Препоръка CM/Rec(2011)14
Препоръка CM/Rec(2011)14
на Комитета на министрите на държавите-членки
относно участието на хора с увреждания в политическия и обществения живот
(Приета от Комитета на министрите на 16 ноември, 2011 г.
на 1126-то заседание на заместник-министрите)
Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,
Като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.), Международния пакт на Организацията на обединените нации за граждански и политически права (1966 г.), Стандартните правила на Организацията на обединените нации за равнопоставеност и равни шансове за хората с увреждания (1993 г.) и Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (2006), с които се признава всеобщото право на всички лица за равенство пред закона и защита срещу дискриминация;
Като взе предвид съответните разпоредби на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5), и по-специално на нейния Протокол (ETS № 9), член 3, "Право на свободни избори";
Като имат предвид принципите, залегнали в Европейската социална харта (ревизирана) (ETS № 163), а именно член 15, "Правото на хората с увреждания на независимост, социално интегриране и участие в живота на общността", включително нейния параграф 3 за разумно приспособяване с оглед насърчаване на пълната социална интеграция и участието на хората с увреждания в живота на общността;
Като взе предвид съответните разпоредби на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания относно участието на хората с увреждания в политическия и обществен живот, по-специално член 29 "Участие в политическия и обществен живот", в който се подчертава задължението за осигуряването на възможността за хора с увреждания да се възползват от своите политически права на равни начала с останалите членове на обществото, както и член 2 "Определения", който включва отказ от разумно приспособяване в своето определение за дискриминация, основана на увреждане;
Като припомня, че във Варшавската декларация, приета по време на Третата среща на високо равнище на държавните и правителствени ръководители на Съвета на Европа (2005 г.), държавите-членки заявяват, че "ефективната демокрация и доброто управление на всички нива са от съществено значение за предотвратяване на конфликти, насърчаване на стабилността, улесняване на икономическия и социален прогрес, като това е начина да се създадат устойчиви общности, където хората искат да живеят и работят сега и в бъдеще", и че този процес предполага активното участие на гражданите и гражданското общество;
Като има предвид достиженията на Съвета на Европа в областта на демокрацията на участието и социалното сближаване в последните десет години, включително следното:
1. Препоръки на Комитета на министрите:
- Rec(2001)19 относно участието на гражданите в местния обществен живот;
- Rec(2003)3 относно балансираното участие на жените и на мъжете във вземането на решения в политическия и в обществения живот;
- Rec(2004)11 относно правни, оперативни и технически стандарти за електронно гласуване;
- Rec(2004)15 относно електронното управление ("е-управление");
- Rec(2009)1 относно електронната демокрация ("е-демокрация");
- CM/Rec(2009)2 относно оценката, одита и контрола на политиката за участие и политики за участие на местно и регионално равнище;
- CM/Rec(2009)3 относно мониторинг на защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства;
- CM/Rec(2009)6 относно стареенето и загубата на работоспособност през 21 век: устойчиви рамки за предоставяне на възможност за по-добро качество на живот в едно интегрирано общество;
- CM/Rec(2009)8 относно постигане на пълно участие чрез универсален дизайн;
2. Текстове на Парламентарната асамблея
- Препоръка 1592 (2003) "Към пълно социално включване на хората с увреждания";
- Препоръка 1598 (2003) "Защита на жестомимичния език в държавите-членки на Съвета на Европа";
- Резолюция 1459 (2005) и Препоръка 1714 (2005) "Премахване на ограниченията върху правото на глас";
- Резолюция 1642 (2009) и Препоръка 1854 (2009) "Достъпа до права за хората с увреждания и тяхното пълноценно и активно участие в обществото";
3. Текстове на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа
- Ревизирана европейска харта за участието на младите хора в местния и регионалния живот (2003 г.);
- Допълнителен протокол към Европейската харта за местно самоуправление относно правото на участие в делата на местната власт (2009 г.);
