Номер на жалба: № 11472/04 и № 40590/08

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (П1-1) Защита на собствеността, (П1-1-1) Мирно ползване от притежания, (Чл. 6-1) Разумен срок, (Чл. 6) Изпълнително производство

По делото Христова и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав:

          Лех Гарлицки (Lech Garlicki), председател,
          Давид Тор Бьоргвинсон  (David Thór Björgvinsson),
          Пейви Хирвеле (Päivi Hirvelä),
          Леди Бианку (Ledi Bianku)
          Небойша Вучинич (Nebojša Vučinić),
          Винсент A. де Гаетано (Vincent A. De Gaetano), съдии,
          Павлина Панова, съдия ad hoc,
          и Фатош Арачи (Fatoş Aracı), заместник-секретар на Отделението,

след обсъждане в закрито заседание на 5 юни 2012 г.

постанови следното решение, взето на посочената дата:

ПРОЦЕДУРАТА

1.  Делото е образувано по две жалби (№ 11472/04 и № 40590/08) срещу Република България, подадени в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „Конвенцията“) от деветима български граждани („жалбоподателите“) съответно на 19 март 2004 и 2 август 2008 г.

2.  Жалбоподателите се представляват от г-жа С. Маргаритова-Вучкова, юрист в София, и г-н И. Ценкулов, адвокат в Плевен. Българското правителство („Правителството“) се представлява от своите агенти, г-жа С. Атанасова и г-жа M. Koцева от Министерството на правосъдието.

3.  Жалбоподателите се жалват от трудности, свързани с постигането на изпълнение на влезлите в сила съдебни решения, постановени в тяхна полза срещу бившия им работодател.

4.  На 12 май 2009 г. жалбите бяха съобщени на Правителството. В съответствие с член 29 § 1 от Конвенцията в същото време бе решено жалбата да се разгледа по същество едновременно с разглеждането на нейната допустимост.

5.  Поради самоотвод на съдия Калайджиева, избрана от квотата на България, на 2 февруари 2012 г. председателят на състава определи г-жа Павлина Панова да заеме нейното място в качеството на съдия ad hoc (членове 26 § 4 от Конвенцията и 29 § 1 от Правилника на Съда).

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

6.  Жалбоподателите г-жа Маринка Великова Христова (жалба № 11472/04), г-н Християн Димитров Трайков, г-жа Цветанка Георгиева Дикова, г-жа Дитка Петрова Декова, г-н Венцислав Петров Илиев, г-н Красимир Боянов Христов, г-жа Павлина Цакова Цакова, г-жа Лилия Иванова Христова, г-н Христо Младенов Христов (жалба № 40590/08) са български граждани, родени съответно през 1946, 1939, 1952, 1950, 1952, 1959, 1953, 1951 и 1948 г. и живеещи в Плевен.

A.  Производство по несъстоятелност на дружество „Плама”

7.  Жалбоподателите са до един бивши работници и служители на рафинерия „Плама“, намираща се в Плевен. Бивше държавно предприятие, дружеството е частично приватизирано през 90-те години и преобразувано в акционерно дружество под името „Нова Плама“ АД. Поради затрудненията, с които се сблъсква предприятието, с решение на Плевенския окръжен съд от 29 юли 1998 г. е образувано производство по несъстоятелност. Вземанията на работниците и служителите са служебно вписани в списъка на обявените вземания съгласно член 687 от Търговския закон.

8.  С определение от 8 юли 1999 г. окръжният съд утвърждава оздравителния план, предложен от предприятието длъжник и предвиждащ продължаване на дейността и разсрочване на плащанията, и слага край на производството по несъстоятелност. Признатите вземания на бившите работници и служители са включени в оздравителния план. Последният влиза в сила след потвърждаване на решението от Върховния касационен съд на 20 април 2000 г.

Б.  Изпълнителни производства, заведени от жалбоподателите

9.  Тъй като дружество „Плама” не извършва предвидените в оздравителния план плащания, жалбоподателите поискват в края на 2000 и началото на 2001 г. да им се издадат изпълнителни листове за вземанията въз основа на определението от 8 юли 1999 г. и завеждат производства по принудително изпълнение пред съдия-изпълнител в Плевенския районен съд. Но поради множеството жалби, подадени от дружеството срещу изпълнителните листове, изпълнителните производства са продължени едва през 2004 г.

10.  От друга страна, трудовите договори на жалбоподателите са  прекратени с уволнение или по взаимно съгласие на различни дати през периода 1999 – 2000 г. Заинтересованите лица предприемат съдебни действия срещу бившия им работодател за неплатени трудови възнаграждения и други обезщетения, произтичащи от прекратяването на трудовите им договори, които приключват на различни дати между 2000 и 2005 г. Въз основа на присъдите, постановени в тяхна полза, са им издадени изпълнителни листове и за тези вземания.

