СЪВЕТ НА ЕВРОПА
КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ

Препоръка Rec (2001)10

на Комитета на министрите на държавите-членки

относно Европейския кодекс за полицейска етика

(Приета от Комитета на министрите  
на 19 септември 2001 г.
на 765-то заседание на заместник-министрите)

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като припомня, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-голямо единство между своите членове;

Имайки предвид, че Съвета на Европа също има за цел насърчаването на върховенството на закона, което представлява основата на всички истински демокрации;

Като се има предвид, че системата на наказателното правораздаване играе ключова роля за гарантиране на върховенството на закона и че полицията има съществена роля в рамките на тази система;

Съзнава необходимостта всички държави-членки да предоставят ефективна борба с престъпността, както на национално, така и на международно равнище;

Като се има предвид, че полицейските дейности до голяма степен се извършват в близък контакт с обществеността и че полицейската ефективност зависи от обществената подкрепа;

Като признава, че повечето европейски полицейски организации - в допълнение към поддържането на закона - представят социални, както и обслужващи функции в обществото;

С убеждението, че общественото доверие в полицията е тясно свързано с тяхното отношение и поведение спрямо обществеността, по-специално тяхното зачитане на човешкото достойнство и основните права и свободи на личността, залегнали конкретно в Европейската конвенция за правата на човека;

Като се имат предвид принципите, изразени в Кодекса на ООН на поведението на правоприлагащите органи, както и резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно Декларацията за полицията;

Имайки предвид принципите и правилата, установени в текстовете, свързани с полицейската работа - наказателно, гражданско и публично право, както и аспекти на правата на човека, приети от Комитета на министрите, решения и съдебни решения на Европейския съд по правата на човека и принципите, приети от Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание;

Като признава разнообразието на полицейските структури и начина на организиране на полицията в Европа;

Като се има предвид необходимостта от установяване на общи европейски принципи и насоки за общите цели, изпълнението и отчетността на полицията, за гарантиране на правата на сигурността и личния живот в демократичните общества, уредени от върховенството на закона,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки да се ръководят в тяхното вътрешно законодателство, практика и кодекси за поведение на полицията, от принципите, определени в текста на Европейския кодекс за полицейска етика, приложени към настоящата препоръка, с оглед постепенното им изпълнение и да спомогнат за възможно най-широко разпространение на този текст.

Приложение към Препоръка Rec (2001) 10 относно Европейския кодекс за полицейска етика

Определяне на обхвата на кодекса

Този кодекс се отнася за традиционните обществени полицейски сили или полицейски служби, или за други публично оторизирани и / или контролирани органи с основна цел поддържането на закона и реда в гражданското общество, и които са упълномощени от държавата да използват сила и / или специални правомощия за тези цели.

I. Цели на полицията

1. Основните цели на полицията в демократичното общество, управлявано от върховенството на закона, са:

- да поддържа общественото спокойствие, законността и реда в обществото;

- да защитава и зачита основните права и свободи на физическите лица, както са заложени конкретно в Европейската конвенция за правата на човека;

- да предотвратява и да се бори с престъпността;

- да разкрива престъпления;

- да помага на обществото и да предоставя обществени услуги.

II. Правно основание на полицията в рамките на върховенството на закона

2. Полицията е публичен орган, който е установен със закон.

3. Полицейските операции трябва винаги да се провеждат в съответствие с националното законодателство и международните стандарти, приети от държавата.

4. Законодателството, насочващо полицията, трябва да е достъпно за обществеността и достатъчно ясно и точно, и, ако е необходимо, да бъде подкрепено от ясни регламенти еднакво достъпни и ясни на обществеността.

5. Полицейските служители следва да са обект на същото законодателство, както обикновените граждани, като изключения могат да бъдат оправдани само от съображения за правилно изпълнение на дейността на полицията в едно демократично общество.

III. Полицията и системата на наказателното правораздаване

6. Трябва да има ясно разграничение между ролята на полицията и прокуратурата, съдебната система и поправителната система; полицията не трябва да има никакви контролни функции спрямо тези органи.

