Права на човекаПрепоръка CM/Rec(2008)5
Препоръка CM/Rec(2008)5
на Комитета на министрите на държавите-членки
относно политиките за ромите и / или чергарите в Европа
(Приета от Комитета на министрите на 20 февруари 2008 г.,
на 1018-то заседание на заместник-министрите
Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,
Като има предвид, че целта на Съвета на Европа е постигане на по-голямо единство между своите членове и че тази цел може да бъде постигната, по-специално чрез общи действия в областта на правата на човека и социалното сближаване, които формират основните ценности и цели на Съвета на Европа;
Като признава, че ромите и чергарите са подложени, от повече от пет века, на широко разпространена и трайна дискриминация, отхвърляне и маргинализация в цяла Европа и във всички области на живота; и са били целенасочени жертви на Холокоста; и че принудителното разселване, дискриминация и изключване от участие в социалния живот са довели до бедност и неравностойно положение на много ромски и чергарски общности и лица в цяла Европа;
Признавайки, че дискриминационното отношение спрямо ромското население е обособена форма на расизъм и нетолерантност, което е източник на враждебни действия, вариращи от изключване до насилие срещу ромските и чергарски общности;
Признавайки ролята на медиите и образованието от гледна точка на устойчивостта на предразсъдъците срещу ромите, както и факта, че те могат потенциално да помогнат за преодоляване на тези предразсъдъци;
Като осъзнава, че дискриминацията и социалното изключване могат да бъдат преодолени най-ефективно чрез цялостни, съгласувани и проактивни политики, насочени както към ромите, така и към мнозинството, което гарантира интеграцията и участието на ромите и чергарите в обществата, в които живеят и зачитането на тяхната идентичност;
Като има предвид, че всички права на човека са неделими, взаимозависими и взаимосвързани, и че икономическите и социалните права са основни права, които трябва да бъдат подкрепени с конкретни усилия на местно и правителствено ниво, за да се гарантира, че те са достъпни и за най-бедните и най-непривилегированите групи и общности;
Като има предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията на ООН за правата на детето, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5) и Протокол № 12 (ETS № 177) и Протокол № 14 (ETS № 194, считано от датата на влизането му в сила) към него, Европейската харта за регионалните или малцинствените езици (ETS № 148), Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (ETS № 157), ревизираната Европейска социална харта (ETS № 163), както и Европейската конвенция за гражданството (ETS № 166);
Като има предвид Препоръка № R (2000) 4 на Комитета на министрите относно образованието на ромските / циганските деца в Европа, Препоръка Rec(2001)17 относно подобряване на икономическото положение и заетостта на ромите / циганите и чергарите в Европа, Препоръка Rec(2004)14 относно движението и лагеруването на чергарите в Европа, Препоръка Rec(2005)4 относно подобряването на жилищните условия на ромите и чергарите в Европа, Препоръка Rec(2006)10 относно по-добър достъп до здравеопазване за ромите и чергарите в Европа;
Като припомня Препоръки № 563 (1969г.), 1203 (1993г.) и 1557 (2002г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и резолюции № 125 (1981г.), 249 (1993г.), 16 (1995 г.) и 44 (1997г. ) и Препоръка 11 (1995г.) на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа относно положението на ромите / циганите в Европа;
Като има предвид Обща политическа препоръка № 3 за борба с расизма и нетолерантността спрямо ромите / циганите, Обща политическа препоръка № 7 относно националното законодателство за борба с расизма и расовата дискриминация и Обща политическа препоръка № 10 за борба с расизма и расовата дискриминация в и чрез училищното образование на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН);
Като има предвид Директива на Европейския съюз 2000/43 / ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на раса или етническия произход и Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз;
Като има предвид предложеното рамково решение относно борбата с расизма и ксенофобията на Съвета на Европейския съюз;
Като има предвид ръководните принципи за подобряване на положението на ромите, приети от Европейския съюз (COCEN Group) на срещата на върха в Тампере през декември 1999 г. и резолюциите на Европейския парламент относно положението на ромите в Европейския съюз, приети на 28 април 2005 г., и относно положението на ромските жени в Европейския съюз, приета на 1 юни 2006 г.
