Препоръка CM/Rec(2009)12 
на Комитета на министрите на държавите-членки
относно принципите за изчезнали лица и презумпцията за смърт

(Приета от Комитета на министрите на 9 декември 2009 г.,

на 1073-то заседание на заместник-министрите

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като има предвид, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между държавите-членки, по-специално чрез насърчаване на приемането на общи правила по правни въпроси;

Като отбелязва, че в резултат на безпрецедентната мобилност, поради развитието на пътуванията и удължаването на престоя в чужбина, както и повишения риск и появата на терористични атаки и изкуствени или природни бедствия, поради, наред с другото, изменението на климата, е налице необходимостта от допълване и, където вече съществува законодателство, от по-нататъшно хармонизиране на законодателството в държавите-членки въз основа на презумпцията за смъртта на изчезнали лица;

Като отбелязва, че продължават да съществуват други обстоятелства, при които хората изчезват в държавите-членки на Съвета на Европа, като въоръжени конфликти и ситуации на генерализирано насилие;

Като има предвид Заключителната декларация и План за действие, приета на Третата среща на върха на държавните и правителствени ръководители на Съвета на Европа (Варшава, 16-17 май 2005 г.), по-специално във връзка с необходимостта да се продължи развиването на семейното право като фокусна точка за Съвета на Европа;

Като взе предвид Международния пакт на Организацията на обединените нации за граждански и политически права (1966 г.);

Като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето (1989 г.);

Като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за защита на всички лица от насилствено изчезване (2006 г.);

Като взе предвид, значимостта, която трябва да се отдава на международните задължения на държавите-членки относно безследно изчезналите лица, по-специално по силата на международното наказателно и международното хуманитарно право;

Като оценява работата на Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) в тази област;

Като има предвид съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека;

Въз основа на миналия опит на Съвета на Европа в тази област, а именно Препоръка № 646 (1971) на Консултативната асамблея на Съвета на Европа относно действията, които следва да бъдат предприети при издирване на изчезнали хора и Препоръка № R (79) 6 на Комитета на министрите на Съвета на Европа на държавите-членки, отнасящи се до търсенето на изчезнали лица;

Като взе предвид Конвенцията за установяване на смърт в някои случаи, изготвена от Международната комисия по гражданско състояние (ICCS Конвенция № 10) и подписана в Атина на 14 септември 1966 г., понастоящем единственият международен правен инструмент, свързан с някои аспекти на гражданското право по въпроса за безследно изчезналите лица;

Като отбелязва, че настоящата Конвенция обхваща само с случаите, когато смъртта може да се разглежда като несъмнена, и следователно не обхваща случаи на изчезнали лица, чиято смърт може да се разглежда като вероятна или като несигурна;

Като признава, че законодателството в тази област е наскоро прието или предложено в някои държави-членки;

Като има предвид обаче, че голям брой държави-членки остават лишени от законодателство по този въпрос;

Като признава, че съществуват значителни различия между законодателството на държавите-членки, бидейки често неподходящо за положението на хората, които имат законен интерес от обявяването на предполагаема смърт, чрез налагане на многобройни ограничения върху тях и впоследствие ги поставя в уязвимо положение преди обявяването на предполагаемата смърт да е било направено;

Като има предвид продължителността на периодите на изчакване, преди да бъде издадено удостоверение за предполагаема смърт;

Като има предвид, че поради това от голямо значение за хармонизирането на правилата и практиките в сила, от правна гледна точка, касае всички заинтересовани;

Като има предвид, че трябва да се постигне справедлив баланс между интересите на изчезналите лица и на тези, които имат законен интерес, по-специално по отношение на права на собственост и наследяване, пенсионни и животозастрахователни права, правото да встъпят в нов съюз (повторен брак, регистрирано партньорство или друг подобен съюз съществуващ в някои държави-членки), правната принадлежност и родителски права;

Като има предвид, че въвеждането на понятието за изчезването и презумпцията за смърт или, според случая, за подобряване на съществуващото законодателство по тази тема ще бъде от голяма полза, по-специално за членове на семейството, които имат законен интерес, така и по отношение на липсващи лица, тъй като ще се изяснят техните съответни правни положения и статус,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки да предприемат или да засилят всички мерки, които считат за необходими с оглед прилагането на принципите, съдържащи се в приложението към настоящата препоръка.

Приложение към Препоръка CM/Rec(2009)12

Част I - Определение

В настоящата препоръка, "изчезнало лице" е физическо лице, чието съществуване е станало несигурно, тъй като той или е изчезнал (а) безследно и няма признаци, че той или тя е жив(а).

