Права на човекаПрепоръка CM/Rec(2013)2
Препоръка CM/Rec(2013)2
на Комитета на министрите на държавите-членки
относно осигуряване на пълноценно включване на деца и младежи с увреждания в обществото
(Приета от Комитета на министрите на 16 октомври, 2013 г.
на 1181-то заседание на заместник-министрите)
Комитетът на министрите на Съвета на Европа,
съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,
Като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5) и Европейската социална харта (ревизирана, ETS № 163);
Като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания;
Като взе предвид Препоръка Rec(2006)51 на Комитета на министрите към държавите-членки, известна като План за действие за подпомагане на правата и пълноправното участие в обществото на хората с увреждания: подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006-2015 г., новата стратегия и План за действие на Съвета на Европа за социално сближаване, както са приети от Комитета на министрите през 2010 г., и Стратегията на Съвета на Европа за правата на детето (2012-2015 г.),2 приета през 2012 г.
Като има предвид:
1. всички деца и младежи в Европа, момчета и момичета, включително и тези, които имат увреждания се стремят да участват и да се интегрират в обществото и да водят качествен живот; да развият професионални и социални умения, да намират работа, да създават силни социални и семейни връзки и да постигнат себеусещане на равноправен гражданин като другите, може да бъде по-трудно за младите хора с увреждания; Тези трудности са свързани с пречките, които хората могат да срещнат в ранна възраст и които възпрепятстват на пълноценното им участие в живота на обществото и развитието на личния им потенциал;
дискриминация срещу хора с увреждания, липсата на достъпност и подходяща подкрепа, перспективите - включително възможности за обучение - и подходяща работна среда за децата и младите хора с увреждания често ограничават шансовете им да развиват способностите си и да допринасят за обществото; необходимо е спешно да се въведат координирани стратегически подходи между различните участващи сектори, които да позволят на децата и младите хора с увреждания да станат автономни и активни участници в обществото;
по отношение на лицата, подлежащи на многостранна дискриминация, са необходими подходящи мерки за гарантиране пълноценното и равноправно упражняване на човешките им права и основните свободи;
Насърчаване на пълноценната принадлежност към обществото
4. опазване и изпълнение на човешките права на всички хора с увреждания е основно задължение на всяка държава-членка на Съвета на Европа; нарушението на правата на хората с увреждания, включително деца и млади хора, оставя много от тях в неравностойно положение и затруднява тяхното активно участие в обществото във всичките му аспекти: политически, обществени, икономически, социални, културни и развлекателни; осигуряването на достъп в съответствие с принципите на универсалния дизайн3 и осигуряване на разумно приспособяване, укрепващо правото на независим живот;
5. много европейски държави вече са поели по пътя на деинституционализацията,4 въпреки това, необходимите алтернативни базирани в общността услуги за подпомагане, като например достъпни жилища и услуги за подпомагане, не винаги са на разположение;
6. някои деца и млади хора с увреждания имат ниско самочувствие, недостатъчно образование и ограничени възможности за трудова заетост, които могат вече като като възрастни да доведат до живот под прага на бедността; ключовият отговор на тези проблеми се състои в повишаване на социалните роли на децата с увреждания в много ранна възраст, благодарение на позитивни програми за действие, стимули и други мерки, като например образование по правата на човека, което е от жизненоважно значение; успоредно с това е изключително важно да се предприемат кампании за подобряване на правата и нуждите на децата и младите хора с увреждания, за да се насърчи тяхното включване в обществото и предотвратяване на дискриминацията, сегрегацията и институционализацията;
Участие, избор и вземане на решения
Децата и младежите - момичетата и момчетата - с увреждания искат да имат шанса да вземат решения по отношение на собствения си живот, в съответствие с развитието на техните способности, не само по специфичните въпроси на хората с увреждания, но и във всеки аспект от политическия, обществения, икономическия, социалния и културния живот; децата и младите хора с увреждания са изложени на по-висок риск от нарушаване на техните права; поради това е важно родители, настойници, педагози, доверени лица, хората с увреждания, лицата, полагащи грижи за тях и доставчиците на услуги да предоставят възможност на децата и младите хора с увреждания и да ги подкрепят, за да направят своя избор за живота си; оправомощаването включва обучение за правата и задълженията на достъпен и подходящ за възрастта език и формат, както и открито обсъждане на културните и етични норми и очакванията на общностите;
8. достъпната и подходяща за възрастта им информация за децата и младите хора с увреждания обаче е налична в редки случаи; децата и младите хора с увреждания, техните семейства и други мрежи за подпомагане се нуждаят от независима, навременна, приложима и достъпна информация на ключови моменти, например поставянето на диагноза и в други важни преходни периоди, като преминаването от образование към заетост, за да могат да направят информиран избор;
