СЪВЕТ НА ЕВРОПА
КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ

Препоръка Rec (2003)5
на Комитета на министрите на държавите-членки
относно мерки за задържане на лица, търсещи убежище ¹

(Приета от Комитета на министрите на 16 април 2003 г.
на 837-то заседание на заместник-министрите)

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Припомняйки Европейската конвенция от 1950 г. за правата на човека и съответните протоколи към нея, съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците и протокола към нея от 1967 г., Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права и Конвенцията на ООН за правата на детето;

Като взе предвид Решение № 44 (XXXVII) на Изпълнителния комитет на Програмата на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) относно задържането на бежанци и търсещи убежище;

Воден от загрижеността да се гарантира, че лицата, които се нуждаят от международна закрила, са в състояние да я потърсят и да я ползват;

Като подчертава отново че никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изключителни случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона, както е предвидено в чл. 5.1. б. и е. от Европейската конвенция за правата на човека и че всички гаранции, изброени в чл. 5, в зависимост от случая, се прилагат спрямо тези лица, търсещи убежище, които попадат в обхвата на настоящата препоръка;

Като подчертава, че не се налагат наказания на лица, търсещи международна закрила, при пристигането им директно от държава, в която са преследвани, поради незаконното си влизане или присъствие, при условие че те се представят незабавно на властите и посочат валиден мотив за незаконното си влизане или пребиваване;

Като подчертава, че настоящата препоръка не засяга Препоръка № R (94) 5 относно насоките за насърчаване на практики на държавите-членки на Съвета на Европа относно пристигането на лица, търсещи убежище, на европейските летища, и Препоръка № R (99) 12 относно връщането на отхвърлените кандидати за убежище;

Като има предвид, че много от лицата, търсещи убежище, подлежат на задържане поради тяхното незаконно влизане или присъствие в търсене на убежище или поради други релевантни съображения, свързани с искането им за убежище, и че в такива ситуации следва да бъдат предвидени определени гаранции за третиране на тези лица, търсещи убежище,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки да прилагат следните принципи в своето законодателство и административна практика:

Определение и обхват на прилагане

1. В контекста на тази препоръка, "мерки за задържане на лица, търсещи убежище" означава всяка мярка на изолиране на лица, търсещи убежище в рамките на едно тясно ограничено или оградено местоположение, в което те са лишени от свобода. Лица, които са обект на ограничения по отношение на местоживеене или пребиваване, обикновено не се счита, че подлежат на мерки за задържане.

2. Тази препоръка не засяга мерките за задържане на лица, търсещи убежище поради криминални обвинения или отхвърлените кандидати за убежище, задържани до отвеждането им от страната домакин.

Общи разпоредби

3. Целта на задържането не е да се санкционират лицата, търсещи убежище. Мерките за задържане на лица, търсещи убежище, могат да се прилагат само в следните случаи:

- Когато тяхната самоличност, включително гражданство, трябва да се провери в случай на съмнение и по-специално, когато търсещите убежище са унищожили своите документи за пътуване или за самоличност или са използвали подправени документи, за да заблудят властите на приемащата страна;

- Когато елементите, на които се основава молбата за убежище, трябва да бъдат определени и не могат да бъде получени, ако лицето не е задържано;

- Когато трябва да бъде взето дадено решение относно тяхното право да влизат на територията на съответната държава, или

- Когато това е необходимо за защитата на националната сигурност и обществения ред.

4. Мерките за задържането на лица, търсещи убежище, следва да се прилагат само след внимателно проучване на тяхната необходимост за всеки отделен случай. Тези мерки следва да бъдат конкретни, временни и не-произволни и следва да се прилагат за възможно най-кратко време. Тези мерки трябва да бъдат изпълнени, както е предписано от закона и в съответствие със стандартите, установени от съответните международни инструменти и със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

5. Мерките за задържане на лица, търсещи убежище, преразглеждани редовно от съда в съответствие с чл. 5, § 4 от Европейската конвенция за правата на човека, трябва да се прилагат само при условията и максималната продължителност, предвидени от закона. Ако в закона не е предвидена максимална продължителност, продължителността на задържането следва да представлява част от преразглеждането на горепосочения съд.

6. Преди да се прибегне до мерки за лишаване от свобода, следва да бъдат разгледани алтернативни мерки и такива, които не включват задържане, приложими в конкретния случай.

