Права на човекаПрепоръка CM/Rec(2009)6
Препоръка CM/Rec(2009)6
на Комитета на министрите на държавите-членки
относно стареенето и загубата на работоспособност през 21 век: устойчиви рамки за предоставяне на възможност за по-добро качество на живот в едно интегрирано общество;
(Приета от Комитета на министрите на 8 юли 2009 г.,
на 1063-то заседание на заместник-министрите)
Комитетът на министрите,
Като има предвид, че целта на Съвета на Европа е постигане на по-голямо единство между своите членове и че тази цел може да бъде постигната, inter alia, чрез приемането на общи правила в областта на политиката за хора с увреждания, с цел насърчаване на опазването на политическите, гражданските, социалните и културни права;
Като потвърждава универсалността, неделимостта и взаимозависимостта на всички човешки права и основни свободи, както и необходимостта да се гарантира, без каквато и да е дискриминация, пълноценното им ползване от хора с увреждания, независимо от тяхната възраст, пол, тяхната принадлежност към малцинствена група или от типа на произход или степента на сериозност на състоянието им;
Като има предвид, че липсата на подобряване на правата на гражданите с увреждания и гарантиране равенство на възможностите, е нарушение на тяхното човешко достойнство;
Като изразява увереност, че осигуряването на равни възможности за членовете на всички групи в обществото, допринася за гарантиране на демокрацията и социалното сближаване;
Като отбелязва, че прогресивното остаряване на хората с увреждания, особено на тези, които изискват по-интензивна подкрепа, представя нови предизвикателства за обществата в Европа, и изисква иновативни подходи за посрещане на тези предизвикателства в целия широк спектър от политики и услуги;
Като потвърждава необходимостта от тясно включване на остаряващите хора с увреждания и възрастни хора с увреждания1 във вземането на решения, които засягат техния живот;
Като има предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5);
Като има предвид преразгледаната Европейска социална харта (ETS № 163), по-специално чл. 15, и Допълнителния протокол към Европейската социална харта относно системата за колективни жалби (ETS № 158);
Като има предвид Препоръка Rec(2006)5 на Съвета на Европа относно План за действие за подпомагане на правата и пълноправното участие в обществото на хората с увреждания: подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006-2015 ;
Като взема предвид заключителната декларация на втората Европейска конференция на министрите, отговарящи за политиките за интеграция на хора с увреждания, която се проведе през 2003 г. в Малага, Испания, озаглавена"Напредък към пълноправно участие като граждани";
Като взема предвид Декларацията от Санкт Петербург, приета на Европейската конференция "Подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа: участие за всички, иновации, ефективност", Санкт Петербург, Русия, 21-22 септември 2006 г.;
Като има предвид заключителната декларация от Първата европейска конференция на министрите, отговарящи за социалното сближаване, проведена през 2009 г. в Москва, Русия, озаглавена "Инвестиране в социалното сближаване - инвестиране в стабилността и благосъстоянието на обществото";
Като припомня Препоръка 1854 (2009) и Резолюция 1642 (2009) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно "Достъп до права за хората с увреждания и пълноценното и активното им участие в обществото";
Като има предвид постиженията на Частичното споразумение в социалната сфера и общественото здраве по въпроси, свързани с уврежданията, и по-специално, Резолюция ResAP(2007)3 относно постигане на пълно участие чрез универсалния дизайн
Позовавайки се на работата, извършена от Координационен форум за изпълнение на Плана за действие на Съвета на Европа за хората с увреждания 2006-2015 (CAHPAH) и чрез подчинения му орган, Комитета на експертите по остаряващи хора с увреждания и възрастни хора с увреждания (CAHPAH -VPH), а именно доклада, озаглавен "Укрепване на правата и включване на остаряващи хора с увреждания и възрастни хора с увреждания: европейска перспектива";
Като взема предвид работата на Европейската конференция на тема "Защита и насърчаване на правата на хората с увреждания в Европа: към пълноправно участие, включване и овластяване" под егидата на шведското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа и на председателството на Северния съвет на министрите, проведена в Страсбург, на 29 и 30 октомври 2008 г., и Конференцията за жените и уврежданията под егидата на испанското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа, която се проведе в Леон, Испания, на 12 и 13 февруари 2009 г.
