По делото Бившият крал на Гърция и други срещу  Гърция

Европейският съд по правата на човека, заседаващ като Голяма Камара, в следния състав:

         Г-н Л. Вилдхабер        (L. Wildhaber), Председател,
         Г-жа Е. Паам    (E. Palm),
         Г-н Ж.-П. Коста           (J.-P. Costa),
         Г-н Л. Ферари Браво   (L. Ferrari Bravo),
         Г-н Гаукур Йорундсон           (Gaukur Jörundsson),
         Г-н Л. Кафлиш (L. Caflisch),
         Г-н И. Кабрал Барето  (I. Cabral Barreto),
         Г-н В. Фърман (W. Fuhrmann),
         Г-н Б. Зупанчик           (B. Zupančič),
         Г-жа Н. Вайич (N. Vajić),
         Г-н Дж. Хедиган         (J. Hedigan),
         Г-н М. Пелонпа           (M. Pellonpää),
         Г-жа М. Цаца-Николовска     (M. Tsatsa-Nikolovska),
         Г-н Т. Пантиру            (T. Panţîru),
         Г-н Е. Левиц    (E. Levits),
         Г-н К. Трайа     (K. Traja),
         Г-н Г. Кумантос (G. Koumantos), ad hoc съдия,
както и  Г-жа М. де Боер-Букичио (M. de Boer-Buquicchio), Заместник-секретар,

След закрити заседания, проведени на 14 юни 2000г. и на 25 октомври 2000г.,

Постановява следното решение, прието на последната посочена дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е отнесено до Съда, в съответствие с разпоредбите, приложими преди влизането в сила на Протокол № 11 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") [Бележка на Секретариата. Протокол № 11 влиза в сила на 1 ноември 1998 г.], от Европейската комисия по правата на човека ("Комисията") на 30 октомври 1999 г. (член 5 § 4 от Протокол № 11 и предишни членове 47 и 48 от Конвенцията).

2.  Делото е образувано по жалба (№ 25701/94) срещу Република Гърция, подадена в Комисията на основание предишен Член 25 от Конвенцията от Бившия крал на Гърция и още осем членове на неговото семейство, на 21 октомври 1994 г. Жалбоподателите твърдят, че Закон № 2215/1994 г., който е приет от гръцкия парламент на 16 април 1994 г. и влиза в сила на 11 май 1994 г., нарушава техните права по Конвенцията. Жалбоподателите са представлявани от Господата Nathene & Co., адвокати в гр. Лондон. Гръцкото правителство ("Правителството") е представлявано от своя правителствен агент, г-н L. Papidas, председател на Висшия Съдебен Съвет и впоследствие от правоприемника си, Г-н E. Volanis.

3.  Комисията обявява жалбата за частично допустима на
21 април 1998 г. в частта, която се отнася до бившия крал на Гърция, неговата сестра - принцеса Ирене, и леля му - принцеса Екатерини ("Жалбоподателите"). В доклада си от 21 октомври 1999 г. (предишен член 31 от Конвенцията) [Бележка на Секретариата. Докладът е достъпен в Секретариата.], тя приема единодушно, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 и че не е необходимо да се проверява дали е имало нарушение на член 14 от Конвенцията във връзка с член 1 от протокол № 1.

4.  На 6 декември 1999 г. съдебен състав на Голямата камара определя, че делото трябва да бъде решено от Голямата камара (Правило 100 § 1 от Правилника на Съда). Г-н C.L. Rozakis, съдията, избран от страна на Гърция, който е участвал в проверката на Комисията по делото, се оттегля от заседанието на Голямата Камара (Правило 28). Правителството назначава съответно специално избрания  ad hoc съдия – г-н G. Koumantos (член 27, § 2 от Конвенцията и Правило 29 § 1).

5.  Както жалбоподателите, така и Правителството подават в Съда паметни записки.

6.  Проведено е открито съдебно заседание в Сградата по правата на човека, в Страсбург, на 14 юни 2000 г.

 

Пред Съда се явиха:

 

(a)  от страна на правителството
Г-н П. Георгакопулос   (P. Georgakopoulos), Старши Съветник,
                     Висш Съдебен Съвет,     упълномощен представител на Правителствения агент,
Г-н М. Апесос    (M. Apessos), Съветник,
                     Висш Съдебен Съвет,
Г-жа К. Григориу          (K. Grigoriou), Съветник,
                     Висш Съдебен Съвет,
Г-н Д. Паник      (D. Pannick) Кралски адвокат,
Г-ца Д. Розе (D. Rose), Висш Адвокат,
Проф. Д. Цацос (D. Tsatsos),
Проф. Н.Аливизатос    (N. Alivizatos),       Защитник,
Г-н Ч. Пампукис           (Ch. Pampoukis), Доцент,
Г-н Г. Катругалос (G. Katrougalos), dikigoros (адвокат),
Г-н Е. Кастанас  (E. Kastanas), Член на специализирания Юридически Отдел на Министерство на външните работи,
Г-н П. Лиакурас            (P. Liakouras), Специален съветник,
                     Министерство на външните работи,    Съветници;

(б)   от страна на жалбоподателите
Лорд Лестър от Хърни Хил     (Lord Lester of Herne Hill) Кралски адвокат,
Г-н Дж. Бравос  (J. Bravos),
Г-жа М. Карс-Фриск     (M. Carss-Frisk),
Г-жа Н. Арнаутис         (N. Arnaoutis),
Проф. А. Джорджиадес (A. Georgiades),

Г-жа А. Джорджиадес    (A. Georgiades),                Защитник.

 

Съдът изслушва изявления на лорд Лестър от Хърни Хил, Г-н Паник, професори Цацос и Аливизатос.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

7.  През 1864 г., когато Джордж I, син на датския крал Кристиан IX, е избран за крал и се възкачва на трона, в Гърция се установява 'коронована' демокрация (власт на народа, признаваща коронования крал). Бившият гръцки крал Константин (първият жалбоподател) е пряк потомък на крал Джордж I. Той се възкачва на гръцкия престол през 1964 г., на 24 години, като наследник на баща си крал Павел I.

A.  Имуществото на жалбоподателите и техните документи за правото им на собственост

8.  Жалбоподателите са представили следните документи за собственост, свързани с тяхното имущество в Гърция.

1.  Имението Tatoi

9.  Бившият крал твърди, че е бил собственик на площ от 41 990 000 кв.м. земя, както и сграда в Tatoi. Този имот е формиран по време на царуването на крал Джордж I (прадядо на първия жалбоподател) чрез няколко последователни сделки за закупуване на парцели земя.

- С нотариален акт № 24101 от 15 май 1872 г., крал Джордж I закупува от Scarlatos Soutzos имението Liopessi-Mahonia, а от съпругата на Soutzos съседния на Tatoi имот, на обща стойност от 300 000 гръцки драхми.

- По силата на Закон № 599 от 17 февруари 1877 г. гръцката държава прехвърля изцяло на крал Джордж I правото на абсолютна /неограничена/ собственост върху гората, известна като Bafi, с площ от около 15 567 000 кв.м. Жалбоподателите са представили документи, които показват, че макар гръцкото правителство да е изразило намерение да дари гората Bafi на крал Джордж I, последният не е пожелал да придобие тази земя чрез дарение, а е настоявал да я закупи на цена, определена от правителството. В случая е бил постигнат компромис, при който гората Bafi е била "отстъпена" (а не "дарена") на крал Джордж I. В замяна, той депозира 60 000 гръцки драхми с лихвен процент в Националната банка.

Приблизително 1 000 000 кв.м. от горепосочения имот впоследствие са били разменени за имот с равностойна площ, в съседство с Tatoi, който принадлежал на местни земевладелци, на които били заплатени 3 000  гръцки драхми от крал Джордж I, за да се компенсира разликата в стойността на разменените имоти.

- С нотариален акт № 55489 от 4 април 1891 г., крал Джордж I закупува от Andreas Sygros част от имението Kiourka, което е в непосредствена близост до имението Tatoi, за сумата от 110 000 гръцки драхми.

- С удостоверение № 382 от 20 октомври 1878 г., ипотечният регистър на гр. Маратон удостоверява, че имотът Keramydi принадлежи на Крал Джордж I и преминава в негово владение от неговите предшественици по титул, Ioannis Malakindis, Dimitrios Vassilios и Panagis Dionyssiotis, George Kyriazis, George Sardelis и Stamata Sykaminioti. Тези лица са придобили имота на отделни части чрез последователни покупко-продажби на имоти с номера от 1844 до 1878.

10.  Чрез своето саморъчно направено завещание от дата 24 юли 1904 г., Крал Джордж I променя статута на имението Tatoi в семейна доверителна собственост (семеен тръст)  (familia-fideicommis), за да служи като постоянна резиденция на тогавашния крал на елините. Въпреки това, според валидното по онова време византийско-римско право, семеен тръст е продължавал само четири поколения, което означава, че при четвъртото поколение тръстът се прекратява.

11.  След смъртта на крал Джордж I на 5 март 1913 г., имението Tatoi преминава във владение на неговия наследник крал Константинос I и след като последният е свален от престола през 1917 г., преминава във владение на втория му син, крал Александър. След неговата смърт през 1920 г., имението Tatoi се връща във владение на крал Константинос I, който междувременно се връща на трона. След абдикацията на крал Константинос I през септември 1922 г., имението Tatoi преминава във владение на първородния му син, принц Джордж II.

12.  После, след премахването на монархията и провъзгласяване на Република с решение на четвъртото Учредително народно събрание от
25 март 1924 г. гръцката държава отчуждава имението Tatoi със Закон № 2312 от 14 и 20 август 1924 г., докато имението Bafi преминава по право (ipso jure) и без никакво обезщетение в полза на държавата.

13.  След завръщането на крал Джордж II на трона, Законът за извънредното положение от 22 януари, 1936 г. предоставя обратно Tatoi на краля изцяло в негово владение и собственост, с изключение на имението Bafi-Keramydi (с площ от 3 785 000 кв.м.), имот, който междувременно бил раздаден на безимотни бежанци. В обяснителната записка на този закон е посочено, inter alia, че отчуждаването е било в нарушение на член 11 на Конституцията от 1911 г., според който принудителното отчуждаване винаги трябва да бъде предшествано от обезщетение на собственика до размера, определен от съда.

