СЪВЕТ НА ЕВРОПА
КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ

Препоръка Rec(2005)9

на Комитета на министрите на държавите-членки

относно защитата на свидетелите и сътрудниците на правосъдието

(Приета от Комитета на министрите на 20 април 2005 г.,

на 924-то заседание на заместник-министрите

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като припомня, че целта на Съвета на Европа е постигане на по-голямо единство между своите членове;

Като отчита необходимостта да се разработи обща наказателна политика по отношение на защита на свидетели;

Като отбелязва нарастващото признание на особената роля на свидетели в наказателното производство и че техните показания често са от решаващо значение за осъждането на извършителите, особено по отношение на тежки престъпления;

Като има предвид, че в някои престъпни сфери, като организираната престъпност и тероризма, има все по-голям риск свидетелите да бъдат подложени на заплахи;

Като има предвид, че окончателният доклад на Мултидисциплинарната група за международно действие срещу тероризма и последвалите решения на Комитета на министрите признава защитата на свидетелите и сътрудниците на правосъдието като приоритетна област за правни действия от страна на Съвета Европа срещу тероризма;

Като припомня, че в Резолюция № 1 относно борбата с международния тероризъм, одобрен на 24-та Конференция на европейските министри на правосъдието (Москва, 4-5 октомври 2001 г.), Комитетът на министрите бе приканен да приеме спешно всички необходими нормативни мерки за подпомагане на държавите за предотвратяване, разкриване, преследване и наказване на терористични актове, като например подобряването на защитата на свидетели и други лица, участващи в процедури, свързани с лица, обвинени в терористични престъпления;

Като припомня, че в Резолюция № 1 за борба с тероризма, одобрен на 25-та Конференция на европейските министри на правосъдието (София, 9-10 октомври 2003 г.), Комитетът на министрите бе приканен, inter alia, да предприеме незабавни действия с оглед приемане на съответните международни инструменти в областта на защитата на свидетелите и сътрудниците на правосъдието;

Като изразява увереност, че докато всички лица имат граждански дълг да дават искрен показания като свидетели, ако това се изисква от системата на наказателното правораздаване, трябва да има и по-голямо признание на ролята на техните права и нужди, включително правото да не бъдат обект на каквото и да е неправомерно вмешателство или да бъдат лично застрашени;

Като има предвид, че държавите-членки имат задължението да защитават свидетелите срещу подобна намеса, като им предоставят специфични мерки за защита, насочени към ефективно гарантиране на тяхната безопасност;

Като има предвид, че е неприемливо за системата на наказателното правораздаване да не успее да изправи обвиняемите пред съда и да получат присъда, тъй като свидетелите са били ефективно обезкуражени да свидетелстват свободно и честно;

Като осъзнава, че защитата на свидетелите и сътрудниците на правосъдието изискват поверителност и че трябва да се положат усилия, за да се гарантира, че са взети ефективни мерки за осуетяване на опитите за проследяване на свидетелите и сътрудниците на правосъдието, по-специално от страна на престъпни организации, включително терористични организации;

Като има предвид разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека (ETS № 5) и съдебната практика на нейните органи, които признават правото на защита при разпита на свидетеля и оспорване на неговите / нейните показания;

Като взе предвид Препоръка № R (97) 13 относно заплахите срещу свидетелите и правата на защитата, по-специално по отношение на мерките, които трябва да бъдат взети във връзка с уязвими свидетели, особено в случаите на престъпления в семейството; Препоръка № R (85) 4 относно насилието в семейството, Препоръка № R (85) 11 относно позицията на жертвата в рамките на наказателното право и процедура, Препоръка № R (87) 21 относно помощта за жертвите от престъпления и тяхната превенция, Препоръка № R (91) 11 относно сексуалната експлоатация, порнографията, проституцията и трафика на деца и младежи, и Препоръка № R (96) 8 относно наказателната политика в Европа в периода на промени,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки:

i. да се ръководят, при изготвянето на тяхното вътрешно законодателство и преразглеждането на тяхната наказателна политика и практика, от принципите и мерките, приложени към настоящата препоръка

ii. да гарантират, че тези принципи и мерки се разпространяват с цялата необходима публичност до всички заинтересовани органи, като например съдебни органи, следствени служби и органите на прокуратурата, адвокатски колегии, както и съответните социални институции.

