СЪВЕТ НА ЕВРОПА
КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ

Препоръка Rec(2005)4

на Комитета на министрите на държавите-членки

относно подобряване на жилищните условия на ромите и чергарите в Европа

(Приета от Комитета на министрите на 23 февруари 2005 г.,

на 916-то заседание на заместник-министрите

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като има предвид, че целта на Съвета на Европа е постигане на по-голямо единство между своите членове и че тази цел може да бъде постигната, по-специално чрез съвместни действия в областта на социалното сближаване;

Като признава, че ромите / циганите и чергарите са допринесли за европейската култура и ценности, както другите европейски народи, и признава, че въпреки този принос, по отношение на ромите / циганите и чергарите се наблюдава дискриминация, разпространена във всички сфери на живота;

Като признава, че съществува спешна необходимост от разработване на нови стратегии за подобряване на условията на живот на ромите / циганите и чергарските общности в цяла Европа, за да се гарантират равните им възможности в области като гражданско и политическо участие, както и развитието на сектори, като например жилищното настаняване, образованието, заетостта и здравеопазването;

Като има предвид, че политиките, насочени към преодоляване на проблемите, пред които са изправени ромите / циганите и чергарите по отношение на жилищното настаняване следва да бъдат цялостни, основаващи се на признаването, че въпросът за жилища за ромите / циганите и чергарите има влияние върху широк спектър от други елементи, а именно икономически, образователни, социални и културни аспекти от живота им, както и борбата срещу расизма и дискриминацията;

Като има предвид недостатъчно използвания потенциал на ромите / циганите и чергарските общности и техния капацитет да допринесат за подобряване на собственото си положение, особено в областта на жилищното настаняване;

Като има предвид, че някои държави-членки нямат или не са приели ясно дефинирано национално законодателство, свързано с жилищното настаняване, насочено към различни практики, като например жилищна дискриминация, дискриминационен тормоз в жилища, дискриминиращи бойкоти, настаняване в гета, расова и жилищна сегрегация, както и други форми на дискриминация по отношение на омбудсман и полуномадстващи роми / цигани и чергари, както и неравностойните условия на настаняване и достъп до жилищно настаняване, като например настаняване в социални и обществени жилища, самонастаняване и кооперативно жилищно настаняване;

Като припомня съответните международни документи в областта на жилищното настаняване, като например Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 25.1), Международния пакт за икономически, социални и културни права (чл. 11.1), Плана на ООН относно населените пунктове (приет в Истанбул през 1996 г.) и Декларацията за градовете и другите населените места през новото хилядолетие (приета на специалната сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации за цялостен преглед и оценка на изпълнението на Програмата Хабитат, в Ню Йорк, на 6 - 8 юни 2001 г.), Европейската социална харта на Съвета на Европа от 1961 г. (ETS № 35) (чл. 16), допълнителния протокол към нея от 1988 г. (ETS № 128) (чл. 4), и ревизираната Европейска социална харта от 1996 г. (ETS № 163) (чл.31);

Като има предвид Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (ETS № 157);

Като има предвид своята Препоръка № R (2000) 4 относно образованието на ромските / циганските деца в Европа и своята Препоръка Rec(2001)17 относно подобряване на икономическото положение и заетостта на ромите / циганите и чергарите в Европа;

Като има предвид препоръките на Парламентарната асамблея 563 (1969) и 1203 (1993), в които се посочват условията на живот на ромите / циганите в Европа;

Като има предвид Резолюции 125 (1981), 16 (1995) и 249 (1993) и Препоръка 11 (1995) на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа относно положението на ромите / циганите в Европа;

Като има предвид Обща политическа препоръка № 3 на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността за борба с расизма и дискриминацията спрямо ромите / циганите в Европа;

Като приветства със задоволство насоките на политиката относно достъпа до жилище за необлагодетелстваните категории лица, подготвени от Групата от специалисти относно достъпа до жилище, както и Препоръка на Парламентарната асамблея 1505 (2001) относно облекчаване на необлагодетелстваните градски райони в Европа;

