ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

 

 ДЕЛО СЛАВОВ И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ

 

(Жалба № 58500/10)

 

РЕШЕНИЕ

 

СТРАСБУРГ

 

10 ноември 2015 г.

 

 

Това решение ще стане окончателно при условията на чл. 44 § 2 от Конвенцията. Може да бъде предмет на редакционни промени.

По делото Славов и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав:

         Гуидо Раймонди (Guido Raimondi), Председател,
         Пейви Хирвеле (Päivi Hirvelä),

         Георге Николау (George Nicolaou),
         Леди Бианку (Ledi Bianku),
         Пол Махоуни (Paul Mahoney),
         Кшищоф Войтичек (Krzysztof Wojtyczek),

         Йонко Грозев (Yonko Grozev), съдии,

и на Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos), секретар на отделението,
След закрито заседание, проведено на 13 октомври 2015 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

 

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 58500/10) срещу Република България, подадена на 30 септември 2010 г. в Европейския съд по правата на човека на основание чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от четирима български граждани - г-н Даниел Петков Славов, г-жа Мария Пламенова Ненкова, Даниел Даниелов Славов и Пламен Даниелов Славов („жалбоподателите“),.

2.  Жалбоподателите са представлявани от г-н М. Екимджиев и г-жа С. Стефанова, адвокати практикуващи в гр. Пловдив. Българското правителство („Правителството“) е представлявано от правителствения агент г-жа А. Панова от Министерство на правосъдието.

3.  В своята жалба пред Съда, жалбоподателите твърдят в частност, че интервенцията на силите на реда в техния дом, на 31 март 2010 г., им е причинила психическа травма, която според тях се определя като унизително отношение. Те считат, освен това, че претърсването на жилището им и изземването на различни лични предмети и средства за комуникация, представлява нарушение на правото им на неприкосновеност на жилището и кореспонденцията им. Г-н Даниел Петков Славов („първият жалбоподател“) се оплаква от множество нарушения на правото му на свобода и сигурност, от нарушение на презумпцията за невиновност и от неоправдано посегателство върху личния му живот и добро име. Всички жалбоподатели  намират нарушението на правото им на неприкосновеност на  тяхната собственост вследствие на продължителното задържане на предмети, иззети при претърсването на дома им. В заключение, те се оплакват от липсата на вътрешноправни средства за защита, които могат да поправят твърдените посегателства върху техните права и свободи.  

4.  На 26 май 2014 г., Правителството е уведомено за оплакванията по чл. 3, чл. 5, чл. 6 § 2, чл. 8 и чл. 13 от Конвенцията и по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, а жалбата е обявена за недопустима в останалата  й  част.  

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

5.  Жалбоподателите са родени съответно през 1968 г., 1979 г., 2003 г. и 2006 г. и живеят в гр. Варна. Първите двама жалбоподатели са съпрузи. Третият и четвъртият жалбоподател са малолетните синове на двойката.

A.  Общ контекст на делото

6.  Първият жалбоподател е известен бизнесмен във Варна.

7.  В периода декември 2009 г. и април 2010 г., българското Министерство на вътрешните работи извършва множество полицейски операции на територията на страната, с цел разбиване на различни престъпни групи. При тези акции, полицията извършва арести на много лица,  сред които мъже и жени - политици, което е широко отразено в медиите и предизвиква голям обществен интерес. Много политици,  по-точно министър-председателят и министърът на вътрешните работи, а също и различни прокурори и полицейски слуцители редовно са призовавани от медиите да коментират тези арести и последвалите наказателни преследвания.

8.  Настоящата жалба и жалбата Гуцанови срещу България (№ 34529/10, 15 октомври 2013 г.) са в резултат на събитията около една от тези операции, кръстена „Медузи”.

Б.  Интервенция на полицията в дома на жалбоподателите

9.  На 30 октомври 2009 г., Софийска градска прокуратура започва наказателно преследване срещу X поради злоупотреба с власт от страна на длъжностно лице и отклоняване на публични средства, довели до значителна вреда за варненската общинска фирма "Градски транспорт".  Инкриминираните деяния са извършени в периода между 2003 г. и 2007 г. На 8 февруари 2010 г. главният прокурор постановява преписката по въпросното наказателно разследване да бъде прехвърлена на Окръжна прокуратура - Варна. Следствието следва да бъде водено от варненската полиция, под ръководството и наблюдението на Окръжната прокуратура на същия град.  

10.  В рамките на това наказателно разследване на 31 март 2010 г., към 6.00 ч., екип полицейски агенти нахлува в семейната къща на жалбоподателите.

11.  Според четиримата жалбоподатели, тогава, в този час, г-н Славов е спял в стая на втория етаж на семейната къща, а г-жа Ненкова и двамата й сина спели в стая, разположена на долния етаж.

12.  Г-н Славов твърди, че е бил събуден от разтърсване и много силен шум, идващ от приземния етаж на къщата. Той се втурнал към долния етаж и от стълбите забелязал много маскирани и облечени в черно мъже.

13.  Г-жа Ненкова и децата също били събудени от шума. Двете момчета, обзети от страх, викали и плачели. Излизайки от спалнята на децата си, г-жа Ненкова видяла, че входната врата на къщата е запратена на другия край на стаята на приземния етаж.

14.  След това, г-н Славов и г-жа Ненкова видели много маскирани и тежко въоръжени мъже да проникват в тяхната къща и да насочват оръжията си към тях, викайки „Стойте ! Не мърдайте ! На земята !“ Г-н Славов бил накаран да застане с лице на земята и някой му закопчал с белезници ръцете зад гърба. Няколко полицейски служители  насочили оръжията си срещу него. После го отвели извън къщата и го заставили да заеме същата позиция на паважа пред входната врата.

15.  Половин час по-късно, към полицаите се присъединил оператор с камера. Той включил камерата си, накарал полицаите и жалбоподателите да застанат и да симулират ареста. Агентите издали заповед: „На земята! Не мърдай! Полиция!” Операторът с камерата снимал кадъра два пъти последователно. През това време, г-н Славов чул плача на децата и съпругата си. Той помолил полицаите да сложат край на сцената, но същите му се ядосали.

16.  По-късно, пристигнала друга група полицаи в цивилно облекло и униформи; тогава на г-н Славов било разрешено да се облече в хола, после към 12:30 ч. бил отведен от полицаите. Другата група агенти останала в къщата до 14:00 ч.

В.  Психическото състояние на жалбоподателите след интервенцията на полицията в дома им

17.  След като полицията си тръгнала, г-жа Ненкова отвела двамата си сина при дядо им. Според нея, децата били много стресирани и продължили да плачат. Два месеца след полицейската операция, те спели трудно и се плашели от връщането у дома,  поради страх да не се върнат отново маскираните полицаи.

18.  На 31 март 2010 г. личният лекар посещава двете деца по молба на майка им. Той отбелязва, че двете момчета са силно емоционално засегнати от това, което се е случило в ранната сутрин и че по-големият син, Даниел, има тик на очите.  

19.  На 8 април 2010 г., г-жа Ненкова  завежда двамата си сина за преглед от детски психиатър. В удостоверението, издадено след прегледа на Даниел, по-големия син, се споменава за нараснало безпокойство и продължаващо наличие на нервен тик на очите. Лекарят не открива особени психически усложнения при по-малкия, Пламен.

20.  Г-жа Ненкова твърди, че през целия ден на 31 март 2010 г. била изключително стресирана, треперела от страх и й било лошо. Тя добавя, че е взела успокоителни и е прекарала следващите дни в дома на баща си, опитвайки се да утеши децата си.

Г.  Претърсванията и изземванията, извършени на 31 март 2010 г.

21.  Според информацията, съдържаща се в преписката по делото, на 31 март 2010 г., между 6:30 ч. и 10:10 ч., полицаите са предприели претърсване на къщата на жалбоподателите и на превозното средство на г-н Славовв присъствието на последния, на двама свидетели и един експерт. В двата протокола, съставени от полицаите, се споменава, че претърсванията са били извършени по чл. 161, ал. 2 от българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК), тоест без предварителното разрешение на съдия, с довода, че това е бил единственият начин да се запазят и съберат доказателства във връзка с въпросното наказателно производство. Във формулярите на протоколите има стандартно изречение, приканващо собственика на дома и превозното средство, или първият жалбоподател, да представи на полицаите всички предмети, документи или компютърни данни, съдържащи информация относно  разследване по досъдебно производство № 128/10, водено от дирекция на полицията във Варна.

22.  В стаите на къщата, полицаите намират и изземват множество банкноти от различни видове валути, три мобилни телефона, един пистолет марка „Берета“ (Beretta) и муниции за него. В автомобила на г-н Славов те откриват и изземват друг пистолет марка „Берета“ (Beretta) и муниции за него, четири мобилни телефона, две разрешителни за носене на оръжие на името на г-н Славов и една SIM карта.

23.  На първата страница на всеки от тези два протокола е поставен печатът на Окръжен съд - Варна, името, фамилията и подписа на един от окръжните съдии и бележката „Одобрявам“ Въпросните одобрения са с дата 31 март 2010 г., 17:00 ч. за единия и 10:00 ч. за другия.

24.  На 9 юни 2010 г. адвокатът на г-н Славов иска от Окръжна прокуратура - Варна да му върне шест от седемте мобилни телефона, които са били иззети от жилището и автомобила на клиента му. С постановление от 22 юни 2010 г. Окръжната прокуратура отхвърля иска с довода, че въпросните мобилни телефони подлежат на съдебни експертизи. В постановлението се споменава, че жалбоподателят може да обжалва пред Окръжния съд по чл. 111 от Наказателно-процесуалния кодекс. От данните, съдържащи се в досието, става ясно, че заинтересованото лице не е подало такава жалба.

25.  На 7 септември 2010 г. адвокатът на жалбоподателя иска всички предмети иззети при претърсванията от 31 март 2010 г. да бъдат върнати. Това искане не получава отговор от властите.

26.  От информацията, предоставена от страните, става ясно, че към дата 28 ноември 2014 г. въпросните предмети не са били върнати на жалбоподателя.

Д.  Задържането под стража на г-н Славов и наказателното преследване срещу него

27.  На 31 март 2010 г., след края на претърсването на дома му, г-н Славов е задържан под стража за двадесет и четири часа на основание чл. 63 и чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи, с  мотив, че е заподозрян в извършването на престъпление.

28.  Същият ден, в 22:45 ч., в присъствието на адвоката си, жалбоподателят официално е обвинен от разследващ в следните престъпления a)  участие в периода между 2003 г. и 2007 г. в престъпна група, съставена от общински длъжностни и частни лица, чиято дейност е включвала сключване на неизгодни за общината договори и злоупотреба с власт от страна на длъжностно лице, престъпление, наказуемо по чл. 321, ал. 3, т. 2 от Наказателния кодекс; б)  сключване през 2003 г. на договор за доставка на двадесет автобуса за общинско  дружество "Градски транспорт", гр. Варна при неизгодни условия, които са нанесли значителна вреда на  дружеството, престъпление, наказуемо по чл. 220, ал. 2 и чл. 20, ал. 4 от Наказателния кодекс; в)  улесняване на  действия на злоупотреба с власт от длъжностно лице, извършени в периода между 2005 г. и 2007 г., от директора на  Общинско  дружество "Градски транспорт", гр. Варна и от главния счетоводител на предприятието, по-специално, договаряне на поръчка за доставката на тридесет и един автобуса при неизгодни за  дружеството условия, престъпление по чл. 282, ал. 2 и чл. 20, ал. 4 от Наказателния кодекс; г) склоняване на един от предполагаемите му съучастници да даде лъжливи показания, престъпление наказуемо по чл. 293, ал. 1 от Наказателния кодекс. Същия ден постановлението за повдигане на обвинение е подписано и от прокурор от Окръжна прокуратура - Варна.

