Права на човекаПрепоръка Rec(2004)10
СЪВЕТ НА ЕВРОПА
КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ
Препоръка Rec(2004)10
Комитета на министрите към държавите-членки
относно защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства
(Приета от Комитета на министрите на 22 септември, 2004 г.
на 896-то заседание на заместник-министрите)1
Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,
Като има предвид, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между своите членове, по-специално чрез хармонизиране на законите по въпроси от общ интерес;
Като се позовава по-специално на:
- Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. и нейното прилагане от органите, създадени по силата на тази конвенция;
- Конвенцията за защита на човешките права и достойнството на човека по отношение на прилагането на биологията и медицината ("Конвенцията за правата на човека и биомедицината") от 4 април 1997 г.
- Препоръка № R (83) 2 относно правната защита на принудително настанени за лечение лица, страдащи от психични разстройства;
- Препоръка № R (87) 3 относно Европейските правила за затворите;
- Препоръка № R (98) 7 относно етичните и организационните аспекти на здравеопазването в затвора.
- Препоръка 1235 (1994) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно психиатрията и правата на човека;
Като взе предвид работата на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание;
Като взе предвид общественото обсъждане относно защитата на човешките права и достойнството на лицата, страдащи от психично заболяване, инициирана от Управителния комитет по биоетика;
Като има предвид, че общите действия на европейско равнище ще насърчат по-добрата защита на правата на човека и достойнството на хората с психични разстройства, в частност тези, обект на принудително настаняване или принудително лечение;
Като има предвид, че както психичното разстройство, така и някои лечения на такова разстройство могат да засегнат същността на човешката индивидуалност;
Като подчертава необходимостта, специалистите по психично здраве да са запознати с тези рискове, за да действат в рамките на регулаторна рамка и да извършват редовен преглед на тяхната практика
Подчертавайки необходимостта да се гарантира, че хората с психични разстройства няма никога да бъдат емоционално, физически, финансово или сексуално експлоатирани;
Като съзнава отговорността на специалистите по психичното здраве да гарантират, доколкото са в състояние, прилагането на принципите, залегнали в тези насоки;
Препоръчва на правителствата на държавите-членки да адаптират своите законодателства и практики към насоките, съдържащи се в настоящата препоръка;
Препоръчва на правителствата на държавите-членки да извършат преглед на тяхното разпределение на ресурсите за психично-здравни услуги, така че да могат да бъдат изпълнени разпоредбите на тези насоки.
НАСОКИ
Глава I - Предмет и обхват
Член 1 - Предмет
1. Настоящата препоръка има за цел да подобри защитата на достойнството, правата на човека и основните свободи на хората с психични разстройства, по-специално на тези, които са обект на принудително настаняване или принудително лечение.
2. Разпоредбите на настоящата препоръка не ограничават или по друг начин възпрепятстват възможността на държава-членка да предостави на хората с психични разстройства по-широка защита, отколкото е предвидено в настоящата препоръка.
Член 2 - Обхват и определения
Обхват
1. Настоящата препоръка се отнася за лица с психични разстройства, определени в съответствие с международно приетите медицински стандарти.
2. Липсата на адаптиране към моралните, социалните, политическите или други ценности на едно общество, само по себе си, не следва да се счита за психично разстройство.
Определения
3. За целите на настоящата препоръка, терминът:
- "Компетентен орган" означава орган, или лице или орган, предвиден от закона, който е различен от лицето или органа, предлагащ принудителна мярка, и който може да вземе независимо решение;
- "Съд" се отнася до съд или друг подобен орган на съдебната власт;
- "Институции" включва институции и услуги;
- "Доверено лице" означава лице, което поддържа интересите на лице с психично разстройство и което може да осигури морална подкрепа на това лице в ситуации, в които се чувства уязвимо;
- "Представител" означава лице, предвидено от закона, което представляват интересите и взема решения от името на лице, което не е в състояние да даде съгласието си;
- "Терапевтични цели" включва превенция, диагностициране, контрол или лечение на разстройство, и рехабилитация;
- "Лечение" означава интервенция (физическа или психична) на човек с психично разстройство, което, като се взема предвид социалното измерение на лицето, има терапевтична цел по отношение на това психично разстройство. Лечението може да включва мерки за подобряване на социалното измерение на живота на лицето.