Като има предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на раса или етническия произход;

Като има предвид, че конституционните структури, правните традиции, както и разпределението на отговорностите са различни в различните държави-членки на Съвета на Европа, което може да доведе до различни начини за прилагане на настоящата препоръка,

Препоръчва при разработването, прилагането и мониторинга на техните жилищни политики, правителствата на държавите-членки:

- да се ръководят от принципите, посочени в допълнението към настоящата препоръка;

- да предоставят настоящата препоръка на вниманието на съответните публични органи в съответните държави чрез съответните национални канали.

Приложение към Препоръка Rec(2005)4

I. Определения

Терминът "Ром", използван в настоящия текст се отнася до ромите / циганите и чергарските общности и трябва да се тълкува като обхващащ голямото разнообразие от съответните групи.

"Жилищно настаняване" в настоящата препоръка включва различни видове настаняване, като живеене в къщи, каравани, подвижни къщи или площадки за лагеруване.

Определението, предвидено в Програмата на ООН за "подходящо жилище", параграф 60, следва да бъде взето предвид в контекста на настоящия текст: "Подходящ подслон означава повече от покрив над главата. Това означава също, достатъчно уединение; достатъчно пространство; физическа достъпност; съответната сигурност; сигурност на владеенето; конструктивна стабилност и издръжливост; адекватно осветление, отопление и вентилация; адекватна основна инфраструктура, като водоснабдяване, канализация и съоръжения за управление на отпадъците; подходящо качество на околната среда и факторите, свързани със здравето; и адекватно и достъпно местоположение по отношение на работа и основните съоръжения: всички от които трябва да бъдат на разположение на достъпна цена ".

Тук следва да се спомене и Общ коментар № 4 на Комитета на ООН за икономически, социални и културни права относно правото на подходящо жилище.

"Транзитни пунктове/площадки за лагеруване" индикират, места, до които чергарите са допуснати, в очакване на повторно настаняване или по-нататъшно придвижване.

II. Общи принципи

Интегрирани жилищни политики

1. Държавите членки трябва да гарантират, че в общата рамка на жилищните политики, са разработени интегрирани и подходящи жилищни политики, насочени към ромите. Държавите-членки трябва също така да предвидят необходимите средства за изпълнение на посочените политики с цел подпомагане на националните политики за намаляване на бедността.

Принцип на недискриминация

2. Тъй като ромите продължават да бъдат сред най-необлагодетелстваните групи от населението в Европа, националната жилищна политика трябва да се стреми да решава техните специфични проблеми като крайно необходими и по недискриминационен начин.

Свобода на избор на начин на живот

3. Държавите-членки следва да утвърждават правото на хората да водят уседнал или номадски начин на живот, съгласно собственият свободен избор. Националните, регионалните и местни органи следва да гарантират, че всеки има всички необходими условия за практикуване на избрания начин на живот, в зависимост от наличните ресурси и правата на другите и при спазване на правната рамка, отнасяща се до изграждането, планирането и достъпа до частни земи.

Адекватност и достъпност на жилищата

4. Държавите-членки следва да насърчават и защитават правото на подходящо жилище за всеки, както и да осигуря равен достъп до адекватно жилищно настаняване на ромите чрез подходящи, проактивни политики, по-специално в зони с жилища на достъпни цени и предоставянето на услуги.

Предотвратяване на изолация и създаването на гета

5. С цел да се преборят със създаването на гета и сегрегацията на ромите от мнозинството в обществото, държавите-членки следва да предотвратяват, забраняват и, когато е необходимо, да предприемат всякакви национални, регионални или местни политики или инициативи, насочени към предотвратяване на заселването или преселването на роми на неподходящи места и в опасни зони, или изпращането им в такива райони поради тяхната етническа принадлежност.

