СЪВЕТ НА ЕВРОПА
КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ

Препоръка Rec (2003)23
на Комитета на министрите на държавите-членки
относно управлението от страна на администрациите
на затворници с доживотна и други дългосрочни присъди

(Приета от Комитета на министрите на 9 октомври, 2003 г.
на 855-то заседание на заместник-министрите)

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като има предвид, че е в интерес на държавите-членки на Съвета на Европа, да установят общи принципи по отношение на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, с цел укрепване на международното сътрудничество в тази област;

Като има предвид, че изпълнението на наказанието лишаване от свобода изисква постигане на баланс между поддържането на сигурността, реда и дисциплината в наказателните институции, от една страна, и предоставяне на лишените от свобода на достойни условия на живот, активни режими и конструктивна подготовка за освобождаване, от друга страна;

Като има предвид, че затворниците трябва да бъдат управлявани по начин, който е адаптиран към индивидуалните обстоятелства и в съответствие с принципите на справедливост, равенство и безпристрастност;

Позовавайки се на резолюцията относно прилагането на дългосрочни присъди, приета през октомври 2001 г. от европейските министри на правосъдието по време на тяхната 24-та Конференция, проведена в Москва;

Като има предвид, че премахването на смъртното наказание в държавите -членки е довело до увеличено прилагане на доживотни присъди;

Като изразява загриженост относно увеличението, в много държави, на броя и продължителността на дългосрочните присъди, които допринасят за пренаселеността на затворите и може да наруши ефективното и хуманно управление на местата за лишаване от свобода;

Като има предвид, че прилагането на принципите, съдържащи се в Препоръка № R (99) 22 относно пренаселеността в затворите и увеличаване на броя на затворниците, както и предоставянето на затворническите администрации на подходящи ресурси и персонал, които намалят в значителна степен проблемите при управлението по отношение на дългосрочното лишаване от свобода и насърчаване на по-безопасни и по-добри условия на задържане;

Като има предвид, че законодателството и практиката по отношение на управлението на лица с доживотна или друга дългосрочна присъда трябва да отговарят на изискванията, заложени в Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на органите, натоварени с нейното прилагане;

Като има предвид значението на принципите, съдържащи се в предишни препоръки и по-специално:

- Препоръка № R (82) 16 относно отпуска в затворите;

- Препоръка № R (82) 17 относно задържането и третиране на опасни затворници;

- Препоръка № R (84) 12 относно затворниците-чужденци;

- Препоръка № R (87) 3 относно Европейските правила за затворите;

-Препоръка №R (87)20 относно обществените реакции спрямо престъпността сред непълнолетните;
- Препоръка № R (89) 12 относно образованието в местата за лишаване от свобода;

- Препоръка № R (92) 16 относно европейските правила за обществените санкции и мерки;
- Препоръка № R (97) 12 относно персонала, отговарящ за прилагането на санкции и наказания;
 Препоръка № R (98) 7 относно етичните и организационните аспекти на здравеопазването в затворите;

- Препоръка № R (99) 22 относно пренаселеността в затворите и увеличаване на броя на затворниците;

– Препоръка Rec(2000)22 относно подобряване на прилагането на европейските правила за санкции и мерки в общността;

– Препоръка Rec(2003)22относно условното освобождаване

Препоръчва на правителствата на държавите членки:

- Да се ръководят в своите законодателство, политики и практики, свързани с управлението на затворници с доживотна и други дългосрочни присъди от принципите, съдържащи се в приложението към настоящата препоръка;
- да се ангажират с възможно най-широкото разпространение на тази препоръка и придружаващия я доклад.

Приложение към Препоръка Rec(2003)23

Определение за доживотна присъда и дългосрочно лишаване от свобода

1. За целите на настоящата препоръка, лице с доживотна присъда е лице, изтърпяващо доживотна присъда. Лице с дългосрочна присъда е всяко лице, изтърпяващо присъда или присъди, възлизащи общо на пет или повече години.