29.  С постановление от същия ден, прокурорът разпорежда задържането под стража на жалбоподателя за седемдесет и два часа, считано от 22:45 ч. по чл. 64, ал. 2 от НПК, с цел осигуряване на явяването му пред Варненския окръжен съд.

30.  На 3 април 2010 г., сутринта, Окръжна прокуратура - Варна иска от Окръжния съд на същия град да постанови мярка за неотклонение задържане под стража на г-н Славов.

31.  Жалбоподателят се явява пред Окръжен съд - Варна на 3 април 2010 г., в 12:00 ч. Той е придружен от адвокат. В края на заседанието, съдът решава да наложи на жалбоподателя мярка за неотклонение задържане под стража поради следните съображения:  

 „(...) В рамките на настоящото производство, трябва да се отговори на въпроса, дали е налице разумно подозрение, че жалбоподателят е извършил въпросните престъпления. Съдът счита, че такова подозрение е налице, с други думи, от събраните на този етап от разследването доказателства, срещу г-н Славов има касателство за престъпленията, в които е обвинен.  Става въпрос, по-специално, за показанията на свидетелите, показанията на обвиняемия П., протоколите от претърсването и изземването и по-специално, документите, иззети от офисите на фирмата на г-н Славов относно обществената поръчка за доставка на автобуси за варненското дружество "Градски транспорт". Съдът счита също, че съществува риск обвиняемият да избяга или да извърши (...). Обвиняемият би могъл да се укрие от правосъдието поради тежестта на наказанието, предвидено за вменените му във вина престъпления. Рискът от извършване на престъпление също е реален, по-специално предвид опитите на част от неговите съучастници за насърчаване на свидетелите да дадат лъжливи показания и представят фалшиви документи.“

32.  Заинтересованото лице оспорва решението на Окръжен съд - Варна пред Варненския апелативен съд, който с решение от 13 април 2010 г. отхвърля неговата жалба. Апелативният съд установява, че има достатъчно данни да се подозира, че жалбоподателят е извършил вменените му във вина действия. Той счита, че няма риск от бягство, но се съгласява със заключението на Окръжния съд, според което е налице риск от извършване на нови престъпления, по-специално престъпления, които могат да навредят на хода на разследването.

33.  На 18 май 2010 г., Окръжен съд - Варна отхвърля искането за освобождаване, предявено от жалбоподателя, поради следните съображения:

„(...) Що се отнася до твърденията по това дело, според които не е било извършено никакво престъпление, съдът не споделя тази теза на защитата. Той счита, че е било извършено престъпление и продължава да е на мнение, че обвиняемият има касателство към него, което е видно от доказателствата, съдържащи се в преписката (...) Поради тази причина и предвид риска от извършване на нови престъпления, съдът решава съгласно чл. 65, ал. 4 от НПК:

Да отхвърли искането (...)“

34.  На 28 май 2010 г. Окръжен съд - Варна отговаря положително на искането на жалбоподателя и го освобождава под парична гаранция. Първоначалната й стойност е определена на 200 000 български лева (около 102 258 евро ). На 1 юни 2010 г., като се произнася относно жалбата на жалбоподателя, Апелативен съд - Варна намалява стойността на гаранцията и я определя на 100 000 лева (около 51 129 евро). Жалбоподателят плаща сумата и е освободен още същия ден.

35.  На 14 юни 2013 г. прокурор от Окръжна прокуратура – Варна решава да се откаже от част от първоначалните обвинения срещу жалбоподателя поради липса на достатъчно доказателства. Това постановление е потвърдено от Окръжен съд - Варна.

36.  На 13 ноември 2013 г. преписката по делото е изпратена на Районна прокуратура - Варна. Към дата 28 ноември 2014 г. наказателното производство за престъпления, извършени по чл. 220, ал. 2 и чл. 20, ал. 4 от Наказателният кодекс все още е висящо в етап - предварително  разследване.

Е.  Отразяване в медиите на наказателното производство, започнало срещу г-н Славов

37.  Полицейската операция „Медузи“ е широко отразена в медиите. Видеозаписът на полицейската интервенция в дома на жалбоподателите, включително арестът на г-н Славов, е предаден на медиите, които много пъти го използват, частично или целия, в своите публикации и репортажи по операция „Медузи“

38.  На 1 април 2010 г., местният всекидневник "Черно море" публикува откъси от интервю с министъра на вътрешните работи, Ц. Ц. В интервюто, същият обяснява, че мерките по разследването, взети в рамките на операция „Медузи“, продължават и са относно обществени поръчки за вноса на автобуси за варненската общинска фирма "Градски транспорт". Той добавя, че според информацията, събрана по време на разследването, реално получената стойност от един от продавачите в чужбина определено е по-ниска от тази, одобрена от Общински съвет – Варна, и че разликата е била внесена по банковите сметки на заподозрените във въпросното дело. Изказването на министъра на вътрешните работи за съществуващите отношения между жалбоподателя - определен с прякора си „Дънката“;  и един от другите заподозрени в същото дело, г-н Гуцанов, са цитирани дума по дума във въпросната статия:

„Председателят на Общинския съвет е свързан с Дънката, което е всеизвестно във Варна. Тази връзка никога не е била прикривана и това, което са направили, е схема, подготвяна много години, предвид това, че има три договора за около два милиона евро и за автобуси втора употреба.”

39.  На 1 април 2010 г. националният всекидневник "Дневник" публикува статия със заглавие „Операция "Медузи" разтърси Варна “, със следния текст в приложимата за конкретния случай част:

“Варненският окръжен прокурор, Вл. Ч. отбелязва, че не може все още да се каже, кой е бил начело на престъпната група. „Операция Медузи“ е в своя начален етап в това отношение”, заявява прокурорът. „В голямата си част работата остава да се свърши, следователно е много рано да се правят заключения. Когато имаме доказателства, ще съобщим на обществеността, кой е бил начело на групата.” Според Ч., три от договорите (...) за доставка на автобуси втора употреба [пуснати отново в движение, след като са били бракувани] с произход Германия и Франция, са били сключени през 2003 г., 2005 г. и 2007 г. „В момента на арестите, се е подготвяла следващата доставка“, заявява Ч. Според него схемата е проста: ”Общината  отпуска 20 000 евро за закупуване на автобус и издава необходимите документи. Така, реално платената цена никога не превишава 10 000 евро”. Според Ч., за всеки купен автобус, остават 10 000 евро за посредниците. „Давам тези цифри само като пример. Реалните данни за сделките са различни в трите конкретни случая.” Според прокурор Ч., действията на Гуцанов и на тримата други задържани са причинили вреда за повече от два милиона евро на Община Варна.”

40.  На 2 април 2010 г. националният всекидневник "Стандарт" публикува статия за операция „Медузи“ със следния текст в приложимата за конкретния случай част:

„ Всъщност, петдесетте и един автобуса, купени в периода 2003 г. и 2007 г. са били спрени от движение, но са ги представили като автобуси втора употреба “, заяви вчера пред вестник "Стандарт" окръжният прокурор на гр Варна. [Прокурорът] обяснява, че Даниел Славов, арестуваният бизнесмен, е играл ролята на посредник и е контролирал, чрез фирмите си, въпросните три сделки. Според разследващите, стойността им възлиза на два милиона евро, а също толкова средства са откраднати. “

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

41.  Приложимото вътрешно право и съдебната практика в областта на защитата на  физическия интегритет на лицата по време на полицейски операции, претърсвания и изземвания, на запазването на веществените доказателства  по време на наказателно преследване, на мярката за неотклонение задържане под стража и защитата на доброто име на лицето са обобщени в решението Гуцанови срещу България (№ 34529/10, §§ 59-64 и 67-75, ЕСПЧ 2013 г.).

ЗАКОНЪТ

I.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

42.  Жалбоподателите твърдят, че полицейската интервенция в дома им ги е подложило на отношение, несъвместимо с чл. 3 от Конвенцията. Тази разпоредба гласи следното:

  „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“

 43.  Жалбоподателите се оплакват по-точно че начинът на изпълнение на въпросната полицейска интервенция е подложил психиката им на грубо изпитание, което се определя като унизително отношение. Те уточняват в тази връзка, че полицаите, които са били маскирани и тежко въоръжени, са влезли с взлом много рано сутринта, насочили са оръжия срещу тях и са закопчали с белезници г-н Славов.

A.  Допустимост

1.  Становища на страните

a)  Правителството

44.  Правителството счита, че това оплакване трябва да бъде отхвърлено поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, поради преждевременно подаване и поради това, че жалбоподателите не са имали качество на жертви.

45.  То отбелязва, на първо място, че жалбоподателите не са предявили иск за обезщетение за вреди въз основа на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,  причинени от действията на служителите при полицейската операция, провеждана в дома им. То твърди, че практиката на националните съдилища в приложение на тази разпоредба се е развила по благоприятен за жалбоподателите начин. В тази връзка, то препраща към четири неотдавнашни определения и решения на Върховния административен съд (Решение № 1841/10.02.2014г. на ВАС по адм. дело № 13445/2012г.; Решение № 378/13.01.2014г. на ВАС по адм. дело № 2876/2013г.; Определение № 5907/25.04.2012г. на ВАС по адм. дело № 5506/2012г.;Решение № 2363/19.02.2013г. на ВАС по адм. дело № 4187/2012г.). В тези дела Върховният административен съд е счел, че действията на полицейските агенти при  задържане, претърсвания в домовете и изземвания са от областта на административната  дейност и следователно, са можели да ангажират отговорността на държавата по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. И така, в дадения случай, жалбоподателите не са се възползвали от възможността да предявят такъв иск.  

46.  Правителството отбелязва след това, че наказателното производство, водено срещу г-н Славов, е още висящо пред националните съдилища и от това стига до заключението, че оплакването  по чл. 3 от Конвенцията е подадено преждевременно.

47.  То твърди, че полицейската операция, оспорвана от жалбоподателите, в никакъв случай не е имала за цел да накърни тяхното достойнство, нито да им причини каквато и да било морална вреда и поради това, тя не може да бъде определена като отношение, несъвместимо с чл. 3. Според него, жалбоподателите не могат, следователно, да претендират, че са жертви на нарушение на тяхното право, гарантирано в този член.

б)  Жалбоподателите

48.  Жалбоподателите оспорват твърдението на Правителството, според което не са изчерпали вътрешноправните средства за защита. Те твърдят, по-специално, че иск за обезщетение за вреди, предявен въз основа на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, не би имал никакъв разумен шанс за успех.