Участие

6. Държавите-членки трябва, в зависимост от случая, да предоставят на ромските общности и организации средства за участие в процеса на създаване, проектиране, изпълнение и мониторинг на политиките и програми, насочени към подобряване на тяхното жилищно положение.

Партньорство

7. Освен това,държавите-членки следва да насърчават и развиват на по-широка основа пълномощията и възможностите за строителство сред ромските общности чрез насърчаване на партньорства на местно, регионално и национално равнище, както е подходящо, в своите политики, насочени към преодоляване на жилищните проблеми, пред които са изправени ромите.

Държавите-членки следва също да гарантират, че членовете на ромските общности също така активно участват в този процес.

Координация

8. Държавите-членки трябва да гарантират, че в областта на жилищното настаняване се осъществява правилна координация между съответните национални, регионални и местни власти от една страна, и ромското население и организациите, които представляват активното мнозинство в този сектор от друга страна.

Ролята на регионалните и местните власти

9. Държавите-членки трябва да насърчават местните власти да изпълнят задълженията си по отношение на ромите - по същия начин, както и за всякакви хора с същия правен статут - в областта на жилищното настаняване. Те следва да насърчават регионалните и местните власти да гарантират, че стратегиите за териториално и местно развитие съдържат набор от конкретни и ясни цели, насочени към ромските общности и техните жилищни нужди.

III. Правна рамка

Правна рамка за жилищно настаняване

10. Държавите членки трябва да разработят цялостна политика и правна рамка, свързана с жилищното настаняване, което е необходимо за уседнали и пътуващи хора (в съответствие с географската специфика) да упражнят правото си на подходящо жилище.

Правна рамка за сродни права

11. В тази рамка, държавите-членки следва да разработят механизми, с оглед гарантиране на достъпа на ромите до сродните права, като например водоснабдяване, електричество и други форми на съответната инфраструктура, като образование, здравеопазване, социално подпомагане и др, както е предвидено в международните правни текстове за правата на човека и свързаните с тях стандарти.

Прилагане на правната рамка

12. С цел да се осигури равен достъп до жилищно настаняване, държавите-членки трябва да гарантират изпълнението на посочената по-горе правна рамка и да предоставят ясни насоки на съответните органи по отношение на упражняването на правата на жилищата. Те трябва също така да предоставят ясни насоки за достъп и разпределение на жилищното настаняване и услуги.

Необходимостта от правна помощ

13. Държавите-членки трябва да предоставят на бедни хора безплатна правна помощ, консултации и представителство, свързани с оспорването на жилищните права, за да се гарантира, че възможността им да защитят правата си или да търсят ефективно средство за защита, включително и съдебна защита при оспорване на жилищните права, не се накърнява от липсата на механизми за правна помощ.

Прозрачност, добро управление и достъп до информация

14. Правната система следва да гарантира прозрачност и добро управление, включително правото на ромите за достъп до информация, свързана с жилищната политика и решенията на националните и местните власти, които ги касаят.

Подкрепа за НПО

15. Неправителствените организации, които са ангажирани по ромските въпроси, по-специално в областта на консултирането и правната помощ, следва да се ползват от ефективна подкрепа и справедливи условия, в които да изпълняват своите дейности. Държавите-членки трябва също така да предвидят правни разпоредби за регулиране на дейността на неправителствените организации в областта на жилищното настаняване.

Мониторинг на прилагането на жилищната политика

16. Държавите-членки следва да установят подходящи механизми за мониторинг, за да се гарантира прилагането на жилищни политики и практики по отношение на ромите. Във всеки процес на мониторинг и оценка на равни начала следва да участват представители на ромите.

Механизми за контрол

17. При зачитане на автономността на местните власти, държавите-членки трябва да се възползват от механизъма за контрол на законността, посочен в параграф 22, за да гарантират, че решенията на регионалните и местните власти не оказват дискриминационен ефект върху достъпа на ромите до жилища, или по какъвто и да е начин да възпрепятстват упражняването на правото си на подходящо жилищно настаняване.