11.  През септември 2001 г. Агенцията за държавни вземания, орган, натоварен със събирането на публичните вземания, информира съдия-изпълнителя за наличието на сериозни задължения към държавата в имуществената маса на „Плама“. По искане на ръководството на дружеството започнатите през 2000 и 2001 г. индивидуални изпълнителни производства са спрени в първите месеци на 2002 г. на основание член 157, алинея 5 от Данъчния процесуален кодекс. Съгласно тази разпоредба, когато общият размер на обявените държавни вземания на даден длъжник представлява повече от 50 % от общия размер на исканите вземания, всяко гражданско изпълнително производство се спира и се завежда публично изпълнително производство съгласно разпоредбите на Данъчния процесуален кодекс.

12.  Агенцията за държавни вземания завежда публично изпълнително производство и налага обезпечителни мерки върху двадесетина недвижими имота на дружеството през февруари 2002 г., след това върху 14 034 движими актива през януари 2003 г. Същевременно Агенцията не предприема никакви постъпки за принудително изпълнение. Член 157, алинея 5 от Данъчния процесуален кодекс е отменен през април 2002 г. Въпреки това наложените обезпечителни мерки не позволяват на частните кредитори да получат изпълнение на изпълнителните мерки.

13.  През юни 2004 г. в Комисията за защита на конкуренцията е подадена жалба за нелоялна конкуренция от четири дружества, конкуренти на „Плама“. С решение от 10 февруари 2005 г., потвърдено от Върховния административен съд на 12 октомври 2006 г., Комисията констатира, че в продължение на пет години, считано от приемането на оздравителния план през юли 1999 г., държавата, в лицето на Агенцията за държавни вземания, не е предприела никакви мерки за изпълнение на вземанията и не е показала усърдието, което би могло нормално да се очаква от кредитор, желаещ да събере вземанията си. Комисията заключава, че подобна ситуация се явява косвена държавна помощ в полза на дружество „Плама“ и че следователно става въпрос за случай на нелоялна конкуренция.

В.  Възобновяване на производството по несъстоятелност

14.  През 2005 г. банка, кредитор на „Плама“, поисква да се възобнови производството по несъстоятелност съгласно член 709 от Търговския закон на основание, че дружеството не изпълнява задълженията си по оздравителния план. С определение от 19 май 2006 г. окръжният съд постановява възобновяване на производството по несъстоятелност, налага запор/възбрана върху цялото имущество на дружеството и нарежда продажба на активите.

15.  На базата на това определение кредиторите и по-точно бившите работници и служители следва да заявят своите вземания. Някои вземания са вписани служебно в списъка на признатите вземания съгласно действащите законови разпоредби. Ликвидаторите изготвят списък на обявените вземания. След гледане на възраженията, повдигнати от съответните кредитори, списъкът е одобрен с определение на окръжния съд от 8 януари 2007 г.

16.  Производствените инсталации на дружеството са обявени за продажба и продадени за сумата от 44,4 милиона лева (приблизително 22,3 милиона евро) на 18 юни 2007 га. На 8 август 2007 г. ликвидаторите изготвят частична сметка за разпределяне на приходите от продажбата. Мнозина кредитори, между които и някои от жалбоподателите, оспорват частичната сметка пред Плевенския окръжен съд на основание, че част от вземанията им не са включени.

17.  С определение от 21 септември 2007 г. окръжният съд одобрява частичната сметка, след като прави в нея някои промени. Той разглежда жалбата на жалбоподателите, но приема, че вземанията, включени в оздравителния план и в списъка на признатите вземания, са били правилно включени в частичната сметка. Що се отнася до исканите от жалбоподателите допълнителни суми, съдът отбелязва, че заинтересованите лица или са пропуснали да обявят въпросните вземания пред ликвидаторите, или не са направили възражение срещу отказа на последните да ги включат в списъка на вземанията и следователно не могат да се опитват да го правят чрез жалба срещу частичната сметка. Що се отнася до възраженията, формулирани от някои жалбоподатели във връзка с неизплащането на дължимите им лихви за забава, съдът уточнява, че съгласно правилата и реда на вземанията, установени в Търговския закон (член 722), лихвите не се ползват от привилегирован ред и се изплащат едва след изплащането на главницата по всички вземания.

18.  Кредиторите обжалват, но на 21 януари 2008 г. Великотърновският апелативен съд потвърждава определението.

19.  С определение от 1 февруари 2008 г. окръжният съд разрешава на ликвидаторите да извършат плащания в изпълнение на одобрената частична сметка. Съответните суми са преведени на жалбоподателите между февруари и април 2008 г.

20.  Сумите по вземанията на жалбоподателите, установени според изпълнителните листове, и направените плащания са дадени в таблицата по-долу.

