Препоръка CM/Rec(2010)4

на Комитета на министрите на държавите-членки

относно защитата на правата на човека във въоръжените сили

(Приета от Комитета на министрите на 24 февруари 2010 г.,

на 1077-то заседание на заместник-министрите

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като има предвид, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между държавите-членки, inter alia, чрез насърчаване приемането на общи правила;

Като има предвид по-специално Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5), в светлината на съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, Европейската социална харта (ETS № 35), както и ревизираната Европейска социална харта (ETS № 163), като има предвид съответната съдебна практика на Европейския комитет по социални права, както и а стандартите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание;

Като има предвид съответните инструменти на Организацията на обединените нации, по-специално Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето относно участието на деца във въоръжени конфликти, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и наблюденията и решенията на органите за мониторинг, установени по силата на горепосочените актове;

Като има предвид Препоръка № R (87) 8 на Комитета на министрите относно възражение по съвест на задължителна военна служба, както и Препоръките на Парламентарната асамблея 1742 (2006) относно "Човешките права на членове на въоръжените сили", 1714 (2005 ) относно "Премахване на ограниченията върху правото на глас", 1572 (2002) относно "Правото на сдружаване на членовете на професионалния екип на въоръжените сили", 1518 (2001) относно "Упражняване правото на възражение по съвест срещу военната служба в държавите-членки на Съвета на Европа" и 1380 (1998) относно " Правата на човека на военнослужещи на срочна служба";

Като има предвид "Наръчник за правата на човека и основните свободи на персонала на въоръжените сили", публикуван от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа / Службата за демократични институции и човешки права (ОССЕ / СДИЧП) и Центъра за демократичен контрол на въоръжените сили (ЦДКВС) през 2008 г.,

Препоръчва правителствата на държавите-членки:

1. да гарантират, че принципите, изложени в приложението към настоящата препоръка, са спазени в националното законодателство и практика, свързани с членове на въоръжените сили;

2. да гарантират, с подходящи средства и действия, включително, когато е уместно, превода, широкото разпространение на тази препоръка между компетентните граждански и военни власти и членовете на въоръжените сили, с оглед повишаване на осведомеността за правата на човека и основните свободи на членове на въоръжените сили, както и за осигуряване на обучение, насочено към повишаване на тяхното познаване на правата на човека;

3. да разгледат в рамките на Комитета на министрите изпълнението на тази препоръка две години след нейното приемане.

Приложение към Препоръка CM/Rec(2010)4

1. Настоящата препоръка се отнася до упражняването на човешките права и основните свободи от членове на въоръжените сили, в контекста на работата и срока на тяхната служба.

Общи принципи

2. Въпреки, че се вземат предвид специфичните характеристики на военния живот, членовете на въоръжените сили, независимо от техния статут, се ползват от правата, гарантирани в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-долу "Конвенцията") и Европейската социална харта (ревизирана) (наричана по-нататък "Хартата"), както и други съответни инструменти за правата на човека, до степента, до която държавите са обвързани с тях.

3. Съгласно чл. 15 от Конвенцията и чл. 30 от Европейската социална харта, по време на война или друго извънредно положение, застрашаващо съществуването на нацията, държавите могат да се отклонят от някои от задълженията си съгласно Конвенцията и Хартата до степен, строго налагана от ситуацията и при условие, че тези мерки не са несъвместими с техните други задължения съгласно международното право.

4. Дерогации съгласно член 15 от Конвенцията не се разрешават по отношение на следните права: правото на живот, освен по отношение на смъртните случаи в резултат от правомерни актове на война, забрана на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, забраната за робството и принудително подчиняване, принципа, че наказание може да бъде налагано само по закон и правото да не бъде съден или наказван два пъти.

5. Следните права и свободи следва да бъдат спазвани и изпълнявани в съответствие с приложените принципи:

А. Членовете на въоръжените сили имат право на живот.

6. Членовете на въоръжените сили не трябва да бъдат излагани на ситуации, в които животът им ще бъде неоправдано изложен на риск, без ясна и легитимна военна цел или в случаите, когато заплахата за живота им е пренебрегната.