14.  След смъртта на Джордж II на 1 април 1947 г., брат му Павел застава на трона. Законодателен декрет № 1136 от 5 и 11 октомври 1949 г. гласи следното: "Имението Tatoi, което беше върнато  ... на покойния Крал Джордж II, се превърна в безрезервна, безвъзмездна и изключителна собственост на Негово Величество Крал Пол след неговото възкачване на трона". След смъртта на крал Павел на 6 март 1964 г., във владение на земята влиза неговият син и наследник Константинос II (първият жалбоподател), по силата на собственоръчно подписаното завещание на баща му от 8 декември, 1959 г.

2.  Имението Polydendri

15.  Бившият крал и принцеса Ирене твърдят, че всеки от тях притежава 101.5 / 288 от земя с площ 33 600 000  кв.м. от имението Polydendri и че принцеса Екатерини притежава 36/288 от тази площ. Тази територия се формира чрез следната поредица от прехвърляния.

- С нотариален акт № 38939/1906, Hassan Efendi Leondaritis, собственик на земя в Лариса, прехвърля и продава на престолонаследника принц Константинос I имението известно като Polydendri, за сумата от 397 500 гръцки драхми. След смъртта на Константинос I, имението, при липса на завещание, преминава във владение на наследниците му, както следва: на съпругата му София  2/8 ab indivisio, и на всяко едно от децата му Джордж II, Павел, Хелън (Елена), Ирене, Екатерини (третият жалбоподател) и дъщерята на сина му Александър, който е починал преди него - Александра, 1/8 ab indivisio.

–  Чрез нотариални актове с номера № 79847 от 18  февруари 1924 г. и № 80452 от 24  март 1924 г., гореспоменатите сънаследници и съсобственици (с изключение на Екатерини) прехвърлят и продават 7/8 равни неделими части (ab indivisio) от имението на Athanassios Galeos, капитан от търговския флот, за сумата от 4 585 000 гръцки драхми. Що се отнася до дела на принцеса Екатерини от 1/8 ab indiviso, първоначално е договорена цена от 650 000 гръцки драхми и земята е отдадена под наем на новия собственик, до приключване на необходимите формалности, след което земята е трябвало да му бъде прехвърлена.

- С нотариален акт № 4289 от 20  март 1925 г., Athanassios Galeos и други формират 'Горското Стопанство' (the “Forest Company"/Αvώvυμoς Δασική Εταιρία), дружество на което Athanassios Galeos прехвърля 7/8 ab indivisio от имота, който е придобил. Тази компания се закрива с решение на общото събрание от 12  май 1938 г. С нотариален акт № 22408 от 7 октомври 1939 г., ликвидаторите на дружеството прехвърлят и продават на принц Павел тези 7/8 ab indivisio  от имота за сумата от 4 000 000 гръцки драхми, цена, която е платена със средства от зестрата на жена му, принцеса Фредерика. След смъртта му, 14/32 от неговия дял от имението Polydendri преминават във владение на неговата вдовица, а 14/96 стават собственост на всяко едно от трите му деца - София, Константинос (първият жалбоподател) и Ирене (втората жалбоподателка). През 1968 г. принцеса София се отказва от наследството и нейният дял от имението се добавя пропорционално към дяловете на останалите наследници. След смъртта на кралица Фредерика на 6  декември 1981 г., при отсъствие на завещание, нейните 49/96  ab indivisio от имението Polydendri се прехвърлят на децата й в равни части, като по този начин всяко дете получава 49/288 от нейния дял.

3.  Имението Mon Repos на остров Корфу

16.  Оригиналният документ за собственост на този имот е Протокол № 278 от 1  юни 1864 г., издаден от Общинския Съвет на провинция Корфу, с което Съветът решава да предложи на крал Джордж I, като признание за неговия принос за присъединяването на Йонийските острови към Гърция, правото да използва къщата, в която някога е живял британския магистрат от Висшия Съдебен Съвет, заедно със заобикалящата я територия, намираща се в местността, известна като „Aghios Pandeleïmon“ на „Garitza“.  Съществуващата документация от онова време не указва площта, точното местоположение или границите на дарения имот. Впоследствие дарението е признато изрично с нотариален акт № 7870/1887 г.

17.  Между 1870г. и 1912 г. крал Джордж I разширява горния имот чрез последователно закупуване на някои по-малки или по-големи парцели земя, принадлежащи на трети страни, разположени около или вътре във фермата. След две такива покупко-продажби на земя, направени от Джордж II, имението Mon Repos достига окончателната си площ от близо 238 000 кв. м.

18.  След смъртта на крал Джордж I, имението Mon Repos преминава във владение на принц Андреас, по силата на собственоръчно съставеното завещание на крал Джордж от дата 24  юли 1904 г.

19.  След революцията от 1922 г. и с решение № 1767/1923 г., е обявено принудителното отчуждаване на имението Mon Repos в полза на държавата, за да бъде използвано като лятна резиденция на тогавашния крал. През 1931 г. е разпоредено административното отнемане на имуществото по съдебен път на принц Андреас. Впоследствие е образувано съдебно производство и с решение № 57/1934 г., Апелативния съд на Корфу (Εφετείo) признава принц Андреас за законен собственик на имота и нарежда връщане на имението му. След възстановяването на "коронованата демокрация", Законът за извънредното положение № 514/1937 г. изрично предвижда имението Mon Repos да бъде отстъпено и прехвърлено изцяло във владение и притежание на принц Андреас.

20.  С нотариален акт № 11909/1937 г., принц Андреас продава имението Mon Repos на крал Джордж II срещу ежегодна пожизнена рента от 400 000 гръцки драхми. Крал Джордж II почива на 1 април 1947 г. Неговите сънаследници даряват своите дялове на брата на крал Джордж, крал Павел, който придобива изцяло имението Mon Repos (нотариални актове с номера 3650/1957, 3816/1957 и 5438/1959). След смъртта на крал Павел и по силата на собственоръчно подписаното му завещание, имението Mon Repos преминава във владение на неговата вдовица Фредерика (право на пожизнено ползване) и на сина му, първият жалбоподател (само право на собственост). Правото на пожизнено ползване на чуждия имот и доходите от него се прекратява със смъртта на кралица Фредерика на 6 декември 1981 г., и първият жалбоподател придобива пълните права на собственост върху имението Mon Repos.

21.  На или около 5 август 1994 г. след влизането в сила на Закон № 2215/1994г. (виж параграф 41 по-долу), резиденцията Mon Repos е разрушена. Сега в нея се помещава Община Корфу.

Б. Състояние на имота по време на военната диктатура (април 1967г. - юли 1974г.) и след възстановяването на демокрацията

22.  На 21 април 1967 г. в Гърция става военен преврат. Бившият крал остава в страната до 13 декември 1967 г., когато заминава за Рим.

23.  На 15 ноември 1968 г. военният режим обнародва нова конституция (първата е влязла в сила през 1952 г.), която е изменена през 1973 г., когато бившият крал е свален от трона (виж параграф 25 по-долу). Член 21 на Конституцията от 1968 г. (с измененията от 1973 г.) гарантира правото на собственост и условието никой да не бъде лишаван от собствеността си, освен в интерес на обществото, и то след заплащане на цялостно обезщетение, размерът на което да се определя от гражданските съдилища. Въпреки това, член 134 § 3 от същата Конституция предвижда приемането на уникална законодателна мярка, която би имала ефекта на конфискуване на движимото и недвижимо имущество на бившия крал и кралското семейство.

24.  В периода между 21 април 1967 г. и 31 май 1973 г. военната диктатура официално подкрепя "коронованата демокрация", въпреки самоналоженото изгнание на бившия крал.

25.  На 1 юни 1973 г. военният режим прави опит да премахне "коронованата демокрация", да обяви бившия крал и неговите наследници за детронирани и да създаде президентска парламентарна република.

26.  През октомври 1973 г. военната диктатура издава Законодателен декрет (№ 225/1973 г.), в съответствие с член 134, § 3 на Конституцията от 1968 г. (с измененията от 1973 г.), по силата на който цялото движимо и недвижимо имущество на бившия крал и кралското семейство се конфискува, считано от датата на публикуване на декрета в Държавен вестник (4 октомври 1973 г.), при което собствеността върху конфискуваното имущество преминава във владение на гръцката държава. Трите въпросни имота изрично се споменават като част от недвижимата собственост, която се конфискува.

27.  Декретът предвижда компенсации в размер на 120 милиона гръцки драхми, които да бъдат разпределени между членовете на кралското семейство, чиито имоти е трябвало да бъдат конфискувани и тази сума е била депозирана в банкова сметка, докато бъде потърсена от кралското семейство. Обявено е, че дялът на бившия крал от тези компенсации е 94 милиона гръцки драхми, а дялът на принцеса Ирене е 12 милиона гръцки драхми. На принцеса Екатерини не са предоставени компенсации. Освен това е уточнено, че компенсациите трябва да се търсят до 31 декември 1975 г. Никаква част от тези суми не е била изискана.

28.  На 24 юли 1974 г. военната диктатура в Гърция е заменена от гражданското правителство под ръководството на г-н Караманлис.

29.  Със Закона от 1 август 1974 г. ("Първият Конституционен Акт от 1974 г."), правителството връща Конституцията от 1952 г., с изключение на разпоредбите, отнасящи се до формата на управление (член 1).

30.  Член 10 от този Закон предвижда условието, докато бъде свикано Народното събрание, законодателната власт, дадена на Министерския съвет да бъде упражнявана чрез законодателни постановления. Член 10 § 2 предвижда тези законодателни постановления да имат действие със задна дата по отношение на всички въпроси, произтичащи от всички конституционни актове след 21 април, 1967 г. Член 15 предвижда Конституцията от 1968 г. (с измененията й), както и всички други конституционни закони или актове от конституционен характер, приети при военната диктатура след 21 Април 1967 г., да бъдат отменени.

31.  Съгласно членове 1 и 10 от Първия Конституционен Акт от 1974 г., правителството издава Законодателен декрет (№ 72/1974 г.), с който се предвижда собствеността на бившия крал и кралското семейство да се администрират и управляват от седемчленна комисия, докато формата на режима бъде окончателно определена.