7. Мерките за задържане не трябва да представляват пречка за търсещите убежище, те трябва да са в състояние да представят и проследяват своята молба за убежище.

8. Молбите за убежище от задържани лица, трябва да бъдат приоритетно обработвани. Такъв е по-специално случаят, когато едно лице е задържано, поради причини, произтичащи от закона за чужденците.

9. Мерките за лишаване от свобода следва да се изпълняват по хуманен начин, като се зачита достойнството, присъщо на човека, и в съответствие с приложимите норми на международното право и международните стандарти.

10. Мястото на задържане трябва да бъде подходящо и, където е възможно, да бъде предоставено за конкретната цел задържане на търсещи убежище. По принцип, лицата, търсещи убежище, не трябва да бъдат задържани в затвор. Ако няма на разположение специални помещения за задържане, лицата, търсещи убежище, следва най-малкото да бъдат отделени от осъдените престъпници и задържаните под стража лица.

11. Основните нужди и изисквания на задържаните лица, търсещи убежище, трябва да бъдат удовлетворени, така че да гарантират подходящ жизнен стандарт за тяхното здраве и благосъстояние.

12. Търсещите убежище трябва да бъдат изследвани в самото начало на задържането им, за да се идентифицират жертвите на изтезания и травматизираните лица сред тях, с цел да бъдат осигурени подходящо лечение и условия за тях.

13. Следва да бъде предвидено подходящо медицинско лечение и психологични консултации, когато е необходимо. Това е особено важно за лица със специфични нужди: непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, хора с физически или умствени увреждания, както и хора, които са били сериозно травмирани, включително жертвите на изтезания.

14. Като правило, в помещенията за задържане трябва да се гарантира отделното настаняване на мъже и жени, както и на деца и възрастни, освен ако съответните лица са част от едно семейство, като в този случай те трябва да бъдат настанени заедно. Необходимо е да се гарантира правото на личен и семеен живот.

15. Задържаните лица, търсещи убежище, следва да имат право да практикуват религията си и да могат да спазват специален хранителен режим в съответствие с тяхната религия.

16. Задържаните лица, търсещи убежище, следва да имат правото да установят контакт със службата на ВКБООН и ВКБООН трябва да имат безпрепятствен достъп до задържаните лица, търсещи убежище.

17. Задържаните лица, търсещи убежище, следва също така да имат право да установят контакт със защитник или адвокат и да се възползват от тяхната помощ.

18. Търсещите убежище трябва да имат възможност да се свържат и, където е възможно, да бъдат посещавани от роднини, приятели, социални и религиозни съветници, неправителствени организации, работещи в областта на правата на човека или в защита на бежанците или лицата, търсещи убежище, и да установяват комуникация с външния свят.

19. На търсещите убежище трябва да бъде гарантиран достъп до механизъм за подаване на жалби относно условията на задържане.

Допълнителни условия за непълнолетни

20. Като правило, непълнолетни лица не трябва да бъдат задържани, освен в случай на крайна мярка и за възможно най-кратко време.

21. Непълнолетните лица не трябва да бъдат разделяни от своите родителите против тяхната воля, нито от други възрастни, отговарящи за тях, по силата на закон или обичай.

22. В случай, че бъдат задържани непълнолетни лица, те не трябва да бъдат държани при условия, наподобяващи затворническите. Трябва да се положат всички усилия да бъдат освободени възможно най-бързо и да бъдат насочени в други места за настаняване. В случай, че това се окаже невъзможно, трябва да бъдат предприети специални мерки, които да са подходящи за деца и техните семейства.

23. За непридружени непълнолетни лица, търсещи убежище, трябва да бъдат организирани алтернативни грижи и режим на попечителство, като жилищни домове или приемни помещения, и, когато това е предвидено в националното законодателство, в най-кратки срокове трябва да бъдат назначени законни настойници.

Забележка ¹ В съответствие с чл. 10.2в от Правилника за дейността на заместник-министрите, Ирландия направи следното изявление: "Във връзка с параграф 10 от Препоръката, Ирландия припомня, че при изключителни обстоятелства може да не е възможно за Ирландия да запази лицата, търсещи убежище, отделно от осъдените престъпници и задържаните под стража лица по всяко време. "