7. Трябва да се провежда независимо и ефективно разследване в случай на подозрителна смърт или предполагаемо нарушение на правото на живот на член на въоръжените сили.

8. Държавите-членки трябва да предприемат мерки за насърчаване на докладването на действия, които са в противоречие с правото на живот на членовете на въоръжените сили и да защитават от отмъщение тези, които докладват за такива действия.

9. Членовете на въоръжените сили никога не трябва да бъдат осъждани на смърт или екзекутирани.

Б. Никой от членовете на въоръжените сили не трябва да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

10. Държавите-членки трябва да вземат мерки за защита на членовете на въоръжените сили, които са подложени на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Особено внимание следва да се обърне на по-уязвими категории, като, например срочно служещи.

11. В случай, че членове на въоръжените сили подават обоснована жалба, че те са претърпели третиране в нарушение на член 3 от Конвенцията, или когато има достатъчно основания да се подозира, че е настъпило такова третиране, следва незабавно да бъде извършено независимо и ефективно официално разследване.

12. Държавите-членки трябва да предприемат мерки за насърчаване на докладването на действия на изтезания или малтретиране в рамките на въоръжените сили и да защитават от отмъщение тези, които докладват за такива действия.

13. Членовете на въоръжените сили, по-специално, когато са лишени от свобода, следва да бъдат третирани хуманно и със зачитане на достойнството, присъщо на всички човешки същества

В. Членове на въоръжените сили, не следва да бъдат използвани за принудителен или задължителен труд.

14. Военната служба или повинност, вместо задължителната военна служба, не следва да се счита, че представлява принудителен или задължителен труд. Естеството и продължителността на повинност, вместо задължителната военна служба, не трябва да бъде наказателна, несъразмерна или неразумна в сравнение с тази на действителната военна служба.

15. Членовете на въоръжените сили не трябва да бъдат използвани за изпълнение на задачи, несъвместими с тяхното назначение за национална отбрана, с изключение на спешни случаи и когато се оказва гражданска помощ в съответствие със закона.

16. Властите не трябва да налагат на професионални членове на въоръжените сили трудови задачи, които биха представлявали неприемливо ограничение на правото им да напуснат въоръжените сили и би било равнозначно на принудителен труд.

Г. Военната дисциплина трябва да се характеризира със справедливост и следва да бъде обезпечена с процедурни гаранции.

17. Всяка държава-членка е компетентна да организира своя собствена система за военната дисциплина и да се ползва с известна свобода на преценка по въпроса. Въпреки това, като дисциплинарно нарушение може да бъде определено единствено поведението, което представлява заплаха за военната дисциплина, вътрешния ред, сигурност и безопасност. Тежестта на наказанието трябва да съответства на извършеното нарушение.

18. Колективното наказание следва да бъде забранено.

19. Действията или бездействията на членове на въоръжените сили, които съставляват дисциплинарни нарушения, които трябва да бъдат разглеждани при дисциплинарни изслушвания, вида и продължителността на наказанието, което може да бъде наложено, органът, компетентен да наложи такова наказание и всяко право на обжалване, следва да бъдат предвидени по закон.

20. Всяко обвинение в нарушаване на дисциплинарните правила, от член на въоръжените сили следва да бъде докладвано своевременно на компетентния орган, който е длъжен да го разследва без неоправдано забавяне.

21. Членове на въоръжените сили, обвинени в дисциплинарни нарушения трябва да бъдат информирани своевременно, в детайли, за естеството на повдигнатите срещу тях обвинения. Когато се прилага член 6 от Конвенцията, те трябва да имат право на справедлив съдебен процес. Те също така трябва да имат възможност да обжалват пред висшестоящ и независим орган.

Е. Членовете на въоръжените сили се ползват от правото на свобода и сигурност.

22. Никой от членовете на въоръжените сили не следва да бъде лишаван от свобода, освен в случаите, предвидени в член 5, параграф 1 от Конвенцията, и в съответствие с процедурите, предвидени от закона.

23. В случай на задържане на лица на военна служба под 18-годишна възраст, тези лица трябва да бъдат задържани само като крайна мярка и за възможно най-кратък възможен срок. Освен това, ако бъдат задържани, те трябва да бъдат настанени отделно от възрастните, освен ако това е против техните интереси.

