Номер на жалба: 4916/07, 25924/08, 14599/09

Членове от Конвенцията: (Чл. 11) Свобода на събранията и сдружаването, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (Чл. 14) Забрана на дискриминацията, (Чл. 11-1) Свобода на мирни събрания, (Чл. 11-2) Необходими в едно демократично общество, (Чл. 11-2) Предотвратяване на безредици, (Чл. 11-2) Защита на морала, (Чл. 14) Дискриминация, (Чл. 13) Ефикасни правни средства, (Чл. 14) Друг признак

По делото Алексеев срещу Русия,

Европейският съд по правата на човека (Първо отделение), заседаващ в състав:

          Христос Розакис (Christos Rozakis), Председател,
          Нина Вайич (Nina Vajić),
          Анатолий Ковлер (Anatoly Kovler),
          Елизабет Щайнер (Elisabeth Steiner),
          Ханлар Хаджиев (Khanlar Hajiyev),
          Дийн Шпилман (Dean Spielmann),
          Свер Ерик Йебенс (Sverre Erik Jebens), съдии,
и Андре Вампах (André Wampach), Заместник-секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 30 септември 2010 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по три жалби (№4916/07, 25924/08 и 14599/09) срещу Руската федерация, подадени в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от руски гражданин, г-н Николай Александрович Алексеев („жалбоподателя“), на 29 януари 2007 г., 14 февруари 2008 г. и 10 март 2009 г.

2.  Жалбоподателят е представляван от г-н Д. Г. Бартенев, адвокат, практикуващ в Санкт Петербург. Руското правителство („Правителството“) се представлява от г-н Г. Матюшкин, представител на Руската федерация в Европейския съд по правата на човека.

3.  Жалбоподателят твърди, че е извършено нарушение на неговото право на мирно събиране във връзка с многократната забрана върху публичните събития, които той организира през 2006, 2007 и 2008 г. Той също така се оплаква, че не е имал ефективно средство за защита срещу твърдяното нарушаване на неговата свобода на събиране и че отношението на московските власти към неговите заявления за провеждане на събитията е било дискриминационно.

4.  На 17 септември 2009 г. Съдът решава да уведоми Правителството за жалбите. Освен това той решава да се присъедини към жалбите и да се произнесе едновременно по допустимостта и съществото на жалбите.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

5.  Жалбоподателят е роден през 1977 г. и живее в Москва. Той е активист за гей права.

A. Прайд и демонстрация на 27 май 2006 г.

6.  През 2006 г. жалбоподателят, заедно с други лица, организира шествие за привличане на общественото внимание към дискриминацията срещу малцинството на гейовете и лесбийките в Русия, насърчаване зачитането на правата и свободите на човека и призоваване към толерантност към това малцинство от страна на руските власти и обществеността като цяло. През тази година шествието носи името „Шествие на гордостта“ и „гей прайд“ в последващите, за да възпроизведе подобни събития, провеждани от хомосексуалните общности в големите градове по света. Датата на шествието, 27 май 2006 г., също е избрана така че да отбележи годишнината от премахването на наказателната отговорност в Русия за извършването на хомосексуални действия.

7.  На 16 февруари 2006 г. новинарска агенция „Интерфакс“ публикува изявление на г-н Цой, прессекретар на кмета на Москва, в смисъл, че „управата на Москва не [би] помислило дори да позволи провеждането на гей парад“. „Интерфакс“ цитира също така следните думи на г-н Цой: „Кметът на Москва, г-н Лужков, категорично заяви: управата на столицата няма да позволи да се проведе гей парад под каквато и да било форма, независимо дали открито или прикрито [като демонстрация за правата на човека] и всеки опит да бъде проведено неразрешено действие ще бъде смазан“.

8.  На 22 февруари 2006 г. „Интерфакс“ цитира кмета на Москва, който казва по друг повод, че ако получи искане за провеждане на гей парад в Москва, би наложил забрана върху него, защото не иска „да разбуни обществото, което е зле настроено към такива събития от живота“, и добавя, че самият той счита хомосексуалността за „неестествена“, въпреки че се „опитвал да проявява толерантност към всичко, което се случва в човешкото общество“.

9.  На 17 март 2006 г. първият заместник-кмет на Москва пише на кмета за предстоящата кампания за провеждане на гей парад в Москва през месец май същата година. Тя смята, че допускането на събитието би противоречало на здравето и морала, както и на волята на многобройните вносители на петиции, които са протестирали срещу идеята за насърчаване на хомосексуалността. След като отбелязва, че Федералният закон за събранията, митингите, демонстрациите, шествията и протестите („Закон за събранията“) не предвижда възможността да се забрани събитието, тя заявява, че властите биха могли да предложат да се промени мястото или времето или че ако събитието се окаже истинска обществена заплаха, то може да бъде прекъснато. Тя иска съгласието на кмета за създаването на ефективен план за действие за предотвратяване на всякакви действия – публични или други – насочени към насърчаване или провеждане на гей парад или фестивал.

10.  На 24 март 2006 г. кметът на Москва инструктира първия си заместник, пет други длъжностни лица от кабинета си и всички префекти на Москва „да предприемат ефективни мерки за превенция и възпиране на всякакви гей-ориентирани публични или масови действия в столицата”. Той призова да бъдат направени предложения за действие въз основа на законодателната и нормативна рамка и настоява за „активна медийна кампания и социални реклами с използването на петиции, подадени от физически лица и религиозни организации“.

11.  На 15 май 2006 г. организаторите подават уведомление до кмета на Москва, в което се посочва датата, часа и маршрута на планираното шествие. То трябва да се състои между 15.00 и 17.00 часа на 27 май 2006 г., с приблизително 2 000 участници, които да изминат маршрута от Пощенската служба на Москва по улица „Мясницкая“ до Лубянския площад. Организаторите се задължават да си сътрудничат с правоохранителните органи за осигуряване на безопасността и спазване на обществения ред от страна на участниците и да се съобразят с разпоредбите относно ограничаването на нивата на шума при използване на високоговорители и озвучителна техника.

12.  На 18 май 2006 г. Отделът за връзка с органите за сигурност на Московската община информира жалбоподателя за отказа на кмета да разреши организирането на шествието на основания, свързани с обществения ред, предотвратяването на безредици и защитата на здравето, морала и правата и свободите на другите. В отказа по-конкретно се твърди, че срещу шествието са подадени множество петиции от представители на законодателни и изпълнителни държавни органи, вероизповедания, казашки старейшини и други лица; следователно е вероятно шествието да предизвика негативни реакции и протести срещу участниците, които биха могли да се превърнат в граждански безредици и масови бунтове.

13.  След получаване на горепосочения отговор, организаторите подават уведомление за организиране на друго събитие на същата дата и час като шествието, за което е отказано разрешение. Те информират префектурата за своето намерение да организират протест в парка на Лубянския площад.

14.  На 19 май 2006 г. жалбоподателят оспорва пред съда решението на кмета от 18 май 2006 г., с което се отказва провеждането на шествието.

15.  На 23 май 2006 г. заместник-префектът на Централния административен окръг на Москва издава отказ за организирането на протеста на същите основания като тези, посочени при отказа за провеждане на шествието.

16.  На 26 май 2006 г. „Интерфакс“ цитира кмета на Москва, който казва в интервю за радио станция „Рашън Рейдио“, че в Москва няма да бъде позволен никакъв гей парад при никакви обстоятелства „докато той е кмет на града“. Той заявява, че и трите „основни“ вероизповедания – „Църквата, Джамията и Синагогата“ – са против и че това е абсолютно неприемливо в Москва и в Русия за разлика от „някоя западна държава, която е по-прогресивна в тази сфера“. Той казва и следното: „По този начин работи моралът. Ако някой се отклонява от нормалните принципи, [в съответствие с които] е организиран сексуалният и полов живот, това не трябва да бъде демонстрирано публично и не трябва всеки потенциално нестабилен да бъде поканен.“ Той твърди, че 99,9% от населението на Москва подкрепя забраната.