Като е запознат с научните изследвания, събиране на данни и становища на Агенцията на Европейския съюз за основните права (АЕСОП), както и специфичните доклади на АЕСОП относно ромите и чергарите;
Като е запознат с Плана за действие за 2003 г. на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за подобряване на положението на ромите и синтите в зоната на ОССЕ;
Като има предвид целите на многостранната инициатива "Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.", стартирана от девет правителства от Централна и Югоизточна Европа и с подкрепата на Световната банка, Институт Отворено общество, Съвета на Европа, Банката за развитие към Съвета на Европа, Програмата за развитие на Организацията на обединените нации, ОССЕ и Европейската комисия;
Като припомня, че както Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, така и Директивата на Съвета на Европейския съюз 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. позволяват на държавите да предприемат положителни действия за предотвратяване или компенсиране на неравностойното положение, свързано с етническия произход или принадлежност към национално малцинство, с оглед насърчаване на пълно и ефективно равенство;
Като има предвид, че конституционните структури,правни, социални и културни традиции и вътрешното разпределение на отговорностите са различни в различните държави-членки на Съвета на Европа, което може да доведе до различни начини за прилагане на настоящата препоръка,
Препоръчва на правителствата на държавите-членки:
- да приемат, в съответствие с принципите и разпоредбите, посочени в приложението към настоящата препоръка, съгласувана, изчерпателна и адекватно обезпечена с ресурси национална и регионална стратегия с планове за краткосрочни и дългосрочни действия, цели и индикатори за изпълнение на политики за борба с правната и / или социална дискриминация срещу ромите и / или чергарите и прилагане на принципа на равенство;
- да наблюдават и публикуват редовни доклади за оценка на състоянието на изпълнението и въздействието на стратегиите и политиките за подобряване на положението на ромите и / или чергарите;
- да приведат настоящата препоръка на вниманието на националните и местни самоуправляващи се публични органи, ромски и / или чергарски общности и населението като цяло и да осигурят тяхната подкрепа в съответните държави по съответните канали, включително и медиите.
Приложение към Препоръка CM/Rec(2008)5
относно политиките за ромите и / или чергарите в Европа
I. Определения1
Терминът "роми и / или чергари", използван в настоящия текст се отнася до роми, синти, кале, чергари и свързаните с тях групи в Европа, и има за цел да обхване голямото разнообразие от съответните групи, включително групи, които се самоопределят като цигани.
"Политика" е цялостен план, обхващащ общите цели и процедури и предназначен да ръководи и определя настоящите и бъдещите решения, включително законодателните и изготвянето на програми.
"Стратегия" е подробен план на базата на дългосрочни цели за постигане на положителни резултати в ситуации, като например заетостта на ромите, или умения в планирането на подобни ситуации.
"Програма" е поредица от проекти с обща цел.
"Проект" е поредица от дейности, които преследват поставените цели, предназначени да доведат до конкретен резултат в рамките на ограничен период от време.
"Цел на проекта" е основната цел на проекта. Целта трябва да отговаря на основните проблеми, както и да се определя по отношение на постигане на устойчиви ползи за целевата група (и). Всеки проект трябва да има само една цел на проекта.
"Обект" е описание на целта на проект или програма. В неговия общ смисъл това се отнася до дейности, резултати, цели на проекта и общи цели.
"Продукт" е ясно определените продукти, произтичащи от развиваните дейности.
"Резултати" са продуктите от предприетите дейности , комбинацията от които допринасят за постигането на целите на проекта, а именно, когато целевите групи започват да получават трайни ползи..
"Въздействие / резултати" представляват ефекта от проекта за неговата по-широка среда, както и неговия принос за по-широките секторни цели, обобщени в общите цели на проекта, както и за постигането на общите политически цели.
"Индикатор" е забележимата промяна или събитие, което предостави доказателства за промяна, независимо дали това е краткосрочна или дългосрочна промяна. Индикаторите могат да разкриват усилия и действия на всички нива, от продуктите до целите.