24. Членовете на въоръжените сили, които са арестувани или задържани, трябва да бъдат информирани незабавно за:

 - причините за техния арест или задържане;

 - всички обвинения срещу тях;

 - техните процесуални права.

25. Когато членове на въоръжените сили са арестувани или задържани за криминално престъпление, те трябва своевременно да бъде изправени пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и имат право на разглеждане на делото в разумен срок или на освобождаване преди гледането на делото ,

26. Членовете на въоръжените сили, които са лишени от свобода, следва да имат право да обжалват законността на задържането, което трябва да бъде решавано бързо от съда и да бъде наредено тяхното освобождаване в случай, че задържането е незаконно.

27. Дисциплинарно наказание или мярка, която е в размер на лишаване от свобода по смисъла на член 5, параграф 1 от Конвенцията, трябва да бъде съобразена с изискванията на тази разпоредба.

Е. Членовете на въоръжените сили се ползват от правото на справедлив съдебен процес.

По наказателни дела

28. Гаранциите за справедлив съдебен процес трябва да се прилагат за всички производства, които се квалифицират като престъпления съгласно Конвенцията по отношение на характера на нарушението и сериозността на потенциалното наказание, както и неговата цел, независимо дали са квалифицирани като дисциплинарно или наказателно в националното законодателство.

29. С цел да се гарантира независимостта и безпристрастността на съдебните органи, действащи по наказателното производство, трябва да има ясно разграничение между органите на прокуратурата и тези, издаващи решението на съда.

30. Членовете на въоръжените сили, обвинени в престъпление следва да имат пълен достъп, в същата степен в хода на наказателното производство, както и цивилните граждани, до досието по наказателното дело и да имат право на защита.

31. Членовете на въоръжените сили, които са признати за виновни в извършването на престъпление, следва, в същата степен, както в наказателното производство срещу цивилни граждани, да имат възможност да обжалват пред компетентен и независим висш орган, който в крайна сметка трябва да бъде независим и безпристрастен съд, който отговаря напълно на изисквания на член 6 от Конвенцията.

По граждански дела

32. Всяко изключване по отношение правото на предоставяне достъп до съд за определяне на гражданските права и задължения на членовете на въоръжените сили, трябва да бъде изрично предвидено от закона и също следва да бъде оправдано от обективни причини от обществен интерес.

 Процедурни гаранции на военните съдилища

33. Организацията и дейността на военните съдилища, където те съществуват, трябва изцяло да гарантира правото на всеки военнослужещ на компетентен, независим и безпристрастен съд, на всеки етап от съдебното производство.

34. Членовете на въоръжените сили трябва да имат право на публично изслушване пред компетентен съд. Провеждането на заседания при закрити врата трябва да бъде изключение и да бъде разрешено от специфично, добре мотивирано решение, законосъобразността на което е подлежи на преразглеждане.

Ж. Членовете на въоръжените сили имат право на зачитане на личния и семейния им живот, техния дом и кореспонденция. Всяка намеса от публичен орган, върху упражняването на това право, трябва да отговаря на изискванията на член 8, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека.

35. Когато държавите изтъкват националната сигурност, като причина за налагане на ограничения върху правото на зачитане на личния и семейния живот, трябва да правят това само, когато е налице реална заплаха за националната сигурност.

36. Членовете на въоръжените сили не трябва да бъдат подлагани на разследване на най-интимните аспекти на личния им живот, освен ако има съмнение за извършено престъпление или ако се изисква за целите на проучване за надеждност на най-високо ниво.

37. Срочнослужещите лица трябва, доколкото е възможно, да бъдат командировани в близост до своето семейство и дом. Командироването на професионални членове на въоръжените сили, далеч от близките им и техните домовете, не трябва да бъде налагано като дисциплинарно наказание, а само от съображения за оперативна ефективност.

38. Когато членове на въоръжените сили са командировани в чужбина, те трябва, доколкото е възможно, да бъдат в състояние да поддържат частни контакти и за тази цел трябва да бъдат осигурени разумни средства . Когато членове на въоръжените сили, които са командировани в чужбина са придружавани от своите близки, за тях преди, по време и след назначаването има следва да бъдат организирани програми за подпомагане.