49.  Жалбоподателите оспорват, в частност, тезата на Правителството, според която националните съдилища биха се отклонили от постоянната си съдебна практика и биха приели действията на полицейските агенти при арестите и претърсванията в жилищата като действия, попадащи в сферата на административната  дейност. Те отбелязват, че определенията и решенията, цитирани от Правителството в подкрепа на тезата му, не са съдебни актове по съществото на делата, а актове, които подлежат на преразглеждане  от по-долна инстанция и които не  свидетелстват за появата на нова постоянна съдебна практика на Върховния административен съд. Те добавят, че в решение от 20 май 2014 г. (Решение № 6728/20.05.2014г. на ВАС по адм. дело № 15766/2013г), същият съд е потвърдил, че действията на полицейските агенти в рамките на наказателно производство не  попадат в сферата на административната  дейност и не са можели да ангажират отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.  Нещо повече, според жалбоподателите, определенията и решенията, цитирани от Правителството, противоречат на добре установената и задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по материята, по-специално на тълкувателното му решение (Тълкувателно решение № 3 от 22 април 2004 г. На ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК).

50.  Относно възражението на Правителството за преждевременния характер на оплакването, жалбоподателите са на мнение, че изходът от висящото наказателно преследване срещу г-н Славов не може да окаже никакво влияние по отношение основателността на твърденията им за лошо отношение от страна на полицаите.

51.  Жалбоподателите твърдят в заключение, че тяхното оплакване не е явно необосновано и че могат действително да се определят като жертви на отношение, несъвместимо с чл. 3 от Конвенцията.

2. Оценка на Съда

52.  Правителството застъпва становище за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. То твърди, че жалбоподателите не са предявили иск за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. То се позовава, по-специално, на неотдавнашна промяна в съдебната практика на националните съдилища и  посочва, че действията на полицейските  служители при извършване на арести, претърсвания и изземвания попадат занапред в областта на административната  дейност и могат да ангажират отговорността на държавата, ако жалбоподателят успее да докаже тяхната незаконосъобразност според вътрешното право.

53.  Съдът припомня първо, че правилото, формулирано в чл. 35 § 1 от Конвенцията, налага на жалбоподателите задължението да използват на първо място обичайно наличните и достатъчни средства във  вътрешноправния ред на тяхната страна, които да им позволят да получат обезщетение за нарушенията, които  изобличават. Въпросните средства трябва да са налични в достатъчна степен, както на практика, така и на теория, без което биха им липсвали изискваните ефективност и достъпност (виж между много други, Akdivar et autres c. Turquie [GC], № 21986/93, § 81, CEDH 2000‑VII и İlhan c. Turquie [GC], № 22277/93, § 58, ЕСПЧ 2000‑VII).

54.  Съдът припомня след това, че именно Правителството, позоваващо се на неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, трябва да го убеди, че средството, предложено от него, е ефективно и налично, както на теория, така и на практика. След като веднъж това е доказано, именно жалбоподателят трябва да установи дали средството,  посочено от Правителството, наистина е било използвано или, поради някаква причина, не е било нито уместно, нито ефективно, предвид фактите в конкретния случай или  ако някои особени обстоятелства са го освободили от задължението да го използва (Akdivar et autres c. Turquie, 16 септември 1996 г., § 68, Сборник с постановления и решения 1996‑IV).

55.  Съдът припомня също, че изчерпването на вътрешноправните средства за защита се преценява, като цяло, от датата на подаването на жалбата пред него (Baumann c. France, № 33592/96, § 47, ЕСПЧ 2001‑V). Той отбелязва в това отношение, че в настоящото дело, определенията и решенията, представени от Правителството, показват, че промяната във въпросната вътрешна съдебна практика е станала постепенно в периода между 2012 г. и 2014 г. (параграф 45 по-горе), докато полицейската операция в дома на жалбоподателите се е осъществила на 31 март 2010 г. (параграфи 11-16 по-горе) и че заинтересованите лица са подали настоящата жалба на 30 септември 2010 г. (параграф 1 по-горе). Следователно, Съдът не може да упрекне жалбоподателите за това, че не са използвали това средство за защита. Той отбелязва също така, че Правителството не е представило никакъв аргумент, който да обоснове в дадения случай изключението от правилото, според което ефективността на вътрешноправните средства за защита се оценява в момента на подаване на жалбата, и че не е предложило никакво друго средство за защита, което да може да поправи твърдяното от жалбоподателите нарушение.

56.  Следователно, Съдът счита, че има основание да отхвърли възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, повдигнато от Правителството.

57.  Правителството твърди също, че оплакването въз основа на чл. 3 от Конвенцията е било подадено преждевременно с довода, че наказателното производство, започнало срещу г-н Славов, все още е висящо пред националните съдилища. Съдът не забелязва никаква пряка връзка между наказателното производство, на което Правителството се позовава, и оплакването, повдигнато от жалбоподателите: въпросното производство няма за цел да установи дали държавните служители са запазили физическата цялост или достойнството на жалбоподателите, а да разследва дали г-н Славов е виновен за престъпленията, които му вменяват (параграфи 28 и 36 по-горе).

58.  Дори и да се предположи, че властите са предвиждали в бъдеще да се откажат от наказателното преследване, което би дало на г-н Славов възможност да предяви иск за обезщетение за вреди по чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Съдът припомня, че такъв иск не би позволил установяването на нарушение на правото на този жалбоподател да не бъде подложен на нечовешко и унизително отношение по време на полицейската операция, проведена в неговия дом (Гуцанови, цитирано по-горе § 96). Предвид тези аргументи, Съдът не може да обвини жалбоподателите, че са го сезирали преди края на наказателното производство, водено срещу г-н Славов. Следователно, настоящото оплакване не е преждевременно и възражението на Правителството, формулирано в тази връзка, следва да бъде отхвърлено.

59. В заключение, Правителството оспорва качеството на жалбоподателите на жертви, твърдейки, че не са били подложени на отношение, несъвместимо с чл. 3 от Конвенцията. Съдът счита, че става въпрос за възражение, което следва да се присъедини към разглеждането на жалбата по същество  съгласно чл. 3.

Като установява, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 a) от Конвенцията и не среща никакъв друг довод за недопустимост, той го обявява за допустимо.

Б.  По съществото

1.  Становища на страните

a)  Жалбоподателите

60.  Жалбоподателите твърдят, че начинът, по който полицейската операция е протекла в техния дом, е несъвместим с чл. 3 от Конвенцията. Според жалбоподателите, на 31 март 2010 г., преди зазоряване, група маскирани и тежко въоръжени полицаи е проникнала с взлом в тяхната къща, и то, според тях, без предварително разрешение. Полицейските агенти са насочили оръжията си към г-н Славов, обездвижили са го на земята и са му закопчали белезници, после са го извели навън и два пъти са заснели видео с него. Г-жа Ненкова и двамата й сина са били в семейната къща по време на полицейската операция и събитията и отношението към техния съпруг и баща силно ги е засегнало.

61.  Жалбоподателите считат, освен това, че са уважавани и добре познати хора в  техния град и че нищо не оправдава начина, по който полицейската операция е била планирана и извършена. Те не са  имали съдебно минало и не е имало никаква причина да се очаква, че те ще окажат съпротива на силите на реда. Претърсването на техния дом не би могло да   представлява неотложна мярка  в досъдебното производство  по смисъла на чл. 161, ал. 2  НПК. Според  жалбоподателите, всички тези данни сочат реално намерение жалбоподателите да бъдат сплашени, да бъде накърнено достойнството им и да предизвика в тях чувство на безсилие пред действията на силите на реда.

62.  По този начин, акцията на полицаите е имала вредни психически последствия върху жалбоподателите. По-специално, г-жа Ненкова и двамата й малолетни синове са били подложени на голямо психическо напрежение, последствията от което са били потвърдени от личния им лекар и от детски психолог. Г-н Славов, който е уважаван бизнесмен, е станал жертва на брутален арест, отразен в медиите, който ще бъде включен с другите отразени в медиите арести, в една пропагандна кампания, водена от действащото по време на събитията правителство. Психическите последствия от  критикуваното отношение са били достатъчно тежки, превишили са прага, изискван от чл. 3, и са представлявали унизително отношение.

б)  Правителството

63.  Правителството оспорва становището на жалбоподателите. На първо място, то оспорва твърдението на г-жа Ненкова, че тя и синовете й са били в семейната къща по време на спорната операция. То твърди, че по това време те тримата са били в чужбина. В подкрепа на тази теза представя писмо от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, съдържащо списък с регистрираните преминавания на г-жа Ненкова и двамата й малолетни сина  на входните и изходни пунктове на територията на страната в периода между 1 януари 2010 г. и 31 декември 2010 г. Проверката в автоматичната система на министерството е показала, че Даниел и Пламен са напуснали страната три пъти през 2010 г.: на 10 януари, на 31 октомври и на 21 декември. За г-жа Ненкова, системата е регистрирала едно влизане в България на 10 януари 2010 г. и две излизания от територията, на 14 януари и на 21 декември 2010 г. Във въпросното писмо се споменава, че от датата на присъединяването на България към Европейския съюз, а именно - 1 януари 2007 г.,  контролът на излизанията от територията на страната и влизанията в нея на българските граждани е извършван на принципа „ оценка на риска “. Поради това, данните в автоматичната компютърна система на министерството относно пътуванията на българските граждани в чужбина от тази дата са били непълни.

64.  Правителството отбелязва, след това, че полицейската операция,  изобличена от жалбоподателите, е била предмет на план предварително подготвен от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи и одобрен от Окръжната прокуратура. Именно съобразно този план агентите от Национална служба „Борба с организираната престъпност“ към Министерството на вътрешните работи са влезли в жилището на жалбоподателите сутринта на 31 март 2010 г. Разследващите и агентите на Министерството на вътрешните работи са предприели арест на г-н Даниел Славов и претърсване на семейната къща на жалбоподателите. Във въпросния план, копие от който Правителството представя, се споменава, че г-н Славов притежава огнестрелно оръжие и поради това агентите, участващи в операцията, е следвало да спазват правилата на вътрешното законодателство по време на  действията.

65.  Правителството допуска, че тези мерки неизбежно са имали последствия върху личния живот на г-н Славов. Все пак, то счита, че психическите последствия от полицейската операция не са преминали минималния праг на тежест суровост, за да може действията на полицаите да бъдат считани за отношение, несъвместимо с чл. 3 от Конвенцията.

66.  В тази връзка, Правителството е убедено, че полицейската  акция е извършена по прецизен начин и с цялото внимание, за да се запази достойнството на засегнатите лица. Принудата, използвана от служителите на министерството, е била строго пропорционална и не е превишила необходимото за постигането на целта на операцията, а именно ареста на лице, заподозряно в извършването на престъпления. Жалбоподателите не са доказали, също така,  чрез убедителни и достатъчни доказателства, че са били наранени по време на полицейската  операция в дома им или че са били психически засегнати от действията на служителите на Министерството на вътрешните работи.