IV. Превенция и борба с дискриминацията

Приемане на законодателството за борба с дискриминацията

18. Всеобхватно законодателство трябва изрично да забрани пряка или непряка дискриминация, основана на расов и етнически произход в областта на заетостта и достъпа и предоставянето на стоки и услуги, които са на разположение на обществеността, включително, inter alia, жилищно настаняване земя, имоти, образование, заетост, здравеопазване, социални услуги.

Мониторинг и преглед на съществуващото законодателство в областта на жилищното настаняване

19. Държави-членки, чрез компетентните си органи, следва да предприемат систематичен преглед на своето законодателството по отношение на жилищното настаняване, политики и практики и да отменят всички разпоредби и административни практики, които водят до пряка или непряка дискриминация срещу ромите, независимо дали в резултат от действие или бездействие от страна на държавни или недържавни субекти Те трябва да създадат подходящи механизми (например, парламент, комисии по правата на човека, омбудсмани и т.н.), за гарантиране и насърчаване на спазването на антидискриминационни закони по отношение на жилищните въпроси. Тези механизми трябва да дават възможност за участие на представители на ромски неправителствени организации и на всички наблюдавани етапи.

Защита на правата на жените от ромски произход

20. Държавите-членки трябва да гарантират, че законите забраняват дискриминацията, пряка или непряка, основана на пол при предоставянето на стоки и услуги, включително жилищното настаняване. Държавите-членки трябва също да насърчават жилищни политики, насочени към нуждите на жените от ромски произход, и по-специално на самотните майки, жертви на домашно насилие и други категории жени от ромски произход в неравностойно положение; съответните органи следва да гарантират, че им се предоставя достъп до социални жилища, като се вземат предвид техните неотложни нужди. Държавите членки трябва да създадат механизми, които защитават правата на жилищно настаняване на жените от всяка форма на нарушение.

Предотвратяване на сегрегацията в опасни зони

21. Държавите-членки трябва да предприемат мерки за борба с всички форми на сегрегация на расова основа в опасни зони на околната среда. Това включва инвестиране в развитието на безопасни места и предприемане на мерки, които да гарантират, че ромските общности разполагат с практични и достъпни алтернативи за жилищно настаняване, така че да предотвратят усядането им в, в близост или върху опасни зони.

Предоставяне на ефективни санкции

22. Държавите-членки следва да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции по отношение на институции, агенции, държавни служители и частни лица, които нарушават законите за борба с дискриминацията по отношение на жилищното настаняване. Съществуващите средства за защита трябва да бъдат достъпни и широко разгласени, като жертвите трябва да разполагат с подходящи средства за защита.

V. Опазване и подобряване на съществуващото жилищно настаняване

Обезпечаване на ползването на земя, жилищно настаняване и собственост

23. Държави-членки, предвид факта, че правото на жилище е основно човешко право, следва да гарантират, че ромите са защитени срещу неправомерно изгонване, тормоз и други заплахи, независимо от това къде пребивават.

Легализиране на ромски селища и лагери

24. Публичните власти трябва да положат всички усилия за разрешаване на неопределения правен статус на ромските селища като предпоставка за по-нататъшни подобрения. Когато ромите лагеруват незаконно, публичните власти трябва да използват пропорционален отговор. Това може да стане чрез преговори или използването на правни действия. Независимо от това, те трябва да се търсят, когато е възможно, решения, които са приемливи за всички страни, за да се избегне изключването на ромите от достъп до услуги и удобства, на които те имат право като граждани на държавата, в която живеят.