Като се обръща специално внимание на Препоръка Rec(2006)5 относно Плана за действие на Съвета на Европа за насърчаване на правата и пълноценното участие на хората с увреждания в обществения живот: подобряване качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006-2015 г. (“Плана за действие на Съвета на Европа за хората с увреждания”), особено на Линия за действие № 1 “Участие в политическия и обществен живот” която посочва, че участието на всички граждани "в политическия и обществен живот и демократичните процеси е от съществено значение за развитието и поддръжка на демократичните общества ";
Като припомня, че посочената по-горе Линия за действие № 1 подчертава значението на включването на всички граждани в процеса на вземане на решения и като има предвид разнообразието на членовете на обществото, с цел "да се възползват от техния разнообразен опит и знания" в управлението на обществените дела на всички етапи от разработването на законодателство, политики и практики;
Като има предвид, че 15-те линии за действие в рамките на Плана за действие, предвиден в Препоръка (Rec(2006)5) на Съвета на Европа са взаимно допълващи се и че всички те определят специфични точки в осъществяването на целта за изграждането на общества, предоставящи равни възможности за всички и които зачитат човешките права на всички свои членове в тяхното многообразие;
Като има предвид, че тази цел не може да бъде постигната без участието на хората с увреждания, каквито и да са техните индивидуални увреждания; такова участие изисква положителни действия от страна на държавите-членки в полза на хората с увреждания, за да им осигури необходимото разумно настаняване и правни гаранции за упражняването на техните политически права при условия на равнопоставеност и недопускане на дискриминация;
Като изразява увереност, че във всички съответни области на действие на международно, национално, регионално и местно равнище, трябва да се прилага подход, основан на човешките права, които са универсални, неделими и взаимозависими и че държавите-членки разполагат с набор от средства, за да изпълнят това, като признава, че не съществува само един изпитан и доказан подход за борбата с дискриминацията;
Като признава, че са извършени значителни концептуални и методологически промени в международното право в края на 20-и век по отношение на социалната интеграция на хората с увреждания, тъй като хората с увреждания вече не се считат като пациенти или обекти на благотворителност, а като хора с права и пълноправни граждани, които при взаимодействие със социални пречки, могат да бъдат възпрепятствани да участват в обществото;
Като признава, че е задължение на правителствата на държавите-членки да идентифицират и премахват всички пречки, които възпрепятстват участието на хората с увреждания в обществото и да предотвратяват създаването на нови такива, за да се гарантират равни и демократични права в обществото за всички лица, като признава, че цялото обществото трябва да се възползва от разнообразието и равноправното участие на всички;
Като има предвид, че междуправителствената работата по демократичното участие на хората с увреждания в обществения и политическия живот на национално, местно и регионално ниво, извършена след приемането на Плана за действие на Съвета на Европа за хората с увреждания, очерта редица въпроси, които ще трябва да бъдат разгледани в нова препоръка към държавите-членки, отнасяща се до Линия за действие № 1 "Участие в политическия и обществен живот", както и до други линии за действие в споменатия план за действие,
Препоръчва на правителствата на държавите-членки:
1. да продължат усилията си за постигане на целите на Линия за действие № 1 "Участие в политическия и обществен живот" Плана за действие на Съвета на Европа за хората с увреждания и да наблюдават и оценят прилагането на разпоредбите на тази линия за действие;
2. да приемат подходящи законодателни мерки в съответствие с посочената по-горе Линия за действие 1, улесняване на развитието на подходящи услуги за подпомагане осигуряването на необходимата помощ и провеждане на други положителни действия, които вероятно ще насърчат жените и мъжете с увреждания, както и децата и младежи с увреждания, да участват в политическия и обществения живот като граждани с равни политически права и задължения за следване на принципите и мерките, които са представени по-подробно в приложението към настоящата препоръка:
2.1. равни права и възможности;