17.  В същия ден Районният съд на Тверски район в Москва отхвърля жалбата на жалбоподателя. Той се позовава на разпоредбите в Закона за събранията относно органите, които отговарят за осигуряване на сигурността на мероприятията (раздели 12 и 14), които имат право да предложат промяна на времето или мястото, или и двете, на предложено събитие от съображения за сигурност (раздел 12). Той също така отбелязва, че публични мероприятия могат да се провеждат на което и да било подходящо място, освен ако не заплашват да причинят срутване на сгради или строежи или не пораждат рискове за безопасността на участниците в него (раздел 8). След това отбелязва правото на организаторите да проведат събитието на мястото и във времето, посочено в уведомлението до властите, или на мястото и във времето, договорени с властите, ако те са предложили промяна, и заявява, че провеждането на мероприятието е забранено, ако уведомлението не е било подадено навреме или ако организаторите не са се съгласили да се промени мястото или времето, предложени от властите (раздел 5). Накрая съдът отбелязва, че на организаторите, длъжностните или други лица е забранено да се намесват в изразяването на становище от страна на участниците в публичното събитие, освен ако не нарушават обществения ред или не противоречат на формата на събитието (раздел 18). Въз основа на тези разпоредби той заключава, че властите могат да забранят дадено публично събитие от съображения за сигурност и че е било задължение на организаторите да подадат уведомление, което да предлага промяна на мястото и времето за разглеждане от властите. Той смята, че за отказа да се проведе събитието в настоящия случай има легитимни основания и че правото на жалбоподателя да провежда събрания и други публични мероприятия не е било нарушено.

18.  Жалбоподателят подава жалба като се позовава на раздел 12 от Закона за събранията, който налага задължение на властите, а не на организаторите, да отправят мотивирано предложение за промяна на мястото или времето на събитието, както е посочено в уведомлението. Той също така оспорва констатацията, че забраната е оправдана от съображения за сигурност, като твърди, че опасенията за сигурността биха могли да бъдат разрешени, като се осигури защита на участниците в събитието.

19.  На 27 май 2006 г. жалбоподателят и няколко други лица участват в конференция в чест на Международния ден срещу хомофобията, на която те обявяват намерението си да се съберат в Александровската градина и да положат цветя на военния мемориал, Гроба на незнайния воин, както твърдят, за да почетат жертвите на фашизма, включително жертвите гейове и лесбийки, както и да проведат петнадесетминутна демонстрация пред кабинета на московския кмет, за да протестират срещу забраната на шествието и демонстрацията.

20.  По-късно на същия ден жалбоподателят и около петнадесет други лица пристигат в Александровската градина и откриват, че портите са затворени и полицията контролира достъпа. Според жалбоподателя има около 150 полицаи от мобилния специален отряд за борба с масови безредици (ОМОН), както и около сто лица, протестиращи срещу поставянето на цветя, планирано от жалбоподателя и другите участници.

21.  Жалбоподателят е арестуван и отведен в полицейското управление, за да бъде обвинен в административно престъпление за нарушаването на условията за провеждане на демонстрация.

22.  Междувременно другите участници в събитието за полагане на цветя се отправят към кабинета на кмета, а протестиращите ги преследват и атакуват. Съобщено е, че няколко лица са претърпели леки наранявания. Според жалбоподателя ОМОН арестува около сто лица, участвали в нападенията на участниците в събитието.

23.  Жалбоподателят подава два доклада от НПО относно събитията на 27 май 2006 г., единият изготвен от Международната асоциация на гейовете и лесбийките, а другият - от Хюман Райтс Уоч . Тези доклади потвърждават разказаното от жалбоподателя по повод събитията.

24.  На 31 май 2006 г. „Интерфакс“ цитира кмета на Москва, който казва в телевизионно интервю: „Тези гейове, които се опитваха да положат цветя на Гроба на незнайния воин... това е провокация. Това беше оскверняване на свещено място“ и потвърждава заклеймяването на действията от страна на обществото като цяло.

25.  На 16 юни 2006 г. жалбоподателят оспорва пред съда отказа на префектурата от 23 май 2006 г. да позволи демонстрацията. На 22 август 2006 г. Таганският районен съд в Москва отхвърля жалбата като констатира, че забраната е била оправдана от съображения за сигурност. Жалбоподателят обжалва.

26.  На 19 септември 2006 г. Московският градски съд разглежда апелационната жалба срещу решението от 26 май 2006 г. Той потвърждава решението на предходната съдебна инстанция като законосъобразно и оправдано с оглед на обстоятелствата.

27.  На 28 ноември 2006 г. Московският градски съд разглежда апелационната жалба срещу решението от 22 август 2006 г. и я отхвърля на същите основания.

B.  Прайд и демонстрация на 27 май 2007 г.

28.  През 2007 г. жалбоподателят, заедно с други лица, решава да организира шествие, подобно на това, което се е опитал да организира през 2006 г.

29.  На 15 май 2007 г. организаторите подават уведомление до кмета на Москва, в което се посочват датата, часа и маршрута на планираното шествие и неговата цел, които са идентични на тези на шествието, предложено предходната година, с изключение на това, че очакваният брой на участниците е 5 100.

30.  На 16 май 2007 г. Отделът за връзка с органите за сигурност на Московска община информира жалбоподателя, че му се отказва разрешение да проведе шествието на основание потенциално нарушаване на обществения ред и насилие срещу участниците, като се позовава на събитията от предходната година. Организаторите са предупредени, че при провеждане на събитието без разрешение отговорността би била тяхна.

31.  След получаване на горепосочения отговор, организаторите подават уведомление с оглед организиране на други събития на същата дата и в същия час като шествието, за което им е отказано разрешение. Те информират префекта на Централния административен окръг на Москва за своето намерение да проведат демонстрация пред кабинета на кмета на Москва на Тверския площад и в Новопушкинския парк.

32.  На 23 май 2007 г. организаторите са информирани, че префектът е отказал разрешение за провеждане на демонстрации и на двете места на основание опазване на обществения ред, предотвратяване на безредици и защитата на здравето и морала, както и правата и свободите на другите. Те са предупредени, че ще бъдат държани отговорни за провеждане на неразрешени демонстрации.

33.  На 26 май 2007 г. на годишната конференция „ЛГБТ правата са човешки права“ жалбоподателят и няколко други лица обявяват, че ще се срещнат на следващия ден пред кабинета на кмета на Москва, за да подадат петиция заедно в знак на протест срещу забраната на шествието и демонстрацията.

34.  На 27 май 2007 г. жалбоподателят и около двадесет други лица са спрени от полицията, докато се опитват да доближат кабинета на кмета. Жалбоподателят и други двама мъже са задържани в полицейското управление за двадесет и четири часа по обвинения, че са извършили административно престъпление, свързано с неподчинение на законно разпореждане от страна на полицията. На 9 юни 2007 г. жалбоподателят е признат за виновен за административното престъпление и трябва да плати глоба от 1 000 рубли. Това решение е потвърдено от Тверския районен съд на 21 август 2007 г.

35.  На 30 май 2007 г. жалбоподателят оспорва пред съда решението от 16 май 2007 г., взето от кмета на Москва, да откаже провеждането на шествието. По-специално той твърди, че в съответствие със Закона за събранията властите нямат право да забраняват публични мероприятия, а биха могли само да предложат промяна на тяхното време и място, което в настоящия случай те не са направили. Той също така твърди, че официално неодобрение на целта на публичното мероприятие само по себе си не е достатъчно основание за забрана в едно демократично общество.

36.  На 26 юни 2007 г. жалбоподателят оспорва пред съда решението на префектурата от 23 май 2007 г. за отказ на демонстрацията.

37.  На 24 август 2007 г. Таганският районен съд в Москва отхвърля жалбата относно забраната на демонстрацията, като констатира, че забраната е била оправдана от съображения за сигурност. Това решение е потвърдено на 8 ноември 2007 г. от Московския градски съд.

38.  На 4 септември 2007 г. Тверският районен съд отхвърля жалбата на жалбоподателя, като приема основанията за забраната на шествието и потвърждава законността на актовете на властите. Това решение е потвърдено на 6 декември 2007 г. от Московския градски съд.

C. Прайдове през месец май 2008 г. и демонстрации през месец май и юни 2008 г.

39.  През 2008 г. жалбоподателят, заедно с други лица, решава да организира няколко шествия, подобни на тези, които се е опитал да организира предишните две години.

40.  На 18 април 2008 г. организаторите подават уведомление до кмета на Москва, в което се посочват датата, часа и маршрута на десет планирани шествия, които да се проведат на 1 и 2 май 2008 г. в центъра на Москва.

41.  На 24 април 2008 г. Oтделът за връзка с органите за сигурност на Московската община информира жалбоподателя, че му се отказва разрешение да проведе всички шествия на основание потенциално нарушаване на обществения ред и насилие срещу участниците.

42.  След като получават горепосочения отговор, на 22 април 2008 г. организаторите подават уведомление с оглед провеждането на още петнадесет шествия от 3 до 5 май 2008 г.

43.  На 28 април 2008 г. Отделът за връзка с органите за сигурност на Московска община информира жалбоподателя, че разрешението да проведе петнадесетте шествия също му е отказано на същите основания.

