СЪД (СЪСТАВ)

  

 

 

 ДЕЛО HENTRICH срещу ФРАНЦИЯ (ЧЛЕН 50)

 

(Жалба № 13616/88)

  

 

 

РЕШЕНИЕ 

 

 

СТРАСБУРГ

 

3 юли 1995 г.

По делото Hentrich срещу Франция[1],

Европейският съд по правата на човека, в свое заседание по член 43 (чл. 43) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) и съответните разпоредби на Правилника на Съда A[2], в състав, състоящ се от следните съдии:

          Г-н    Р. Рисдал (R. Ryssdal), Председател,

          Г-н    Ф. Гьолчуклу (F. Gölcüklü),

          Г-н    Л.-Е. Петити (L.-E. Pettiti),

          Г-н    Й. де Мейер (J. De Meyer),

          Г-н    Н. Валтикос (N. Valticos),

          Г-н    С.К. Мартенс (S.K. Martens),

          Г-н    А.Б. Бака (A.B. Baka),

          Г-н    Л. Вилдхабер (L. Wildhaber),

          Г-н    Й. Макарчик (J. Makarczyk),

и Х.Петцолд (H. Petzold), Секретар,

След закрити заседания на 25 април и 28 юни 1995 г.,

Постановява следното решение, прието на последната гореспомената дата:

ПРОЦЕДУРА И ФАКТИ

1. Делото е отнесено до Съда от Европейската комисия по правата на човека („Комисията“) на 12 юли 1993 г., в рамките на тримесечния срок, предвиден в член 32, ал. 1 и член 47 (чл. 32-1, чл. 47) от Конвенцията. То е образувано по жалба (№ 13616/88) срещу Френската република, подадена в Комисията по член 25 (чл. 25) от френски гражданин, г-жа Liliane Hentrich, на 14 декември 1987 г.

2. С решение от 22 септември 1994 г. („основното решение“, серия А, № 296-A), Съдът констатира, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 (Р1-1), тъй като жалбоподателката не е била в състояние да се противопостави ефективно на преимущественото откупуване на нейния имот от Агенцията по приходи, както и на член 6, ал. 1 (чл. 6-1) от Конвенцията поради липса на справедлив съдебен процес и заради продължителността на производството (пак там., стр. 18-23, ал. 34-61 и точки 2, 3 и 4 от диспозитива). От друга страна той приема, че не е имало нарушение на член 6, ал. 2 (чл. 6-2) от Конвенцията и че не е необходимо да се разглеждат отделно жалбите, основани на член 13 и член 14 (чл. 13, чл. 14) от Конвенцията (пак там., стр. 23-24, ал. 62-66, както и точки 5 и 6 от диспозитива).

Съдът приема, че неговото решение представлява само по себе си достатъчно справедливо удовлетворение по отношение на твърдените неимуществени вреди, както и че държавата-ответник следва да заплати на жалбоподателката, в срок от три месеца, 56 075 френски франка (FRF) за разходи и разноски (пак там, стр. 24-25, ал. 67-75, както и точки 7 и 8 от диспозитива).

3. Тъй като въпросът за прилагането на член 50 (чл. 50) не е готов за решение по отношение на имуществени вреди, Съдът не се произнася по него и приканва Правителството и жалбоподателя да представят в писмен вид, в срок от три месеца, бележки по въпроса и, в частност, да уведомят Съда за всяко евентуално постигнато споразумение (пак там., стр. 25, ал. 71, и точка 9 от диспозитива).

4. Преговорите за споразумение се оказват неуспешни и секретарят получава паметна бележка на 3 януари 1995 г., в която Правителството дава отговор на твърденията, направени от жалбоподателката в основното производство (пак там., стр. 24, ал. 68). Г-жа Hentrich представя становище и предложения на 4 януари. В решение от 12 януари председателят приканва страните да представят допълнителни изявления. В отговор са представени паметни бележки от агента на Правителството на 11 февруари и от жалбоподателката на 13 февруари.

5. На 9 март 1995 г. Секретарят на Комисията уведомява Секретаря на Съда, че Делегатът няма да представи становище.

6. На 6 април 1995 г. адвокатът на г-жа Hentrich внася допълнителни документи и становища, които са предадени на Правителството и на Делегата на Комисията на 18 април.

На 15 юни 1995 г. Правителството представя допълнително становище, което Секретарят изпраща на жалбоподателката и на Делегата на Комисията на 23 юни 1995 г.

ПРАВОТО

7. Съгласно член 50 (чл. 50) от Конвенцията

„Ако Съдът установи, че дадено решение или мярка, предприети от компетентен или друг орган на Високодоговаряща страна е изцяло или частично в нарушение на нейните задължения, произтичащи от… Конвенцията и ако вътрешното право на съответната Страна допуска само частично обезщетение за последиците от такова решение или мярка, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

Във връзка с тази разпоредба жалбоподателката търси обезщетение на имуществени вреди и възстановяване на разходи и разноски.