2.  Оценка на Съда

67.  Съдът припомня, че за да попадне в обхвата на чл. 3 от Конвенцията, дадено лошо отношение трябва да достигне минимално ниво на суровост. Оценката на този минимум е относителна по своята същност: тя зависи общо от всички обстоятелства по случая и по-специално от от продължителността на третирането, от физическите или психически последствия от него, както, понякога, и от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Съдът, по-специално, определя като „нечовешко“ отношението, което е било упражнявано умишлено в продължение на часове и което е причинило телесни повреди или силни физически или психически страдания. Той счита за „унизително“ също и такова отношение, което внушава  на жертвите чувства на страх, безпокойство и малоценност, способни да ги унижат или уязвят (Labita c. Italie [GC], № 26772/95, § 120, ЕСПЧ 2000‑IV). Той припомня, освен това, че психическото страдание може да е в резултат на положение, в което държавните служители създават умишлено чувство на страх у жертвите, заплашвайки ги със смърт или изтезания (Христови срещу България № 42697/05, §80, 11 октомври 2011 г.).

68.  Чл. 3 не забранява употребата на сила от полицейските агенти по време на арест. Все пак, употребата на сила трябва да е пропорционална и напълно необходимо с оглед обстоятелствата на  конкретния случай (виж, между много други, , Rehbock c. Slovénie № 29462/95, § 76, ЕСПЧ 2000‑XII, Altay c. Turquie № 22279/93, § 54, 22 май 2001 г.). В тази връзка е важно, например, да се разбере, дали има основание да се мисли, че заинтересованото лице ще окаже съпротива при ареста или ще се опита да избяга, да причини нараняване или вреда, или да унищожи доказателства (Raninen c. Finlande, 16 декември 1997 г., § 56, Сборник 1997‑VIII). Съдът държи да припомни, в частност, че всяко прибягване до употреба на физическа сила, която не е строго необходима, от страна на държавните служители срещу лице поради поведението му, унижава човешкото му достойнство и поради това представлява нарушение на правата, гарантирани в чл. 3 (Rachwalski et Ferenc c. Pologne № 47709/99, § 59, 28 юли 2009 г.). Този критерий на строга пропорционалност е приложен също от Съда в  ситуации, където засегнатите лица вече са се намирали под контрола на силите на реда (виж, между други Klaas c. Allemagne, 22 септември 1993 г., § 30, серия A № 269, Rehbock, цитирано по-горе, §§ 68-78 и Milan c. France № 7549/03, §§ 52‑65, 24 януари 2008 г.).

69.  Съдът припомня в заключение, че твърденията за лошо отношение, несъвместимо с чл. 3 от Конвенцията, трябва да бъдат подкрепени пред него от съответните доказателствени елементи. За установяване на фактите, той си служи с критерия за доказателство „отвъд всяко разумно съмнение“ (Irlande c. Royaume-Uni, 18 януари 1978 г., § 161 in fine, серия A № 25). Все пак, такова доказателство може да е вследствие на група признаци или на необорими презумпции, достатъчно сериозни, точни и непротиворечиви (Salman c. Turquie [GC], № 21986/93, § 100, ЕСПЧ 2000‑VII).

70.  Съдът установява, че в настоящото дело, фактите, свързани с полицейската операция, проведена в дома на жалбоподателите, не са били предмет на никакво разглеждане от страна на националните съдилища. Той припомня, че когато е бил изправен пред подобни ситуации, е предприемал своя собствена оценка на фактите, спазвайки правилата, определени от неговата съдебна практика за тази цел (виж, като пример Сашов и други срещу България № 14383/03, § 48, 7 януари 2010 г.).

71.  В конкретния случай, Съдът установява, че не е спорно между страните, , че полицейската  операция в дома на жалбоподателите е извършена рано сутринта, на 31 март 2010 г., от специални агенти на Министерството на вътрешните работи,  които са били маскирани и въоръжени. Същите са обездвижили със сила и са закопчали с белезници г-н Даниел Славов. Малко след това, този жалбоподател е бил отведен извън къщата, накаран да легне с лице срещу земята и заснет от оператор с камера. Записът е бил предоставен на медиите, които са го използвали многократно, частично или изцяло, в публикациите и репортажите си за операция „Медузи“ (параграфи 12, 14, 15 и 37 по-горе).

72.  За сметка на това, страните не са съгласни, що се отнася до присъствието на тримата други жалбоподатели в семейното жилище по време на полицейската операция от 31 март 2010 г. Правителството твърди, че г-жа Ненкова и двамата й малолетни сина са били в чужбина, докато страната жалбоподател поддържа тезата, че съпругата на г-н Славов и двете им малолетни деца са се намирали в къщата през този ден (параграф 60 in fine и 63 по-горе).

73.  Съдът отбелязва, че Правителството е представило писмо от Министерството на вътрешните работи, удостоверяващо, наред с други неща, че децата Даниел и Пламен са излизали от страната на 10 януари, 31 октомври и 21 декември 2010 г. и че тяхната майка, г-жа Ненкова, е влязла в България през януари 2010 г. и е излизала от страната на 14 януари и 21 декември 2010 г. Правителството оспорва, че децата и съпругата на г-н Славов са били в семейната къща във Варна сутринта на 31 март 2010 г., когато полицаите са арестували техния баща и съпруг. Съдът не споделя тази позиция на Правителството.

74.  Всъщност, нужно е да се отбележи, че въпросното писмо не съдържа никаква информация относно датите, на които г-жа Ненкова и децата й са се върнали в България след първите си излизания от страната, съответно на 10 януари и 14 януари 2010 г. Нещо повече, от писмото става явно, че информацията, съдържаща се в базата данни на Министерството на вътрешните работи за придвижванията на българските граждани извън територията на страната е непълна именно поради селективния метод на контрол, използван от българските полицейски служители на границите от присъединяването на страната към Европейския съюз (параграф 63 in fine по-горе). С оглед на тези обстоятелства, Съдът счита, че въпросното писмо не показва, че тези трима жалбоподатели са отсъствали от семейното жилище във Варна на 31 март 2010 г.

75.  За сметка на това, версията на жалбоподателите за фактите се потвърждава от другите документи по преписката, по-специално документите, издадени от семейния лекар и детския психиатър, прегледали децата няколко дни след полицейската операция (параграфи 18 и 19 по-горе). Следователно, Съдът счита, че твърдението на страната жалбоподател, според което г-жа Ненкова и двамата й сина са били в дома си по време на полицейската операция от 31 март 2010 г., е достатъчно установено.

76.  Съдът отбелязва, че спорната операция е преследвала законната цел - извършване на арест, претърсване и изземване, и е целяла намаляване на престъпността - което е в защита на обществения интерес. Той трябва да се увери, че при обстоятелствата по делото, справедливият баланс между изискванията в интерес на обществото и защитата на основните  интереси на отделния индивид, е бил спазен. Той изтъква, че дори и четиримата жалбоподатели да не са били наранени физически по време на оспорваната полицейска интервенция, същата непременно е предполагала известно прибягване до употреба на физическа сила: г-н Славов е бил обездвижен от маскирани и въоръжени полицаи, после е бил закопчан с белезници и отведен насила извън къщата. Следователно, Съдът трябва да установи, дали прибягването до употреба на физическа сила е било пропорционално и  обсолютно необходимо в дадения случай.

77.  Целта на полицейската интервенция в дома на жалбоподателите през онзи ден е била да задържи г-н Славов, заподозрян  по  наказателно дело за отклоняване на публични средства, и да извърши претърсване с цел откриване на веществени доказателства и документи в рамките на същото това наказателно разследване. От документите по преписката става ясно, че въпросното разследване е започнало пет месеца преди това, че е имало много заподозрени по това дело и че властите са подозирали за съществуването на организирана престъпна група (параграфи 9 и 28 по-горе). Все пак, Съдът отбелязва, че не е ставало въпрос непременно за група лица, заподозрени в извършването на тежки престъпни деяния.

78.  Що се отнася до лицето г-н Славов, Съдът отбелязва, че той е бил известен варненски бизнесмен. Освен това, никакви данни по досието не позволяват да се заключи, че той е извършил тежки престъпления в миналото и би могъл да представлява заплаха за полицейските агенти, дошли да извършат  операция в дома му.

79. Вярно е, че г-н Славов е притежавал законно огнестрелно оръжие и муниции в дома си. Този факт е бил известен на полицейските служби (параграф 64 in fine по-горе). Това без съмнение е важен фактор, който трябва да  бъде взет предвид от агентите при извършване на операцияра т. Съдът счита, все пак, че наличието на оръжие в дома на жалбоподателите не може да е достатъчно само по себе си, за да оправдае прибягването до екип на  спецполицаи заосигуряване влизането в дома им, нито до прибягването до употреба на толкова значителна сила като тази, използвана в дадения случай.

80.  Вярно е, че г-н Славов не е претърпял значителни телесни вреди по време на въпросната  операция. Все пак, Съдът счита за особено поразителен фактът, че силите на реда са предприели, на два пъти, възпроизвеждане на ареста на този жалбоподател пред неговите близки и с цел да получат видео репортаж, който е бил предоставен след това на медиите (параграфи 15 и 37 по-горе). Съдът счита, че нищо в случая не оправдава предприемането на това повторно инсцениране на ареста. Той счита, че г-н Славов е изпитал достатъчно силни чувства на унижение и малоценност пред самия себе си, за да може отношението на силите на реда към него да бъде определено като „унизително“ по чл. 3 от Конвенцията.

81.  Съдът отбелязва също така, че от документите по преписката е видно, че евентуалното присъствие на малолетните деца и съпругата на г-н Славов въобще не са били взети предвид при планирането и изпълнението на полицейската операция и особено, че то не е било споменато в плана за акцията, предвиждащ действията на полицейските агенти (параграф 64 по-горе).

82.  Разбира се, Съдът не може да стигне дотам, че да забрани на силите на реда да арестуват заподозрени за престъпления в дома им всеки път, когато децата или съпругите/зите им се намират там. Той счита, все пак, че евентуалното присъствие на членове на семейството на заподозрения на мястото на ареста е обстоятелство, което трябва да бъде взето предвид при планирането и изпълнението на такъв вид полицейска операция. В настоящото дело случаят не е бил такъв и силите на реда не са предвидили други начини за изпълнение на операцията си в дома на жалбоподателите, например да я извършат по-късно, дори да предприемат повторно разпределение на различните видове агенти, участващи в операцията. Зачитането на законните интереси на тримата жалбоподатели в дадения случай е било още по-необходимо, тъй като г-жа Ненкова не е била заподозряна за намеса в престъпленията, в които нейният съпруг е бил обвинен и двамата й сина са били психически уязвими поради невръстната си възраст - на четири и седем години.

83.  Съдът счита също, че липсата на предварителен съдебен контрол относно необходимостта и законосъобразността на въпросното претърсване е оставила изцяло на волята на полицейските власти и разследващите органи планирането на операцията и не е позволила зачитането на законните права и интереси на г-жа Ненкова и двамата й малолетни сина. Той е на мнение, че при специалните обстоятелства в дадения случай, такъв предварителен съдебен контрол би позволил баланса между законните им интереси и целта от общ интерес - да бъдат задържани заподозрените в извършване на престъпление лица.