44.  Жалбоподателят подава множество алтернативни предложения за провеждане на шествията на различни дати през месец май 2008 г. и на различни места. На тези предложения получава откази на същите основания, както следва:

(i) молби от 25 и 28 април 2008 г. (общо 30 шествия), получили отказ на 5 май 2008 г.;

(ii) молба от 30 април 2008 г. (20 шествия), получила отказ на 7 май 2008 г.;

(iii) молба от 5 май 2008 г. (20 шествия), получила отказ на 8 май 2008 г.;

(iv) молба от 8 май 2008 г. (15 шествия), получила отказ на 13 май 2008 г.;

(v) молба от 12 май 2008 г. (15 шествия), получила отказ на 16 май 2008 г.;

(vi) молба от 15 май 2008 г. (15 шествия), получила отказ на 21 май 2008 г.;

(vii) молба от 19 май 2008 г. (15 шествия), получила отказ на 23 май 2008 г..

45.  На 16 май 2008 г. жалбоподателят подава уведомление до Президента на Русия за намерението си да проведе шествие в Александровската градина на 31 май 2008 г. Не получава отговор на уведомлението.

46.  От 28 април 2008 г. до 17 юни 2008 г. жалбоподателят предприема няколко съдебни действия за обжалване на решенията на кмета на Москва, които забраняват провеждането на шествията. Тверският районен съд присъединява жалбите и на 17 септември 2008 отхвърля иска на жалбоподателя, като приема основанията за забраните на шествията и потвърждава законността на действията на властите. Това решение е потвърдено на 2 декември 2008 г. от Московския градски съд.

47.  Междувременно жалбоподателят прави опит да организира и демонстрацияс цел призив за повдигане на наказателни обвинения срещу кмета на Москва за възпрепятстване на провеждането на публични мероприятия. Демонстрацията, която се предвижда да се проведе на 17 май 2008 г., е забранена на 13 май 2008 г. на същите основания като тези, посочени за предходните събития. Това решение е преразгледано и потвърдено от Таганския районен съд на 22 юли 2008 г. и, след обжалване, от Московския градски съд на 14 октомври 2008 г.

48.  На 1 юни 2008 г. жалбоподателят, заедно с група от двадесет лица, провежда демонстрация на улица „Болшая Никитская“ в продължение на около десет минути.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО

49.  Член 30 от Конституцията на Руската федерация предвижда, че всеки има право на свобода на сдружаване. Член 55 § 3 предвижда, че правата и свободите могат да бъдат ограничени от федералните закони за защита на конституционните принципи, обществения морал, здравето и правата и законните интереси на другите, както и за да се гарантира отбраната и сигурността на държавата.

50.  Федералният закон за събранията, митингите, демонстрациите, шествията и протестите (№54-FZ от 18 август 2004 г. – „Законът за събранията“) предвижда следното в приложимата си част:

Раздел 5:  Организиране на публично мероприятие

„...

3.  Организаторът на публично мероприятие има право:

(i) да провежда митинги, демонстрации, шествия и протести на места и по време, посочени в уведомлението за провеждане на публично мероприятие, или съгласно промените от страна на изпълнителния орган на субекта на Руската федерация или общинския орган; да провежда събрания на място, което е специално определено или адаптирано, за да гарантира сигурността на гражданите по време на провеждането на такива събрания;

...

(v) при провеждането на събрания, митинги, демонстрации и шествия, да използва звукоусилвателни технически устройства (аудио, видео и друго оборудване) с ниво на звука, съответстващо на стандартите и нормите, установени в Руската федерация.

4.  Организаторът на публичното мероприятие трябва:

(i) да представи на изпълнителния орган на субекта на Руската федерация или на общинския орган уведомление за провеждане на публично мероприятие в съответствие с процедурата, описана в чл. 7 на настоящия Федерален закон;

(ii) не по-късно от три дни преди провеждането на публичното събитие (освен в случай на събрание или демонстрация, проведени от един участник) да уведоми в писмена форма изпълнителния орган на субекта на Руската федерация или на общинския орган за приемането (или неприемането) на неговото предложение за промяна на мястото и/или времето на публичното мероприятие, посочено в уведомлението за мероприятието;

(iii) да гарантира спазването на условията за провеждане на публично мероприятие, посочени в уведомлението за мероприятието или на условия, променени в резултат на споразумение, постигнато с изпълнителния орган на субекта на Руската федерация или с общинския орган;

(iv) да изисква от участниците в публичното мероприятие да спазват обществения ред и условията за провеждане на публичното мероприятие. Лицата, които не спазят законовите изисквания на организатора на публичното мероприятие, могат да бъдат изгонени от мястото на публичното мероприятие;

(v) да гарантира, в рамките на своята компетентност, обществения ред и сигурността на гражданите при провеждането на публичното мероприятие и в случаите, посочени в настоящия Федерален закон, да изпълнява задълженията си заедно с упълномощения представител на изпълнителния орган на субекта на Руската федерация или на общинския орган и с упълномощения представител на Министерството на вътрешните работи и да спазва всички техни законови изисквания;

...

5.  Организаторът на публичното мероприятие няма право да го провежда, ако уведомлението относно провеждането му не е подадено в срок или не е постигнато споразумение с изпълнителния орган на субекта на Руската федерация или на общинския орган относно тяхното мотивирано предложение за промяна на мястото и/или времето на публичното мероприятие.“

Раздел 8:  Място на провеждане на публично мероприятие

„Публично мероприятие може да се проведе на всяко подходящо място, ако неговото провеждане не създава заплаха от срутването на сгради или конструкции или други заплахи за сигурността на участниците в публичното мероприятие. Условията относно забрани или ограничения върху провеждането на публично мероприятие на конкретни места могат да бъдат определени във федералните закони.

...“

Раздел 12:  Задължения на изпълнителния орган на субекта на Руската федерация и на общинския орган

„1.  Изпълнителният орган на субекта на Руската федерация и общинският орган, при получаване на уведомление за публичното мероприятие, трябва:

...

(ii) да информират организатора на публичното мероприятие в срок от три дни от получаването на уведомлението за провеждане на мероприятието (или, ако уведомлението за провеждане на демонстрация от група лица е подадено в срок от по-малко от пет дни преди неговата предвидена дата, на деня на неговото получаване) за мотивирано предложение за промяна на мястото и/или времето на публичното мероприятие, както и за всяко друго предложение, което организаторът на мероприятието да приведе в съответствие с целите, формата или другите условия за провеждане на мероприятието, както е посочено в уведомлението в съответствие с изискванията на настоящия Федерален закон;

(iii) да определят, в зависимост от формата на публичното мероприятие и броя на участниците, упълномощен свой представител, който да помага на организаторите на мероприятието за провеждането му в съответствие с настоящия Федерален закон. Упълномощеният представител се назначава официално чрез писмена заповед, която трябва да бъде изпратена предварително  на организатора на публичното мероприятие [преди мероприятието];

...

(v) да гарантира, в рамките на своите компетенции и заедно с организатора на публичното мероприятие и упълномощения представител на Министерството на вътрешните работи, обществения ред и сигурността на гражданите по време на провеждането на мероприятието и, ако е необходимо, да им предостави спешна медицинска помощ;

...“

Раздел 14:  Права и задължения на упълномощения представител на Министерството на вътрешните работи

„...

3.  Упълномощеният представител на Министерството на вътрешните работи трябва:

(i) да улеснява протичането на публичното мероприятие;

(ii) да гарантира, заедно с организатора на публичното мероприятие и изпълнителния орган на субекта на Руската федерация или общинския орган, обществения ред и сигурността на гражданите и спазването на закона при провеждането на публичното мероприятие.“

Раздел 18:  Осигуряване на условия за провеждане на публично мероприятие

„1.  Организаторът на публичното мероприятие, длъжностните и други лица не могат да пречат на участниците в мероприятието да изразяват мнението си по начин, който не нарушава обществения ред или условията за провеждане на публичното мероприятие.

...“

III.  ПРИЛОЖИМИ ДОКУМЕНТИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

51.  По-долу следват откъси от Препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки относно мерките за борба с дискриминацията въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност:

„...

III. Свобода на изразяване и мирно събиране

13. Държавите-членки трябва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, в съответствие с чл. 10 от Конвенцията, че правото на свобода на изразяване може да се ползва ефективно без дискриминация въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност, включително по отношение на свободата да получават и предават информация по теми, свързани със сексуална ориентация или полова идентичност.