39. Членове на въоръжените сили, които са родители на малки деца, трябва да ползват отпуск по майчинство или бащинство, подходящи за отглеждане на деца удобства, достъп до детски ясли и съответните системи за здравеопазване и образование.

З. Членове на въоръжените сили имат право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Всякакви ограничения на това право, трябва да отговарят на изискванията на член 9, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека.

40. Членовете на въоръжените сили имат право на свобода на мисълта, съвестта и религията, включително правото да променят религията или убежденията, си по всяко време. Специфични ограничения могат да бъдат допуснати при упражняването на това право в рамките на ограниченията на военния живот. Всяко ограничение обаче следва да бъде съобразено с изискванията на член 9, параграф 2 от Конвенцията. Не трябва да има дискриминация между членове на въоръжените сили на основата на тяхната религия или убеждения.

41. За целите на задължителната военна служба, срочнослужещите следва да имат правото на възражение по съвест и следва да им бъде предложена алтернативна служба от граждански характер.

42. Професионални членове на въоръжените сили трябва да имат възможност да напуснат въоръжените сили по причини на съвестта.

43. Искания от членове на въоръжените сили да напуснат въоръжените сили по причини на съвестта следва да бъдат разглеждани в рамките на разумен срок. В очакване на разглеждането на исканията им, те следва да бъдат прехвърлени на невоенна служба, когато е възможно.

44. Всяко искане за напускане на въоръжените сили по причини на съвестта, трябва в крайна сметка, когато е отказано, да бъде разглеждано от независим и безпристрастен орган.

45. Членовете на въоръжените сили, напускащи законно военната служба по причини на съвестта не трябва да бъдат обект на дискриминация или каквото и да е наказателно преследване. Дискриминацията или наказателно преследване не следва да бъдат резултат от молба за напускане на въоръжените сили по причини на съвестта.

46. Членовете на въоръжените сили трябва да бъдат информирани за правата, посочени в параграфи 41-45 по-горе, и процедурите, предвидени за тяхното упражняване.

I. Членовете на въоръжените сили имат право на свобода на изразяване. Всякакви ограничения на тази свобода, следва да отговарят на изискванията на член 9, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека.

47. Правото на свобода на изразяване включва свободата за отстояване на личното мнение, на получаване и разпространяване на информация и идеи. Упражняването на тези свободи от всички, включително и членове на въоръжените сили, е съпроводено със задължения и отговорности. То може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната сигурност, териториалната цялост или обществената безопасност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала, за защита на репутацията или правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на съдебната власт. Тези мерки следва да бъдат пропорционални, не трябва да бъдат произволни и трябва да бъдат разумно предвидими.

48. Всички ограничения по отношение на свободата на изразяване, които се налагат, когато е налице реална заплаха за военната дисциплина, имайки предвид, че правилното функциониране на въоръжените сили не е възможно без законови правила, предназначени да предотвратят подкопаването ѝ от членове на въоръжените сили, следва да спазват посочените по-горе изисквания. Тези ограничения могат да се отнасят, например, до изпълнението на военните задължения, или дали политическата безпристрастност на въоръжените сили е засегната.

Й. Членове на въоръжените сили имат право на достъп до съответната информация.

49. Потенциалните новобранци трябва да бъдат снабдени с пълна и подробна информация за всички аспекти на набиране на персонал, процесът на постъпване и специфичния характер на ангажиментите, които участват в наемането във въоръжените сили. В случай на потенциални служещи, които са под 18-годишна възраст, тази информация трябва да бъде предоставяна и на техните родители или настойници.

50. Бивши и настоящи членове на въоръжените сили трябва да имат достъп при поискване до собствените си лични данни, включително медицински досиета.

51. Действащи и, където е приложимо, бивши членове на въоръжените сили трябва да имат достъп до информация по отношение на това дали в хода на военната си служба са били изложени на ситуации, които потенциално застрашават тяхното здраве.

52. Достъпът до информация обаче може да бъде ограничен, ако исканите документи са обективно считани за класифицирани, или ако ограниченията целят да защитят националната сигурност, отбраната и международните отношения. Тези ограничения следва да бъдат надлежно обосновани.