Глава II - Общи разпоредби
Член 3 - Недопускане на дискриминация
1. Всяка форма на дискриминация, основана на психично разстройство, следва да бъде забранена.
2. Държавите-членки трябва да предприемат подходящи мерки за премахване на дискриминацията въз основа на психично разстройство.
Член 4 — Граждански и политически права
1. Лицата с психични разстройства следва да имат право да упражняват своите граждански и политически права.
2. Ограниченията върху упражняването на тези права следва да бъде в съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и не трябва да се основават единствено на факта, че определено лице има психично разстройство
Член 5 - Насърчаване на психичното здраве
Държавите-членки трябва да допринасят за психичното здраве чрез насърчаване на разработването на програми за подобряване на осведомеността на обществеността за превенцията, признаването и лечението на психични разстройства.
Член 6 - Информация и помощ за правата на пациентите
Лица, лекувани или настанени във връзка с психично разстройство, трябва да бъдат индивидуално информирани за своите права като пациенти и да имат достъп до компетентно лице или орган, независим от услугата на психичното здраве, което може при необходимост, да им помогне да разберат и да упражнява тези права.
Член 7 - Защита на уязвими лица с психични разстройства
1. Държавите-членки трябва да гарантират, че са налице механизми за защита на уязвимите лица с психични разстройства, в частност тези, които не са в състояние да дават съгласие или които не са в състояние да противодействат на нарушенията на човешките им права.
2. Законът следва, когато е уместно, да предвижда мерки за защита на икономическите интереси на лицата с психични разстройства.
Член 8 - Принцип на най-малкото ограничение
Лицата с психични разстройства, трябва да имат правото да бъдат третирани в по-малко рестриктивна среда и с най-малко ограничение или инвазивно лечение, като се вземат предвид техните здравни нужди и необходимостта да се защити безопасността на другите.
Член 9 - Околна среда и условията на живот
1. Институциите за настаняването на лица с психични разстройства трябва да осигурят на всяко такова лице, като вземат предвид неговото здравословно състояние и необходимостта от защита на безопасността на другите, околната среда и условия на живот възможно най-близо до тези на лица от сходна възраст, пол и културата в общността. Следва също така да бъдат предложени професионални рехабилитационни мерки за улесняване на интеграцията на тези хора в обществото.
2. Институциите, предназначени за принудителното настаняване на лица с психични разстройства следва да бъдат регистрирани от подходящ орган.
Член 10 - Предоставяне на здравни услуги
Държавите-членки следва, в рамките на наличните ресурси, да предприемат мерки:
i. да осигурят подходящи качествени услуги, които отговарят на нуждите на психичното здраве на лицата с психични заболявания, като се вземат предвид различните нужди на различните категории лица, както и осигуряването на справедлив достъп до тези услуги;
ii. да предоставят облекчен достъп до алтернативи на принудителното настаняване и принудителното лечение, доколкото е възможно;
iii. да осигурят достатъчно обезпечаване на болничните заведения с подходящи нива на сигурност и услуги, базирани в общността, за да отговарят на здравните потребности на лицата с психични разстройства, включени в системата на наказателното правораздаване;
iv. да гарантират, че са оценени нуждите от физически здравни грижи на лицата с психични разстройства и, че им е предоставен равен достъп до услуги от подходящо качество, които да отговорят на тези нужди.
Член 11 - Професионални стандарти
1. Специализираният персонал, предоставящ психично-здравни услуги трябва да имат подходяща квалификация и обучение, за да могат да изпълняват своята роля в рамките на услугите в съответствие с професионалните задължения и стандарти.
2. По-специално, служителите трябва да получат подходящо обучение относно:
i. защита на достойнството, правата на човека и основните свободи на лицата с психични разстройства;
ii. разбиране, предотвратяване и контрол на насилието;
iii. мерки за избягване прилагането на принуда или изолиране;
iv. ограничените обстоятелства, при които може да бъде оправдано използването на различни методи на принуда или изолиране, като се вземат предвид съответните ползите и рисковете, както и за правилното прилагане на тези мерки.