"Важни събития / показатели" са вид обективно проверими показатели, осигуряващи индикации за краткосрочни и средносрочни цели (обикновено дейности), които улесняват оценяването на постиженията в целия проект, а не само в неговия края. Те показват също моментите, в които трябва да се вземат решения или трябва да бъдат извършени дадени действия.
"Участие" е активното участие на едно лице или група от хора в рамките на една дейност, което участие не се ограничава само до консултация, а представлява форма на активно, продължаващо и ефективно ангажиране.
"Мониторинг" е системно и непрекъснато оценяване на напредъка на дадена работа с течение на времето, което дава възможност на участниците да се уверят, че дейностите се извършват по планирания начин и методично се коригират.
"Оценка" означава периодична оценка на уместността, ефективността, ефикасността и степента на постиженията на общата цел.
"Разпространение" представлява широкото разпространение на наличните знания, разработените продукти и резултатите от проекта (например методи, продукти, образователни програми, инструменти / пособия, модели, натрупания опит и политически идеи) сред съответните целеви групи, които играят роля в процеса на интегрирането.
"Процесът на интеграция като цяло" е непрекъснат процес и ориентирана стратегия за интегриране на работните методи, насочени към конкретни групи или специфични аспекти на дадена ситуация, в редовни организационни политики, чиято цел, в края на краищата, е повлияване и прилагане на политиката и генериране на фундаментални промени. Примери: хоризонтално (в отрасли или сектори на подобни организации), вертикално (в рамките на местната, регионалната или националната политика) или транснационално (в рамките на партньорските организации, или чрез организации като Европейската комисия или Съвета на Европа).
"Позитивно действие": "С оглед гарантиране на пълно равенство на практика, принципът за равно третиране не трябва да възпрепятства всяка държава-членка да запази или да приеме специфични мерки за предотвратяване или компенсиране на неравностойното положение, свързано с расов или етнически произход." (EО Директива 2000/43/EО). "Законът трябва да предвижда, че забраната за расовата дискриминация не пречи на запазването или приемането на временни специални мерки, предназначени или предвидени за предотвратяване или компенсиране на неудобствата, причинени при [роми и / или чергари] или за улесняване на пълноценното им участие във всички сфери на живота , Тези мерки не трябва да бъдат продължавани след като планираните цели бъдат постигнати." (ЕКРН Обща политическа препоръка № 7 относно националното законодателство за борба с расизма и расовата дискриминация, параграф 5).
Съгласно член 1.1 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, терминът "расова дискриминация", както е определен в международното право, е "всяко различие, изключване, ограничение или предпочитание на основата на раса, цвят, потекло или национален или народностен произход, което има за цел или резултат да унищожи или увреди признанието, ползването или упражняването на равна основа на човешки права или основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната или която и да е друга област на обществения живот".
Член 2.2 от Директива 2000/43/ЕО на Съвета на Европейския съюз определя расовата дискриминация като "дискриминация по признак на раса или етнически произход". Дискриминацията може да приема различни форми и може да включва преки или непреки форми на дискриминация.
- "Пряка дискриминация е налице, когато едно лице е третирано по-малко благоприятно от друго, което е третирано в сравнима ситуация въз основа на расов или етнически произход". Пример за пряка дискриминация е обява за работа, в която се посочва "не се отнася за лица от ромски произход";
- "Непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими ". Един пример за непряка дискриминация е изискването всички хора, които кандидатстват за определена работа, да се явят на изпит за определен език, въпреки че този език не е необходим за изпълнението на тази работа.
II. ЦЕЛ
Националната и/или регионална стратегия следва да се стреми към осигуряване на равнопоставеност и интеграция на ромите и/или чергарите в обществения, икономическия и политическия живот, насърчаване на овластяването на общността и изграждане на капацитет, повишаване на осведомеността и разбирането на ромската и/или чергарската култура и начин на живот сред останалата част от обществото, и да гарантира зачитането на идентичността на ромите и/или чергарите и ефективната им защита от пряка и непряка дискриминация и сегрегация, както и от расизма.