Като има предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2006 г.);
Като има предвид Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF) (2001) на Световната здравна организация;
Като има предвид Международния план за действие по въпросите на остаряването, приет от Втората световна асамблея на Обединените нации по въпросите на остаряването, проведена в Мадрид, Испания, 8-12 април 2002 г.
Като припомня Декларацията от Грац относно уврежданията и остаряването на населението, приета на Европейската конференция за "остаряване и увреждания - хората с увреждания остаряват, остаряващите хора стават инвалиди", проведена в Грац, Австрия, на 8 и 9 юни 2006 г., като особено важен принос към общоевропейския ангажимент за укрепване на правата и премахване на бариерите за включване на остаряващите и възрастните хора с увреждания;
Като взема предвид резултатите от първата Международна конференция на тема "Съвместяване на знания в областта на грижите и дългосрочната помощ: преодоляване на границите между остаряването и уврежданията", която се проведе в Барселона, Испания, 5-7 март 2009 г.,
Препоръчва на правителствата на държавите-членки на Съвета на Европа, при зачитане на техните собствени национални, регионални или местни структури и съответните отговорности, да допринесат за създаването на устойчиви рамки, за да се даде възможност за по-добро качество на живот в едно приобщаващо общество за остаряващите и възрастните хора с увреждания, и за тази цел:
а. да имат предвид, когато е уместно, в своята политика, законодателство и практика, принципите, посочени в приложението към настоящата препоръка и да прилагат мерките, препоръчани в нея;
б. да насърчават прилагането на настоящата препоръка в области, които не са пряка отговорност на публичните органи, но върху които имат известно влияние или имат определена роля;
в. да включват неправителствени организации на или такива, представляващи остаряващите хора с увреждания и възрастните хора с увреждания в изпълнението и мониторинга на мерките, препоръчани в настоящата препоръка;
г. да осигурят възможно най-широкото разпространение на тази препоръка до всички засегнати страни, например чрез кампании за повишаване на осведомеността и сътрудничество с гражданското общество.
Приложение към Препоръка CM/Rec(2009)6
Въведение
Изразите "остаряващи хора с увреждания" и "възрастни хора с увреждания" се отнасят за две отделни, но свързани групи от хора. Първата група се отнася за хора, които са остарели като са страдали от увреждания в по голяма част от живота си, понякога от раждането. За втората група, увреждането е настъпило в относително напреднала възраст.
Препоръките, изложени по-долу са насочени към нуждите на двете групи и се основават на анализа на практиките на държавите-членки на Съвета на Европа в предоставянето на услуги за остаряващите хора с увреждания и възрастните хора с увреждания. Анализът е представен в доклада, озаглавен "Укрепване на правата и включване на остаряващи хора с увреждания и възрастни хора с увреждания: европейска перспектива", в който се анализират различни рамки, засягащи предоставянето на услуги, а оттам и качеството на живота на остаряващи хора с увреждания и възрастни хора с увреждания.
Правна рамка: със специално внимание към насърчаване на автономност и независим живот; повишаване на качеството на услугите; осигуряване на равен достъп до социални услуги и правна защита.
Финансова рамка: включително права и финансиране за услуги, диверсификация на източниците на финансиране, както и предизвикателството на финансови ограничения.
Рамка на участието: относно участието на различни етапи в планирането и изпълнението на политики, програми и услуги.
Оперативната рамка: обхваща диапазон от мерки и услуги за насърчаване автономност и независимост на хората с увреждания, с акцент върху иновациите и добрите практики.
Индивидуална рамка: включва мерки за подготовка на хората с увреждания за промяна и преход; оценка на потребностите и планиране на услуги за физически лица; и мерки за гарантиране на правото да бъдат напълно информирани и консултирани.