2.2. достъпност:
2.2.1. застроена среда;
2.2.2. стоки и услуги;
2.2.3. информация и комуникация;
2.2.4. процедури за гласуване, бюлетини и удобства;
2.3. недискриминация при упражняване на юридическа правоспособност;
2.4. помощ при вземането на решения и свободен избор на хората с увреждания;
2.5. образование и обучение в демократично участие;
2.6. включително хората с увреждания в процеса на вземане на решения;
3. да инициират или продължат оценяването на демократичното участие на хората с увреждания и въздействието му на национално, регионално и местно равнище с цел консолидиране на сътрудничеството между вземащите решения, органите за управление на изборите, изследователи, академични институции и неправителствени организации в съответните страни, за да се осигури надеждна и сравнима информация и статистически данни по отношение на националното законодателство, както и добри практики;
4. да засилят сътрудничеството си в рамките на Съвета на Европа чрез обмен на добри практики и разработване на междуправителствени дейности и мрежи с оглед създаване на условия за включване на всички хора с увреждания в политическия и обществен живот и осигуряване на равни права и възможности;
5. да интегрират настоящата препоръка в националните си стратегии за хората с увреждания, политики и програми, да я преведат на своя официален език (и) и да я разпространят възможно най-широко;
6. да включат хората с увреждания, чрез техните представителни организации, в разпространението и прилагането на настоящата препоръка;
Приложение към Препоръка CM/Rec(2011)14
Целта на настоящото приложение е да предложи принципи и мерки за увеличаване на участието на хората с увреждания в политическия и обществения живот на всички нива - местно, регионално, национално и международно - в държавите-членки на Съвета на Европа. Установено е, че хората с увреждания, общо взето, представляват една малка част от тези, които участват в обществените дела и професии, заемащи представителни функции. Целта е да се постигне пълно равенство на участието в избори и представителство на всички членове на обществото в органите за вземане на решения, за да се гарантира, че многообразието от възгледи и нужди се взема предвид при изготвянето на национално, регионално и местно законодателство и политика в държавите-членки.
1. Равни права и възможности;
Всички хора с увреждания - мъже и жени, включително и деца, при определени обстоятелства - имат право да участват в политическия и обществения живот като равнопоставени с останалите граждани. Държавите-членки трябва да осигурят на хората с увреждания равни права и възможности за участие в политическия и обществен живот, и поради това да се избягва каквото и възможна дискриминация при предоставяне на подходяща информация и създаването на среда, която ще даде възможност на хората с увреждания да участват пълноценно в политическия и обществения живот.
Хората с увреждания трябва да имат възможност, свободно и без дискриминация, особено от гледна точка на закона, на околната среда и / или от финансово естество, за да:
- да гласува и да бъдат избирани на всички нива;
- да имат достъп до комуникация, информация, процедури и услуги, свързани с техните политически права;
- да имат равен достъп до обществените служби;
- да се срещат, да се сдружават или основават асоциации;
- да се срещат, да се сдружават или основават политически партии;
- изразяват своето мнение;
- да бъдат внимателно консултирани и активно включени в разработването и прилагането на законодателството и политиките, и в други процеси на вземане на решения, относно въпроси, които ги засягат.
Във всички мерки, предприети за улесняване на участието на хората с увреждания в политическия и обществен живот, властите и другите компетентни органи трябва да вземат под внимание факта, че хората с увреждания представляват различни групи в обществото. Те могат да имат голямо разнообразие от увреждания, много различни личностни характеристики и да бъдат в различни социално-икономически ситуации.
Основният принцип на недопускане на дискриминация, следва да формира основата на правителствените политики, насочени към осигуряване на равни права и възможности за хората с увреждания, чрез премахването на ограниченията за правоспособност, премахването на проверки за гласуване, въвеждането на съответни правни разпоредби, специфични форми на помощ, повишаване на осведомеността и финансиране.
