СЪВЕТ НА ЕВРОПА
КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ

Препоръка Rec(2006)8
На Комитета на министрите на държавите членки
относно помощта, оказвана на жертви на престъпления

(Приета от Комитета на министрите на 14 юни 2006 г. на 967-тo заседание на заместник-министрите)

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15.б от Статута на Съвета на Европа,

Като осъзнава факта, че наказателното преследване е ежедневно явление, което засяга живота на гражданите в цяла Европа;

Като взе предвид Препоръка № R (87) 21 за оказване помощ на жертвите и предотвратяването на престъпления срещу тях, предназначени да допълнят Европейската конвенция за обезщетяване на жертвите, пострадали от насилие (ETS № 116, 1983 г.) и Препоръка № R (85) 11 относно позицията на жертвите в рамките на наказателното право и процес;

 Отбелязвайки, че след приемането на Препоръка № R (87) 21, няколко препоръки са били приети от Комитета на министрите и значими събития са настъпили в сферата на помощ на жертвите, включително развитието в националното законодателство и практика и по-добро разбиране на нуждите на жертвите и новите изследвания;

 Като има предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5, 1950г.), Европейската конвенция за обезщетяване на жертвите, пострадали от насилие (виж по-горе), Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма (CETS № 196, 2005 г.) и Конвенцията на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора (CETS № 197, 2005 г.);

 Припомняйки решенията на конференциите на европейските министри на правосъдието от 2003 г. и 2005 г., приканващи Комитета на министрите да приеме нови правила относно помощта, оказвана на жертвите на терористични актове и техните семейства;

 Отбелязвайки работата на Комитета от експерти по въпросите на тероризма (CODEXTER) по отношение на жертвите на тероризма;

 Като има предвид Насоките относно правата на човека и борбата срещу тероризма, приети от Комитета на министрите на 11 юли 2002 г. и Насоките относно защитата на жертвите на терористични актове, приети на 2 март 2005 г.;

 Като се вземат предвид стандартите, разработени от Европейския съюз и Организацията на обединените нации по отношение на жертвите;

 Като отбелязва със задоволство постиженията на неправителствени организации в подпомагането на жертвите;

 Съзнава необходимостта от сътрудничество между държавите, особено за подпомагане на жертвите на тероризма и други форми на транснационални престъпления;

 Съзнава необходимостта да се предотврати повторно виктимизиране, по-специално на жертвите, принадлежащи към уязвими групи;

 Се убеждава, че отговорността на държавата е да гарантира, че жертвите се подпомагат, за да се справят с нарушителите,

 Препоръчва на правителствата на държавите-членки да разпространяват и да се ръководят в своето вътрешно законодателство и практика от принципите, посочени в приложението към тази препоръка, която замества Препоръка № R (87) 21 за оказване помощ на жертвите и предотвратяване на виктимизацията.

Приложение към Препоръка Rec (2006) 8

1. Определения

За целите на настоящата препоръка:

1.1. „Жертва“ означава физическо лице, което е претърпяло увреждане, включително телесно или душевно, емоционално страдание или имуществена загуба, причинени от действия или бездействия в нарушение на наказателното право на държава-членка. Терминът „жертва“ обхваща също, когато е уместно, роднини или правоприемници на жертвата.

1.2. „Повторна виктимизация“ означава ситуация, в която  едно и също лице страда от повече от един престъпен инцидент в течение на определен период от време.

 1.3. „Вторична виктимизация“ означава виктимизация, която не се случва като пряк резултат от престъпното деяние, а се реализира чрез реакцията на институциите и близките до жертвата лица.

2. Принципи

2.1. Държавите следва да гарантират ефективно признаване и зачитането на правата на жертвите по отношение на техните човешки права; те следва, по-специално, да зачитат сигурността, достойнството, личния и семейния живот на жертвите и да признаят негативните ефекти от престъпленията, от които жертвите са пострадали.

 2.2. Държавите следва да гарантират, че мерките, предвидени в настоящата препоръка, са на разположение на жертвите без да се упражнява дискриминация.

2.3. Предоставянето на тези услуги и мерки не трябва да зависи от идентифицирането, задържането, преследването или присъдата на извършителя на престъпното деяние.