32.  Горното постановление е приложено с три министерски решения.

(i) С решение № 18443/1509 от 1 октомври 1974 г., се формира седемчленна комисия "за целите на управлението и администрирането на имотите на кралското семейство".

(ii) С решение № 21987 от 24 октомври 1974 г., се предвижда "предаването [на имотите] на кралското семейство от държавата на комисията" да се осъществи до 31 декември 1974 г.

(iii) С Решение № 25616 от 23 декември 1974 г. се предвижда предаването на кралските имоти на комисията да продължи до приключване на процедурата и преди да бъдат предадени на собствениците или на упълномощено от тях лице.

33.  В периода между 1974 г. и 1979 г. цялото движимо и недвижимо имущество на бившия крал и кралското семейство в Гърция се администрира и управлява от името на комисията, създадена със Законодателен декрет № 72/1974 г., от страна на бившия крал и кралското семейство. През 1979 г. им е предадено движимото им имущество.

34.  На 17 ноември 1974 г. се провеждат избори за Народно събрание, а след това се свиква Народното събрание. Референдумът се провежда на 8 декември 1974 г., като резултатът е в полза на парламентарната република. С Резолюция D18 от 18 януари 1975 г., Народното събрание взема решение и обявява inter alia, че демокрацията в Гърция никога не е била законно премахната, и че революционният преврат от 21 Април 1967 г., както и ситуацията, до която е довел този преврат, до 23 юли, 1974 г., представлява държавен преврат, който е имал за цел да узурпира властта и суверенните права на хората.

35.  През 1975 г. Народното събрание приема настоящата Конституция, която влиза в сила на 11 юни 1975 г.

36.  През 1981 г. PA.SO.K. (Общогръцкото социалистическо движение), под ръководството на г-н Папандреу, е избрана за управляваща в Гърция. След януари 1984 г. се провеждат разговори с бившия крал относно собствеността му. През 1988 г. е постигнато принципно споразумение между правителството и бившия крал във връзка с недвижимото имущество и данъчните задължения на кралското семейство. Независимо от това, принципното споразумение никога не бива изпълнено.

C.  Споразумението от 1992 г.

37.  През 1990 г. за управляваща в страната е избрана консервативната партия "Нова демокрация".

38.  През 1992 г.е постигнато споразумение между бившия крал и гръцката държава, което гласи следното.

(i) Бившият крал прехвърля територия от 200 030 кв.м. от горите си в Tatoi на гръцката държава за сумата от 460 милиона гръцки драхми.

(ii) Бившият крал дарява площ от 401 541.75 кв. м. от горите си в Tatoi на фондация в полза на обществото, а именно Обединената Хипократова Медицинска Фондация и Изследователски Център (Universal Hippocration Medical Foundation and Research Centre).

(iii) Създадена е фондация в полза на обществото, а именно Националната фондация на горите в Tatoi, а бившият крал дарява на фондацията територия с площ 37 426 000 кв. м. от горите си в Tatoi.

(iv) Бившият крал, кралското семейство и гръцката държава се отказват от всичките си законни права във връзка със съдебни производства, като прекратяват всички висящи съдебни производства, свързани с данъчни задължения на кралското семейство.

(v) Бившият крал и кралското семейство се съгласяват да заплатят на гръцката държава сумата 817 677 937 гръцки драхми във връзка с данък наследство, данък общ доход и данъка върху капитала, заедно с лихвите и надбавките. Плащането, което е трябвало да бъде направено от бившия крал, е трябвало да бъде приспаднато от сумите, дължими на бившия крал съгласно споразумението.

39.  Споразумението се съдържа и се потвърждава от нотариален акт № 10573/1992 от 3  юни 1992 г. На 28 септември 1992 г. Отделът по научните изследвания (διεύθυνση Επιστημovικώv Μελετώv) на Гръцкия парламент публикува доклад по законопроекта за ратифициране на споменатия по-горе нотариален акт. В доклада се посочва, inter alia, че Законодателен декрет № 225/1973г. се отменя от Законодателен декрет № 72/1974г. и че по този начин имотът "се връща към предишния си статут на собственост". Впоследствие споразумението е включено в законодателството и му е придаден законодателен характер със Закон № 2086 от 1992 г.

D.  Отмяна на споразумението от 1992 г. – Закон № 2215 от 1994 г.

40.  През лятото на 1993 г. бившият крал и семейството му посещават Гърция.

41.  След изборите през есента на 1993 г., правителството под ръководството на г-н Папандреу отново се връща на власт в Гърция. Новото правителство обявява намерението си да се занимава с въпросите, свързани с имотите на бившето кралско семейство, с цел възстановяване на "конституционната законност и историческата памет", както и удовлетворяване на "демократичната чувствителност на гръцкия народ, както това е изразено на референдума от 1974 г. "[Декларация от 1  април 1994 г. на тогавашния министър на финансите.]. В крайна сметка новото правителство предлага за гласуване Закон № 2215/1994г., който е приет от Народното събрание на 16  април 1994 г. и влиза в сила на 11  май 1994 г. Новият закон е под названието "Уреждане на въпроси, свързани с отчуждените имоти на детронираното кралско семейство на Гърция" и предвижда, както следва:

(i) Закон № 2086/1992г. да бъде отменен, а нотариален акт № 10573/1992г. да бъде анулиран. Всички действия, извършени в съответствие с последния да се считат за невалидни и без правно действие (раздел 1). Така обявените за невалидни и нямащи правно действие актове, включват дарението на Обединената Хипократова Медицинска Фондация и Изследователски Център (Universal Hippocration Medical Foundation and Research Centre) в Tatoi и дарението на Националната фондация на горите в Tatoi [Забележка: На 8 декември 1997 г. Националната фондация на горите в Tatoi подава жалба до Европейската комисия по правата на човека на основание предишния член 25 от Конвенцията. Жалбата е регистрирана на 4  февруари 1998 г. (под № 39654/98). По силата на член 5 § 2 от Протокол № 11 на 1  ноември 1998 г., жалбата трябва да бъде разгледана от Европейския съд по правата на човека.].

(ii) Гръцката държава става собственик на движимото и недвижимото имущество на бившия крал, принцеса Ирене и принцеса Екатерини. Законодателен декрет № 225/1973 г. се счита за оставащ в сила (раздел 2).

(iii) Собствеността върху имота Mon Repos на остров Корфу е прехвърлена на община Корфу (раздел 4 (2)).

(iv) Данъците, с които имуществото вече е обложено, са отписани. Всички съдебни производства, висящи пред административните съдилища на Върховния административен съд (Συμβoύλιo της Επικρατείας) във връзка с данък наследство и други данъци, надбавки и глоби са прекратени. Бившия крал и другите членове на кралското семейство могат да поискат сумите, които са заплатили под формата на данъци да им бъдат върнати от гръцката държава, но държавата може да се противопостави на всяко такова прихващане на подобни искове за сметка на искове на държавата срещу кралското семейство (раздел 5 (1)).

(v) Предвижда се всички споразумения, засягащи имуществото на кралското семейство, с изключение на договорите за наем, да бъдат обявени за невалидни. Предвижда се всички договори за наем на земя, собственост на кралското семейство да продължат да бъдат в сила, все едно са сключени между наемателите и гръцката държава (раздел 5 (2)).

(vi)  Всички съдебни производства, заведени от бившия крал или други членове на кралското семейство, пред който и да е гръцки съд, в които се използва наименованието "Крал" (King) или всяко друго кралско наименование, дори ако е комбинирано с представката "бивш" (ех) или "предишен" (former), да се считат за невалидни (раздел 6 (4)).

(vii) Наложени са задължителни условия за продължаване признаването на гръцкото гражданство на бившия крал и кралското семейство и за запазване на техните гръцки паспорти:

- За тази цел е трябвало да бъде представена декларация  пред Регистъра на ражданията, браковете и смъртните случаи (ληξιαρχείo) на Атина, в която да се казва, че бившият крал и кралското семейство безрезервно уважават Конституцията от 1975 г., приемат и признават Република Гърция;

- Допълнително е трябвало да бъде представена декларация пред Регистъра, че бившият крал и кралското семейство безрезервно се отказват от всякакви претенции, свързани със заеманите от тях в миналото длъжности или притежаваните от тях официални титли;

- Бившият крал и членовете на кралското семейство е трябвало да се регистрират в общинския регистър на гражданите (μητρώα αρρέvωv ή δημoτoλόγια) с име и фамилия;

(viii) автоматично се отменят всички законодателни разпоредби, които са в противоречие с горните законови разпоредби (Раздел 6(5)).

E.  Съдебни производства в гръцките съдилища

42.  Жалбоподателите са завели няколко производства в гръцките съдилища във връзка със собствеността си върху именията си.

43.  Жалбоподателите поставят под съмнение също конституционността на Закон № 2215/1994 г. След две противоречиви решения на Върховния касационен съд (Άρειος Πάγoς) и на Върховния административен съд, делото е изпратено към Специализираното Отделение на Върховния съд (Αvώτατo Ειδικό Δικαστήριo).

Решението на Специализираното Отделение на Върховния съд от 25 юни 1997 г.

44.  Съдът първо проверява дали Жалбоподателите са имали право да заведат съдебно дело пред него, без да използват фамилното си име. Съдът приема, че "названието" 'бившият крал' "се споменава в правните документи не като благородническа титла, което е било забранено от Конституцията, а за да се определи идентичността на съответната страна в съдебния процес (тъжителя), който поради причините, изложени по-горе, не е имал фамилия... Става въпрос за позоваване на историческа действителност, която, подобно на други елементи, може наистина да определи самоличността на лицето по-горе, така че този човек да може да се възползва от съдебна защита ".