Общи цели

2. Целите на управлението на лица с доживотни други дългосрочни присъди, следва да:

– гарантират, че местата за лишаване от свобода са безопасни и сигурни за самите лица, както и за тези, които работят с тях или ги посещават;

– противодействат на вредните ефекти на доживотно и дългосрочно лишаване от свобода;
– увеличат и подобрят възможностите за лишените от свобода да бъдат успешно реинтегрирани в обществото и да водят законосъобразен начин на живот след тяхното освобождаване.

Общи принципи за управлението на лица, лишени от свобода с доживотна и други дългосрочни присъди:

3. Трябва да се отчете разнообразието от персонални характеристики, налични сред затворниците с доживотна и други дългосрочни присъди, и те да се имат предвид при изготвянето на индивидуални планове за изпълнение на присъдата (принцип на индивидуализацията).

4. Доживотният затвор трябва да се организира така, че да се доближава във възможно най-голяма степен до реалностите на живота в общността (принцип на нормализацията.

5. Трябва да се дадат възможности на лишените от свобода да поемат персонална отговорност в ежедневния си живот в затвора (принцип на отговорността).

6. Следва да се прави ясно разграничение между всички рискове, предизвикани от лица с доживотна и други дългосрочни присъди за хората вън от затвора, за тях самите, за другите лишени от свобода и за тези, които работят във или посещават затвора (принцип на сигурността и безопасността).

7. Трябва да се внимава да не се допуска сегрегация на лишените от свобода с доживотна и други дългосрочни присъди само по причина на тяхната присъда (принцип на несегрегацията).

8. Индивидуалното планиране на управлението на доживотната или дългосрочната присъда на лишеният от свобода трябва да цели осигуряване на прогресивна промяна през системата на затвора (принцип на прогресията).

Планиране изпълнението на присъдата

9. За да бъдат постигнати общите цели и спазени гореспоменатите принципи, трябва да се изготвят подробни планове за изпълнение на присъдите за всеки отделен лишен от свобода. Тези планове трябва да се подготвят и разработят с активното участие, доколкото е възможно, на самия лишен от свобода и, особено към края на периода на задържане, в тясно сътрудничество с институциите, извършващи надзор след освобождаването, или други съответни органи.

10. Планирането на изпълнението на присъдата трябва да включва оценка на риска и нуждите на всяко лишено от свобода лице и да се използва за прилагане на систематичен подход към:

– първоначалните условия, при които е поставен задържаният;

– прогресивно преминаване през системата на затвора от повече към по- малко рестриктивни условия с, в идеалния случай, финална фаза, изтърпяна при свободни условия, с предпочитане в общността;

– участие в трудови, образователни, обучителни и други дейности, които предвиждат целенасочено използване на времето, прекарано в затвора, и увеличават шансовете за успешна реинтеграция след освобождаване;

– интервенции и участие в програми, насочени към овладяване на рисковете и нуждите, за да се ограничи размирното поведение в затвора и рецидивизма след освобождаване;

– участие в развлекателни и други дейности, за да се предотврати или противодейства на вредните ефекти на дългосрочното лишаване от свобода;

– налагане на условия и надзорни мерки, подтикващи към законосъобразен начин на живот и адаптиране в общността след условно освобождаване

11. Планирането на изпълнението на присъдата трябва да започне възможно най- рано след влизането в затвора, да се преразглежда на редовни интервали и да се променя, когато е необходимо.

Оценки на риска и потребностите

12. Управата на затвора трябва да направи внимателна оценка, за да определи дали отделните затворници представляват риск за самите себе си и за другите. Обхватът на оценяваните рискове трябва да включва вредата за себе си, за другите затворници, за хората, работещи в или посещаващи затвора, или за общността, и вероятността от бягство или от извършване на друго тежко престъпление по време на отпуск или след освобождаване.

13. Оценките на потребностите трябва да целят идентифициране на персоналните нужди и характеристики, асоциирани с престъплението(ята) и вредното поведение на лишения от свобода („криминогенни нужди”). Във възможно най-голяма степен върху криминогенните нужди трябва да се работи, за да се намалят престъпленията и вредното поведение на затворниците, както по време на лишаването от свобода, така и след освобождаването.

14. Първоначалната оценка на риска и нуждите трябва да се извърши от подходящо обучен екип и за предпочитане в център за оценяване.

