Препоръка Rec (2003) 20

СЪВЕТ НА ЕВРОПА
КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ

Препоръка Rec (2003) 20
на Комитета на министрите на държавите-членки
относно нови начини за справяне с младежката престъпност и ролята на правосъдието по отношение на ненавършили пълнолетие лица

(Приета от Комитета на министрите на 24 септември 2003 г.
в 853-то заседание на заместник-министрите)

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като има предвид, че младежката престъпност се възприема като нарастващ проблем в редица европейски държави;

Като съзнава факта, че, въпреки че като цяло нивата на непълнолетните закононарушители остават повече или по-малко стабилни, естеството и сериозността на младежката престъпност изисква нови отговори и нови методи за интервенция;

Като има предвид, че традиционната система на наказателно правосъдие не може сама по себе си да предложи адекватни решения по отношение на третирането на непълнолетни с противообществени прояви, предвид факта, че техните специфични образователни и социални нужди се различават от тези на възрастните;

С убеждението, че мерките, предприети за справяне с младежката престъпност, трябва да се основават на мултидисциплинарен и мулти-институционален подход, и да бъдат насочени към овладяване на редица фактори, които играят роля на различни обществени нива: индивидуално, семейно, училищно и общностно;

Като има предвид, че възрастта на пълнолетие не съвпада непременно с възрастта на зрялост, така че младите пълнолетни нарушители може да се нуждаят от някои мерки, сравними с тези за непълнолетни;

Освен това, като има предвид, че някои категории непълнолетни правонарушители, като членове на етнически малцинства, млади жени и непълнолетни нарушители, действащи в групи, може да се нуждаят от специални програми за интервенция;

Като вземе предвид, наред с другото, Препоръка № R (87) 20 относно обществените реакции към престъпността сред непълнолетните, Препоръка № R (88) 6 за обществените мерки спрямо противообществените прояви на ненавършилите пълнолетие лица от семейства на емигранти и Препоръка Rec (2000) 20 относно ролята на ранната психо-социална намеса в превенцията на престъпното поведение;

Като взе предвид резултата от 10-та криминологична беседа върху младите пълнолетни правонарушители и политиката по отношение на престъпността (1991 г.);

Като има предвид Европейската конвенция за правата на човека, Европейската конвенция за упражняване на правата на децата, Конвенцията на ООН за правата на детето, Минималните стандартни правила на ООН относно правораздаването при непълнолетни лица (Правила от Пекин), Насоките на ООН за предотвратяване на престъпността сред непълнолетните (Насоки от Рияд) и Правилата на ООН за закрила на ненавършилите пълнолетие лица, лишени от свобода,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки:

- Да се ръководят от принципите и мерките, които се съдържат в настоящата препоръка, при изготвяне на своите законодателства и политики и практики;

- Да доведат  настоящата препоръка и обяснителния меморандум до знанието на всички съответни агенции, медиите и обществеността; и

- Да признаят необходимостта от разграничаване на европейските правила за обществени санкции и мерки от европейските правила за затворите за малолетни и непълнолетни.

I. Определения

За целите на настоящата препоръка:

- "непълнолетни" означава лица, които са достигнали възрастта за наказателна отговорност, но не и възрастта на пълнолетие; Въпреки това, тази препоръка може да обхваща и тези, които са непосредствено под и над тази възраст;

- "Престъпност" означава действия, които се разглеждат съгласно наказателното право. В някои държави това се отнася и за антисоциално и / или девиантно поведение, което може да се разглежда по реда на административното или гражданското право;

- "Съдебна система, обхващаща непълнолетните" се определя като официален компонент на по-широка система за борба с младежката престъпност. В допълнение към съдилищата за непълнолетни, тя обхваща официалните органи или агенции, като полицията, прокуратурата, на юридическите специалисти, пробационната служба и наказателните институции. Тя работи в тясно сътрудничество със сродни агенции по здравеопазване, образование, социални услуги и социално подпомагане и неправителствени организации в подкрепа на жертвите и свидетелите.

II. По-стратегически подход

1. Основните цели на правораздаването при непълнолетни и свързаните с това мерки за справяне с младежката престъпност следва да бъдат:

i. превенция на престъпления и рецидив;
ii. (ре) социализиране и (ре) интегриране на престъпниците; и
iii. да отговорят на нуждите и интересите на жертвите.