21.  Впоследствие ликвидаторите правят и други разпродажби на активи на дружеството. Изготвена е втора частична сметка на стоийност 1 034 971 BGN (525 865 EUR), одобрена на 7 август 2009 г. от окръжния съд; с определение от 16 октомври 2009 г. съдът разрешава извършването на плащания в изпълнение на сметката. Не се вижда жалбоподателите да са получили пари по нея. Производството по обявяване на дружеството в неъстоятелност все още не е приключило.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

22.  Приложимото вътрешно право и съдебната практика са резюмирани в решението Белев и други срещу България (Belev et autres c. Bulgarie) (№ 16354/02, 16485/02, 16878/02, 16885/02, 16886/02, 16889/02, 17333/02, 17340/02, 17344/02, 17613/02, 17725/02, 17726/02, 18410/02, 18413/02, 18414/02, 18416/02, 21023/02, 21024/02, 21027/02, 21029/02, 21030/02, 21033/02, 21038/02, 21052/02, 21071/02, 21284/02, 21378/02, 21800/02, 22430/02, 22433/02, 26478/02, 26498/02, 31049/02, 31333/02, 31518/02, 37816/02, 42567/02, 43529/02, 758/03, 3461/03 и 11219/03, §§ 30-45, 2 април 2009).

ПРАВОТО

I.  ОТНОСНО СЪЕДИНЯВАНЕТО НА ЖАЛБИТЕ

23.  Съдът констатира, че двете жалби са сходни от гледна точка на обстоятелствата и повдигнатите оплаквания. Ето защо счита за подходящо да обедини жалбите съгласно член 42 § 1 от своя Правилник.

II.  ОТНОСНО ТВЪРДЯНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

24.  Като се позовават на правото на справедлив процес и на изискването за разумен срок, гарантирани от член 6 § 1 от Конвенцията, жалбоподателите се жалват от забавянето и срещнатите пречки при изпълнението на съдебните решения, постановени в тяхна полза срещу бившия им работодател. Съдът счита за редно да разгледа оплакването от гледна точка на правото на съд, гарантирано от член 6 § 1, гласящ както следва в отнасящата се към случая част:

„Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения (…), има право на (...) гледане на неговото дело (...) от (…) съд.” (...)“

A.  Допустимост

25.  Съдът констатира, че оплакването очевидно не е необосновано от гледна точка на член 35 § 3 (a) от Конвенцията. Съдът отбелязва, от друга страна, че то не се сблъсква с никакъв друг мотив за недопустимост. Следователно е редно да бъде обявено за допустимо.

Б.  По същество

1.  Становищата на страните

26.  Жалбоподателите считат, че действията и пропуските на държавните власти по изпълнителните производства и производството по несъстоятелност са довели до лишаването им от възможността да получат изпълнение на решенията, постановени в тяхна полза, и то в продължение на дълъг период от време.

27.  Жалбоподателите излагат, че започнатите от тях изпълнителни производства са били спрени на основание член 157, алинея 5 от Данъчния процесуален кодекс и че дори след отмяната на тази разпоредба, поради образуваното публично изпълнително производство от Агенцията за държавни вземания и наложения обезпечителен запор/възбрана върху по-голямата част от имуществото на дружеството длъжник, възможността да приложат принудителни изпълнителни мерки по отношение на вземанията си е била само теоретична. Ето защо те смятат, че дадените на фиска привилегии са приложени неправомерно с цел облагодетелстване на предприятие „Плама“.

28.  По отношение на вземанията отпреди оздравителния план, жалбоподателите изтъкват, че въпреки издадените им изпълнителни листове въз основа на определението от 8 юли 1999 г., изпълнението е било спряно поради подадените от дружеството жалби. След отхвърлянето на жалбите, когато изпълнението е можело да продължи, жалбоподателите са се оказали в невъзможност да го придвижат поради наложените запори/възбрани от Агенцията за държавни вземания (вж. предишния параграф).

29.  Правителството отбелязва, че законодателните разпоредби, обусловили нарушенията, констатирани от Съда в решението Белев и други (Belev et autres), вече са променени: от 1 януари 2006 г. е в сила нов Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, а от 1 март 2008 г. – нов Граждански процесуален кодекс. Що се отнася до конкретното дело, Правителството подчертава, че сумите, дължими на заинтересованите лица, са били вписани в списъка на вземанията и изцяло изплатени. То поддържа, че във всеки случай при ликвидация на дадено предприятие по съдебен ред, когато активите са недостатъчни, понякога неизбежно кредиторите не могат да получат всичките си вземания.

