Номер на жалба: 8990/80

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 6-1) Справедливо гледане, (Чл. 6-1) Разумен срок

По делото Guincho,

Европейският съд по правата на човека, заседаващ в съответствие с член 43 (чл. 43) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) и относимите разпоредби на Правилника на Съда*, в Камара, състояща се от следните съдии:

          г-н    Г. Виарда [G. Wiarda], Председател,

          г-н    Дж. Кремона [J. Cremona],

          г-н    В. Гансхоф ван дер Мерш [W. Ganshof van der Meersch],

          г-н    Ф. Гьолчуклу [F. Gölcüklü],

          г-н    Ж. Пинейро Фариня [J. Pinheiro Farinha],

          г-н    E. Гарсия де Ентериа [E. García de Enterría],

          г-н    Й. Херсинг [J. Gersing],

и също г-н М.-А. Айсен [M.-A. Eissen], Секретар, и г-н Х. Петцолд [H. Petzold], Зам.-секретар,

След закрити заседания, проведени на 30 март и 28 юни 1984 г.,

Постановява следното решение, прието на последната посочена дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е заведено пред Съда от Европейската комисия по правата на човека („Комисията“) и Правителството на Португалия („Правителството“). Делото е образувано по жалба (№ 8990/80) срещу тази държава, подадена в Комисията от португалски гражданин, г-н Manuel dos Santos Guincho, на 20 май 1980 г. в съответствие с член 25 (чл. 25) от Конвенцията.

2.  Молбата на Комисията и жалбата на Правителството са подадени в секретариата на Съда съответно на 18 юли и 26 септември 1983 г. в рамките на срока от три месеца, предвиден в член 32, ал. 1 и 47 (чл. 32-1, чл. 47) от Конвенцията. Молбата се позовава на член 44 и член 48 (чл. 44, чл. 48) и на декларацията, с която Република Португалия признава задължителната юрисдикция на Съда (член 46) (чл. 46). Жалбата се позовава на член 48 (чл. 48). Целта на молбата и жалбата е да се получи решение за това дали изискването за разумен срок, предвидено в член 6, ал. 1 (чл. 6-1) от Конвенцията е спазено.

3.  В отговор на запитването, направено в съответствие с Правило 33, ал. 3 (г) от Правилника на Съда, жалбоподателят заявява, че желае да вземе участие в производството, висящо пред Съда, и определя адвокат, който ще го представлява (Правило 30).

4.  Камарата от седем съдии, която трябва да се конституира, включва като служебни членове, г-н Ж. Пинейро Фариня, избраният съдия с португалска националност (член 43 от Конвенцията) (чл. 43), и г-н Г. Виарда, председателят на Съда (Правило 21 ал. 3 (б) от Правилника на Съда). На 21 септември 1983 г., Председателят на Съда изтегли чрез жребий в присъствието на Секретаря имената на петима други членове, а именно г-н Дж. Кремона, г-н В. Гансхоф ван дер Мерш, г-н Л. Лиш, г-н Ф. Гьолчуклу и г-н Й. Херсинг (член 43 от Конвенцията и Правило 21, ал. 4 (чл. 43). Г-н E. Гарсия де Ентериа, съдия по заместване, впоследствие заменя г-н Лиш, който е възпрепятстван да вземе по-нататъшно участие в разглеждането на делото (Правило 22, ал. 1 и 24, ал. 1).

5.  Г-н Виарда, който е поел длъжността на Председател на Камарата (Правило 21, ал. 5), се консултира чрез Секретаря с правителствения агент, делегата на Комисията и адвоката на жалбоподателя по отношение на необходимостта от писмена процедура (Правило 37, ал. 1). Той нарежда на 6 октомври 1983 г. агентът и адвокатът до 6 януари 1984 г. да подадат изложение и че делегатът има право да подаде изложение в отговор в срок от два месеца от датата на предаването от страна на Секретаря на последно подадения от горепосочените документи. Адвокатът на г-н Guincho се отказва от това право в писмо, получено в секретариата на 11 октомври 1983 г.

На 7 октомври 1983 г. Секретарят, който действа по указания на Председателя, приканва Комисията и Правителството да представят определени документи; той ги получава съответно на 18 октомври и 10 ноември.

Правителството подава изложението си в секретариата на 3 януари 1984 г.; на 27 януари Секретарят на Комисията уведомява Секретаря, че делегатът ще представи своето становище по време на заседанията.