Член 12 - Общи принципи на лечение на психично разстройство
1. Лица с психични разстройства, трябва да получават лечение и грижи, предоставяни от адекватно квалифициран персонал и основаващи се на подходящ индивидуално предвиден план за лечение. Когато е възможно, планът за лечение трябва да бъде изготвен в консултация със съответното лице и неговото или нейното становище следва да бъде взето под внимание. Планът следва редовно да се преразглежда и ако е необходимо, да бъде променян.
2. В съответствие с разпоредбите на глава III и чл. 28 и 34 по-долу, лечение може да бъде предоставено само на лице с психично разстройство с неговото или нейното съгласие, ако той или тя е в състояния да даде такова съгласие, или когато лицето не е в състояние да даде съгласие, с разрешението на представител, специалист, лице или орган, предвиден от закона.
3. Когато поради извънредна ситуация, не може да бъде получено съответното съгласие или разрешение, всяко лечение на психично разстройство, необходимо по медицински съображения, за да се избегне сериозна вреда на здравето на съответното лице, или за безопасността на другите, може да бъде проведено веднага.
Член 13 - Поверителност и водене да документация
1. Всички лични данни, свързани с лице с психично разстройство, следва да се считат за поверителни. Такива данни могат да се събират, обработват и съобщават само в съответствие с правилата, отнасящи се до професионалната тайна и защитата на личните данни.
2. Следва да се води ясна и изчерпателна медицинска и, когато е подходящо - административна документация за всички хора с психични разстройства, настанени или лекувани за такова разстройство. Условията за достъп до тази информация следва да бъдат ясно определени със закон.
Член 14 - Биомедицински изследвания
Провеждането на биомедицински изследвания на лице с психично разстройство, трябва да следва разпоредбите на настоящата препоръка и на съответните разпоредби на Конвенцията за правата на човека и биомедицината, нейния допълнителен протокол за биомедицински изследвания и други правни разпоредби, гарантиращи защитата на лица в рамките на изследването.
Член 15 - Лица, които са на издръжка от лица с психични разстройства
Нуждите на членовете на семейството, особено деца, които са на издръжка от лице с психично разстройство, трябва да бъдат взети предвид по подходящ начин.
Глава III - Принудително настаняване в психиатрични институции и принудително лечение на психично разстройство
Член 16 - Обхват на глава III
Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за лица с психични разстройства:
i. които са в състояние да дадат съгласието или да откажат настаняване или съответно лечение; или
ii. които не са в състояние да дадат съгласието си да възразят срещу настаняване или съответно лечение.
Член 17 - Критерии за принудително настаняване
1. Едно лице може да бъде обект на принудително настаняване, само ако са изпълнени всички от следните условия:
i. Лицето е с психическо разстройство;
ii. състояние на лицето представлява значителен риск от сериозно увреждане на неговото здраве или на други лица;
iii. настаняването се извършва с терапевтична цел;
iv. на разположение няма други по-малко ограничителни средства за осигуряване на подходящи грижи
v. становището на съответното лице е било взето под внимание.
2. Законът може да предвиди, че по изключение дадено лице може да бъде обект на принудително настаняване, в съответствие с разпоредбите на тази глава, за минимално необходимия период, с цел да се определи дали той или тя има психично разстройство, което представлява значителен риск от сериозно увреждане на неговото здраве или за другите, ако:
i. неговото или нейното поведение е силно показателно за такова разстройство;
ii. неговото или нейното състояние представлява такъв риск;
iii. няма на разположение подходящи, по-малко ограничителни средства за извършване на такава оценка; и
iv. становището на съответното лице е било взето под внимание.
Член 18 - Критерии за принудително лечение
Едно лице може да бъде обект на принудително лечение, само ако са изпълнени всички от следните условия:
i. Лицето е с психическо разстройство;
ii. състояние на лицето представлява значителен риск от сериозно увреждане на неговото здраве или на други лица;
iii. няма на разположение по-малко инвазивни средства за осигуряване на подходящи грижи;
iv. становището на съответното лице е било взето под внимание.
Член 19 - Принципи относно принудително лечение
1. Принудителното лечение следва:
i. да отговаря на специфичните клинични признаци и симптоми;
ii. да бъде пропорционално на здравословното състояние на лицето;
iii. да съставляват част от писмен план за лечение;
iv. да бъде документирано;
v. когато е уместно, да се приложи приемливо за лицето лечение възможно най-скоро.