2.  Преценката на Съда

30.  Съдът припомня, че в съответствие с практиката му изпълнението на дадено решение, независимо от кой съд е постановено, следва да се разглежда като неразделна част от „съдебния процес“ по смисъла на член 6 от Конвенцията (Хорнсби срещу Гърция (Hornsby c. Grèce), 19 март 1997, § 40, Сборник решения 1997-II ; Имобилиаре Сафи срещу Италия (Immobiliare Saffi c. Italie) [ГК], № 22774/93, § 63, ЕСПЧ 1999-V).

31.  Въпреки че правото на съд не налага на Високодоговарящите държави да привеждат в изпълнение всяка присъда по гражданско производство, независимо от вида й и обстоятелствата, то те имат все пак позитивното задължение да създадат ефективна система, както на практика, така и на теория, която да осигурява изпълнение на влезлите в сила съдебни решения, особено между частни лица (Фуклев срещу Украйна (Fouklev c. Ukraine), № 71186/01, § 84, 7 юни 2005; Руяну срещу Румъния (Ruianu c. Roumanie), № 34647/97, § 66, 17 юни 2003). Държавата може да бъде подведена под отговорност за изпълнението на съдебно решение, касаещо частноправен субект, ако публичните органи, участващи в изпълнителните производства, не проявят необходимото усърдие или дори възпрепятстват изпълнението (Фуклев, горецитирано, § 67).

32.  Съдът също така е приел, че намесата на държавата в дадено изпълнително производство би могла да се окаже оправдана при специфични обстоятелства, по-специално в рамките на свободата на преценка, която тя има по отношение на осъществяването на контрол върху ползването на имуществото. Все пак подобна намеса не може да води до възпрепятстване, анулиране или прекалено забавяне на изпълнението, нито да поставя под въпрос същината на постановените решения (Имобилиаре Сафи, горецитирано, § 74). Във всички случаи Съдът следва да се убеди, че приложените ограничения не ограничават достъпа, предоставен на лицето по определен начин или в определена степен, така че правото да се окаже накърнено в самата си същност.

33.  В решението Белев и други (горецитирано), свързано с обстоятелства и оплаквания, сходни с тези по настоящата жалба и касаещи бивши работници и служители от рафинерия „Плама“, Съдът е приел, че правото на жалбоподателите да получат изпълнение на постановените в тяхна полза решения е било неоправдано ограничено, в нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията. Съдът е заключил, че спирането на започнатите от заинтересованите лица изпълнителни производства в резултат на намесата на Агенцията за държавни вземания в началото на 2002 г., както и последвалото блокиране на въпросните производства чрез действията на Агенцията, наложила запор/възбрана върху активите на дружеството, без да предприема същевременно изпълнителни мерки, са осуетили изпълнението на вземанията на жалбоподателите в продължение на четири години, чак до подновяването на производството по несъстоятелност през май 2006 г., и то без основателна причина.

34.  Що се отнася до вземанията, включени в одобрения с определение на съда от 8 юли 1999 г. оздравителен план и за които жалбоподателите са имали извадени изпълнителни листове от края на 2000 г., Съдът констатира също така, че прекомерният срок на разглеждане на подадените от дружеството жалби с цел оспорване на изпълнителните листове на жалбоподателите (до три години) е забавил неоправдано изпълнението на вземанията.

35.  По настоящето дело Съдът отбелязва, че индивидуалните присъди и изпълнителните листове в полза на жалбоподателите са с по-късна дата от тези на жалбоподателите по делото Белев и други и че следователно не всички жалбоподатели са били засегнати от спирането на индивидуалните им изпълнителни производства в началото на 2002 г. на основание член 157, алинея 5 от Данъчния процесуален кодекс. Независимо от това, подобно на жалбоподателите по делото Белев и други, те са се сблъскали с описаните по-горе трудности при изпълнението на вземанията си, а именно с фактическото блокиране на изпълнителните производства в резултат на действията или пропуските на Агенцията за държавни вземания и с прекомерните срокове на гледане на подадените от дружеството жалби (вж. §§ 61 – 69 от решението Белев и други и параграфи 11 – 13 по-горе). Ето защо Съдът не вижда никаква причина да стига до различно заключение по настоящото дело.

36.  Съдът заключава следователно, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията поради забавянето и пречките, с които са се сблъскали жалбоподателите в хода на изпълнителните производства по постановените в тяхна полза съдебни решения.

III.  ОТНОСНО ТВЪРДЯНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1 И НА ЧЛЕН 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

37.  Жалбоподателите считат, че пречките и забавянето, с които са се сблъскали при изпълнението на вземанията си, са накърнили и правото им на зачитане на имуществото, в разрез с член 1 от Протокол № 1, самостоятелно и във връзка с член 13 от Конвенцията. Въпросните разпоредби гласят следното:

Член 1 от Протокол № 1

„Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“

Член 13

„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в (...) Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

A.  Допустимост

38.  Съдът отбелязва, че оплакванията са свързани с разгледаното по-горе оплакване и следователно трябва да бъдат обявени за допустими.