Приложение към Препоръка Rec(2005)9

1. Определения

За целите на настоящата препоръка, терминът:

- "свидетел" означава всяко лице, което притежава информация, свързана с наказателно производство, за което той / тя е дал и / или е в състояние да даде показания (независимо от неговия / нейния статут и пряка или непряка, устна или писмена форма на показанията, в съответствие с националното законодателство), които не са включени в определението за "сътрудник на правосъдието";

- "Сътрудник на правосъдието" означава всяко лице, срещу което е образувано наказателно производство, или е бил осъдено за участие в престъпна организация или друга престъпно сдружение от всякакъв вид, или за престъпления на организираната престъпност, но което се съгласява да сътрудничи с органите на наказателното правосъдие, по-специално като дава показания относно престъпно сдружение или организация, или за престъпление, свързано с организираната престъпност или други тежки престъпления;

- "Сплашване" означава всяка пряка или косвено заплаха отправена или с вероятност да бъде отправена с цел отстраняване на свидетел или сътрудник на правосъдието, която може да доведе до намеса в неговата / нейната готовност да свободно да даде показания, или която е следствие от неговите/ нейните показания;

- "анонимност" означава, идентификационните данни на свидетеля по принцип да не бъдат разкривани на противната страна или на обществеността като цяло;

- "лица, близки до свидетелите и сътрудниците на правосъдието" включва роднините и други лица в близки отношения със свидетелите и сътрудниците на правосъдието, като партньори, (големи) деца, родители, братя и сестри;

- "Мерки за защита" са всички отделни процесуални или не-процесуални мерки, насочени към защита на свидетел или сътрудник на правосъдието от всякакви заплахи и / или каквито и да е опасни последици, произтичащи от решението за сътрудничество с правосъдието;

- "Програма за защита" означава стандартен, или специално разработен набор от мерки за индивидуална защита, които са, например, описани в меморандум за разбирателство, подписан от отговорните власти и защитения свидетел или сътрудник на правосъдието.

II. Общи принципи

1. Трябва да се вземат подходящи законодателни и практически мерки, за да гарантират, че свидетелите и сътрудниците на правосъдието могат да свидетелстват свободно и без да бъдат обект на какъвто и да е акт на сплашване.

2. Като се зачита правото на защита, когато е необходимо, трябва да бъде организирана защитата на свидетелите, сътрудниците на правосъдието и близките им лица, преди, по време и след съдебния процес.

3. Действия за сплашване на свидетели, сътрудниците на правосъдието и хора, близки до тях следва, когато е необходимо, да бъдат наказвани или като отделни престъпления или като част от състава на престъплението за използване на незаконни заплахи.

4. При спазване на правните привилегии, предоставящи правото на някои лица да откажат да дадат показания, свидетелите и сътрудниците на правосъдието следва да бъдат насърчавани да предоставят на компетентните органи всяка приложима информация относно престъпления след това да се съгласят да дадат показания в съда.

5. Макар да зачита принципа за свободно събиране на доказателствата от съда и при спазване на правото на защита, процесуалното право следва да вземе предвид въздействието на заплахата върху показанията и изявленията, направени по време на предварителната фаза на процедурата, които да бъдат допуснати (и / или използвани) в съда.

6. Като зачита правата на защита, трябва да бъдат взети предвид алтернативни методи за даване на показания, които защитават свидетелите и сътрудниците на правосъдието от сплашване, произтичащо от директна конфронтация с обвиняемия.

7. Работещите в сектора на наказателното правосъдие трябва да са получили подходящо обучение и насоки за разглеждане на казуси, когато свидетелите може да са обект на мерки или програми за защита.

8. Всички етапи на процедурата, свързани с приемането, изпълнението, изменението и отмяната на мерки или програми за защита, трябва да бъдат поверителни; неоторизираното разкриване на такава информация следва да се наказва като престъпление, когато е уместно, особено за гарантиране сигурността на защитеното лице.

9. Приемането на мерки или програми за защита също трябва да става с оглед необходимостта да се постигне адекватен баланс с принципа на защита на правата и очакванията на жертвите.

III. Мерки и програми за защита

10. При разработването на рамка от мерки за борба с тежки престъпления, включително тези, свързани с организираната престъпност и тероризма, и нарушения на международното хуманитарно право, следва да се приемат подходящи мерки за защита на свидетелите и сътрудниците на правосъдието срещу сплашване.