2. Съдебната система, обхващаща непълнолетните, трябва да се разглежда като компонент от по-широка, общностно-базирана стратегия за превенция на младежката престъпност, която взема предвид цялостния контекст на средата - семейна, училищна, квартална, група връстници - в която възниква престъпността.

3. По-специално ресурсите следва да бъдат насочени към преодоляването на тежки престъпления и рецидиви и престъпления, свързани с насилие, наркотици и алкохол.

4. Трябва също така да се разработят по-подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на първичната престъпност и проявите на рецидив от младите членове на етнически малцинства, групи от непълнолетни, млади жени и тези на възраст под наказателна отговорност.

5. Третирането на непълнолетните правонарушители трябва, доколкото е възможно, да се базира на научни доказателства за това какво е извършено, с кого и при какви обстоятелства.

6. С цел да се предотврати дискриминация, публичните власти трябва да изготвят "оценка на въздействието" относно потенциалните последици от новите политики и практики във връзка с младите членове на етническите малцинства.

III. Нови реакции

7. Необходимо е да продължи разширяването на обхвата на подходящи алтернативи на официалната процедура по разследване. Тези мерки трябва да бъдат част от справедлив процес, съобразен с принципа на пропорционалност, който взима предвид най-добрия интерес на непълнолетното лице и не се прилага "по принцип", в случаите, когато отговорността е напълно призната.

8. С цел да се борят срещу тежките престъпления, многократно насилие, извършени от малолетни и непълнолетни лица, държавите-членки следва да разработят по-широк спектър от иновативни и по-ефективни (но все пак пропорционални) обществени санкции и мерки. Тези мерки следва да бъдат насочени директно срещу престъпното поведение и да вземат предвид нуждите на нарушителя. Те следва също така да включват родителите на нарушителя или други законни настойници (освен ако това няма да доведе до обратен ефект) и, когато е възможно и уместно, да предоставят посредничество, възстановяване на причинените щети и обезщетяване на жертвата.

9. Вината трябва да отразява по-добре възрастта и зрелостта на нарушителя, и да съответства на нивото на развитие на извършителя, с наказателни мерки, които се прилагат постепенно с увеличаването на индивидуалната отговорност.

10. Родителите (или настойниците) трябва да бъдат насърчавани да осъзнаят и приемат своите отговорности по отношение на престъпното поведение на малките деца. Те трябва да присъстват на съдебното производство (освен ако това може да бъде разглеждано като противоречие) и, ако е възможно, те трябва да получават помощ, подкрепа и насоки. Когато е уместно, от тях трябва да се изисква да посещават на консултантски или обучителни курсове за родители, да гарантират, че тяхното дете посещава учебните занятия и да съдействат на официалните агенции при осъществяването на обществените санкции и мерки.

11. С цел да се удължи прехода към зряла възраст, следва да бъде възможно младежи на възраст под 21 години да бъдат третирани по начин, сравним с този към непълнолетните и да подлежат на същите мерки, когато съдията е на мнение, че те не са толкова зрели и отговорни за действията си като пълноправни възрастни.

12. За да се улесни въвеждането им в пазара на труда, трябва да се положат всички усилия, за да се гарантира, че младите пълнолетни правонарушители под 21-годишна възраст не трябва да са задължени да разкриват свидетелства си за съдимост на потенциални работодатели, освен когато естеството на заетостта диктува друго.

13. Следва да бъдат разработени инструменти за оценка на риска от бъдещ рецидив, за да може характерът, интензивността и продължителността на мерките да съответстват в голяма степен на риска от повторно извършване на престъпление, както и по отношение на нуждите на нарушителя, винаги да се има предвид принципа на пропорционалност. Когато е целесъобразно, съответните агенции трябва да бъдат насърчавани да споделят информация, но винаги в съответствие с изискванията на законодателството за защита на данните.

14. Следва да бъдат определени кратки срокове за всеки етап на наказателното производство, за да се намалят забавянията и да се реагира възможно най-бързо на младежката престъпност. Във всички случаи, да има баланс между мерките за ускоряване на процеса на правораздаване и подобряване на неговата ефективност, изискванията за справедлив процес.