3. Помощ

3.1. Държавите следва да определят и да предприемат мерки за облекчаване на негативните ефекти от престъпността и да се ангажират, че жертвите се подпомагат във всички аспекти на тяхната рехабилитация, в обществото, у дома и на работното им място.

3.2. Наличната помощ следва да включва предоставянето на медицинска помощ, материална подкрепа и психологически здравни услуги, както и социални грижи и консултации. Тези услуги трябва да се предоставят безвъзмездно поне в периода непосредствено след престъплението.

 3.3. Жертвите трябва да бъдат защитени, доколкото е възможно от вторично виктимизиране.

 3.4. Държавите следва да гарантират, че жертвите, които са особено уязвими, дори чрез техните личностни характеристики или чрез обстоятелствата, при които престъплението е извършено, могат да се възползват от специални мерки, които са най-подходящи за тяхното положение.

3.5. Където е възможно, помощта трябва да се предоставя на език, разбираем от жертвата.

4. Роля на обществените услуги

4.1. Държавите следва да определят и мерки за подпомагане насърчаването на уважението и признаването на жертвите и разбиране на негативните ефекти от престъпността сред всички служители и организации, които влизат в контакт с жертвите.

Органи, предоставящи наказателно правосъдие

4.2. Полицията и други наказателноправни органи трябва да идентифицират нуждите на жертвите, за да гарантират, че съответната информация, защита и подкрепа се предоставят на тяхно разположение.

4.3. По-специално, държавите следва да улесняват препращането на жертвите от полицията до органите, предоставящи помощ, така че службите да могат да предоставят съответните услуги.

4.4. Жертвите трябва да разполагат с обяснения на решенията, взети по отношение на техния случай и да имат възможност да предоставят съответната информация на правосъдните служители, които вземат тези решения.

4.5. Правни консултации следва да се предоставят, когато е уместно.

Органи в общността

4.6. Държавите следва да насърчават предоставянето на специални мерки за подкрепа или защита на жертвите от организации, предоставящи, например, здравни услуги, социална сигурност, жилищно настаняване, образование и заетост.

Роля на посолствата и консулствата

4.7. Посолствата и консулствата трябва да предоставят на своите граждани, които са жертви на престъпления, подходяща информация и съдействие.

5. Услуги за подкрепа на жертвите

5.1. Държавите следва да осигурят или да съдействат за осигуряване на предоставянето на специализирани услуги за подкрепа на жертвите и да насърчават работата на неправителствените организации при оказване на помощ на жертвите.

Минимални стандарти

5.2. Тези услуги трябва:

- да бъдат лесно достъпни

- да предоставят на жертвите безвъзмездна емоционална, социална и материална подкрепа преди, по време и след приключване на разследването и съдебното производство

- да се предоставят от лица, които са напълно компетентни да се занимават с проблемите на жертвите, които обслужват

- да предоставят информация на жертвите относно техните права и наличните услуги

- да препращат жертвите към други услуги, когато е необходимо

- да зачитат поверителността при предоставянето на тези услуги

Специализирани центрове

5.3. Държавите се насърчават да подкрепят създаването или поддържането на специализирани центрове за жертви от престъпления като тези, свързани със сексуално и домашно насилие и да се улесни достъпа до тези центрове.

5.4. Държавите могат също да считат за необходимо насърчаването създаването или поддържането на специализирани центрове за жертви на престъпления, свързани с масово преследване, включително тероризъм.

Национални линии за помощ

5.5. Държавите се насърчават да създадат или да подкрепят национални безплатни телефонни линии за помощ за жертвите.

Координация на услугите, предоставяни на жертвите

5.6. Държавите следва да предприемат стъпки, за да гарантират, че работата по предоставяне на услуги на жертвите се координира и че:

- широка гама от услуги е налична и достъпна;

- са въведени и се поддържат стандарти за добри практики за предоставяне на услуги, чрез които се предлага помощ на жертвите;

- осигурено е и се координира  подходящо обучение;

- услугите са достъпни за правителството за консултация относно предложените политики и законодателство.

Тази координация може да бъде предоставена от единна национална организация или по всякакъв друг начин.

 6. Информация

Предоставяне на информация

6.1. Държавите следва да гарантират, че жертвите имат достъп до информация от значение за техния случай и до информация, която е необходима за защитата на техните интереси и упражняване на техните права.

