Номер на жалба: 48704/07

Членове от Конвенцията: (П1-1) Защита на собствеността, (П1-1-1) Лишаване от притежания

По делото на Тонов и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ като Комитет в състав:

       Георге Николау (George Nicolaou), председател,

       Леди Бианку (Ledi Bianku),

       Винсент А. де Гаетано (Vincent A. De Gaetano), съдии,

       и Фатош Арачи (Fatoş Aracı), заместник-секретар на Отделението,

след проведено закрито заседание на 9 октомври 2012 г.,

се произнесе със следното съдебно решение, постановено на същата дата:

ПРОЦЕДУРАТА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 48704/07 г.) срещу Република България, подадена на 12 октомври 2007 г. пред Съда на основание на чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи  (“Конвенцията”) от трима български граждани – г-н Илия Атанасов Тонов, г-жа Ватка Маркова Удварева и г-жа Пена Маринова Каралакова (“жалбоподателите”).

2. Жалбоподателите са представлявани от г-н Н. Руневски – адвокат, практикуващ в град София. Българското правителство („правителството”) е представлявано от своя агент, г-жа Р. Николова от Министерството на правосъдието.

3. На 6 декември 2010 г. е изпратено уведомление за жалбата до правителството.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

4.  Жалбоподателите са родени съответно през 1975, 1930 и 1927 г. Г-н Илия Атанасов Тонов и г-жа Ватка Маркова Удварева живеят в град София, а г-жа Пена Маринова Каралакова живее в град Трявна.

5. През 1968 г. вторият жалбоподател г-жа Удварева и нейният съпруг закупуват от Столична община апартамент с площ от 97 кв. м, който е станал държавна собственост по силата на национализацията, извършена от комунистическия режим в България след 1947 г.

6. На 18 март 1998 г., след подновяване на срока за предявяване на иск по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, собственикът на апартамента преди национализацията предявява иск срещу г-жа Удваревa и съпруга й, с който цели да докаже, че техният документ за собственост е нищожен.

7. Докато производството е висящо, съпругът на г-жа Удварева умира. Неговият внук г-н Илия Атанасов Тонов – първият жалбоподател, наследява неговия дял от апартамента. И след този момент г-жа Удварева и г-н Тонов притежават по една втора част от собствеността на апартамента. Съответно, г-н Тонов също встъпва в гражданското производство.

8. Производството приключва с окончателно решение на Върховния касационен съд от 23 април 2007 г. Националните съдилища постановяват, че документът за собственост на г-жа Удварева и г-н Тонов е изначално нищожен: продажбата на апартамента през 1968 г. е била опорочена, тъй като свързаният с нея документ не е подписан от длъжностното лице в общината, на което е предоставена съответната власт.

9. На неуточнена дата г-жа Удварева, която по това време живее сама в апартамента, го освобождава.

10. На 20 септември 2007 г. г-жа Удварева и г-н Тонов предявяват искане да получат компенсаторни записи. Тяхната молба обаче е отхвърлена, тъй като не е подадена в срок от два месеца след окончателното решение на Върховния касационен съд от 23 април 2007 г., както е предвидено в националното законодателство.

II.  ПРИЛОЖИМИ ПРЕДИСТОРИЯ, ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

11.  Приложимите предистория, вътрешно право и практика са обобщени в решенията на Съда по делата Великови и други срещу България (Velikovi and Others v. Bulgaria) (№ 43278/98, № 45437/99, № 48014/99, № 48380/99, № 51362/99, № 53367/99, № 60036/00, № 73465/01, и № 194/02, 15 март 2007 г.) и Цонкови срещу България (Tsonkovi v. Bulgaria) (№ 27213/04, §§ 14 – 15, 2 юли 2009 г.).

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

12.  Жалбоподателите се оплакват, като се позовават на чл. 1 от Протокол № 1 и чл. 6, ал. 1, чл. 13 и чл. 14 от Конвенцията, че са лишени от собствеността си произволно, като резултат от несправедливо съдебно производство, и без адекватно обезщетение.

13.  Съдът счита, че оплакването следва да бъде разгледано единствено по чл. 1 от Протокол № 1, който гласи:

„Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“

14. Правителството твърди, че жалбоподателите не са изчерпали наличните вътрешноправни средства за защита, тъй като не са поискали да бъдат настанени в жилище общинска собственост или да им бъде разрешено да закупят такъв апартамент на регламентирана цена. В допълнение, правителството счита, че лишаването от собственост на жалбоподателите не е произволно, а водено от строги правила, предназначени да намерят баланс между интересите на собствениците преди и след национализацията. То твърди, че жалбоподателите са имали възможност да получат адекватно обезщетение чрез компенсаторни записи.