45.  По отношение на въпроса за кралската собственост, съдът подчертава, че "това от самото начало е било политически въпрос", че правата на собственост на жалбоподателите са били свързани с формата на управление и че "по време на царуването на кралското семейство, собствеността, която е принадлежала на краля и кралското семейство се е възприемала като специална категория собственост ". Съдът отбелязва, inter alia, следното:

"Когато Член 1 от Конституцията определя формата на режима, по силата на същата разпоредба, която [би трябвало] исторически да се тълкува в рамките на политическата и конституционна конюнктура ... при която това е било гласувано, в съответствие с разпоредбите на Първия Конституционен Акт и на Законодателен декрет № 72 от 1974 г., издаден въз основа на член 10, това би трябвало също да решава и проблема с кралските имоти. С други думи, референдумът прави неотменимо прехвърлянето на това имущество в полза на държавата, така че връщането му по закон на бившия крал би било в противоречие с Конституцията. Ето защо, раздел 1 от Закон № 2086/1992 г. ..., който предполага, че бившите кралски имоти ще продължат да принадлежат на детронирания монарх и на членовете на бившето кралско семейство, и всъщност свързва тези лица с имота, противоречи на Конституцията . "

46.  Ето защо, Специализираното отделение на Върховния съд приема, с мнозинство от тринадесет на четири гласа, че Закон № 2215/1994 г. съответства на Конституцията. Съгласно Конституцията, решенията на Специализираното отделение на Върховния съд са окончателни и задължителни за всички гръцки съдилища (член 100, алинея 4).

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО

47.  Съответните членове на Конституцията от 1975 г. предвиждат както следва:

Член 4

"1.  Всички гръцки граждани са равни пред Закона.

2.  Мъжете и жените в Гърция имат равни права и задължения.”

Член 17

"1.  Собствеността е защитена от държавата; правата, произтичащи от нея обаче, не могат да бъдат упражнявани в противоречие с обществения интерес.

2.  Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото, което трябва да бъде надлежно демонстрирано, когато и както е определено от закона и винаги след цялостно компенсиране, съответстващо на стойността на отчуждения имот по време на съдебното заседание за условното определяне на компенсации. В случаите, при които е подадено искане за окончателно определяне на компенсации, се прилага стойността, определена по време на съдебното заседание по това искане.

...

4.  Компенсациите при всички случаи да се определят от гражданските съдилища. Тези компенсации могат да бъдат определени от съда и временно /условно/ след изслушване или призоваване на лицето, в полза на което се определят компенсациите и което, по преценка на съда, може да бъде задължено да представи една съизмерима гаранция за усвояване на компенсациите, както е предвидено по закон. "

48.  В Гърция правото на собственост е ограничено (numerus clausus). Вещните права, които дадено лице може да притежава, са право на собственост, сервитутни права, право на залог и право на ипотека (член 973 от Гражданския кодекс).

49.  Членове 999 до 1141 от Гражданския кодекс разглеждат учредяването на собственост и съсобственост. Собствеността може да бъде придобита по различни начини, както чрез владение/притежание на вещи, които не принадлежат на определено лице, така и чрез прехвърляне от предишния собственик или дори от несобственик (лице, което не се явява собственик), по силата на закона, вследствие на влезли в сила съдебни решения, както и вследствие на актове от органите на държавната власт. За прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти, законът изисква споразумение между собственика и приобретателя, в което да се декларира, че собствеността се прехвърля на законосъобразно основание, включване на това споразумение в нотариалния акт и неговото вписване в териториалния регистър на Агенцията по Вписвания, според местоположението на имота (член 1033).

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЕНИЯ ЗА НАРУШЕНИЯ ПО ЧЛ.
1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1.  КЪМ КОНВЕНЦИЯТА

50.  Жалбоподателите се оплакват, че Закон № 2215/1994 г. нарушава правото им на собственост. Те се позовават на Член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, който предвижда:

"Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби."

Тази разпоредба включва три отделни правила. Първото правило, което е залегнало в първото изречение на първия параграф и което е от общ характер, определя принципа на мирно ползване на притежанията. Второто правило във второто изречение на същия параграф се отнася до лишаването от притежания и го прави предмет на определени условия. Третото правило, съдържащо се във втория параграф, признава, че договарящите държави имат право да контролират ползването на притежанията в съответствие с общия интерес. Тези правила не са "обособени" в смисъл на несвързаност: второто и третото правило, които разглеждат конкретни случаи на намеса в правото на мирно ползване на собствеността, трябва да се тълкуват в светлината на общия принцип, установен в първото правило.

А. Дали е било налице "притежание" по смисъла на член 1 от Протокол № 1

1.  Аргументи пред Съда

51.  Основната идея в аргументите на правителството е, че спорните имоти са били неразривно свързани с институцията на държавния глава и следователно не попадат в обхвата на понятието "притежания", защитено от член 1 на Протокол № 1.

Като обща забележка, правителството отбелязва, че в цяла Европа се забелязва еднаква тенденция на ясно разграничаване между държавните и частни владения на монарсите. Държавните владения са били собственост на държавата и са били на разположение на монарсите, докато са изпълнявали задълженията си като държавни глави. Правителството твърди, че тези имоти, които са били във владение по силата на специални привилегии и имунитети, не попадат в понятието за имущество или притежания, защитени по силата на член 1 от Протокол № 1. От друга страна, частната собственост на европейските монарси в никакъв случай не се е разглеждала по различен начин от имуществото на обикновените граждани. Придобиването, използването и прехвърлянето на тази собственост е ставало в съответствие с обичайните правила на действащото в страната гражданско право, както се е прилагало за всички сделки между частни лица. Според правителството, логично е било да се предположи, че тези частни владения са защитени по смисъла на член 1 от Протокол № 1.

52.  В конкретния случай правителството твърди, че най-важната особеност от правния статут на предполагаемата "кралска собственост" на гръцката Корона е било това, че тя винаги е имала единствена по рода си sui generis и квази-обществен характер. Това се демонстрира от няколко факта. На първо място, трите спорни имота не са били придобити от бившето кралско семейство в съответствие с общите разпоредби на гръцкото гражданско право, a посредством функциите на придобиващите имуществото. Значителна част от тези имоти са били дарени на бившите гръцки крале от гръцката държава в знак на уважение към кралската институция. На второ място, винаги когато е възниквало наследяване на трона, общите правила на наследственото право не са се прилагали. Даже напротив, винаги е бил приеман специален закон с оглед избягване на стандартния ред на наследяване и установяване на съответните спорове. На трето място, въпросните имоти са се ползвали с пълно освобождаване от данъци, включително освобождаване от данък наследство. Ако данък наследство се беше прилагал за всеки от четирите наследници на гръцкия престол между 1913 и 1964 година, съответната данъчна тежест би превишила текущата пазарна стойност на спорните имоти. И на четвърто място, въпросното имущество не само е било уподобено на държавна собственост с оглед на процедурните цели (например специален срок на ползване, предоставяне на държавни привилегии при събиране на вземания, забрана на привременни мерки за принудително изпълнение), но също така се е ползвало от значителни държавни прерогативи (без предписание/давност/ за искове, стандартна забрана за неправомерно присвояване на чуждо имущество, криминализиране на посегателствата при нарушение на чуждото право на владение и т.н.). Ето защо, независимо от това как всеки един от спорните имоти е бил придобит, земята, която включвала конституционно защитени гори, исторически и археологически обекти, е била поддържана изцяло непокътната и дори добавяна към останалите владения само заради привилегиите, свързани с държавния статут на монарсите. Никой обикновен гръцки гражданин не би успял законно да придобие или прехвърли тази земя.

53.  В светлината на изложеното по-горе, правителството смята, че спорните имоти не са били частна собственост; следователно, не попадат в обхвата на понятието "притежания", защитено от член 1 от Протокол № 1.

54.  Жалбоподателите отговарят, че независимо дали е ставало въпрос за исторически факт или за гръцкото законодателство, за нов закон на правителството или за странен аргумент, твърдението, че имотът, който е бил предмет на жалбата им, никога не е принадлежал на кралското семейство, определено не е имал никакво основание. Жалбоподателите подчертават, че този аргумент никога не е използван от никое гръцко правителство, освен в хода на производството пред органите по Конвенцията. Фактът, че отделни членове на кралското семейство са притежавали частна собственост се признава последователно от гръцката държавна власт през целия период на така наречената "коронована демокрация", която е била създадена, когато родственикът по възходяща линия на първия жалбоподател - Джордж I, е бил избран за крал през 1863 г. Този факт също се признава последователно и след създаването на републиката. Тази частна собственост винаги е била признавана за независима от всяко друго владение, което е било предоставяно на кралското семейство по силата на конституционния статут на краля, например, Кралският дворец в Атина, който не е и никога не е бил частна собственост на кралското семейство. Във връзка с някои привилегии, които исторически са били предложени по отношение на тяхната собственост, жалбоподателите считат, че тези привилегии не са имали никакво влияние върху статуса на частната собственост на кралското семейство. Във всеки случай, плащанията за поддръжка (на имотите) от страна на държавата преди около петдесет години са били направени в знак на признание за щетите, които са били нанесени на имотите по време на периода, когато са били във владение на държавата и са били занемарени. Що се отнася до освобождаването от данъци, жалбоподателите приканват Съда да вземе предвид, че кралят е плащал доста по-значителните разходи, направени от него при изпълнение на служебните му задължения в качеството му на държавен глава. До 1949 г., кралят е трябвало да плаща също всички разходи за поддръжка и експлоатационни разходи на дворците, предоставени му от държавата, в качеството му на държавен глава, извън цивилния списък (сумата, отделяна от парламента за поддръжка на кралското семейство и двора).

55. Жалбоподателите твърдят още, че фактът, че кралското семейство е притежавало частна собственост е бил ясно признат дори и по време на периода на противоконституционна военна диктатура между 21 Април  1967 г. и 24 юли, 1974 г. Конституцията от 1968  г. включва разпоредба (член 134 § 3), която предвижда да бъде приета уникална законодателна мярка за отчуждаване или конфискация на движимото и недвижимо имущество на бившия крал и неговото семейство. Впоследствие е издадено законодателно постановление  от диктатурата (№ 225/1973) да се конфискува имуществото на кралското семейство. Ако кралските имоти винаги са принадлежали на държавата, издаването на тези мерки щеше да бъде безпредметно. След падането на диктатурата, със законодателен декрет от 1974 г. е признато, че имотът, конфискуван от диктатурата е бил собственост на кралското семейство и е бил управляван от специална комисия от името на кралското семейство. През 1979 г. на кралското семейство е върнато движимото им имущество. Протоколите, уреждащи предаването на движимото и недвижимо имущество са били надлежно подписани от съответните правителствени органи и от специалната комисия. Статутът на имуществото по никакъв начин не е бил засегнат от резултата на референдума от 8 декември 1974 г., което е довело до създаването на президентска парламентарна република. Статутът на имуществото на кралското семейство просто не е бил измежду въпросите, разглеждани на този референдум. Статутът на имуществото на кралското семейство не е бил засегнат и от влизането в сила на Конституцията от 1975 г. Ако с това статутът беше засегнат, държавата не би върнала движимото имущество на кралското семейство през 1979 г., факт, с който се признава правото им на собственост.