14.  Държавите-членки трябва да вземат подходящи мерки на национално, регионално и местно ниво, за да гарантират, че правото на свобода на мирно събиране, заложено в чл. 11 от Конвенцията, може да се ползва ефективно без дискриминация въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност.

15.  Държавите-членки трябва да гарантират, че правоприлагащите органи ще вземат подходящите мерки за защита на участниците в мирните демонстрации в полза на човешките права на лесбийки, гейове, бисексуални и трансполови лица от каквито и да било опити за незаконно нарушаване или възпрепятстване на ефективното ползване на правото на свобода на изразяване и мирно събиране.

16.  Държавите-членки трябва да предприемат подходящи мерки за предотвратяване на ограничения по отношение на ефективното ползване на правото на свобода на изразяване и мирно събиране, произтичащи от злоупотребата с правни и административни разпоредби, например на основание обществено здраве, обществен морал и обществен ред...“

52.  На 6 юни 2006 г. Комисарят по правата на човека към Съвета на Европа прави следното съобщение до медиите:

„В изявление, дадено в Санкт Петербург вчера, Комисар Хамарберг подчерта, че правото на свобода на изразяване и мирно събиране принадлежи на всички хора и властите имат задължение да защитават мирните демонстранти. Комисарят изрази съжалението си, че неговото изявление е представено погрешно от новинарската агенция „РИА Новости“ (Репортаж на „РИА Новости“ от 5 юни 2006 г., 13:33 часа).“

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 11 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

53.  Жалбоподателят се оплаква от нарушение на правото си на мирно събиране. Той твърди, че забраната, налагана многократно от московските власти, относно провеждането на шествието и демонстрацията не е в съответствие със закона, не преследва легитимна цел и не е необходима в едно демократично общество. Той се позовава на чл. 11 от Конвенцията, който гласи следното:

„1.  Βсеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

2.  Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация.“

54.  Правителството оспорва този довод. То твърди, че властите са действали законосъобразно и в рамките на своята свобода на преценка при решението си да забранят разглежданите мероприятия.

A.  Допустимост

55.  Съдът отбелязва, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 от Конвенцията. Той отбелязва още, че то не е недопустимо на други основания. Следователно то трябва да бъде обявено за допустимо.

Б. По същество

1.  Становищата на страните

(а) Правителството

56.  Правителството твърди, че забраната на мероприятията, организирани от жалбоподателя, е наложена в съответствие със закона, преследва легитимна цел и е необходима в едно демократично общество.

57.  На първо място то посочва, че чл. 55 § 3 от Конституцията и чл. 8(1) от Закона за събранията трябва да се тълкуват като предвиждащи ограничения за публични мероприятия от съображения за сигурност и с цел защита на обществения ред. В настоящия случай събитията, които жалбоподателят се е опитал да проведе, носят очевиден риск от конфронтация между участниците и техните опоненти. То твърди, че е получило множество публични петиции, призоваващи в подкрепа на забраната от религиозни, правителствени и неправителствени организации, някои от които са включвали заплахи за насилиe в случай, че събитията бъдат проведени. Следователно то е било загрижено за безопасността на участниците и трудностите при поддържане на обществения ред по време на мероприятията.

58.  Освен това Правителството твърди, че чл. 11 § 2 трябва да се тълкува като предоставящ широка свобода на преценка, в рамките на която властите трябва да могат да изберат мерки, подходящи за поддържане на обществения ред. То се позовава на случаите Barankevich v. Russia (№10519/03, 26 юли 2007 г.) и Plattform “Ärzte für das Leben” v. Austria (21 юни 1988 г., Серия A №139) за принципите, ръководещи провеждането от страна на властите на публични мероприятия, считани за такива с висока степен на вероятност от насилие. В настоящия случай Правителството твърди, че не е могло да избегне забраната на събитието, тъй като никаква друга мярка не би могла да отговори адекватно на заплахите за сигурността. Освен това то твърди, че ако Съдът даде оценка, различна от тази на националните власти, той би се поставил в позицията на „съд от четвърта инстанция“.

59.  В допълнение Правителството твърди, че въпросното мероприятие е трябвало да бъде забранено с цел защита на морала. То подчертава, че всяко насърчаване на хомосексуалността е несъвместимо с „религиозните доктрини за по-голямата част от населението“, както става ясно в изявленията на религиозните организации, които призовават за забраната. То твърди, че допускането на гей парадите би се възприело от вярващите като умишлена обида към техните религиозни чувства и „ужасяващо унижение на тяхното човешко достойнство“.

60.  Правителството се позовава на Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за гражданските и политическите права, които гарантират на индивидите уважение към и защита на техните религиозни и морални вярвания и правото да отглеждат децата си в съответствие с тях. То твърди, че разрешаването на гей парадите би нарушило правата на тези хора, чиито религиозни и морални вярвания включват негативно отношение към хомосексуалността. Освен това то отбелязва, че по случая Otto-Preminger-Institut v. Austria (20 септември 1994 г., §§ 52 и  56, Серия A №295‑A) Съдът е признал голямата роля на религията в ежедневието на хората, която трябва да бъде взета предвид, за да се предотврати това религиозните вярвания да станат обект на необосновани и обидни обвинения. То заключава въз основа на това, че държавата трябва да вземе предвид изискванията на големите религиозни асоциации и че „демократичната държава трябва да защитава обществото от разрушителното влияние върху неговите морални основи и да защитава човешкото достойнство на всички граждани, включително на вярващите“. В настоящия случай идеите на организаторите на събитието не са неутрални за останалата част от обществото, а всъщност посягат на правата, законните интереси и човешкото достойнство на вярващите.

61.  Правителството също така твърди, че не съществува консенсус между държавите-членки на Съвета на Европа по отношение на степента, в която хомосексуалността е приета във всяка държава. Според него „[Т]акива отношения са позволени в някои държави, в други държави те са значително ограничени“. Поради тази причина то твърди, че националните власти са по-добре информирани относно това какво може да обиди вярващите в съответните общности. За да илюстрира тази позиция, то се позовава на случая Dudgeon v. the United Kingdom (22 октомври 1981 г., §§ 56-58, Серия A №45), в който Съдът обсъжда разнообразието на моралните и културните ценности в контекста на наказателната отговорност за хомосексуално поведение, която съществува към момента на настъпване на фактите в Северна Ирландия, като набляга на това, че не поддържа заключението на Съда в този случай. Правителството също така цитира надълго случая Müller and Others v. Switzerland (24 май 1988 г., Серия A №133), в който Съдът потвърждава  мерките, взети от властите, за ограничаване на общия достъп до изложба на картини, изобразяващи „ярки сексуални отношения, по-конкретно между хора и животни”. То предполага, че гей парадите трябва да бъдат разглеждани от същата гледна точка, като се вземат под внимание интересите на неволните зрители, особено на децата. По негово мнение всяка форма на възхвала на хомосексуалното поведение трябва да се случва насаме или на определените за целта места за срещи с ограничен достъп. То добавя, че в Москва има изобилие от такива клубове, барове и места за забавление (като изброява двадесет и четири примера за такива места), които са често посещавани, а тяхната работа не се възпрепятства от властите.

62.  По мнение на Правителството в Москва обществеността все още не е готова да приеме провеждането на гей паради в града, за разлика от западните държави, в които подобни тържества са редовни прояви. Поради това е задължение на властите да демонстрират чувствителност към съществуващото обществено негодувание към всяка явна проява на хомосексуалност. За тази цел то цитира известен руски изпълнител, чийто сценичен имидж залага на преувеличаване на хомосексуални стереотипи, който казва, че не трябва да се провеждат гей паради. Освен това Правителството се позовава на изявление, очевидно направено от организация, наречена „Съюз на православните граждани“, която обещава да проведе масов протест, „ако хомосексуалните се опитат да проведат шествието в Москва“. Също така се цитира възражение на православната църква срещу гей парада като пропаганда, насърчаваща греха, както и Върховният мюфтия за Русия, който заплашва с масови протести на мюсюлманите в Русия, „както и от всички нормални хора“, в случай че парадът бъде проведен. Правителството също така цитира, въпреки че нарича неговото твърдение крайно, ръководителя на мюсюлманите в Нижни Новгород, който казва, че „е необходимо хомосексуалните да бъдат убивани с камъни“.

63.  Накрая Правителството твърди, че забраната на гей парадите в Москва е подкрепена от Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа. То се позовава на изявление, съобщено в новините, но не споменава, че това изявление е опровергано от Комисаря (виж параграф 52 по-горе).