6.  На 6 февруари Председателят, след като се консултира чрез Секретаря с правителствения агент, делегата на Комисията и адвоката на жалбоподателя, нарежда заседанията да бъдат открити на 28 март (Правило 38). Той също така упълномощава агента и адвоката да използват португалски език (Правило 27, ал. 2 и 3).

На 27 февруари адвокатът на г-н Guincho предава на Съда исковете на клиента си по член 50 (чл. 50) от Конвенцията; на 26 март той отговаря писмено на различни въпроси, които Секретарят отправя към него по указания на Председателя.

7.  Заседанията се провеждат публично в Сградата по правата на човека в Страсбург на определения ден. Непосредствено преди това Съдът е провел подготвително заседание.

Пред Съда се явяват:

- за Правителството

       г-н J.N. da Cunha Rodrigues, зам.-главен прокурор,               агент;

       г-н A.V. Coelho, съдия

                            от Върховния съд и зам.-председател на Висшия          

                            съдебен съвет,

       г-н J.A. Sacadura Garcia Marques, главен секретар

       на Министерството на правосъдието и генерален директор на     

                            Съдебни услуги,                                                  адвокат;

- за Комисията

       г-н J.C. Soyer,                                                                            делегат;

- за жалбоподателя

       г-н J.A. Pires de Lima,                                                              адвокат.

Съдът изслушва обръщенията на г-н da Cunha Rodrigues и г-н Sacadura Garcia Marques за Правителството, на господин Soyer за Комисията и на г-н Pires de Lima за жалбоподателя, както и техните отговори на въпросите му. По време на заседанията Правителството изготвя документ до Съда.

На 9 април и 21 май 1984 г. секретариатът получава допълнителни отговори от жалбоподателя и след това коментари към тях от страна на Правителството.

ФАКТИТЕ

8.  Жалбоподателят е португалски гражданин, роден през 1949 г. Той работи като електротехник и живее в Лисабон.

На 18 август 1976 г. той пътува в автомобил с г-н Domingos Lopes, който е собственик и водач на автомобила, както и с брата на последния, г-н José Carlos Lopes. В Алверка колата се сблъсъква с превозно средство, принадлежащо на лисабонската компания Canalux и управлявано от г-н Antonio Rodrigues Baptista Dinis. Г-н Guincho е ранен и губи функцията на лявото си око; на 18 май 1977 г. му е призната постоянна частична инвалидност.

9.  След като е уведомена за злополуката от местната полиция, прокуратурата в Окръжния съд на Вила Франка де Шира образува наказателно производство срещу водачите на двете превозни средства за причиняване на телесна повреда по непредпазливост.

На 20 януари 1977 г. жалбоподателят научава, че преписката по делото е прекратена в резултат на амнистия, дадена със законодателен указ.

10.  На 7 декември 1978 г. г-н Guincho и г-н D. Lopes („ищците“) подават граждански иск пред Окръжния съд на Вила Франка де Шира срещу г-н Dinis, компанията Canalux и застрахователното дружество „Tranquilidade“ („ответниците“). Жалбоподателят претендира обезщетение в размер на 350 000 ескудо.

По силата на чл. 68 от Кодекса за движение по пътищата, исковете за гражданска отговорност по въпроси на движението по пътищата трябва да се провеждат по ускорено производство. По Гражданския процесуален кодекс (чл. 783 до 800) тази процедура се характеризира, наред с другото, с намаляването на определени срокове.

11.  На 9 декември 1978 г., съдията от втори състав (2^o juizo) на Окръжния съд на Вила Франка де Шира предоставя на ищците правна помощ и нарежда връчването на призовка на ответниците. В тази връзка съдията издава молба за връчване (oficio precatorio) в Лисабон, местоживеенето на ответниците.

По принцип, когато е получено такова искане в съда, деловодството има два дни, в които да го представи на съдията. Последният трябва след това да разпореди призовката да бъде изпратена за връчване в рамките на пет дни, след което съответното длъжностно лице в деловодството е задължено да изпълни молбата за връчване в рамките на подобен петдневен интервал, освен ако няма основателна причина (чл. 159 и 167 от Граждански процесуален кодекс).

На 30 януари, 28 февруари, 2 април, 4 май и 11 юни 1979 г. съдията от първи състав на Окръжния съд на Вила Франка де Шира, заместващ съдията от втори състав (чийто пост е вакантен), настоява молбата за връчване на призовката да влезе в действие. Това обаче не е направено до 18 юни.

12.  Застрахователното дружество „Tranquilidade“ подава своята защита (contestaçao) на 27 юни, оспорвайки твърденията на ищците. То подава заявление трета страна, г-н José Lopes (виж параграф 8 по-горе), да бъде присъединена към производството (intervençao principal).