Достъпът до имот

25. Държави-членки, чрез компетентните си органи, следва да гарантират равни възможности за ромите, за придобиване правото на собственост върху земята, върху която в момента живеят, и достъп до информацията относно възможностите за това. В случаите, когато това не е възможно, трябва да бъдат предоставени адекватни алтернативи

Правна защита от незаконно изселване и процедура за законово основание за изселване

26. Държавите-членки трябва да установят правна рамка, която да съответства на международните стандарти за правата на човека, за да се осигури ефективна защита срещу незаконосъобразни принудителни и колективни изселвания и да се контролират стриктно обстоятелствата, при които може да бъде приложено законово обосновано изселване. В случай на законно изселване, на ромите трябва да бъде предоставено подходящо алтернативно настаняване, ако е необходимо, освен в случаите на непреодолима сила. Законодателството трябва също стриктно да определя процедури за законово обосновано изселване, като това законодателство трябва да отговаря на международните стандарти и принципи на правата на човека, включително тези, които са посочени в съответния Общ коментар 7 относно принудителното изселване на Комитета на ООН за икономически, социални и културни права. Тези мерки следва да включват консултации с общността или засегнатото лице, разумен срок, предоставяне на информация, гаранция, че изселването се извършва по разумен начин, ефективни правни средства за защита и безплатни или правна помощ на ниска цена за съответните лица. Алтернативното настаняване не трябва да води до по-нататъшна сегрегация.

Предоставяне на адекватни услуги

27. Държавите-членки, чрез компетентните си органи, следва да предоставят в ромските селища и лагери услуги с добро ниво и идентични с тези, предоставени на други групи от населението, като имат предвид необходимостта от намиране устойчиви решения. Освен това, властите трябва да са наясно, че освен предоставянето на адекватни услуги, те трябва да действат така, че да се подобри общото качество на живот в ромските селища и лагери чрез насърчаване на по-добро управление на ежедневния живот, който включва: териториално базирани административни, търговски , социални и санитарни услуги, обществен транспорт, изхвърляне на отпадъци, поддържане на обществените жилища, сгради или лагери и техните околности, адекватно управление на съседските конфликти и проблеми, свързани с неплащане на наеми и услуги, и така нататък.

VI. Рамка за жилищна политика

Политики за насърчаване на достъп до жилищно настаняване

28. Държавите-членки следва да направят подобряването на ромските жилищни условия една от своите приоритетни области за действие. Те следва да насърчават равните възможности за ромите по отношение на достъпа до пазара на частна или публична собственост, по-специално чрез недискриминационни политики и критерии за разпределяне на жилища, както и чрез правна и политическа рамка, която е съгласувана на национално ниво и е задължителна за местните власти, тъй като те носят основната отговорност за жилищните въпроси.

Всеобхватни и интегрирани жилищни политики

29. Държавите-членки, като се вземат предвид потенциално синергичните връзки между жилищните политики и другите социално-ориентирани политики по отношение достъпа до социални грижи, заетост, здравеопазване и образование, трябва да насърчават публичните органи, на всички нива, да приемат всеобхватни подходи и политики.

Участие в изготвянето на жилищните политики

30. Ромите следва да имат възможността да вземат участие в процеса на планиране и изграждане на бъдещите им населени зони или постоянни жилища на възможно най-ранен етап, така че да се оцени възможно най-точно какви са техните специфични нужди към настоящия момент и в бъдеще. Държавите-членки трябва също да гарантират, че ромите, пребиваващи на тяхна територия - независимо дали водят уседнал, номадски или полуномадски начин на живот - разполагат с подходяща помощ при определянето на техните специфични нужди по отношение на жилищното настаняване, както и достъпа до подходящи грижи и социални услуги (здравеопазване, образование, заетост, култура и т.н.).

Нуждата от адекватни модели на жилищно настаняване

31. Като имат предвид разнообразието от национални, регионални и местни ситуации, държавите-членки трябва да осигурят адекватни модели на жилищата, като част от националното законодателство, политики и стратегии. Следва също така да се предвиди разпоредба, даваща възможност на ромите да придобиват собственост на жилищата, в които са настанени, чрез различни средства, форми и методи за достъп до жилищно настаняване, като например социални кооперативни жилища, самостоятелно строителство, обществени места за настаняване, каравани и други иновативни форми на жилищно настаняване. Трябва внимателно да се определят всичко съответни елементи, отнасящи се до жилищното настаняване (финансови, социални и други).

