малина Иванoвa, доколкото властите не са провели разследване на причините за смъртта им. Съдът отбелязва в това отношение, че той би могъл да разгледа въпроса дали, в случай на конфликт на интереси, интересът на правосъдието и изискването  действително да бъдат защитени индивидуалните права и свободи могат да наложат вземането на изключителни мерки за осигуряване на участието на обществото и представителство на онези жертви, които не са в състояние да бъдат страна, за да защитят собствения си интерес. Въпреки всичко асоциацията жалбоподател не показва да е направила какъвто и да е опит да повдигне тези въпроси пред националните власти, преди да го направи пред Съда. При тези обстоятелства адресираните до Съда искания приличат на обикновена молба за разрешение юридически да бъдат представлявани починали лица, чиито законни наследници са неизвестни или не са проявили интерес да участват в производствата на национално ниво. Ето защо Съдът не вижда причини да се отклонява от установената си практика в тази област и заключава, че асоциацията жалбоподател не може да бъде считана за жертва на нарушение на провъзгласените от Конвенцията права. Формулираните от нея оплаквания в настоящата жалба са следователно несъвместими ratione personae с разпоредбите на Конвенцията и следва да бъдат отхвърлени съгласно член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.

94.  Тази констатация не пречи на Съда, който трябва да се произнесе по оплакванията, подадени от жалбоподателите физически лица, да вземе предвид общия контекст, присъщ на разглежаното дело, включително обстоятелствата, свързани със смъртта на децата и пълнолетните младежи, чиито наследници не са подали жалба пред Съда.

Б.  По оплакването, основано на член 2 от Конвенцията

1.  Допустимост

95.  Правителството възразява, че не са изчерпани вътрешноправните средства за защита, що се отнася до оплакването по член 2, като изтъква, че жалбоподателите са можели да предявят, със самото ставане на събитията, иск за поправяне на претърпените вреди, на основание член 1 от Закона за отговорността на държавата от 1988 г., срещу Министерството на труда и социалната политика и община Лъки. Действително, искът, въведен с въпросната разпоредба, касае гражданската отговорност, която има по-широк обхват от наказателната отговорност и, нещо повече, касае обективната отговорност на държавата. По този начин не е необходимо жалбоподателите да доказват, че вредите са умишлено причинени от длъжностни лица. Правителството прибавя, че подобен иск не би бил по никакъв начин засегнат от принципа, че гражданският иск спира да тече до изхода на започналото наказателно дело, защото последното не е било насочено срещу държавата, а срещу частни лица. Правителството твърди накрая, че въпросното правно средство за защита би имало всички шансове за успех, доколкото по наказателното производство съдилищата вече са констатирали, че държавата не е изпълнила задълженията си.

96.  Жалбоподателите отговарят, че правното средство по член 1 от закона за отговорността на държавата от 1988 г. не е ефективно. Те смятат, че евентуално парично обезщетениe не е достатъчно при твърдения за нарушение на членове 2 и 3 от Конвенцията и че държавата следва на първо място да създаде ефективна наказателна система. От друга страна, за тях е било невъзможно да предявят граждански иск срещу Министерството на труда и социалната политика и община Лъки, доколкото държавното обвинение по започналото наказателно производство е било насочено срещу частни лица и те са хранели надежда, че въпросните частни лица ще бъдат признати за виновни и осъдени. Фактът, че съдебните инстанции констатират в решенията си, че не визираните трима граждани, а държавни институции са виновни за условията на живот и смъртта в дома в Джурково, означава, че прокуратурата е насочвала неправилно обвнинението през цялото разследване. Според жалбоподателите именно тази закъсняла констатация ги е лишила от възможността да предявят граждански иск срещу въпросните институции, тъй като давността междувременно е изтекла. С други думи, неспособността на разследващите органи да разкрият и и да подведат под отговорност дължностните лица, виновни за трагичните обстоятелства, е лишила жалбоподателите от възможността да предявят граждански иск в предвидения от закона срок, да спрат по този начин давностния срок и да накарат съда да се произнасе по исковете им.

97.  Съдът припомня, че съгласно член 35 § 1 от Конвенцията той може да бъде сезиран само след изчерпване на вътрешноправните средства за защита. Целта на въпросната разпоредба е да се даде възможност на договарящите държави да предотвратят или поправят нарушенията, за които се обвиняват, преди Съдът да бъде сезиран с тях. Нормата на член 35 § 1 почива на хипотезата, включена в член 13, с който член я свързва голяма близост, че вътрешният правов мир предлага ефикасно средство за защита що се отнася до твърдяното нарушение, като въпросното средство трябва, от друга страна, „да е едновременно свързано с престъпните действия, налично и адекватно“ (виж, наред с други, Мифсуд срещу Франция (Mifsud c. France) (реш.) [ГК], № 57220/00, ЕСПЧ 2002‑VIII).

98.  Съдът счита, че с оглед на специфичните обстоятелства по делото възражението за неизчерпване на средствата за постигане на обезщетение е тясно свързано с въпроса какви са задълженията на властите по член 2, включително с въпроса за анализа на адекватността на съдебния отговор на твърденията по делото. Съдът счита следователно, че е редно да обедини това възражение с разглеждането на основателността на оплакването по член 2. Съдът констатира, от друга страна, че оплакването очевидно не е неоснователно по смисъла на член 35 § 3 a) от Конвенцията и че не среща никакво друго основание за недопустимост. Следователно е редно да бъде обявено за допустимо.

2.  По същество

a)  Становища на страните

99.  Жалбоподателите упрекват държавата, че не е подсигурила основни грижи, изразяващи се в храна, отопление и медицински грижи за болните деца в дома в Джурково, което е равностойно на пълно изоставяне на задължението й за закрила, довело неизбежно до множество смъртни случаи. Те подчертават, че трагичният край е можел да бъде избегнат, ако са били осигурени бързи и адекватни медицински грижи. Ситуацията се е усложнила и от това, че в дома не е имало лекар на длъжност, а само фелдшер на половин работен ден и пет медицински сестри, които са се грижели за 80 болни деца, и че медицинска грижа на практика не е имало. Няма никакво доказателство, сочещо, че властите са направили всичко, което е било в компетенциите им, за да предотвратят смъртните случаи. Директорката на дома е търсила по всякакъв начин подкрепа от държавните институции, но те не са реагирали през цялата зима. Нещо повече, в дома са настанени допълнително деца, въпреки трудните условия на живот специално по това време, за които властите са знаели.