6.2. Тази информация трябва да бъде предоставена веднага след като жертвата влезе в контакт с правоприлагането или с наказателното правораздаване или със социалните или здравни услуги. Тя трябва да бъде съобщена устно, както и в писмена форма, и доколкото е възможно, на език, разбираем за жертвата.

Съдържание на информацията

6.3. Всички жертви следва да бъдат информирани за услугите или организациите, които могат да осигурят помощ от този тип и където е приложимо, за разходите за тази помощ.

6.4. Когато едно престъпление е докладвано с оглед прилагането на закона или когато е предмет на наказателното правораздаване, предоставената информация на жертвата трябва да включва като минимум:

i. процедурите, които ще последват и ролята на жертвите в тези процедури;

ii. как и при какви обстоятелства пострадалият може да получи защита;

iii. как и при какви обстоятелства пострадалият може да получи обезщетение от извършителя на престъплението;

iv. наличието и, когато е приложимо, информация за разходите за:

-правни консултации,

-правна помощ или

-всеки друг вид съвети;

v. как да кандидатстват за държавно обезщетение, ако отговарят на условията;

vi. ако жертвата пребивава в друга държава, всички съществуващи договорености, които ще спомогнат за опазване на неговите или нейните интереси.

Информация относно съдебните производства

6.5. Държавите следва да гарантират по подходящ начин, че жертвите са информирани и разбират:

- резултатът от тяхната жалба;

- съответни етапи в хода на наказателното производство;

- решението на компетентния съд и, когато е уместно, присъдата.

На жертвите трябва да се даде възможност да посочат, че  не желаят да получават такава информация.

7. Право на ефективен достъп до други средства за защита

7.1. На жертвите може да се наложи да потърсят граждански средства за защита на техните права вследствие на извършено престъпление. Затова държавите следва да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че жертвите имат ефективен достъп до всички граждански средства за защита и в рамките на разумен срок, чрез:

 - правото на достъп до компетентните съдилища; и

- правна помощ в съответните случаи.

7.2. Държавите следва да установят процедури за жертвите, които претендират за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на наказателно производство. Следва да бъдат предоставени съвети и помощ на жертвите при образуването на тези жалби и в изплащането на каквито и да било обезщетения.

8. Обезщетение от държавата

Бенефициенти

8.1. Обезщетение следва да се предоставя от държавата на:

- жертви на сериозни, умишлени, насилствени престъпления, включително и сексуално насилие;

- близките и членове на семейството на жертвите, които са загинали в резултат на такова престъпление.

Схема на обезщетение

8.2. Държавите следва да приемат схема за компенсиране на жертвите на престъпления, извършени на тяхна територия, независимо от националността на жертвата.

8.3. Присъденото обезщетение на жертвите трябва да се основава на принципа на социалната солидарност.

8.4. Обезщетението трябва да бъде предоставено без неоправдано забавяне, на най-справедлива и подходяща стойност.

8.5. Тъй като много хора са станали жертви на престъпления в европейските държави, различни от техните собствени държави, държавите се насърчават да си сътрудничат, за да се даде възможност на жертвите да предявят иск за обезщетение в държавата, където е настъпило престъплението чрез разглеждането му от страна на компетентен орган в собствената си страна.

Щети, изискващи обезщетение

8.6. Следва да се предвиди обезщетение за лечение и рехабилитация на физически и психологически травми.

8.7. Държавите следва да обмислят обезщетения при загуба на доход, разходи за погребение и загуба на издръжка на близки. Държавите могат да вземат предвид и отпускането на обезщетение за претърпяна болка и страдание.

8.8. Държавите могат да обмислят начини за компенсиране щети, произтичащи от престъпления против собствеността.

 Субсидиарност

8.9. Обезщетението, отпускано от държавата следва да се присъди до степента, при която вредата не се покрива от други източници, като например от извършителя, застраховката или финансирани от държавата здравни и социални фондове.

9. Застраховка

9.1. Държавите следва да оценят степента на покритие по застрахователни публични или частни схеми за различните категории жертви на престъпления. Следва да се насърчава равният достъп до застраховка за всички жители.

9.2. Държавите трябва да насърчават принципа, че застраховката се предоставя на възможно най-много лица. Застраховката трябва да покрива вещите на лицата, както и тяхната физическа неприкосновеност.