(б) Жалбоподателят

64.  Жалбоподателят оспорва становищата на Правителството по всяка точка. Първо той изразява несъгласие, че забраната върху провеждането на публичните прояви, които e искал да проведе, е наложена в съответствие със закона. Той посочва, че нито в Закона за събранията, нито в други законодателни инструменти се предвижда забрана на публичните мероприятия. Ограниченията, посочени в чл. 8(1) от Закона, относно провеждане на мероприятия на места, които са неподходящи поради съображения за сигурност, изискват властите да предложат друго място, както е посочено в чл. 12 от Закона, а не да забранят мероприятието. Във всеки случай, дори ако Съдът приеме, че твърдяната невъзможност за избягване на обществени безредици на което и да било място би могла да послужи като обосновка за забраната според вътрешното законодателство, жалбоподателят поддържа тезата си, че забраната не е съобразена с други две изисквания на чл. 8 § 2 от Конвенцията с това, че не преследва легитимна цел и не е необходима в едно демократично общество.

65.  По отношение на трите легитимни цели, посочени от Правителството, а именно защитата на обществената сигурност и предотвратяването на безредици, защитата на морала и защитата на правата и свободите на другите, жалбоподателят счита всички от тях за неприложими. Той твърди, че позоваването на защитата на морала не е оправдана, тъй като дефиницията на Правителството за „морал“ включва само нагласите, които доминират в общественото мнение, а не обхваща понятията за разнообразие и плурализъм. Освен това разглежданите прояви по своята същност не биха могли да повлияят на морала, защото те имат за цел демонстрация в полза на правата на човека и гражданските свободи за защита и равенство на сексуалните малцинства. В жалбите си или в публичните си изявления организаторите не са изразявали никакво намерение да демонстрират голота или открито сексуално или провокативно поведение или материали. Правителството не е показало, че предложеното мероприятие би причинило каквато и да било вреда на обществото или на трети лица. Напротив, жалбоподателят твърди, че събитията биха били от полза за руското общество, тъй като се застъпват за идеите за толерантност и зачитане на правата на лесбийките и гейовете.

66.  Освен това той оспорва целите на защитата на обществената сигурност и предотвратяването на безредици, тъй като планираните шествия и демонстрации са замислени като изцяло мирни и порядъчни по своят същност прояви. По отношение на потенциалните безредици, които биха били предизвикани от контрадемонстрантите, Правителството на никакъв етап не е оценило възможните сблъсъци с опонентите на проявата и следователно неговият аргумент  за неспособност да осигури достатъчна защита на гей парадите е необоснована. През трите референтни години жалбоподателят е представил множество молби с предложения за различни формати и места за мероприятията, а властите никога не са посочили причините, поради които не е било възможно да бъдат взети мерки за сигурност за което и да било от тях.

67.  На последно място жалбоподателят твърди, че забраната, налагана на събитията през целия референтен период, не е необходима в едно демократично общество. Той се позовава на установената съдебна практика на Съда, като посочва, че дори само възможността за объркване и дори шокиране на част от обществото не може да се счита за достатъчно основание за такава драматична мярка като пълна забрана на въпросните прояви (той се позовава на Bączkowski and Others v. Poland, № 1543/06, § 64, ЕСПЧ 2007‑VI). Той твърди, че многократно предприеманата мярка в настоящия случай е силно непропорционална на целите, които властите твърдят, че преследват, и е несъвместима с идеята за демократично общество, което е „плуралистично, толерантно и либерално“ (пак там, § 63). Той също така твърди, че властите дори не са опитали да изпълнят задължението си по чл. 11 да вземат разумни и подходящи мерки, за да позволят законните демонстрации да протекат по мирен начин. Те забраняват мероприятията, които, от тяхна гледна точка е вероятно да бъдат атакувани, вместо да ги защитят. Нещо повече, те подкрепят неодобрението, изразено от опонентите на мероприятията, които твърдят, че те са неморални, и по този начин лишават малцинството от законното му право да проведе мирна демонстрация - право, присъщо на общество, което се стреми да бъде демократично.

2.  Оценката на Съда

68.  Съдът отбелязва, че властите в Москва забраняват шествието и демонстрациите през 2006, 2007 и 2008 г. и налагат забраната, като разтурват събитията, провеждани без разрешение, и като обвиняват жалбоподателя и други участници, които нарушават забраната, за виновни в административно престъпление. Следователно няма съмнение, че е имало намеса в упражняването на свободата на жалбоподателя на мирно събиране, гарантирана от чл. 11 § 1 от Конвенцията. В действителност няма спор между страните за съществуването на намеса в настоящия случай.

69.  Съдът отбелязва още, че между страните няма съгласие относно това дали действията на московските власти са предвидени от закона. Между тях също така няма съгласие и за това дали намесата е обслужвала легитимна цел. Въпреки това Съдът може да се освободи от това да се произнесе по тези точки, защото независимо от целта и националната законност на забраната, тя не е необходима в едно демократично общество поради изложените по-долу причини. Доколкото тези въпроси са от значение за оценката на пропорционалността на намесата, те ще бъдат разгледани в параграфи 78-79 по-долу (виж Christian Democratic People's Party v. Moldova, № 28793/02, § 53, ЕСПЧ 2006‑II).

70.  Що се отнася до пропорционалността на намесата, Съдът отбелязва, че съответните принципи са изложени в неговото решение по Bączkowski and Others (цитирано по-горе):

„61. Както е посочвано многократно в решенията на Съда, не само че демокрацията е основна черта на европейския обществен ред, но Конвенцията е създадена, за да насърчава и поддържа идеалите и ценностите на демократичното общество. Демокрацията, подчертава Съдът, е единственият политически модел, предвиден в Конвенцията, и единственият съвместим с нея. По силата на формулировката на втория параграф на чл. 11, и също така на чл. 8, 9 и 10 от Конвенцията, единствената необходимост, която може да оправдае намеса в което и да било от правата, залегнали в тези членове, е такава, която може да твърди, че произтича от „демократично общество“ (виж Refah Partisi (the Welfare Party) and Others v. Turkey [GC], №41340/98, 41342/98, 41343/98 и 41344/98, §§ 86-89, ЕСПЧ 2003-II, и Christian Democratic People's Party, [цитирано по-горе]).

62.   Докато в контекста на чл. 11 Съдът често се позовава на съществената роля на политическите партии за осигуряването на плурализма и демокрацията, сдруженията, създадени за други цели, също са важни за правилното функциониране на демокрацията. Защото плурализмът е изграден и върху искрено признаване и зачитане на разнообразието и динамиката на културните традиции, етническите и културните идентичности, религиозните вярвания и артистичните, литературните и социално-икономическите идеи и концепции. Хармоничното взаимодействие на хора и групи с разнообразни идентичности е от съществено значение за постигането на социално сближаване. Естествено е, че когато едно гражданско общество функционира по стабилен начин, участието на гражданите в демократичния процес се постига до голяма степен чрез принадлежност към сдружения, в които те могат да се интегрират помежду си и колективно да преследват общи цели (виж Gorzelik and Others v. Poland [GC], №44158/98, § 92, ЕСПЧ 2004-I).

63.  Позовавайки се на отличителните белези на „демократичното общество“, Съдът отдава особено значение на плурализма, толерантността и либералните възгледи. В този контекст той постановява, че въпреки че индивидуалните интереси трябва от време на време да бъдат подчинени на груповите, демокрацията не означава просто, че възгледите на мнозинството трябва винаги да надделяват: трябва да бъде постигнат баланс, който гарантира справедливо и правилно третиране на малцинствата и предотвратява всяка злоупотреба с господстващо положение (виж Young, James and Webster v. the United Kingdom, 13 август 1981 г., Серия A №44, § 63, и Chassagnou and Others v. France [GC], №25088/95 и 28443/95, § 112, ЕСПЧ 1999-III).

64.  В Informationsverein Lentia and Others v. Austria (24 ноември 1993 г., § 38, Серия A №276) Съдът посочва държавата като основен гарант на принципа на плурализма. Искреното и ефективно зачитане на свободата на сдружаване и събиране не може да бъде сведено просто до задължение от страна на държавата да не се намесва; една чисто негативна концепция не би била съвместима с целта на чл. 11, нито с тази на Конвенцията като цяло. По този начин могат да съществуват положителни задължения за осигуряване на ефективното упражняване на тези свободи (виж Wilson and the National Union of Journalists and Others v. the United Kingdom, №30668/96, 30671/96 и 30678/96, § 41, ЕСПЧ 2002-V, и Ouranio Toxo v Greece, №74989/01, § 37, ЕСПЧ 2005-X). Това задължение е от особено значение за лицата, притежаващи непопулярни възгледи или принадлежащи към малцинства, тъй като те са по-уязвими от преследване.“

71.  Що се отнася до обстоятелствата по настоящото дело, Съдът отбелязва, че Правителството посочва две причини за налагането на забраната на мероприятията, организирани от жалбоподателя.