11. Престъпленията, свързани с тероризма, никога не трябва да бъдат изключени от престъпленията, за които са предвидени конкретни мерки / програми за защита на свидетелите.

12. При вземането на решение за правото на свидетел / сътрудник на правосъдието да се възползва от мерки или програми за защита трябва, inter alia, да бъдат взети следните критерии:

- участието на лицето (като жертва, свидетел, съизвършител или съучастник), което трябва да бъде защитено в рамките на разследването и / или в хода на делото;

- значимостта на приноса;

- сериозността на заплахата;

- готовността и уместността да бъдат обект на мерки или програми за защита

13. При вземането на решение за приемането на мерки за защита, следва също да се прецени, в допълнение към критериите, посочени в параграф 12, дали няма други налични доказателства, които биха могли да се считат за достатъчни, за да се установи казус, свързан с тежки престъпления.

14. Следва да се гарантира пропорционалност между характера на мерките за защита и сериозността на заплахите за свидетеля / сътрудника на правосъдието.

15. Свидетелите / сътрудниците на правосъдието подложени на определен вид на сплашване следва да имат право на подобна защита. Всяка приета мярка/ програма, обаче, трябва да се взема предвид специфичните характеристики на случая и индивидуалните нужди на лицето (а), които трябва да бъдат защитени.

16. Процедурни правила, насочени към защитата на свидетелите и сътрудниците на правосъдието следва да гарантират, че се поддържа необходимият в едно демократично общество баланс между превенцията на престъпността, нуждите на жертвите и свидетелите и гарантирането на правото на справедлив съдебен процес.

17. При предоставяне на страните на подходяща възможност да оспорват доказателствата, представени от свидетел или сътрудник на правосъдието, може да се обсъдят,inter alia, следните мерки, насочени към предотвратяване идентификация на свидетеля или сътрудника:

- аудио-визуален запис на изявленията, направени от свидетелите / сътрудниците на правосъдието по време на предварителната фаза на процедурата;

- използване на изявления, дадени по време на предварителната фаза на процедурата като доказателство в съда, когато не е възможно свидетелите да се явят пред съда, или когато явяването им пред съда може да доведе до сериозна и действителната опасност за свидетелите / сътрудниците на правосъдието или на техни близки; показанията, дадени в досъдебната фаза следва да се считат за валидно доказателство, ако страните имат или са имали, възможността да участват в разглеждането и разпит и / или кръстосан разпит на свидетеля и да обсъдят съдържанието на изявлението по време на процедурата;

- Разкриване на информация, която дава възможност свидетеля да бъде идентифицирани във възможно най-късен етап от производството и / или предоставяне само на избрани детайли;

- Изключване или ограничаване на медиите и / или обществеността от целия или част от съдебния процес;

- Използване на устройства за предотвратяване на физическата идентификация на свидетелите и сътрудниците на правосъдието, като например използването на екрани или завеси, прикриване на лицето на свидетеля или промяна на неговия / нейния глас;

- Използване на видео-конферентна връзка.

18. Всяко решение за предоставяне на анонимност на свидетел в наказателното производство следва да се извършва в съответствие с националното законодателство и европейското право в областта на правата на човека.

19. Където е възможно, и в съответствие с националното законодателство, анонимността на лицата, които биха могли да дадат показания, трябва да бъде извънредна мярка. Когато бъде поискано гарантиране на анонимността от такива лица и / или е временно предоставена от компетентните органи, наказателно-процесуалното право следва да предвиди процедура за проверка, за да се поддържа справедлив баланс между нуждите на наказателното правосъдие и правата на страните. Чрез тази процедура страните трябва да имат възможност да оспорят твърденията за необходимостта от анонимност на свидетеля, неговата / нейната надеждност и произхода на неговата / нейната информация.

20. Всяко решение за предоставяне на анонимност трябва да се приема само когато компетентният съдебен орган установи, че животът или свободата на съответното лице или на неговите/нейните близки е сериозно застрашен, доказателствата изглежда значими и лицето може да бъде прието за надеждно.

21. Когато бъде предоставена анонимност, присъдата не трябва да се основава единствено, или в решаваща степен на доказателствата, представени от анонимни свидетели.

