Препоръка CM/Rec(2009)11
на Комитета на министрите на държавите-членки
относно принципите за продължителнипълномощни и предварителни разпореждания за неправоспособност

(Приета от Комитета на министрите на 9 декември 2009 г.,

на 1073-то заседание на заместник-министрите)

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като има предвид, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между държавите-членки, по-специално чрез насърчаване на приемането на общи правила по правни въпроси;

Като отбелязва, че демографските промени са довели до увеличаване на броя на възрастните хора, които са станали неспособни да защитават интересите си поради увреждане или недостатъчни лични способности;

Като отбелязва, че продължават да съществуват други обстоятелства, при които възрастните стават недееспособни;

Като има предвид съответните инструменти на Съвета на Европа, включително Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5, 1950), Конвенцията за правата на човека и биомедицината (Конвенция от Овиедо, ETS № 164, 1997 г.) и Препоръка Rec(2006)5 на Комитета на министрите към държавите-членки на Съвета на Европа за План за действие за насърчаване на правата и пълноправното участие на хората с увреждания в обществото: подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006-2015 г.

Като взе предвид Хагската конвенция за международната защита на пълнолетните лица (2000 г.) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2006);

Като има предвид съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека;

Като се съгласява, че Препоръка № R (99) 4 на Комитета на министрите на държавите-членки относно принципите за правна защита на недееспособни възрастни е ценен и актуален международен инструмент, съдържащ подробни насоки и общи консултации по правни норми, които разглеждат мерки на закрила на такива възрастни;

Като отбелязва, че горепосочената препоръка и законодателството на държавите-членки относно неправоспособността на възрастни силно насърчава самоопределението и автономността;

Като има предвид, че самоопределението е от съществено значение за спазването на човешките права и достойнството на всяко човешко същество;

Като отбелязва, че в някои държави-членки продължителните пълномощни е предпочитана алтернатива на съдебните решения за представителство;

Като отбелязва, че законодателството относно продължителните пълномощни и предварителните разпореждания наскоро бе прието или предложено в някои държави-членки;

Като отбелязва, че в правните системи, където има на разположение продължителни пълномощни и предварителни разпореждания, пълнолетни от всички възрасти могат да се възползват от тях;

Като признава, че са налице значителни различия между законодателствата на държавите-членки по отношение на тези въпроси;

Като се основава на принципите на субсидиарност и необходимост, съдържащи се в Препоръка № R (99) 4 и допълненията с принципите на самоопределение,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки да насърчават самоопределението на правоспособни хора чрез въвеждане на законодателство относно продължителните пълномощни и предварителните разпореждания или чрез изменение на съществуващото законодателство с оглед на прилагането на принципите, съдържащи се в приложението към настоящата препоръка.

Приложение към Препоръка CM/Rec(2009)11

Част I - Обхват на приложение

Принцип 1 - Насърчаване на самоопределението

1. Държавите следва да насърчават самоопределение на правоспособни възрастни в случай на тяхната бъдеща неправоспособност, чрез продължителни пълномощни и предварителни разпореждания.

2. В съответствие с принципите на самоопределение и субсидиарност, държавите трябва да разгледат тези методи с предимство пред останалите мерки за защита.

Принцип 2 - Определения на термините, използвани в настоящата препоръка

1. "Продължително пълномощно" е мандат, даден от правоспособен пълнолетен с цел да остане в сила, или да влезе в сила, в случай на неправоспособност на упълномощителя.

2. „Упълномощител” е лицето, което дава продължителното пълномощно. Лицето, упълномощено да действат от името на упълномощителя е посочено като "пълномощник".

3. "Предварителни разпореждания" са дадени указания или посочени желания, направени от правоспособни пълнолетни, свързани с въпроси, които могат да възникнат в случай на неговата или нейната неправоспособност.

Част II - Продължителни пълномощни

Принцип 3 - Съдържание

Държавите трябва да обмислят дали следва да бъде възможно за продължителното пълномощно да обхваща икономически и финансови въпроси, както и въпроси, касаещи здравето, благосъстоянието и други лични въпроси, и дали някои конкретни въпроси следва да бъдат изключени.

Принцип 4 - Назначаване на пълномощник

1. Упълномощителят може да назначи за пълномощник всяко лице, което той или тя счита за подходящо.

