Препоръка Rec (2003) 17

СЪВЕТ НА ЕВРОПА
КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ

Препоръка Rec (2003) 17
на Комитета на министрите на държавите-членки
относно прилагането на разпоредбите

(Приета от Комитета на министрите на 9 септември 2003 г.
на 851-то заседание на заместник-министрите)

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като признава, че принципите на правовата държава, на които се основават европейските демокрации, са зависими от подкрепата на справедливи, ефикасни и достъпни съдебни системи;

Като има предвид, че изпълнението на съдебните решения е неразделна част от основното човешко право на справедлив съдебен процес в разумен срок, в съответствие с чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (наричана по-нататък "ЕКПЧ");

Признавайки също така, че принципът за върховенството на закона може да бъде реалност само ако гражданите могат на практика да отстояват своите законни права и да оспорват незаконосъобразните актове;

Като има предвид, че държавите-членки са задължени да гарантират, че всички лица, които получават окончателно и задължително съдебно решение имат правото за неговото изпълнение. Неизпълнението на такова съдебно решение или закъснението при влизането му в сила, може да направи това право неработещо и илюзорно и да е в ущърб на една от страните;

С убеждението в необходимостта от насърчаване на по-голяма ефективност и справедливост при изпълнение на съдебни решения по граждански дела и за постигане на положителен баланс между правата и интересите на страните в процеса на изпълнение;

Като осъзнава риска, че без ефективна система за правоприлагане, може да процъфтяват други форми на "частно правораздаване" и да имат неблагоприятни последици върху общественото доверие в съдебната система и нейната правдоподобност;

Като припомня Резолюция № 3 от 24-тата Конференцията на европейските министри на правосъдието на „Общ подход и средства за постигане на ефективно изпълнение на съдебните решения“, проведена в Москва на 4 и 5 октомври 2001 г., в която бе договорено, че "правилното, ефективното и ефикасно изпълнение на съдебните решения е от първостепенно значение за държавите, за създаването, укрепването и развитието на силна и уважавана съдебна система ";

Като има предвид Резолюция Res (2002) 12 за създаване на Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ), приета от Комитета на министрите на 18 септември 2002 г.

Като взе предвид значението на информационните технологии за подобряване на ефективността на процеса на изпълнение и съответните правните инструменти на Съвета на Европа в тази област, включително Препоръка

 Rec (2003) 14 относно оперативната съвместимост на информационните системи в правосъдния сектор и Препоръка Rec (2003 ) 15 относно архивирането на електронни документи в правосъдния сектор,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки:

- да улеснят ефикасното и икономически ефективно изпълнение на съдебните решения, както и на други съдебни или извънсъдебни изпълнителни титули, според случая;

- да предприемат или да засилят, в зависимост от случая, всички мерки, които считат за необходими с оглед постепенното прилагане на "ръководните принципи относно изпълнението", посочени по-долу.

Ръководни принципи относно прилагането

I. Определения

За целите на настоящата препоръка,

а. "Принудително изпълнение" означава влизането в сила на съдебни решения, както и други съдебни или извънсъдебни изпълнителни титули в съответствие със закона, които задължават ответника да изпълни, да не изпълни или да изплати това, което е било присъдено;

б. "Съдебен изпълнител" означава лице, упълномощено от държавата да осъществи процесът на принудително изпълнение, независимо дали това лице е държавен служител или не;

в. "Ищец" означава страна, която иска изпълнение;

г."Ответник" означава страната, срещу която се иска изпълнение.

II. Обхват на приложение

1. Тази препоръка се прилага за граждански дела, включително търговско право, потребителско право, трудовото право и семейно право. Тя не се прилага в административни дела. Тази препоръка може да се прилага и в наказателни дела, които не са свързани с лишаване от свобода.

2. Освен това, тази препоръка се прилага за изпълнението на съдебни решения, както и на други съдебни или извънсъдебни изпълнителни титули.

III. Процедури за принудително изпълнение

1. С цел процедурите за принудително изпълнение да бъдат толкова ефективни и ефикасни, колкото е възможно,

a. Принудителното изпълнение следва да бъде дефинирано и подкрепено от ясна правна рамка, за определяне на правомощията, правата и отговорностите на страните и трети страни;

б. принудителното изпълнение следва да се извършва в съответствие с приложимото законодателство и съдебните решения. Всяко законодателство трябва да бъде достатъчно подробно, за да се осигури правна сигурност и прозрачност на процеса, както и да предвиди този процес да бъде толкова предвидим и ефикасен, колкото е възможно;

в. страните следва да имат задължението да си сътрудничат по подходящ начин в процеса на изпълнение; В допълнение, и по-специално в областта на семейното право, съответните органи трябва да улесняват това сътрудничество;

г. ответниците следва да осигуряват актуална информация за своите доходи, активи и по други съществени факти;