K. Членовете на въоръжените сили имат право на свобода на мирни събрания и свободно сдружаване. Всички ограничения върху упражняването на това право, трябва да са в съответствие с изискванията на член 11, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека.

53. Никакви ограничения не трябва да бъдат поставени върху упражняването на правото на свободата на мирни събирания и свободно сдружаване, различни от тези, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или за защита на правата и свободите на другите.

54. Членовете на въоръжените сили трябва да имат правото да се присъединят към независими организации, представляващи техните интереси и да имат право на организиране и колективно договаряне. Когато тези права не бъдат предоставени, продължаващата обосновка за подобни ограничения следва да бъде преразгледана и ненужните и непропорционални ограничения върху правото на събиране и сдружаване следва да бъдат премахнати.

55. Никакви дисциплинарни действия или дискриминационни мерки не трябва да бъдат предприемани срещу членове на въоръжените сили, само поради тяхното участие в дейностите на законно установените военни асоциации или синдикати.

56. Членовете на въоръжените сили трябва да имат правото да се присъединяват към политическите партии, освен ако не са налице законови основания за определени ограничения. Такива политически дейности могат да бъдат забранени поради легитимни основания, по-специално, когато членовете на въоръжените сили са на активна служба.

57. Параграфи от 53 до 56, не трябва да възпрепятстват въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили.

Л. Членове на въоръжените сили се ползват от правото да избират и да бъдат избирани.

58. Всякакви ограничения на избирателните права на членове на въоръжените сили, които вече не са необходими и пропорционални в преследване на легитимна цел, трябва да бъдат отстранени.

59. Държавите-членки могат да налагат ограничения за членство във въоръжените сили по време на кандидатурата на даден член или след изборите, по време на мандата.

М. Членовете на въоръжените сили имат право да сключат брак.

60. Членовете на въоръжените сили трябва да имат право да сключат брак и да встъпват в граждански партньорства в съответствие с правата на цивилните граждани.

Н. Всички членове на въоръжените сили се ползват от правото на защита на тяхната собственост.

61. Имуществото на членове на въоръжените сили, по-специално на наборници, задържано при постъпването им във въоръжените сили, трябва да бъде върнато в края на военната служба.

O. Членовете на въоръжените сили трябва да бъдат обезпечени с битови условия с адекватен стандарт.

62. Когато се предоставя настаняване на членове на въоръжените сили и техните семейства, по-специално спални помещения, това трябва да даде възможност за уединение., доколкото е възможно. Също така трябва да отговарят на основните изисквания за здраве и хигиена.

П. Членове на въоръжените сили трябва да имат правото да получават справедливо възнаграждение и пенсия за осигурителен стаж.

63. Професионални членове на въоръжените сили трябва да получават възнаграждение за работата си, което да им осигурява достоен стандарт на живот. Това възнаграждение следва да бъде изплащано навреме.

64. Мъжете и жените във въоръжените сили трябва да имат право на равно възнаграждение за равен труд или за труд с еднаква стойност.

65. Професионални членове на въоръжените сили на пълен работен ден трябва да имат право на адекватна пенсия за осигурителен стаж, която следва да бъде изплатена в срок, без никаква дискриминация.

Р. Членовете на въоръжените сили трябва да имат правото на достойнство, защита на здравето и сигурността на работното място.

66. Членовете на въоръжените сили трябва да имат правото на защита на тяхното достойнство на работното място, включително и правото да не бъдат подлагани на сексуален тормоз.

67. Членовете на въоръжените сили трябва да имат право на периоди на почивка. Периодите на почивка трябва, доколкото е възможно, да бъдат отразени във военната подготовка и планирането на операциите. Професионални членове на въоръжените сили трябва да имат право на платен отпуск.

68. Когато членове на въоръжените сили могат да бъдат или са били изложени на епидемия, ендемични или други заболявания, трябва да се вземат подходящи мерки за защита на тяхното здраве.

69. Държавите-членки трябва да предприемат подходящи мерки за предотвратяване на аварии и здравословни проблеми на членовете на въоръжените сили, произтичащи от, свързани с или появили се в хода на тяхната работа, по-специално чрез свеждане до минимум на причините за опасностите, присъщи на работната военна среда.