В случай на нарушение на техните права, лицата с увреждания, следва да имат равен достъп до правосъдие и да се възползват от едно и също ниво на правна защита, както всички други лица, в съответствие с Международния пакт на Организацията на обединените нации за граждански и политически права (1966 г.) и, ако е уместно, чл. 13 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (UNCRPD), както е предвидено от Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и разпоредбите на Линия за действие № 12 "Правна защита" от План за действие на Съвета на Европа за хората с увреждания 2006-2015 г. (Препоръка Rec(2006)5 относно Плана за действие на Съвета на Европа за насърчаване на правата и пълноправното участие на хората с увреждания в обществото: подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006-2015 г.).
2. Достъпност
Демократичното участие на хората с увреждания включва достъпността на помещенията, услугите и стоките, процедури, правила, информация и комуникации. Невъзможността да се гарантира достъпност чрез универсалния дизайн и разумни улеснения, би била в нарушение на правата и достойнството на хората с увреждания и на принципите на недискриминация и равни възможности. "Разумни улеснения" и "Универсален дизайн" трябва да се разбира, както е определено в член 2 от Конвенцията на ООН.1
Държавите-членки трябва да гарантират, че всички аспекти на политическия и обществения живот са достъпни за хора с увреждания. За тази цел те трябва да обърнат специално внимание на начина, по който всички заинтересовани лица, публични или частни, прилагат правните разпоредби, гарантиращи равен достъп за всички членове на обществото до продукти, активи и услуги (виж член 4, параграф 1. д и член 9 от Конвенцията на ООН).
2.1. Архитектурна среда
Архитектурната околна среда е предизвикателство за хората с увреждания, когато те желаят да участват в обществените дела и когато те защитават правата си, например в областта на правосъдието (виж член 13 от Конвенцията на ООН). Държавите-членки трябва да избягват и да предотвратяват създаването на пречки при достъпа до архитектурната среда.
Законодателни и други подходящи мерки трябва да бъдат приети, за да се гарантира отстраняването, в разумен срок, на съществуващите физически пречки, затрудняващи достъпа до местата, където се провеждат обществените дейности, като централни и местни административни дейности и съдебни производства. Същата препоръка важи и за политическите дейности като кампании и избори; препоръчва се всички публични срещи и събития да се организират в достъпни помещения.
За да се постигне това, принципите на универсалния дизайн следва да се прилагат по координиран, хармонизиран и междусекторен начин (виж Препоръка на Комитета на министрите към държавите-членки CM/Rec(2009)8 относно за постигане на пълно участие чрез универсалния дизайн) Следва да се отбележи, че универсалния дизайн обхваща няколко поколения и е потребителски ориентиран, и отговаря на критериите за удобство и лекота на използване за всички членове на обществото.
2.2. Стоки и услуги
За да се даде възможност на хората с увреждания да участват пълноценно в политическия и обществен живот, държавите-членки трябва да предприемат подходящи мерки, за да им гарантира ефективен недискриминационен достъп до тях и предоставянето на съответните стоки и услуги, включително транспорт и други открити и закрити съоръжения, които са отворени или предвидени за широката публика, както в градските, така и в селските райони.
Мерките, които трябва да бъдат предприети от държавите-членки или от доставчиците на стоки и услуги, не трябва да представляват непропорционална тежест, или да изискват фундаментална промяна на съответните стоки и услуги или да изискват предоставянето на алтернативи в тази област. Стоките и услугите, следва да бъдат обмислени предварително, така че да се зачита достойнството и независимостта на хората с увреждания.
2.3. Информация и комуникация
Държавите-членки трябва да предприемат стъпки, за да се гарантира, че информацията за обществените дела и политически дейности (включително изборните програми) се предлагат в различни форми (включително жестомимичен език, Брайловата азбука, аудио техника, електронни и лесни за четене и разбиране версии). Би било полезно да се улеснят няколко режима на комуникация между гражданите и техните политически представители или други притежатели на обществения мандат.
Принципите на универсалния дизайн трябва да се използват за проектиране, разработване, прилагане и насърчаване на нови технологии, включително помощни технологии и оборудване, които биха могли да улеснят участието на хората с увреждания в политическия и обществен живот. Тези технологии и оборудване трябва да бъдат достъпни и на достъпни цени за всички, които се нуждаят от тях. При общуването с човек с увреждания, доставчикът на стоки и услуги следва да направи това по начин, който взема предвид увреждането на лицето.