72.  Неговият първи аргумент, който формира и основанието, на което мероприятията са забранени от националните власти, се отнася до опасенията за безопасността на участниците и предотвратяването на безредиците. То твърди, че московските власти, които са получили множество протестни петиции, осъзнават, че всяко такова събитие би причинило мащабни противоречия с различни групи, които се противопоставят на каквито и да било демонстрации в подкрепа или за насърчаване на интересите на лесбийките, гейовете или други сексуални малцинства. Не всички петиции, цитирани от Правителството (параграф 62 по-горе) обаче, имат еднакъв главен мотив. Някои вносители на петиции, като например православната църква, просто изразяват възражението си по отношение на мероприятията и цялостната концепция за хомосексуалността и самоопределянето на хората. Други, като например Върховния мюфтия, информират властите за своето намерение да проведат протест срещу мероприятията, а старшият мюсюлмански орган в Нижни Новгород заплашва с насилие.

73.  Съдът вече е подчертавал в тази връзка, че свободата на събранията, залегнала в чл. 11 от Конвенцията, защитава демонстрации, които могат да раздразнят или обидят лица, противопоставящи се на идеите или твърденията, които те се стремят да насърчават (виж Станков и Обеднена македонска организация Илинден срещу България, №29221/95 и 29225/95, § 86, ЕСПЧ 2001-IX). Участниците трябва да са в състояние да проведат демонстрацията, без да се страхуват, че ще бъдат подложени на физическо насилие от страна на опонентите си. Поради това е задължение на Високодоговарящите държави да предприемат разумни и подходящи мерки, за да позволят законните демонстрации да протекат по мирен начин (виж Plattform “Ärzte für das Leben”, цитирано по-горе, §§ 32 и 34).

74.  Съдът не може да приеме аргумента на Правителството, че тези петиции трябва да бъдат разглеждани като обща индикация, че шествието и демонстрацията имат потенциала да предизвикат нарушение на обществения ред. Първата група от петиции, призоваващи за забрана на мероприятията, защото подаващите ги считат последните за неморални, без заплаха от непосредствени противодействия на мястото на проявите, нямат отношение към съображенията за безопасност. Те биха могли да бъдат взети предвид само за целите на ограниченията, които да се наложат в защита на морала - въпрос, който ще бъде подробно разгледан по-долу.

75.  Следващата група петиции, посочващи намерението на авторите да предприемат протестни действия на мястото на мероприятията, тъй като ги намират за осъдителни, трябва, за разлика от предходната група, да бъде внимателно оценена от гледна точка на мерките за сигурност. По правило в случаите, в които съществува сериозна заплаха от насилствена контрадемонстрация, Съдът е предоставил на националните власти голяма свобода при избора на средства, които да позволят мероприятията да бъдат проведени без безредици (виж Plattform “Ärzte für das Leben”, на цитираното място). Въпреки това самото съществуване на риск е недостатъчно за забрана на мероприятието: при изготвянето на преценка властите трябва да предоставят конкретни разчети за потенциалния мащаб на вълненията с цел да оценят ресурсите, необходими за неутрализиране на заплахата от ожесточени сблъсъци (виж Barankevich, цитирано по-горе, § 33). В настоящия случай не е извършена предварителна оценка на рисковете, свързани с контрадемонстрации. Последвалите събития разкриват, че потенциалният общ брой на контрапротестиращите е около сто - значителна, но не и непреодолима цифра за мащаба на град като Москва. Съдът освен това отбелязва, че само някои от петициите, цитирани от Правителството, изразяват решимост от страна на контрапротестиращите да пристъпят към незаконни средства. Правителството не прави никакви изявления във връзка с това дали някой от подалите петиция е опитал да подаде уведомление за своята контрадемонстрация. Ако са постъпили по този начин, властите биха могли да вземат мерки, за да гарантират, че и двете събития протичат мирно и законно, като позволят и на двете страни да постигнат целта си да изразят своите виждания, без да се сблъскват едни с други. Задължение на московските власти е било да се справят с потенциалните контрапротестиращи – независимо дали като направят публично изявление или като отговорят поотделно на петициите – с цел да им напомнят да останат в границите на закона, когато извършват каквито и да било протестни действия.

76.  Що се отнася до изявленията, които призовават към насилие и подбуждат към престъпления срещу участниците в публично мероприятие, като например тези на мюсюлманския духовник от Нижни Новгород, който според сведенията казва, че хомосексуалните лица трябва да бъдат убивани с камъни (вижте параграф 62 по-горе), както и всякакви изолирани инциденти или приложени на практика заплахи за насилие, с тях властите са можели да се справят адекватно чрез наказателно преследване на отговорните лица. Въпреки това властите в настоящия случай не реагират на призива за насилие от страна на духовника по никакъв друг начин освен чрез забрана за провеждане на мероприятието, което той осъжда. Като се позовават на такива фрапиращи незаконни призиви като основание за забраната, властите ефективно одобряват намеренията на лицата и организациите, които ясно и умишлено възнамеряват да прекъснат мирна демонстрация в нарушение на закона и обществения ред.

77.  С оглед  на горните констатации, Съдът заключава, че Правителството не успява да извърши адекватна оценка на риска за сигурността на участниците в мероприятията и за обществения ред. Той отново подчертава, че ако всяка възможност за възникване на напрежение и разгорещен спор между групи  с противоположни възгледи по време на демонстрация носи основание за нейната забрана, обществото би било изправено пред лишаване от възможност за изслушване на различни гледни точки по всеки въпрос, който обижда чувствителността на мнението на мнозинството (виж Станков и Обединена македонска организация Илинден срещу България, цитирано по-горе, § 107). В настоящия случай Съдът не може да приеме твърдението на Правителството, че заплахата е толкова голяма, че изисква такава драстична мярка като цялостна забрана на събитието, още по-малко многократни забрани в период от три години. Освен това от публичните изявления, направени от кмета на Москва, както и от становището на Правителството, става ясно, че ако рисковете за сигурността играят някаква роля за решението на властите да наложат забраната, то те при всички положения са второстепенни по отношение на съображенията, свързани с обществения морал.

78.  Съдът отбелязва, че кметът на Москва по много поводи изразява решителността си да попречи на провеждането на гей паради и подобни прояви, очевидно защото ги намира за неуместни (виж параграф 7, 8, 10, 16 и 24 по-горе). Правителството в своето становище също посочва, че такива събития трябва да бъдат забранени по принцип, защото пропагандата, насърчаваща хомосексуалността, е несъвместима с религиозните доктрини и моралните ценности на мнозинството и би могла да бъде вредна, в случай че се гледа от деца или уязвими възрастни.

79.  Съдът отбелязва обаче, че тези причини не представляват основание според вътрешното законодателство за забрана или ограничаване по друг начин на публично мероприятие. Съответно такива аргументи не са изтъкнати в националното производство, което остава фокусирано върху проблемите на сигурността. Съдът не е убеден, че Правителството може на този етап да замести една легитимна цел, защитена от Конвенцията, с друга, която никога не е представлявала част от постигането на национален баланс. Освен това той счита, че забраната при всички положения е непропорционална на която и да е от двете твърдени цели.

80.  Съдът подчертава отново, че гаранциите на чл. 11 от Конвенцията се прилагат за всички събрания с изключение на тези, при които организаторите и участниците имат намерения за насилие или по друг начин отричат основите на „демократичното общество“ (виж G. v. Germany, №13079/87, решение на Комисията от 6 март 1989 г., Решения и доклади (DR) 60, стр. 256, и Christians against Racism and Fascism v. the United Kingdom, решение на Комисията от 16 юли 1980 г., DR 21, стр. 138). Както посочва Съдът в Sergey Kuznetsov v. Russia (№10877/04, § 45, 23 октомври 2008 г.): „всякакви мерки, които пречат на свободата на събиране и изразяване, освен в случаи на подбуждане към насилие или отричане на демократичните принципи – колкото и шокиращи и неприемливи да изглеждат нечии възгледи или думи за властите – са в ущърб на демокрацията и често дори я застрашават.“

81.  Съдът подчертава още, че би било несъвместимо с основните ценности на Конвенцията, ако упражняването на права по Конвенцията от страна на малцинствена група зависи от условието да бъдат приети от мнозинството. Ако това беше така, правата на свобода на вероизповедание, изразяване и събиране на  малцинствена група биха станали само теоретични, а не практически и ефективни, както се изисква по Конвенцията (виж Artico v. Italy, 13 май 1980 г., § 33, Серия A №37, и Barankevich, цитирано по-горе, § 31).

