Номер на жалба: 3662/06

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 6) Гражданско производство, (Чл. 6-1) Разумен срок

По делото Павлов срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), в състав:

       Пайви Хирвела, Председател,

       Леди Бианку,

       Здравка Калайджиева, съдии,

       и Фатош Араци, заместник-секретар на отделението,

след обсъждане на закрито заседание, проведено на 14 февруари 2012 г.,

постановява следното решение, прието на посочената по-горе дата:

ПО ПРОЦЕДУРАТА

1. Делото е образувано по жалба (№ 3662/06) срещу Република България, подадена на 5 януари 2006 г. в Съда, на основание член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „Конвенцията“), от българския гражданин г-н Райко Методиев Павлов.

2. Жалбоподателят е представляван от г-н К. Д. Кирев, адвокат, практикуващ в гр. Кърджали. Българското правителство (наричано по-нататък „Правителството“) се представлява от своя агент г-жа Н. Николова от Министерство на правосъдието.

3. На 24 ноември 2010 г. Правителството е уведомено за жалбата.

ФАКТИТЕ

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

4. Жалбоподателят е роден през 1963 г. и живее в Кърджали.

5. На 17 септември 1999 г. жалбоподателят, който работи като бригадир в мина, е бил уволнен поради нарушение на дисциплината. На 27 септември 1999 г. същият е завел дело срещу работодателя си, твърдейки че уволнението е било незаконосъобразно и претендирайки връщане на работа и обезщетение.

6. Заседанието на 1 декември 1999 г. на Кърджалийския районен съд е било отложено за събиране на доказателства. На 1 март и 26 април 2000 г. съдът дава указания на жалбоподателя да поправи някои недостатъци в исковата си молба. От 7 юни до 5 юли 2000 г.съдът провежда още три заседания и на последната посочена дата отлага делото за 20 септември 2000 г. за разпит на свидетели. На 13 юли 2000 г. Кърджалийският окръжен съд установява, че Кърджалийският районен съд е отлагал разглеждането на делото неколкократно за събиране на доказателства. Той отбелязва, че районният съд е можел да прояви повече внимание при воденето на делото предвид естеството на искането. Така например, можел е да наложи глоби на страните за това, че на са подали исканията си своевременно. Окръжният съд дава указания на районния съд да проведе следващото заседание до един месец от датата, на която материалите по делото му бъдат върнати.

7. В съответствие с указанията районният съд пренасрочва следващото заседание за 2 август 2000 г. На 7 август 2000 г. той провежда последното заседание и отхвърля иска. Съдът счита, че жалбоподателят е нарушил задълженията си като бригадир, тъй като по време на нощната смяна на 27 август 1999 г. е освободил един от подчинените си от работа без да съобщи за отсъствието му. Жалбоподателят обжалва.

8. Окръжният съд провежда две заседания и на 1 февруари 2001 г. отменя решението от 7 август 2000 г. и уважава иска на жалбоподателя. Намира, че работодателят не е изпълнил процедурните изисквания за искане на обяснения от жалбоподателя. Работодателят обжалва.

9. На 18 март 2002 г. Върховният касационен съд провежда заседание. С решение от 15 април 2002 г. той отменя решението от 1 февруари 2001 г. Съдът счита, че работодателят на жалбоподателя е изпълнил процедурните изисквания за искане на обяснения от жалбоподателя.

10. На 17 май 2002 г. окръжният съд провежда заседание. Жалбоподателят иска назначаването на експертиза. Заседанията на 21 юни и 13 септември са отложени, тъй като назначените вещи лица не са представили заключенията си. Между 25 октомври и 6 декември 2002 г. съдът провежда още три заседания и на 3 февруари 2003 г. отхвърля иска. Съдът счита, че жалбоподателят е освободил работник от нощната смяна без да съобщи за отсъствието му и по този начин е нарушил задълженията си на бригадир и е злоупотребил с доверието на работодателя си. Жалбоподателят обжалва.

11. Върховният касационен съд провежда заседание на 2 юни 2005 г. и с окончателно решение от 19 септември 2005 г. потвърждава решението от 3 февруари 2003 г. Той напълно приема заключенията на окръжния съд.

12. На два пъти, през 2000 г. и през 2002 г., жалбоподателят подава оплакване до председателя на Кърджалийския окръжен съд и до Министерство на правосъдието, че разглеждането на делото му е било забавено. С писма от 23 март 2000 г. и 20 ноември 2002 г. председателят на окръжния съд уведомява жалбоподателя, че не е установил неразумни забавяния на производството.

ЗАКОНЪТ

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА „

13. Жалбоподателят се оплаква, че продължителността на производството противоречи на изискването за „разумен срок“, предвидено в член 6 § 1 от Конвенцията, който гласи:

„При решаването на ... каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на ... гледане на неговото дело в разумен срок от ... съд ...”