Общи съображения
Препоръките по-долу вземат под внимание и очертават важни контекстни съображения, свързани с укрепването на правата за остаряващите хора с увреждания и възрастните хора с увреждания и подобряване на услугите, предназначени за тях. Този контекст включва следните точки.
Демография. Глобалната тенденция към остаряващите общества е добре установена, с увеличаване на пропорциите на остаряващите хора с увреждания и възрастните хора с увреждания. Съществува историческа обусловеност за пренебрегване на потребностите и интересите на тези две групи от граждани в повечето общества.
Различни изходни позиции и ресурсни ограничения. Държавите-членки са на различни етапи на икономическо и социално развитие, което се отразява на напредъка им към осигуряване на пълни права и услуги за подпомагане на хора с увреждания. Това се признава в Препоръка Rec(2006)5 на Съвета на Европа относно План за действие за подпомагане на правата и пълноправното участие в обществото на хората с увреждания: подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006-2015. ("План за действие на Съвета на Европа за хората с увреждания 2006-2015"), в който се посочва, че държавите-членки следва да работят за изпълнението на плана "в рамките на националните финансови ресурси "(точка 1.5). Икономическите ограничения са съществена реалност за всички държави в напредъка им към прилагането на иновативни социални политики, които гарантират пълни права и необходимите услуги за хора с увреждания.
Фундаментални принципи. Те включват: равни възможности за всички граждани; недискриминация; зачитане и приемане на хората с увреждания като част от човешкото многообразие; правото на хората с увреждания да бъдат изцяло ангажирани в процесите на вземане на решенията, които ги засягат; Универсален дизайн, (среди, продукти, услуги, достъпни и използваеми от всички), както е посочено в Плана за действие на Съвета на Европа за хората с увреждания 2006-2015 г. и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Държавите-членки се приканват да се следват тези препоръки при тяхното изпълнение на Плана за действие на Съвета на Европа за хората с увреждания 2006-2015 г.
1. Насърчаване на автономност и независим и активен живот
Остаряващи хора с увреждания и възрастни хора с увреждания искат да живеят живота си с максимална степен на свобода и независимост, в човешка и физическа среда и при наличието на услуги, които улесняват, а не възпрепятстват този стил на живот. Следващите препоръки следва да работят за постигането на тази цел.
1.1. Правото на избор и самоопределение трябва да бъде зачитано. Всяко ограничение на това основно право следва да бъде допускано само в строго определени случаи.
1.2. Ресурсите и личния потенциал на живот на самите остаряващи хора и възрастни хора, трябва да бъдат признати и включени в подхода към планирането и предоставянето на подкрепа.
1.3. Тъй като някои групи в обществото (като жените, малцинствата, мигрантите и хората с различна сексуална ориентация) са изложени на риск от дискриминация, от особено значение е да се запази тяхното равноправие при организирането на услуги и подкрепата на автономен и независим живот.
1.4. Жилищните договорености (у дома, при подпомагано настаняване или в настаняване в институция) трябва да вземат предвид желанията и нуждите на отделните хора.
1.5. Възможности за рехабилитация и обучение следва да бъдат предоставени при поискване, с цел подпомагане на независим начин на живот.
1.6. В програмите за възрастните хора с увреждания трябва да бъде включена подготовка за настъпващите промени в живота.
1.7. Принципът на ученето през целия живот следва да се прилага, независимо от възрастта и способностите на индивидите. Непрекъснатото развитие на нови умения, помага да се гарантира личната автономност, достъпът и участието в обществото. Професионалното обучение трябва да бъде адаптирано към индивидуалните потребности.
1.8. Възможностите за активно участие във всички области на живота (например, доброволци, политически, културни, социални работници и професионални дейности), следва да бъдат насърчавани от правителствата, признавайки знанията и житейския опит на възрастните хора.
1.9. Самотата и изолацията на много хора в тези групи трябва да бъде призната и отчитана чрез създаването на възможности за активно участие в например специални доброволчески схеми и членство в читалищата.
1.10. Възрастта за пенсиониране трябва да бъде по-гъвкава и въз основа на лични предпочитания и капацитета за подпомагане.
