Съвет на Европа
Комитет на министрите

Препоръка Rec (2005) 10
на Комитета на министрите на държавите-членки,
свързана със "специалните техники за разследване" във връзка с тежки престъпления, включително терористични актове

(Приета от Комитета на министрите на 20 април 2005 г., на 924-тото заседание на заместник-министрите)

Комитетът на министрите, съгласно член 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като припомня, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между своите членове;

Като припомня, че в Резолюция № 1 за борба срещу международния тероризъм, приета на 24-тата Конференция на европейските министри на правосъдието (Москва, 4-5 октомври 2001 г.), Комитетът на министрите бе поканен да приеме спешно всички нормативни мерки, необходими за подпомагане на държавите за предотвратяване, разкриване, преследване и наказване на терористични актове;

Като има предвид, че окончателният доклад на мултидисциплинарната група за международна борба с тероризма (GMT) и последвалите решения на Комитета на министрите признават, че използването на специални техники за разследване е приоритетна област за правни действия от страна на Съвета Европа срещу тероризма;

Като припомня, че в Резолюция № 1 за борбата срещу тероризма, приета на 25-тата конференция на европейските министри на правосъдието (София, 9-10 октомври 2003 г.), Комитетът на министрите бе поканен, наред с другото, да предприеме незабавно действия с оглед приемането на съответните международни инструменти в областта на използването на специални техники за разследване;

Като има предвид окончателният доклад за използването на специални техники за разследване във връзка с терористични актове, изготвен от Комитета на експертите по специални техники за разследване по отношение на терористични актове (PC-TI) и становището на Комитета на експертите по въпросите на тероризма (Codexter) и Европейският комитет по проблемите на престъпността (CDPC) на този окончателен доклад;

Като има предвид проучванията на "добри практики" срещу организираната престъпност, извършени от Групата специалисти по аспектите на наказателното право и криминологичните аспекти на организираната престъпност (PC-S-CO), както и докладите, приети в рамките на програмите за техническо сътрудничество на Съвета на Европа в областта на борбата срещу корупцията и организираната престъпност;

Като има предвид Препоръка № R (96) 8 относно политиката за престъпността в променяща се Европа и Препоръка Rec (2001) 11 относно ръководните принципи на борбата срещу организираната престъпност;

Като има предвид Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS № 108, 28 януари, 1981 г.) и Допълнителния протокол към нея по отношение на надзорните органи и трансграничните потоци на данни (ETS № 181, 8 ноември, 2001 г.); Препоръка № R (87) 15, целяща регулиране на използването на лични данни в полицейския сектор; Препоръка № R (95) 4 относно защитата на лични данни в областта на телекомуникационните услуги, по-специално по отношение на телефонните услуги;

Като има предвид съществуващите конвенции на Съвета на Европа за сътрудничество по наказателноправни въпроси, както и други подобни договори, обвързващи държавите-членки на Съвета на Европа и други държави;

Като има предвид Насоките за правата на човека и борбата срещу тероризма, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 11 юли 2002 г.;

Като отчита задължението на държавите-членки, да се поддържа баланс между необходимостта да се гарантира обществената сигурност чрез мерки за прилагане на закона и защитата на личните права, гарантирана по-специално от Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

Като има предвид, че специалните техники за разследване са многобройни, разнообразни и постоянно променящите се и че общите им характеристики са тайния им характер и факта, че тяхното прилагане може да попречи на основните права и свободи;

Като отчита, че използването на специални техники за разследване е важен инструмент в борбата срещу формите на най-тежките престъпления, включително терористични актове;

Като отчита, че използването на специални техники за разследване при наказателни разследвания изисква конфиденциалност и че на всеки опит за извършване на тежки престъпления, включително терористични актове, трябва да се противодейства, при подходящи обстоятелства, чрез сигурни и тайни действия;

Като отчита необходимостта от засилване на ефективността на използването на специални техники за разследване чрез разработване на общи стандарти за адекватно използване на специални техники за разследване и подобряване на международното сътрудничество в тази област;

Като отчита, че развитието на тези стандарти ще допринесе за укрепване на общественото доверие в използването на специални техники за разследване и доверието между органите на държавите-членки в тази област,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки:

i. да се ръководят, при формулиране на тяхното вътрешно законодателство и преглед на тяхната наказателна политика и практики, както и при използване на специални разузнавателни средства, от принципите и мерките, посочени в Приложението към настоящата препоръка;

ii. да съблюдават тези принципи и мерки да подлежат на цялата публичност, необходима на компетентните органи, които участват в използването на специални техники за разследване.

Приложение към Препоръка Rec (2005) 10

Глава I - Определения и обхват

За целите на настоящата Препоръка, под терминът "специални техники за разследване", се разбират техниките, прилагани от компетентните органи като част от криминални разследвания за целите на разкриването и разследването на тежки престъпления и заподозрени, които имат за цел да съберат информации, без заинтересованите лица да бъдат предупредени.

За целите на настоящата Препоръка, под терминът "компетентните органи", се разбират съдебните органи, органите отговорни за съдебно преследване и разследващите органи, свързани с избирането, съблюдаването и прилагането на специални техники за разследване, в съответствие със законодателството на страната.

Глава II - Използване на специални техники за разследване на национално ниво

а. Общи принципи

1. Държавите-членки следва, в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека (ETS No. 5), да определят в своето национално право обстоятелствата и условията, при които компетентните органи са оправомощени да прибягват до използването на специални техники за разследване.