100.  Жалбоподателите считат, наред с това, че държавните органи не са провели ефективно разследване за разкриване и осъждане на виновните за смъртните случаи. Действително, властите се ограничават до провеждането на разследване срещу трима членове на персонала на дома. По време на процеса съдилищата оправдават обвиняемите, което е можело да покаже кои държавни институции са виновни за смъртта на децата. Въпреки това не е разпоредено служебно образуването на производство, нито по време на процеса, нито след постановените решения от съдилищата, за да се потърсят виновните лица към момента на обстоятелствата в Министерството на труда и социалната политика, в Министерството на финансите, както и в община Лъки. Нещо повече, компетентните власти така и не проявяват интерес да узнаят защо на дома не е осигурен необходимият бюджет или адекватна лекарска помощ, нито пък защо в него са преместени болни деца, когато се е знаело, че домът не предлага подходящи условия за приемането им. Жалбоподателите подчертават, че половината от прехвърлените деца бързо намират смъртта си там поради споменатите условия и липсата на необходими грижи с оглед здравословното им състояние.

101.  Правителството нe оспорва обстоятелствата около смъртните случаи по делото, така както са изложени от жалбоподателите. То твърди, че в конкретния случай на тях им е предоставена достатъчна възможност да реагират по съдебен път, като заведат граждански дела за обезщетяване за претърпени вреди, като се има предвид, че смъртните случаи са се дължали на небрежност. Действително, жалбоподателите са можели да предявят граждански иск за вреди на основание член 1 от Закона за отговорността на държавата от 1988 г. срещу Министерството на труда и социалната политика и община Лъки (параграфи 75 – 77 и 95 по-горе).

102.  Правителството излага също така, че е невъзможно да се разбере дали са взети мерки, дисциплинарни или административни, срещу длъжностни лица, свързани с настоящето дело, като се има предвид изтеклото време и унищожаването на архивите.

103.  От друга страна, Правителството извежда на преден план факта, че домът в Джурково е затворен на 1 януари 2006 г. в резултат от заключенията на експертите от Агенцията за закрила на детето и Агенцията за деца с умствени и физически увреждания.

104.  По този начин Правителството счита, че държавата не е нарушила член 2 от Конвенцията.

б)  Преценката на Съда

i.  Общи принципи

105.  Съдът припомня, че първото изречение от член 2, който е един от основополагащите членове на Конвенцията, тъй като провъзгласява една от основните ценности на демократичните общества, членуващи в Съвета на Европа, налага на държавата задължението не само да се въздържа от „умишлено“ причиняване на смърт, но и да предприеме необходимите мерки за закрила на живота на лица, попадащи в обхвата на нейната юрисдикция (Маккен и други, горецитирано, § 147, Л. С. Б. срещу Обединеното кралство (L.C.B. c. Royaume-Uni), 9 юни 1998, § 36, Сборник 1998‑III, Калвели и Чилио срещу Италия (Calvelli и Ciglio c. Italie) [ГК], № 32967/96, § 48, ЕСПЧ 2002‑I, Во срещу Франция (Vo c. France) [ГК], № 53924/00, § 88, ЕСПЧ 2004‑VIII, и Додов срещу България (Dodov c. Bulgarie), № 59548/00, § 79, 17 януари 2008).

106.  Съдът е имал възможност да разгледа тези задължения измежду други в областта на опасните дейности (Йонерйълдъз (Öneryıldız), горецитирано, Илия Петров срещу България, № 19202/03, 24 април 2012, Коляденко и други срещу Русия (Kolyadenko et autres c. Russie), № 17423/05, № 20534/05, № 20678/05, № 23263/05, № 24283/05 и № 35673/05, 28 февруари 2012), общественото здраве (Калвели и Чилио, горецитирано), рисковете от природни бедствия (Будаева и други срещу Русия (Boudaïeva et autres c. Russie), № 15339/02, № 21166/02, 2005 8/02, № 11673/02 и № 15343/02, ЕСПЧ 2008 (откъси), Мурийо Салдиас и други срещу Испания (Murillo Saldias et autres c. Espagne) (реш.), № 76973/01, 28 ноември 2006), системата за социални грижи (Додов, горецитирано) и други дейности, за които властите носят отговорност, като например безопасността на обществено място с цел предотвратяване на сериозни наранявания или смърт на лицата, които се намират там (Чехонска срещу Полша (Ciechońska c. Pologne), № 19776/04, § 67, 14 юни 2011). Задължението на държавата да закриля живота се разглежда също и като задължение за осигуряване на спешна помощ, когато властите са информирани, че животът и здравето на дадено лице е в опасност поради злополука (Фурдик срещу Словакия (Furdik c. Slovaquie) (реш.), № 42994/05, 2 декември 2008). Списъкът не е изчерпателен. По този начин Съдът е отбелязвал, че задължението за закрила на живота следва да се тълкува като валидно в контекста на всяка една дейност, била тя публична или не, която е състояние да застраши правото на живот (Йонерйълдъз, горецитирано, § 71). Съдът е отсъждал също, че въпросното задължение се отнася и до властите в областта на училищното образование, които са отговорни за закрилата на здравето и благополучието на учениците, по-точно на малките деца, които са особено уязвими и и са под изключителния контрол на властите (Илбейи Кемалоглу и Мерийе Кемалоглу слещу Турция (Ilbeyi Kemaloğlu et Meriye Kemaloğlu c. Turquie), № 19986/06, § 35, 10 април 2012).

107.  Произтичащите от член 2 задължения предполагат държавата да има за първостепенен дълг защитата на правото на живот и създаването на конкретно наказателно законодателство, възпиращо извършването на посегателства срещу личността (Будаева и други, горецитирано, § 129).

108.  Съдът счита също, чe член 2 от Конвенцията може, при строго определени обстоятелства, да вмени на властите позитивното задължение да вземат превантивни практически мерки за защита на гражданина от други лица или, при някои специфични обстоятелства, от самия него. Все пак въпросното задължение следва да се тълкува така, че на властите да не бъде наложена непоносима или прекомерна тежест, без да се пропуска, в частност, непредвидимостта на човешкото поведение и оперативният избор, който следва да бъде направен от гледна точка на приоритети и ресурси. Следователно всяка предполагаема заплаха срещу живота не задължава властите да вземат конкретни мерки за предотвратяване на осъществяването й (Осман срещу Обединеното кралство (Osman c. Royaume-Uni), 28 октомври 1998, § 116, Сборник 1998‑VIII). За да е налице позитивно задължение, следва да е установено, че властите са знаели или е трябвало да знаят в конкретния момент, че животът на даден гражданин се намира под реална и непосредствена заплаха, както и че те не са взели в рамките на правомощията им мерки, които от разумна гледна точка несъмнено биха предотвратили риска (вж., наред с много други, Ван Коле срещу Обединеното кралство (Van Colle c. Royaume-Uni), № 7678/09, § 88, 13 ноември 2012, А. и други срещу Турция (A. et autres c. Turquie), № 30015/96, §§ 44-45, 27 юли 2004, и Илбейи Кемалоглу и Мерийе Кемалоглу, горецитирано, § 36).