2. В допълнение към изискванията на член 12.1 по-горе, планът за лечение следва:
i. когато е възможно да се изготвя след консултация с въпросното лице и довереното му лице или представител на лицето, ако има такива;
ii. да се преразглежда на подходящи интервали и, ако е необходимо, да се променя, когато това е възможно след консултация с въпросното лице и довереното му лице или представител на лицето, ако има такива.
3. Държавите-членки трябва да гарантират, че принудителното лечение се извършва само в подходяща обстановка.
Член 20 - Процедури за вземане на решения за принудително настаняване и / или принудително лечение
Решение
1. Решението да се подложи дадено лице на принудително настаняване следва да бъде взето от съд или друг компетентен орган. Съдът или друг компетентен орган следва:
i. да вземе под внимание становището на съответното лице;
ii. да действа в съответствие с процедурите, предвидени от закона, като се основава на принципа, че съответното лице трябва да бъде прегледано и консултирано.
2. Решението да се подложи дадено лице на принудително лечение следва да бъде взето от съд или друг компетентен орган. Съдът или друг компетентен орган следва:
i. да вземе под внимание становището на съответното лице;
ii. да действа в съответствие с процедурите, предвидени от закона, като се основава на принципа, че съответното лице трябва да бъде прегледано и консултирано.
Въпреки това, законът може да предвиди, че когато едно лице е обект на принудително настаняване, решението това лице да бъде подложено на принудително лечение, може да бъде взето от лекар с необходимата компетентност и опит, след преглед на съответното лице и като се вземе предвид неговото становище.
3. Решенията за подлагане на дадено лице на принудително настаняване или за принудително лечение, следва да бъде документирано и да бъде посочен максималния период, след който, в съответствие със закона, те трябва да бъдат официално преразгледани. Това не трябва да засяга правото на жалби и мнение на лицето в съответствие с разпоредбите на член 25.
Процедури преди вземането на решение
4. Принудително настаняване, принудително лечение, или разширяването на обхвата им трябва да се извършва само въз основа на преглед от лекар, който има необходимата компетентност и опит, и в съответствие с валидни и надеждни професионални стандарти.
5. Този лекар или компетентният орган следва да се консултира с близките на съответното лице, освен ако лицето възразява, че не е практично да се направи това или не е подходящо по други причини.
6. Всеки представител на лицето следва да бъде информиран и консултиран.
Член 21 - Процедури за вземане на решения за принудително настаняване и / или принудително лечение в извънредни ситуации
1. Процедурите при извънредни ситуации не трябва да се прилагат с цел избягване на прилагането на процедурите, посочени в член 20.
2. При процедури при спешни случаи:
i. принудително настаняване или принудително лечение следва да се извършва само за кратък период от време въз основа на медицинска оценка, подходяща за въпросната мярка;
ii. доколкото е възможно трябва да бъдат спазени параграфи 5 и 6 на член 20;
iii. решения за подлагане на дадено лице на принудително настаняване или за принудително лечение следва да се документират и да се посочва максималния период, след който, в съответствие със закона, те трябва да бъдат официално преразгледани. Това не трябва да засяга правото на жаби и мнение на лицето в съответствие с разпоредбите на член 25.
3. Ако мярката трябва да продължи и след извънредната ситуация, възможно най-скоро съд или друг компетентен орган следва да вземат решения по съответната мярка, в съответствие с член 20.
Член 22 - Право на информираност
1. Лицата, подлежащи на принудително настаняване или принудително лечение следва да бъдат своевременно информирани, устно и писмено, за техните права и средствата за защита.
2. Те трябва да бъдат информирани редовно и коректно относно причините за решението и критериите за неговото потенциално удължаване или прекратяване .
3. Представителят на лицето, ако има такъв, следва също така да получава тази информация.
Член 23 - Право на комуникация и посещения на лица, подлежащи на принудително настаняване
Правото на лицата с психични разстройства, подлежащи на принудително настаняване:
i. да общуват със своите адвокати, представители или друг компетентен орган, не трябва да се ограничава. Правото им да общуват със своите доверени лица или други лица, не трябва да бъде неоснователно ограничавано;
ii.да бъдат посещавани не трябва да се ограничава неоснователно, като се взема предвид необходимостта от защита на уязвимите лица или непълнолетни, настанени в или посещаващи психиатрична институция.