Жилищна политика адаптирана към специфичните ситуации

32. Държавите членки трябва да разработят и приложат програми и проекти, които са съобразени с конкретните ситуации на различните ромски общности. Такива програми и политики следва да включват изграждането или развитието на цялата физическа и социална инфраструктура, която е необходима за адекватно и устойчиво жилищно настаняване.

Предоставяне на транзитни пунктове/площадки за лагеруване

33. Държавите-членки трябва да гарантират, че са предвидени достатъчен брой транзитни пунктове / площадки за лагеруване за номадстващите и полуномадстващите роми. Тези транзитни пунктове / площадки за лагеруване трябва да бъдат адекватно оборудвани с необходимите удобства, включително вода, електричество, канализация и събиране на отпадъци. Достойнството на лицата и тяхната свобода на движение не трябва бъде накърнявано от физически бариери или огради.

Достъп до здравни и санитарни услуги

34. Номадските или полуномадски групи следва да имат достъп до подходящи и адекватни санитарни условия, както и по-лесен достъп до съществуващите здравни инфраструктури и услуги (особено при извънредни ситуации, и като част от превантивните здравни кампании). Роми, които са се заселили постоянно и законно в запустели или нездравословни помещения трябва да получават помощ с цел подобряване на санитарните условия на домовете си (помощ при извършването на ремонти, съдействие за подобряване на условията им на живот и околната среда, мерки, осигуряващи по-добър достъп до краткосрочни заеми за придобиване на по-добри жилища, посредничество в отношенията им с администрацията и обществените услуги).

Роля на регионалните и местните власти

35. Държавите-членки трябва да гарантират, че местните и регионалните власти изпълнят задълженията си по отношение на ромите, дори когато последните не пребивават постоянно на дадена територия. Местните правителствени агенции трябва да бъдат обучени по отношение на не дискриминацията и трябва да бъдат държани отговорни от държавата за дискриминационни практики и политики в областта на жилищното строителство.

Международно подпомагане

36. Когато не са в състояние да изпълняват задълженията си в областта на жилищното настаняване, държавите-членки трябва да приемат международна хуманитарна помощ в полза на ромите. Държавите-членки трябва да обърнат особено внимание на проекти или програми за международно подпомагане, за да се гарантира високо равнище на взаимодействие, прозрачност и по-тясно сътрудничество с местните партньори.

Повишаване на осведомеността

37. Държавите членки трябва да инициират и насърчат местните власти и неправителствени организации, работещи в областта на жилищното настаняване, да предприемат кампании за повишаване на осведомеността за правото на ромите на равен достъп до пазара на жилища и информационни кампании за ромските общности, относно правото им на подходящо жилищно настаняване. Националните кампании за осигуряване на собствеността, насърчавани от националните комитети за изпълнението на Програмата на ООН за "подходящо жилище", приета и ратифицирана от държавите-членки на конференцията Хабитат II, биха могли да бъдат адекватна рамка за такива кампании за повишаване на осведомеността.

Инициативи за заетост и строителство

38. Държавите-членки следва да насърчават инициативи за заетост на местно равнище, inter alia чрез предоставяне на стимули за участието на ромите в целия процес на ремонтни/ строителни работи на бъдещите им домове. Това ще допринесе за подобряване на икономическото им положение, ще съдейства за по-добър достъп до финансиране за техните проекти, както индивидуални, така и колективни, ще помогне за смекчаване на тяхното усещане за несигурност и отхвърляне, и за укрепване на чувството за собственост. Чрез тези мерки, ромите също биха могли да придобият нови умения, които могат да им отварят вратите към други работни места и да ги направят по-малко уязвими по отношение на безработицата.