2. Държавите-членки трябва да предприемат подходящи законодателни мерки, които да позволяват, в съответствие с параграф 1, използването на специални техники за разследване, за да може те да бъдат предоставени на компетентните органи до степента, необходима в демократичното общество и смятана за подходяща, с оглед ефективното провеждане на разследванията и съдебните преследвания.

3. Държавите-членки трябва да предприемат подходящи законодателни мерки, за да гарантират, че прилагането на специални техники за разследване е предмет на адекватен контрол от страна на съдебните органи или други независими органи, чрез предварително разрешение, надзор на разследването или последващ контрол.

б. Условия за използване

4. Специалните техники на разследване следва да се използват само когато са налице достатъчно основания да се смята, че е извършено или е подготвяно тежко престъпление, или се подготвя, от едно или повече конкретни лица, или от индивиди, или група от все още неидентифицирани лица.

5. Следва да се гарантира пропорционалност между последствията от използването на специални техники за разследване и целта, която е била идентифицирана. За тази цел, когато се взема решение за използването на специални техники за разследване, това използване трябва да се оценява в светлината на сериозността на нарушението и да се взима предвид естеството на вмешателство чрез използването на специални техники за разследване.

6. Държавите-членки трябва да гарантират, че компетентните органи прилагат методи на разследване с по-малка степен на вмешателство от специални техники за разследване, ако такива методи позволяват предотвратяване на престъплението или преследване на извършителя, с адекватна ефективност.

7. Държавите-членки трябва, по принцип, да предприемат съответните законодателни мерки, които да позволят представянето на доказателства пред съда, получени чрез използване на специални техники за разследване. Процедурните правила за производството и допустимостта на такива доказателства трябва да гарантират правото на обвиняемия на справедлив съдебен процес.

в. Оперативни насоки

8. Държавите-членки трябва да предоставят на компетентните органи технологии и човешки и финансови ресурси, необходими за улесняване на използването на специални техники за разследване.

9. Държавите-членки трябва да гарантират, че, във връзка със специалните разузнавателни средства, включващи използването на техническо оборудване, законите и процедурите, отнасящи се до такива специални техники за разследване, вземат предвид новите технологии. За тази цел те трябва да работят в тясно сътрудничество с частния сектор, за да се получи неговото съдействие, за да може да се използват най-ефективно съществуващите технологии и да се поддържа ефективността при използването на нови технологии.

10. Държавите-членки трябва да гарантират, в необходимата степен, че комуникационните предприятия, такива като доставчици на мобилни и интернет услуги, поддържат и съхраняват данни за трафика и местоположението, в съответствие с националното законодателство и международните актове, включително Европейската конвенция за правата на човека и Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS No. 108).

11. Държавите-членки трябва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че, когато е необходимо, технологията, използвана при специални техники за разследване, по-специално в областта на прихващане на комуникации, отговаря на минимални изисквания за поверителност, цялостност и достъпност.

г. Обучение и координация

12. Държавите-членки трябва да гарантират, че компетентните органи са адекватно обучени да решават кога да използват специални техники за разследване, да ги използват и да съблюдават за изпълнението им. Това обучение трябва да включва обучение за техническите и експлоатационните аспекти на специалните техники за разследване, обучение за законодателството в областта на наказателните процедури, свързани с използването на специални техники за разследване както и обучение в областта на правата на човека.

13. Държавите-членки следва да обмислят създаването на специализиран съвет на национално равнище, с цел подпомагане или съветване на компетентните органи относно използването на специални техники за разследване.

Глава III - Международно сътрудничество

14. Държавите-членки трябва да се възползват възможно най-много от съществуващите международни споразумения в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по отношение на използването на специални техники за разследване. Ако е необходимо, държавите-членки следва, също така, да определят и разработят допълнителни договорености за такова сътрудничество.

15. Държавите-членки се насърчават да подпишат, ратифицират и прилагат съществуващите конвенции или договори за международно сътрудничество по наказателноправни въпроси в области като обмена на информация, контролираните доставки, разследванията под прикритие, екипите за съвместни разследвания, трансграничните операции и обучението.

Подходящите инструменти включват тези и не само:

- Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 20 декември 1988 г.;

- Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление от 8 ноември 1990 г. (ETS No. 141);

- Наказателната конвенция относно корупцията от 27 януари 1999 г. (EST No. 173);

- Вторият допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 8 ноември 2001 г. (EST No. 182);

- Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г. (EST No. 185);

- Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност от 15 ноември 2000 г. и Протоколите към нея;

- Конвенцията на ООН срещу корупцията от 31 октомври 2003 година.

16. Държавите-членки се насърчават да използват по-добре съществуващите съответните международни форуми, като например Съвета на Европа, Европейската съдебна мрежа, Европол, Евроюст, Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) и Международния наказателен съд с цел да обменят опит, да подобряват международното сътрудничество и да провеждат проучвания за най-добри практики в използването на специални техники за разследване.

17. Държавите-членки трябва да насърчават своите компетентни органи да използват по-добре своите международни мрежи от контакти, за да обменят информации относно националните разпоредби и оперативен опит, с цел да се улесни използването на специални техники за разследване в международен контекст. Ако е необходимо, следва да бъдат разработени нови мрежи.

18. Държавите-членки трябва да насърчават съответствието на техническите оборудвания с международно приетите стандарти, за да се преодолеят техническите пречки за използването на специални техники за разследване в международен контекст, включително по отношение на прихващането на комуникации от мобилен телефон.

19. Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да предприемат необходимите стъпки, за повишаване на доверието между съответните органи, компетентни да използват, да взимат решение относно използването или да контролира прилагането на специални техники за разследване, за да се подобри тяхната ефикасност в международната рамка, като същевременно се гарантира пълното спазване на човешките права.