1.11. Бедността сред хората с увреждания трябва да бъде предотвратена чрез адекватни мерки за социална защита.
1.12. Безплатни и достъпни съвременни информационни системи и консултиране - включително чрез Интернет - трябва да са на разположение в помощ на хората при вземането на свои собствени решения и независимото организиране на живота им.
1.13. Жилищните, обществените сгради и транспорт следва да бъдат напълно достъпни и използваеми, за да се гарантира възможно най-висока степен на автономност и свобода на движение за хората с увреждания.
1.14. Държавните органи трябва да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че транспортът е достъпна и приемливи.
1.15. Държавите-членки трябва да вземат мерки за ускоряване събирането на данни, подобряване на научните изследвания и съставяне на статистика и данни във връзка с нуждите на остаряващите хора с увреждания и възрастни хора с увреждания.
1.16. Персоналът на службите за подпомагане следва да признава, както в неговото обучение, така и при извършване на служебните си задължения, правата на заинтересованите лица на лична автономия и избор на вида, местоположението, времето и темпото на услугите, които им се предоставят, когато е такава помощ е необходима за живота.
1.17. Роднините следва да получават материали и друга помощ, за да им се даде възможност да подпомагат дадено лице с увреждания у дома.
1.18. Трябва да бъдат открити процедури за оценяване и отговор на нуждите на хората, подлежащи на независим преглед и оспорване.
1.19. Личностният потенциал и способности на индивидите винаги трябва да бъдат включени в цялостната оценка на техните нужди и изисквания за подпомагане.
1.20. Редовни периоди на социален патронаж следва да бъдат на разположение за предоставяне на грижи в семейството, за да могат да се отделят временно от своите отговорности. Тази практика има за цел да гарантира, че помощта за хората с увреждания може да бъде предоставени в домашни условия възможно най-дълго.
1.21. Службите и техните служители са длъжни да спазват и да вземат предвид темпото и ритъма на живот на хората, с които работят.
2. Подобряване на качеството на услугите
Исторически погледнато, количеството и качеството на базирани в общността и институциите услуги за подкрепа в тази област са били незадоволителни, особено за хора с интелектуални затруднения. Възрастните хора с увреждания са страдали от двойно неизгодно положение, както се вижда от техния относително нисък приоритет в политиките и разпоредбите за здравните и социалните заведения. Хората с увреждания сами са ръководели кампании за промяна, в резултат на широкото търсене и натиск за по-високо качество на обществените услуги. Това е довело до промяна на модела, тъй като те традиционно разглеждани като пасивни "клиенти" и "пациенти" , прогресивно поемат по-активни и независими роли като потребители или ползватели на услуги.
Следващите препоръки са предназначени за подпомагане на повишаването на качеството на услугите в тази област.
2.1. От съществено значение е предоставяните на услуги, които са достатъчни по качество и количество.
2.2. Остаряващите хора с увреждания и възрастни хора с увреждания трябва да бъдат изцяло и пряко участващи в процеса на проектирането, изпълнението и оценката на услугите. Семействата, доставчиците на здравни услуги и приятелите също трябва да бъдат включени в тези процеси, когато е целесъобразно.
2.3. Така че, доколкото е възможно, услугите трябва да се предоставят в дома или общностната среда на дадено лице, а не в институция, и най-близо до дома на човека, доколкото е възможно.
2.4. Когато са необходими няколко различни услуги за подпомагане (например, здравни и социални грижи), те трябва да бъдат внимателно координирани или интегрирани, за да се посрещнат нуждите на индивидуалния получател.
2.5. На разположение трябва да има независими съветници, за да се даде възможност на хората да се справят с комплекса от услуги и да ги насочат към подходящи ресурси, както службите, така и професионалистите.
2.6. Качеството на услугите зависи много от достатъчното количество на работна сила, предоставени от персонал, обучен за изпълнение на изискванията за компетентност относно техните конкретни роли и задачи. Техният професионализъм трябва да бъде разбран и правилно възнаграден.