84.  Що се отнася до психическите последствия от полицейската намеса върху тези трима жалбоподатели, Съдът припомня, че полицейските операции, включващи  влизане в дома и арест на заподозрени, неизбежно пораждат отрицателни емоции у лицата, към които тези мерки са насочени. В дадения случай, той изтъква, че има конкретни и неоспорими доказателства, които показват, че г-жа Ненкова и двамата й малолетни сина са били силно засегнати от въпросните събития. По време на целия ден, 31 март 2010 г., г-жа Ненкова е била изключително стресирана, треперела е от страх, било й е лошо. Взела е също така успокоителни (параграф 20 по-горе). В продължение на няколко дни, двамата й сина са имали смущения в съня и са се страхували да се върнат вкъщи от страх да не би маскираните полицаи да се върнат (параграф 17 по-горе).

Личният лекар и детският психиатър, прегледали децата, също изтъкват следи от психическа травма. Тези специалисти са установили, че децата са били силно емоционално засегнати от това, което се е случило на 31 март 2010 г. (параграф 18 по-горе) и че по-големият син Даниел е имал нервен тик на очите (параграф 19 по-горе). Съдът счита също, че ранният час на полицейската интервенция и участието на маскирани  спецполицаи също е допринесло за засилване на чувствата на страх и безпокойство, изпитвани от тези трима жалбоподатели. Поради това, той счита, че  проявеното отношение е преминало прага на  суровост, изискван за прилагането на чл. 3 от Конвенцията и че тези трима жалбоподатели са били подложени на унизително отношение.

85.  В заключение, след като взима предвид всички относими обстоятелства по делото, Съдът счита, че полицейската операция в дома на жалбоподателите не е била планирана и извършена по начин, който да гарантира, че използваните средства се ограничават до строго необходимите за постигане на крайните цели, а именно арест на лице, заподозряно в извършването на престъпление, и събиране на доказателства в рамките на наказателно разследване. Четиримата жалбоподатели са подложени на психическо изпитание, което е породило у тях силни чувства на страх, безпокойство и безсилие и което поради вредните си последици се определя като унизително отношение по чл. 3. Следователно, в дадения случай има нарушение на това изискване на Конвенцията.

II.   ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 5 ОТ КОНВЕНЦИЯТА  

86.  Първият жалбоподател, г-н Даниел Петков Славов твърди, че първоначалното му задържане под стража не е било постановено според закона, че не е имало никакъв риск от укриване от правосъдието или извършване на нови престъпления, че не му е било повдигнато обвинение своевременно, че е бил задържан под стража прекалено дълго, не е могъл да оспори по ефективен начин продължителността на своето задържане под стража и не е имал на разположение никакво вътрешноправно средство за защита, което да може да  поправи твърдените нарушения. Той се позовава на чл. 5 §§ 1 c), 3, 4 и 5 и чл. 13 от Конвенцията. Съдът счита, че има основание да разгледа тези оплаквания единствено с оглед на чл. 5, чийто текст в приложимите си в дадения случай части гласи следното:

„1.  Βсеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случаи и по реда, предвиден от закона

 (...)

c)  законосъобразен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление;

 (...)

3.  Βсеки арестуван или лишен от свобода в съответствие с разпоредбите на параграф 1 c) на този член трябва своевременно да бъде изправен пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда.

 

4.  Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

5.  Βсяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има право на обезщетение.“

87. Правителството се позовава на неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. То твърди, че жалбоподателят не е  повдигнал оплакванията по чл. 5 от Конвенцията пред националните съдилища и че не е предявил иск въз основа на чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който би му позволил, според Правителството, да получи обезщетение за всички твърдени нарушения на чл. 5 от Конвенцията.

88.  Съдът счита, че не е необходимо да разглежда това възражение, тъй като, във всеки случай, оплаквания повдигнати по чл. 5 са недопустими поради причините изложени по-долу. 

89.  Като се позовава на чл. 5 § 1 c) от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, на първо място, че неговото задържане под стража от 31 март до 3 април 2010 г. не е било постановено по законните начини и че не е имало никакво основание да се счита, че съществува риск от бягство или извършване на нови престъпления.

90.  Съдът отбелязва, че жалбоподателят не оспорва, че е бил задържан под стража след края на полицейската операция, проведена в дома му, за двадесет и четири часа съобразно чл. 63 и чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи (параграф 27 по-долу). Същият ден, в 22:45 ч., прокурор постановява задържането му под стража за седемдесет и  два часа според чл. 64, ал. 2 от НПК (параграф 29 по-горе).

91.  Жалбоподателят не оспорва също така наличието на основателни предположения да бъде  заподозрян в извършването на престъпленията, в които е обвинен. Той твърди, все пак, че другите законосъобразни условия за постановяване на задържането под стража не са били изпълнени. Реално, според него, не е имало никакъв риск той да се укрие или да извърши нови престъпления. Съдът установява, че още при разглеждането на първия иск за освобождаване на жалбоподателя националният съд е приел, че въпреки че няма риск от бягство (параграф 32 по-горе),  заподозряното лице е трябвало да бъде задържано под стража с довода, че може да извърши нови престъпления, по-специално като подправи доказателствата (параграф 32 и 33 по-горе).

92.  Тези данни са достатъчни на Съда, за да заключи, че първоначалното задържане под стража на жалбоподателя е било постановено в съответствие с материалните и процесуални правила от вътрешното право и при спазване на условията, изброени в чл. 5 § 1 c) от Конвенцията. От това следва, че това оплакване е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено на основание чл. 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.

93.  Жалбоподателят се оплаква също по чл. 5 § 3 от Конвенцията за срока на мярката му за неотклонение задържане под стража.

94.  Съдът отбелязва, че г-н Славов е бил задържан под стража от 31 март до 28 май 2010 г., или в продължение на близо два месеца (параграф 27 и 34 по-горе). Според постоянната практика на Съда, срокът на задържането под стража се оказва обоснован, ако продължават да са налице основателни предположения да се подозира, че арестуваното лице е извършило престъпление, ако доводите, приети от съдебните власти с цел да се обоснове продължаването на задържането под стража се окажат „ относими “ и „ достатъчни „ и ако компетентните държавни власти положат „ особено старание “ за продължаване на производството (виж, между други Labita, цитирано по-горе §§ 152-153).

95.  Жалбоподателят не оспорва наличието на основателни предположения да се подозира, че е извършил престъпленията, в които е обвинен, и Съдът не вижда никаква причина да стигне до различно заключение по този въпрос. Той отбелязва, че съдилищата основават своите решения за продължаване задържането под стража на жалбоподателя с наличието на риск от извършване на нови престъпления, по-специално подправяне на доказателствата (параграфи 31‑33 по-горе). Той счита, че става въпрос за относим и достатъчен довод, за да се обоснове продължаването на задържането под стража на заинтересованото лице за въпросния период. Той счита в крайна сметка, че нито един документ по преписката не му позволява да заключи, че наказателното преследване не е било водено с изискваните яснота и старание през този същия период на задържане под стража.

96.  От това следва, че това оплакване е явно необосновано и следва да бъде отхвърлено в приложение на чл. 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.

97.  В своето становище от 21 ноември 2014 г., жалбоподателят се оплаква по чл. 5 § 3 от Конвенцията, че не му е било повдигнато обвинение „ своевременно “ пред компетентен съдия, за да се разгледа законосъобразността на неговото задържане под стража. Съдът оспорва, че това оплакване е било подадено повече от шест месеца след приключването на ситуацията, за която г-н Славов се оплаква, тъй като той се е явил пред Окръжен съд – Варна на 3 април 2010 г. (параграф 31 по-горе). От това следва, че това оплакване е закъсняло и следва да бъде отхвърлено в приложение на чл. 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.

98.  Като се позовава на чл. 5 § 4 от Конвенцията, г-н Славов обвинява националните съдилища, че не са предприели ефективно разглеждане на исканията му за освобождаване. Той ги обвинява по-специално, че не са отговорили на аргументите му относно законосъобразността и необходимостта от въпросната мярка.

99.  Съдът отбелязва, че жалбоподателят е  обжалвал на два пъти законосъобразността и необходимостта от продължаване на неговото задържане под стража пред съдилищата от първа и втора инстанция. В своите решения националните съдилища са засегнали въпроса, дали е имало основателни предположения да се подозира, че заинтересованото лице е извършило престъпление и дали са налице други доводи, обосноваващи продължаването на неговото задържане под стража. С оглед на документите по делото, Съдът счита, че тези решения са достатъчно обосновани и че въпросното производство е осигурило достатъчно гаранции срещу произвол.

100.  От това следва, че оплакването е явно необосновано и следва да бъде отхвърлено в приложение на чл. 35 §§ 3a) и 4 от Конвенцията.

101.  Като се позовава на чл. 5 § 5 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че не е получил обезщетение на твърдените нарушения на чл. 5 §§ 1 c), 3 и 4. Съдът припомня, че е обявил за недопустими оплакванията, подадени по чл. 5 §§ 1, 3 et 4. Поради това, оплакването по чл. 5 § 5 следва да бъде обявено за недопустимо поради несъвместимост ratione materiae, в приложение на чл. 35 § 3 a).

III.   ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 6 § 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

102.  Като се позовава на чл. 6 § 2 и чл. 13 от Конвенцията, първият жалбоподател твърди, че изказването на министъра на вътрешните работи и на окръжния прокурор, както и  мотивите на решенията на Окръжен съд - Варна от 3 април и 18 май 2010 г. са накърнили принципа на презумпцията за невиновност и че той не е могъл да защити ефективно своето право да бъде считан за невинен. . Съдът счита, че има основание да разгледа тези твърдения единствено с оглед на чл. 6 § 2 от Конвенцията, чийто текст е следния:

„Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона. “

A.  Допустимост

103.  Правителството се позовава на неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. То посочва, че г-н Славов е можел да подаде оплакване за клевета, заедно с граждански иск за обезщетение срещу лицата, които той обвинява, че са нарушили правото му на презумпцията за невиновност.

104.  Жалбоподателят приканва Съда да отхвърли това възражение. Той твърди, че същото възражение за недопустимост е разгледано и отхвърлено в решението Гуцанови (цитирано по-горе), което се е отнасяло за същите изказвания на същите магистрати и политически ръководители за един от предполагаемите му съучастници.

105.  Съдът припомня, че вече се е произнесъл по същото това възражение за недопустимост, повдигнато в рамките на подобно дело срещу България. В неотдавнашното си решение Гуцанови (цитирано по-горе §§ 172-180), той отхвърля това възражение за недопустимост, повдигнато от Правителството, считайки че ефективността на оплакването за клевета при обстоятелства, сходни на тези в настоящото дело, не е била доказана:  прокурорите и съдиите  се ползват с имунитет срещу наказателно преследване (idem, § 177) и съществува несигурност на ниво вътрешно право относно разпределението на доказателствената тежест в този вид дела (idem, § 179).