III. Общи принципи
При изготвянето на стратегии по отношение на ромите и/или чергарите, следва да се спазват следните принципи:
i. да се даде възможност за основан на права, всеобхватен, динамичен и интегриран подход;
ii. признаване на разнообразието на ромските и/или чергарските общности и техните различни нужди, изискващи разнообразни и гъвкави реакции;
iii. подкрепа на участието на ромите и/или чергарите 'като основен компонент на всички етапи на проектиране, изпълнение, мониторинг и оценка на стратегиите, предназначени за тях, както и за насърчаване на изграждането на капацитет в общността;
iv. гарантиране на баланс по пол и възраст на представителството на ромите и/или чергарите;
v. осигуряване на ефективен мониторинг на изпълнението на стратегията, с ясни параметри и критерии за успех;
vi. интегриране на текущата оценка на стратегиите и осъществяване на текущ контрол и усъвършенстване;
vii. гарантиране, че се използват целеви и интегрирани подходи.
IV. Законодателна рамка
i. Всички държави следва да приемат конкретно и всеобхватно антидискриминационно законодателство в съответствие с международните и европейските стандарти; да създадат антидискриминационни органи, оборудвани за насърчаване на равното третиране и подпомагане на жертвите на дискриминация; и да се гарантира, че това законодателство се прилага ефективно. Ефективността на гражданските и административни антидискриминационни закони може да се подобри чрез поставяне на тежестта на доказване за лицето, обвинено в дискриминация, включително пряка и непряка дискриминация и тормоз в приложното поле на закона, чрез подкрепа на положителни действия и осигуряване на ефективни и пропорционални санкции и средства за правна защита.
ii. Законодателството трябва да налага правно задължение на обществените органи за насърчаване на равенството и недискриминацията и да предостави необходимите ресурси, за да стане това възможно.
iii. Тъй като антициганските настроения и насилието срещу ромите и/или чергарите е широко разпространено в Европа, държавите-членки, които все още не са направили това, трябва да направят расистките подбуди утежняващо обстоятелство при наказателното преследване на престъпления, както и да гарантират, че такива престъпления на расова основа са престъпления срещу ромите и / или чергарите.
iv. Тези законодателни разпоредби следва да бъдат ефективно прилагани, за да се гарантира, че расово мотивираните престъпления няма да останат безнаказани. Жертвите на тези престъпления трябва да бъдат активно насърчавани да ги съобщават на полицията или други органи.
V. Разработване на стратегията
1. Установяване на потребностите
Целите на стратегията следва да се основават на цялостна оценка, основана на доказателства за потребностите, извършена от властите, но която взема под внимание становищата на широк спектър от ромски и/или чергарски неправителствени организации, включително женски и младежки организации, както и неправителствени организации и други съответни органи, които работят по отношение на въпросите на ромите и/или чергарите.
ii. Оценката на потребностите, при условие че това е допустимо съгласно националното законодателство, и в съответствие със съществуващите международни стандарти за защита на данните, включително Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS № 108), следва да се извършва чрез, например, изследвания на домакинствата като се събират количествени и качествени данни относно положението на ромите и/или чергарите, с разбивка по пол, възраст и други подходящи показатели.
Тези данни ще бъдат полезни при създаването на първоначалната позиция, спрямо които може да се измерва напредъка, както и при наблюдението на напредъка и оценката на резултатите на стратегията. Ако се използват такива данни от проучвания, заедно със стратегията следва да бъде предоставено ясно определяне на показателите, използвани за мониторинг.
Липсата на данни не трябва да се използва или да спре или неоправдано да забави подготовката на всяка програма или стратегия. Тази липса може да бъде отстранена чрез стартиране на независими проучвания и обществени консултации със съответните заинтересовани страни.
iii. В случай, че ромите и/или чергарите не притежават никакви документи за самоличност, властите следва да извършват в цялата страна програми за регистрация в рамките на определен период от време, безплатно и с опростени процедури, като положат специални усилия за достигане на категории от населението, които са по-уязвими поради преместване, ограничен достъп до информация, проблеми с грамотността, и т.н. (например, жени, възрастни хора, хора, чийто майчин език е различен от официалния език).
iv. В събирането на данни за населението публичните органи следва да спазват принципите на поверителността, информираното съгласие и доброволната самоидентификация.