15. а. Трябва да се използват съвременни инструменти за оценка на риска и потребностите, като ръководства за изпълнението на доживотни или дългосрочни присъди.

б. Тъй като инструментите за оценка на риска и потребностите винаги съдържат възможност за грешка, те никога не трябва да са единственият метод, използван като основа за вземане на решение, а трябва да се допълват с други форми за оценка.

в. Всички инструменти за оценка на риска и потребностите трябва да бъдат оценени, за да бъдат известни техните силни и слаби страни.

16. Тъй като нито опасното поведение, нито криминогенните нужди са по същество стабилни характеристики, оценките на риска и потребностите трябва да се повтарят на интервали от подходящо обучен екип, за да се спазят изискванията за планиране изпълнението на присъдите или когато това се налага от обстоятелствата.

17. Оценките на риска и потребностите винаги трябва да са съотнесени с управлението на рисковете и потребностите. Следователно тези оценки трябва да подпомогнат избора на подходящи мерки или промени на тези, които вече съществуват.

Сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода

18. а. Поддържането на контрола в затвора трябва да става на базата на използването на динамична сигурност, т.е. на развиването от персонала на позитивни отношения с лишените от свобода, базирани на строгост и справедливост, в комбинация с разбирането за тяхното персонално положение и за всеки риск, предизвикан от отделни затворници.

б. Там, където се използват технически средства, като аларми или камери за наблюдение, те трябва винаги да са в допълнение към методите за динамична сигурност.

в. В рамките на ограниченията, необходими за сигурността, рутинното носене на оръжие, включително огнестрелно оръжие и палки, от лица, които са в контакт с лишените от свобода, трябва да се забрани в периметъра на затвора.

19. а. Режимът на затворите трябва да се организира така, че да позволява гъвкаво реагиране на променящите се изисквания за сигурност и безопасност.

б. Настаняването в определени затвори или клонове на затвори трябва да се базира на подробни оценки на риска и потребностите и на важността да се поставят затворниците в среда, която, предвид техните нужди, е вероятно да намали всеки възникнал риск.

в. Специфичните рискове и извънредните обстоятелства, включително искания от самите затворници, могат да наложат известна форма на сегрегация на отделните затворници. Трябва да се полагат настойчиви усилия за избягване на сегрегацията или, ако тя трябва да се приложи, за намаляване периода на нейното налагане.

20. а. Мерки за максимална сигурност трябва да се използват само в краен случай и назначаването на такива мерки трябва редовно да се преразглежда.

б. При мерките за максимална сигурност режимът трябва да прави разграничение между контролиране на лишените от свобода, представляващи изключителен риск от бягство или опасност, ако успеят да избягат, и контролиране на онези, създаващи рискове за други задържани и/или за лица, работещи в или посещаващи затвора.

в. Относно изискванията за поведение и сигурност на затворниците, режимът на максималните мерки за сигурност трябва да цели успокояваща атмосфера, да позволява общуване между задържаните, свобода на движение в рамките на мярката и да предлага набор от дейности.

г. Контролът на опасните затворници трябва да се ръководи от принципите, заложени в Препоръка № R (82) 17 относно задържането и третирането на опасни затворници.

Противодействие на вредните ефекти от доживотните и други дългосрочни присъди

21. С цел да се предотвратят и неутрализират вредните ефекти от доживотните и други дългосрочни присъди, управите на затворите трябва да се стремят:

- да осигурят възможности в началото на изпълнението на присъдата, ако е необходимо и по-късно, затворниците да се запознаят с правилата и реда в затвора и с техните задължения и права;

– да осигурят на лишените от свобода възможности за личен избор в колкото може повече случаи от ежедневието на затвора;

– да предлагат адекватни материални условия и възможности за физическо, интелектуално и емоционално стимулиране;

– да създадат приятен и привлекателен дизайн на помещенията, обзавеждането и декорацията в затвора.

22. Трябва да се положат специални усилия, за да се предотврати разпадането на семейните връзки. За тази цел:

– лишените от свобода трябва да се изпращат, във възможно най-голяма степен, в затвори, намиращи се в близост до техните семейства или близки роднини;
– писмата, телефонните разговори и посещенията трябва да са позволени в максималната възможна честота и усамотеност. Ако това застрашава безопасността и сигурността или ако е оправдано от оценката на риска, тези контакти може да се съпровождат с разумни мерки за сигурност като наблюдение на кореспонденцията и обиск преди и след посещенията.