56.  Жалбоподателите подчертават още, че между 1974 г. и 1996 г., а именно дори и след влизането в сила на Закона от 1994 г., те са подавали данъчни декларации и са плащали данъци във връзка с въпросното имущество. Те не са могли да проумеят как един данък върху земята може надлежно да бъде платим от лице, различно от собственика, или как правителството може надлежно и добросъвестно да поиска и да приеме заплащането на този данък, без да го разглежда на тази основа.

57.  Нещо повече, през 1992 г. бившият крал и гръцката държава са сключили споразумение, което е било ратифицирано със Закон № 2086 от 1992г., според който големи части от имението Tatoi са били прехвърлени от бившия крал на гръцката държава и дарени на две фондации в полза на обществото. Това споразумение е било сключено на основание, че бившият крал е бил собственик на въпросното имущество; в противен случай това споразумение не би имало смисъл. Това, че съответната собственост е принадлежала на кралското семейство е било признато дори със Закон № 2215 от 1994 г., който в своя преамбюл разглежда "Уреждане на въпроси, свързани с отчужденото имущество на детронираното кралско семейство на Гърция” (подчертаването е добавено от Жалбоподателите). Жалбоподателите подчертават още, че Законът от 1994 г. изрично споменава Законодателен декрет № 225 от 1973 г., приет и влязъл в сила при военната диктатура, според който собствеността на кралското семейство е била конфискувана. Позоваването на този декрет е изцяло в противоречие с твърдението на правителството, че кралското семейство никога не е притежавало частна собственост; ако имуществото вече е принадлежало на държавата, нямаше да е необходимо държавата да разчита на това имуществото първо да бъде конфискувано.

58.  Жалбоподателите заключават, че в гръцкото право не е имало основание за създаване на каквато и да било връзка между конституционната роля на бившия крал и статуса на неговото имущество. Гражданското право в Гърция не е признавало тъй наречената единствена по рода си (sui generis) концепция за собственост. Член 973 от Гражданския кодекс на Гърция предоставя изчерпателно определение на различните видове право на собственост, признати за правна материя в гръцкото законодателство. Тези видове право на собственост са били имущественото право, сервитутното право, правото на залог и правото на ипотека. Не е имало категория - квази-публична собственост (виж точка 48 по-горе).

59.  Комисията отчита, че преди влизането в сила на Закон № 2215 от 1994 г. въпросното имущество е било собственост на жалбоподателите.

2.  Преценката на Съда

60.  Съдът посочва, че понятието "собственост" в първата част на член 1 от Протокол № 1 има самостоятелно значение, което е независимо от официалната класификация в националното право (виж  Beyeler v. Italy [GC],  № 33202/96, § 100, ЕСПЧ 2000-I). Въпросът, който трябва да бъде разглеждан, е дали обстоятелствата по делото, разглеждани като цяло, са предоставяли на жалбоподателите права от материално-правов характер, защитени от член 1 на Протокол № 1. Съдът счита, че този подход изисква да се разгледат следните правни и фактически въпроси.

61.  На първо място, Съдът не може да се съгласи с направеното от Правителството предположение, поне в реда на логическите им разсъждения, че членовете на кралското семейство никога не са притежавали каквато и да било частна собственост в Гърция.

Съдът отбелязва, че поне част от кралското имущество е било закупено от предците на жалбоподателите и заплатено с техни собствени средства. Освен това, в много случаи, кралските имоти, независимо от първоначалните документи за собственост, впоследствие са били прехвърляни  inter vivos или mortis causa (приживе или при смърт), в съответствие с изискванията на гръцкото гражданско право, между членовете на кралското семейство, а в някои случаи - между членовете на кралското семейство и трети лица.

62.  Нещо повече, Съдът взема предвид в частност факта, че преди влизането в сила на Закон № 2215 от 1994 г., гръцката държава на няколко пъти е разглеждала членовете на кралското семейство - измежду тях и жалбоподателите - в качеството им на частни собственици на въпросните имоти. Съдът се позовава на следните факти, например:

- След премахването на монархията през 1924 г., гръцката държава отчуждава имението Tatoi, което по-късно е върнато изцяло във владение и притежание на краля при завръщането му на трона през 1936 г. (виж параграфи 12-13 по-горе).

–  След принудителното отчуждаване, проведено през 1923 г., Законът за извънредното положение № 514 от 1937 г. изрично предвижда имението Mon Repos да бъде предоставено и прехвърлено изцяло във владение и притежание на принц Андреас (вижте параграф 19 по-горе).

–  Не се оспорва фактът, че между 1974 г. и 1996 г. жалбоподателите са подавали данъчни декларации и плащали данъци във връзка с тяхната собственост (вижте параграфи 36, 38, 41 и 56 по-горе).

–  През 1992 г. е сключено обвързващо споразумение между бившия крал и гръцката държава, в което, наред с другите въпроси, се предвижда 200 030 кв. м. от имението Tatoi да бъдат продадени от първия жалбоподател на гръцката държава, а по-голямата част от останалия имот да бъде дарена на две фондации в полза на обществото. На 28 септември 1992 г. Отделът за научни изследвания на гръцкия парламент публикува доклад по законопроекта за ратифициране на това споразумение, в което се посочва,  inter alia,, че Законодателен декрет № 225 от 1973 г. се отменя от Законодателен декрет №72 от 1974 г. и че вследствие на това имотът "се връща към предишния си статут на собственост" (виж параграфи 38-39 по-горе).

63.  Подобно на Комисията, Съдът е на мнение, че всички тези действия биха могли да бъдат извършени само въз основа на факта, че жалбоподателите и техните предци са били собственици на въпросните имоти, тъй като, ако спорните имоти никога не са принадлежали на кралското семейство или ако са били валидно отчуждени през 1973 г., в резултат на което вече са станали собственост на гръцката държава, то тези актове не биха имали смисъл.

64.  На последно място, що се отнася до позоваването от страна на правителството на специалните правила, които са били прилагани към кралските имоти, като например правилата за освобождаване от данъчно облагане, Съдът не може да проумее защо тези правила следва  per se  да изключват фундаментално частния характер на тези имоти. Небезизвестен факт е например, как държавните глави са се ползвали с данъчен имунитет по отношение на тяхната частна собственост. Правителството също така не е успяло да предостави каквато и да било документация, като например регистър на държавната собственост, или така наречения 'цивилен списък', от който да се вижда, че кралските имоти са били смятани или третирани като държавна собственост.

65.  С оглед на гореизложеното, Съдът не може да не различи едно противоречие в отношението на правителството към въпросното имущество. Следователно, при все че Съдът приема, че кралското имущество в много отношения се е ползвало със специален статут, фактът, че гръцката държава сама многократно го е третирала като частна собственост и не е издала общовалиден набор от правила, които да уреждат статута му, не позволява на Съда да заключи, че това е имало  sui generis  (единствен по рода си) и квази-обществен характер, в смисъл, че това имущество никога не е принадлежало на бившето кралско семейство.

66.  Ето защо, Съдът е на мнение, че съответните имоти са били собственост на жалбоподателите като частни лица, а не в качеството им на членове на кралската фамилия; и съответно спорните имоти са представлявали “притежания” по смисъла на Член 1 от Протокол №1, който е приложим в настоящия случай.

Б.   Инвентаризация на притежанията на жалбоподателите

67.  Сега Съдът трябва да разгледа какво точно са притежавали жалбоподателите.

1.  Имотът Tatoi (на обща площ от около 41 000 000  кв. м.)

68.  Правителството твърди, че повече от една трета от имота, а именно гората Bafi, е дарена на Крал Джордж I (прадядо на първия жалбоподател) със закон на Парламента от 1877 г. Очевидно, causa traditionis и/или iusta causa на това дарение са били кралските функции на правоприемника. Това е била и причината, поради която, след премахването на монархията през 1924 г., земята Bafi да премине по право и без никаква компенсация в полза на държавата. Нещо повече, през 1925 г. - 3 785 000 кв. м. от тази земя е дарена на бездомни бежанци; тези територии никога не са били върнати на кралското семейство след възстановяването на монархията през 1935 г.

Освен това Правителството отбелязва, че през 1992 г. първият жалбоподател е дарил на фондация с нестопанска цел (Националната фондация на горите в Tatoi) повече от 90% от имението Tatoi. Впоследствие, фондацията е подала жалба до Комисията, разглеждането от Съда на която предстои (Жалба № 39654/98). Безспорно Закон № 2215 от 1994 г. отменя споразумението от 1992 г., но по времето, когато е бил гласуван Законът от 1994 г. жалбоподателите са имали право на собственост върху по-малко от 10% от имението Tatoi.

69.  Жалбоподателите твърдят, че гората Bafi не е била дарена на Крал Джордж I, а е била закупена от него. В тази връзка, жалбоподателите се позовават на документи, които са достигнали до тяхното внимание, след приемането на доклада на Комисията, от който ясно се вижда, че гръцкото правителство е изразило намерение да дари гората Bafi на Крал Джордж I, но той не искал да придобие тази земя чрез дарение, а настоявал да я закупи на цена, определена от правителството. В случая е бил постигнат компромис, при който гората Bafi е била "предоставена" (а не "дарена") на Крал Джордж I. В замяна, той депозира 60 000 гръцки драхми с лихвен процент в Националната банка.