22. Когато е уместно трябва да бъдат създадени и предоставени на свидетелите и сътрудниците на правосъдието, които се нуждаят от защита, програми за защита на свидетелите. Основната цел на тези програми следва да бъде опазването на живота и личната сигурност на свидетелите / сътрудниците на правосъдието, както и хора, близки до тях, насочени по-специално към създаване на подходяща физическа, психологична, социална и финансова защита и подкрепа.

23. Програми за защита, предполагащи драматични промени в живота / личния живот на защитеното лице (като смяна на местоживеене и смяна на самоличността) трябва да се прилагат по отношение на свидетелите и сътрудниците на правосъдието, които се нуждаят от защита и след приключването на наказателни дела, по които те дават показания. Тези програми, които могат да продължат ограничен период от време или за цял живот, трябва да се приемат, само ако няма други мерки за да защита на свидетелите / сътрудниците на правосъдието и лицата, близки до тях. които да се приемат за достатъчни.

24. Приемането на тези програми изисква информираното съгласие на лицето (лицата), които трябва да бъдат защитени и адекватна правна рамка, включително подходящи гаранции за защита на правата на свидетелите или сътрудниците на правосъдието в съответствие с националното законодателство.

25. Когато е целесъобразно, могат спешно и временно да бъдат приети мерки за защита, преди програма за защита да бъде официално приета.

26. Като се има предвид съществената роля, която сътрудниците на правосъдието могат да играят в борбата срещу тежките престъпления, на тях трябва да се обръща подобаващо внимание. Когато е необходимо, програмите за защита, приложими към сътрудниците на правосъдието, изтърпяващи присъда, могат да включват конкретни договорености като специални режими за лишаване от свобода.

27. Защитата на сътрудниците на правосъдието следва да бъде насочена към запазване на тяхната надеждност и обществената сигурност. Следва да се предприемат адекватни мерки за защита срещу риска от това сътрудниците на правосъдието да извършат друго престъпление, докато са под закрила и следователно, дори неволно, да изложат на опасност делото в съда. Преднамереното извършване на престъпление от сътрудник на правосъдието, докато е под закрила следва, според съответните обстоятелства, да предполага отмяната на мерките за защита.

28. Като се съобразяват с основните принципи на административната организация на всяка държава, служителите, ангажирани с прилагането на мерки за защита, следва да се ползват с оперативна самостоятелност и не следва да участват нито в разследването, нито в подготовката на делото, когато свидетелите / сътрудник на правосъдието дават показания. За тази цел трябва да бъде предвидено разделение между тези функции. Въпреки това, следва да се осигури адекватно ниво на сътрудничество / контакт с или между правоприлагащите органи с цел успешно приемане и прилагане на мерки и програми за защита.

IV. Международно сътрудничество

29. Като се зачитат различните правни системи и основните принципи на административната организация на всяка държава, трябва да бъде следван общ подход в международните въпроси, свързани със защитата на свидетелите и сътрудниците на правосъдието. Такъв общ подход следва да се стреми към осигуряване на подходящи професионални стандарти, поне в най-важните аспекти на поверителност, цялостност и обучение. Държавите-членки трябва да гарантират достатъчен обмен на информация и сътрудничество между органите, отговарящи за програмите за защита.

30. Необходимо е да бъдат приети и приложени мерките, насочени към насърчаване на международното сътрудничество, за да се улесни изслушването на защитени свидетели и сътрудници на правосъдието и да се даде възможност за реализиране на трансгранични програми за защита.

31. Необходимо е подобряване на обхвата и ефективното и бързо изпълнение на международното сътрудничество по въпроси, свързани със защитата на свидетелите и сътрудниците на правосъдието, включващи съответните международни юрисдикции.

32. Трябва, например, да се обмислят следните цели:

- предоставяне на съдействие при преместване в чужбина на защитени свидетели, сътрудниците на правосъдието и лица, близки до тях, и осигуряване на тяхната защита, по-специално в случаите, когато не може да бъде намерено друго решение за тяхната защита;

- улесняване и подобряване на използването на съвременни телекомуникационни средства като видео връзки, и тяхната защита, като същевременно се гарантират правата на страните;

- сътрудничество и обмен на най-добри практики чрез използване на вече съществуващите мрежи от национални експерти;

- да се допринесе за защитата на свидетелите и сътрудниците на правосъдието в контекста на сътрудничеството с международните наказателни съдилища.