106.  Съдът счита, че същите съображения могат да се приложат и в настоящото дело и че Правителството не е добавило никакви нови данни, които да позволят да се направи заключението, че оплакването за клевета би представлявало ефективно вътрешноправно средство за защита при обстоятелствата в настоящото дело. Предвид спомагателния характер на иска за обезщетение на вреди, същият също не представлява ефективно вътрешноправно средство за защита в дадения случай. Следователно, възражението за недопустимост на Правителството следва да бъде отхвърлено.

107.  Съдът счита също така, че оплакването въз основа на чл. 6 § 2  очевидно не е явно необосновано, по смисъла на чл. 35 § 3 a) от Конвенцията и че не  е налице никакъв друг довод за недопустимост. Следователно, следва да го обяви за допустимо.

Б.  Основателност

1.  Становища на страните

a)  Жалбоподателят

108.  Жалбоподателят твърди, че правото му на презумпция за невиновност е било нарушено по четири различни повода. Той се оплаква, на първо място, от изказването на министъра на вътрешните работи, публикувано в медиите малко след полицейската операция  “Медузи“ Отбелязва, че министърът е разкрил факти, свързани с наказателното разследване, водено срещу него. Според жалбоподателя, в думите, използвани от високопоставения политик, той го е посочил недвусмислено като безспорен извършител на множество тежки престъпления. 

109.  Жалбоподателят оспорва след това изказването, което окръжният прокурор е направил по време на пресконференцията, дадена в деня на ареста му.

110.  На последно място, той се оплаква от  мотивите на решенията от 3 април и 18 май 2010 г., с които Окръжен съд - Варна постановява продължаването на задържането му под стража. Счита, че съдиите, които е следвало да се произнесат в рамките на съдебния контрол, е трябвало да установят, дали е имало достатъчно доказателства да бъде подозиран в извършването на престъпленията, в които го обвиняват. Следователно, според жалбоподателя, в решенията си те са използвали термини, изразяващи тяхната увереност, че той е извършил престъпление. По този начин, те са  засегнали правото му  да се счита невинен доофициалното установяване на неговата вина.

б)  Правителството

111.  Правителството оспорва  тезата на жалбоподателя. То твърди, че изказванията и съдебните решения, от които същият се оплаква, не са  нарушили принципа за невиновност.

112.  Правителството посочва, че наказателното преследване, започнало срещу първия жалбоподател и неговите предполагаеми съучастници, е привлякло вниманието на медиите и на широката общественост. То уточнява , в този контекст, че министърът на вътрешните работи и окръжният прокурор са коментирали пред медиите развоя на полицейската операция във Варна и  наказателното разследване. Според Правителството, министърът се е ограничил в изказването си, като е споменал за наличието на подозрение по отношение на жалбоподателя и е заявил, че същият е бил обвинен в участие в престъпна група, чиято дейност е причинила значителна вреда на варненската фирма "Градски транспорт". Нито намесата на министъра, нито тази на окръжния прокурор са поставили под въпрос презумпцията за невиновност на г-н Славов.

113.  Правителството твърди също, че министърът на вътрешните работи не може по никакъв начин да повлияе на изхода на наказателното разследване,  водено срещу жалбоподателя, нито на  постановленията на прокурорите, призовани да работят по преписката, и на магистратите, отговорни за разглеждането на въпроса, дали жалбоподателят е виновен за деянията, в които е обвинен. То уточнява, освен това, че статиите, появили се в пресата и оспорени от заинтересованото лице,  съдържат интерпретациите на своите автори на изказванията на министъра и окръжния прокурор и следователно, тези публикации не могат да ангажират отговорността на държавата с оглед чл. 6 § 2 от Конвенцията.

114.  Що се отнася до мотивирането на решенията на Окръжен съд - Варна от 3 април и 18 май 2010 г., Правителството посочва, че става въпрос за съдебни актове,  изготвени в рамките на разглеждането на законосъобразността и необходимостта от продължаване на задържането под арест на жалбоподателя и че съдията от окръжния съд е трябвало първо да провери, дали има достатъчно данни, позволяващи да се подозира жалбоподателят е извършил престъпление.

115.  Според Правителството,  употребените от съдията в двете решения изрази, оспорени от жалбоподателя, изтъкват единствено наличието на достатъчни обективни данни да се подозира жалбоподателя в участие в незаконни дейности, нанасящи вреда на варненската фирма "Градски транспорт". Мотивирането на двете решения не  е касаело вината на жалбоподателя и не е накърнила правото му на презумпцията за невиновност.

2.  Оценка на Съда

a)  Общи принципи

116.  Съдът припомня, че презумпцията за невиновност, утвърдена във втория параграф на чл. 6, съставлява един от елементите на справедливия наказателен процес (виж, между други Allen c. Royaume-Uni [GC], № 25424/09, § 93, 12 юли 2013 г.). Този принцип се оказва незачетен, ако официално изявление за обвиняем поражда чувството, че той е виновен, когато неговата вина не е била предварително законно установена. Достатъчно е, дори и при липса на  формална констатация, мотивация, навяваща на мисълта, че магистратът счита заинтересованото лице за виновно. В този контекст, изборът на думи, употребени от държавните служители в изявленията, които те формулират преди дадено лице да е било съдено и признато за виновно за престъпление, придобива особено значение (виж, между много други, Daktaras c. Lituanie, № 42095/98, § 41, ЕСПЧ 2000‑X). Това, което е важно, все пак, е реалният смисъл на спорните изявления, предвид особените обстоятелства, при които са формулирани ( Y.B. et autres c. Turquie, № 48173/99 и № 48319/99, § 44, 28 октомври 2004 г.).

117.  Трябва да бъде направено разграничение между решенията и изявленията, които пораждат чувството, че въпросното лице е виновно, и тези, които се ограничават до описване на състояние на подозрение. Първите нарушават презумпцията за невиновност, докато вторите се считат за съответстващи на духа на чл. 6 от Конвенцията (виж, между други, Marziano c. Italie, № 45313/99, § 31, 28 ноември 2002 г.).

118.  Съдът припомня също така, че накърняването на презумпцията за невиновност може да бъде направено не само от съдия, но също и от други представители на публичната власт: председателя на Народното събрание (Butkevičius c. Lituanie, № 48297/99, §§ 49, 50, 53, ЕСПЧ 2002‑II), прокурора (Daktaras, цитирано по-горе, § 44), или министъра на вътрешните работи, или полицейски служители (Allenet de Ribemont c. France, 10 февруари 1995 г., §§ 37 и 41, серия A № 308).

б)  Прилагане на тези принципи в настоящия случай

119.  Заинтересованото лице се оплаква първо от изказването на министъра на вътрешните работи, публикувано на 1 април 2010 г. във вестник „Черно море“. Съдът отбелязва, че министърът е разпространил конкретна информация, събрана по време на наказателното разследване, и която се е отнасяла по-специално до начина на действие на групата заподозрени. Министърът потвърждава, че отклонените пари са били внесени по сметките на лицата (параграф 38 по-горе). Той посочва също, че двама от заподозрените, а именно г-н Гуцанов и жалбоподателят - който той назовава с прякора Дънката - са поддържали привилегировани отношения и добавя: „(...) това, което са извършили, е схема, изготвяна в продължение на много години, предвид това, че има три договора за около два милиона евро и за автобуси втора употреба“.

120.  Съдът отбелязва, че въпросното интервю е дадено от министъра в деня след ареста на жалбоподателя и преди всяко явяване на последния пред съд (параграф 27 и 31 по-горе), че е било публикувано в момент, когато обществеността е проявявала жив интерес към делото и че е визирало изключително развоя на операция „Медузи“. Съдът счита, че при тези обстоятелства и предвид високия пост на изпълняващия длъжността правителствен ръководител, министърът на вътрешните работи е бил длъжен да вземе предпазни мерки, наложителни, за да се избегне всяко объркване, поради важността на изказването му за провеждането и резултатите от операция „Медузи“.

121.  Той счита, че спорното изказване е стигнало отвъд обичайното съобщаване на информация. В частност, изречението „това, което са извършили, е схема, изготвяна в продължение на много години (...)“ ясно визира г-н Славов и един от неговите предполагаеми съучастници, г-н Гуцанов. Той посочва недвусмислено, че операциите за злоупотреба и отклоняване на публични средства са били извършени от тези двама мъже. Предвид краткия промеждутък от време, изминало от ареста на жалбоподателя, и живият интерес който медиите и широката общественост са проявили към това наказателно дело, Съдът счита, че това изказване на министъра е можело да създаде в широката общественост впечатлението, че заинтересованото лице е част от „мозъците“ на престъпна група, отклонила значителни публични средства.

122. Той допуска, че данните, с които разполага, не му позволяват да заключи, че става въпрос за умишлено действие на министъра. Като припомня, че липсата на умисъл да навреди на презумпцията за невиновност не изключва констатацията за нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията, и стига до заключението, че изказването на министъра на вътрешните работи е накърнило презумпцията за невиновност на жалбоподателя.

123.  Жалбоподателят се оплаква след това, че окръжният прокурор на Варна, Вл. Ч., също е накърнил принципа на презумпцията за невиновност. Той се оплаква по-специално от изказванията му в два различни вестника на 1 и 2 април 2010 г.

124.  Съдът отбелязва, че в първата от двете статии, публикувана във всекидневника „Дневник“ на 1 април 2010 г. (параграф 39 по-горе), множество цитати от изказването на окръжния прокурор. Прокурорът е разкрил фактологични информация, събирана по време на въпросното разследване. Нужно е да се отбележи, все пак, че жалбоподателят не е бил споменат нито с неговата фамилия и име,  нито с неговия прякор. Нещо повече, в статията са цитирани следните думи на окръжния прокурор: „Операция „Медузи“ в това отношение е в началния си етап (...). Голямата част от работата остава да бъде извършена, следователно, е много рано да се правят заключения. Когато имаме доказателства, ще уведомим широката общественост, кой е бил начело на групата“. Тези думи ясно показват, че е ставало въпрос само за хипотези, които постепенно са възниквали с напредване на разследването и които още повече са обуславяли нуждата от проверки, за да бъдат потвърдени или опровергани. Вярно е, че статията завършва със следното изречение: „Според прокурор Ч., действията на Гуцанов и на другите трима задържани са причинили вреда за повече от два милиона евро на Община Варна. “ Съдът установява, все пак, че това са предадени думи, които произхождат от автора на статията и не посочват ясно, че жалбоподателят е част от лицата, визирани в това изречение.

125.  С оглед на тези обстоятелства, Съдът счита, че във въпросната статия няма никакво изказване на окръжния прокурор, за което да може се счита, че е накърнило правото на жалбоподателя на да бъде считан за невинен.

126. Относно втората статия в пресата, оспорвана от г-н Славов, публикувана на 2 април 2010 г. във всекидневник „Стандарт“, Съдът отбелязва, че пасажът, в който жалбоподателят се споменава,е съставен под формата на непряка реч (параграф 40 по-горе). Той не е в състояние да установи какви са били точните думи, които прокурорът е произнесъл и какви е предал авторът на въпросната статия, без да ги цитира ясно. Поради това, той счита, че не е установено, отвъд всякакво разумно съмнение, че окръжният прокурор е накърнил правото на презумпцията за невиновност на жалбоподателя.