70.  Съдът отбелязва, че част от имението Tatoi първоначално е било закупено от Крал Джордж I като лично негова собственост. Към този имот впоследствие са били добавяни нови територии, вследствие прехвърлянето от гръцката държава на Крал Джордж I на земя, която била известна като гората Bafi (виж параграф 9 по-горе). Независимо от начина на придобиване на тези земи, оспорвани от страните, собствеността им е била уредена, както следва: През 1924 г. имението Tatoi, включително гората Bafi, е било принудително отчуждено от гръцката държава, без заплащане на компенсации. През 1936 г., след възстановяването на монархията, имението Tatoi се връща със закон във владение и собственост на Крал Джордж II. Това връщане на имотите включвало и земята Bafi, с изключение на площ от 3 785 000 кв.м., които по същото време били отделени за бездомни бежанци. Ето защо Съдът е на мнение, че с изключение на тази територия, която никога не е била върната на предшествениците на жалбоподателите като владение, земите на Tatoi са представлявали част от имотите, които са били отчуждени през 1994 г.

71.  Освен това Съдът не може да се съгласи с правителството, в частта от твърденията им, че по времето, когато Законът от 1994 г. е бил приет, жалбоподателите са имали право на собственост върху по-малко от 10% от Tatoi. Вярно е, че през 1992 г. големи части от имението са били дарени от първия жалбоподател на две фондации в полза на обществото и че територия с площ от 200 030 кв.м. е била продадена на гръцката държава. Въпреки това, Закон № 2215 от 1994 г. отменя споразумението от 1992 г. и обявява за нищожни и без законови последствия всички действия, извършени в съответствие с него (виж параграф 41 по-горе). Твърдението, че въпреки споразумението от 1992 г. да е било отменено от следващ закон, неговите правни последици са все още валидни и трябва да бъдат взети под внимание, не само е противоречиво само по себе си, но също работи срещу принципа lex posterior derogat anteriori.

72.  С оглед на гореизложеното, Съдът счита, че преди влизането в сила на Закон № 2215 от 1994 г. имението Tatoi, с изключение на територията от 3 785 000 кв. м., която е била отчуждена през 1924 г. и отделена за бездомните бежанци, е принадлежало на първия жалбоподател.

2.  Имотът Polydendri (на обща площ от приблизително 33 600 000  кв. м.)

73.  Съдът отбелязва, че правителството не оспорва, че  имението Polydendri е имало някакъв специален статут, сравним с този на именията Tatoi и Mon Repos. Няма доказателства, които да сочат, че правото на собственост, свързано с този имот, за което жалбоподателите са привели документи, не е изяснено (виж параграф 15 по-горе). Поради това Съдът счита, че преди влизането в сила на Закон № 2215 от 1994 г. имението Polydendri е било собственост на жалбоподателите.

3.  Имотът Mon Repos (на обща площ от около 238 000  кв. м.)

74.  Правителството твърди, че използването на този имот е било предоставено на Крал Джордж I, в качеството му на държавен глава, като кралските му функция са единствената  causa traditionis. Дори да приемем, че по силата на тези дарения, бившето кралско семейство е придобило право на собственост върху Mon Repos, прехвърлянето му както през 1864 г., така и през 1937 г. е имало правна валидност само при косвеното, но очевидно условие, че правоприемниците ще продължават да изпълняват своите функции.

Освен това, правителството твърди, че жалбоподателите не са можели да придобият право на собственост върху Mon Repos чрез узурпация (неправомерно присвояване на чуждо имущество), тъй като, считано от 9 септември 1915 г., гръцкото законодателство изрично изключва узурпацията като начин за придобиване на държавни имоти.

75.  Жалбоподателите твърдят, че този имот никога не е принадлежал на гръцката държава. Той е дарен на Крал Джордж I през 1864 г. от Общинския Съвет на остров Корфу, като признание за неговия принос за присъединяването на Йонийските острови към Гърция. Това дарение е признато изрично с нотариален акт № 7870 от 1887 г. Имотът е добавен към останалите територия чрез частни покупки на земя от Крал Джордж I и впоследствие от Крал Джордж II.

76.  Съдът приема, че първоначалното право на собственост върху Mon Repos е придобито чрез дарение, с което Общинският Съвет на остров Корфу прехвърля на Крал Джордж I правото на ползване върху това, което формира първата част на имота. Въпреки това, той отбелязва, че според обикновените разпоредби на гръцкото гражданско право, правото на собственост може да бъде придобито по най-различни начини, както чрез прехвърляне от предишния собственик, така и чрез дарение, което безспорно е един от валидните начини за прехвърляне и придобиване право на собственост. Освен това, Съдът счита, че Правителството не е успяло да докаже тезата си, че правомощията на Крал Джордж I като държавен глава са били единствената  causa traditionis за имението Mon Repos. Освен това, той отбелязва, че имението впоследствие е било разширено чрез последователно закупуване на земя, принадлежала на трети лица и че държавата изглежда не е имала участие в съответните договори. През 1937 г. имотите със закон се прехвърлят изцяло във владение и в притежание на принц Андреас. След поредица от прехвърляния, първият жалбоподател придобива всички права на собственост върху Mon Repos, по силата на собственоръчно подписаното завещание на баща си (виж параграф 20 по-горе).

77.  С оглед на горе-изложеното, Съдът счита, че преди влизането в сила на Закон № 2215 от 1994 г., имението Mon Repos е било собственост на първия заявител.

В.  Съответствие с Член 1 от Протокол № 1

1.  Дали е имало вмешателство в правото на собственост

78.  След като приема, че преди влизането в сила на Закон
№ 2215 от 1994 г. въпросното имущество e принадлежало на жалбоподателите, Съдът, също като Комисията, счита, че през 1994 г. е имало вмешателство в правото на жалбоподателите на мирно ползване на собствеността им, което е било равнозначно на "лишаването им" от притежания по смисъла на второто изречение от първия параграф на член 1 от протокол № 1.

Ето защо Съдът трябва да провери дали вмешателството, от което жалбоподателите се оплакват, може да бъде оправдано в съответствие с тази разпоредба.

2.  Дали намесата е била “предвидена от закона”

79.  Съдът подчертава, че първото и най-важно изискване на член 1 от Протокол № 1 гласи, че всяка намеса на държавните власти в мирното ползване на собствеността трябва да бъде законосъобразна: второто изречение от първия параграф разрешава отнемане на собственост само "при условията, предвидени в закона", а втората алинея отчита факта, че държавите може да имат правото да контролират използването на имуществото чрез прилагане на "закони". Нещо повече, върховенството на закона, един от основните принципи на демократичното общество, е заложено във всички членове на Конвенцията (виж решението Amuur v. France от 25 юни 1996 г., Доклади с решения и определения 1996-III, стр. 850-51, § 50).

80.  Правителството твърди, че както Законодателен декрет
№ 225 от 1973 г., така и Закон № 2215 от 1994 г. са имали характера на "закони" по смисъла на член 1 от Протокол № 1, тъй като са били достатъчно достъпни и достатъчно точни. Първият остава в сила след възстановяването на демокрацията, а вторият е гласуван в парламента след открити и демократични дебати. Безспорно и двата закона имат конкретен и индивидуален характер. Въпреки това, обстоятелствата по делото са уникални: във всяка млада република има само едно бившо кралско семейство. Положението на такава фамилия не може да се сравни с това на никое друго семейство. Законодателството, свързано с тяхното имущество, по дефиниция, се отнася само за това семейство; и все пак това не би могло да лиши законодателството от неговата легитимност.

81.  Закон № 2215 от 1994 г., твърдят жалбоподателите, при все че прави опит със задна дата да разреши отнемането на тяхната собственост, не носи същественото изискване на "закон", тъй като не само е имал произволен, наказателен и дискриминационен характер, но също така е нарушавал член 17 от гръцката Конституция, който изисква отнемането на имуществото да бъде в интерес на обществото и при заплащане на цялостна компенсация. Що се отнася до Законодателен декрет № 225 от 1973 г., жалбоподателите твърдят, че той е имал характера на произволен акт на конфискация от военната диктатура, който при всички случаи не е имал отношение към отнемането на тяхното имущество през 1994 г.

82.  Също като Комисията, Съдът счита, че Закон № 2215 от 1994 г представлява единственото правно основание за намесата, от която се оплакват жалбоподателите. Съдът отбелязва, че законът, на който се основава това вмешателство трябва да е в съответствие с вътрешното законодателство на договарящата държава, включително и на съответните разпоредби на Конституцията. Вярно, че в настоящия случай жалбоподателите оспорват конституционността на този закон пред националните съдилища и органите по Конвенцията и твърдят, че оспорваните разпоредби, тъй като са противоконституционни, не предлагат валидно правно основание за отнемане на имуществото, за което жалбоподателите се оплакват. Въпреки това, оплакванията на жалбоподателите за противоконституционност на Закон № 2215 от 1994 г. са били разгледани и отхвърлени от Специализираното отделение на Върховния съд в неговото решение от 25 юни 1997 г. (виж параграф 46 по-горе). Съдът отбелязва, че това е приоритет на националните органи и особено за съдилищата, да тълкуват и прилагат националното законодателство и да се произнасят по въпросите на конституционната съобразност. Като взема предвид решението на Специализираното отделение на Върховния съд, Съдът не може да приеме, че Закон № 2215 от 1994 г. е противоконституционен. За да обобщим, отнемането на имуществото е било предвидено от закона, както се изисква по член 1 от Протокол № 1.

3.  Дали намесата е била “в интерес на обществото”

83.  Съдът трябва да определи още дали това отнемане на притежания преследва легитимна цел "в интерес на обществото", по смисъла на второто правило по член 1 от Протокол № 1.

84.  Правителството твърди, че в допълнение към законните интереси на държавата за защита на горите и археологическите обекти на територията на трите спорни имота, Законът от 1994 г. е свързан с голям обществен интерес във връзка със запазване на конституционния статус на страната като република. Историята показва, че във всички премахнати европейски монархии, с изключение на частната собственост на крал Мануел II на Португалия, частните притежания на всички бивши монарси или императори са били отчуждавани по един или друг начин без компенсации или без цялостно обезщетяване. Нещо повече, причината, поради която законът, от който жалбоподателите се оплакват, влиза в сила едва през 1994 г. е просто, че сложните правни и политически въпроси, отнемат много време за решаване.