109.  Произтичащите от член 2 задължения не спират дотук. В случаите на погубване на човешки живот при обстоятелства от естество да ангажират отговорността на държавата, въпросната разпоредба налага на държавата да гарантира с всички средства, които има на разположение, подходящ отговор – съдебен или друг, позволяващ на законодателната и административна уредба, създадена за защита правото на живот, да бъде правомерно приложена, и гарантиращ преследване и санкциониране на всяко посегателство срещу това право (Будаева и други, горецитирано, § 138).

110.  Съдът многократно е заявявал, че една ефективна съдебна система, такава каквато изисква член 2, може да включва и при определени обстоятелства трябва да включва механизъм за наказателно преследване. Ако посегателството върху правото на живот или физическата неприкосновеност е неумишлено, произтичащото от член 2 позитивно задължение за създаване на ефективна съдебна система не изисква непременно и във всички случаи правно средство за защита от наказателно естество. В специфичния контекст на лекарската небрежност „подобно задължение може също да бъде изпълнено например, ако въпросната правна система предлага на заинтересованите лица правно средство за защита пред граждански съд, самостоятелно или обединено с иск пред наказателен съд, целящо да се установи отговорността на въпросните лекари и при необходимост да се стигне до прилагане на подходяща гражданска санкция, като например заплащане на обезщетение за вреди и обнародване на съдебното решение. Могат да бъдат набелязани и дисциплинарни мерки“ (Во, горецитирано, § 90, Калвели и Чилио, горецитирано, § 51, ЕСПЧ 2002‑I, Мастроматео срещу Италия (Mastromatteo c. Italie) [ГК], № 37703/97, §§ 90, 94, 95, ЕСПЧ 2002‑VIII, и Йонерйълдъз, горецитирано, § 92). В определени случаи на причинена смърт по непредпазливост Съдът е отсъждал, че прилагането на съществуващите административни производства е достатъчно за изпълнение на позитивните задължения на властите от гледна точка на член 2 (Мурийо Салдиас и други (реш.), горецитирано).

111.  В областта на здравеопазването държавите следва да създадат нормативна уредба, налагаща на болниците, били те публични или частни, приемане на мерки, които да защитят живота на техните болни. Те следва също така да създадат ефективна и независима съдебна система, позволяваща да се установи причината за смъртта на дадено лице, намиращо се под професионалната отговорност на здравни работници, работещи в рамките на обществения сектор или в частни заведения, и при необходимост последните да бъдат заставени да отговарят за действията си (Калвели и Чилио, горецитирано, § 49). Задължението за регламентиране дейността на здравните заведения обхваща и членовете на техния персонал, доколкото техните действия могат също да застрашат живота на пациентите, особено когато способността на последните да се грижат сами за себе си е ограничена (Додов, горецитирано, § 81).

112.  Съдът е приемал, че член 2 предполага задължение за властите да проведат официално разследване в областта на опасните дейности, ако смъртта е настъпила вследствие на събития, за които отговорност носят държавните власти. Действително, последните често са единствените, които разполагат с достатъчно необходими знания, за да идентифицират и установят комплексни явления, способни да предизвикат подобни инциденти (Йонерйълдъз, горецитирано, § 93). Основната цел на подобно разследване е да осигури ефективното прилагане на вътрешноправните разпоредби, които защитават правото на живот, и когато държавни служители или органи могат да бъдат подведени под отговорност за своето поведение, да следи последните да отговарят за случаи на смърт, за настъпването на които са отговорни (Мастроматео, горецитирано, § 89, и Пол и Одри Едуардс (Paul и Audrey Edwards), горецитирано, §§ 69 и 71).

113.  В случаите, когато е установено, че нарушение, вменимо на това основание на държавни служители или органи, излиза извън рамките на погрешната преценка или невнимание, в смисъл, че последните не са взели, с познаване на нещата и упражнявайки дадените им правомощия, необходимите и достатъчни мерки за предотвратяване на рисковете, присъщи на опасната дейност, неинкриминирането и липсата на преследване срещу лицата, отговорни за посегателството върху живота, може да представлява нарушение на член 2, като се абстрахираме от всяка друга форма на правно средство за защита, което подсъдните биха използвали по своя инициатива (Йонерйълдъз, горецитирано, § 93).

114.  Съдът е заявявал също, че една ефективна съдебна система, такава каквато изисква член 2, може да включва и при определени обстоятелства трябва да включва механизъм за наказателно преследване.  Съдът е подчертавал, че тук не става въпрос за задължение за постигане на резултат, а за използване на средства, в смисъл, че самият ход на въпросното производство, а не изходът от него, е този, който ще позволи да се прецени ефикасността на воденото от властите разследване (вж., mutatis mutandis,  Надросов срещу Русия (Nadrossov c. Russie), № 9297/02, § 38, 31 юли 2008).

115.  По никакъв начин не трябва да се заключава от гореказаното, че член 2 може да означава право за жалбоподателя да преследва и да осъди пред наказателен съд трети лица (вж., mutatis mutandis, Перез срещу Франция (Perez c. France) [ГК], № 47287/99, § 70, ЕСПЧ 2004-I) или задължение за постигане на резултат, ако се предположи, че всяко наказателно преследване трябва да завърши с осъждане, дори с налагане на определено наказание (вж., mutatis mutandis, Танлъ срещу Турция (Tanlı c. Turquie), № 26129/95, § 111, ЕСПЧ 2001-III).

116.  От друга страна, националните съдилища не трябва в никакъв случай да проявяват склонност да оставят безнаказани неоправданите посегателства срещу правото на живот. Това е необходимо, за да се съхрани доверието на обществото и да се осигури припознаване от негова страна на върховенството на закона, както и за да се предотврати всяка проява на търпимост към незаконни действия или тайно наговаряне за извършването на такива (вж., mutatis mutandis, Хю Джордан срещу Обединеното кралство (Hugh Jordan c. Royaume-Uni), № 24746/94, §§ 108, 136‑140, ЕСПЧ 2001‑III). Следователно задачата на Съда се състои в това да провери дали и в каква степен може да се приеме, че съдилищата, преди да достигнат до едно или друго заключение, са подложили случая, с който са сезирани, на щателно разглеждане, така както изисква член 2 от Конвенцията, за да не бъдат омаловажени възпиращата сила на създадената съдебна система и важната роля, която тази система следва да играе в предотвратяването на посегателства върху правото на живот (Йонерйълдъз, горецитирано, § 96, Джулиани и Гаджо, горецитирано, § 306).

ii.  Приложение на тези принципи към настоящето дело

117.  Съдът следва първо да установи какви са задълженията, породени за държавата ответник от специфичните обстоятелства по настоящето дело.