15. Жалбоподателите възразяват.

A. Допустимост

1.  По отношение на г-жа Каралакова

16. Съдът отбелязва, че третият жалбоподател, г-жа Пена Маринова Каралакова, не е била собственик на спорния апартамент (вж. параграф 7 по-горе) и не е засегната от събитията, описани по-горе.

17. От това следва, че по отношение на нея жалбата е несъвместима ratione personae (компетентност по отношение на лицата) с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на чл. 35, ал. 3, б. „а“ и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с чл. 35, ал. 4.

2.  По отношение на г-н Тонов и г-жа Удварева

18. По отношение на тези двама жалбоподатели Съдът взема под внимание възражението на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, посочено в параграф 14 по-горе.

19. Съдът счита, че макар че възможността да кандидатстват за наемане на жилище общинска собственост би могла да облекчи положението на жалбоподателите, по-специално на г-жа Удварева, която е живяла в спорния апартамент, тази възможност не води до адекватно обезщетение и не може да представлява обезвреда по отношение на оплакванията на жалбоподателите (вж. Георгиеви срещу България (Georgievi v. Bulgaria), № 10913/04, § 37, 7 януари 2010 г., и Маджаров срещу България (Madzharov v. Bulgaria), № 40149/05, § 25, 2 септември 2010 г.). Що се отнася до възможното закупуване на друг апартамент по регулирани цени, правителството не е доказало, че властите са имали задължение да им продадат такъв апартамент. Нещо повече, изглежда, че тази възможност е отворена за всички лица, категоризирани като имащи жилищна нужда и не е средство за защита, предназначено за справяне със ситуация като тази на г-жа Удварева и г-н Тонов. По тези причини Съдът отхвърля възражението на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

20. Съдът отбелязва още, че жалбата на г-жа Удварева и г-н Тонов не е явно необоснована по смисъла на чл. 35, ал. 3, б. „а“ от Конвенцията, нито е недопустима на други основания. Следователно трябва да бъде обявена за допустима.

Б.  По същество

21. Съдът отбелязва, че настоящото оплакване се отнася до същите законодателство и въпроси като по делото Великови и други (цитирано по-горе).

22. Намесата в правото на собственост на г-жа Удварева и г-н Тонов се основава на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, който по принцип преследва важна цел в обществен интерес, а именно да се възстанови справедливостта и зачитането на върховенството на закона в преходния период след падането на тоталитарния режим в България.

23. Що се отнася до въпроса за пропорционалността, Съдът отбелязва, че искът срещу г-жа Удварева и нейния съпруг не е подаден в рамките на първоначалния едногодишен срок след приемането на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти през 1992 г., а през март 1998 г. – след подновяването на този срок (вж. параграф 6 по-горе).

24. По делото Великови и други (цитирано по-горе, вж. §§ 166, 172, 179 и 189 от решението) Съдът констатира, че мерките, въведени с чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, които разрешават оспорването на дългогодишни документи за собственост и отнемането на частна собственост като компенсация за национализацията, извършена от държавата през 40-те години на ХХ век, могат да се приемат за пропорционални на легитимната цел за възстановяване на справедливостта само когато се прилагат като изключителна преходна стъпка с кратка продължителност в периода на социална трансформация от тоталитарен режим към демокрация.

25. По делата Цонкови (цитирано по-горе, §§ 24 – 27) и Георгиева и Мукарева срещу България (Mukareva v. Bulgaria) (№ 3413/05, §§ 38 – 40, 2 септември 2010 г.), където, подобно на настоящото дело, действията по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти са предприети след изтичането на първоначалния срок през 1993 г. и подновяването му през 1997 г., Съдът констатира, че намесата в правото на собственост на жалбоподателите представлява отклонение от преходния характер на реституционното законодателство и от принципа на правната сигурност и не може да се разглежда като попадаща в обхвата на легитимните цели, които реституционното законодателство преследва по принцип. Затова Съдът приема, че нищо по-малко от плащане, разумно свързано с пазарната стойност на загубените апартаменти, не може да осигури необходимия справедлив баланс, съгласно чл. 1 от Протокол № 1.

26. Съдът не вижда причина да приложи различен подход по настоящото дело. Поради това счита, че намесата в правото на собственост на г-жа Удварева и г-н Тонов нарушава принципа на правна сигурност и че нищо друго, освен обезщетение, разумно свързано с пазарната стойност на апартамента, който са загубили, не може да възстанови справедливия баланс, изискуем съгласно чл. 1 от Протокол № 1 (вж. също делото Енева и Добрев, разгледано по делото Великови и други, цитирано по-горе, § 148 от това решение).