85.  Жалбоподателите твърдят, че отнемането на тяхното имущество не е част от нито една национална икономическа или социална програма и че Законът от 1994 г. сам по себе си не е обосновал необходимостта си. В частност, що се отнася до твърдението, че отнемането на тяхното имущество е било мотивирано от необходимостта за опазване на горите и археологическите обекти на територията на трите въпросни имения, жалбоподателите твърдят, че през всички тези години, когато съответните гори и археологически обекти са били във владение на кралското семейство, никога не е имало оплаквания по отношение на начина, по който те са били стопанисвани; по мнение на жалбоподателите - в този аргумент на правителството изцяло липсва достоверност. Освен това, те считат, че правителството не е обяснило как отнемането на частната собственост на бившия монарх е послужило на обществения интерес. Частната собственост на бившия монарх и семейството му по дефиниция не е свързана с бившата му роля на държавен глава и по никакъв начин не е свързана с конституционния преход от монархия към република. Във всеки случай, този преход се е състоял през 1975 г., почти двадесет години преди влизането в сила на Закон № 2215 от 1994 г. Жалбоподателите подчертават, че бившият крал на няколко пъти официално е признавал Гръцката Република, за която той не е представлявал каквато и да било заплаха. Освен това, по време на влизането в сила на Закона от 1994 г.  не е имало спорове между жалбоподателите и гръцката държава във връзка с имотите на жалбоподателите или каквито и да било други въпроси.

В светлината на гореизложеното, жалбоподателите считат, че Правителството не е успяло да предложи каквато и да било достоверна или достатъчна обосновка за отнемането на тяхното имущество, която е била мотивирана от политически или лични антипатии, а не от едно истинско желание да служат на обществения интерес,

86.  Комисията счита, че схващането на гръцката държава за наличието на политическа нужда от уреждане на въпросите, свързани с имуществото на бившето кралско семейство не би могло да се характеризира като явно неоснователно.

87.  Съдът е на мнение, че поради прякото познаване на тяхното общество и неговите потребности, националните власти по принцип са в по-добра позиция от международния съдия да оценят това, което е "в обществения интерес". Ето защо, съгласно системата за защита, създадена от Конвенцията, първоначалната преценка за наличието на проблем от обществен интерес, налагащ мерки за отнемане на имущество, е задача на националните органи. Тук, както и в други области, до които се простират гаранциите на Конвенцията, националните органи съответно се ползват с известна свобода на преценка.

Освен това, понятието "обществен интерес" задължително трябва да се разглежда в разширен смисъл. В частност, решенията, с които влизат в сила законите за отчуждаване на имущество често включват разглеждане на политически, икономически и социални въпроси. Съдът, констатирайки, че е естествено на законодателния орган да бъде предоставена широка свобода на преценка при изпълнението на социалната и икономическа политика, признава решението на законодателя във връзка с това какво е "в интерес на обществото", освен ако това решение е явно без разумна основа (вижте решението по делото James and Others v. the United Kingdom' от 21 февруари 1986 г., серия A № 98, стр. 32, § 46). Същото неизбежно се отнася, макар и не a fortiori, за такива фундаментални промени в конституционната система на една страна какъвто е преходът от монархия към република.

88.  Съдът отбелязва, че няма доказателства в подкрепа на аргумента на правителството за необходимостта от защита на горите и археологическите обекти. От друга страна, Съдът не се съмнява, че за гръцката държава е било наложително да реши проблем, за който се е считало, че ще бъде в ущърб на нейния статут като република. Фактът, че конституционният преход от монархия към република е преминал още през 1975 г., т.е. почти двадесет години преди влизането в сила на оспорвания закон, може да породи някои съмнения по отношение на причините за мерките, но това не е достатъчно, за да се лиши Закон № 2215 от 1994 г. от своята легитимност като крайна цел "в интерес на обществото".

4.  Пропорционалност на намесата

89.  При вмешателство в мирното ползване на притежанията трябва да се постигне справедлив баланс между нуждите, породени от общите интереси на общността и изискванията за защита на основните права на човека (вижте, наред с други дела - решението по делото Sporrong and Lönnroth v. Sweden от 23 септември 1982 г., серия A № 52, стр. 26, § 69). Загрижеността за постигане на този баланс е отразена в структурата на член 1 от Протокол № 1 като цяло, оттам включително и второто изречение, което следва да се разглежда в светлината на общия принцип, изразен в първото изречение. В частност, трябва да има разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и целта, която се преследва от всяка мярка за лишаване на лицето от неговата собственост (виж решението по делото Pressos Compania Naviera S.A. and Others v. Belgium от 20 ноември 1995 г., Серия A № 332, стр. 23, § 38).

Условията за компенсации по силата на съответното законодателство са съществени за преценката дали оспорваната мярка зачита необходимия справедлив баланс и по-специално, дали тя налага прекомерна тежест върху жалбоподателите. В тази връзка, Съдът вече установи, че отнемането на собственост без заплащане на сума, близка до стойността на имуществото обикновено представлява непропорционална намеса, а пълната липса на компенсации може да се счита за оправдана по силата на член 1 от Протокол № 1 само при изключителни обстоятелства (виж решението по делото Holy Monasteries v. Greece, от 9 декември 1994 г., серия А, №. 301-A, стр. 35, § 71).

90.  В настоящия случай, в Закон № 2215 от 1994 г. няма разпоредби за компенсации. Като отчита факта, че вече е установено, че въпросното вмешателство отговаря на изискванията за законност и не е произволно, липсата на компенсации не прави отнемането на имуществото на жалбоподателите  eo ipso  неправомерно (Виж a contrario решението по делото Papamichalopoulos and Others v. Greece (Член 50) от 31 октомври 1995 г., Серия A № 330-B, стр. 59-60, § 36). Следователно остава да се провери дали в контекста на законното отчуждаване, жалбоподателите е трябвало да понесат несъразмерна и прекомерна тежест.

91.  Правителството твърди, че при оценката за справедлив баланс и пропорционалност, Съдът следва да даде възможност на договарящата държава за широка свобода на преценка. Това е така, защото в член 1 от Протокол № 1 не е имало изискване за "необходимост", а решенията в тази област често участват в преценката по политически, икономически и социални въпроси, където възгледите в рамките на едно демократично общество може да не съвпадат поради основателни и истински различия. Свободата на преценка е особено голяма, когато, както тук, бившето кралско семейство е влязло във владение на съответните имоти по мотиви, основани на кралския им статус. Демократичната законодателна власт е имала право да прецени, че като част от конституционната уредба, бившето кралско семейство не е имало право да поиска компенсации (още по-малко пълно обезщетение) за това, което е придобило поради кралските си задължения. С други думи, изключителните обстоятелства - като например начина, по който имотът е бил придобит и използван, привилегиите, които в миналото са били предоставяни на бившето кралско семейство, освобождаването на кралските имоти от данъци и поддържането на последните за сметка на гръцката държава - оправдават липсата на компенсации.

92.  Във всеки случай, правителството отбелязва, че Закон № 2215 от 1994 г. косвено разглежда въпроса за компенсациите, като предвижда отписване на всички данъци, дължими на гръцката държава от бившето кралско семейство след 1974 г.. По този начин на бившето кралско семейство е било спестено плащането на значителни данъчни задължения. Освен това, Законодателен декрет № 225 от 1973 г., който Законът от 1994 г. оставя в сила, предвижда и парично обезщетение, в размер до 120 000 000 гръцки драхми. Тази сума е била предоставена на разположение на жалбоподателите, но никога не е била потърсена от тях, без съмнение по политически причини, свързани с желанието им да останат на трона.

93.  И накрая, Правителството твърди, че пазарната стойност на спорните имоти е била значително намалена. Както имението Tatoi, така и Polydendri включват земи от горския фонд, следователно имат специален статут на защитени: тяхното използване не е могло да бъде променено и те е трябвало винаги да си останат гори; не са могли да бъдат разделени на по-малки парцели земя; експлоатацията им е била под контрола на държавата. Следователно, не е имало купувачески интерес към тях и тяхната реална търговска стойност е била незначителна. Освен това, ограниченията по отношение на тяхната експлоатация, във връзка с високите разходи за поддръжка, охрана и експлоатационни разходи, са намалили тяхната реална пазарна стойност. Тяхната търговска стойност се е намалила допълнително от факта, че са включвали археологически обекти, които не са могли да бъдат използвани за търговски цели от частни лица. В тази връзка, правителството подчертава, че на територията на имението Mon Repos се е намирал голям археологически обект - Paleopolis, за който се е смятало, че е бил столица на феакийците през Античността. Поради тази причина, Министерството на културата вече е било определило 23 хектара от имението за защитена територия.

94.  Жалбоподателите твърдят, че отнемането на тяхното имущество, без да се предвижда изплащане на обезщетение е било изцяло непропорционално. Те са отчели, че като въпрос на правни принципи и логика, начинът на придобиване на собственост не е имал влияние върху степента, до която пропорционалността е изисквала да има компенсация за отнемането й. Фактът, че дадено лице е придобило даден имот като дарение или по наследство, не означава, че имотът не е имал стойност за собственика, за да може да му бъде отнето без компенсации. Изискването за пропорционалност изисква собственикът да получи справедливо обезщетение за това, което е загубил, независимо от това как той (или неговите предшественици по титул) са придобили имота, който е отнет.

95.  Освен това, жалбоподателите твърдят, че привилегиите, предоставени на бившия крал и неговото семейство в миналото, заради положението на бившия крал като държавен глава, или данъчните облекчения, които са били на разположение на кралското семейство, не са имали отношение към въпроса за пропорционалността, от гледна точка на произволното отнемане на тяхната частна собственост. Това важи още по-малко (a fortiori) по отношение на привилегиите или данъчните облекчения, които може да са били на разположение на предшествениците на жалбоподателите и които не са били предоставени на самите жалбоподатели; освен това, от 1974 г. насам, жалбоподателите не са ползвали никакви данъчни привилегии. Във всеки случай, това не е дело, при което има насрещни претенции както между кредитор и длъжник, които вероятно биха могли да бъдат приспаднати една спрямо друга, за да бъде погасен или намален искът на кредитора. Правителството е било задължено в рамките на гръцката конституция и на конвенцията да обезщети жалбоподателите за стойността на тяхното имущество. Не е имало реципрочни или взаимни задължения, които да бъдат приспаднати.

96.  И накрая, жалбоподателите оспорват аргумента на правителството, че спорните имоти са имали много ниска търговска стойност.