82.  В конкретния случай, след като внимателно проучи всички материали, представени пред него, Съдът не установява, че мероприятията, организирани от жалбоподателя, биха причинили нивото на полемика, претендирано от Правителството. Целта на шествията и демонстрациите, заявена в уведомленията за събитието, е да се насърчи зачитането на правата и свободите на човека и да се призове към толерантност спрямо сексуалните малцинства. Предвидено е мероприятията да приемат формата на шествие и демонстрация, като участниците държат плакати и правят изявления през високоговорители. В нито един етап не се предполага, че проявата би включвала каквато и да било нагледна демонстрация на неприличие, сравнима с изложбата в делото Müller and Others (цитирано по-горе), посочена от Правителството. Жалбоподателят твърди, и това не е оспорено от Правителството, че участниците не са имали намерение да показват голота, провокативно сексуално поведение или да критикуват обществения морал или религиозните възгледи. Освен това от коментарите на кмета (виж по-конкретно параграфи 16 и 24 по-горе) и становищата на Правителството (вижте параграф 61 по-горе) става ясно , че властите намират за осъдителни не поведението или облеклото на участниците, , а самия факт, че искат открито да се идентифицират като гейове или лесбийки, поотделно и като група. Правителството признава по-конкретно, че властите биха достигнали своя предел на толерантност спрямо хомосексуалното поведение, когато то се разпростира от строго личната сфера в сферата, споделяна от широката общественост (пак там, in fine).

83.  За да оправдае този подход, Правителството твърди, че съществува широка свобода на преценка при предоставянето на граждански права на хора, които се идентифицират като гейове или лесбийки, като цитира твърдяната липса на консенсус на европейско равнище относно въпроси, свързани с третирането на сексуалните малцинства. Съдът не може да се съгласи с това тълкуване. Има достатъчно съдебна практика, отразяваща дългогодишния европейски консенсус по такива въпроси като премахване на наказателната отговорност за хомосексуални отношения между възрастни (виж Dudgeon, цитирано по-горе; Norris v. Ireland, 26 октомври 1988 г., Серия A №142; и Modinos v. Cyprus, 22 април 1993 г., Серия A №259), достъпа на хомосексуални лица до служба във въоръжените сили (виж Smith and Grady v. the United Kingdom, №33985/96 и 33986/96, ЕСПЧ 1999-VI), предоставянето на родителски права (вижте Salgueiro da Silva Mouta v. Portugal, №33290/96, ЕСПЧ 1999-IX), равенство в областта на данъчното облагане и правото на наследяване на договори за наем на починал партньор (виж Karner v. Austria, №40016/98, ЕСПЧ 2003-IX); по-скорошните примери включват еднаква възраст на съгласие за хетеросексуални и хомосексуални действия според наказателното право (виж L. and V. v. Austria, №39392/98 и 39829/98, ЕСПЧ 2003-I). В същото време остават въпроси, по които не е достигнат европейски консенсус, като например предоставянето на разрешение на еднополовите двойки да осиновяват деца (вижте Fretté v. France, №36515/97, ЕСПЧ 2002-I, и E.B. v. France [GC], №43546/02, ЕСПЧ 2008‑...) и правото да сключват граждански брак, а Съдът потвърждава широката свобода на преценка на националните власти по отношение на тези въпроси. Това обаче не освобождава Съда от изискването да провери дали във всеки отделен случаи властите не надвишават свободата си на преценка, като действат произволно или по друг начин. Действително Съдът многократно е постановявал, че свободата на преценка на държавата върви ръка за ръка с европейския надзор (виж Handyside v. the United Kingdom, 7 декември 1976 г., § 49, Серия A №24). Позоваването от страна на Правителството на концепцията за „съд от четвърта инстанция“ (виж § 58 по-горе) не може да попречи на Съда да упражни задълженията си в това отношение в съответствие с Конвенцията и установената съдебна практика.

84.  Във всеки случай липсата на европейски консенсус по тези въпроси няма отношение към настоящия случай, тъй като да се предоставят основни права на хомосексуални лица е в основата си различно от това да се признава тяхното право да провеждат кампании за такива права. Не съществува неяснота около признаването от страна на другите държави-членки на правото на индивидите открито да се самоопределят като гейове, лесбийки или друго сексуално малцинство и насърчаването на техните права и свободи, по-конкретно чрез упражняване на тяхната свобода на мирно събиране. Както Правителството правилно посочва, демонстрации, подобни на  забранените в настоящия случай, са често срещано явление в повечето европейски държави. Също така си струва да се отбележи, че в случая Bączkowski and Others националните органи са били тези, които първи признават незаконния характер на забраната, първоначално наложена върху подобни шествия, когато забраната е отменена от апелативния съд (цитирано по-горе, § 22).

85.  Следователно Съдът не е в състояние да приеме твърдението на Правителството за широка свобода на преценка в настоящия случай. Той отново подчертава, че всяко решение, ограничаващо упражняването на свободата на събиране, трябва да бъде базирано на приемлива оценка на съответните факти (виж наред с други Christian Democratic People's Party, цитирано по-горе, § 70). Единственият фактор, взет предвид от московските власти, е общественото противопоставяне на мероприятието, както и личните виждания на длъжностните лица относно морала.

86.  Кметът на Москва, чиито изказвания по същество са потвърдени в становищата на Правителството, счита за необходимо да ограничи всяко споменаване на хомосексуалността до частната сфера и да измести гейовете и лесбийките от общественото внимание, като загатва, че хомосексуалността е резултат от съзнателен и антисоциален избор. Въпреки това той не успява да обоснове това изключване. Не съществуват научни доказателства или социологически данни на разположение на Съда, които да предполагат, че самото споменаване на хомосексуалността или откритият обществен дебат относно социалния статус на хомосексуалните малцинства би се отразило неблагоприятно на деца или „уязвими възрастни“. Напротив, само чрез справедлив и публичен дебат това общество може да се справи с такива сложни въпроси като този, повдигнат в настоящия случай. Такъв дебат, подкрепен с академични изследвания, би бил от полза за социалното сближаване като гарантира, че всички възгледи са чути, включително тези на засегнатите лица. Той също така би изяснил някои общи поводи за объркване, като например дали дадено лице може да бъде научено на или подтикнато  към хомосексуалност или доброволно да избере да бъде или да не бъде част от нея. Точно такъв дебат се опитва да започне жалбоподателят в настоящия случай и той не може да бъде подменен чрез спонтанното изразяване от страна на длъжностните лица на неинформирани възгледи, които те считат за популярни. По обстоятелствата на настоящото дело Съдът не може да не заключи, че решенията на властите да забранят въпросните мероприятия не са базирани на приемлива оценка на съответните факти.

87.  Горните съображения са достатъчни, за да позволят на Съда да заключи, че забраната на мероприятията, организирани от жалбоподателя, не отговаря на належаща социална нужда, поради което не е необходима в едно демократично общество.

88.  Следователно е налице нарушение на чл. 11 от Конвенцията.

II.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

89.  Жалбоподателят се оплаква по чл. 13 от Конвенцията във връзка с чл. 11 от Конвенцията, че той че не разполага с ефективно средство за защита срещу твърдените нарушения на своята свобода на събиране. Той твърди по-конкретно, че не е имал на разположение процедура, която би му позволила да получи окончателно решение преди датата на планираната демонстрация. Член13 от Конвенцията гласи:

„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефективни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

90.  Правителството оспорва това твърдение като твърди, че жалбоподателят е имал възможност да започне съдебно производство и се е възползвал от нея.

A.  Допустимост

91.  Съдът отбелязва, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 от Конвенцията. Той отбелязва още, че то не е недопустимо на други основания. Следователно то трябва да бъде обявено за допустимо.

Б. По същество

1.  Становищата на страните

(а) Правителството

92.  Правителството първо посочва, че процедурата по разрешаване е различна за шествията и демонстрациите и твърди, че жалбоподателят оспорва отказа за разрешение по отношение и на двата типа мероприятия в отделни производства. Неговите твърдения са разгледани от съдилищата и са отхвърлени с мотивирани решения. Всички съдебни заседания са протекли експедитивно и изцяло в сроковете, определени от закона.