Статистическа база данни и показатели на жилищната политика

39. Като предварителен инструмент за разработване на политиката, за да се оцени по-добре действителното положение на категории лица в неравностойно положение по отношение на жилищното настаняване, държавите-членки трябва да гарантират, че съответните национални публични органи редовно събират статистически данни в съответствие с, и в духа на международните и национални норми за защитата на личните данни. Те трябва също така да разработят показатели за измерване на постигането на целите на политиката в течение на времето. Държавите-членки, които редовно събират индикатори за криминализирането, следва да прилагат това и за жилищните условия на ромите

VII. Финансиране на жилищното настаняване

Устойчивост на финансовите ресурси

40. Държавите членки трябва да признаят, че успешните политики за социално сближаване изискват подходящо финансиране и подпомагане, постоянна ангажираност и дългосрочен подход. Освен това следва да имат предвид, че решения по такъв широк спектър от различни въпроси и проблеми, задължително ще трябва да се прилагат по гъвкав начин. В основата на всяко дългосрочно действие в тази област се намира съответния и подходящ достъп до финансиране и до средства за насърчаване на стабилност и сигурност (включително, но без да се ограничават само до достъп до имота).

Финансиране на жилищни проекти от различни източници

41. Държавите-членки трябва да гарантират, че проектите, свързани с жилищното настаняване са финансирани от националния бюджет, както и от различни източници (частни дарители и международни финансови институции) и се прилагат чрез мрежа от партньори, на местно, регионално, национално и транс гранично равнище. Тъй като изпълнението на проекти за жилищно строителство отнема доста време, тези проекти трябва да бъдат точно планирани по отношение на финансирането и да се изпълняват, така че да не пораждат неоправдани очаквания сред засегнатото население. В допълнение, тъй като тези проекти касаят определени области или групи от населението, е от изключителна важност да бъдат изградени и насърчавани местни мрежи и партньорства.

Интегрираното финансиране

42. Тъй като жилищните проекти са част от широко базирани, по-съществени политики, държавите-членки, чрез компетентните си органи, следва изчерпателно да разгледат въпроса за тяхното финансиране, като вземат под внимание аспекти като материалната и здравна инфраструктура, нуждите на социалното сближаване и потенциални инициативи, култура, образование, или възможности за заетост.

Международна подкрепа за жилищното настаняване на ромите

43. Държавите-членки трябва да бъдат насърчавани да се възползват от възможностите, предлагани от международните финансови институции, включително заеми, в подкрепа на ромите за проекти за жилищно настаняване. Те също така трябва да се възползват от опита на международните финансови институции, които са придобили обширни познания в управлението на този вид интегриран проект в много части на света, сред тях на Банката за развитие на Съвета на Европа, чиито правомощия включват работа в области като жилищно настаняване на необлагодетелствани групи от населението в Европа, както и насърчаване на социалното сближаване. Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, както и някои програми на Европейския съюз също биха могли да бъдат особено полезни в това отношение.

Достъп до възможности за финансиране за придобиване на жилища

44. Държавите-членки следва да разработят адекватни финансови структури, които осигуряват по-лесен достъп до наличните средства за финансиране на жилищно настаняване, в сътрудничество с международните финансови институции, ако е необходимо. Държавите-членки, чрез компетентните си органи, следва също така да обмислят подходящи механизми, даващи възможност номадстващи и полуномадстващи хора да придобиват каравани или подвижни жилища чрез нисколихвени заеми или други финансови схеми, които не ги поставят в неизгодно положение по отношение на възможностите, предлагани на хората с уседнал начин на живот.

Финансиране на инфраструктурата и услугите

45. Държавите-членки трябва да гарантират, че местните органи и финансови институции предоставят финансиране за съпътстващите мерки, насочени към развиване или изграждане на основните инфраструктури и комунални услуги и повишаване на качеството на живот на ромите като цяло, с цел подобряване на ежедневното управление на населени места или обекти и за укрепване на цялостното социално сближаване.

Специфични бюджетни резерви

46. Компетентните органи на държавите-членки следва да заделят специфични финансови средства за стимулиране на положителни инициативи от страна на отговорните органи, като например развитие на теренната работа, включване на въпроса за жилищното настаняване на ромите в устройствените планове, достъп до експертни съвети и посредничество за съответните общини.