97.  Комисията стига до заключението, че Закон № 2215 от 1994 г. не запазва справедливия баланс между различните разглеждани интереси, както се изисква според член 1 от Протокол № 1.

98.  Съдът счита, че правителството не е успяло да даде убедително обяснение защо гръцките власти не са предоставили никаква компенсация на жалбоподателите за отнемането на тяхното имущество. Той приема, че гръцката държава може съвсем добросъвестно да е преценила, че са били налице извънредни обстоятелства, оправдаващи липсата на компенсации, но тази преценка не е обективно обоснована.

На първо място, Съдът посочва, че поне част от отчуждените имоти са били закупени като право на собственост от предшествениците на жалбоподателите и изплатени с техни частни средства. Освен това, последно са били предвидени компенсации на отчужденото имущество през 1973 г. Ето защо, Съдът счита, че жалбоподателите са имали легитимно очакване да бъдат компенсирани от гръцкия законодателен орган за отнемането на техните имоти.

Освен това, що се отнася до аргумента на правителството, че въпросът за компенсациите е косвено застъпен, Съдът отбелязва, че на първо място компенсациите, предвидени от Законодателен декрет № 225 от 1973 г., са без значение за настоящото дело, а Закон № 2215 от 1994 г. е единственото правно основание за вмешателството, от което жалбоподателите се оплакват. Също така не може обстоятелствата, на които се позовава правителството да се считат за изплащане на компенсации. В това отношение Съдът е съгласен с твърдението на жалбоподателите, че в контекста на въпросното отчуждаване не съществуват реципрочни или взаимни задължения, които да бъдат приспаднати едно спрямо друго. Привилегиите, предлагани в миналото на кралското семейство или освобождаването от данъци и отписването на всички данъци, дължими от бившето кралско семейство нямат пряко отношение към въпроса за пропорционалността, но биха могли да бъдат взети предвид, с оглед на точната преценка на претенциите на жалбоподателите за справедливо обезщетение по смисъла на член 41 от Конвенцията.

99.  Ето защо Съдът е на мнение, че липсата на компенсации при отнемане на собствеността на жалбоподателите е в ущърб на жалбоподателите, справедливия баланс между защитата на собствеността и изискванията на обществения интерес.

Следователно е налице нарушение на Член 1 от Протокол № 1.

ii.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 14 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛЕН 1 ОТ ПРОТОКОЛ
No. 1

100.  Жалбоподателите се оплакват, че са били жертви на дискриминация по отношение упражняването на техните права на собственост, защитени от член 1 на Протокол № 1, в нарушение на член 14 от Конвенцията. Член 14 на Конвенцията гласи както следва:

"Упражняването на човешките права и свободи според Конвенция[та] на ООН следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак."

101.  Жалбоподателите твърдят, че Закон № 2215 от 1994 г. е единствена по рода си мярка, насочена конкретно към една фамилия. Самият закон не съдържа обяснение защо е приет, но е ясно, че това е било мотивирано от лични и политически антипатии към жалбоподателите, на основание на статута им като членове на кралското семейство. Те считат, че са били набелязани да бъдат обект на неблагоприятно отношение, основано на отмъстителни и наказателни причини и че в това различно отношение липсва всякакво обективно и разумно оправдание.

102.  Правителството твърди, че Закон № 2215 от 1994 г. e насочен изключително към бившето кралско семейство, защото няма други такива лица, които да са били в сходно положение и да са се ползвали с такива привилегии и облаги, и които е било наложително да бъдат преразгледани при премахване на монархията и възстановяване на демокрацията.

103.  С оглед на констатацията за нарушение правото на жалбоподателите на мирно ползване на собственост (виж параграф 99 по-горе), Съдът, също като Комисията, не счита за необходимо да разглежда твърдението на жалбоподателите за нарушение на член 14 от Конвенцията във връзка с член 1 от протокол № 1.

III.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

104.  Член 41 от Конвенцията гласи, че:

"Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна."

105.  Като основна претенция, жалбоподателите търсят отмяна на Закон № 2215 от 1994 г. и връщането на спорните имоти, заедно с обезщетение за неимуществени вреди, както разходи и разноски за доказване на техните права. В случай, че имотите не бъдат върнати, жалбоподателите споменават, че не виждат причина размерът на компенсациите да бъде по-малък от пълната актуална стойност на имота.

В частност, жалбоподателите претендират за сумата от 165 562 391 740 гръцки драхми за недвижимото си имущество, както и 3 416 330 лири стерлинги (британски лири) за личното си движимо имущество (мебели, картини, книги и т.н.). Те претендират още за 100 000 британски лири за неимуществени вреди, но на основание, че тази сума е трябвало да се даде на жертвите на земетресението, което е ударило Атина през септември 1999 г. И на последно място, те претендират за 644 502.42 британски лири във връзка с разходите и разноските в националните съдилища и пред институциите по Конвенцията до датата на съдебното заседание пред Съда.

106.  Правителството твърди, че ако Съдът установи нарушение на член 1 от Протокол № 1, ще бъде необходимо да се даде възможност на страните да представят по-нататъшните си становища по въпроса за справедливо обезщетение.

107.  Съдът счита, че въпросът за прилагането на член 41 не е готов за произнасяне на решение. В съответствие с това, неговото решаване се отлага и се определя последващата процедура, като следва да се вземе предвид всяко споразумение, което може да бъде постигнато между правителството и жалбоподателите (Правило75 § 1 от Правилника на Съда).

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ

1.  Поддържа становището с петнадесет гласа към два, че е налице нарушение на Член 1 от Протокол № 1;

 

2.  Приема единодушно, че не е необходимо да се разглежда оплакването на жалбоподателите съгласно член 14 от Конвенцията във връзка с член 1 от Протокол № 1;

 

3.   Приема единодушно, че въпросът за прилагането на член 41 не е готов за решаване; съответно

(а) отлага решаването на посочения въпрос в цялост;

(б) приканва правителството и жалбоподателите да представят, в рамките на следващите шест месеца, писмените си становища по въпроса и в частност да уведомят Съда за всяко споразумение, което могат да постигнат;

(в) отлага по-нататъшната процедура и упълномощава Председателя на Голямата Камара с правомощия да определя същата, ако е необходимо.

 

Изготвено на английски и френски език и обявено в открито съдебно заседание в Сградата на Съда по правата на човека в Страсбург на 23 ноември 2000 г.

                                                                           Лузиус Вилдхабер (Luzius Wildhaber)
                                                                                                  Председател
Мауд де Боер-Букичио (Maud de Boer-Buquicchio)
       Заместник-секретар

 

В съответствие с член 45, § 2 от Конвенцията и Правило 74 § 2 от Правилника на Съда, частичното особено мнение на Г-н Кумантос (Koumantos), към което се присъедини и Г-н Зупанчич (Zupancic), е приложено към настоящото решение.

            L.W.
            M.B.

ЧАСТИЧНО ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ КУМАНТОС (KOUMANTOS), КЪМ КОЕТО СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА И СЪДИЯ ЗУПАНЧИЧ (ZUPANCIC)

(Превод)

Гласувам против установеното нарушение на Член 1 от Протокол № 1. Член 1 е предназначен да защитава частната собственост, принадлежаща на физически или юридически лица. Той не се прилага за имуществото, предоставено на определени лица във връзка с публичните им задължения, дори когато това имущество запазва също и някои характеристики, защитавани от частното право. В такива случаи имотът подлежи на режим sui generis  (единствен по рода си), отчасти публичен и отчасти частен, което изключва прилагането на член 1 от Протокол № 1.

Такъв е случаят и по отношение на имуществото на бившето кралско семейство на Гърция, поради следните причини, които се прилагат за всички отделни имоти, съставляващи тези притежания: (а) Голяма част от съответната собственост произхожда от дарения от държавата или други публични субекти, които не биха били направени и не биха могли да бъдат направени в рамките на Конституцията, ако правоприемникът не е изпълнявал кралските си правомощия;
(б) Тези притежания винаги са били обект на благоприятен и специален режим по отношение на правилата за наследяване, данъчното облагане (данък наследство, данък прехвърляне и до 1974 г. - подоходно облагане), процесуални и материални привилегии (няма давностен срок за претенции, няма придобиване поради незаконно владение, наказателни санкции за нарушаване чужди права на владение), разходите за поддръжка и възнаграждения на персонала, нает там; (в) Винаги, когато политическите обстоятелства са били благоприятни, правата на кралското семейство за притежание на това имущество са били потвърждавани със специални закони, които биха били излишни, ако тези права са били защитени единствено от "стандартното" гражданско право; (г) Законодателен декрет № 72  от 1974 г. (след падането на диктатурата и повторното установяване на демокрация), предвижда специално администриране на кралските владения "до окончателното определяне на формата на управление", като по този начин изрично се обвързва съдбата на тези притежания с формата на управление (република или монархия).

По отношение на конкретните притежания на бившото кралско семейство, трябва да бъдат взети под внимание следните факти: (а) В самото начало имотът Mon Repos в Корфу е бил предоставен на разположение на краля за негово "ползване"; (б) В завещанието, подписано от Крал Джордж I през 1904 г. се посочва, че имотът Tatoi е трябвало да бъде използван за "постоянна резиденция на  тогавашния крал на елините"; (в) Когато през 1917 г., Крал Константин е трябвало да абдикира в полза на втория си син, който става крал Александър I, последният придобива имота в Tatoi, докато баща му все още е жив, въпреки наличието на сънаследници, както е определено от "стандартното" гражданско право; (г) След смъртта на Александър I през 1920 г. и връщането на Константин I на трона, имението Tatoi преминава отново във владение на Константин, а не във владение на наследниците на Александър I; (д) след смъртта на Константин I, имението Tatoi се прехвърля на първородния му син и наследник на трона, а не към другите му наследници.

В допълнение на това, имението Tatoi трябва да остане извън обхвата на настоящата жалба, тъй като (а) този имот е предмет на друга жалба, която е подадена от фондацията, на която е дарен този имот и ще бъде разгледана от Съда като такъв и (б) Жалбоподателят сам изрично е декларирал, че жалбата му не се отнася до този имот (виж представеното от жалбоподателя изложение с дата 12 април 2000 г., бележка под линия №16).