КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ

Препоръка Rec(2004)20

на Комитета на министрите на държавите-членки

относно съдебно обжалване на административни актове

(Приета от Комитета на министрите на 15 декември, 2004 г.
на 909-то заседание на заместник-министрите)

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като има предвид, че целта на Съвета на Европа е постигане на по-голямо единство между своите членове;

Като припомня, чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, която предвижда, че "всеки има право на справедливо и публично гледане на неговото дело от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона" и съответната съдебна практика относно административните спорове на Европейския съд по правата на човека;

Като има предвид, че ефективният съдебен контрол на административните актове, за да се защитят правата и интересите на личността, е съществен елемент от системата за защита на правата на човека;

Като има предвид, че трябва да се постигне баланс между законните интереси на всички страни, с цел да бъде предоставена процедура без забавяне и за ефикасна и ефективна публична администрация;

Като взе предвид резултатите от мониторинга върху спазването от страна на държавите-членки на техните ангажименти по отношение на "функционирането на съдебната система" и на решението, взето от заместник-министрите на тяхното 693-то заседание на 12 януари 2000 г. относно възможността и обхвата на съдебния контрол върху административните актове;

В светлината на заключенията от Първата конференция на председателите на върховните административни съдилища в Европа, под надслов "Възможността и обхватът на съдебния контрол върху административните решения в държавите-членки", която се проведе в Страсбург на 7 и 8 октомври 2002 г.;

Като взе предвид правните инструменти на Съвета на Европа в областта на административното право, и по-специално Резолюция (77) 31 относно защитата на човека във връзка с актовете на административните органи;

Като има предвид Препоръка № R (94) 12 относно независимостта, ефикасността и ролята на съдиите;

Като припомня Препоръка Rec(2003)16 относно изпълнението на административни и съдебни решения в областта на административното право;

Като цели укрепване на върховенството на закона и правата на човека, които са основни ценности на правните системи на държавите-членки на Съвета на Европа;

Воден от загрижеността да осигури ефективен достъп до съдебно обжалване на административни актове

Като изразява увереност, че други методи за контрол на административни актове, които могат да включват вътрешно обжалване на административните органи и контрол от страна на институцията омбудсман и използването на алтернативни средства за разрешаване на спорове, посочени в Препоръка Rec Rec(2001)9 относно алтернативите за разрешаване на спорове между административни органи и частни държави, са полезни за подобряване на функционирането на юрисдикциите и за ефективната защита на правата на всички,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки да прилагат, в тяхната национална правна система и в практиката, принципите, изложени по-долу:

А. Определения

За целите на настоящата препоръка:

1. С "административни актове" се има предвид:

а. правни актове - както отделни, така и нормативни - и физически действия на администрацията, предприети при упражняването на публична власт, която може да засегне правата или интересите на физически или юридически лица;

б. ситуации на отказ или липса на отговор в случаите, когато административният орган е длъжен да приложи процедура вследствие на искане.

2. С "съдебен контрол" се има предвид разглеждането и определянето от компетентен съд на законосъобразността на административен акт, както и приемането на подходящи мерки, с изключение на преразглеждане от страна на Конституционен съд.

Б. Принципи

1. Обхватът на съдебния контрол

а. Всички административни актове следва да подлежат на съдебен контрол. Такъв контрол може да се упражнява под формата на пряк контрол или по изключение.

б. Трибуналът трябва да бъде в състояние да извършва преглед на нарушение на закона, включително липса на компетентност, процесуално нарушение и злоупотреба с власт.

2. Достъпът до съдебен контрол

а. Съдебният контрол трябва да бъде на разположение най-малко на физически и юридически лица, по отношение на административните актове, които пряко засягат техните права или интереси. Държавите-членки се насърчават да извършват проверки дали достъпът до съдебен контрол не трябва да бъде открит за асоциации или други лица и органи, упълномощени да защитават колективни или обществени интереси.

б. Физическите и юридическите лица могат да бъдат задължени да изчерпят средствата за защита, предвидени от националното законодателство, преди да прибегнат до съдебен контрол. Продължителността на процедурата за търсене на такива средства за защита не трябва да е прекомерна.

в. Физическите и юридическите лица следва да разполагат с разумен срок, в който да започне съдебно производство за преразглеждане.

г. Разходите за достъп до съдебен контрол не трябва да бъдат такива, че да обезкуражават жалбоподателите. Лицата, които не разполагат с необходимите финансови средства трябва да имат на разположение правна помощ, когато интересите на правосъдието изискват това.

3. Независим и безпристрастен съд

а. Съдебен контрол трябва да се извършва от съд, създаден в съответствие със закона, чиято независимост и безпристрастност са гарантирани в съответствие с условията на Препоръка № R (94) 12.

б. Съдът може да бъде административен съд или част от обичайната съдебна система.

4. Правото на справедлив процес

а. Срокът, в рамките на който съдът трябва да вземе решение, следва да бъде разумен с оглед сложността на всеки отделен казус и процедурните стъпки или отлагания по вина на страните, при спазване на принципа за състезателно производство.

б. Трябва да има равнопоставеност на страните в производството. На всяка страна трябва да бъде дадена възможност да представи казуса си, без да бъде поставяна в неблагоприятно положение.

в. При спазване на изключенията, предвидени от националното законодателство в важни дела, административният орган трябва да предостави на разположение съдебни документи и информация във връзка с делото.

г. Производството трябва да бъде състезателно по характер. По принцип всички доказателства, допуснати от съда, трябва да се предоставят на страните с оглед принципа на състезателното начало.

д. Трибуналът трябва да бъде в състояние да разгледа всички правни и фактически въпроси, представени от страните по казуса.

е. Производствата следва да бъдат публични, освен при изключителни обстоятелства.

ж. Решението трябва да бъде направено публично достояние.

з. Решението трябва да бъде мотивирано. Съдът е следва да посочи с достатъчна яснота основанията, на които основава решението си. Въпреки, че не е необходимо съдът да разглежда всеки изложен аргумент, той трябва изрично и точно да отговори на всеки довод, който, ако бъде приет, да бъде от решаващо значение за изхода на делото.

и. Решението на съда, който разглежда административен акт следва, поне във важни случаи, да подлежи на обжалване пред по-висша инстанция, освен ако казусът не е директно отнесен пред висшестоящ съд в съответствие с националното законодателство.

5. Ефективността на съдебния контрол

а. В случай, че съдът установи, че административен акт е незаконосъобразен, той трябва да има необходимите правомощията да коригира ситуацията, така че да е в съответствие със закона. По-специално, той трябва най-малко да бъде компетентен да отмени административното решение и, ако е необходимо, да върне делото на административния орган, който да вземе ново решение в съответствие с съдебното решение. Също така трябва да бъде компетентен да изисква от административния орган, когато е уместно, изпълнението на неговите правомощия.

б. Съдът е следва да има юрисдикция да присъди разходите за съдебните такси и обезщетения, когато е уместно.

в. Необходимите правомощия за осигуряване на ефективно изпълнение на съдебно решение, следва да се извършват в съответствие с Препоръка Rec(2003)16.

г. Съдът трябва да има правомощията да предостави временни мерки за закрила в очакване на резултата от производството.