На 2 юли 1979 г. г-н Dinis и компанията Canalux подават своята защита. Те посочват, че в подходящия момент ще поискат медицински преглед на ищците.

13.  Деловодството на Окръжния съд на Вила Франка де Шира предава преписката на съдията на 4 юли.

На 28 януари 1981 г. съдията разпорежда писмените становища на защитата да бъдат връчени на ищците и че те имат право на пет дни, за да отговорят на молба за постановяване на временни мерки на застрахователното дружество „Tranquilidade“.

В своя отговор, подаден на 9 февруари 1981 г., ищците намират проблем с документите, предоставени от другата страна, и заявяват, че молбата за постановяване на временни мерки е тактика за отлагане, тъй като г-н José Lopes, който е брат на г-н Domingos Lopes, не е претърпял вреда и изрично се е отказал от правото си да търси обезщетение за вреди. В допълнение те се оплакват, че са били уведомени едва през януари 1981 г. за становищата на защитата, датиращи от юни и юли 1979 г., и информират Окръжния съд, че г-н Guincho е подал жалба в Европейската комисия по правата на човека във връзка с продължителността на производството. Деловодството на Окръжния съд предава този отговор  на съдията едва на 26 март 1981 г.

14.  Междувременно на 10 февруари 1981 г. съдията обявява молбата за постановяване на временни мерки за допустима на основание, че не са повдигнати възражения срещу нея и нарежда да бъде връчена призовка на г-н José Lopes, които пребивава в Лоуреш. Молбата за връчване в тази юрисдикция е издадено на същия ден и връчването е извършено на 26 февруари.

На 27 март 1981 г. гореспоменатият съдия, след като получава закъсняло уведомление за възражение срещу молбата, решава все пак да потвърди решението си от 10 февруари 1981 г. В предварително решение (despacho saneador), взето на същия ден, той обявява основния иск за допустим и изготвя списък с неоспорени факти (especificaçao) и списък с факти, които трябва да бъдат изяснени по време на заседанието (questionario).

15.  Страните не подават жалба (agravo) срещу това решение. На 29 април, 30 април и 5 май 1981, те подават в деловодството списъка на свидетелите, за които те предлагат да бъдат призовани.

Г-н Guincho и г-н D. Lopes молят един от свидетелите им, Maria do Sacramento Peixoto Silva, да бъде изслушана в Алмада, седалището на Окръжния съд, в чиято юрисдикция е посочено от тях, че тя пребивава. Съдията се съгласява на 18 май 1981 г. и е издадено искане за показания по поръчение (carta precatoria) на 1 юни.

На 8 юни Окръжният съд на Алмада насрочва заседанието за 9 юли 1981 г. Съдът обаче скоро след това открива, че г-жа Silva не пребивава в рамките на неговата юрисдикция; на 12 юни той препраща искането до Окръжния съд на Сейшал, компетентният съд в това отношение.

16.  На 26 юни съдията от Окръжния съд на Сейшал издава нареждане, че ще разпита свидетелката на 12 октомври. На 9 октомври адвокатът, представляващ първите двама ответници, изпраща на съдията телеграма, посочваща, че не може да присъства поради заболяване.

Г-жа Silva не се явява на 12 октомври. На същия ден съдията ѝ налага глоба и нарежда тя да бъде разпитана на 17 ноември 1981 г. Адвокатът обаче още веднъж уведомява съдията с телеграма, че той все още не е добре, а свидетелят не се явява.

При това положение съдията отлага изслушването на свидетелката за 10 февруари 1982 г.; г-жа Silva най-накрая е разпитана на тази дата.

17.  Взетите по поръчение показания са изпратени на Окръжния съд на Вила Франка де Шира. Съдията, който разглежда делото, ги получава на 16 февруари 1982 г. На следващия ден той предава преписката на другите двама съдии от пленума, които я заверяват на 18 февруари. На 19 февруари той нарежда заседанията да се проведат на 12 март 1982 г.

Заседанията не могат да се проведат на този ден поради отсъствието на адвоката, представляващ първите двама ответници, и на две други лица, а именно Fernanda do Carmo Oliveira, по отношение на която призовката, поискана от застрахователното дружество „Tranquilidade“, посочва адрес, на който тя не фигурира, и свидетел, призован от ищците, полицая Adriano da Cruz Surreira. Последният свидетел е изготвил доклад за произшествието (вижте параграфи 8 и 9 по-горе), но впоследствие е бил прехвърлен в Порто.