9. децата и младите хора с увреждания, техните семейства, възпитатели, и други мрежи за за подпомагане не винаги са признати и уважавани като партньори в процесите на вземане на професионални решения; процедурите за допускане до услуги, за разработването на индивидуални планове за подкрепа или за услуги за застъпничество и процедурите за подаване на жалби не са рутинно достъпни за децата и младите хора с увреждания; необходими са иновативни, целенасочени и индивидуализирани подходи, за да се гарантира, че децата и младите хора с увреждания, включително и тези с комуникативни затруднения, проблеми с психичното здраве, затруднения в обучението или комплексни здравни нужди или зависимости, са изслушани, разбрани и са получили адекватни отговори;
Подкрепа за овластяване на децата и младите хора с увреждания
10. Основната цел на услугите, които следва да бъдат предоставени на децата и младите хора с увреждания - момчета и момичета - е да им се даде възможност да се възползват напълно на техните човешки права и да бъдат активни граждани5 на равна основа с другите; услугите имат решаваща роля в насърчаването на автономността, включването и благосъстоянието на децата и младите хора с увреждания; те ще предоставят възможност на децата и младите хора с увреждания да реализират своя потенциал и да дадат своя принос в едно приобщаващо общество;
11. неуспехът на съответните заинтересовани страни, най-вече частните агенции, базирани в общността, доставчиците на услуги и местните или други публични органи, да работят в междусекторно, координирано и дългосрочно партньорство, допринася за препятствията, с които се сблъскват децата и младежите с увреждания при упражняването на техните права; не се използва в степента, препоръчана от Световната здравна организация език, необременен с медицинска терминология;6 понастоящем се отдава прекалено голямо значение на диагностицирането и критериите за подбор за определяне на достъпа до услуги, така че някои деца и младежи с увреждания са лишени от услугите, от които се нуждаят, като по този начин неправомерно се засилва медицинския подход към хората с увреждания; местоположението и предоставянето на специфични услуги за хора с увреждания, не винаги може да бъде взето предвид най-доброто вписване в различните житейски аспекти, като например да ходят на училище, да имат приятели или да се възползват от спортни, културни, социални и развлекателни дейности;
12. за да изпълняват различните си задачи, доставчиците на услуги се нуждаят от подкрепа в прехода от подход, основан на грижите към такъв, основан на правата на човека, който дава адекватна подкрепа за упражняване на индивидуалните права на всяко дете или млад човек с увреждания на равна основа с другите; в сферата на уврежданията, такава промяна ще бъде възможно само ако бъдат въведени адекватни мерки и достатъчно дългосрочна финансова помощ и подкрепа в натура за ключовите участници в предоставянето на услуги, базиращи се на правата на човека с цел да се улесни процесът на интегриране и за да се гарантира наличността, финансовата адекватност, достъпността, качеството, устойчивостта и иновациите в областта на услугите, подкрепящи хората с увреждания в цяла Европа;
Приобщаващото образование насърчава пълноправното гражданство
13. всички деца и млади хора с увреждания имат същите стремежи и цели като тези на хората без увреждания по отношение на образование, работа, професионално обучение, обучение през целия живот и независим живот; настоящата препоръка съдържа в своето приложение илюстрация на такова желание: писмо от едно момче с увреждания, адресирано до вземащите решения в цяла Европа относно образователните му желанията; от решаващо значение е училищата и образователните среди, родителите, настойниците и доставчици на услуги признават важността на изпълнението на стремежите на децата и младите хора с увреждания; децата с увреждания се нуждаят от предоставянето на равен достъп в ранна възраст до подходящи и качествени образователни услуги в интегрираща среда;
14. идеята за приобщаващо образование е била насърчавана в няколко международни инструмента, като Декларацията Саламанка – Принципи, политики и практики в образованието за хора със специални нужди (1994 г.), Стандартните правила на Организацията на обединените нации за изравняване на възможностите за хората с увреждания (1993 г.), Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ, 2006 г.) и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г; категорично се потвърждава в ревизираната Европейска социална харта (1996 г.), както и в Плана за действие за хората с увреждания 2006-2015 г. на Съвета на Европа; въпреки това, пълното прилагане на принципа на приобщаващото образование все още не е постигнат в повечето държави; приобщаващото образование е различно от интегриране в масовите училища: в модела на интеграция, от обучаемия се очаква да се адаптира към образователната система, докато в модела на приобщаване се очаква образователната система да се адаптира към нуждите на всички учащи, за да зачита човешкото многообразие; с оглед постигането на приобщаващ модел на образование, е необходима реална промяна в начина на мислене и образователна култура;7
15. в стремежа си за пълноправното гражданство и личностно развитие, децата и младежите с увреждания са изправени пред значителни предизвикателства; преходът към самостоятелен живот на възрастни е по-вероятно да бъде успешен ако бъде планиран предварително и с участието на съответното лице, за да се гарантира приемственост в неговото / нейното личностно развитие,
Препоръчва правителствата на държавите-членки, с оглед на посочените по-горе съображения, и при надлежно зачитане на собствените си национални, регионални или местни структури и съответните отговорности, да осигурят пълното приобщаване в обществото на децата и младите хора с увреждания.