14. Правителството твърди, че продължителността на производството не е била неразумна предвид факта, че делото е било разглеждано два пъти от Върховния касационен съд. Освен това твърди, че жалбоподателят носи отговорност за част от забавянията поради недостатъците в исковата си молба. Също така Правителството заявява, че оплакването на жалбоподателя за забавянията е разглеждано от съд от по-горна инстанция.

15. Периодът, който следва да се вземе предвид, започва да тече на 27 септември 1999 г. и приключва на 19 септември 2005 г. Така, производството продължава шест години без осем дни за три степени на правораздаването.

A. Допустимост

16. Съдът отбелязва, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3, буква a) от Конвенцията. Също така той отбелязва, че същото не е недопустимо на каквото и да било друго основание. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо.

Б. Основания

17. Съдът отново изтъква, че разумността на продължителността на едно производство трябва да бъде преценявана с оглед на обстоятелствата по делото и съгласно следните критерии: сложността на случая, поведението на жалбоподателя и на съответните органи и какво е било застрашено за жалбоподателя в спора (вж., наред с много други източници, делото Frydlender v. France [GC], № 30979/96, § 43, ECHR 2000-VII). В трудовоправни спорове е нужно специално внимание (делото Георги Георгиев срещу България, № 22381/05, § 18, 27 май 2010 г.).

18. Съдът многократно е откривал нарушения на член 6 § 1 от Конвенцията по дела, в които се повдигат въпроси, подобни на този в настоящото дело (вж. Коцева-Денчева срещу България, № 12499/05, § 22-23, 10 юни 2010 г., и делото Георги Георгиев, цитирано по-горе, § 19-20).

19. След като разгледа всички предоставени му материали, Съдът счита, че Правителството не е представило какъвто и да било факт или аргумент, които да го убедят да направи друго заключение по настоящото дело. По-специално, делото не е било от особена сложност, тъй като се отнася само за един инцидент: неявяването на работник на нощната смяна и поведението на жалбоподателя като бригадир (вж. параграфи 7 и 10 по-горе). По отношение на поведението на властите, трябва да се отбележи, че делото е разглеждано два пъти от Върховния касационен съд, което е довело до цялостно забавяне от повече от три години и половина (вж. параграф 6 по-горе). Следователно, като има предвид своята практика по този въпрос, Съдът счита, че в конкретния случай цялата продължителност на производството е била прекомерна и не отговаря на изискването за „разумен срок“.

20. Следователно е налице нарушение на член 6 § 1.

II. ДРУГИ ОПЛАКВАНИЯ

21. Жалбоподателят също така се оплаква съгласно член 6 § 1 от Конвенцията, че националните съдилища не са били безпристрастни и са отхвърлили иска му.

22. Съдът отбелязва, че жалбоподателят не е привел аргументи в подкрепа на тези оплаквания. Следователно те трябва да бъдат отхвърлени като недоказани и следователно явно необосновани съгласно член 35 § 3, буква a) и § 4 от Конвенцията.

III. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

23. Член 41 от Конвенцията предвижда:

„Ако Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

A. Вреди

24. Без да доразвива искането си, жалбоподателят претендира 5 000 евро (EUR) за имуществени вреди и 9 000 евро за неимуществени вреди.

25. Правителството оспорва тези искания като необосновани и прекомерни.

26. Съдът отбелязва, че искането на жалбоподателя за имуществени вреди е необосновано, поради което го отхвърля. От друга страна, Съдът счита, че жалбоподателят трябва да е претърпял неимуществени вреди във връзка с нарушението на Конвенцията, установено по делото. Като решава по справедливост, съдът присъжда на жалбоподателя 800 евро по това перо.

Б. Разноски

27. Жалбоподателят не претендира разноски.

В. Лихва за забава

28. Съдът намира за уместно лихвата за забава да бъде определена въз основа на пределната лихва по заеми на Европейската централна банка, увеличена с три процентни пункта.

ПОРАДИ ИЗЛОЖЕНИТЕ МОТИВИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО:

1. Обявява оплакването за прекомерна продължителност на производството за допустимо, а останалата част от жалбата за недопустима;

2. Приема, че е допуснато нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията;

3. Приема, че:

a) държавата ответник трябва да изплати на жалбоподателя в срок до три месеца EUR 800 (осемстотин евро), заедно с данъците, с които би била обложена тази сума, за неимуществени вреди, която се изчислява в български лева по курса към датата на изплащането й;

б) от изтичането на гореспоменатите три месеца до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер на пределната лихва по заеми на Европейската централна банка за срока на забавата, увеличена с три процентни пункта;

4. Отхвърля в останалата им част исканията на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и съобщено в писмена фирма на 6 март 2012 г. в съответствие с член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

  Фатош Араци                                                                   Пайви Хирвела         Заместник-секретар    Председател

Дата на постановяване: 6.3.2012 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-109369