Следователно съдията отлага изслушванията за 16 юни и след това за 15 декември 1982 г. Той също така издава искане показанията на последния свидетелят да бъдат взети по поръчение в Порто, както е бил помолен да направи от адвоката на г-н Guincho и г-н Lopes.

18.  Окръжният съд на Порто призовава г-н Surreira да се яви на 14 май 1982 г., но в този ден нито той, нито адвокатите, представляващи ищците и първите двама ответници, не присъстват и заседанието е отложено за 3 юни. На 18 май обаче съдията е информиран, че свидетелят отново е променил местожителството си и е на служба в Монталегре; следователно искането за показания по поръчение е препратено на Окръжния съд на този град.

Окръжният съд на Монталегре насрочва изслушването за 1 юни 1982 г. На този ден началниците на г-н Surreira отправят известие, че нуждите на обществената служба (razoes inadiaveis de Servico Publico) го възпрепятстват да присъства. Адвокатите на двете страни също не се явяват.

Разпитът на свидетеля най-накрая се провежда на 17 юни 1982 г. и показанията по поръчение са изпратени за разглеждане на Окръжния съд на Вила Франка де Шира.

19.  На 29 юли 1982 г., поради предстоящата съдебна ваканция, компетентният съдия решава да измести заседанията напред за 20 октомври 1982 г. Заседанията са надлежно проведени на този ден.

Постановено е решение на 25 октомври 1982 г. Окръжният съд се произнася в полза на ищците; той приема, че те имат право на обезщетение за вреди от ответниците в рамките на исковата молба, но с уговорката, че отговорността на застрахователното дружество „Tranquilidade“ не може да надвишава 200 000 ескудо. Окръжният съд присъжда на г-н D. Lopes обезщетение за ремонт на колата и за имуществени и неимуществени вреди. В случая на г-н Guincho от друга страна, той счита, че размерът на обезщетението не може все още да бъде оценен и задържа решението за сумата за процедурата за „изпълнение“ на съдебното решение (liquidacao en execucao de sentenca) в съответствие с чл. 661, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. Решението е съобщено писмено на жалбоподателя на 3 ноември.

Впоследствие Окръжният съд ликвидира разходите и разноските, след като е променил решението си по този въпрос през декември 1982 г. Жалбоподателят е уведомен за това на 9 декември 1982 г. и след това на 17 януари 1983 г.

Никоя от страните не обжалва.

20.  На 22 септември 1983 г. г-н Guincho търси "изпълнение" на съдебното решение в Окръжния съд на Вила Франка де Шира. Преди това той е получил от застрахователното дружество „Tranquiladade“ част от претендираната сума.

Според доказателствата, представени пред Съда, Окръжният съд на Вила Франка де Шира все още не е фиксирал сумата на обезщетението, което да бъде предоставено на жалбоподателя.

Социално-политическата ситуация

21.  Правителството подчертава, че в относимия момент португалската правна система е трябвало да функционира при изключителни обстоятелства в резултат на възстановяването на демокрацията през април 1974 г., необходимостта от укрепване на новосъздадените институции и репатрирането на почти един милион души от бившите колонии. Националните съдилища е трябвало да бъдат реорганизирани в период на тежка икономическа рецесия. От 1974 до 1979 г. обемът на съдебните спорове почти се удвоява.

На 25 април 1974 г. има само 336 действащи съдии, което е приблизително четири пъти по-малко съдии на глава от населението в сравнение със средното за Европа; до края на 1983 г. броят им достига 952. През 1976 г. постовете в съдебната администрация са общо 2 844, включително 20 процента незаети; понастоящем от друга страна са заети 5 566 от съществуващите 5 714 постове.

След публикуването на Конституцията през 1976 г. са предприети редица мерки, свързани с правораздаването. По-специално е подобрен достъпът до правна помощ, приети са закони, уреждащи съдебната власт, Висшия съдебен съвет и службата на главния прокурор, извършва се съдебна реорганизация на територията и е създаден Център за съдебни науки (Centro de Estudos Judiciarios) за обучение на съдии и съдебни служители.

Положение в Окръжния съд на Вила Франка де Шира

22.  На фона на тази обща обстановка населението на Вила Франка де Шира се увеличава с близо една четвърт между 1978 г. и 1984 г., отчасти поради привилегированото разположение на града на важен главен път и отчасти поради притока на хора, репатрирани от бившите колонии.

