ЦЕЛ

Този Наръчник има за цел да предостави на правоприлагащите органи и длъжностни лица в държавите информация и практически насоки за гарантираните от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък "Конвенцията") права, така че, доколкото е възможно, да се избегнат нарушения.

ЗА КОГО Е ТОЗИ НАРЪЧНИК

Наръчникът е насочен главно към правоприлагащите органи, по-конкретно полицията, служителите на затворите, миграционните служители и служителите, работещи в институции, предоставящи грижи за уязвими лица, служителите на местната администрация и местата за лишаване от свобода и др. Наръчникът не е предназначен за съдии, адвокати или висши държавни служители, а за тези, които имат ежедневен контакт с гражданите. Наръчникът не предполага наличие на задълбочени правни познания.

КОНВЕНЦИЯТА

Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (официалното заглавие на Конвенцията) е международен договор между държави (в момента са 47 на брой) членки на Съвета на Европа (да не се бърка с Европейския съюз). Съветът на Европа е създаден след Втората световна война като международна организация за насърчаване на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона. Конвенцията е приета през 1950 година.

Държавите се обвързват да спазват задълженията, произтичащи от Конвенцията, когато станат страни по нея чрез ратификация. Всички държави членки са ратифицирали Конвенцията. Съществуват редица незадължителни Протоколи към Конвенцията, които допълват нейните разпоредби. Държавите членки могат да изберат да приемат незадължителните протоколи, като ги ратифицират. Република България до момента е ратифицирала допълнителните Протоколи 1, 4, 6, 7 и 13.

...