Препоръка CM/Rec(2015)4

на Комитета на министрите на държавите-членки

относно предотвратяване и уреждане на спорове във връзка с преместването на дете

(Приета от Комитета на министрите на 11 февруари 2015 г.,

на 1219-то заседание на заместник-министрите

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като има предвид, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между държавите-членки, по-специално чрез насърчаване на приемането на общи правила по правни въпроси;

Като има предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. (ETS № 5) и съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, по-специално във връзка с член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот);

Като взема предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, от 20 ноември 1989 г., и признава, че най-доброто в интерес на детето е първостепенно съображение при всички въпроси, отнасящи се до децата, в съответствие с член 3 от тази конвенция, и че правото на детето да поддържа контакт с двамата си родители, следва да бъде спазвано в съответствие с член 9 от тази конвенция;

Като припомня Европейската конвенция за упражняване на правата на децата, от 25 януари 1996 г. (ETS №160), и по-специално нейните разпоредби, свързани с процесуалните права на детето и ролята на органите на съдебната власт, както и Конвенцията за контакта относно децата, от 15 май 2003 г. (ETS № 192);

Като припомня Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, приета от Хагската конференция по международно частно право, на 19 октомври 1996 г.

Като припомня Препоръка Rec(84)4 на държавите-членки относно родителските отговорности и, по-специално, Принцип 6, която предвижда разпределение на родителските отговорности в случай на прекратяване на брака или раздяла на родителите;

Като припомня Препоръка Rec(98)1 на държавите членки, относно семейната медиация;

Като взема предвид Декларацията от Вашингтон относно преместване на семейството в друга държава, от 25 март 2010 г.;

Като припомня своите насоки относно детското правосъдие от 17 ноември 2010 г., и по-специално неговите разпоредби, отнасящи се до правото на децата да бъдат чути и да изразяват своите възгледи;

С желанието да осигури насоки за държавите-членки относно ситуации, свързани с преместване то на децата;

В желанието си да насърчават предотвратяването и разрешаването на спорове относно преместването на децата като средство за намаляване на случаите на отвличане на деца,

Препоръчва държавите-членки да предприемат или да засилят всички мерки, които считат за необходими с оглед прилагането на принципите, съдържащи се в приложението към настоящата препоръка.

Приложение към Препоръка CM/Rec(2015)4

ПРИНЦИПИ

Определения

За целите на настоящата препоръка и нейните принципи:

а. "дете" означава всяко човешко същество на възраст под 18, освен ако пълнолетието настъпва по-рано съгласно национално законодателство, приложимо към децата;

б. "преместване на дете" се отнася до промяна на обичайното местопребиваване на детето;

в. "компетентен орган" се отнася до съдебен или административен орган, който е компетентен да постанови обвързващо решение засягащо обичайното местопребиваване на детето;

г. "контакт" се отнася до престой с ограничена продължителност, срещи, комуникацията във всякаква форма и предоставянето на информация;

д. "родители" се отнася за лицата, които се считат за родители на детето в съответствие с националното законодателство;

е. "други лица, притежаващи родителски отговорности" се отнася за лица, които се ползват с родителски отговорности в допълнение към или вместо родителите;

ж. "родителски отговорности" се отнася до събирателно за задължения, права и правомощия, които имат за цел да насърчават и защитават правата и благосъстоянието на децата в съответствие с развитието на способностите на детето.

Обхват

Настоящата препоръка се отнася за ситуации, при които има, или може да има, несъгласие относно преместването на едно дете, или в рамките на юрисдикцията на държавата-членка (при спазване на принцип 7), или в чужбина.

Настоящата препоръка се прилага по-специално в случаи, когато, в резултат на неговото преместване, дадено дете ще бъде изложено на риск от загуба на контакт, или на значимо прекъсване на контакт с родителите си или с други притежатели на родителски отговорност .

Общи принципи

1. Национално законодателство относно преместване на детето следва:

a. да предлага достатъчна правна сигурност за предотвратяване и разрешаване на спорове;

б. да предостави достатъчна гъвкавост за успешното разрешаване на индивидуални спорове;

в. да насърчи постигането на приятелски споразумения.

Правата на детето

2. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение при осигуряването на споразумения и решаване на спорове в областта на преместването на децата

3. Детето трябва да има право да бъде информирано и консултирано и да изразява своите мнения относно предложеното преместване. Тежестта, която трябва да се отдава на мнението на детето, следва да бъде в съответствие с неговата възраст и степен на зрялост.

Избягване на спорове

4. Следва да има на разположение мерки, насочени към избягване на спорове относно преместване на детето или неговите последици. Такива мерки може да включват:

- разпоредби, насърчаващи родители или други притежатели на родителски отговорности да обмислят евентуално бъдещо преместване на детето, като се постигне съгласие по въпросите на преместването като например предварителна информация, продължителността и географските ограничения;

- правила за уведомяване - лицето, което възнамерява да промени обичайното местопребиваване на детето, да има задължението да информира писмено другия родител или другите притежатели на родителски отговорности предварително за предложеното преместване и в рамките на определен период от време, за да се избегнат едностранни премествания

- услуги (публични или частни) за предоставяне на съвети, консултации и посредничество за подпомагане на родители или други притежатели на родителски отговорности, с цел постигане на съгласие.

Решаване на спорове

5. Алтернативните начини за разрешаване на спорове трябва да бъдат насърчавани, за да постигнат споразумения за преместването на дете без да е необходимо да се прибягва до компетентен орган и при зачитане на принцип 6.

6. Родителите или други притежатели на родителски отговорности, трябва да имат правото да предявят всеки нерешен спор относно преместване на дете пред компетентен орган за вземане на решение.

7. При липса на споразумение, обичайното местопребиваване на детето не трябва да бъде променяно, без решение на компетентния орган, с изключение на обстоятелствата, предвидени в националното законодателство.

8. При разрешаването на спорове относно преместване на дете, компетентният орган трябва да гарантира, че всички значими фактори са взети под внимание, като например тежестта на всеки фактор, както е подходящо и с оглед на обстоятелствата по конкретния случай. Разглеждането следва да се съсредоточи върху върховните интереси на детето.

9. Решението на компетентния орган, трябва да се издаде, без каквато и да е презумпция за или против промяна на обичайното място за пребиваване на детето .

10. Тъй като времето е от съществено значение в спорове за преместване на дете, особено що се отнася до детето, държавите-членки следва да гарантират, че споровете се решават от компетентния орган възможно най-бързо.

11. Улесняване на пряка съдебна комуникация между органите на държавите-членки следва да се обмисли за случаи за международно преместване на дете.