а. Децата и младите хора с увреждания следва да имат възможност да се възползват пълноценно от основните права и свободи на равноправна основа с връстниците си от самото раждане;
б. Отказът да се извърши разумно приспособяване трябва да се разглежда и третира като дискриминация срещу хората с увреждания;
в. За да може животът в общността да бъде превърнат в реалност, адекватни алтернативни услуги,8 независимо дали вкъщи, в населеното място или под формата на персонализирана помощ, следва да бъдат предоставени и достъпни за всички лица, които се нуждаят от тях;
г. Следва да се осигури подходящо финансиране на социалните услуги, предоставяни в общността, за да се избегнат други форми на изключване, предизвикани от самотата, бедността на семействата и влошените икономически условия в някои държави-членки;
д. Деца и младежи с увреждания следва да се ползват със същите възможности като другите момчета и момичета, за да бъдат чути и да участват в живота на общността;9
е. във всички действия, отнасящи се до децата, най-доброто в интерес на детето следва да има предимство пред други съображения; този принцип следва също да бъде зачитан по отношение на децата с увреждания;
ж. Услугите следва да бъдат разработени индивидуално и в личностно-ориентирана перспектива; освен това, те трябва да бъдат проектирани в партньорство с децата и младите хора с увреждания, родителите, членовете на общността, частните агенции, действащи на ниво общност и публичните органи;
з. Услуги следва да бъдат организирани на базата на ясни и стабилни правни рамки и следва да бъдат предоставени от добре обучен персонал, използващ, когато е уместно, технологични решения, които насърчават включването;
и. Повече усилия следва да бъдат мобилизирани за идентифициране, отстраняване или предотвратяване на евентуални пречки по отношение на достъпа до застроената среда, транспорта и удобствата, образованието и обучението, информацията и комуникация, включително в областта на ИКТ, услугите, предоставяни или отворени за широката общественост, както в градските така и в селските райони, така че децата и младежите с увреждания да станат или останат ангажирани, приобщени и с достъп до възможностите в областта на образованието, културни, спортни и развлекателни дейности, трудовата заетост и професионалното обучение;
й. Учащите с увреждания трябва на равна основа с другите, да бъдат насърчавани да реализират пълния си образователен потенциал, емоционално и социално развитие;
к. Правителствата трябва по-специално да ангажират различни публични и частни заинтересовани лица да извършват следните позитивни действия:
i. да се осигури достъпност, прилагане на принципите на универсалния дизайн към застроената среда, транспорта, образованието и обучението, информацията и комуникацията, включително ИКТ, както и услугите, предоставяни или отворени за широката публика, както в градските, така и в селските райони, за да се гарантира, че хората с увреждания имат равен достъп до всички сфери на живота, като отбелязва, че следва да бъдат гарантирани подпомагащи технологични решения и разумно приспособяване за справяне с индивидуалните изисквания, ако това е необходимо;
ii. създаване, поддържане и насърчаване в най-добрия интерес на всички деца и млади хора с увреждания - момичетата и момчетата - на условия на живот в общността, за предпочитане в рамките на собственото си семейство, които са благоприятни за тяхното пълно гражданско участие и благополучие в обществото; деинституционализация и преходът от институционални грижи към грижи в общността трябва да бъдат основните цели на политиките, насочени към осигуряване на приобщаването на децата и младите хора с увреждания;
iii. даване на приоритет, мониторинг и подпомагане на международните правни задължения за предоставяне на приобщаващо образование, адаптирано към индивидуалните нужди на учащите с увреждания, като същевременно осигуряват необходимата подкрепа, както и възможностите за постигане на пълноценни образователни и социални постижения на децата и младите хора с увреждания през цялото им детството и зрелостта, от предучилищна възраст до включването им в пазара на труда, както и необходимото обучение през целия живот;