8. Условията за прилагане на член 50 (чл. 50) са изпълнени, тъй като преговорите, които последват основното решение не водят до обезщетение за констатираното нарушение.

A. Имуществени вреди

9. Както в записката си от 20 декември 1993 г., така и в съдебното заседание, г-жа Hentrich оценява стойността на земята, обект на иска, на 1 000 000 френски франка.

Според нея стойността в момента не може да е по-малко от 2 875 550 френски франка, т.е. по 425 френски франка на квадратен метър – сумата, която тя иска сега. Тя търси също и обезщетение от 200 000 френски франка за загуба на удовлетвореност. На последно място тя иска заплащане на лихва в размер на законната лихва върху двете суми от 22 септември 1994 г.

10. Правителството отбелязва, че в основното си решение Съдът е постановил, че „с оглед на установеното нарушение на член 1 от Протокол № 1 (Р1-1), най-добрата форма на компенсация по принцип би била държавата да върне земята“ (серия А, № 296-A, стр. 25, ал. 71). То заявява обаче, че френската държава не може, съгласно националното си законодателство в момента, да предприеме мярката, препоръчана от Съда. Като е приобщена към частната собственост на държавата, земята предмет на преимуществено изкупуване е предмет на разпоредбите на Закона за държавната собственост и е практически невъзможно да се прехвърля, още по-малко без изискване за заплащане.

Правителството предлага да плати обезщетение от 130 000 френски франка на жалбоподателката. Тази цифра е получена от текущата пазарна стойност на земята – между 700 000 и 800 000 френски франка – и приспадане на плащанията, извършени през 1981 г., т.е. 205 688,29 френски франка, както и на допълнителния данък, т.е. 29 000 френски франка. След корекция и капитализиране на лихвата, последните две суми са коригирани съответно на 703 377,77 френски франка и 93 000 френски франка.

11. В основното си решение Съдът приема, че при липса на възможност за връщане на въпросната земя, „изчисляването на имуществени щети трябва да се основава на текущата пазарна стойност на земята“ (пак там).

Като прави оценка на вредите, произтичащи от загубата на имуществото и на удовлетвореността от него на безпристрастна основа, както се изисква по член 50 (чл. 50), Съдът приема сумата от 1 000 000 френски франка, от която следва да се приспаднат сумите, получени от г-жа Hentrich през 1981 г., което тя не оспорва. Съответно Съдът ѝ присъжда обезщетение в размер на 800 000 френски франка по този параграф.

B. Разходи и разноски

12. Г-жа Hentrich иска също възстановяване на допълнителните разходи и такси, възникнали в резултат на производството по Член 50 (чл. 50), а именно 20 000 френски франка. Освен това тя търси и плащане на законоустановената във Франция лихва, считано от датата на произнасянето на основното решение, върху все още неизплатената сума от 56 075 френски франка, присъдени в това решение по отношение на разходите и разноските, свързани с основните производства.

13. Правителството не представя становище по тези точки.

14. Като отбелязва, че претенциите на жалбоподателката не са оспорени, Съдът ги допуска, освен по отношение на определянето на лихвата, която се дължи върху сумата от 56 075 френски франка, присъдена в основното решение, и само считано от 22 декември 1994 г.

НА ГОРНИТЕ ОСНОВАНИЯ СЪДЪТ

1. Приема с осем на един гласа, че държавата-ответник следва да заплати на жалбоподателката, в срок от три месеца, 800 000 (осемстотин хиляди) френски франка за неимуществени вреди;

 

2. Приема единодушно, че държавата-ответник следва да заплати на жалбоподателката, в срок от три месеца, 20 000 (двадесет хиляди) френски франка по отношение на разходи и разноски, свързани с производството по член 50 (чл. 50);

 

3. Приема единодушно, че държавата-ответник следва да заплати на жалбоподателката, в срок от три месеца, законна лихва върху сумата от 56 075 френски франка, присъдена в основното решение, считано  от 22 декември 1994 г.;

 

4. Отхвърля с осем на един гласа останалата част от претенцията за справедливо обезщетение.

 

Изготвено на английски език и френски език и оповестено писмено на 3 юли 1995 г. съгласно член 55, ал. 2, от Правилника на Съда A.

 

Ролв Рисдал (Rolv RYSSDAL)

Председател

 

За Секретаря

Венсан Берже (Vincent BERGER)

Началник отдел в деловодството на Съда

 

Към настоящото решение са приложени съвместна декларация на г-н Ryssdal, г-н Pettiti, г-н Valticos и г-н Baka, особеното мнение на г-н Martens (член 51, ал. 2 от Конвенцията и член 53, ал. 2 от Правилника на Съда A) (чл. 51-2).

 

R. R.

V. B.

 

(Превод)

Гласуваме против констатацията, че е имало нарушение на член 1 от Протокол № 1 (Р1-1). Независимо от това, предвид основното решение, ние гласуваме заедно с мнозинството по член 50 (чл. 50) от Конвенцията.

 

---