2. Разработване на последователна и координирана стратегия
Стратегията за ромите и/или чергарите следва, когато е необходимо, да включва преглед на законодателството и административните практики, за да се гарантира последователно и координирано изпълнение и отстраняване на препятствията, включително дискриминацията по полов признак и номадски или полуномадски начин на живот, за тяхното ефективно изпълнение. Преразглеждане чрез изследвания и проучвания следва да бъде предприето от съответните заинтересовани страни и може да се допълва от кампании за повишаване на осведомеността.
ii. Стратегията трябва да включва най-добрите практики на вече идентифицирани знания, придобити чрез научни изследвания, поуките, извлечени от наблюдението и задълбочени оценки на националните програми/политики за ромите и/или чергарите в цяла Европа и препоръките, направени от съответните международни, национални и местни организации
3. Участие в политиката/стратегията за развитие
i. Процесът или органът, който изработва стратегията трябва да бъде представителен, доколкото е възможно за всички съответни структури, и трябва да работи в партньорство с различните ромски и/или чергарски общности, засегнати от стратегията, както и с общностите, живеещи в близост до ромите и/или чергарите.
Структурата и съставът на органа или органите, следва да улеснява разработването на междусекторни политики. Националните и международните правителствени и неправителствени организации могат да бъдат консултирани, където е подходящо и уместно.
Представителството на ромите и/или чергарите следва да гарантира баланс между половете и участието на младите хора.
ii. Държавите следва да включват регионалните и местните власти от най-ранните етапи на разработване на стратегията, както и да гарантират техния ангажимент за нейното ефективно прилагане. Регионалните и местните власти следва да разработят планове за действие за прилагане на национални стратегии на местно и регионално ниво.
4. Управление на риска
При разработването на стратегията, особено внимание трябва да се обърне на навременното идентифициране и управление на всички възможни рискове, които биха могли да застрашат правилното ѝ прилагане.
5. Непрекъснат мониторинг и оценка
В стратегията следва да бъдат заложени непрекъснати, независими, активно ангажирани, координирани и прозрачни мониторинг и оценка.
6. Финансиране
i. Следва да се заделят достатъчно финансови средства, когато това е възможно в дългосрочен план, от държавния бюджет, за да се осигури ефективно прилагане, мониторинг и оценка на стратегията. Следователно, дадена стратегия трябва да бъде приемана само след съгласието на органите, отговорни за бюджетната политика и следва да съдържа оценка на разходите на предложените мерки.
ii. Правителствата трябва да осигурят бюджетната подкрепа за участието на ромите и/или чергарите при разработването, прилагането, мониторинга и оценката на стратегията.
iii. 10 Местните и/или регионалните власти следва да включват конкретни действия, насочени към подобряване на условията на живот на ромите и/или чергарите в местното и/или регионално планиране на бюджета, за да се гарантира достатъчно финансиране за изпълнението.
VI. Приемане на стратегията
1. Законодателна рамка
Където законодателните и конституционните практики позволяват, стратегията и/или специфичните мерки за нейното изпълнение, следва да бъдат приети чрез законодателен акт или по друг начин от законодателството, за да се гарантира нейната устойчивост и постоянство.