118.  В това отношение Съдът счита, че с оглед твърденията на жалбоподателите, че властите не са изпълнили задължението да защитят правото на живот на техните деца, от особена важност е да се уверим, че въпросните власти е трябвало да знаят в момента, че е налице реален риск за живота на тези деца, и че не са взели в рамките на правомощията си мерките, които от разумна гледна точка биха несъмнено предотвратили риска (параграф 108 по-горе). За целта поредица от елементи изглеждат определящи при преценката на отговорността на националните власти.

119.  На първо място, страните не оспорват, че властите са поели задължението да се грижат за децата със самия факт на настаняването им в дома в Джурково. Става въпрос за уязвими лица – деца и пълнолетни младежи на възраст до 22 години, с тежки умствени и физически увреждания, които са или изоставени от родителите си, или настанени с тяхно съгласие (параграф 7 по-горе). Следователно всички те са поверени на грижите на държавата в специализирана публична институция и се намират, предвид тяхната особена уязвимост, под изключителния контрол на властите.

120.  Съдът отбелязва също, че Правителството не оспорва тежките липси, белязали условията на живот в дома в Джурково през въпросния период. Децата на жалбоподателите са поставени при възможно най-лошите условия на живот: липсват храна, лекарства, дрехи и постелно бельо в достатъчно количество; обитават недостатъчно отоплени помещения през зимата (параграфи 29 – 31 по-горе). Подобни условия на живот неизбежно поставят в опасност живота на уязвими деца, които страдат от заболявания, изискващи специфични и усилени грижи.

121.  Съдът отбелязва по-нататък, че в контекста на суровата зима и тежката икономическа криза конкретна информация за надвисналия риск над децата поради недостига на отопление, храна и лекарства е била налична от 10 септември 1996 г. Според материалите по делото именно на тази дата директорката на дома, заедно с кмета на Лъки, преценява, че ситуацията излага децата на сериозни рискове и започва да алармира властите, като настоява за подходяща помощ. Така например, видно е, че още през септември, т.е. в началото на есента и близо три месеца преди първия смъртен случай в дома, ръководните лица на най-високо ниво в Министерството на труда и социалната политика и други държавни инстанции са известени за рисковете, заплашващи здравето и живота на децата в дома в Джурково. От друга страна, Съдът отбелязва, че директорката незабавно сигнализира за тежките условия на живот и трудностите за предоставяне на необходимите грижи за децата и призовава за помощ множество публични и хуманитарни организации (параграфи 32 – 37 по-горе). Съдът приема следователно за установено, че държавните власти на различни равнища са точно запознати с реалната опасност, що се отнася до здравословното състояние на децата в дома в Джурково. Нещо повече, по това време смъртността в дома вече е доста по-голяма от обикновено (параграф 59 по-горе).

122.  Редно е да се отбележи по-нататък – и това е елемент от основна важност за делото – че настъпването на трагичните събития не е внезапно, еднократно и непредвидено, както става при форсмажорни събития, при които държавата невинаги е в състояние да реагира. Смъртните случаи следват един след друг и трагедията в дома се проточва по този начин във времето. Действително, петнадесет деца и пълнолетни младежи, от които седем са деца на жалбоподателите, умират между 15 декември 1996 и 14 март 1997 г., т.е. за период от около три месеца. Този елемент е трябвало най-малкото да се стори подозрителен и да се потърсят обяснения (вж., mutatis mutandis, Салман срещу Турция (Salman c. Turquie) [ГК], № 21986/93, § 105, ЕСПЧ 2000‑VII, Слимани срещу Франция (Slimani c. France), № 57671/00, §§ 30 и 47, ЕСПЧ 2004‑IX (откъси), и Панков срещу България (Pankov c. Bulgarie), № 12773/03, § 50, 7 октомври 2010). Дори и ако, както се вижда от докладите на медицинската експертиза, представени пред вътрешните съдилища, различни фактори вероятно са допринесли за отделните смъртни случаи, изключителните обстоятелства по настоящето дело се различават от други ситуации, при които би могло да се приеме, че отделен смъртен случай в здравно заведение може да се дължи на причини не по вина на здравните власти или дори да говори за медицинска грешка, без това да поставя под въпрос задължението на държавата да закриля живота (Пауел срещу Обединеното кралство (Powell c. Royaume-Uni) (реш.), № 45305/99, ЕСПЧ 2000‑V; Додов, горецитирано, § 82).

123.  Въпреки че настоящето дело не се отнася до упражняване на опасна дейност, Съдът счита, че то поставя под въпрос ситуация, опасна за живота на уязвими лица, поверени на грижите на държавата, която е изцяло известна на властите и която може да бъде описана като трагедия на национално равнище. Следователно касае се не само за нещо, което засяга единствено индивидуалната съдба на жалбоподателите, а за въпрос от обществен интерес. По този начин изтъкнатите обстоятелства излизат извън случаите на професионална немарливост от страна на здравни работници и Съдът е на мнение, че отчитайки всички изложени елементи и обществения интерес за осигуряване на закрила, националните власти са били длъжни да вземат необходимите спешни мерки, за да защитят живота на децата, независимо от действията на техните родители, и да дадат обяснение за причините за смъртта и за евентуалната отговорност, като образуват производство по своя инициатива.

124.  Що се отнася до задължението на властите да вземат мерки за закрила, множество елементи от материалите по делото, а именно липсата на реакция в продължение на месеци на предупрежденията на директорката относно до ситуацията в дома (параграфи 37 и 39 по-горе) или видимата липса на навременна и подходяща лекарска помощ (параграфи 10 – 25 по-горе), сочат, че властите не са взели бързи, конкретни и достатъчни  мерки за предотвратяване на изтъкнатите смъртни случаи, въпреки че са имали точна информация за реално надвисналите рискове над живота на въпросните лица. Съдът отбелязва в това отношение липсата на каквото и да е официално обяснение.

125.  Действително, що се отнася до задължението на държавата ответник да започне ефективно официално разследване на обстоятелствата по делото, Съдът счита, обратно на това, което предлага Правителството, че гражданското производство, което би позволило на жалбоподателите да изискат и да получат индивидуално обезщетение, не може да даде достатъчен отговор от гледна точка на член 2 от Конвенцията, за да не бъдат омаловажени възпиращата сила на създадената съдебна система и важната роля, която тази система следва да играе в предотвратяването на посегателства върху правото на живот (вж. параграф 116 по-горе). Съдът в действителност констатира, че обстоятелствата по делото говорят за изключителна ситуация, а не за обикновен случай на немарливост (параграф 123 по-горе). Следователно, независимо от съществуващата за жалбоподателите възможност в рамките на гражданско производство за вреди да установят обстоятелствата и да получат обезщетение, доколкото въпросното правно средство зависи единствено от инициативата на жертвите, независимо от изхода Съдът счита, че то не влиза в сметката, когато става въпрос за изискваната от държавата реакция, тъй като член 2 налага в конкретния случай на българските власти задължението да проведат разследване по своя инициатива (параграф 123 по-горе; виж също Йонерйълдъз, горецитирано, § 111).