VIII. Жилищни стандарти

Подходящо жилище като основа за всички стандарти за настаняване

47. Държавите-членки трябва да регулират и прилагат на практика, понятието "подходящо жилище", както е предвидено в параграф 60 в Програмата на Обединените нации, и общи бележки №№ 4 и 7 на Комитета на ООН за икономически, социални и културни права, като се вземат предвид аспекти, свързани с правата на човека, икономическите условия на местно и национално ниво, както и на социалните и културни елементи. Тази концепция следва да бъде дефинирана така, че да се прилага за всички граждани, включително ромите. Определението за "подходящо жилище" трябва да залегне в основата на всички други стандарти за жилищно настаняване.

Стандарти за състоянието на жилищния фонд и обкръжаващата среда

48. Държави-членки, чрез компетентните си органи, следва да гарантират, че жилищното настаняване на ромите се извършва в райони, които са годни за обитаване или подходящ за строителство, съгласно действащото законодателство, и екологична и здравословна среда. Освен това, те трябва да се предприемат мерки, които да позволят на ромските общности да реагират на непредвидени събития, като например природни бедствия или епидемии, които често засягат прекомерно уязвими групи, живеещи в несигурни селища. Съществуващите поселища, които не могат да бъдат закрити или преместени, следва да бъдат подобрени чрез подходящи и конструктивни за околната среда мерки.

Правни стандарти за обществени и социални услуги

49. Правните стандарти, приложими за обществените услуги - ток, вода, почистване на улиците, канализационни системи, сметоизвозване и така нататък - трябва да се прилагат равностойно и към ромските селища и лагери. Общественият транспорт трябва да бъде част от териториално базираните услуги. Властите също трябва да се уверят, че в тези области са на разположение обществени услуги, като здравни заведения, достъп до образование, полицейски управления, пощенски и телекомуникационни служби. Органите следва да обърнат специално внимание на физическото разстояние между ромските селища и лагери и училищата, тъй като това е важен фактор в борбата срещу създаването на гета.

Необходимостта от недискриминационни стандарти за сигурност

50. Жилищната среда на ромите не трябва да бъде по-лоша или с по-нисък стандарт, отколкото жилищните райони, селища и градове на мнозинството от населението. Стандартите, прилагани за предоставянето на жилищни помещения или за изграждане на апартаменти, не трябва по никакъв начин да дискриминират ромите.

Минимални строителни стандарти

51. Качеството на материалите (вградени и постоянно видими части на апартаменти и къщи, като дограма, стенни и подови покрития, инсталации, санитарна арматура, техническо оборудване и т.н.) е в пряка зависимост от финансовите ресурси на обитателите, общинските средства, и в крайна сметка, от икономическото състояние на обществото като цяло. Следователно държавите-членки следва да гарантират, че съществуват минимални строителни стандарти, гарантиращи здравословен начин на живот, балансирани семейни отношения и подходящи условия за живот за децата, както и добросъседските отношения.

Стандарти за адаптивност и подобряване на жилищното настаняване

52. Площта на жилището трябва да отговаря на броя на обитателите, като се има предвид приетата минимална полезна жилищна площ на човек. Тъй като семействата са динамични - увеличаване на броя на членовете, промени в икономическите възможности и културните потребности, промени в жизнените нужди и стремежите - архитектурните и правните решения трябва да дават възможност за проследяване на тази динамика чрез улесняване на разширенията, както и чрез подобряване на интериорните свойства на жилищата. Дори когато жилищата са с по-малка полезна площ от средното, те трябва да бъдат проектирани предварително с възможност за разширяване и уголемяване. Следва да се въведат стандарти по отношение на адаптивността на конструкцията и разгърнатата площ, предоставящи технически възможности за бедните семейства, настанени в по-малки жилища, впоследствие да могат да ги разширят и подобрят.