70. Членовете на въоръжените сили трябва да ползват достъп до здравеопазване и правото да получат медицинско лечение.

71. Медицинска помощ следва да се предоставя възможно най-бързо на членовете на въоръжените сили по време на военни операции.

72. Когато членове на въоръжените сили са ранени по време на операция, за тях следва да бъдат предвидени подходящи здравни грижи и, когато е уместно, да се изплаща издръжка. Трябва да има и система за компенсации и, когато е уместно, издръжки в случаи на смърт по време на военна служба.

73. Подходяща схема за обезщетение трябва да бъде на разположение на лицата, напускащи въоръжените сили, които са били ранени или са се разболели в резултат на службата.

74. Професионални членове на въоръжените сили, които напускат въоръжените сили, трябва да бъдат снабдени с подходящи компенсационни пакети и програми, които да ги подготвят за цивилния живот.

С. Членовете на въоръжените сили трябва да имат право на достойно и достатъчно хранене.

75. На членовете на въоръжените сили трябва да бъде осигурен подходящ хранителен режим, който взема предвид, доколкото е възможно, тяхната възраст, здравословно състояние, религия, както и естеството на тяхната работа.

76. Чиста питейна вода трябва да бъде на разположение на членовете на въоръжените сили по всяко време.

Т. Членове на въоръжените сили се ползват с права и свободи без дискриминация.

77. По време на работа и служба, както и при встъпването във въоръжените сили, не трябва да има дискриминация по отношение на човешки права и свободи на членовете на въоръжените сили въз основа на каквито и да било основания като пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друго състояние. Принципът на недискриминация, няма да бъдат нарушени, ако разликата между индивидите в аналогични ситуации има обективно и разумно оправдание в преследването на легитимна цел, като например поддържането на бойната ефективност, и ако средствата, използвани в това отношение, са разумни и пропорционални на преследваната цел.

78. Членовете на въоръжените сили трябва да имат право да подават жалби за дискриминация по отношение на техните права и свободи пред съответните национални власти.

У. Специално внимание следва да се обърне на защитата на правата и свободите на лицата на възраст под 18, постъпили във въоръжените сили.

79. Държавите следва да гарантират, че лицата, които не са навършили 18 години, не могат да бъдат задължително наети във въоръжените сили. Когато държавите-членки назначават лица под 18-годишна възраст те трябва да поддържат предпазни мерки, гарантиращи, като минимум, че:

- такова наемане е наистина доброволно;

- такова наемане на работа се извършва с информираното съгласие на родителите на лицето или настойниците му;

- тези лица и техните родители или настойници са напълно информирани за задълженията, включени в такава военна служба;

- такива лица да предоставят надеждни доказателства за възрастта си преди приемане на национална военна служба.

80. Лица под 18-годишна възраст в рамките на въоръжените сили трябва да имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие и могат да направят постъпки по отношение на техния живот и бит, включително условията за тяхното наемане на работа или на военна служба.

81. Всяко лице под 18-годишна възраст в рамките на въоръжените сили трябва да има право да поддържа редовно лични отношения и пряк контакт с двамата си родители или законен настойник (ци).

82. Държавите членки трябва да предприемат всички възможни мерки, за да гарантират, че членовете на въоръжените сили, които не са достигнали 18-годишна възраст не участват в бойни ситуации.

Ф. Членове на въоръжените сили трябва да получат обучение по правата на човека и международното хуманитарно право.

83. Членовете на въоръжените сили трябва да получат обучение за повишаване на тяхната осведоменост за правата на човека, включително и собствените си човешки права.

84. По време на обучението, военни членове на въоръжените сили трябва да бъдат информирани, че те имат задължение да възразят срещу явно незаконосъобразна цел, равнозначна на геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството или мъчения.

Х. Членове на въоръжените сили трябва да имат възможност за подаване на жалба към независим орган по отношение на своите човешки права.

85. Членовете на въоръжените сили, които твърдят, че са били жертви на тормоз или малтретиране трябва да имат достъп до механизъм за подаване на жалба, независимо от събординацията.