2. Публично оповестяване на стратегията и повишаване на информираността
i. Текстът на стратегията и на всички постановления за изпълнението ѝ следва да бъдат предоставени в достъпен за всички формат . Той трябва да бъде преведен, когато е необходимо, на езика на ромите или на езиците, често използвани от местните ромски и/или чергарски общности и следва да бъде популяризиран посредством съответните медии в съответствие с националното законодателство или практика (например Държавен вестник, радио, телевизия , печатни медии, интернет).
ii. Информационни кампании за политиката/стратегията за ромите и/или чергарите трябва да придружават всички етапи от разработването на стратегията, от разработването ѝ до нейната оценка. Повишаването на информираността относно съдържанието и постигнатия напредък трябва да бъде насочено към всички йерархични нива на управление и предполагаемите бенефициенти, както и към широката общественост. Властите на всички нива трябва да получават информация, насоки и обучение по отношение на тяхното задължение за изпълнение на стратегията, както и да се въздържат от дискриминация.
iii. Такива кампании следва да предоставят информация относно положението на ромите и/или чергарите относно антидискриминационните разпоредби, върху индивидуалните права и правната защита в случаи на дискриминация. Информацията за антидискриминационните органи трябва да бъде на език, който е лесно разбираем от нейните основни бенефициенти.
iv. Информационните кампании, насочени към насърчаване на зачитането и разбирането на ромската/чергарска история и култура, следва да съпътстват оповестяването на стратегията. Трябва да бъдат насърчавани подкрепата и участието на други общности, особено на популациите, живеещи в близост и взаимодействащи си с ромите и/или чергарите. Междукултурният диалог и разбиране по отношение на ромската култура, културните особености на номадски и полуномадски начин на живот и очакванията на мнозинството трябва да се насърчават
VII. Изпълнение на стратегията
1. Механизъм за изпълнение
На национално, регионално и местно равнище трябва да се въведе механизъм за прилагане, подходящо финансиран и обезпечен със съответния персонал.
ii. Следва да се гарантира междуведомственото сътрудничество и координация между различните агенции, участващи в изпълнението на стратегията, за да се избегне дублирането на усилия и да се постигне ефективно изпълнение.
iii. Съответните законодателни или административни текстове трябва да съдържат:
- ясна информация относно правомощията, включително състава, координацията, областите на компетентност, законовите правомощия, отговорностите и финансирането на механизма за изпълнение;
- съответните срокове за изпълнение и целите, бюджетните средства, както и задължението за предоставяне на информация и сътрудничество със звената, отговорни за мониторинг на стратегията.
2. Позитивно действие
i. Където това все още не е направено, засегнатите държави следва да обмислят изменение на националното си законодателство по подходящ начин, за да се даде възможност за позитивни действия, насочени към преодоляване на конкретните препятствия, изпитвани от роми и/или чергари и да бъдат предоставени равни възможности на ромите и/или чергарите в обществото.
ii. Следва да се обсъдят позитивни мерки, например, за да се даде възможност на ромите и/или чергарите да имат равен шанс за достъп до всички нива на образование и/или на пазара на труда, както и да бъдат наемани като консултанти в различни области (образование, здравеопазване, жилищно настаняване, заетост и т.н.). Следва да се предприемат позитивни мерки за насърчаване на кариерното развитие на ромите и/или чергарите, inter alia, в сферата на образованието, медиите, държавната администрация и полицията. Следва да бъде насърчавано равностойното участие на ромите и/или чергарите в изборните процеси на национално, регионално и местно ниво.
3. Медиатори или асистенти
Когато това е възможно, ромски и/или чергарски медиатори или асистенти, трябва да се използват и назначават от държавните, местните или регионалните власти, с предварително допитване до съответните ромски и/или чергари общности, за да служат като контактни лица, предоставящи информация на тези общности и улесняващи административните и други процедури в различните области на изпълнението на стратегията/политиката. Те трябва да бъдат институционализирани и да получават специално и качествено обучение, финансирано, когато е възможно, от държавните, местните или регионалните власти.
ii. Медиаторите или асистентите, обаче, следва да имат само допълваща и временна роля, а не да служат като заместител на по-дългосрочни мерки за оправомощаване и образование на тези общности.
4. Насоки и обучение
Всяко ново законодателство в областта на борбата с дискриминацията трябва да бъде придружавано от насоки за правоохранителните органи, подпомагащи ефективното прилагане на закона. Персоналът на правоприлагащите органи трябва да получи обучение относно неговото задължение да се въздържа от расистки мотивирани самостоятелни действия и активно предотвратяване и експедитивно преследване на такива действия, за да се осигури безопасността и сигурността на ромските и/или чергарските общности в дългосрочен план . Те трябва да поддържат постоянен контакт с ромските и/или чергарските общности и техните лидери, с цел насърчаване на сътрудничеството и разбирателството.