127. Следователно, няма нарушение на чл. 6 § 2 що се отнася до думите на варненския окръжен прокурор.

128.  В заключение г-н Славов се оплаква от решенията от 3 април и 18 май 2010г. на Окръжен съд – Варна, постановяващи продължаването на неговото задържане под стража. Съдът отбелязва, от своя страна, че става въпрос за производство, което е имало за цел да определи, дали продължаването на мярката за неотклонение задържане под стража на жалбоподателя е било обосновано и необходимо. В рамките на същото,  съдията от Окръжния съд е трябвало първо да се увери, че продължават да са налице  достатъчно основания да се подозира жалбоподателят в извършването на престъпление. В решението от 3 април 2010 г., магистратът отговаря на този въпрос със следните думи: „В рамките на настоящото производство, трябва да се отговори на следния въпрос - дали е налице достатъчно основание, че жалбоподателят е извършил въпросните престъпления. Съдът счита, че такова подозрение е налице, с други думи, от доказателствата, събрани на този етап от разследването, става ясно, че г-н Славов  е съпричастен към престъпленията, в които е обвинен“. Макар и втората част от второто изречение да изглежда малко двусмислена, Съдът счита, че тези думи не са накърнили презумпцията за невиновност, поради факта, че се има предвид първата част от това изречение, където недвусмислено се споменава, че „такова подозрение е налице“.

129.  В решението си от 18 май 2010 г., съдията Окръжния съд се изразява по следния начин: „[Съдът] счита, че е извършено престъпление и продължава да е на мнение, че обвиняемия има касателство за него. (...)“.

130.  Съдът счита, че това изречение, произнесено от магистрат  от състава, отива отвъд  обикновеното описание на състоянието на подозрение и се определя като обявяване на вина на заинтересованото лице, произнесено преди всяко решение по същество по въпросното наказателно дело. Той припомня в тази връзка, че има основна разлика между това да се твърди, че някой просто е заподозрян в извършването на престъпление и предварително обявяване, при липса на окончателна присъда, че заинтересованият е извършило престъплението, в което е обвинено (Matijašević c. Serbie, № 23037/04, § 48, ЕСПЧ 2006‑X).

131.  В заключение, след като взима предвид всички относими обстоятелства по случая, Съдът счита, че нито изказването на варненския окръжен прокурор, нито мотивирането на решението на Окръжен съд - Варна от 3 април 2010 г. са нарушили правото на жалбоподателя да бъде считан за невинен до доказване на противното.. Той счита, за сметка на това, че изказването на министъра на вътрешните работи в интервюто, публикувано на 1 април 2010 г., и мотивирането на решението от 18 май 2010 г. на Окръжен съд - Варна са накърнили правото на презумпцията за невиновност на заинтересованото лице. Следователно, има нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията.

IV. ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

132.  Като се позовават на чл. 8 от Конвенцията, четиримата жалбоподатели поддържат, че претърсването, извършено в техния дом, представлява неоправдано посегателство на тяхното право на неприкосновеност на жилището, на личния им и семеен живот и на тяхната кореспонденция. Г-н Славов счита, освен това, че медийната намеса на различните органи на властта по повод ареста му и разпространението на информация от същите за воденото срещу него наказателно преследване е навредило на доброто му име.

133.  Съдът припомня, че  точната правна квалификация на фактите, които са му  представени от страните, са  от неговата изключителна  компетентност (Guerra et autres c. Italie, 19 февруари 1998 г., § 44, Сборник 1998‑I). Като установява, че четиримата жалбоподатели се оплакват от това, че полицейските агенти са нахлули в дома им, където са извършили претърсване и са иззели известен брой лични вещи, в тази връзка той счита за уместно да засегне въпроса за тези оплаквания единствено с оглед спазването на правото за неприкосновеност на жилището, защитено от чл. 8 от Конвенцията. Той счита, че следва също така да разгледа като лично оплакването, повдигнато от г-н Славов за накърняване на доброто му име.

134.  Чл. 8 в приложимите си в дадения случай части гласи следното:

„1.  Βсеки има право на неприкосновеност на личния си живот и (...) на жилището си (...).

2.  Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

A.  Допустимост

135. Правителството се позовава на неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. То твърди, че жалбоподателите са пропуснали да предявят иск за обезщетение на вреди на основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата, за да защитят правото си на неприкосновеност на жилището си.

136.  Жалбоподателите възразяват, че във вътрешното право не е предвидено никакво съдебно средство, което да им позволи да оспорят законосъобразността на претърсването, извършено в дома им.

137.  Съдът вече се е произнесъл в подобно дело, по същото възражение за недопустимост. В решението си Гуцанови (цитирано по-горе, §§ 210‑211) относно претърсването, извършено в жилището на четирима други жалбоподатели в рамките на същата полицейска операция, той по-специално счита, че Правителството не е подкрепило своята теза,  приравнявайки граждански иск, предявен  по реда на Закона за отговорността на държавата,  на вътрешноправно правно средство за защита, което е достатъчно установено във вътрешното право, за да поправи твърдените нарушения на правото на неприкосновеност на жилището в случай на неправилно претърсване и изземване. Съдът счита, че същата констатация се налага и в настоящото дело. Поради това, следва да отхвърли предварителното възражение на Правителството.

138.  Като установява също, че тези оплаквания, повдигнати по чл. 8 от Конвенцията, не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 a) от Конвенцията и че не срещат никакъв друг довод за недопустимост, Съдът ги обявява за допустими.

Б. Основателност

1.  Оплакване, свързано с претърсването, извършено в дома на жалбоподателите

a)  Становища на страните

139.  Жалбоподателите обясняват, че претърсването на жилището им и изземването на различни предмети не са били извършени съобразно националното законодателство. Те твърдят също, че това претърсване представлява намеса в упражняването на правото им на неприкосновеност на тяхното жилище и то не е било  пропорционално на преследваната законна цел.  

140.  Правителството оспорва  тезата на жалбоподателите и приканва Съда да отхвърли оплакването им. То посочва, че претърсването в дома им е било  извършено  в съответствие с приложимите процесуални правила: било е проведено в рамките на наказателно производство и одобрено от съдия в сроковете, предвидени в НПК; имало е за цел да открие и изземе доказателства, които да установят фактите, предмет на въпросното наказателно производство, и е било  пропорционално на тази цел.

б)  Оценка на Съда

141.  Съдът счита, че има намеса в упражняването на правото на жалбоподателите на неприкосновеност на тяхното жилище: семейната им къща е била претърсена, а  отговорните за наказателното разследване са иззели множество предмети и документи, намиращи се там. Поради това, следва да се определи, дали тази намеса е била обоснована с оглед параграф 2 на чл. 8 от Конвенцията, тоест дали е била „предвидена в закона “, преследвала ли е една или повече законни цели и била ли е „необходима “, „в едно демократично общество “ за изпълнението на тази или тези цели.

142.  Съдът припомня, че според постоянната му съдебна практика, думите „ предвидена в закона „ налагат намеса в упражняването на правата, гарантирани в чл. 8, да се основава на вътрешна законова база, така че въпросното законодателство да е достатъчно достъпно и предвидимо и да е съвместимо с принципа за  върховенството на закона (виж, между много други Rotaru c. Roumanie  [GC], no28341/95, § 52, ЕСПЧ 2000‑V, Liberty et autres c. Royaume-Uni , № 58243/00, § 59, 1 юли 2008 г. и Heino c. Finlande, № 56720/09, § 36, 15 февруари 2011 г.).

143.  С оглед на фактите по делото, Съдът отбелязва, че спорното претърсване се основава на чл. 160 и чл. 161 от НПК (Гуцанови, цитирано по-горе, § 59). Той счита, че тези законови разпоредби не поставят никакъв  проблем,  касаещ както тяхната достъпност, така и предвидимостта им, по смисъла на посочената  негова съдебна практика.

144.  Относно последното качествено изискване, на което националното законодателство трябва да отговаря, а именно съответствието с принципа върховенството на закона, Съдът припомня, че в контекста на изземванията и претърсванията, той изисква вътрешното право да предлага адекватни и достатъчни гаранции срещу произвол  (Heino, цитирано по-горе § 40). Въпреки  свободата на преценка, която той признава на договарящите страни в тази  материя, той трябва да удвои бдителността си, когато националното право разрешава на властите да проведат претърсване без съдебно разрешение: защитата на лицата срещу произволни посегателства на публичната власт върху правата, гарантирани в чл. 8, изисква законова рамка и най-строго ограничаване на тези правомощия (Camenzind c. Suisse, 16 декември 1997 г., §45, Сборник 1997‑VIII).

145.  В настоящото дело Съдът изтъква, че претърсването в дома на четиримата жалбоподатели е извършено без предварителното разрешение на съдия. Той отбелязва, че чл. 161, ал. 2 от НПК позволява на органите на досъдебното производство да извършат такова претърсване в неотложни случаи, когато съществува риск от подправяне на доказателства и че  редакцията на тази разпоредба оставя на практика широко поле за действие на властите, що се отнася до оценката на необходимостта и обхвата на претърсването.

146.  Съдът вече потвърди, че в такива ситуации, липсата на  разрешение за претърсване може да се компенсира със съдебен контрол ex post factum относно законосъобразността и необходимостта от такава следствена мярка (Heino, цитирано по-горе, § 45). Също така, този контрол трябва да бъде  ефикасен при особените обстоятелства на въпросното дело (Smirnov c. Russie, № 71362/01, § 45 in fine, 7 юни 2007 г.).

147.  В дадения случай, съобразно чл. 161, ал. 2 от НПК, протоколът, съставен след претърсването на жилището на жалбоподателите, е представен на съдия от Окръжен съд - Варна, който го формално одобрява в същия ден (параграф 23 по-горе). Според съдебната практика на българските съдилища, съдията, произнасящ се  при условията на чл. 161, ал. 2 от НПК, трябва да се увери, че претърсването е извършено при спазване на материалните и процесуални условия, предвидени във вътрешното право (Гуцанови, цитирано по-горе § 60). Нужно е да се отбележи, че Правителството не е представило никакво разрешение, с което съдията е одобрил извършеното претърсване в дома на жалбоподателите и изложил основанията за това одобрение. Единствената писмена следа за одобрението на съдията се намира на първата страница на протокола: съдията е поставил там подписа си, печата на Окръжния съд, датата и часа на решението си и бележката „ Одобрявам “ (параграф 23 по-горе). И така, Съдът счита, че тези данни не са достатъчни да покажат, че съдията ефективно е упражнил контрол относно законосъобразността и необходимостта на оспорваната мярка. Той припомня също, че Правителството не е посочило наличието на друго средство за защита, което би позволило на жалбоподателите да се разгледа законосъобразността и необходимостта на претърсването в техният дом..