Б.  По същество

1.  Становищата на страните

39.  Според жалбоподателите присъдените им от вътрешните съдилища суми представляват безспорни и изискуеми вземания и като такива се явяват „притежания“, защитени от член 1 от Протокол № 1. Те поддържат, че привилегироването на държавните вземания и липсата на усърдие от страна на властите са забавили изпълнението на тези вземания. Като имат предвид спада на икономическата активност и трудностите на „Плама“, те считат, че въпросното забавяне е намалило шансовете им някой ден да получат парите си.

40.  Те излагат, че вземанията им са били само частично удовлетворени от плащанията, направени в рамките на частичната сметка, тъй като не са получили лихвите за забава. Те оспорват реда на вземанията, установен в Търговския закон, който не отрежда привилегирован ред на лихвите, дължими върху вземания от трудови възнаграждения, и подчертават, че размерът на тези лихви, като се има предвид изтеклото време от произнасянето на решенията, е бил значителен. Нещо повече, за някои от тях само част от вземанията са били включени в частичната сметка.

41.  Жалбоподателите считат, че дори и ако се приеме, че държавата разполага с известна свобода на преценка при взимане на мерки с цел гарантиране на събирането на публичните вземания, те са се оказали обременени с тежест, която не би могла да се приеме за съразмерна на легитимната цел. Жалбоподателите припомнят в това отношение, че вземанията им са представлявали трудови възнаграждения и обезщетения, произтичащи от трудовите им договори, и че за мнозина от тях те са се явявали основен източник на доход за посрещане на нуждите.

42.  Правителството се връща отново към аргументите, развити на базата на член 6, и повтаря, че на жалбоподателите са били изплатени всички вземания, признати в рамките на производството по несъстоятелност.

2.  Преценкаjd на Съда

43.  Страните не оспорват помежду си факта, че решенията, постановени в полза на жалбоподателите и осъждащи дружество „Плама“ да им изплати различни по размер суми, явяващи се трудови възнаграждения и обезщетения, както и определението от 8 юли 1999 г. за приемане на оздравителния план на въпросното дружество, са били окончателни и подлежащи на изпълнение, както и че са породили в полза на жалбоподателите безспорни и изискуеми вземания, представляващи "притежания" по смисъла на член 1 от Протокол № 1 (вж., наред с други, Бурдов срещу Русия (Bourdov c. Russie), № 59498/00, § 51, ЕСПЧ 2002-III). Следователно член 1 от Протокол № 1 може да бъде приложен.

44.  Съдът отбелязва, че жалбоподателите се жалват от срещнатите спънки и забавянето при изпълнението на вземанията, чиито притежатели са, и от само частичното изпълнение, което в крайна сметка са успели да получат в рамките на ликвидацията на предприятието. Действията и пропуските, които те осъждат, са резултат следователно, за част от тях, от упражняването от страна на администрацията на правомощия, възложени й в рамките на събирането на данъчните и от данъчен характер вземания, както и, за част от тях, от прилагането на нормите, отнасящи се до производствата по принудително изпълнение и по несъстоятелност на предприятията. Съдът счита, че при тези обстоятелства оплакването следва да бъде разгледано от гледна точка на правото на държавите, по смисъла на алинея 2 на член 1 от Протокол № 1, да уреждат ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или да осигуряват плащането на данъци и други постъпления или глоби. (Белев и други, горецитирано, § 84).

45.  За да отговарят на изискванията на член 1 от Протокол № 1, действията или въздържането от действия на държавата следва да удовлетворяват принципа за законност, да преследват законна цел и да съблюдават точния баланс между изискванията на общия интерес и защитата на основните права на гражданина (Броньовски срещу Полша (Broniowski c. Pologne) [ГК], № 31443/96, §§ 144-146, ЕСПЧ 2004‑V; Белев и други, горецитирано, § 86).

46.  Съдът приема, че в конкретния случай поведението на публичните органи е било „предвидено от закона“ и че съответната уредба и нейното прилагане са визирали легитимни цели от общ интерес, а именно по-лесно събиране на държавните вземания и осигуряване на справедливо управление на изпълнението на вземанията, по-специално в случаите на предприятия, изпаднали в затруднения. (Белев и други, горецитирано, § 87).

47.  Що се отнася до спазването на „точния баланс”, Съдът припомня, че държавата не може по принцип да бъде държана отговорна за неизвършено плащане при неплатежоспособност на частен длъжник (Санглие срещу Франция (Sanglier c. France), № 50342/99, § 39, 27 май 2003). От друга страна, предоставянето на определени привилегии на данъчната администрация с оглед събирането на държавните вземания не може само по себе си да бъде възприемано като нарушаващо „точния баланс” между общия интерес и индивидуалните права, особено като се има предвид голямата свобода на преценка, дадена на държавите по този въпрос. В определени случаи, когато длъжникът не разполага с достатъчно средства, упражняването от държавата на прерогативите й в данъчната област може да означава, че възможността на останалите кредитори да получат изцяло вземанията си намалява (Газус Дозир унд Фьордертекник ООД срещу Нидерландия (Gasus Dosier - und Fördertechnik GmbH c. Pays-Bas), 23 февруари 1995, §§ 60 и 69, серия A № 306‑B).