Държавните служители (като учители, полицаи, общопрактикуващи лекари, социални работници) трябва да бъдат запознати с пряката и непряка форма на расизъм и антициганските настроения в хода на общото им обучение.
ii. Държавите-членки трябва да гарантират, че общинските и другите местни власти разработват процес на институционално развитие, за да се гарантира, че те се отнасят към ромските и/или чергарските общности по справедлив и равноправен начин. Обучението на персонала, ясното лидерство, ефективното управление и надзор, практическите насоки, мониторинга на изпълнението, както и ефективните процедури за подаване на жалби, са полезни инструменти за осигуряване на институционална промяна.
5. Роля на гражданското общество
I. Представителите на ромите и/или чергарите в гражданското общество, по-специално неправителствените организации, следва да бъдат насърчавани да участват в разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките, насочени към подобряване на условията им на живот, както на национално, така и на местно ниво, така че процесът да може да се възползва от техния ценен опит и познания.
ii. Властите следва да гарантират баланса между половете в консултативния процес.
iii. За да се осигури ефективно партньорство с неправителствени организации, държавите-членки следва да насърчават:
- многостранни партньорства с ромските и/или чергарските организации;
- създаването на мрежи от ромски и/или чергарски организации;
- разработването на общи проекти и редовни контакти между ромски и/или чергарски и неромски/чергарски организации;
- разпространението на информация сред ромските и/или чергарските общности;
- повишаване на капацитета на ромите и/или чергарите, за да им се даде възможност да участват в проекти за развитие на местно, национално и международно равнище, насочени към уязвимите групи.
iv. Централните и местни или регионални агенции следва да получат подходящи ресурси, за да разработят инициативи в области с ромски и/или чергарски общности.
v. Държавите-членки са отговорни за стратегията и следва да се въздържат от прехвърлянето на тежестта на отговорността за изпълнението върху неправителствените организации.
vi. Властите трябва да държат НПО отговорни за правилното използване на публичните средства, които са им отпуснати.
6. Процес на интеграция
i. Нуждите на ромските и/или чергарските общности трябва да бъдат включени в широкообхватни национални стратегии. Достъпът до тях и участието на обществото като цяло са основни цели, но когато е необходимо, следва да бъдат преследвани целенасочени мерки относно ромите и/или чергарите Процесът на интеграция следва да осигури връзка с останалата част от дейността в една и съща област, да улесни приемането на проблемите на всички равнища, както и да разреши достъпа до всички необходими административни механизми, за да гарантира, че ромите и/или чергарите имат думата при вземането на решенията, които ги засягат. Целенасочени политики трябва да гарантират, че конкретните проблеми не се губят от поглед и особеностите на населението от ромските и / или чергарските общности не остават невидими за общите политики.
Интеграционната стратегия трябва да взема под внимание различията между половете, както и специфичните нужди на мъжете и жените.
ii. Изпълнението трябва да излиза извън рамките на проекта за подобрения, на базата на системни промени.
VIII. Мониторинг и оценка на изпълнението на стратегията
1. Насоки за мониторинг2
i. Трябва да бъдат създадени подходящи правителствени структури и процеси за мониторинг на изпълнението в различните сектори и на местно и/или регионално равнище. Системите за мониторинг следва:
- да бъдат независими, прозрачни, добре координирани и достатъчно финансирани;
- да включват висши длъжностни лица и разнообразни представители на ромите и/или чергарите, избрани от самата общност и от ромските неправителствени организации. Равнопоставеността между половете следва да се спазва;
- да работят на базата на предварително определени показатели и критерии, за да се даде възможност за ефективна оценка на действията, предприети в продължение на период от време.