Член 24 - Прекратяване на принудително настаняване и / или принудително лечение
1. Принудителното настаняване или принудителното лечение следва да бъде прекратено, ако някой от критериите за мярката вече не е наличен.
2. Лекарят, който отговаря за грижите на лицето следва да отговаря за оценката дали някой от съответните критерии вече не изпълнен, освен ако съдът или друг компетентен орган не е поел отговорността за оценката на риска от сериозно увреждане на другите.
3. Освен ако прекратяването на мярката не е обект на съдебно решение, лекарят, отговорният орган и компетентния орган, трябва да бъдат в състояние да предприемат действия, въз основа на посочените по-горе критерии, за да прекратят тази мярка.
4. Държавите-членки трябва да се стремят да сведат до минимум, когато е възможно, продължителността на принудителното настаняване чрез предоставяне на подходящи услуги за последващи грижи.
Член 25 - Разглеждане и жалби относно законосъобразността на принудителното настаняване и / или принудително лечение
1. Държавите-членки следва да гарантират, че лицата, подлежащи на принудително настаняване или принудително лечение, могат ефективно да упражняват правото:
i. да обжалват такова решение;
ii. на преразглеждане от страна на съда на редовни интервали от време на законосъобразността на мярката или продължаването на нейното прилагане;
iii. да бъдат изслушан лично или чрез доверено лице или представител при такива преразглеждания или жалби.
2. Ако лицето, или доверено лице или представител на това лице, ако има такива, не поиска такова преразглеждане, отговорният орган трябва да информира съда и да гарантира, че продължаващата законосъобразност на мярката се преразглежда на разумни и редовни интервали.
3. Държавите-членки трябва да обсъдят възможността за предоставяне на адвокат на лицето при всички такива съдебни производства. Когато лицето не може да действа от свое име, то трябва да има право на адвокат и, в съответствие с националното право, на безплатна правна помощ. Адвокатът трябва да имат достъп до всички материали, както и да има право да оспори доказателствата, представени на съда.
4. В случай, че лицето има представител, последният трябва да имат достъп до всички материали, както и да има право да оспори доказателствата, представени на съда.
5. Заинтересованото лице следва да има достъп до всички материали, представени на съда, при спазване на защитата на поверителността и сигурността на други в съответствие с националното законодателство. Ако лицето няма представител, той или тя трябва да имат достъп до помощ от доверено лице при всички съдебни процедури.
6. Съдът трябва да вземе решение в кратък срок. Ако установи каквото и да е нарушение на приложимото национално законодателство в тази област, той трябва да го докладва на съответния орган.
7. Следва да бъде предвидена процедура за обжалване на решението на съда.
Глава IV - Настаняване на лица, които не са в състояние да предоставят съгласие при липса на възражения
Член 26 - Настаняване на лица, които не са в състояние да предоставят съгласие при липса на възражения
Държавите-членки трябва да гарантират, че са налице подходящи разпоредби за защита на лица с психично разстройство, които не са в състояние да дадат съгласие и за които е преценено, че се нуждаят от настаняване и при липса на възражение относно настаняването.
Глава V - Специфични ситуации
Член 27 - Изолиране и обездвижване
1. Изолирането или обездвижването следва да се прилага само в подходящи институции, и в съответствие с принципа на за минимални ограничения, за да се предотврати непосредствено увреждане на заинтересованото лице или на другите, и да бъде пропорционално на съответните рискове.
2. Такива мерки следва да се прилагат само под лекарско. наблюдение, и следва да бъдат подходящо документирани
3. В допълнение:
i. лицето, обект на изолиране или обездвижване, трябва да се наблюдава редовно;
ii. причините за тези мерки и тяхната продължителност трябва да бъдат записани в медицинското досие на лицето и в регистъра.
4. Настоящият член не се прилага за моментно обездвижване.
Член 28 - Специфични лечения
1. Лечение за психично разстройство, което не предизвиква необратими физически ефекти, но може да бъде значително инвазивно, трябва да се използва само, ако няма на разположение по-малко инвазивни средства или подходящи грижи. Държавите членки трябва да гарантират, че прилагането на лечение:
i. подлежи на съответния етичен контрол;
ii. е в съответствие с подходящи клинични протоколи, отразяващи международните стандарти и гаранции;
iii. освен в извънредни ситуации, както е посочено в член 12, с информирано писмено съгласие на лицето, или, в случай на лице, което не е в състояние да даде съгласието си, с разрешението на съда или компетентния орган;
iv. е изцяло документирано и вписано в регистър.