126.  Следователно Съдът трябва да разгледа реакцията на националните власти и характера на официалното разследване, проведено в конкретния случай. Съдът следва преди всичко да отбележи, че необходимостта от разследване е доловена и призната на национално ниво, тъй като в края на краищата е образувано наказателно производство (параграф 41 по-горе).

127.  Съдът счита, че е редно да разгледа дали българските власти са провели разследването според изискванията за усърдие и бързина на член 2. Нещо повече, подобно разследване следва да обхване както установяването на обстоятелствата, така и евентуално участие на властите, наличието на нормативна уредба относно задължението на властите да закрилят живота или разкриването, ако има такива, на замесени лица с оглед да бъде потърсена отговорност от тях (параграфи 109 – 116 по-горе).

128.  Съдът припомня, на първо място, че е изключително важно, когато възникне смърт при спорни обстоятелства, разследването да бъде осъществено в кратък срок (Пол и Одри Едуардс, горецитирано, § 86).

129.  Съдът отбелязва в това отношение, че наказателното производство е образувано едва през пролетта на 1999 г. (параграф 41 по-горе), въпреки че смъртните случаи са от периода декември 1996 – март 1997 г., т.е. официалното разследване започва близо две години след събитията. Правителството не е представило никакво обяснение за липсата на разследване през това време. След това наказателното производство се влачи около осем години (от пролетта на 1999 до 9 януари 2007 г.), от които шест години само за досъдебната фаза и близо две години за производството пред съда, по време на което се произнасят три инстанции. Съдът отбелязва в това отношение, че по време на досъдебната фаза следствени действия са извършени през 1999 и 2000 година. Не се забелязва разследващите органи да са активни между 2001 и 5 април 2004 г. (параграфи 42 – 44 по-горе). И по този въпрос Правителството не представя никакво обяснение.

130.  Съдът припомня, че изтичащото време ерозира неизбежно количеството и качеството на наличните доказателства, а видимата липса на усърдие хвърля съмнение върху добронамереността на воденото разследване и увеличава изпитанието за близките (Пол и Одри Едуардс, горецитирано, § 86). Вярно е, че в конкретния случай разследването е свързано със сложност, предполагаща значителна подготовка, голям брой лица, извикани да дадат показания като свидетели (близо петдесет) и множество документи за събиране, както и широк обхват на издирванията и експертизите, тъй като се касае за трима обвиняеми и голям брой жертви. Все пак, неоправданата липса на каквото и да е официално производство – наказателно, административно или друго – през първите две години от трагичните събития, както и продължителността на досъдебната фаза, включваща близо четиригодишен период на бездействие, са могли да компрометират ефективността на разследването по случая, въпреки видимото усърдие, показано впоследствие от трите съдебни инстанции.

131.  Съдът отбелязва също така, разследването не позволява да се установи съответния дял, като евентуални фактори за настъпване на смъртта, на всеки неработещ елемент от системата за закрила на децата, като се има предвид по-специално здравословното състояние на последните и естествената продължителност на живот при условията, в които живеят. Наличната медицинска информация в материалите по делото изглежда недостатъчна, но Съдът констатира, че жалбоподателите не са поискали по-подробна информация и не са показали безпокойство или подозрение, и отбелязва, впрочем, че повечето от тях не присъстват на служебно организираното погребение. Съдът разбира, че е невъзможно да се иска от гледна точка на Конвенцията вътрешното право да предвижда аутопсия при всеки смъртен случай, настъпил в социален дом. В конкретния случай липсата на аутопсия не позволява да се констатира със сигурност дали и в каква степен смъртните случаи се дължат на естествени фактори, като например заболяванията на децата и по-късата им продължителност на живот. Въпреки това разследването се оказва достатъчно, за да отхвърли наказателната отговорност на тримата обвиняеми и да потвърди, че в допълнение към крехкото здравословно състояние на децата недостигът на храна, отопление и медицински грижи може да се разглежда като основен фактор, допринесъл за смъртта (параграф 52 по-горе).

132.  Натрупаното забавяне в наказателното производство прави невъзможна бързата проверка дали поведението на други лица, отговарящи за функционирането на дома, е могло да допринесе за трагичните събития. През това време умира едно от лицата, отговарящи за функционирането на дома, и част от административния архив е унищожена поради изтекъл срок (параграф 46 по-горе). Съдът счита следователно, че в конкретния случай властите не могат да твърдят, че са действали с разумно усърдие, което е попречило на бързото установяване на конкретните причини за смъртта и на евентуалната връзка между тези причини и поведението на отделните отговорни държавни служители.

133.  Що се отнася до обхвата на разследването, Съдът отбелязва, че на теория системата изглежда достатъчна, за да осигури закрила на правото на живот в разглеждания контекст: в това отношение член 123, алинея 1 от Наказателния кодекс криминализира непредумишленото убийство поради немарливо изпълнение или неизпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност. Нещо повече, член 137 от същия кодекс наказва неоказването на помощ, при ясно съзнание за нещата, на уязвимо лице, намиращо се в опасност (параграфи 68 – 69 по-горе).

134.  Що се отнася до наказателното производство, водено в конкретния случай, Съдът отбелязва, че то обхваща смъртта на тринадесет деца, посочени в обвинителния акт (параграф 48 по-горе), а не на петнадесет, и че Правителството не представя обяснение по този въпрос. Що се отнася до анализа на причинно-следствената връзка между смъртните случаи и действията на лицата, отговорни за защитата на живота на децата, жалбоподателите считат, че разследването погрешно се е съсредоточило само върху обвиненията срещу членовете на персонала на дома, вместо още от самото начало да потърси отговорност на по-високо равнище в държавните институции. Съдът констатира, че разследването на вътрешните съдилища се е ограничило до въпроса за евентуалната наказателна отговорност на тримата обвиняеми. Съдебните власти разглеждат тази отговорност и оправдават обвиняемите, като установяват, че няма връзка между поведението на тези лица и настъпването на смъртта. Следва да се отбележи, че окръжният съд нарежда изготвянето на втори медицински доклад, за да изясни по-конкретно тази връзка (параграф 53 по-горе). Вътрешните съдилища установяват, че тримата обвиняеми не са нарушили професионалните си задължения и са използвали, доколкото са могли, средствата, с които са разполагали, за да облекчат суровите условия на живот в дома (пак там). Съдът нe се счита за компетентен да анализира още по-надълбоко тези заключения и не забравя, че на първо място националните власти са тези, които са длъжни да прилагат и да тълкуват вътрешното законодателство (Уейт и Кенеди срещу Германия (Waite et Kennedy c. Allemagne) [ГК], № 26083/94, § 54, ЕСПЧ 1999‑I). Доколкото задълженията на държавата ответник са свързани с използване на средства, а не с постигане на резултат, фактът, че тримата обвиняеми са оправдани не позволява сам по себе си да се заключи, че наказателното производство не отговаря на изискванията на член 2 от Конвенцията.