Според статистическите данни, предоставени от Правителството, броят на делата, както граждански, така и наказателни, пред съставите на Окръжния съд на Вила Франка де Шира се увеличава рязко: 2 377 през 1976 г., 2 705 през 1977 г., 4 079 през 1978 г., 4 175 през 1979 г. и 5 485 през 1980 г. Що се отнася до граждански искове, цитирани са следните числа:

1978 – първи състав: 206  втори състав: 199

1979 – първи състав: 457  втори състав: 337

1980 – първи състав: 579  втори състав: 508

23.  Създадените постове за съдии във втори и първи състав на Окръжния съд на Вила Франка де Шира остават незаети съответно повече от пет месеца (от 7 януари 1979 г. до 26 юни 1979 г.) и девет месеца (21 юни 1979 г. - 8 април 1980 г.). Във всеки случай съдията, заседаващ в другия състав, е длъжен да замества по време на периода на незаети места; по-конкретно съдията от първи състав действа по този начин в случая на жалбоподателя (виж параграф 11 по-горе).

24.  Според неоспорена информация, предоставена от представителя на г-н Guincho, адвокатите във Вила Франка де Шира се срещат на 14 декември 1979 г. и привличат вниманието на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието към "хаотичната" ситуация в Окръжния съд и искат да бъдат предприети спешни мерки и по-конкретно да се назначи друг постоянен съдия, трима командировани помощник-съдии, съдия-следовател, секретар и шестима съдебни служители, чиито длъжности по това време са незаети.

На 18 февруари 1980 г. те повдигат въпроса отново пред министъра на правосъдието. На 29 май те изпращат телеграма до Висшия съдебен съвет, като още веднъж призовават за назначаването на съдии и подчертават, че е „невъзможно от човешка гледна точка“ за двамата действащи съдии да се справят с натрупването на дела. На 27 февруари 1981 г. те предоставят допълнителни сведения на министъра и на Висшия съвет.

На 19 март 1981 г. самият съдия от втори състав моли съответния отдел на Министерството на правосъдието да назначи спешно съдебни служители.

Действия, предприети от Правителството

25.  Правителството посочва, че от 1 октомври 1980 г. до 19 февруари 1981 г., четиримата съдии, заседаващи в Окръжния съд на Вила Франка де Шира, са подпомагани от командирован помощник-съдия. Освен това считано от март 1981 г. Висшият съдебен съвет решава, че трима съдии от Лисабон трябва да работят на непълно работно време в Окръжния съд на Вила Франка де Шира.

Броят на съдебните служители се променя, както следва:

1977: 14 от 17 поста са заети; 1978: 15 от 23 поста са заети; 1979: 27 от 33 поста са заети; 1980: 24 от 27 поста са заети; 1981: 23 от 26 поста са заети; 1984: 33 поста, всичките са заети.

Според Правителството Висшият съдебен съвет препоръчва особена бързина при провеждането на делото на жалбоподателя.

ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД КОМИСИЯТА

26.  В жалбата си от 20 май 1980 г. пред Комисията (№ 8990/80) г-н Guincho се оплаква от продължителността на гражданското производство, заведено от него на 7 декември 1978 г. в Окръжния съд на Вила Франка де Шира, и се позовава на член 6, ал. 1 (чл. 6-1) от Конвенцията.

27.  Комисията обявява жалбата за допустима на 6 юли 1982 г. В доклада си от 10 март 1983 г. (член 31) (чл. 31), тя приема единодушно, че е налице нарушение на член 6, ал. 1 (чл. 6-1). Пълният текст на становището на Комисията е представен като приложение към настоящото решение. *

ЗАКОНЪТ

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6, АЛ. 1 (чл. 6-1)

28.  Жалбоподателят се оплаква от продължителността на гражданското производство, заведено от него и г-н Lopes в Окръжния съд на Вила Франка де Шира. Той се позовава на член 6, ал. 1 (чл. 6-1) от Конвенцията, който гласи:

„Всяко лице, при решаването на правен спор относно 
неговите граждански права и задължения..., има право на ... разглеждане... в разумен срок, от ... съд ...“

След като гражданският характер на съдебния спор е ясен и безспорен, единственият въпрос, за който да се вземе решение в конкретния случай, е дали е спазено изискването за „разумен срок“. Според становището на Комисията то не е спазено, докато Правителството твърди, че не е имало нарушение.

А. Период, който да бъде взет под внимание

29.  Началото на съответния период – също въпрос, по който няма спор – е 7 декември 1978 г., датата, на която производството е образувано пред Окръжния съд на Вила Франка де Шира (виж параграф 10 по-горе).

В становището на Правителството относимото „време“ приключва на 25 октомври 1982 г. с решение, което постановява, че г-н Guincho има право на обезщетение, но запазва оценката на сумата за производството по „изпълнение“ на решението (виж параграф 19 по-горе).