2.7. Когато участват доставчици на здравни услуги (членове на семейството, платени лични асистенти), подходящото обучение, информация и подкрепа следва да бъдат предоставени от публични органи или неправителствени организации.
2.8. Услугите следва да бъдат финансирани адекватно, съгласно необходимото, ако не е достатъчно, за да бъдат със задоволително качество. Лицата, които отговарят за финансирането трябва да разгледат различни източници на финансиране, като държавно финансиране, национални и международни неправителствени организации, лотарии, вноски от бизнеса и вноски от самите потребители на услугите.
2.9. Правото на добро качество на услугите, предоставяни от всички доставчици на услуги, следва да бъде определено и гарантирано в законодателството, с ясно определени средства за правна защита. Областите, които следва да бъдат обхванати включват: обучение и квалификация на персонала, стандарти за качество при специфични услуги, системи за мониторинг и контрол, както и системи за подаване на жалби.
2.10. Системи за гарантиране на качеството и системи за управление, които отчитат етичните съображения и професионалните стандарти, са подходящи в тази област и трябва да се използват при тези услуги.
2.11. Качествените цялостни услуги трябва да отдават нужното внимание не само на физическите нужди. Те следва, при необходимост, да отговарят на културни, емоционални, сексуални и духовни нужди на хората
2.12. Качеството се подобрява, когато услугите са индивидуализирани чрез средства като подробни планове за действие за всеки отделен човек с увреждане.
2.13. Тъй като новите технологии играят все по-голяма роля в услугите за подпомагане, те трябва да бъдат напълно достъпни за остаряващите хора с увреждания и възрастните хора с увреждания и да са част от интегрирана система за индивидуално подпомагане.
3. Увеличаване на равния достъп до услуги, включително социални услуги, както и правна защита
Очевидно за остаряващите хора с увреждания и възрастните хора с увреждания е важно да имат пълен и равен достъп до правна защита и социални услуги. Исторически погледнато, това не винаги е било така, като съществуват значителни различия между отделните държави. Правната защита е от особена важност, тъй като и без това тези хора са уязвими към местните вариации в политиките и разпоредбите. Разбира се, всички граждани трябва да имат равен достъп до услуги, които им се полагат по закон, от които хората с увреждания не правят изключение.
Следващите препоръки са предназначени да помогнат за повишаване на равния достъп до услуги, включително социални услуги, както и правна защита.
3.1. Хората с увреждания не трябва да изпитват каквото и да е намаляване на техните права, по време на тяхното израстване или при достигането на по-напреднала възраст.
3.2. Хората трябва да могат да определят едно или повече доверени лица (независимо дали са от собственото им семейство или не) преди настъпването на недееспособност, свързана с влошаване на инвалидността.
3.3. Хората с увреждания трябва да бъдат защитени от насилие и малтретиране, например чрез лесен достъп до горещи телефонни линии и други системи.
3.4. Равни права за достъп до социални услуги и правна защита следва да бъдат гарантирани в цялата държава, включително и в държавите с федерална структура.
3.5. На разположение следва да има система за защита правата на гражданите (омбудсман), тъй като опитът показва, че това може да осигури ценно средство за правна защита и закрила на лицата, които считат, че им е бил отказан равен достъп до социални услуги и/или правото им на правна защита. Една такава система може да се прилага за всички групи граждани или може да има система, предназначена специално за хората с увреждания.
3.6. Всички такси за ползвателите на услуги следва да са на достъпна ниво, за да се гарантира, че разходите не са бариера пред достъпа до услуги, необходими за засегнатите лица.
3.7. Услуги и правна защита следва да се предоставят на равни начала за всички лица, независимо от техния начин на живот, произход, вид или степен на увреждане, възраст, социален или семеен произход, финансови възможности и философски или религиозни убеждения.
1 Изразите "остаряващи хора с увреждания" и "възрастни хора с увреждания" се отнасят за две отделни, но свързани групи от хора. Първата група се отнася за хора, които са остарели като са страдали от увреждания в по голяма част от живота си, понякога от раждането. За втората група, увреждането е настъпило в относително напреднала възраст.