135.  Съдът отбелязва за сметка на това, че по време на наказателното производство съдилищата посочват други фактори – в случая, определени пропуски в системата на управление на дома в Джурково, – оказали въздействие върху настъпването на смъртта. В частност, те установяват, че отговорните органи не са взели решение да реагират приоритетно на необходимостта да осигурят защита на уязвими лица, каквито са настанените в дома в Джурково деца, изправени пред нарастващ риск за здравето и живота им по време на трудния период. По този начин съдилищата посочват конкретни проуски, дължащи се на държавните власти, които, въпреки многократните настойчиви молби от страна на директорката на дома, не са направили необходимите корекции в бюджета, за да могат да се закупят храна и гориво в достатъчно количество, нито пък са осигурили своевременни и адекватни медицински грижи.

136.  В рамките на наказателното производство, водено в конкретния случай, съдилищата установяват, че тримата обвиняеми са направили всичко, което е от тяхната компетентност, за да защитят живота на децата, и ясно посочват, че лошото функциониране на системата е по вина на властите, които не отговарят на призивите на директорката (параграф 53 по-горе). Все пак съдилищата стигат до тези заключения в рамките на производство, свеждащо се до обвиненията срещу тримата служители на дома. Констатациите не довеждат до действия, имащи за цел да се провери дали пропуските в системата са резултат от незаконни действия от страна на представители на властите, за които те би трябвало да носят отговорност.

137.  Правителството излага, че изминалият период от време и унищожаването на архивите не позволяват да се види дали е имало административни или дисциплинарни производства. Съдът не може да приеме такъв аргумент, доколкото той противоречи на изискването за усърдие, присъщо на понятието за адекватен отговор на националната система. Съдът отбелязва, че никакъв друг елемент от материалите по делото не сочи, че властите за започнали такова производство, за да установят дали евентуално лошото функциониране на системата на управление на дома, или, ако има такива, пропуските от страна на конкретни държавни служители са довели до драматичните събития в случая.

138.  Такъв би могъл да е случаят, ако например бе направен анализ на отговорността на представители на общинските власти, както това е предложено в доклада на дознателя от 3 юни 1999 г. (параграф 42 по-горе), или на служителите от сектор социални грижи, съгласили се да приемат осем нови деца в разгара на зимата (параграф 36 по-горе), или на причините за липсата на бърз отговор от страна на централните власти на предупрежденията за неминуема опасност – което не означава, че едно такова допълнително разследване задължително би довело до разкриване на отговорността на конкретни лица и налагане на наказания.

139.  Става ясно, че воденото в конкретния случай разследване не е имало за цел да изясни всички обстоятелствата около трагичните събития, да определи всички фактори, допринесли за смъртта, и да разгледа значението съответно на естествените фактори, от една страна, и на невъзможността на системата да предложи бърза и адекватна реакция на надвисналата опасност за здравето и живота на децата. Подобен анализ, направен бързо и адекватно, би позволил да се разкрият конкретни виновни лица, ако има такива, така че в бъдеще да бъдат избегнати такива събития.

iii.  Заключение

140.  В заключение, поради изложените в параграф 125 по-горе причини Съдът счита, че гражданският иск за вреди – като правно средство за защита на разположение на жалбоподателите – не е достатъчен при изключителните обстоятелства по конкретното дело, за да изпълни задължениията на държавата ответник от гледна точка на член 2 от Конвенцията, и отхвърля следователно повдигнатото от Правителството възражение за неизчерпване (параграфи 95 – 98 по-горе).

141.  Съдът счита по-нататък, с оглед на всичко гореизложено, че при специфичните обстоятелства по настоящето дело държавата ответник не е изпълнила задължението си да закриля живота на уязвимите деца, настанени на нейна отговорност, и не е е изпълнила дълга си да изясни обстоятелствата, използвайки подходящи процесуални механизми, като по този начин не е защитила обществения интерес, очертан от особено трагичните събития по случая. Следователно Съдът заключава, че е налице нарушение на член 2 от Конвенцията.

В.  По оплакването, основано на член 13 във връзка с член 2

142.  От гледна точка на член 13 във връзка с член 2 жалбоподателите се жалват от липсата на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Те излагат, че образуването на наказателното производство по случая ги е накарало да повярват, че тримата служители ще бъдат признати за виновни и че те ще могат да предявят граждански иск срещу тях. В момента, в който последните са оправдани, давността за евентуален граждански иск за обезщетение, насочен срещу други лица и институции, се оказва изтекла (параграф 96 по-горе).

143.  Правителството заявява, че заинтересованите лица са можели да потърсят обезщетение чрез граждански иск срещу държавата (параграф 95 по-горе).

144.  Съдът припомня, че член 13 от Конвенцията изисква вътрешният правов мир да предлага ефикасно средство за защита, позволяващо на националния съд да се произнесе по съдържанието на „защитимо“ оплакване, основано на Конвенцията, и да предложи подходящо поправяне на вредата. Договарящите държави разполагат с определена свобода на преценка, що се отнася до начина, по който да изпълнят задълженията, наложени им от въпросната разпоредба. Обхватът на задължението, произтичащо от член 13, варира също така в зависимост от естеството на оплакването на жалбоподателя, основано на Конвенцията (З и други срещу Обединеното кралство (Z et autres c. Royaume-Uni) [ГК], № 29392/95, §§ 108 – 109, ЕСПЧ 2001‑V). Изискваното по член 13 правно средство за защита следва да е ефективно както на практика, така и на теория, най-вече в смисъл, че използването му не трябва бъде неоправдано възпрепятствано от действия или пропуски на властите на държавата ответник (Пол и Одри Едуардс, горецитирано, § 96).

145.  Що се отнася до твърденията за нарушение на въведените от член 2 права, обезщетението за имуществените вреди, произтичащи от нарушението, трябва да е възможно по принцип и да се явява част от режима на обезщетяване, който трябва да бъде създаден (Пол и Одри Едуардс, горецитирано, § 97, З и други срещу Обединеното кралство, горецитирано, § 109; Йонерйълдъз, горецитирано, § 147).