2. Прилагането на лечение на психични разстройства, което не предизвиква необратими физически ефекти, следва да бъде изключение, а не трябва да се използва в рамките на принудителното настаняване. Такова лечение трябва да се извършва само ако съответното лице е дало свободно, информирано и конкретно съгласие в писмена форма. Лечението трябва да бъде изцяло документирано и вписано в регистър, и да се прилага само:
i. в съответствие със закона;
ii. под съответния етичен контрол;
iii. в съответствие с принципа на минималното ограничение;
iv. ако бъде получено съгласие чрез независимо второ лекарско мнение, че това е целесъобразно; и
v. в съответствие с подходящи клинични протоколи, отразяващи международните стандарти и гаранции.
Член 29 - Непълнолетни
1. Разпоредбите на настоящата препоръка следва да се прилагат за непълнолетни, освен ако не са предвидени всеобхватни мерки за защита.
2. В решения относно настаняване и лечение, независимо дали са предвидени неволно или не, становището на непълнолетния трябва да бъде взето под внимание като пропорционално определящ фактор за неговата възраст и степен на зрялост.
3. Непълнолетен, подлежащ на принудително настаняване следва да има право на помощ от представител от началото на процедурата
4. Непълнолетните не трябва да се настаняват в институции, в които са настанени и възрастни, освен ако такова настаняване би било от полза за непълнолетния.
5. Непълнолетни, подлежащи на настаняване, трябва да имат право на безплатно образование и да бъдат реинтегрирани в общата училищна система възможно най-скоро. Ако е възможно, непълнолетният следва да бъде индивидуално оценени и да се възползва от индивидуална образователна програма или обучение.
Член 30 - Създаване на потомство
Самият факт, че едно лице има психично разстройство не трябва да представлява основание за постоянно нарушение на неговата или нейната възможност за създаване на потомство.
Член 31 - Прекъсване на бременност
Самият факт, че едно лице има психично разстройство не трябва да представлява основание за прекратяване на бременността.
Глава VI - Участие на системата на наказателното правораздаване
Член 32 - Участие на полицията
1. В изпълнение на нейните законови задължения, полицията трябва да координира действията си с тези на медицинските и социалните услуги, ако това е възможно със съгласието на съответното лице, ако поведението на това лице е строго показателно за психично разстройство и представлява значителен риск от причиняване на вреда на себе си или на други хора.
2. Когато други подходящи възможности не са налични, може да се изисква от полицията, при изпълнение на нейните задължения, да помогне при транспортиране или връщане лица, подлежащи на принудително настаняване в съответната институция.
3. Полицейските служители трябва да уважават достойнството и човешките права на лицата с психични разстройства. Значимостта на това задължение следва да се подчертае по време на обучението.
4. Членове на полицията трябва да получат подходящо обучение относно оценката и управлението на ситуации, свързани с лица с психично разстройство, което насочва вниманието към уязвимостта на тези лица в ситуации, с участието на полицията.
Член 33 - Лица, които са били арестувани
Ако лице, чието поведение е силно показателно за психично разстройство бъде арестувано:
i. лицето трябва да има право на помощ от представител или съответно доверено лице по време на процедурата;
ii. своевременно на подходящо място трябва да се извърши съответен медицински преглед, за да се установи:
a. нуждите на лицето от медицински грижи, включително психиатрична помощ;
б. способността на лицето да отговаря при разпит;
в. дали лицето може да бъде безопасно задържано в институция извън сферата на здравеопазването.
Член 34 - Участие на съда
1. Съгласно наказателно право, съдилищата могат да налагат настаняване или лечение на психично разстройство, независимо дали съответното лице дава съгласието си за мярката или не. Държавите-членки трябва да гарантират, че лицето може ефективно да упражнява правото на преразглеждане от съда на законосъобразността на мярката, или продължаване на нейното прилагане, на разумни интервали. Останалите разпоредби на глава III, следва да бъдат взети под внимание при тези настанявания или лечения; всяко неприлагане на тези разпоредби трябва да бъде обосновано.
