СЪВЕТ НА ЕВРОПА

КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ

Препоръка Rec (2001) 11

на Комитета на министрите на държавите-членки относно ръководните принципи по отношение на борбата срещу организираната престъпност

(Приета от Комитета на министрите

на 19 септември 2001 г.

на 765-то заседание на заместник-министрите)

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15.б от Статута на Съвета на Европа,

Като припомня, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между своите членове;

Осъзнавайки необходимостта Държавите-членки да разработят обща политика във връзка с организираната престъпност, чрез определяне на начина, по който да се гарантира по-голяма ефективност в тяхното законодателство и засилване на международното сътрудничество в тази област;

Подчертавайки, че организираната престъпност, чрез своята икономическа мощ, транснационални връзки и сложни техники и методи, представлява сериозна заплаха за обществото, върховенството на закона и демокрацията, на която държавите-членки трябва да реагират с обща стратегия;

Като има предвид, че една обща стратегия изисква твърд ангажимент от страна на държавите за обединяване на усилията, обмяната на опит и предприемането на общи действия както на национално, така и на международно ниво;

Като има предвид многостранния характер на организираната престъпност и нейното взаимодействие с икономическата престъпност, включително по-специално с корупцията, прането на пари и измамите;

Поради убеждението, че една обща стратегия срещу организираната престъпност също изисква общи действия срещу корупцията и прането на пари, и като отбелязва със задоволство постигнатите досега резултати в тези области, по-специално приемането на Резолюция (97) 24 за двадесетте ръководни принципи за борба срещу корупцията, споразумението за създаване на Групата държави срещу корупцията (GRECO) и Наказателната конвенция относно корупцията (ETS № 173), както и увеличаване броя на ратификациите на Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления (ETS № 141), както и създаването на механизъм за взаимно оценяване на режимите за борба с изпирането на пари;

Като взема предвид Препоръка № R (97) 13 относно заплашването на свидетели и правото на защита и на Препоръка № R (96) 8 относно наказателната политика в Европа в периода на промени;

Като се вземат предвид и "проучванията на най-добри практики", разработени от Съвета на Европа по отношение на мерките, прилагани успешно от някои държави-членки в борбата срещу организираната престъпност, които са се доказали като значителни не само за стимулиране на законодателството и практиката на други страни, но и за изготвянето на настоящата препоръка;

Давайки си сметка за задълженията на държавите-членки за поддържане на справедлив баланс между интересите на обществото в областта на правоприлагането и правата на лицата, които са залегнали в разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на нейните органи;

Като има предвид Резолюция № 1, приета от европейските министри на правосъдието на тяхната 21-ва конференция "(Прага, юни 1997 г.) относно връзките между корупцията и организираната престъпност, както и заключителната декларация и план за действие, приети от втора среща на върха на държавните и правителствени ръководители (Страсбург, октомври 1997 г.) призоваваща Съвета на Европа да засили действията срещу корупцията, прането на пари и организираната престъпност;

Като взе предвид глобалните и регионални инициативи в тази област, като например действията от страна на ООН, Работната група за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF), Г-7 и Европейския съюз;

Приветствайки приемането на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност отворена за подпис от 12 до 15 декември 2000 г. в Палермо,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки:

- да преразгледат своята наказателна политика, законодателство и практика в светлината на принципите, приложени към настоящата препоръка;

- да гарантират, че тези принципи се разпространяват до всички заинтересовани органи, като правоприлагащите органи, адвокатските асоциации, съдебните органи и други институции от частния или публичния сектор, участващи в предотвратяване или потушаване на организираната престъпност.

Приложение към Препоръка Rec (2001) 11

I. Определения

За целите на настоящата препоръка:

"Организирана престъпна група" означава структурирана група от три или повече лица, съществуваща за определен период от време и действаща съвместно, с цел извършване на едно или повече тежки престъпления, за да получи, пряко или непряко, финансова или материална полза;

- "Тежко престъпление", означава престъпно деяние, наказуемо с максимално лишаване от свобода от най-малко четири години или по-тежко наказание;

- "Правоохранителен орган" означава всеки обществен орган, натоварен с разследването и / или съдебното преследване на престъпления в съответствие със своя правен мандат.

II. Принципи, свързани с общата превенция

1. Държавите-членки трябва да вземат мерки за предотвратяване на възможността физически и юридически лица да прикриват превръщането на приходите от престъпна дейност в друга собственост, чрез използване на значителни парични плащания в брой и обмяна на валута.

2. Държавите-членки трябва да вземат мерки за предотвратяване на използването на финансови центрове и офшорни възможности за пране на пари и провеждане на незаконни финансови операции. За тази цел държавите-членки следва да позволяват, наред с другото, проверката на финансовите сделки, които нямат никаква явна търговска цел и да изискват идентификацията на преките или крайните страни, които участват.

3. Държавите-членки трябва да създадат изисквания за уязвимите професии, да "познават своите клиенти" и да докладват за съмнителни сделки, когато такива специалисти действат като финансови посредници от името на своите клиенти.