146.  По дела, свързани със зачитането на правото на живот, Съдът понякога е заключавал, че е налице нарушение на член 13, след като е констатирал, че жалбоподателите срещат трудности при използването на наличния иск за вреди поради пропуска на властите да проведат задълбочено и ефективно разследване в съответствие с процесуалните задължениия, наложени им от член 2 от Конвенцията. Все пак пропускът на държавата да проведе такова разследване не нарушава задължително член 13. Важни в случая са последиците от пропуска на държавата да изпълни поетото от нея задължение по член 2 за достъп на семейството на починалия до други налични и ефективни правни средства, позволяващи да се установи отговорността на държавни служители или органи за действия или пропуски, водещи до нарушаване правата на заинтересованите лица по член 2 и, ако се налага, да се получи обезщетение (вж. Йонерйълдъз, горецитирано, § 148, и цитираната съдебна практика, и Будаева и други, горецитирано, § 192).

147.  В конкретния случай, като има предвид констатацията за нарушение на член 2, до което стигна по-горе (параграфи 117 – 141), Съдът счита, че жалбоподателите разполагат със защитимо оплакване за целите на член 13.

148.  Що се отнася до наличността на правно средство за обезщетяване на твърдяното нарушение на член 2, Съдът отбелязва, че по българското право, ако близките на починало лице счетат, че смъртта се дължи на незаконни актове, действия или бездествия на държавни служители или органи, извършени при или по повод изпълнението на функциите им, те имат възможността да сезират граждански съд с иск за обезщетение по член 1 от Закона за отговорността на държавата от 1988 г. или на основание извъндоговорна отговорност за вреди в приложение на членове 45 и 49 от Закона за задълженията и договорите (параграфи 75 – 77 по-горе).

149.  В конкретния случай жалбоподателите се жалват от пропуски в системата за социални грижи, които според тях са довели до смъртта на децата им. Вътрешните съдилища, сезирани с делото и отхвърлили наказателната отговорност на тримата служители на дома, впрочем са констатирали някои пропуски на високо равнище в системата за социални грижи и Съдът не вижда причина да не се съгласи с констатацията. При тези обстоятелства Съдът счита, че наличието на граждански иск за вреди, така както е предвиден във вътрешното право, би могло по принцип да е достатъчно, за да се приеме, че властите са предоставили ефективно правно средство за защита по смисъла на член 13 от Конвенцията срещу пропуските на системата, допринесли за смъртта на децата на жалбоподателите. Но жалбоподателите не са използвали тази възможност. С оглед на изтъкнатите аргументи от заинтересованите лица Съдът следва да разгледа дали начинът, по който властите са изпълнили процесуалното си задължение по член 2, по отношение на което Съдът по-горе установи нарушение на въпросната разпоредба, е възпрепятствал използването на правното средство за обезщетяване от заинтересованите лица.

150.  Съдът отбелязва в това отношение, че в конкретния случай въпросът кои са властите, които са били отговорни за осигуряването на необходимите финансови средства за функционирането на дома и грижите за децата, не поражда спор и не е обвързан с изхода от наказателното производство. Действително, искове за обезщетение е можело да бъдат предявени още към момента на възниквнане на спорните обстоятелства срещу Министерството на труда и социалната политика и община Лъки, срещу държавни институции, на чието подчинение се е намирал домът в Джурково. Жалбоподателите не твърдят, впрочем, че подчинението на дома спрямо властите им е било неизвестно.

151.  Съдът отчита по-нататък аргумента на жалбоподателите, че към момента на влизането в сила на съдебното решение, постановено по наказателното производство срещу тримата обвиняеми, давността по гражданския иск за вреди вече е била изтекла. Съдът отбелязва все пак, че заинтересованите лица са в течение на задълженията на замесените различни институции, имайки предвид наличието на ясна нормативна уредба в това отношение (параграфи 63 – 66 по-горе). Въпросните задължения са различни от тези на директорката и останалите членове на персонала на дома. Доколкото жалбоподателите се жалват от пропуски в системата за социални грижи, Съдът счита, че в конкретния случай не е било необходимо да се изчаква изходът от наказателното производство срещу тримата обвиняеми, доколкото вътрешното право позволява предявяване на граждански иск срещу компетентните държавни институции още при възникване на трагичните събития, и още повече като се има предвид, че те са били длъжни да го направят, за да спрат изтичането на давностния срок (виж параграфи 78 – 79 по-горе).

152.  Накратко, Съдът е на мнение, че пропуските в наказателното производство в конкретния случай не са представлявали пречка за жалбоподателите да използват гражданските правни средства за обезщетяване за вреди преди изтичане на въпросния срок, успоредно с течащото наказателно производство. От друга страна, нито един елемент от материалите по делото не сочи, че това правно средство би било неефикасно на практика, що се отнася до индивидуалното компенсиране на вредите.

153.  В заключение, при специфичните обстоятелства по делото Съдът счита, че жалбоподателите не са били възпрепятствани да използват споменатото от Правителството правно средство и че въпросното средство е можело по принцип да се окаже ефикасен способ за получаване на адекватно обезщетение. Оплакването, основано на член 13 във връзка с член 2, изглежда следователно явно неоснователно и е редно да бъде отхвърлено в съответствие с член 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.

Г.  По отношение на оплакванията, основани на членове 3 и 13

154.  Правителството изтъква, че що се отнася до оплакването по член 3 във връзка с условията на живот в дома в Джурково, жалбоподателите не са изчерпали правните средства за обезщетяване. Съдът счита, че не е необходимо да разглежда в случая ефикасността по смисъла на член 13 на гражданските правни средства за защита и съответно необходимостта от тяхното изчерпване, тъй като при всички обстоятелства жалбата е внесена в Съда едва през 2006 г., т.е. повече от шест месеца след датата на спорните обстоятелства. От което следва, че тази част от жалбата следва да бъде отхвърлена съгласно член 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.

III.  ОТНОСНО ТВЪРДЯНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

155.  От гледна точка на член 6 петимата жалбоподатели, встъпили като частни обвинители в наказателното производство, твърдят, че отказът на окръжния съд да ги конституира като граждански ищци ги е лишил от възможността съдът да се произнесе по техни искове за обезщетение срещу директорката на дома, старшата медицинска сестра и фелдшера. Те се жалват и от продължителността на наказателното производство. Съответната част от въпросната разпоредба гласи следното:

„Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения (...) има право на (...) гледане на неговото дело в разумен срок, от (...) съд (...).“

156.  Що се отнася до изтъкваното нарушение на правото на достъп до съд, който да разгледа гражданските искове, видно е, че решението на окръжния съд да не обедини гражданските искове с наказателното производство не е обжалвано. Съдът отбелязва, че въпросният отказ не се е отразил на възможността на жалбоподателите да заведат дела пред граждански съд, успоредно с наказателното производство срещу тримата обвиняеми. При всички обстоятелства Съдът счита, че оплакванетото им е трябвало да бъде внесено в Съда в шестмесечен срок, считано от отказа на наказателния съд да ги конституира като граждански ищци, който отказ е от 23 февруари 2005 г. Тъй като жалбата е подадена на 31 октомври 2006 г., оплакването е закъсняло. От което следва, че тази част от жалбата следва да бъде отхвърлена съгласно член 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.