Съдът, подобно на Комисията, установява, че това съдебно решение не представлява окончателно решение, тъй като Окръжният съд все още не е оценил щетите, които се присъждат на г-н Guincho (виж параграф 65 от доклада). Съдът отбелязва, че делото се дели на две фази, като първата продължава до 25 октомври 1982 г., а втората, все още незавършена, е производството по „изпълнение“. Последното изцяло зависи от инициативата на жалбоподателя и не започва до 23 септември 1983 г., което е около единадесет месеца по-късно (виж параграф 20 по-горе); въз основа на доказателствата, представени пред Съда, то не може да бъде критикувано. Съдът впоследствие ще ограничи проверката си до първата фаза, която се провежда от 7 декември 1978 г. до 25 октомври 1982 г. (три години, десет месеца и осемнадесет дни).

30.  Такъв период от време на пръв поглед изглежда неразумен за производство в една съдебна инстанция (виж, mutatis mutandis, решението Zimmermann and Steiner от 13 юли 1983 г., Серия А, № 66, стр. 11, параграф 23), особено като се има предвид, че въпросното решение се отнася единствено за първата фаза на делото и не представлява окончателното решение по претенциите на жалбоподателя. Затова то изисква щателно изследване от гледна точка на член 6, ал. 1 (чл. 6-1).

Б. Приложими критерии

31.  Разумният характер на продължителността на производството трябва да се преценява за всеки отделен случай в зависимост от конкретните обстоятелства и като се вземат предвид критериите, установени в съдебната практика на Съда (виж наред с другото гореспоменатото решение Zimmermann and Steiner, пак там, стр. 11, параграф 24).

32.  Както посочва Правителството, в Португалия основен принцип на гражданското производство е „диспозитивното начало“: инициативата принадлежи на страните (чл. 264, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс), които трябва да предприемат всички необходими мерки, за да спомогнат за бързото протичане на съдебния спор. По мнение на Съда този принцип обаче не освобождава съдилищата от задължението да осигуряват експедитивно разглеждане на делото съгласно изискванията на член 6 (чл. 6) (виж решението Buchholz от 6 май 1981 г., Серия A № 42, стр. 16, параграф 50). Освен това португалското законодателство възлага на съдиите задължението да покажат усърдие (чл. 266 от посочения кодекс); в допълнение чл. 68 от Кодекса за движение по пътищата гласи, че случаи като този на г-н Guincho трябва да се разглеждат по процедура за ускорено производство, която се характеризира между другото с по-кратки срокове (виж параграф 10 по-горе).

1. Сложност на делото

33.  Правителството признава, че делото не е сложно по съществото си. То все пак твърди, че делото се е усложнило поради поведението на страните, по-специално поради искането от страна на застрахователното дружество за постановяване на временни мерки и неявяването на свидетели и адвокати (виж параграфи 12, 15-16 и 18 по-горе). По мнение на Комисията, от друга страна, производството не е било свързано с особени трудности.

Съдът е съгласен с последното мнение: обстоятелствата, на които се позовава Правителството, не са усложнили хода на производството по начин, необичаен за такива съдебни спорове.

2. Поведение на жалбоподателя

34.  Според Правителството г-н Guincho е можел да ускори хода на производството като подаде оплакване до Висшия съдебен съвет. В допълнение различни забавяния, например по отношение на явяването на свидетелите Maria Silva и Adriano da Cruz Surreira, са посочени като отговорност на жалбоподателя, колкото и на другите страни. Най-малко, твърди Правителството, може да се вмени вина на португалските власти за периода след 25 октомври 1982 г.

Съдът вече се е произнесъл по тази последна точка (виж параграф 29 по-горе). По отношение на останалите аргументи Съдът на първо място би отбелязал, че жалбоподателят не е имал никакво задължение да сезира Висшия съдебен съвет. Освен това предприемането на такава стъпка не би съкратило продължителността на производството, тъй като Висшият съвет най-много би могъл да наложи, при необходимост, дисциплинарни наказания на провинили се съдии или служители. На следващо място, въпреки че посочването от страна на г-н Guincho на погрешен адрес може да е забавило донякъде изслушването на г-жа Silva (виж параграфи 15 и 16 по-горе), свързаният с това период е незначителен в сравнение с общата продължителност на производството. За другите обстоятелствата, посочени от Правителството, и по-конкретно неявяването на свидетели и на адвокатите на обвиняемите, според Съда не може да бъде държан отговорен жалбоподателят.