4. Държавите-членки трябва да идентифицират в своето законодателство тези разпоредби, които са или могат да бъдат използвани от организирани престъпни групи за собствените им цели, в области като износ / внос, лицензиране, фискални и митнически разпоредби, и да предприемат стъпки за укрепване на законодателството и за предотвратяване на злоупотреби. По-специално, държавите-членки следва да гарантират взаимното съответствие на разпоредбите, както и тези разпоредби трябва редовно да бъдат проверявани от независими одитори за оценка на тяхната "устойчивост" срещу злоупотреби, като например измама.

5. Държавите-членки трябва да гарантират, че нарастващото използване на информационните технологии във финансовия сектор, като методи на кибер плащания или сделки чрез виртуални банки, се придружава от подходящи мерки за сигурност, които да предотвратят или намалят възможностите за незаконно използване.

6. Държавите-членки трябва да установят общи стандарти за добро управление и финансова дисциплина, които подобряват прозрачността и отчетността в публичната администрация, и следва да насърчават приемането на кодекси за поведение за предотвратяване на незаконните практики, като например корупцията, в търговските и финансовите сектори, включително обществените поръчки.

7. Държавите-членки трябва да насърчават възникването на корпоративна култура, основана на отговорност и нулева толерантност по отношение на незаконните практики. По-специално, държавите-членки трябва да разработят стандарти за защита на "лицата, подаващи сигнали", които съобщават за корупция или други предполагаеми престъпни дейности, извършени от името на или от юридически лица.

III. Принципи, отнасящи се до системата на наказателното правораздаване

8. Държавите-членки трябва да се стремят да криминализират участието на всяко лице в организирана престъпна група, както е определено по-горе, независимо от мястото в държавите-членки на Съвета на Европа, в която групата е концентрирана или извършва престъпните си действия.

9. Държавите-членки трябва да криминализират прането на пари от всякакъв вид престъпна дейност, по-специално тези с произход от организираната престъпност.

10. Държавите-членки трябва да санкционират умишленото недокладване за съмнителни финансови сделки, когато са извършени от тези банкови и небанкови институции и професии, които подлежат на задължително докладване.

11. Държавите-членки трябва, спазвайки основните конституционни принципи, да предвидят законови мерки, за отнемане на имуществото на лица, които са основателно заподозрени, че са от средите на организираната престъпна дейност.

12. Държавите-членки трябва да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за престъпления, извършени от тяхно име и които ги свързват с организираната престъпност.

13. Държавите-членки трябва да обърнат специално внимание на данъчни или фискални престъпления, свързани с организираната престъпност и да гарантират, че те са разследвани и преследвани по ефективен начин.

14. Държавите-членки трябва да създадат разследващи стратегии, насочени към активите на организирани престъпни групи чрез взаимосвързани финансови разследвания; като част от тези стратегии. Държавите-членки трябва да създадат бързи правни механизми за вдигане на банковата тайна и да приемат разпоредби, съгласно които банкерите, доверените лица, счетоводителите, нотариусите и адвокатите да могат да бъдат принуждавани по съдебен ред да изготвят финансови документи или отчети и, ако е необходимо, да дават показания при съответните гаранции.

15. Държавите-членки трябва да приемат законодателни мерки за проследяването, замразяването, изземването и конфискацията или отнемането на имущество, произхождащо от организирани престъпни дейности.

16. Държавите-членки трябва да създадат възможност за конфискация или отнемане на имущество, свързано с приходи от организирана престъпност чрез съдебни процедури, които могат да бъдат независими от други производства, и по изключение, може да включват намаляване на доказателствената тежест по отношение на незаконния произход на имуществото.

17. Държавите-членки трябва да осигурят ефективна, физическа и друга, защита на свидетелите и сътрудниците на правосъдието, които се нуждаят от такава защита, поради това, че те са дали или са се съгласили да предоставят информация и / или да дадат показания или други доказателства във връзка с организираната престъпност. По същия начин, такива мерки за защита следва да бъдат на разположение за тези, които участват или са се съгласили да участват в разследването или наказателното преследване на организираната престъпност, както и за роднините и сътрудниците на физически лица, които се нуждаят от защита.

18. Държавите-членки трябва да приемат подходящи мерки, за да гарантират, както вътре, така и извън държавата, в която се провежда съдебния процес, защитата на свидетелите преди, по време или след наказателното производство.

19. Държавите-членки трябва да въведат законодателни мерки, които позволяват или разширяват прилагането на следствени действия, които дават възможност на правоприлагащите органи да получат представа в хода на наказателното разследване за дейността на организираните престъпни групи, включително наблюдение, прихващане на съобщения, операции под прикритие, контролирани пратки и използването на информатори. За да дадат възможност за прилагането на такива методи, държавите-членки следва да предоставят на правоприлагащите органи необходимата технология и подходящо обучение.