9.3. Държавите се насърчават да популяризират принципа, че застрахователните полици не изключват щети, причинени от терористични актове, освен ако не съществуват други приложими разпоредби.

10. Защита

Защита на физическа и психическа неприкосновеност

 10.1. Държавите следва да гарантират, на всички етапи на процедурата, защитата на физическата и психическа неприкосновеност на жертвите на престъпления. Може да е необходима специална защита на жертвите, които биха могли да бъдат задължени да дават показания.

10.2. Следва да се предприемат конкретни мерки за защита на жертвите от сплашване, репресии или повторно виктимизиране.

 10.3. Държавите следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в случаите, в които може да има опасност за жертвите, когато обвиняемия или осъдения за престъпление, се освобождава, като ги уведомява за това, ако е необходимо.

10.4. Доколкото държавата по своя собствена инициатива указва информацията, посочена в параграф 10.3, тя трябва да гарантира, че жертвите имат право да изберат да не я получат, освен ако комуникацията е задължителна съгласно условията на съответното наказателно производство.

Защита срещу повторно виктимизиране

10.5. Държавите следва да разработят политики, които да идентифицират и да се борят срещу повторното виктимизиране. Предотвратяването на повторното виктимизиране следва да бъде съществен елемент във всички стратегии за подпомагане на жертвите и превенцията на престъпността.

10.6. Всички служители в контакт с жертвите следва да получават подходящо обучение относно рисковете от повторно виктимизиране и начините за намаляване на тези рискове.

10.7. Жертвите трябва да бъдат посъветвани относно риска от повторно виктимизиране и относно средствата за намаляване на тези рискове, както и за получаването на помощ при прилагането на предложените мерки.

Защита на личната неприкосновеност

10.8. Държавите следва да предприемат необходимите стъпки, за да избегнат, доколкото е възможно, разкриване на информация от личния и семейния живот на жертвите, както и за защита на техните лични данни, по-специално по време на разследването и наказателното преследване на извършителя.

10.9. Държавите трябва да насърчават медиите да приемат и прилагат саморегулиращи се мерки, за да защитят личния живот на жертвите и личните им данни.

11. Поверителност

11.1. Държавите следва да изискват от всички органи, независимо дали са създадени по закон или са неправителствени, в контакт с жертвите, да приемат ясни стандарти, чрез които могат да разкриват само на трети страни информация, получена от или свързана с жертвите, при условие че:

- жертвата е дала изричното си съгласие за такова разкриване;

 - налице е законово изискване или разрешение за това.

11.2. В тези два случая на изключение, ясни правила следва да регулират процедурите по оповестяване. Процедурите по подаване на жалби следва да бъдат публикувани с оглед справяне с предполагаемите нарушения на правилата.

12. Подбор и обучение на персонал

12.1. Държавите следва да подпомагат и подкрепят жертвите, като им предоставят услуги по:

- разработване на подходящи стандарти за избор на всички платени и доброволно наети служители, които предоставят пряка помощ на пострадалите;

- организиране на обучение и подкрепа за всички платени и доброволно наети служители, с което се гарантира, че такава помощ се предоставя в съответствие с професионалните стандарти.

Обучение

12.2. Обучението следва като минимум да включва:

- осъзнаване на негативните ефекти от престъпността по отношение на жертвите на престъпления;

- умения и знания, необходими за подпомагане на жертвите;

- повишаване на риска от причиняване на вторична виктимизация и умения, за да се предотврати това.

Специализираното обучение

12.3. Специализираното обучение следва да се предоставя на всички служители, работещи с деца-жертви и пострадали от специални категории престъпления, например, престъпления, свързани с домашно или сексуално насилие, тероризъм, престъпления, мотивирани от расова, религиозна или друга основа, както и на членовете на семействата на жертвите на убийства.

Обучение на служители за предоставяне на други услуги

12.4. Държавите членки трябва да гарантират, че е предвидено подходящо обучение за:

- полицията и служителите, участващи в администрацията на правосъдната дейност;

- спешните услуги и другите присъстващи на сериозни инциденти лица;

- съответния персонал в здравеопазването, жилищното настаняване, социално осигуряване, образованието и заетостта.