7. Полицията трябва стриктно да зачита независимостта и безпристрастността на съдиите; по-специално, полицията не трябва нито да повдига възражения срещу законните присъди или съдебни решения, нито да възпрепятства тяхното изпълнение.

8. Полицията следва, като общо правило, да няма правораздавателни функции. Всяко делегиране на съдебни правомощия на полицията следва да бъде ограничено и в съответствие със закона. Всяко действие, решение или бездействие, засягащо правата на личността от страна на полицията, трябва да може винаги да бъде оспорено пред органите на съдебната власт.

9. Не трябва да има функционално и удобно сътрудничество между полицията и прокуратурата. В държави, в които полицията е поставена под ръководството на прокуратурата или на съдия-следователя, полицията следва да получава ясни инструкции по отношение на приоритетите, регулиращи политиката за разследване на престъпността и напредъка на наказателното разследване в отделни случаи. Полицията трябва да уведомява висшестоящите органи, разследващи престъпления за изпълнението на техните инструкции, в частност, напредъка на наказателни дела трябва да се докладва редовно.

10. Полицията трябва да уважава ролята на адвокатите на защитата в процеса на наказателното правосъдие и, когато е целесъобразно, да съдейства ефективно за осигуряването на правото на достъп до правна помощ, по-специално по отношение на лицата, лишени от свобода.

11. Полицията не може да поема ролята на служителите в затворите, освен в случаи на извънредни ситуации.

IV. Организационни структури на полицията

A. Общи положения

12. Полицията се организира с цел да се спечели общественото уважение като професионални поддръжници на закона в служба на обществеността.

13. Полицията следва да бъде под ръководството на гражданските власти при извършване на полицейските задължения в гражданското общество.

14. Полицията и нейните униформени служители обикновено са лесно разпознаваеми.

15. Полицията следва да се ползва с достатъчна оперативна независимост от другите държавни органи при изпълнението на възложените полицейски задачи, за които тя следва да бъде изцяло отговорна.

16. Полицейските служители, на всички нива, следва да бъдат лично отговорни за собствените си действия или бездействия или за заповедите към подчинените им.

17. Полицейската организация трябва да има ясна йерархия на управление в рамките на полицията. Трябва винаги да е възможно да се определи кой носи окончателната отговорност за действията или бездействията на полицейските служители.

18. Полицията се организира по начин, който насърчава добри полицейски/ обществени отношения и, когато е целесъобразно, ефективното сътрудничество с други агенции, местни общности, неправителствени организации и други представители на обществеността, включително етническите малцинствени групи.

19. Полицейските организации трябва да са готови да дадат обективна информация за дейността си пред обществото, без да разкриват поверителна информация. Трябва да бъдат създадени професионални насоки за контакти с медиите.

20. Полицейската организация следва да разполага с ефикасни мерки за гарантиране на пълноценното и правилно изпълнение на работата на полицейските служители, по-специално да гарантира спазването на основните права и свободи на физическите лица, както са заложени, в Европейската конвенция за правата на човека.

21. Във всички нива на полицейската организация трябва да бъдат създадени ефективни мерки за предотвратяване и борба с корупцията.

Б. Квалификации, назначаване и задържане на полицейски служители

22. Полицейските служители на всяко ниво следва да бъдат назначавани въз основа на личните им квалификация и опит, които трябва да бъдат подходящи за целите на полицията.

23. Полицейските служители трябва да могат да докажат трезва преценка, открито отношение, зрялост, честност, комуникативни умения и, когато е уместно, лидерски и управленски умения. Освен това те трябва да притежават добро разбиране на социалните, културните и обществените въпроси.

24. Лица, които са били осъдени за тежки престъпления, следва да бъдат отстранени от полицейската работа.