48.  В решението Белев и други Съдът е констатирал, че поведението на държавните власти е довело до блокиране на изпълнителните производства на жалбоподателите в продължение на години. При тези обстоятелства Съдът е приел, че забавянето на изпълнението и невъзможноста за жалбоподателите да получат изплащане на всичките си вземания не са произтичали единствено от неплатежоспособността на дружеството длъжник, а са били следствие и от намесата или липсата на намеса на публичните органи. Съдът е констатирал също така, че жалбоподателите не са разполагали с никакво друго правно средство за защита, което да им позволи да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност или да се противопоставят на липсата на усърдие от страна на съответните държавни органи (горецитираното решение, §§ 89 – 97). Ето защо Съдът е заключил, че точният баланс, който следва да се търси между общия интерес и защитата на правото на гражданите на зачитане на имущество им, не е бил спазен, в нарушение на член 1 от Протокол № 1.

49.  Същите заключения са валидни и по конкретното дело, където в резултат на действията на властите жалбоподателите са се оказали в неъзможност да получат изпълнение на вземанията си чак до подновяването на производството по несъстоятелност през май 2006 г. (вж. параграфи 11 – 13 и 34 по-горе). Съдът констатира също така, че макар в началото на 2008 г. на жалбоподателите да е била изплатена главницата по признатите вземания, те не са могли да получат цялостно изпълнение на въпросните вземания, тъй като дължимите лихви за забава не са им били платени. Съдът счита, по подобие на заключението, до което е стигнал в решението си Белев и други, че това положение не се е дължало единствено на неплатежоспособността на дружеството длъжник и че възможностите за получаване на пълно изплащане на вземанията на жалбоподателите са били намалени в резултат на блокираните за определен период от време изпълнителни производства по вина на властите (горецитираното решение, § 97).

50.  Обратното, доколкото жалбоподателите се жалват от това, че някои от техните вземания не са били включени в частичната сметка, въпреки изпълнителните листове, с които са разполагали, Съдът отбелязва, че от определението на Плевенския окръжен съд от 21 септември 2007 г. е видно, че всички признати вземания по производството по несъстоятелност са били включени в частичната сметка и че невключването на въпросните вземания се е дължало на факта, че те не са били обявени пред ликвидаторите или че жалбоподателите не са обжалвали отказа на ликвидаторите да признаят тези вземания (параграфи 15 – 17 по-горе). Следователно Съдът счита, че държавните власти не могат да бъдат държани отговорни за неизплащането на тези вземания от частичната сметка.

51.  Като има предвид горните съображения, Съдът заключава, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1.

52.  От друга страна, като изхожда от направената констатация за  нарушение на член 1 от Протокол № 1, взет самостоятелно, Съдът счита, че не следва да разглежда дали в конкретния случай е налице нарушение на член 13 във връзка с тази разпоредба (Белев и други, горецитирано, § 100).

IV.  ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

53.  Съгласно член 41 от Конвенцията,

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

A.  Вреди

1.  Имуществени вреди

54.  За понесените имуществени вреди жалбоподателите претендират за изплащане на техните вземания, признати в издадените им изпълнителни листове, заедно с лихвите за забава, дължими до 1 ноември 2009 г., датата на оценката на вещото лице, която представят, като се приспаднат вече изплатените суми между февруари и април 2008 г. в рамките на производството по несъстоятелност на дружество „Плама“. Съответните общи суми, за които претендират жалбоподателите, са както следва:

Маринка Великова Христова – 19 397 BGN (9 916 EUR);

Християн Димитров Трайков – 11 595 BGN (5 928 EUR);

Цветанка Георгиева Дикова – 18 684 BGN (9 552 EUR);

Дитка Петрова Декова – 15 490 BGN (7 919 EUR);

Венцислав Петров Илиев – 22 401 BGN (11 453 EUR);

Красимир Боянов Христов – 16 159 BGN (8 2061 EUR);

Павлина Цакова Цакова – 16 715 BGN (8 545 EUR);

Лилия Иванова Христова – 21 785 BGN (11 138 EUR);

Христо Младенов Христов – 9 831 BGN (5 026 EUR);

55.  Правителството счита, че исканите суми са неоправдани и че приетият през 1998 г. оздравителен план е единствената база за изчисляване на вземанията на жалбоподателите. То подчертава, че на жалбоподателите е била изплатена главницата по вземанията и че лихвите за забава ще бъдат изплатени по начина и според реда, предвидени в Търговския закон, тъй като производството по несъстоятелност все още не е приключило.