Накратко жалбоподателят не е отговорен за бавния характер на производството.

3. Поведение на португалските власти

35.  От представените доказателства може да се види, че на два пъти делото е било в застой: от 9 декември 1978 г. до 18 юни 1979 г., което е повече от шест месеца, за изпълнението на искане, изпратено до Лисабон, за връчване на призовката на обвиняемите, и след това от 4 юли 1979 г. до 28 януари 1981 г., което е повече от година и половина, за връчване на ищците на становищата на защитата (виж параграфи 11 и 13 по-горе).

Правителството признава, че е имало известно забавяне през двата периода, посочени по-горе, но прави разграничение между ритъма, с който протича делото, и цялостната му продължителност; в становището на Правителството само последният фактор е съществен за целите на член 6, ал. 1 (чл. 6-1), а при конкретните обстоятелства, общата продължителност на делото е допустима.

Жалбоподателят твърди, че наличието на пълно бездействие в продължение на две години влияе неблагоприятно на производството като цяло.

36.  Съдът е съгласен по принцип с последното схващане. Той също така би отбелязал, че двата периода на почти пълно бездействие са били свързани с изпълнението на процедурни действия от чисто рутинен характер, например връчването на призовката на ответниците и връчването на ищците на становищата на защитата. Тези периоди следователно биха могли да бъдат оправдани само от много изключителни обстоятелства (виж, mutatis mutandis, гореспоменатото решение Zimmermann and Steiner, Серия А, № 66, стр. 12, параграф 27 in fine).

37.  Според Правителството аномалиите в производството както пред Окръжния съд на Вила Франка де Шира, така и пред Окръжния съд на Лисабон, се дължат на срива на институциите, който е съпровождал завръщането на Португалия към демокрация (виж параграф 21 по-горе).

В същото време, твърди Правителството, страната се сблъсква с внезапно и непредвидено увеличаване на обема на съдебните дела. Вследствие на това съдии с малък опит са призовани да правораздават в пренатоварени съдилища. Въпреки това компетентните органи и по-специално Висшият съдебен съвет са направили каквото е възможно за отстраняване на проблема (виж параграф 25 по-горе).

38.  Съдът признава сериозността на първия аргумент. Той не може да пренебрегне факта, че възстановяването на демокрацията през април 1974 г. е принудило Португалия да проведе цялостна реформа на съдебната си система в сложна обстановка без аналог в повечето други европейски страни, която се е усложнила още повече от процеса на деколонизация, както и от икономическата криза (виж параграф 21 по-горе). Съдът в никакъв случай не подценява и усилията, предприети за подобряването на достъпа на гражданите до правосъдие и за управлението на съдилищата, особено след обнародването на Конституцията през 1976 г. (виж параграф 21 по-горе).

Независимо от това Съдът трябва да се съгласи по този въпрос с мненията на Комисията и на жалбоподателя. С ратифицирането на Конвенцията Португалия гарантира да „осигурява на всяко лице под [нейната] юрисдикция правата и свободите, определени в част I" (член 1) (чл. 1). По-конкретно Португалия поема задължението да организира своята правна система така, че да отговаря на изискванията на член 6, ал. 1 (чл. 6-1), включително и на това за съдебен процес в „разумен срок“ (виж по-гореспоменатото решение Zimmermann and Steiner, Серия А, № 66, стр. 12, параграф 29). Съдът би искал още веднъж да обърне внимание на изключителната важност на това изискване за доброто правораздаване.

39.  Освен това, без да се пренебрегва посочената по-горе цялостна обстановка, Съдът отбелязва, че неговата задача се ограничава по принцип до разглеждане на конкретното дело пред него, което по същество се отнася до един конкретен съд.

В Окръжния съд на Вила Франка де Шира повече от една година един съдия е трябвало да се справя с работата на два състава поради незаета позиция: съдийското място във втори състав е било незаето от 7 януари до 26 юни 1979 г., а след това в първи състав от 21 юни 1979 г. до 8 април 1980 г. В същото време има рязко покачване на броя на висящите дела, който нараства повече от два пъти между 1976 г. и 1980 г. (виж параграфи 22 и 23 по-горе).

С цел отстраняване на натрупаното изоставане, компетентните органи решават през октомври 1980 г. да назначат помощник-съдия; през март 1981 г. те изпращат от Лисабон трима съдии да работят във Вила Франка де Шира на непълно работно време; персоналът на деловодството също е значително увеличен (виж параграф 25 по-горе).