д. държавите следва да създадат механизъм за предотвратяване на злоупотреба с процеса за принудително изпълнение от всяка от страните, който не трябва да се разглежда като повторно произнасяне по делото;

е. не трябва да има отлагане на процеса на изпълнението, освен ако са налице основания  предвидени от закона. Отлагането може да подлежи на контрол от съда;

ж. по време на процеса на изпълнение, трябва да се постигне подходящ баланс между интересите на ищците и ответниците, като се вземат предвид по-специално, разпоредбите на двата чл. 6 и 8 от ЕКПЧ. Когато е уместно, интересите на трети страни, следва също да бъдат взети под внимание. Когато процесът на принудително изпълнение засяга семейството, интересите на членовете на семейството трябва да бъдат взети под внимание; В допълнение, процесът на принудително изпълнение засяга по-специално правата на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение, в съответствие с международното и националното право;

з. някои съществени активи и доходи на ответника следва да бъдат защитени, като основни стоки за домакинството, основни социални надбавки, пари за неотложни медицински нужди и необходимите за работата му инструменти.

2. Процедурите за принудително изпълнение следва:

. а да бъдат ясно определени и лесни за управление от съдебните изпълнители;

б. предписва изчерпателно определение и да описват изпълнимите титули и как те следва да влязат в сила;

в. ясно да определят правата и задълженията на ответниците, ищците и на третите лица, включително, в двата последни случая, техните длъжности и право на парични суми, възстановени и разпределени между ищците;

. предвидят най-ефективните и подходящи средства за връчване на документи (например, лично връчване от съдебен изпълнител, по електронен път, по пощата);

д. да предвидят мерки за възпиране или предотвратяване на процедурни злоупотреби;

е. да предоставят право на страните да поискат спиране на принудителното изпълнение, за да се гарантира защитата на техните права и интереси;

ж. предоставят, когато е целесъобразно, право на преразглеждане на съдебни и извънсъдебни решения, взети по време на процеса на изпълнение.

3. Таксите за принудително изпълнение трябва да бъдат разумни, предвидени в закона и предварително доведени до знанието на страните.

4. Стремежът да се извърши процеса на принудително изпълнителния трябва да бъде пропорционален на претенцията, очакваните постъпления трябва да бъдат възстановени, както и интересите на ответника.

5. Необходимите разходи за изпълнението трябва принципно да бъдат поети от ответника, независимо от възможността, че разходите могат да бъдат поети от други страни, ако те нарушават процеса.

6. Търсенето и изземването на активите на ответника следва да бъде също толкова ефективно, колкото е възможно, като се вземат предвид съответните човешки права и разпоредби за защита на данните. Трябва да има бързо и ефективно събиране на необходимата информация за активите на ответниците, чрез достъп до съответната информация, съдържаща се в регистрите и други източници, както и възможност за ответниците да направят декларация за техните активи.

7. Активите трябва да бъдат продадени незабавно, докато все още е възможно да бъде поучена най-високата пазарна стойност и се да избягва скъпата и ненужна амортизация.

IV. Съдебни изпълнители

1. Когато държавите се възползват от съдебни изпълнители за извършване на изпълнителния процес, те трябва да са съобразени с принципите, съдържащи се в тази препоръка.

2. Статутът на съдебните изпълнители, ролята, отговорностите и правомощията, следва да бъдат предвидени от закона, за да се осигури възможно максимална сигурност и прозрачност в процеса на изпълнение. Държавите следва да имат свободата да определят професионалния статут на съдебните изпълнители.

3. При наемането на съдебни изпълнители, трябва да се съобразят моралните стандарти на кандидатите и техните правни познания и подготовка в приложимото право и производство. За тази цел, следва да се изисква провеждането на изпити, за да се оценят техните теоретични и практически познания.

4. Съдебни изпълнители трябва да са почтени и компетентни при изпълнение на служебните си задължения и да действат, по всяко време, в съответствие с признатите високи професионални и етични стандарти. Те следва да бъдат непредубедени в отношенията си със страните и да подлежат на професионален контрол и мониторинг, който може да включва съдебен контрол.

5. Правомощията и отговорностите на съдебните изпълнители трябва да бъдат ясно дефинирани и определени във връзка с тези на съдията.

6. Съдебните изпълнители, които са заподозрени в злоупотреба със служебно положение следва да бъде обект на дисциплинарно, гражданско и / или наказателно производство, като бъдат предвидени подходящи санкции при извършена злоупотреба.

7. На съдебните изпълнители, които са държавни служители, следва да бъдат осигурени подходящи условия на труд, адекватна физически ресурси и помощен персонал. Те също трябва да получават адекватно възнаграждение.

8. Съдебните изпълнители трябва да преминат първоначално и текущо обучение в съответствие с ясно дефинирани и добре структурирани цели и задачи.