23 .а. Други контакти с външния свят, като достъп до вестници, радио и телевизия и външни посетители, трябва също да бъдат насърчавани.

б. Следва да се положат специални усилия за предоставяне на различни форми на отпуск от затвора, ако е необходимо с охрана, като се вземат предвид принципите, заложени в Препоръка № R (82) 16 относно отпуск от затвора.

24. Лишените от свобода трябва да имат достъп до подходящи консултации, помощ и подкрепа, за да:

– осъзнаят престъпленията си, вредата, причинена на пострадалите, и всяка свързана с това вина;

– се намали рискът от самоубийства, особено веднага след произнасяне на присъдата;

– се противодейства на вредните ефекти на дългосрочното лишаване от свобода като институционализиране, пасивност, понижена самооценка и депресия.

Специални категории лишени от свобода с доживотна или други дългосрочни присъди

25. Властите в затворите трябва да имат предвид възможностите за репатриране на чуждестранни затворници, предоставени от Европейската конвенция за трансфер на осъдени лица или от двустранни договорености със съответната държава. Чуждестранните затворници трябва да бъдат информирани за тези възможности. Когато репатрирането не е възможно, управлението и практиката в затвора трябва да се ръководят от принципите на Препоръка № R (84) 12 относно чуждестранните затворници.

26. Трябва да се положат усилия за защита на затворници, уязвими от заплахи и малтретиране от други затворници. Ако е необходима сегрегация за защита от други затворници, трябва да се избягва пълната изолация, а да се осигури безопасна и подкрепяща среда.

27. Трябва да се предприемат действия за осигуряване на ранно и специализирано диагностициране на лишени от свобода, които са или стават психически лабилни, и да им се осигури адекватно лечение. Трябва да се следва насоката, дадена в Препоръка № R (98) 7 относно етичните и организационните аспекти на здравеопазването в затвора.

28. Възрастните затворници трябва да бъдат подпомагани, за да поддържат добри стандарти на физическото и психично здраве. За тази цел, администрацията на затвора следва да осигури:

– достъп до подходящи диагностични и лечебни услуги;

– възможности за труд, физически упражнения и други дейности, подходящи за физическия и умствения капацитет на дадения затворник;

– подходящо диетично хранене, като се отчитат специалните хранителни нужди.

29. а. За да се даде възможност на безнадеждно болните затворници да си отидат от този свят с достойнство, трябва да се прецени освобождаването им, за да им се осигурят съответните грижи и да приключат живота си извън затвора. Във всеки случай, управата на затвора трябва да положи всички усилия да предостави на тези затворници и на техните семейства подходящата подкрепа и грижа.

б. Трябва да се осигури подходяща помощ за тези затворници във връзка с всякакви практически нужди, например изготвяне на завещание, организиране на погребение и т.н.

30. а. Тъй като жените затворници обикновено представляват малка част от тези, които изтърпяват дългосрочни или доживотни присъди, планирането на техните индивидуални присъди трябва да бъде внимателно преценено, за да се посрещнат специфичните им нужди.

б. Особени усилия трябва да се положат по отношение на лишените от свобода жени, за да се:

– избегне социалната изолация чрез поставянето им заедно, доколкото е възможно, с общата популация на лишените от свобода жени;

– предостави достъп до специални услуги за жени затворници, които са били обект на физическо, психично и сексуално насилие.

в. Майките, изтърпяващи доживотни или други дългосрочни присъди, не бива да се лишават от възможността да бъдат с малките си деца само поради тяхната присъда. Там, където малки деца остават при майките си, управата на затвора трябва да осигури подходящи условия.

31. Специална управленска грижа и внимание трябва да се отделят на особените проблеми, създавани от затворници с вероятност да прекарат остатъка от естествения си живот в затвора. По-конкретно, планирането на изпълнението на техните присъди трябва да е достатъчно динамично и да им позволява да се възползват от участие в смислени дейности и адекватни програми, включително мерки и психосоциални услуги, предназначени да им помогнат да се справят с присъдата си.