2. Упълномощителят може да назначи повече от един пълномощник и може да ги назначи да действат съвместно, едновременно, поотделно, или като заместници.

3. Държавите могат да обмислят подобни ограничения, каквито счетат за необходими за закрила на упълномощителя.

Принцип 5 - Форма

1. Продължителното пълномощно трябва да бъде изготвено в писмена форма.

2. Освен в държави, в които това е общо правило, в документа трябва изрично да се посочи, че той влиза в сила, или остава в сила, в случай на неправоспособност на упълномощителя.

3. Държавите трябва да обмислят какви други разпоредби и механизми може да са необходими, за да се гарантира валидността на документа.

Принцип 6 - Оттегляне

Правоспособен упълномощител следва да има възможността да оттегли продължително пълномощно по всяко време. Принцип 5, параграф 3, е приложим.

Принцип 7 - Влизане в сила

1. Държавите следва да регламентират начина на влизане в сила на продължителното пълномощно в случай на неправоспособност на упълномощителя.

2. Държавите трябва да обмислят как трябва да се определи неправоспособността и какви доказателства следва да се изискват.

Принцип 8 - Удостоверяване, регистриране и уведомление

Държавите трябва да обмислят въвеждане на системи за удостоверяване, регистриране и / или уведомление, когато продължително пълномощно бъде издадено, отменено, влезе в сила или бъде приключено.

Принцип 9 - Запазване на правоспособността

Влизането в сила на продължителното пълномощно не следва да засяга правоспособността на упълномощителя.

Член 10 - Участие на пълномощника

1. Пълномощникът действа в съответствие с продължителното пълномощно, както и в интерес на упълномощителя.

2. Пълномощникът, доколкото е възможно, редовно информира и консултира упълномощителя. Пълномощникът, доколкото е възможно, проверява и взема предвид минали и настоящи желания и чувствата на упълномощителя и им дава дължимото уважение.

3. Икономическите и финансовите въпроси на упълномощителя следва да бъдат постигани, доколкото е възможно, отделно от тези на пълномощника.

4. Пълномощникът запазва достатъчно документация, за да докаже правилното упражняване на мандата си.

Принцип 11 - Конфликт на интереси

Държавите следва да обмислят регулиране на конфликти на интереси между упълномощителя и пълномощника.

Принцип 12 - Надзор

1. Упълномощителят може да назначи трето лице, което да упражнява надзор на пълномощника.

2. Държавите следва да обмислят въвеждане на система за надзор, при която компетентен орган е оправомощен да извършва проверка. Когато един пълномощник не действа в съответствие с продължителното пълномощно, или в интерес на упълномощител, компетентният орган следва да има правомощията да се намеси. Подобна намеса може да включва частично или изцяло прекратяване на продължителното пълномощното. Компетентният орган следва да е в състояние да действа при сезиране или по своя собствена инициатива.

Принцип 13 - Прекратяване

1. Държавите следва да обсъдят при какви обстоятелства продължителното пълномощно престава да бъде в сила.

2. Когато дадено продължително пълномощно престава да бъде в сила частично или изцяло, компетентният орган трябва да обсъди какви мерки за защита биха могли да бъдат предприети.

Част III - Предварителни разпореждания

Принцип 14 - съдържание

Предварителни разпореждания могат да се прилагат за въпроси, касаещи здравето, благополучието и други лични въпроси, икономически и финансови въпроси, както и за избора на настойник, ако такъв бъде назначен.

Принцип 15 - Действие

1. Държавите трябва да решат до каква степен предварителните разпореждания следва да имат задължителен характер. Предварителни разпореждания, които нямат задължителен характер, трябва да се третират като изявления за желания, които следва да бъдат взето предвид.

2. Държавите следва да разгледат въпроса за ситуации, които възникват в случай на съществена промяна в обстоятелствата.

Принцип 16 - Форма

1. Държавите следва да преценят дали предварителните разпореждания или някои видове предварителни разпореждания трябва да бъдат изготвени или записани в писмен вид, ако са предназначени да имат задължителна сила, .

2. Държавите трябва да обмислят какви други разпоредби и механизми може да са необходими, за да се гарантира валидността на тези предварителни разпореждания.

Принцип 17 - Отмяна

Предварително разпореждане следва да може да бъде оттеглено по всяко време и без каквито и да е формалности.