157.  Що се отнася до частта от оплакването, касаеща продължителността на наказателното производство, Съдът припомня, че за да може член 6 да се приложи в своята гражданска част, в полза на жертвата на престъпление, въпросната жертва следва да е упражнила, освен правото си да преследва и осъди по наказателно дело виновното лице, и правото, когато такова съществува във вътрешното право, да заведе граждански иск за обезщетяване, бил той и символичен, или за защита на гражданско право (Перез, горецитирано, § 70). В конкретния случай жалбоподателите не са встъпили като граждански ищци в наказателното производство и член 6 следователно е неприложим. От друга страна, те не твърдят, че са завели гражданско дело, което да е било спряно в очакване на изхода от наказателното производство и да е пострадало от закъснението на последното.

158.  От което следва, че тази част от оплакването е несъвместима ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията и следва да бъде отхвърлена съгласно член 35 §§ 3 и 4.

IV.  ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

159.  Съгласно член 41 от Конвенцията,

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

A.  Вреди

160.  Деветимата жалбоподатели, родители на деца, починали в дома в Джурково, претендират за сумата от 30 000 EUR за всеки от тях за претърпени неимуществени вреди в резултат, първо, на неизпълнение от страна на властите на задължението за закрила на живота на децата; второ, на неизпълнение от властите на задължението за провеждане на официално разследване с цел наказване на виновните за тези смъртни случаи; и трето, на твърдяните лоши условия на живот в дома в Джурково.

161.  Правителството оспорва тези претенции. То излага, че измежду деветимата жалбоподатели единствено Георги Василев Георгиев и Фани Филипова Евтимова са се интересували съответно от децата си по време на престоя им в дома в Джурково. Правителството се позовава в това отношение на констатациите на наказателните инстанции (параграф 54 по-горе). То счита, че констатацията за нарушение се явява достатъчно удовлетворение по отношение на останалите жалбоподатели.

162.  Съдът отбелязва, че претенциите на жалбоподателите за неимуществени вреди в резултат от твърдяните лоши условия на живот се отнасят към оплакването, основано на член 3, самостоятелно и във връзка с член 13 от Конвенцията, което бе обявено за недопустимо. Следователно е редно претенциите на жалбоподателите в това отношение да се отхвърлят.

163.  За сметка на това Съдът констатира нарушение на член 2, доколкото властите не са изпълнили задълженията си да защитят живота на уязвимите деца, настанени на тяхна отговорност, срещу неминуемия риск, както и да проведат ефективно официално разследване след смъртта, настъпила при изключителни обстоятелства. Като отчита заключенията по настоящето дело, аргументите на Правителството и страданията, понесени от отделните жалбоподатели, Съдът счита, че това неизпълнение от страна на властите вероятно е поставило в дълбока безизходица жалбоподателите Георги Василев Георгиев, баща на Васил Георгиев, и Фани Филипова Евтимова, майка на Нели Христова. Като се произнася по справедливост, Съдът присъжда по 10 000 EUR на всеки от тях за неимуществени вреди.

164.  Що се отнася до останалите жалбоподатели, Съдът счита, че настоящото решение представлява само по себе си достатъчно справедливо удовлетворение, що се отнася до твърдяната неимуществена вреда.

Б.  Разноски

165.  Жалбоподателите претендират също така, като представят оправдателен документ, за сумата от 92 EUR за разноски за превод във връзка с производството пред Съда. Те не представят конкретна сума за разноските за представителство пред Съда, като все пак излагат, че подготовката на писмените бележки представлява значителен труд, чиято оценка е редно да бъде оставена на преценката на Съда. Те молят Съда да нареди присъдената сума за превод да бъде преведена по банковата сметка на адвокатско дружество „Екимджиев, Бончева и Ченичерска“, което е покрило разноските, а останалата част от присъдената сума за разходи и съдебни разноски да бъде преведена по банковата сметка на асоциацията жалбоподател.

166.  Правителството не е представило бележки в това отношение.

167.  Съгласно практиката на Съда всеки жалбоподател има право на възстановяване на разходите и разноските само дотолкова, доколкото е доказал, че те са понесени действително и са необходими и разумни по своя размер. Съдът счита за установено, че жалбоподателите са понесли разноски за превод в размер на 92 EUR. Що се отнася до разноските за представителство, заинтересованите лица не представят оправдателни документи. Те все пак се осланят на мъдростта на Съда за определянето на размера. Съдът счита, че като има предвид признатите за допустими оплаквания и свършената работа, е редно да присъди на жалбоподателите сума за представителство във връзка с производството пред него.

168.  Като има предвид материалите, с които разполага, и горепосочените критерии, Съдът присъжда общо на жалбоподателите сумата от 2 000 EUR за всички направени разходи и съдебни разноски, която да се преведе по банковата сметка на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.

В.  Лихва за забава

169.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да се основава на лихвения процент по пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка, към който следва да се добавят три процентни пункта.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО:

1.  Присъединява възражението на Правителството, основано на неизчерпването на вътрешноправните средства за защита, към разглеждането на основателността на оплакването по член 2 от Конвенцията;

2.  Обявява жалбата за допустима, що се отнася до оплакването по член 2 от Конвенцията, по отношение на деветимата жалбоподатели физически лица, и за недопустима по отношение на останалото;

3.  Постановява, че е налице нарушение на член 2 от Конвенцията и отхвърля възражението за неизчерпване, повдигнато от Правителството;

4.  Постановява

a)  ответната държава да заплати в рамките на три месеца от датата, на която решението влезе в сила в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които следва да се обърнат в лева по курса, приложим към датата на плащането им:

i.  10 000 EUR (десет хиляди евро) на всеки от жалбоподателите Георги Василев Георгиев и Фани Филипова Евтимова, плюс всички данъци, които могат да бъдат наложени, за неимуществени вреди;

ii.  2 000 EUR (две хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателите, за разходи и съдебни разноски, които да се преведат по банковата сметка на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека;

б)  от датата на изтичане на гореспоменатия срок до изплащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на ставката на пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка по време на просрочения период, плюс три процентни пункта;

5.  Постановява, че констатацията за нарушение предоставя сама по себе си достатъчно справедливо удовлетворение за неимуществените вреди,  претърпени от останалите жалбоподатели физически лица;

6.  Отхвърля останалата част от претенцията за справедливо обезщетение.

Изготвено на френски език и съобщено писмено на 18 юни 2013 г. съгласно член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Франсоаз Елен-Пасо                                                          Пейви Хирвеле
          Секретар                                                                      Председател

Дата на постановяване: 18.6.2013 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-122053