ii. Законодателни или административни текстове относно създаването на структури или процеси за мониторинг трябва да съдържат ясни разпоредби относно:
- мандатът, компетенциите, съставът, честотата на мониторинг, както и финансирането;
- набор от показатели и критерии за всяка област, обхваната от стратегията. Тези показатели трябва да бъдат ясно свързани с общата цел на стратегията;
- категориите на мерките, които трябва да се предприемат за постигане на целите на стратегията, както и чрез кои съществуващи държавни органи, след консултация с асоциациите на съответните лица;
- мерките/проектите, които могат да бъдат възложени на асоциациите на съответните лица за изпълнението и последващата дейност и финансовите отчети, както и общите условия, които трябва да бъдат изпълнени в този контекст;
- координацията и съгласувателните процедури, които трябва да бъдат следвани;
- отговорността на публичните органи за предоставянето на докладите от мониторинга;
- гаранции за независимост, а именно свободата за назначаване на персонал и публичното изразяване на становища, защита срещу произволно уволнение или неподновяване на мандата.
2. Публикуване на докладите от мониторинга
i. Докладите от мониторинга трябва да бъдат периодично, обществено, превеждани на езиците, използвани от засегнатите общности (например ромски), и широко разпространени чрез достъпни формати (като аудиокасети или CD Rom) и Интернет, за да се даде възможност за добра, надеждна публична информация за проблемите на ромите и/или чергарите.
Следва да се обсъди организирането на срещи с обществеността с участието на политици и експерти и представители на засегнатите общности.
ii. Мониторингът на изпълнението следва да включва процес на консултации с ромските и/или чергарските общности.
iii. Възгледите на ромските и/или чергарските организации, включително различните гледни точки, следва да бъдат отразени в мониторинговите доклади.
iv. Трябва да бъде насърчаван независим мониторинг от организации на гражданското общество и техните препоръки, следва да бъдат взети под внимание, както е подходящо.
3. Оценка
i. Оценките следва да се извършват в рамките на многогодишна програма или стратегия, с определена честота (например, два пъти на всеки пет години), и след приключване на програми и стратегии, с цел идентифициране на дългосрочните въздействия и резултати за диапазона на бенефициентите, за които са предназначени.
ii. Оценките следва:
- да се извършват от независими органи, компетентни по въпросите на разработването, мониторинга и оценяването и при широко представителство на заинтересованите страни;
- да бъдат основани на доказателства и да се възползват от резултатите от мониторинга, като и да включват не само дарителите и изпълнителните органи, но и перспективата за други участници, по-специално значението за предполагаемите бенефициенти и реалното въздействие върху техния живот;
- да включват преглед на дейността, ефективността на разходите и ефективността на изпълнителните органи за гарантиране на отчетността и да бъдат прозрачни в своите заключения, с цел насърчаване на доверието;
- да се превърнат в инструменти за обучение и да бъдат използвани при укрепването на бъдещи програми и стратегии за ромите и/или чергарите в подобни области на национално, регионално и/или местно равнище.
iii. Финансирането на мерките, насочени към постигането на целите на стратегията трябва да бъде разрешено, съгласно съответните процедури, съществуващи във всяка държава, за определения период на продължителността на политиката и да бъде преразглеждано всяка година.
iv. Ако доклад, предоставен от правителствена одитна агенция съдържа достатъчно информация относно аспекти, даващи основание за продължаване на каквито и да било мерки, този доклад може да замени доклада за резултатите от оценката чрез включване на позоваване на последния доклад.
1 Определението за "ромите и чергарите" е взето от речника, свързан с ромската терминология, използван в Съвета на Европа. Определенията на основните термини от "политика" до "оценка" се основават предимно на Наръчника за управление на проектен цикъл, публикуван от Европейската комисия през март 2001 година. Определенията за "разпространение" и "интеграционна стратегия" са взети от холандската папка на Агенцията по социалните въпроси "Как да планираме разпространението и интеграцията на проект, Насоки за EQUAL", 2004 г.)
2 Следващите препоръки се отнасят само за области, които не са обхванати от държавните доклади, представени съгласно обвързващи инструменти, като например Рамковата конвенция за защита на националните малцинства или Европейската харта за регионалните или малцинствените езици.