Държавите-членки трябва да изискват политическите партии, сдружения, корпорациите за радио и телевизионно разпространение и други органи, които получават държавни субсидии или финансиране, да следва да се отчитат за приетите активните мерки, за да се гарантира, че хората с увреждания имат достъп до информация за политическите дебати, кампании и събития, които попадат в рамките на тяхната зона на действие.
2.4. Процедури за гласуване, бюлетини и удобства;
Държавите-членки трябва да обърнат необходимото внимание на значението на правилата и процедурите за достъп, преди и по време на избори на всички нива, както и при други случаи, когато граждани са поканени да участват в управлението на обществените дела. Достъпни бюлетини и съоръжения трябва да са на разположение по време на гласуването. Информацията за достъпност на процедурите за гласуване, бюлетини и съоръжения, чрез съобщения в лесен за четене и за разбиране формат, трябва да бъде до голяма степен разпространявана предварително, за да се насърчат гражданите да участват в политическия и обществен живот.
Принципите на универсалния дизайн трябва да помогнат да се гарантира, че съществуващите пречки, които затрудняват достъпа до физическата среда, стоки и услуги, информация и комуникации, по-специално що се отнася до процедури те за гласуването и бюлетините, са отстранени и че не се създават нови пречки. Целите и конкретните действия, посочени в Линия за действие № 6 "Архитектурна среда", № 7 "Транспорт", № 3 "Информация и комуникация" и, по целесъобразност, разпоредбите на съответните членове от Конвенцията на ООН, а именно 9 "Достъпност", 21 "Свобода на изразяване и на мнение, както и достъп до информация" и 13 "Достъп до правосъдие", трябва да се използват за насочване на предприетите мерки за постигането на целите на общата достъпност, както е описано по-горе.
3. Недискриминация при упражняване на юридическа правоспособност;
Като имат предвид разпоредбите на Линия за действие № 12 "Правна защита" на Плана за действие на Съвета на Европа за хората с увреждания 2006-2015 г. и, при необходимост, член 12, "Равнопоставеност пред закона" от Конвенцията на ООН, Държавите-членки трябва да гарантират, че тяхното законодателство като цяло не дискриминира хората с увреждания в политическия и обществен живот. Те трябва да осигурят подпомагане на лица, които може да се нуждаят от помощ при упражняване на тяхната правосубектност в различните аспекти на живота, по-специално, когато упражняват правото си на глас, което е всеобщо право, по-специално при условията на член 29 от Конвенцията на ООН, както и в други международни правни инструменти, по които държавите-членки са страни. Държавите-членки трябва да гарантират, че тяхното законодателство не съдържа, на всички нива, разпоредби, които лишават хората с увреждания от правото да гласуват или да се кандидатират за избори.
Всички хора с увреждания, независимо дали това са физически, сетивни или умствени увреждания, психични проблеми или хронични заболявания, да имат право да гласуват на същата основа, както и другите граждани, и не трябва да бъдат лишени от това право по силата на закон, ограничаващ техния правен капацитет, чрез каквото и да е съдебно или друго решение, или чрез всяка друга мярка, въз основа на тяхното увреждане, когнитивната функция или способност за възприемане. Всички хора с увреждания също имат право да се кандидатират за заемане на длъжност наравно с другите и не трябва да бъдат лишени от това право по силата на закон за ограничаване на тяхната правосубектност, по всяко съдебно или друго решение въз основа на тяхното увреждане, когнитивната функция или способност за възприемане, или по някакъв друг начин.