2. Съдилищата трябва да вземат решения относно настаняване на или лечение на психично разстройство, въз основа на валидни и надеждни стандарти от медицинска експертиза, като вземат предвид необходимостта лица с психични разстройства да могат да се лекуват на място, подходящо за техните здравни нужди. Тази разпоредба не засяга възможността, в съответствие със закона, съда да наложи психиатрична оценка и психиатрична или психологическа програма за лечение като алтернатива на лишаването от свобода или до предоставяне на окончателно решение.
Член 35 - Наказателни институции
1. Хората с психични разстройства не трябва да бъдат обект на дискриминация в наказателните институции. По-специално, по отношение на тяхното здравеопазване следва да се спазва принципа на равностойност на грижата с тази извън наказателните институции. Те следва да бъдат премествани между наказателната институция и болницата, ако тяхното здраве изисква това.
2. За лица с психични разстройства, задържан в наказателни институции, трябва да бъдат достъпни подходящи терапевтични възможности.
3. Принудително лечение на психично разстройство не трябва да се провежда в наказателни институции, освен в болничните звена или медицински отделения, подходящи за лечение на психично разстройство.
4. Независима система трябва да следи лечението и грижите за хора с психични разстройства в наказателните институции.
Глава VII - Гарантиране на качеството и мониторинг
Член 36 - Мониторинг на спазването на стандартите
1. Държавите-членки трябва да гарантират, че спазването на стандартите, определени от тази препоръка и от закона за психичното здраве, подлежат на съответния мониторинг. Това наблюдение следва да обхваща:
i. спазване на правните норми;
ii. спазването на техническите и професионални стандарти.
2. Системите за провеждане на такова наблюдение следва
i. да разполагат с адекватни финансови и човешки ресурси, за да изпълняват своите функции;
ii. да бъдат организационно независими от наблюдаваните органи или институции;
iii. да включват специалисти по психично здраве, неспециалисти, лица с психични разстройства и близките на тези лица;
iv. да се координират, когато е уместно, с други съответни системи за контрол и осигуряване на качеството.
Член 37 - Специфични изисквания за мониторинг
1. Мониторингът на спазването на стандартите трябва да включва:
i. извършване на посещения и проверки на институциите за психичното здраве, ако е необходимо, без предизвестие, за да се гарантира, че:
a. лицата подлежат само на принудително настаняване в институции, регистрирани от компетентен орган, и че такива институции са подходящи за тази функция;
б. са осигурени подходящи алтернативи на принудителното настаняване;
ii. се наблюдава спазването на професионалните задължения и стандарти;
iii. съществуват правомощия, осигуряващи разследването на смъртта на лица, подлежащи на принудително настаняване или принудително лечение, и че всяка такава смърт се съобщава на съответния орган и подлежи на независимо разследване;
iv. се преразглеждат ситуации, в които комуникацията е била ограничена;
v. са предвидени процедури за подаване на жалби съответното им разглеждане.
2. Следва да се осигурят подходящи мерки за проследяване на резултатите от мониторинга.
3. По отношение на лица, подлежащи на разпоредбите на Закона за психично здраве, лицата, отговарящи за мониторинга, следва да имат право:
i. на лични срещи с такива лица, и с тяхно съгласие или това на техните представители, да имат достъп до медицинските им досиета по всяко време;
ii. да получават поверителни жалби от такива лица;
iii. да получават от властите или служителите, отговарящи за лечението или грижите на такива лица, всяка информация, която може с основание да се счита за необходима за изпълнение на техните функции, включително анонимна информация от медицинската документация.
Член 38 - Статистика, консултации и докладване
1. Следва да се събира систематична и надеждна анонимна статистическа информация относно прилагането на закона за психично здраве и подаваните жалби.
2. Лицата, отговорни за грижата за лица с психични разстройства, следва:
i. да получават от лицата, отговорни за осигуряване на качеството и мониторинга:
a. редовни доклади, и когато е възможно да публикуват тези доклади;
б получават съвети за условията и институциите, подходящи за полагане на грижа за хора с психични разстройства;
ii. отговори на въпроси, съвети и доклади, произтичащи системите за осигуряване и контрол на качеството.
3. На разположение на обществеността трябва да се предоставя информация за изпълнението на закона за психичното здраве и действията относно спазването на стандартите.