27. Въпреки това г-жа Удварева и г-н Тонов не са получили компенсация, разумно свързана с пазарната стойност на техния апартамент, а правителството не е доказало, че компенсация, която отговаря на този стандарт, им е гарантирана с достатъчна яснота и сигурност, и по-специално, че схемата за компенсаторни записи би представлявала такава (вж. Цонкови, § 28, и Георгиева и Мукарева, § 40, и двете цитирани по-горе).

28. С оглед на изложеното по-горе, Съдът заключава, че отнемането на собствеността на г-жа Удварева и г-н Тонов не отговаря на изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 и че следователно е налице нарушение на тази разпоредба.

II.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

29.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

A. Вреди

30. Г-жа Удварева и г-н Тонов претендират обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на апартамента, който са загубили, която те оценяват на 120 000 евро (EUR) въз основа на няколко оферти за продажба на подобни апартаменти в София. В съответствие с техните дялове, двамата жалбоподатели претендират по 60 000 евро.

31. За неимуществени вреди г-жа Удварева, която е живяла в спорния апартамента и е била принудена да го освободи (вж. параграф 9 по-горе), претендира 25 000 евро. Г-н Тонов претендира 5 000 евро по този иск.

32. Правителството счита исковете за прекомерни.

33. Съдът, като взе предвид обстоятелствата по делото, информацията, с която разполага относно цените на недвижимите имоти в София, и факта, че г-жа Удварева и г-н Тонов са притежавали равни дялове в апартамента (вж. параграф 7 по-горе), присъжда обезщетение за имуществени вреди в размер на 45 000 евро за всеки от тях.

34. В допълнение, Съдът счита, че жалбоподателите са понесли страдания и тревоги в резултат на нарушаване на правото им на собственост. Като взе предвид обстоятелствата по делото и решавайки по справедливост, Съдът присъжда за неимуществени вреди 4 000 евро на г-жа Удварева и 2 000 евро на г-н Тонов.

Б.  Разноски

35. Г-жа Удварева и г-н Тонов претендират също 3 714 евро за разноски, направени пред Съда, които включват юридическо представителство, пощенски разходи и преводачески услуги. В подкрепа на този иск жалбоподателите представят договор за процесуално представителство, почасов работен график и някои фактури. Те искат сумата, присъдена им по този иск, да бъде преведена директно по банковата сметка на процесуалния им представител г-н Руневски, с изключение на  84 евро, които да им бъдат платени на тях.

36. Правителството оспорва този иск.

37. Като взе предвид документите, с които разполага, своята съдебна практика, и факта, че казусът по настоящото дело е повтарящ се, Съдът счита за разумно да присъди сумата от 1 000 евро, покриваща разходите по всички искове, 84 евро от които да бъдат платени на г-жа Удварева и г-н Тонов, а останалата част – 916 евро – да бъде преведена директно по банковата сметка на техния процесуален представител.

В.  Лихва за забава

38.  Съдът счита за подходящо лихвата за забава да бъде изчислена на основата на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка, с добавени три процентни пункта.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява жалбата на първия и втория жалбоподатели, г-н Илия Атанасов Тонов и г-жа Ватка Маркова Удварева, за допустима, а жалбата на третия жалбоподател, г-жа Пена Маринова Каралакова, за недопустима;

2.  Постановява, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1;

3.  Постановява

(a)  ответната държава да заплати в срок от три месеца от датата на влизане в сила на съдебното решение долупосочените суми в левова равностойност към датата на плащането:

 (i)  на г-н Илия Атанасов Тонов – EUR 45 000 (четиридесет и пет хиляди евро) за имуществени вреди и EUR 2 000 (две хиляди евро) за неимуществени вреди, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими върху тази сума;

(ii) на  г-жа Ватка Маркова Удварева – EUR 45 000 (четиридесет и пет хиляди евро) за имуществени вреди и EUR 4 000 (четири хиляди евро) за неимуществени вреди, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими върху тази сума;

(iii)  на г-н Тонов и г-жа Удварева общо EUR 1 000 (хиляда евро) за разноски, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими от жалбоподателката върху тази сума, EUR 916 (деветстотин и шестнадесет евро) от които да бъдат преведени директно по банковата сметка на техния процесуален представител;

(б)  след изтичане на горецитирания тримесечен срок до извършване на плащането ще бъде дължима обикновена лихва върху горната сума в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, с добавени три процентни пункта;

4.  Отхвърля останалата част от иска за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено в писмен вид на 30 октомври 2012 г. в съответствие с чл. 77, ал. 2 и 3 от Правилника на Съда.

                Фатош Арачи                                                     Георге Николау
Заместник-секретар на Отделението                                  Председател

Дата на постановяване: 30.10.2012 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-114096