Препоръка CM/Rec(2012)9

на Комитета на министрите на държавите-членки

относно медиацията като ефективен инструмент за насърчаване на зачитането на правата на човека и социалното приобщаване на ромите¹

(Приета от Комитета на министрите на 12 септември, 2012 г.
на 1149-то заседание на заместник-министрите)

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като има предвид, че целта на Съвета на Европа е постигане на по-голямо единство между своите членове и че тази цел може да бъде постигната, по-специално чрез общи действия в областта на правата на човека и социалното сближаване, които формират основните ценности и цели на Съвета на Европа;

Като признава, че ромите са подложени, от повече от пет века, на широко разпространена и трайна дискриминация, отхвърляне и маргинализация в цяла Европа и във всички области на живота;

Като осъзнава, че дискриминацията и социалното изключване могат да бъдат преодолени най-ефективно чрез цялостни, съгласувани и проактивни политики, насочени както към ромите, така и към мнозинството, което гарантира интеграцията и участието на ромите в обществата, в която живеят и зачитане на тяхната идентичност и като признава, че медиацията може да бъде полезен инструмент за подобряване на приобщаването на ромите;

Като има предвид, че всички права на човека са неделими, взаимозависими и взаимосвързани, и че икономическите и социалните права са основни права, които трябва да бъдат подкрепени с конкретни усилия на местно и правителствено ниво, за да се гарантира, че те са достъпни и за членовете на най-бедните и най-непривилегированите групи и общности;

Като припомня своите предишни препоръки² които застъпват използването на ромски медиатори за подобряване на комуникацията и отношенията между ромите и публичните институции, което от своя страна може да допринесе за преодоляване на бариерите пред социалното приобщаване и ефективно упражняване на правата на човека, както и подобряване на достъпа на ромите до обществени услуги;

Като има предвид Декларация от Страсбург в защита на правата на ромите, приета на срещата на високо равнище на държавите-членки на Съвета на Европа на 20 октомври 2010 г., която се отнася до медиация в контекста на образованието, заетостта и здравеопазването, и изразява съгласието на държавите-членки да създадат Европейска програма за обучение за ромски медиатори;

Като отбелязва, че използването от страна на общините и регионите на ромски медиатори, е сред мерките, посочени в Резолюция 333 (2011) на Конгреса на местните и регионални власти на тема "Положението на ромите в Европа: предизвикателство за местните и регионалните власти", и Заключителната декларация от срещата на върха на кметовете относно ромите, организирана от Конгреса на 22 септември 2011 г.

Въз основа на положителния опит на програмата ROMED "Интеркултурно посредничество за ромските общности", която се осъществява от 2011 г. като съвместна дейност на Съвета на Европа и Европейския съюз, която предвижда важни уроци за това как да се постигне ефективна междукултурна медиация между ромските общности и обществените институции;

Приветствайки сътрудничеството между Съвета на Европа и Европейския съюз за насърчаване на ефективното посредничество с ромските общности и окуражен от факта, че такова посредничество, дори ако се използват различни имена,³ се практикува все по-широко в държавите-членки и все по-категорично е подкрепено в националните стратегии и планове за действие за приобщаване на ромите;;

С убедеността за важните ползи, произтичащи от трудовите правоотношения на лица от ромски произход, действащи като медиатори между ромските общности и обществените институции, по-специално по отношение на подобряване на посещаемостта в училище и достъп до качествено образование, подобряване на достъпа до здравни услуги и други обществени услуги, заедно с по-добра комуникация между членовете на ромските общности и обществените институции;

Като подчертава важността на зачитането на равенството между половете, когато се прибягва до медиатори и като отбелязва, че полът на медиаторите може да бъде от значение за ефективността на тяхната работа в някои ситуации;

Като отбелязва, че опитът е показал, че е важно да се гарантира, че медиацията води до очакваните резултати без нежелани отрицателни странични ефекти;

Като има предвид, следователно, че е полезно и навременно, предвид нарастващото прибягване от държавите-членки до медиация с ромските общности и въз основа на натрупания опит, да насърчава общото разбиране на някои основни принципи, които могат да направят такова посредничество ефективно и да се максимизира нейното въздействие,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки, при зачитане на конституционните им системи и, когато е уместно, съответно в техните национални, регионални и местни особености:

1. да разработват и поддържат ефективна система за качество на медиацията с ромските общности, основани на следните принципи:

a. правата на човека: пълноценното упражняване на човешките права на членовете на ромските общности, без никаква форма на дискриминация е основен принцип, заложен и уреждащ такова посредничество; това предполага, че медиацията следва да се стреми към овластяване на ромите да упражняват правата си и увеличаване на капацитета на публичните институции да гарантират тези права на практика, като ромите или държавните институции не следва да стават или остават зависими от посредничеството;

б. системни консултации, планиране на участието и оценка, позволяващи на членовете на ромските общности да изразят своите нужди и тревоги, както и да участват активно в намирането на най-подходящите решения на проблемите, пред които са изправени техните местни общности в сътрудничество с представители на държавните институции;

в. междукултурна чувствителност, ненасилствена комуникация и посредничество при конфликти, на базата на добро познаване на "културните кодове" на общността и съответните институции;

д. безпристрастност: медиаторът трябва да работи, и да може да работи по балансиран начин както с обществената институция, така и с членовете на ромските общности, за да помогне за преодоляване на културните и статусните различия и да се фокусира върху подобряване на комуникацията и сътрудничеството и за стимулиране на двете страни да поемат отговорности и да се ангажират помежду си; законните интереси на двете страни следва да бъдат признати;

2. да признаят значението на професионалната саморегулация чрез самите медиатори като Европейския етичен кодекс за медиатори, ⁴ публикуван от Съвета на Европа и Европейския съюз, за определяне на ясно разбиране на ролята и отговорностите на посредниците и да насърчават публичните органи на всички нива да ги уважават, включително и в трудовите договори за медиатори, по-специално като се въздържат от намеса в отговорностите на медиаторите или да изискват от тях да предприемат действия, които не са в рамките на техните отговорности;

3. да гарантират или, в случаите, когато държавата няма пряка отговорност, да насърчават:

- предоставянето на официално признаване на професионалния статут на медиатори, предприемайки мерки, където е необходимо, за да направят заетостта на медиаторите по-устойчива, и да гарантират справедливо заплащане и подходящи условия на труд;

 - сертифициране или акредитиране на първоначални и работни програми за обучение на ромски медиатори, предоставени въз основа на принципите, посочени в параграф 1 от настоящата препоръка;

- необходимата професионална квалификация, натрупана от медиатори, да бъде призната, така че да подобрят своите перспективи за кариера;

- предвиждане на възможности за работа в мрежа и редовна партньорска подкрепа сред ромските медиатори и стимулиране н а участието на различни специалисти, работещи с тях (обучители, надзорни органи и т.н.);

4. насърчаване на благоприятна среда на местно ниво за работата на медиаторите, по-специално чрез увеличаване на капацитета на местните и регионални власти да разработват и прилагат ефективни политики за интеграция на ромите, когато е уместно, в тясно сътрудничество с други държави-членки, Съвета на Европа и други международни организации, работещи в тази област, включително Европейския съюз и ОССЕ.

¹ Терминът "ром", използван от Съвета на Европа се отнася до роми, синтите, кале и свързаните групи в Европа, хора с номадски начин на живот (чергари) и източните групи (доми и ломи), и обхваща голямото разнообразие от засегнатите групи, включително лица, които се идентифицират себе си като цигани.

² Вижте Препоръки CM/Rec(2009)4 относно образованието на ромите и чергарите в Европа, CM/Rec(2008)5 относно политиките за ромите и чергарите в Европа, Rec(2006)10 относно по-добър достъп до здравеопазване за ромите и чергарите в Европа и Rec(2000)4 относно образованието на ромските / циганските деца в Европа.

³ Терминологията, използвана за лица, извършващи посредническа (независимо дали като единствен задача или като една задача между другите) варира от една държава в друга: медиатори, фасилитатори, асистенти, социални работници, обществени посредници, медиатори в общността, педагогически асистенти и т.н

⁴ http://www.coe-romed.org/sites/default/files/code%20ethicEN.pdf.