25. Процедурата за подбор на персонал се основава на обективна и недискриминационна основа, последвано от необходимо проучване на кандидатите. В допълнение, политиката има за цел набиране на мъже и жени от различни слоеве на обществото, в това число от етническите малцинствени групи, с общата цел полицейските служители да отразяват обществото, което обслужва.

В. Обучение на полицейски служители

26. Обучението на полицейските служители, което се основава на фундаменталните ценности на демокрацията, върховенството на закона и защитата на правата на човека, трябва да бъде разработено в съответствие с целите на полицията.

27. Общото обучение на полицията трябва да бъде максимално отворено към обществото.

28. Първоначалното общо обучение е препоръчително да бъде последвано от обучение на работното място на редовни интервали, както и от обучение по специалност, управление и обучение на лидери, когато е необходимо.

29. Практическо обучение, относно използването на сила и ограничения по отношение на установените принципи за правата на човека, по-специално от Европейската конвенция за правата на човека и съответната съдебна практика, следва да бъдат включени в обучението на полицейските служители на всички нива.

30. Обучението на полицейските служители следва да бъде изцяло съобразено с необходимостта от предотвратяване и борба с расизма и ксенофобията.

Г. Права на полицейски служители

31. Полицейските служители по правило се ползват със същите граждански и политически права като останалите граждани. Ограничение на тези права може да възникне само когато това е необходимо за упражняването на функциите на полицията в едно демократично общество, в съответствие със закона, и в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека.

32. Полицейски служители се ползват социални и икономически права, като държавни служители във възможно най-голяма степен. По-специално, служителите имат право да се организират или да участват в представителни организации, да получават подходящо възнаграждение и социални осигуровки, както и да бъдат осигурени със специални мерки за здраве и сигурност, като се взема предвид специфичния характер на работата на полицията.

33. Дисциплинарни мерки, предприети срещу полицейски служители, следва да подлежат на контрол от независим орган или съд.

34. Обществените власти трябва да подкрепят полицейските служители, които са обект на необосновани обвинения, свързани с техните задължения.

V. Насоки за полицейски акции / интервенции

А. Насоки за полицейски акции / интервенции : общи принципи

35. Полицията, както и всички полицейски операции, трябва да зачитат правото на живот на всеки.

36. Полицейските служители не трябва да причиняват, предизвикват или толерират какъвто и да е акт на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание при никакви обстоятелства.

37. Полицията може да използва сила, само когато е строго необходимо и само до степента, необходима за постигане на легитимна цел.

38. Полицията трябва винаги да проверява законосъобразността на предвидените действия.

39. Полицейските служители следва да изпълняват заповеди, надлежно издадени от техните началници, но те трябва да имат задължението да се въздържат от изпълняване на заповеди, които са явно незаконни и да докладват такива заповеди, без страх от наказание.

40. Полицейските служители следва да изпълняват задачите си по справедлив начин, като се ръководят, по-специално, от принципите за безпристрастност и недопускане на дискриминация.

41. Полицията следва да се намесва в правото на неприкосновеност на личния живот, само когато е строго необходимо и само за постигането на легитимна цел.

42. Събирането, съхраняването и използването на лични данни от страна на полицията, се извършва в съответствие с международните принципи за защита на личните данни и по-специално да бъде ограничена до степента, необходима за изпълнението на законни, легитимни и специфични цели.

43. Полицията, при извършването на своите дейности, винаги трябва да има предвид основните права на всеки човек, като свобода на мисълта, съвестта, религията, словото, мирни събирания, движение и мирното ползване на собственост.

44. Полицейските служители следва да действат с почтеност и уважение към обществеността и с особено внимание за положението на лицата, принадлежащи към особено уязвимите групи.

45. Полицейските служители следва по време на интервенцията да са в състояние да предоставят доказателства за техния полицейски статут и професионална идентичност.

46. Полицейските служители се противопоставят на всички форми на корупция в полицията. Те следва да информират ръководството и другите съответни органи за корупция в полицията.