iv. да гарантира, че приобщаващото образование и професионалното обучение предоставянето на младите хора с увреждания, чрез адаптиране на учебните програми, уменията, необходими за получаване на работа в отворен и приобщаващ пазар на труда, както и че е необходимо разумно приспособяване и подкрепа са на разположение на работното място;
v., да разработи планове за действие за реформиране на образователната система към приобщаване; преходния период и професионалното развитие на съществуващия персонал на масовите и специализирани училища, колежи и университети, трябва да бъде финансиран, за да подпомогне цялата система и нейните участници да прилагат принципите на приобщаващото образование и да бъдат по-ефективни в тази област; тези планове трябва да бъдат тясно свързани с политиката за деинституционализация;
vi. реформиране на схемите за първоначално обучение и обучение на работното място на учители, за да позволяват на учители и обучители, както и училищния персонал и академичен състав, да насърчават, предоставят и поддържат приобщаваща образователна система, в съответствие с чл. 24 и 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, а именно правото на хората с увреждания на образование да живеят самостоятелно и да бъдат включени в общността;
vii. да се изслушват децата и младите хора с увреждания, за да им се даде възможност да изразят становищата си и да бъдат взети предвид в решенията, които ги засягат, и включване в процеса на вземане на решения в съответствие с развитието на техните способности съгласно чл. 7 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, а именно да гарантира, че децата с увреждания имат право да изразяват свободно своето мнение по всички въпроси, които ги засягат, като на техните становища се придава подобаваща тежест в съответствие с възрастта и зрелостта им на равна основа с другите деца, както и да им бъде предоставено съдействие за упражняване на това право, съобразено с уврежданията и възрастта им;
viii. насърчаване на образованието в областта на правата на човека за всички, следвайки подход, съобразен с уврежданията и пола, за да се ускори създаването на de jure и de facto равенство и справедливост в обществото за по-добро разбиране на човешкото многообразие и индивидуални права;
ix. активно насърчаване на човешките права на децата и младите хора с увреждания и защита на момчета и момичета с увреждания срещу евентуални нарушения на техните права чрез въвеждане, ако е необходимо, на подходящи правни антидискриминационни гаранции и чрез информирането им по достъпен начин относно техните права и съществуващи процедурите по обжалване, с което ще осигури пълното упражняване на правата и свободите, заложени в съответните международни инструменти за правата на човека;
х. гарантиране на наличността, достъпността, финансовата адекватност, качеството, иновациите и устойчивостта на услугите от общ интерес, като например социални и здравни услуги, базирани в общността, съобразени с потребностите на децата и младите хора с увреждания и техните семейства;
xi. подкрепяне и / или предоставяне на обучение за професионалистите, работещи с деца и млади хора с увреждания, за да им се даде възможност да отговорят по междусекторен, координиран начин на специфичните изисквания на момчетата и момичетата с увреждания при изпълнението на личния им потенциал и стремежи да живеят независимо;
xii. създаване на модели и споделяне на добри практики за подкрепа на прехода от образование или обучение към заетост за младите хора с увреждания и за подкрепа на работодателите в осигуряването на устойчива заетост на младите хора с увреждания;
xiii. да се включат неправителствени организации на хора с увреждания, по-специално тези, представляващи децата и младите хора с увреждания и техните семейства, както и неправителствени доставчици на услуги, в изпълнението и мониторинга на мерките, препоръчани в настоящата препоръка;
xiv. да се осигури възможно най-широкото разпространение на тази препоръка и нейното приложение към всички заинтересовани страни, по-специално частния сектор, например чрез обмен на добри практики между държавите-членки, обучения и кампании за повишаване на осведомеността, които са достъпни на интернет портали с примери за добри практики, очертаване на основните действие и активното участие на гражданското общество;
xv. включване на въпроси, свързани с децата и младите хора с увреждания в Програмата на Обединените нации за устойчиво развитие след 2015 г.