148. Ефективният контрол на законосъобразността и необходимостта от въпросната следствената мярка е бил още по-необходим, тъй като в нито един момент преди нея, не е било уточнено какви конкретно са били предметите, свързани с наказателното разследване, които разследващите са очаквали да открият и изземат в дома на жалбоподателите. В протокола, съставен на 31 март, се споменава само че г-н Славов е бил приканен да предаде всеки предмет, документ или електронен носител, съдържащ данни, относими  към наказателно разследване № 128/10, водено от дирекция на полицията във Варна (параграф 21 по-горе). Също така, твърде общият обхват на въпросното претърсване се потвърждава от значителния брой и разнообразието на иззетите предмети и от липсата на всякаква очевидна връзка между някои от тези предмети и престъпленията, предмет на въпросното разследване. Съдът отбелязва, например, че разследващите са иззели, между другото, два пистолета и две разрешителни за носене на оръжие на г-н Славов (параграф 22 по-горе), докато разглежданото наказателно преследване е било за отклоняване на публични средства чрез покупката на автобуси на фиктивни цени за сметка на общинската компания "Градски транспорт" и че не се е  отнасяло до престъпление, касаещо използването на огнестрелно оръжие (параграф 28 по-горе). Също така, въпросното разследване е започнало пет месеца преди това (параграф 9 по-горе), което налага въпроса, дали разследващите органи не са могли да поискат издаването на съдебно разрешение преди да предприемат претърсването на жилището на жалбоподателите.

149.  Вярно е, че спорното претърсване е извършено в присъствието на г-н Славов, двама други свидетели и един експерт (параграф 21 по-горе). Съдът счита, все пак, че при липсата на предварително разрешение, издадено от съдия, и на ефективен контрол a posteriori на оспорваната следствена мярка, тези  процедурни гаранции не са достатъчни, за да се предотврати рискът от злоупотреба с власт от страна на разследващите власти.

150.  Тези данни са достатъчни на Съда да заключи, че дори и оспорваната следствена мярка да е имала законно основание според вътрешното право, националното законодателство не е предложило на жалбоподателите достатъчно гаранции срещу произвол преди или след претърсването. По този начин жалбоподателите са били лишени от защитата срещу произвол, която им е давал принципът за върховенството на закона в едно демократично общество.. При тези обстоятелства Съдът счита, че намесата в правото на заинтересованите лица  на неприкосновеност на жилището им не е била „ предвидена в закона “ по смисъла на чл. 8 § 2 от Конвенцията.

151.  Следователно, има нарушение на чл. 8 от Конвенцията.

2.  Оплакване относно накърняване на доброто име на г-н Славов

152.  Г-н Славов счита, че публичната намеса на високопоставени политически ръководители и представители на прокуратурата в контекста на широкото медийно отразяване на ареста му и на наказателното производство, водено срещу него, представляват неоправдано накърняване на доброто му име и поради това, на правото на  зачитане на личния му живот.

153.  Съдът отбелязва, че същите факти вече са били разгледани по чл. 6 § 2 от Конвенцията и че е направил заключение за наличието на неоправдано накърняване на правото на жалбоподателя на презумпцията за невиновност в резултат на изказването на министъра на вътрешните работи по време на интервю, публикувано в пресата. Следователно, той счита, че няма основание да разглежда отделно по чл. 8 от Конвенцията същото това оплакване.

V.   ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ No 1 КЪМ КОНВЕНЦИЯТА

154.  Жалбоподателите се оплакват от изземването на предметите, посочени в протоколите за изземване и претърсване от 31 март 2010 г. В тази връзка, те се позовават на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, който гласи следното:

“Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“

155.  Като установява, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 a) от Конвенцията и че не среща никакъв друг довод за недопустимост, Съдът го обявява за допустимо.

156.  Съдът отбелязва, все пак, че същите факти са били вече разгледани по чл. 8 от Конвенцията и че е направил заключението за наличие на неоправдано  нарушение на правото на жалбоподателите за неприкосновеност на техния дом. Следователно, той счита, че няма основание да разглежда отделно по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията същото това оплакване.

VI.  ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

157.   Накрая, жалбоподателите считат, че не са разполагали с ефективни вътрешноправни средства за защита, които да им позволят да поправят твърдените нарушения на правата им, гарантирани в чл. 3 и 8. Те се позовават на чл. 13 от Конвенцията, който гласи следното:  

 „Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции. „

158.  Правителството счита, че заинтересованите лица са можели да  обжалват спорните действия на замесените държавни служители и да поискат  обезщетение за вреди  по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.  

A.  Допустимост

159.  Като установява, че тези оплаквания не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 a) от Конвенцията и че не среща никакъв друг довод за недопустимост, Съдът ги обявява за допустими.

Б.  Основателност

160.  Съдът припомня, че след като е разгледал допустимостта на оплакването, подадено по чл. 3 от Конвенцията, той установи, че иск за обезщетение за вреди срещу държавата не би могъл да представлява достатъчно ефективно вътрешноправно средство за защита в настоящото дело (параграфи 52-56 по-горе). Той припомня също, че в своето решение Гуцанови (цитирано по-горе, §§ 91 и 92), отнасящо се до същата полицейска операция, той е направил заключението, че поради факта, че вътрешното право не класифицира налагането на психически страдания като престъпление, подаването от жалбоподателите на евентуална  жалба би било обречено на неуспех веднага. Нужно е да се отбележи, че Правителството не посочва никакво друго вътрешноправно средство за защита, което би позволило на жалбоподателите да защитят правото си да не бъдат подложени на нечовешко и унизително отношение.

161. Като разгледа допустимостта на оплакването, което жалбоподателите са формулирали по чл. 8 от Конвенцията, Съдът заключи, че Правителството не е подкрепило своята теза,  приравнявайки граждански иск, предявен по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреда на  вътрешноправно правно средство за защита достатъчно установено във вътрешното право, за да поправи твърдяните нарушения на правото на жалбоподателите на неприкосновеност на жилището им (параграф 137 по-горе). Правителството не е предложило никакво друго вътрешноправно средство за защита в това отношение.

162.  Съдът счита, че същите съображения могат да бъдат приети при разглеждането на оплакванията, повдигнати въз основа на чл. 13, във връзка с чл. 3 и 8 от Конвенцията. Тези  мотиви са достатъчни, за да се стигне до заключението, че жалбоподателите не са разполагали с никакво вътрешноправно средство за защита, което да им позволи да защитят правото си да не бъдат подложени на отношение, несъвместимо с чл. 3, и правото им на неприкосновеност на жилището им, гарантирано в чл. 8.   

163.  Следователно, има нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 3 и 8 от Конвенцията.

VII.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

164.  Чл. 41 от Конвенцията гласи следното,

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

A.  Обезщетение за вреди

165.  Жалбоподателите претендират за 82 000 евро (EUR) за неимуществена вреда.

166.  Правителството счита  тази претенция за прекомерна.

167.  Съдът счита, че жалбоподателите са претърпели известна неимуществена вреда поради установените нарушения на правата им, гарантирани в чл. 3, 6 § 2, 8 и 13 от Конвенцията. Той счита, че в тази връзка има основание да  определи сумата 40 000 евро общо на четиримата жалбоподатели.

Б. Разходи и разноски

168.  Страната  жалбоподател иска също така 4 997,81 евро за разходи и разноски, направени пред Съда, стойност, която според тях съответства на адвокатските хонорари, възлизащи на  9 388 лева, към които да се добавят 197,81 евро пощенски и разходи за превод. Адвокатът на жалбоподателите, г-н Екимджиев иска сумата, определена от Съда за разходи за превод и пощенски такива, да бъде изцяло внесена по банковата сметка на кантората на адвокатите Екимджиев, Бончева и Черничерска.

169.  Правителството счита, че исканата сума е прекомерна и че искането не е  доказано.

170.  Според практиката на Съда, разходите и разноските на жалбоподател се обезщетяват само в случаите, когато е доказана тяхната  действителност, необходимост и разумност на сумите. В конкретния случай, като се имат предвид наличните документи, с които разполага, и  своята съдебна практика, Съдът  счита  разумна сумата от 4 000 евро и я  определя общо на жалбоподателите. -

171.  Съдът приема искането, сумата от 197,81 евро, съответстваща на разходите за превод и пощенски такива, да бъде преведена директно  по банковата сметка на юридическите представители на жалбоподателите.  

В.  Лихви за забава

172.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ

1.  Решава, единодушно, да се присъедини по същество  възражението на Правителството относно качеството на жалбоподателите на жертви по отношение на оплакването по чл. 3 от Конвенцията и го отхвърля;

2. Обявява, единодушно, жалбата за допустима що се отнася до оплакванията по чл. 3 и чл. 6 § 2 от Конвенцията,  както и тези по чл. 8 от Конвенцията, относно неприкосновеността на жилището на четиримата жалбоподатели и на личния живот на г-н Славов, както и по отношение на оплакванията по чл. 13 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1 към нея, и за недопустима в останалата част;

3.  Постановява, единодушно, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията;

4.  Постановява, единодушно, че е налице нарушение на чл. 6 § 2, що се отнася до изказването на министъра на вътрешните работи;

5.  Постановява, с шест гласа на един, че е налице нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията, що се отнася до мотивирането на решението, постановено от Окръжен съд - Варна на 18 май 2010 г.;

6.  Постановява, единодушно, че не е налице нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията, що се отнася до изказването на окръжния прокурор и мотивирането на решението, постановено от Окръжен съд - Варна на 3 април 2010 г.;

7.  Постановява, единодушно, че е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията, що се отнася до правото на неприкосновеност на жилището на четиримата жалбоподатели;

8. Постановява, единодушно, че няма основание да разглежда оплакването по чл. 8 от Конвенцията, що се отнася до зачитане на доброто име на жалбоподателя;

9. Постановява, единодушно, че няма основание да разглежда оплакването по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията що се отнася до зачитане правото на собственост на жалбоподателите;

10. Постановява, единодушно, че е налице нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията;

11.  Постановява, единодушно,

a)  че държавата  ответник трябва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца от датата, на която решението става окончателно по чл. 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които следва да бъдат превърнати в български лева по курса, приложим към датата на плащането:

i)  40 000 евро (четиридесет хиляди евро) общо на четиримата жалбоподатели, плюс всякакви данъци, с които тази сума би могла да бъде обложена, за неимуществени вреди;

ii)  4 000 евро (четири хиляди евро) плюс всякакви данъци, с които тази сума би могла да бъде обложена, за разходи и разноски, от които 197.81 евро (сто деветдесет и седем евро и осемдесет и един цента) да бъдат внесени директно по банковата сметка на кантората на адвокатите Екимджиев, Бончева и Черничерска;

б)  че след изтичането на горепосоченият срок и до изплащането на определените суми, върху тях се начислява проста лихва, равна на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на неизпълнение, увеличена с три процентни пункта;    

12.  Отхвърля, единодушно, останалата част от искането за справедливо обезщетение;

 

Изготвено на френски език и оповестено писмено на 10 ноември 2015 г. в съответствие с Правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Франсоаз Елен-Пасо                                                      Гуидо Раймонди      Секретар                                                                       Председател

 

Към настоящото решение по чл. 45 § 2 от Конвенцията и чл. 74 § 2 от Правилника е приложено изложението на особеното мнение на съдия Пол Махоуни.

G.R.A.
F.E.P.