Б. Насоки за полицейски акции / интервенции: специфични ситуации

1. Полицейско разследване

47. Разследванията на полицията трябва, като минимум, да се основават на основателно съмнение за съществуващо или възможно нарушение или престъпление.

48. Полицията трябва да следва принципите, че всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до признаването му за виновно от съд, и че всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има определени права, по-специално правото да бъде информирано своевременно за обвинението срещу него / нея, и да подготви неговата / нейната защита лично, или да ползва адвокат по негов / неин собствен избор.

49. Разследванията на полицията следва да бъдат обективни и справедливи. Те трябва да са чувствителни и приспособими към специалните нужди на лицата, като деца, непълнолетни, жени, малцинства, включително етническите малцинства и уязвимите лица.

50. Насоки за правилното протичане и почтеност на полицейските разпити, като се има предвид член 48. Те следва в частност да осигурят провеждането на справедлив разпит, по време на който разпитваните са наясно с причините за разпита, както и с друга полезна информация. Систематичните записи на разпити от полицията следва да бъдат съхранявани.

51. Полицейските служители трябва да са запознати със специалните нужди на свидетелите и следва да се ръководят от правилата за тяхната защита и подкрепа по време на разследването, по-специално когато е налице риск от заплаха на свидетели.

52. Полицията трябва да осигури необходимата подкрепа, помощ и информация на жертвите на престъпления, без дискриминация.

53. Полицията предоставя устен/писмен превод по време на полицейското разследване, когато е необходимо.

2. Арестуване / лишаване от свобода от страна на полицията

54. Лишаването от свобода на лица, следва да бъде ограничено до колкото е възможно и да се провежда при зачитане на достойнството, уязвимостта и личните нужди на всеки задържан. Систематични записи от задържането на всеки задържан, следва да бъдат съхранявани.

55. Полицията трябва, доколкото е възможно, в съответствие с националното законодателство, да информира незабавно лицата, лишени от свобода за причините за лишаването им от свобода и за всички обвинения срещу тях, а също така незабавно да уведомява лицата, лишени от свобода, за приложимата към техния случай процедура.

56. Полицията трябва да осигури безопасността, здравето, хигиената и подходяща храна на лицата по време на тяхното задържане в ареста. Полицейските килии трябва да бъдат с разумна големина, да имат подходящо осветление и вентилация и да бъдат оборудвани с подходящи средства за почивка.

57. Лицата, лишени от свобода от страна на полицията, следва да имат право да съобщят за своето лишаване от свобода на трета страна по техен избор, да имат достъп до правна помощ и да се възползват от медицински преглед от лекар по техен избор, винаги когато е възможно.

58. Полицията трябва, доколкото е възможно, да разделя лицата, лишени от свобода по подозрение за извършване на престъпление от тези, лишени от свобода поради други причини. Също така следва да има нормално разделение между мъже и жени, както и между възрастни и младежи.

VI. Отчетност и контрол на полицията

59. Полицията се отчита пред държавата, гражданите и техните представители. Полицията следва да подлежи на ефективен външен контрол.

60. Държавният контрол върху полицията следва да бъде разделен между законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

61. Обществените власти трябва да гарантират ефективни и безпристрастни процедури за подаване на жалби срещу полицията.

62. Трябва да бъдат насърчавани механизмите за отчетност, базиращи се на комуникацията и взаимното разбирателство между гражданите и полицията.

63. Държавите-членки следва да разработят етични кодекси на полицията, въз основа на принципите, изложени в настоящата препоръка, и да бъдат наблюдават от съответните органи.

VII. Разследвания и международно сътрудничество

64. Държавите-членки следва да поощряват и насърчават полицейските разследвания, както от самата полиция, така и от външни институции.

65. Международното сътрудничество в областта на полицейската етика и аспектите на правата на човека от полицията трябва да бъдат подкрепени.

66. Средствата за насърчаване на принципите на настоящата препоръка, и тяхното прилагане, трябва да бъдат внимателно разглеждани от Съвета на Европа.