56.  Съдът отбелязва, че жалбоподателите са получили в изпълнение на изготвената през 2008 г. частична сметка частично изплащане на вземанията си. Извършените плащания са покривали главницата по вземанията, включени в приетия през 1999 г. оздравителен план на дружеството, и по бъдещите вземания, признати от ликвидаторите в рамките на производството по несъстоятелност след подновяването му през 2006 г. Изплатените суми не са включвали лихви, дължими поради забавено плащане.

57.  Съдът припомня, че в съответствие с практиката му естеството и размерът на справедливото обезщетение, присъждано на основание член 41, зависят от естеството на констатираното нарушение. Освен това необходимо е да е налице причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и констатираното нарушение (вж. Шести май Инженеринг ООД и други срещу България (Shesti Mai Engineering OOD et autres c. Bulgarie), № 17854/04, § 101, 20 септември 2011, и цитираните препратки).

58.  В конкретния случай Съдът отбелязва, че доколкото заинтересованите лица не са обявили пред ликидатора някои вземания, за които са разполагали с изпълнителни листове, не са обжалвали отказа на ликвидатора да вкючи тези вземания в списъка на признатите вземания и не са обжалвали частичната сметка (вж. параграфи 15 – 17, 20 и 50 по-горе), те сами са се лишили от възможността да им бъдат изплатени въпросните вземания в рамките на частичната сметка. Следователно няма основание да им бъде присъден претендираният размер по тези вземания, бил той главница или лихви.

59.  Що се отнася до лихвите за забава, дължими по признатите вземания в рамките на производството по несъстоятелност и чиято главница е била изплатена в началото на 2008 г. (параграфи 19 – 20 по-горе), Съдът отбелязва, че въпреки факта, че ликвидацията на дружеството длъжник все още не е приключила и следователно съществува теоретична възможност жалбоподателите да получат парите си, шансовете им за това са намалели с течение на времето, и то в ущърб на жалбоподателите (параграф 49 по-горе). Разбира се, трудно е при подобни обстоятелства да се спекулира какви биха били възможностите на предприятието длъжник да покрие задълженията и каква би била вероятността за жалбоподателите да получат всички свои вземания, ако не бяха действията и бездействията на публичните органи, по отношение на които Съдът установи по-горе нарушение на член 6 § 1 и член 1 от Протокол № 1, и следователно да се пресметне точния размер на претърпяната вреда от заинтересованите лица. Ето защо Съдът приема за редно да присъди на жалбоподателите еднократна сума, отчитаща размера на лихвите за забава, дължими по вземанията, чиято главница е била изплатена през 2008 г.

60.  Като отчита цялата информация, с която разполага, Съдът присъжда посочените по-долу суми за понесени имуществени вреди:

Маринка Великова Христова – 8 000 EUR;

Християн Димитров Трайков – 1 800 EUR;

Цветанка Георгиева Дикова – 1 500 EUR;

Дитка Петрова Декова – 2 000 EUR;

Венцислав Петров Илиев – 2 000 EUR;

Красимир Боянов Христов – 1 500 EUR;

Павлина Цакова Цакова – 7 000 EUR;

Лилия Иванова Христова – 1 000 EUR;

Христо Младенов Христов – 2 500 EUR.

2.  Неимуществени вреди

61.  Жалбоподателите настояват също така за обезщетение за неимуществените вредаи, които са претърпели в резултат на продължителната ситуация на несигурност, в която са били поставени в резултат от неизплащането на вземанията им от трудови възнаграждения, на трудностите, свързани с посрещането на нуждите на семействата им, и на изпитаните чувства на тревожност и унижение. Те подчертават също така, че неплащането от страна на предприятието на осигурителните и здравни вноски също им е нанесло вреда, за която искат морално обезщетяване, поради трудното изчисляване на материалния й аспект. В заключение, жалбоподателите претендират за обезщетение за претърпяна неимуществена вреда в размер на 5 000 EUR за всеки.

62.  Правителството счита, че констатацията на нарушение е достатъчна да поправи причинените на жалбоподателите неимуществени вреди. Във всеки случай Правителството смята за прекомерни исканите суми и заявява, че присъденият размер не трябва да превишава присъдения по делото Белев и други.

63.  Съдът счита, че жалбоподателите са понесли неимуществени вреди в резултат на фрустрацията, породена от забавянето, и пречките, с които са се сблъскали при изпълнението на постановените в тяхна полза решения, и че тази вреда не е достатъчно компенсирана с констатацията за нарушение. Като взима предвид естеството на констатираните нарушения, залога за жалбоподателите и собствената си съдебна практика по подобни дела, Съдът присъжда 2 300 EUR на всеки от жалбоподателите за понесени неимуществени вреди.