32. а. Малолетни и непълнолетни затворници с дълги присъди за лишаване от свобода трябва да се държат само в институции или места, пригодени за специалните им нужди.

б. Мерките и планирането на изпълнението на присъдите на тези младежи трябва да се ръководят от релевантните принципи, заложени в Конвенцията на ООН за правата на детето и в Препоръка № R (87) 20 относно обществените реакции спрямо престъпленията на малолетни и непълнолетни, и да се отдели особено внимание на:

– предоставяне на адекватно образование и обучение в училище;

– нуждата от поддържане на близки контакти с техните родители и семейства;
– осигуряване на адекватна подкрепа и ръководене на емоционалното им развитие;

– възможностите за подходящи спортни и развлекателни дейности;

– внимателното планиране на прехода от режим за непълнолетни към режим за възрастни, като задължително се вземе предвид личностното развитие на непълнолетния.

Управлението на реинтеграцията в обществото на лишените от свобода с доживотна или друга дългосрочна присъда

33. С цел да се даде възможност на затворниците с доживотна или друга дългосрочна присъда да преодолеят особения проблем при преминаването от дългия затвор към законосъобразен начин на живот в общността, тяхното освобождаване трябва предварително добре да се подготви, като се отдели специално внимание на следното.

– нуждата от специфично планиране на времето преди и след освобождаване, като се вземат предвид съответните рискове и нужди;

– задължително разглеждане на възможността да се осъществи освобождаване от затвора и същевременно да се осигури продължаване след освобождаването на всякакви програми, мерки или лечение, предприети от затворниците по време на престоя им в затвора;

– нуждата да се осигури тясно взаимодействие между управата на затвора и органите за надзор след освобождаването, за социални и медицински услуги.

34. Предоставянето и изпълнението на мярката за освобождаване под условие на затворници с доживотна или друга дългосрочна присъда трябва да се ръководи от принципите, заложени в Препоръка Rec(2003)22 относно условното освобождаване.

Лица с отменено условно освобождаване

35. Ако след отмяна на условно освобождаване, лице с доживотна или друга дългосрочна присъда бъде върнато в затвора, трябва да продължи спазването на принципите, изброени по-горе. По-специално, трябва да се направи нова оценка на риска и криминогенните нужди и да се използва при избора на подходящо настаняване и предприемането на бъдещи мерки, с цел подготовка на лишения от свобода за своевременна преоценка с оглед освобождаване и реинтеграция в общността.

Персонал

36.       Като цяло, набирането, селекцията, обучението, условията на труд и мобилност, както и професионалното поведение на персонала, работещ със затворници с доживотна или друга дългосрочна присъда, трябва да се ръководи от принципите, съдържащи се в Препоръка № R (97) 12 относно персонала, отговарящ за прилагането на санкции и наказания.

37. а. Тъй като персоналът, работещ със затворници с доживотна или друга дългосрочна присъда, трябва да се справя със специфичните трудности, възникващи с тези затворници, хората от този персонал трябва да бъдат специално обучени с оглед на техните задължения.

б. Персоналът по-специално трябва да се обучи да има пълното разбиране за динамична сигурност, за да може да използва този подход към сигурността при изпълнение на задълженията си.

в. Ръководният, специализираният и надзирателският персонал трябва освен това да бъде обучен да ръководи и подпомага базовия персонал при прилагането на динамичната сигурност.

38. Предвид повишения риск от манипулиране на персонала от страна на затворниците, излежаващи дългосрочна присъда, трябва да се насърчават мобилността и ротацията на персонала.

39. Необходимо е да се организират редовни срещи и дискусии между различните категории персонал, за да се постигне и поддържа подходящ баланс между съчувствието и разбирането на проблемите на затворниците и строгостта на контрола.

Проучване

40. Необходимо е да се предприеме проучване на ефектите от доживотната или други дългосрочни присъди, като се отдели специално внимание на ролята на фактори, които възпират вредните ефекти и насърчават конструктивната адаптация към живота в затвора.

41. Трябва да се извърши и публикува проучване за оценка на ефективността на програмите, насочени към по-доброто приспособяване в общността след освобождаване.