40.  Според установената съдебна практика на Съда временното изоставане в работата на даден съд не ангажира международната отговорност на съответната държава по Конвенцията, при условие че държавата предприеме ефективни коригиращи действия с необходимата бързина (виж, като най-ново решение, гореспоменатото решение Zimmermann and Steiner, стр. 12, параграф 29).

В настоящия случай Съдът, както и Комисията, отбелязват, че работата е нараствала в продължение на няколко години. Съдът припомня, че след обнародването на Конституцията през 1976 г. са въведени различни мерки с цел подобряване на достъпа на гражданите до правосъдие по време, когато почти един милион души, репатрирани от бившите колонии, се заселват отново в Португалия (виж параграфи 21 и 38 по-горе). При тези условия е можело да се очаква значително увеличение на обема на съдебните дела. В допълнение до декември 1979 г. адвокатите, които практикуват във Вила Франка де Шира, са представили въпроса на вниманието на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието (виж параграф 24 по-горе).

Все пак при това състояние на нещата, при което проблемът прераства в структурен, мерките, предприети през октомври 1980 г. и март 1981, са очевидно недостатъчни и закъснели. Въпреки че отразяват волята за справяне с проблема, те са по своето естество негодни да постигнат задоволителни резултати (виж, mutatis mutandis, гореспоменатото решение Zimmermann and Steiner, Серия А, № 66, стр. 13, параграф 31).

41.  Като взе предвид всички обстоятелства по делото, Съдът заключава, че изключителните затруднения, с които се е сблъскала Португалия, не могат да оправдаят лишаването на жалбоподателя от правото му да получи съдебно решение в „разумен срок“ (пак там, стр. 13, параграф 32). Следователно е налице нарушение на член 6, ал. 1 (чл. 6-1).

II.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 50 (чл. 50)

42.  Член 50 (чл. 50) гласи следното:

„Ако Съдът установи, че дадено решение или мярка, предприета от правен орган или всеки друг орган на Високодоговаряща държава, е изцяло или частично в противоречие със задълженията, произтичащи от ... Конвенция, и ако вътрешното право на посочената страна допуска само частично обезщетение за последствията от това решение или мярка, Съда, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

В писмените си коментари от 27 февруари 1984 г., г-н Guincho търси по позицията за справедливо обезщетение лихвата, която би била начислена за две години върху сумата на обезщетението – ако то е било предоставено – от 350 000 ескудо, претендирани по гражданския му иск.

43.  Правителството твърди, че португалската съдебна практика вече позволява да се отчитат инфлация и парично обезценяване. Заявява се, че адвокатът на жалбоподателя е повишил до 700 000 ескудо претенциите на клиента си, когато отговаря на 9 февруари 1981 г. на писмените становища на защитата (виж параграф 13 по-горе); въпреки това в производството по „изпълнение“ на съдебното решение, адвокатът се ограничава до първоначално посочената сума.

Г-н Guincho твърди от друга страна, че инфлацията и лихвата, дължима поради необичайната продължителност на производството, представляват две различни неща и че при всички случаи той е бил принуден да намали размера на искането си, тъй като сумата, покрита от застрахователната полица, е с максимална горна граница от 200 000 ескудо.

44.  Съдът припомня, че невъзможността да се осигури съдебен процес в „разумен срок“ е пряк резултат от два периода на почти пълно бездействие от страна на окръжните съдилища във Вила Франка де Шира и Лисабон (виж параграф 35 по-горе); тези периоди са с обща продължителност от над две години. Полученият период, който е увеличил нормалната продължителност на производството, води до съответно забавяне на приключването на съдебния спор. Той не само намалява ефективността на предявения иск, но и поставя жалбоподателя в състояние на несигурност, което все още продължава, и в такова положение, че дори окончателно решение в негова полза не би могло да го компенсира за загубената лихва.

Поради това Съдът присъжда на г-н Guincho сумата от 150 000 ескудо като справедливо обезщетение за целите на член 50 (чл. 50).

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1. Приема, че е налице нарушение на член 6, ал. 1 (чл. 6-1);

2. Приема, че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателя сто и петдесет хиляди (150 000) ескудо съгласно член 50 (чл. 50).

Изготвено на английски и френски език в Сградата по правата на човека в Страсбург на десети юли хиляда деветстотин осемдесет и четвърта година.

За Председателя

Валтер ГАНСХОФ ВАН ДЕР МЕРШ [Walter GANSHOF VAN DER MEERSCH]

Съдия

За Секретаря

Херберт ПЕТЦОЛД [Herbert PETZOLD]

Зам.-секретар

Дата на постановяване: 10.7.1984 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-