12.5. Тези служители трябва да бъдат обучени до ниво, което е подходящо с оглед осъществяването на контакт с жертвите. Обучението трябва да включва като минимум:

- обща осведоменост за последиците от престъпността върху нагласите и поведението на жертвата, включително словесно поведение;

- риска от причиняване на вторична виктимизация и уменията, необходими, за да се намали този риск;

- наличието на услуги, предоставящи информация и помощ на специфичните нужди на жертвите и средствата за достъп до тези услуги.

13. Медиация

13.1. Като се вземат предвид потенциалните ползи от медиацията за  жертвите, органите, създадени по закон следва, когато се занимават с жертвите, да разгледат, когато е подходящо и достъпно, възможностите, предлагани за медиация между жертвата и извършителя на престъплението в съответствие с Препоръка R (99) 19 относно медиацията по наказателни дела на Комитета на министрите.

13.2. Интересите на жертвите следва да бъдат изцяло и внимателно обмислени когато се взима решение и по време на процедура по медиация. Особено внимание следва да се обърне не само към потенциалните ползи, но и на потенциалните рискове за жертвата.

13.3. Когато се предвижда медиация, държавите следва да подкрепят приемането на ясни стандарти за защита на интересите на жертвите. Те следва да включват способността на страните да дадат свободно съгласието си, въпроси, свързани с поверителността, достъпа до независими съвети, възможността да се оттеглят от процеса на всеки етап и компетентността на медиаторите.

14. Координация и сътрудничество

14.1. Всяка държава трябва да развива и поддържа координирани стратегии за насърчаване и за защита на правата и интересите на жертвите

14.2. За тази цел, всяка държава трябва да гарантира, както на национално, така и на местно ниво, че:

- всички органи, участващи в наказателното правосъдие, социалното осигуряване и здравеопазването, в публичния, частния и доброволческия сектор, работят заедно за осигуряването на координиран подход към жертвите;

- допълнителните процедури са разработени, за да се справят с големия брой ситуации по виктимизация заедно с подробни планове за изпълнение, включително идентифициране на водещите органи.

15. Международно сътрудничество

Подготовка на отговори на държавите

15.1. Държавите следва да си сътрудничат при изготвянето на ефективен и координиран отговор на транснационалните престъпления. Те трябва да гарантират, че изчерпателен отговор е достъпен за жертвите и си сътрудничат в предоставянето на услугите.

Сътрудничеството с държавите на пребиваване

15.2. В случаите когато, престъплението е настъпило в държава, различна от тази, в която жертвата обичайно пребивава, държавата и държавата на пребиваване трябва да си сътрудничат, за да осигурят защита на жертвата и да помогнат на жертвата при съобщаване за престъплението, както и в съдебния процес.

16. Повишаване на обществената информираност относно последиците от престъпността

16.1. Държавите следва да допринасят за повишаване на обществената осведоменост за нуждите на жертвите, като се насърчава разбирането и признаването на действието на престъпления с цел предотвратяване на вторична виктимизация и улесняване на възстановяването на жертвите.

16.2. Това трябва да се постигне чрез държавно финансиране и публични кампании, като се използват всички налични медии.

 16.3. Ролята на неправителствения сектор в областта на фокусирането на общественото внимание върху положението на жертвите, следва да бъде призната, да се насърчава и подкрепя.

17. Изследвания

17.1. Държавите следва да насърчават, подкрепят и доколкото е възможно, да финансират или улесняват набирането на средства за изследванията по виктимологията, включително сравнителни изследвания от местни или чуждестранни учени.

17.2. Изследването трябва да включва:

- наказателно преследване и неговото въздействие върху жертвите;

- разпространение и рискове от наказателно преследване, включително фактори, които влияят на риска;

- ефективността на законодателните и други мерки за подкрепа и защита на жертвите на престъпления - както в областта на наказателното правосъдие и в общността;

- ефективността на намесата от страна на органите на наказателно правосъдие и органите, предоставящи услуги на жертвите.

17.3 Държавите следва да вземат под внимание актуалното състояние на изследванията по виктимология на разположение за разработването на последователни и основани на факти политики, насочени към жертвите.

17.4 Държавите трябва да насърчават всички правителствени и неправителствени органи, занимаващи се с жертвите на престъпления да споделят опита си с други органи и институции на национално и международно ниво.