Държавите-членки трябва да гарантират, че дискриминацията, основана на увреждане, е забранена във всички области на политическия и обществения живот, а именно там, където това е въпрос на гласуване, кандидатиране за избори, упражняване на мандат и / или бидейки активни в политически партии или неправителствени организации, или упражняване на публични задължения. Тези дискриминационни действия включват неспазване на задължението за изпълнение на разумни улеснения (виж точка 2 по-горе, "Достъпност") за лица с увреждания, така че те могат да се възползват напълно на своите политически права.
4. Съдействие при вземането на решения и свободен избор на хората с увреждания;
Всички граждани следва да бъдат оправомощени да участват пълноценно в политическия и обществен живот. По отношение на хората с увреждания, на признаване на техния капацитет, знания и опит в областта на вземане на самостоятелни решения и да участват в политическия и обществен живот е предпоставка за увеличаване на смисленото им участие в живота на обществото. Хората с увреждания и / или техните представителни организации, следва да участват в целия цикъл на политиката: програмиране, планиране, изпълнение, мониторинг и оценка на политиките, които засягат хората с увреждания. Правото на глас и кандидатиране в избори е гарантирано на първо място по отношение на участието на гражданите в политическия и обществен живот.
Следователно държавите-членки следва да гарантират, че избирателните секции и бюлетини са напълно достъпни и че са взети мерки например да се даде възможност на хората с увреждания да гласуват без помощ (чрез осигуряване на средства в избирателните секции за незабавен достъп до информация, например джобни инструменти или други тактилни устройства, които да бъдат поставени на бюлетините за да помогнат незрящите и слабовиждащи хора).
Когато хората с увреждания се нуждаят от помощ, за да гласуват или да изразят своето мнение, Държавите-членки трябва да гарантират, че те имат право да бъдат придружени от лице по техен избор, например в кабината за гласуване, когато подават своя вот. "Съдействие" в случая означава да бъде помогнато на лицето с увреждания, за да изрази своето решение, а не по отношение на вземане на решението от негово или нейно име.
Държавите членки трябва да гарантират, че участието в политическия и обществен живот е възможен за хора с увреждания, живеещи в болници или всякакъв друг вид жилищна установяване. Всички лица, независимо от условията им на живот, трябва да имат достъп до информация за политическите кампании и събития и да имат практическа възможност за гласуване. За тази цел, държавите-членки трябва да въведат механизми, които да дадат възможност на хората с увреждания да гласуват чрез други средства, когато пътуването до конвенционалните избирателни секции е основна пречка за тяхното участие в политическия живот.
При преследването на тези цели, държавите-членки трябва да имат предвид разпоредбите на чл. 29, "Участие в политическия и обществения живот" и чл. 20 "Лична мобилност" от Конвенцията на ООН, и Линия за действие № 8 "Обществен живот" Плана за действие на Съвета на Европа за хората с увреждания.
5. Образование и обучение в демократично участие;
Доколкото се отнася до участието на хора с увреждания в политическия и обществен живот, борбата със стереотипите сред всички членове на обществото е задача, която трябва да бъде решена с помощта на програми за обучение и информационни кампании в съответствие с духа на член 8 от Конвенцията на ООН и Линия за действие 15 от Плана за действие на Съвета на Европа за хората с увреждания, и двете от които са на тема "Повишаване на осведомеността".
Всеки човек, който работи с членове на публичните или други трети страни от името на доставчик на информация, стоки или услуги във връзка с политически или обществен живот, независимо дали лицето действа в качеството си на служител, агент, доброволец или по друг начин, трябва да получи обучение относно предоставянето на информация, стоки или услуги на хора с увреждания. Практическото обучение трябва да бъде конкретно условие за всички длъжностни лица, отговорни за избора и за тези, които отговарят за работата с или надзора на избирателните секции. Обучението следва да бъде предоставено на текуща база, във връзка с промени в съответните законодателства, политики, практики и процедури, и да включва следните въпроси:
- как да се взаимодейства и общува с хора с различни видове увреждания;
- как да се взаимодейства с хора с увреждания, които използват помощно устройство или изискват съдействието на куче-водач или друга услуга с участието на животни или съдействие за личен асистент;
- как да се използват оборудването или устройствата, налични във въпросните помещения, които могат да помогнат на хората с увреждания;
- какво трябва да се направи, ако човек с определен вид увреждане има затруднения с достъпа до предоставяните информация, стоки или услуги.