Част II - Ръководни принципи

Принцип 1 - Случаи, в които може да бъде издадена декларация за предполагаемата смърт по отношение на изчезнало лице

Декларация за предполагаема смърт на изчезнало лице може да бъде издадена, ако с оглед на всички обстоятелства по неговото или нейното изчезване:

a. смъртта може да бъде приета като несъмнена; или

б. разумно е да се заключи, че смъртта на изчезнало лице е вероятна; или

в. въпреки, че смъртта на липсващото лице е несигурна, неговото или нейното изчезване не може да бъде разумно да приписвано на каквато и да е друга причина, различна от смърт.

Принцип 2 - Компетентен орган

Орган, компетентен да издава декларация за предполагаема смърт по отношение на изчезнало лице ("компетентен орган") може да бъде определен:

a. когато липсващото лице е гражданин на държавата, към която принадлежи компетентния орган, или е имало постоянно местожителство или било обичайно пребиваващо на нейна територия;

б. когато съответното лице е обявено за издирване на територията на тази държава;

в. когато съответното лице е обявено за издирване по време на пътуването на плавателен съд или въздухоплавателно средство, регистрирано в тази държава.

Принцип 3 - лице, орган или институция, отправили искането,

Искането за обявяване на предполагаема смърт може да бъде подадено от всяко физическо или юридическо лице, което проявява законен интерес или от орган, посочен от държавата за тази цел.

Принцип 4 - Срок на изчакване за подаване на искането

1. Когато, с оглед на всички обстоятелства, смъртта на изчезналия човек може да бъде приета като несъмнена, подаването на искане, посочено в Принцип 3, за предпочитане трябва да бъде възможно без срок на изчакване.

2. Когато обстоятелствата на изчезването на изчезнало лице са такива, че е разумно да се заключи, че неговата смърт е вероятна, времето, което трябва да бъде изтекло от изчезването, или от датата на получаване на последното уведомление, че лицето е живо, за подаване на искането за предпочитане трябва да е най-много една година.

3. Когато смъртта на изчезнало лице е несигурна, времето, което трябва да бъде изтекло от изчезването, или от датата на получаване на последното уведомление, че лицето е живо, за подаване на искането за предпочитане трябва да бъде най-много седем години.

Принцип 5 - Дата и час на предполагаемата смърт

Датата и, ако е възможно, часът на предполагаемата смърт на изчезналото лице следва да бъдат определени с позоваване на всякакви доказателства или индикации, свързани с обстоятелствата по случая.

Принцип 6 - Действия

1. По силата на закона, декларацията за предполагаема смърт трябва да има всички правни последици от смъртта.

2. Независимо от това, държавите-членки могат да правят такива изключения на тази разпоредба, каквито те считат за абсолютно необходими. Тези изключения трябва да бъдат ограничени, но могат да обхващат въпроси като брак, регистрирани партньорства, правна принадлежност, правата на собственост и наследствените права и следва да са насочени към поддържане на справедлив баланс между интересите на засегнатите лица, включително на лицето, чиято предполагаема смърт е обявена.

Принцип 7 - Завръщането на лицето, чиято предполагаема смърт е била обявена

1. В случай, че лицето, по отношение на което е издадена декларацията за предполагаема смърт, се върне, или когато е установена информация, че той или тя все още е жив(а), държавите-членки трябва да предписват мерки, насочени към отмяна на решението за обявяване смъртта на това лице.

2. Искането за отмяна на декларация за предполагаема смърт може да бъде подадена от лицето, чиято предполагаема смърт е била обявена или от всяко физическо или юридическо лице, което проявява законен интерес, както и от орган, посочен от държавата за тази цел.

3. Държавите-членки могат да предвидят защита за лицата, които могат да бъдат неблагоприятно засегнати от отмяната на решението.

Принцип 8 - Вписване на решенията

Решение за обявяване на предполагаемата смърт на изчезнало лице или решение за отмяна, посочени в Принципи съответно 2 и 7, трябва да се вписани в съответните регистри на държавата, където се произнася такова решение.

Принцип 9 - Процедурни аспекти

1. Достъпът до производства и тяхната продължителност следва да балансират интересите и нуждите на всички, които имат правен интерес от обявяването на предполагаемата смърт, както и на изчезналото лице. Това следва да се прилага и за производства, касаещи отмяна.

2. Когато е необходима публичност по отношение на търсенето на изчезнало лице в хода на производството във връзка с обявяване на предполагаема смърт, това трябва да се извършва чрез всякакви подходящи средства, включително нови технологии, и като се вземе предвид финансовото положение на лицето, подало искането.