20. Държавите-членки трябва да разработят нови методи на работа на полицията, чрез изместване на фокуса от традиционната (реактивна) полиция към проактивната полиция, включително и използването на стратегическото разузнаване и анализ на престъпността.

21. Държавите-членки трябва да обмислят създаването на специализирани мултидисциплинарни екипи за разследване и наказателно преследване на икономическата и организираната престъпност. Такава мултидисциплинарна работа изисква подобряване на координацията, комуникацията и обмена на информация в рамките на системата на наказателното правораздаване и с другите съответни държавни органи.

IV. Принципи, свързани с международно сътрудничество

22. Държавите-членки трябва, за целите на улесняване на разследването на икономическото състояние на организираните престъпни групи, да създадат възможност за законен и оперативен обмен на информация между своите компетентни органи по отношение на юридически лица и други правни субекти, регистрирани в тяхната юрисдикция, и физическите лица, участващи в тяхното създаване, собственост, ръководство и финансиране.

23. Държавите-членки трябва да въведат разпоредби в националното законодателство или в двустранни или многостранни споразумения, даващи възможност за споделяне на активите между държавите, участващи в издирването, замразяването, изземването и конфискацията или отнемането на имущество, произхождащо от организирани престъпни дейности.

24. Държавите-членки трябва да изградят свои вътрешни схеми / програми за защита на свидетелите, които да са на разположение на чуждестранни свидетели, например, чрез сключване на двустранни или многостранни споразумения, предвиждащи такава помощ и определящи приложимите условия.

25. Държавите-членки трябва бързо да ратифицират и въведат международни правни инструменти, насочени към насърчаване на полицейското и съдебното сътрудничество между държавите-членки, включително чрез двустранни споразумения и премахване на пречките пред ефективното сътрудничество, например чрез:

отстраняване на своите резерви при влизането в конвенция, по която са страна;

- намаляване на основанията за отказ, особено на тези, свързани с фискални или политически престъпления;

- да гарантира, че процедурните изисквания на запитващата държава са взети предвид при изпълнението на нейната молба за взаимна правна помощ, за да може да бъде улеснена при използването на събраните от нейно име доказателства в наказателното производство;

идентифициране, в рамките на съществуващите национални структури, на централните звена за контакт за улесняване на контактите с чуждестранни оперативни органи;

- назначаване, съгласно техните правни системи, на съдебни звена за контакт, различни от централната власт, за по-бързо идентифициране на запитаните съдебни органи и за улесняване на директното предаване на молбите за правна помощ в случаи на спешност или за обмен на информация;

- гарантиране, че съвместните полицейски операции  и операции по правоприлагане могат да се извършват от чуждестранни служители за връзка и магистрати, и командироване на служители за връзка и магистрати в други държави членки;

гарантиране, че на всички искания за взаимна правна помощ, свързани с престъпления, извършени от организирани престъпни групи ще бъде своевременно отговорено;

- осигуряване на координация на полицейското и съдебното сътрудничество чрез създаване на канали и методи за директно и бързо международно сътрудничество и обмен на информация и разузнавателни сведения.

V. Принципи, свързани със събиране на данни, проучвания и обучение

26. Държавите-членки трябва да гарантират, че данните, по отношение на престъпните дейности, организацията, финансовото състояние и географския обхват на организираните престъпни групи, действащи на тяхна територия, както и техните връзки с други местни или чуждестранни групи, се събират и анализират системно. Националните системи за събиране на данни и за статистика на престъпността следва да вземат предвид специфичните особености на организираната престъпност и да разполагат с адекватни ресурси и персонал.

27. Държавите-членки трябва да подкрепят проучванията и институциите, които извършват проучванията на организираната престъпност.

28. Държавите-членки трябва да осигурят необходимите средства за обучение на правоприлагащите органи и, когато е уместно, на други звена на системата на наказателното правораздаване, в областта на финансовите разследвания и новите методи на разследване.

Приложение - Списък на правните инструменти, касаещи международното сътрудничество по наказателноправни въпроси, които Държавите-членки трябва да ратифицират

ETS № 24 Европейската конвенция за екстрадиция (1957 г.);

ETS № 86 Допълнителен протокол към Европейската конвенция за екстрадиция (1975 г.);

ETS № 98 Втори допълнителен протокол към Европейската конвенция за екстрадиция (1978 г.);

ETS № 30 Европейска конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (1959 г.);

ETS № 99 Допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (1978 г.);

ETS № 73 Европейска конвенция за трансфер на производства по наказателни дела (1972 г.);

ETS № 90 Европейска конвенция за борба с тероризма (1977 г.);

ETS № 97 Допълнителен протокол към Европейската конвенция за обмен на правна информация между държавите (1978 г.);

ETS № 141 Конвенция относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление (1990 г.);

ETS № 156 Споразумение за незаконен трафик по море, за прилагане на член 17 от Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества (1995 г.);

ETS № 172 Конвенция за опазване на околната среда чрез наказателно преследване (1998 г.);

ETS № 173 Наказателноправна конвенция за корупцията (1998 г.).