Б.  Разноски

64.  Жалбоподателите претендират за възстановяване на разноските за адвокат, направени в рамките на вътрешните производства. Те представят договори за хонорар, сключени от всеки от жалбоподателите с г-н Ценкулов, в размер общо на 5 450 BGN (2 769 EUR).

65.  За производството пред Съда жалбоподателите молят за сумата от 3 990 EUR за хонорар на двамата им адвокати и представят разбивка на положения труд, възлизащ на 46,5 часа за г-жа Маргаритова-Вучкова и на 20 часа за г-н Ценкулов.

66.  Жалбоподателите молят също така, като представят оправдателни документи, за възстановяване на разходите за превод в размер на 350 BGN, за фотокопиране в размер на 25,96 BGN, за пощенски разноски в размер на 86,95 BGN, както и за хонорар на вещото лице за изготвянето на претенцията за справедливо обезщетение в размер на 250 BGN, или общо 712,12 BGN (361 EUR).

67.  Правителството счита претенциите за прекомерни. То смята, че размерът на хонорарите е неоправдан и че не е било необходимо да се ползва вещо лице за изчисляване на претенциите на жалбоподателите.

68.  Съдът припомня, че в съответствие с практиката му всеки жалбоподател има право на възстановяване на разходите и разноските само дотолкова, доколкото е доказал, че те са понесени действително и са необходими и разумни по своя размер.

69.  В конкретния случай, що се отнася до адвокатския хонорар, дължим от жалбоподателите в рамките на вътрешните производства, Съдът счита, че част от така исканите разноски следва да бъдат приети за нормално дължими в рамките на едно изпълнително производство, без да се дължат на спънки и забавяния по вина на държавата, които по-горе бяха изведени като нарушение. От гледна точка на информацията, с която разполага, Съдът счита за разумно да присъди обща сума в размер на 1 000 EUR на това основание.

70.  Що се отнася до настоящото производство, Съдът приема за разумни и оправдани разноските в размер на 361 EUR, за които е отправено искане за възстановяване. Що се отнася до адвокатските хонорари, като има предвид сложността на делото и факта, че заинтересованите лица вече са представлявали жалбоподатели по подобни дела, Съдът счита за разумна общата сума от 2 000 EUR и я присъжда на жалбоподателите.

C.  Лихва за забава

71.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да се основава на лихвения процент по пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка, към който следва да се добавят три процентни пункта.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Решава да обедини жалбите;

2.  Обявява жалбите за допустими;

3.  Постановява, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията;

4.  Постановява, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1;

5.  Постановява, че не следва да разглежда оплакването по член 13 от Конвенцията;

6.  Постановява

a)  че държавата ответник следва да заплати на жалбоподателите, в рамките на три месеца от датата, на която решението влезе в сила в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които да бъдат обърнати в български лева по курса, приложим към датата на плащането им, плюс всички данъци, които могат да бъдат наложени на съответните жалбоподатели:

i)  за имуществени вреди:

Маринка Великова Христова – 8 000 EUR (осем хиляди евро);

Християн Димитров Трайков – 1 800 EUR (хиляда и осемстотин евро);

Цветанка Георгиева Дикова – 1 500 EUR (хиляда и петстотин евро);

Дитка Петрова Декова – 2 000 EUR (две хиляди евро);

Венцислав Петров Илиев – 2 000 EUR (две хиляди евро);

Красимир Боянов Христов – 1 500 EUR (хиляда и петстотин евро);

Павлина Цакова Цакова – 7 000 EUR (седем хиляди евро);

Лилия Иванова Христова – 1 000 EUR (хиляда евро);

Христо Младенов Христов – 2 500 EUR (две хиляди и петстотин евро);

ii)  2 300 EUR (две хиляди и триста евро) на всеки от деветимата жалбоподатели, т.е. общо 20 700 EUR (двадесет хиляди и седемстотин евро) за неимуществени вреди;

iii)  обща сума в размер на 1 000 EUR (хиляда евро) за разноски пред вътрешните съдилища;

iv)  обща сума в размер на 2 361 EUR (две хиляди триста и шестдесет и едно евро) за разноски във връзка с производството пред Съда;

б)  че от датата на изтичане на гореспоменатия срок до изплащането се дължи проста лихва върху горепосочената сума в размер, равен на ставката на пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка по време на просрочения период, плюс три процентни пункта;

7.  Отхвърля останалата част от претенцията за справедливо обезщетение.

Изготвено на френски език и съобщено писмено на 26 юни 2012 година съгласно член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

   Фатош Арачи                                                                     Лех Гарлицки
Заместник-секретар                                                              Председател

Дата на постановяване: 26.6.2012 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-111624