15. В случай на задържане на непълнолетни в полицейския арест, следва да се отчита младежкият им статут, тяхната възраст и тяхната уязвимост и степен на зрялост. Те трябва да бъдат своевременно информирани за своите права и гаранции по начин, който осигурява тяхното пълно разбиране. По време на разпити в полицията, те трябва по принцип да бъдат придружени от родител /настойник/ или друг подходящ възрастен. Те също трябва да имат правото на достъп до адвокат и лекар. Те не могат да бъдат задържани в полицейски арест за по-дълго от четиридесет и осем часа общо, а за по-младите извършители следва да се положат всички усилия за допълнително намаляване на този срок. Задържането на непълнолетни лица от полицията трябва да се контролира от компетентните органи.

16. Когато, в краен случай, непълнолетни заподозрени са задържани под стража, това не трябва да бъде за срок по-дълъг от шест месеца преди началото на процеса. Този срок може да бъде удължен само когато съдия, който не участва в разследването на случая, е убеден, че всяко забавяне в производството е напълно оправдано поради извънредни обстоятелства.

17. Където е възможно трябва да се използват алтернативни мерки за неотклонение за непълнолетни заподозрени, като настаняване при роднини, приемни семейства или други форми на подпомагано настаняване. Лишаването от свобода никога не трябва да се използва като наказание или форма на сплашване или като заместител на закрилата на децата, или мерки за психичното здраве.

18. При преценката дали заподозрян непълнолетен временно трябва да бъде задържан с цел превенция на рецидив, съдилищата трябва да направят пълна оценка на риска въз основа на изчерпателна и надеждна информация за личността на младия човек и социалните обстоятелства.

19. Подготовка за освобождаването на непълнолетните, лишени от свобода, трябва да започне на първия ден от тяхното задържане. Цялостна оценка на потребностите и степента на риска трябва да бъде първата стъпка в плана за реинтеграция, който напълно да подготвя нарушителите за освобождаване по координиран начин, съобразен с техните нужди, свързани с образованието, заетостта, доходите, здравеопазването, жилищното настаняване, надзора, семейството и социалната среда.

20. Следва да се възприеме поетапен подход за реинтеграция, като се прилагат периоди на отпуск, открити институции, предсрочно освобождаване в лицензирани институции за настаняване. Трябва да бъдат инвестирани ресурси в мерки за рехабилитация след освобождаването и това следва, във всички случаи, да бъде планирано и да се извършва в тясно сътрудничество с външни агенции.

IV. Изпълнение

21. Реакцията на младежката престъпност трябва да се планира, координира и предоставя чрез местни партньорства, включващи основните обществени служби - полиция, пробационни служби, служби за защита на младежта и социално подпомагане, съдебни, образователни институции, агенции по заетостта, здравеопазването и жилищни власти - и доброволческия и частния сектор. Такива партньорства следва да отговарят за постигане на обща цел, в рамките на ясно определени насоки, и:

- Осигуряване на първоначално и последващо обучение;

- Планиране, финансиране и предоставяне на услуги;

- Определяне на стандарти и мониторинг на напредъка;

- Обмен на информация (в съответствие със законовите изисквания за защита на данните и професионалната тайна и като се вземат предвид специфичните задължения на съответните агенции); и

- Оценка на ефективността и разпространение на добри практики.

V. Права и гаранции

22. Всички нови мерки и процедури, които се съдържат в настоящата препоръка, трябва да се тълкуват в контекста на правата и гаранциите, залегнали в съответните международни документи.

VI. Наблюдение, оценка и разпространение на информация

23. За да се увеличи базата от знания за ефективността на различните видове мерки, следва да се разпределят средства за извършване на независима научна оценка на тези мерки и разпространяване на констатациите между практикуващите.

24. За да се предотврати дискриминация на основата на етническа принадлежност в рамките на системата за младежко правосъдие и да се определят случаите, в които са необходими културно специфични интервенции, трябва да събере информация и / или да се извършат изследвания за участието и третирането на етническите малцинства на всеки етап от съдебната система, обхващаща непълнолетните.

25. С цел противопоставяне на прекалено негативни нагласи, информиране на общественото мнение и повишаване на общественото доверие, трябва да бъдат разработени информационни стратегии относно младежката престъпност и работата и ефективността на системата за младежко правосъдие, като се използва широк спектър от канали, включително телевизия и интернет. Това следва да се извърши без предоставяне на лична или друга информация, която може да доведе до идентифицирането на индивидуален извършител или жертва.