Самите хора с увреждания, деца и възрастни, следва, посредством официално образование, извънкласни дейности, интерактивни програми за обучение и подходящи индивидуални и курсове за професионално обучение, да придобият увереност в себе си, за да могат да вземат свои собствени решения и да реализират своя потенциал и капацитет в обществения и политическия живот (виж точки 1 и 4 по-горе). Необходими са активни мерки за насърчаване на хората с увреждания да поемат служебни задължения, свързани с управляването на избори и да бъдат осигурени необходимите подходящи улеснения, за да могат да направят това, и да вземат активно участие в политическия и обществен живот.
С цел да се насърчат всички хора с увреждания, от много ранна възраст, да се интересуват от и да търсят информация относно политическия процес, държавите-членки трябва да предприемат мерки, съответстващи на специфичните цели на Линия за действие №4 и член 24 от Конвенцията на ООН, и двете на тема "Образование" и които застъпва приобщаващото образование. Една от тези мерки следва да включва, че гарантирането на активното гражданство и политическия процес са теми, разглеждани в образователните програми на всички нива.
6. Включване на хората с увреждания в процеса на вземане на решения;
Държавите-членки трябва да ангажират в тясно сътрудничество и активното участие на хората с увреждания и техните представителни организации в разработването, прилагането и мониторинга на законодателството, политиките и програмите, които засягат тяхното участие в политическия и обществен живот и като цяло - в живота на обществото. Те следва да предприемат подходящи мерки за изграждане на капацитет и финансиране, с цел да се гарантира, че организациите на хората с увреждания (ОХУ) имат капацитет да участват пълноценно и да допринасят за управлението на обществените дела. Публични органи и ОХУ следва да се стремят за създаване на конструктивни отношения, основани на взаимно доверие.
Държавите-членки трябва също да гарантират, че всички техни процеси на участие са напълно достъпни за хората с увреждания и не ги изключват, в съответствие с духа на Плана за действие Съвета на Европа за хората с увреждания и Конвенцията на ООН, по-специално чл. 4, параграф 3, чл. 29. б и чл. 33 от нея. Следва да бъдат приети подходящи механизми, които да гарантират, смислено представителство на хората с увреждания и / или ОХУ в съответните органи на публичните власти и консултативни съвети.
Държавите-членки, които са ратифицирали Конвенцията на ООН също трябва да се ангажират с ОХУ за редовен преглед на процедурите за интегриране на хората с увреждания и техните представителни организации по отношение на механизма, който държавите, страни по Конвенцията, се изисква да създадат по силата на член 33 от Конвенцията на ООН, отговорен за насърчаването, защитата и наблюдението на изпълнението на Конвенцията. Когато участието на хората с увреждания и техните представителни организации в този механизъм е ограничено (поради, например, невъзможност за правилното отчитане на многообразието на хората с увреждания, посочено в точка 1 по-горе или поради физически пречки или препятствия по отношение на информация, и т.н.), трябва да се предприемат мерки за улесняване на тяхното участие. Тези мерки следва, по целесъобразност, да включват предоставяне на финансова или друга помощ за програми за укрепване на капацитета на ОХУ.
1 определения на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания: "Разумно приспособяване" означава всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, необременяващи излишно или непропорционално околните, когато това е необходимо в определени случаи за осигуряване на правата на дадено лице с увреждане на достъп и/ или възползване или упражняване, наравно с останалите хора. "Универсален дизайн" означава проектиране на изделия, жизнена среда, програми и услуги, които да се ползват от всички хора, във възможно най-голяма степен, без да е необходимо допълнително адаптиране или специализиран дизайн. "Универсален дизайн" не изключва помощни устройства за определени групи от хора с увреждания, когато това се налага