Приложение към Препоръка CM/Rec(2013)2
Писмо от млад човек с увреждания до вземащите решения в Европа10
Нюкасъл, Голуей, Ирландия
19.11.2012 г.
Уважаеми министри в цяла Европа,
Казвам се Оливър. Аз съм един млад човек с аутизъм и умерено ниво на общо когнитивно увреждане. През юни 2013 г. очаквам да завършат училище Св. Йосиф. Надявам се да стана сценарист на видео игри. Това е моя мечта от известно време.
Бих искал да споделя с вас някои от моите мисли за правата на децата с увреждания, защото смятам, нашият глас не винаги се чува.
Много важно, децата с увреждания да имат възможност да се обучават в същите училища заедно с другите деца. Ето как можем да се научим да живеем заедно и да се научим, че всеки има нещо, което ги прави различен и уникален. За да стане това, се нуждаем от приятелски настроени и гостоприемни училищата, където всеки може лесно да се придвижва и да участва във всички дейности по време на обучението, на спортната или на детската площадка. Ние всички сме изпълнени с желание да се учим, но някои от нас се нуждаят рампи, аудио книги или преводачи. Без тях или други форми на подкрепа, ние не сме в състояние да се възползваме от това, което другите деца могат да правят на нашата възраст.
Вярвам, че образованието е много важно, защото това е начинът, чрез който открих това, което ми харесва най-много. Харесва ми да правя проекти, където мога да изследвам самостоятелно нови неща в учебниците, книгите от библиотеката и в Интернет. Интернет ме поддържа информиран и мисля, че всяко дете трябва да има възможност да използва компютри и социалните медии. В моя клас,децата се интересуват от различни неща и се учат по различни начини. Например, аз знам, че съм по-добър от много деца по творческо писане. Аз също мисля, че трябва да сме в състояние да правим предложения и да даваме идеи за това какво искаме да научим и учителите трябва да слушат, разбират и да бъдат търпеливи с нас.
Извън училище, аз вярвам, че децата с увреждания трябва да бъдат в състояние да правят това, което правят другите деца, като изляза навън, да се срещам с приятели, да се посмеем, да отидем на кино, да спортуваме или да правим други забавни неща. Ние искаме да бъдем в състояние да правим всичко това в близост до домовете ни, но това понякога е трудно. Без значение кой си, трябва да имаш възможността и свободата да правиш това, което ти харесва и те кара да чувстваш, че си приет. Бих искал всеки да отделите време за истински разговор с нас и да изслуша нашите желания и това, което искаме и чувстваме, вместо само да питате нашите родителите, настойниците и учители.
Знам, че е отговорност на правителствата и на хората около нас да гарантират, че нашите права са защитени. Може ли да ни уверите, че това ще се случи?
С уважение,
Оливър Фланаган
1 Препоръка Rec(2006)5 на комитета на министрите на държавите-членки на Съвета на Европа относно Плана за действия на Съвета на Европа за насърчаване правата и пълното участие на хора с увреждания в обществото: подобряване на качеството на живот на хора с увреждания в Европа 2006 - 2015 г.
3 ПрепоръкаCM/Rec(2009)8 на Комитета на министрите на държавите-членки относно постигане на пълно участие чрез универсален дизайн.
4 ПрепоръкаCM/Rec(2010)2 на Комитета на министрите на държавите-членки относно деинституционализация и интеграция в обществения живот на деца с увреждания.
5 Насоки на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно правосъдие, съобразено с интересите на детето (приети на 17 ноември 2010 г.), насоки относно здравеопазване, съобразено с интересите на детето (приети на 21 септември 2011 г.), и Препоръка CM/Rec(2011)12 относно правата на децата и социални услуги, подходящи за деца и семейства.
6 Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF).
7 Препоръка CM/Rec(2012)13 Комитета на министрите към държавите-членки относно осигуряване на качествено образование; Препоръка CM/Rec(2009)9 Комитета на министрите към държавите-членки относно образованието и социалното включване на децата и младите хора с нарушения от аутистичния спектър.
Забележка8 Препоръка CM/Rec(2005)5 на Комитета на министрите относно правата на децата, живеещи в домове за настаняване.
9 ПрепоръкаCM/Rec(2010)2 на Комитета на министрите на държавите-членки относно деинституционализация и интеграция в обществения живот на деца с увреждания.
10 Писмо, публикувано in extenso с предварителното съгласие на автора.