93.  Правителството също така посочва, че жалбоподателят невинаги е предприемал процедурни стъпки, веднага след като е имал възможността да го направи. По-конкретно му отнема един месец и петнадесет дни, за да обжалва решението от 26 май 2006 г. след удължаване, предоставено му от съда след изтичането на законоустановения срок от десет дни. По същия начин апелативната му жалба срещу решението от 22 август 2006 г. е подадена два месеца и десет дни след решението, отново след удължаването на срока.

(б) Жалбоподателят

94.  Жалбоподателят твърди, че съдебното производство, от което той се възползва, за да оспори забраната, не е ефективно средство за защита, тъй като общите срокове, предоставени от закона, не позволяват да бъде взето окончателно решение преди датата на оспорваното събитие. Той се позовава на сроковете за подаване на уведомление за предложено събитие, посочени в раздел 7(1) от Закона за събранията, а именно, не по-рано от петнадесет дни и не по-късно от десет дни преди датата на събитието. Съгласно чл. 257 § 1 от Гражданско-процесуалния кодекс и разпоредбите на Кодекса относно влизането в сила на решенията, той твърди, че всяко решение в случая – независимо дали е първоинстанционното решение или решението след обжалване – ще стане окончателно само след планираната дата на мероприятието. Следователно съдебното анулиране на отказа на властите за провеждане на мероприятията във всеки случай би било ретроспективно и следователно безсмислено.

95.  Той също така оспорва твърдението на Правителството, че неправомерно е забавил обжалването срещу първоинстанционното решение. Също така изтъква, че апелативните жалби са подадени веднага щом му е предоставен пълният текст на решението. Освен това той изтъква, че апелативното производство във всеки случай е трябвало да се проведе след предвидената дата на мероприятието. По този начин мероприятието, планирано за 27 май 2006 г., е забранено от първоинстанционния съд на 26 май 2006 г. - само ден преди събитието. Не е имало възможност жалбата срещу първоинстанционното решение да бъде разгледана в същия ден, така че мероприятието да може да се проведе, ако окончателното решение е в ползва на жалбоподателя. Уведомленията, които той подава за демонстрациите, имат подобна съдба. Жалбите от 2007 и 2008 г. също са отхвърлени на последна инстанция, дълго след планираните дати на мероприятията. Освен това жалбоподателят твърди, че не би имало възможност за получаване на окончателно решение преди въпросното мероприятие, дори ако първоинстанционното решение позволи демонстрацията. Първоинстанционното решение, ако не бъде обжалвано, влиза в сила десет дни след датата на своето приемане. Този срок прави невъзможно за организаторите на мероприятие, дори при максимални усилия и отлично планиране, да получат окончателно решение преди предвидената дата на мероприятието, защото нито административните власти, нито съдилищата са длъжни да завършат производството преди тази дата.

96.  Жалбоподателят отново подчертава, че датата за разглежданите мероприятия е избрана нарочно поради своето символично значение като годишнина от премахването на наказателната отговорност в Русия за хомосексуални действия. Поради това е било от съществено значение демонстрацията, ако бъде разрешена, да се проведе на този ден.

2.  Оценката на Съда

97.  Съдът подчертава отново, че действието на чл. 13 е да изиска осигуряването на вътрешно правно средство за защита, което да позволява на компетентния национален орган както да разгледа по същество съответната жалба по Конвенцията, така и да намери подходящо решение на проблема, въпреки че на Високодоговарящите държави е предоставена известна свобода на преценка по отношение на начина, по който те изпълняват своите задължения съгласно тази разпоредба (виж наред с много други дела Chahal v. the United Kingdom, 15 ноември 1996 г., § 145, Доклади за решения и определения 1996‑V). В настоящия случай Съдът констатира, че правата на жалбоподателя по чл. 11 са нарушени (виж параграф 88 по-горе). Ето защо той има защитимо твърдение по смисъла на съдебната практика на Съда и следователно има право на средство за защита, което да удовлетворява изискванията на чл. 13.

98.  Съдът отново подчертава, че като се има предвид, че времето на публичното мероприятие е от съществено значение за организаторите и участниците и при условие, че организаторите своевременно подават уведомление до компетентните власти, идеята за ефективно средство за защита предполага възможността за получаване на отсъждане относно разрешаването на мероприятието преди планираната за провеждането му дата (виж Bączkowski and Others, цитирано по-горе, § 81). Следователно за ефективното упражняване на свободата на събиране е важно приложимите закони да предвиждат разумни срокове, в рамките на които държавните органи да действат при вземане на съответните решения (пак там, § 83).

99.  Съдът отбелязва, че в настоящия случай приложимите закони предоставят срокове, в които жалбоподателят да подаде уведомление за мероприятията. Властите обаче не са задължени от никакъв законообвързващ срок да представят окончателните си решения преди планираната дата на шествието или демонстрацията. Поради това Съдът не е убеден, че средството за правна защита, което е било на разположение на жалбоподателя в настоящия случай и което има post-hoc естество, е можело да предостави адекватна компенсация по отношение на твърдените нарушения на Конвенцията.

100.  Поради това Съдът намира, че на жалбоподателя е отказано ефективно вътрешноправно средство по отношение на неговото оплакване, касаещо нарушаването на свободата му на събиране. Следователно Съдът заключава, че е налице нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 11 от Конвенцията.

III.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 14 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

101.  На последно място жалбоподателят се оплаква от дискриминационния начин, по който московските власти третират молбата за провеждане на публичните мероприятия, организирани от него. Позовавайки се на чл. 14 във връзка с чл. 11 от Конвенцията той твърди, че е бил подложен на дискриминация въз основа на своята сексуална ориентация и тази на другите участници. Чл. 14 от Конвенцията гласи:

„Упражняването на правата и свободите, изложени в [тази] Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.“

102.  Правителството не е съласнос това твърдение и заявява, че забраната не е била предназначена да дискриминира жалбоподателя.

A.  Допустимост

103.  Съдът отбелязва, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 от Конвенцията. Той отбелязва още, че то не е недопустимо на други основания. Следователно то трябва да бъде обявено за допустимо.

Б. По същество

1.  Становищата на страните

104.  Правителството отрича, че забраната, наложена в настоящия случай, е дискриминационна по своята същност. То твърди, че съществуването на сексуални малцинства е признато от властите, както и необходимостта да се предвиди липса на дискриминация срещу тях. Въпреки това с оглед на техните антагонистични отношения с религиозните групи, може да се окаже необходимо да се поставят ограничения върху упражняването на техните права.

105.  Жалбоподателят, противно на това, твърди, че забраната на мероприятията е дискриминационна. Въпреки липсата на изрично позоваване на сексуалната ориентация като основание за забраната е ясно, че основната причина за отказа е официалното неодобрение на моралната репутация на участниците. Властите по-конкретно се позовават на неодобрението на мероприятията от страна на религиозни и други групи. В допълнение към това кметът на Москва прави редица дискриминационни изказвания, които имат пряка връзка със забраната.

2.  Оценката на Съда

106.  Съдът многократно постановява, че чл. 14 не е независим, а има действие единствено във връзка с правата по Конвенцията. Тази разпоредба допълва другите материалноправни разпоредби на Конвенцията и Протоколите. Той няма самостоятелно съществуване, тъй като действието му е единствено във връзка с „упражняването на правата и свободите“, гарантирани от тези разпоредби. Въпреки че прилагането на чл. 14 не предполага нарушаване на тези разпоредби – и в този смисъл той е автономен – не може да има място за неговото прилагане, освен ако разглежданите факти не попадат в обхвата на една или повече от последните (виж наред с други Van Raalte v. Netherlands, 21 февруари 1997 г., § 33, Reports 1997-I, и Gaygusuz v. Austria, 16 септември 1996 г., § 36, Доклади 1996-IV).

107.  Страните се съгласяват, че фактите по случая попадат в обхвата на чл. 11 от Конвенцията. Следователно чл. 14 е приложим по отношение на обстоятелствата по делото.

108.  Съдът отново подчертава, че сексуалната ориентация е концепция, застъпена в чл. 14 (виж наред с други Kozak v. Poland, №13102/02, 2 март 2010 г.). Освен това, когато разглежданото различие действа в тази интимна и уязвима сфера на личния живот на дадено лице, пред Съда трябва да се изтъкнат особено сериозни причини , за да бъде оправдана оспорваната мярка. Когато разликата в третирането се основава на пол или сексуална ориентация, свободата на преценка, предоставена на държавата, е малка и в такива ситуации принципът за пропорционалност не просто изисква избраната мярка да е подходяща като цяло за реализацията на търсената цел; трябва също така да бъде посочено, че тя е необходима с оглед на обстоятелствата. Действително, ако изтъкнатите причини за разлика в третирането се базират единствено на сексуалната ориентация на жалбоподателя, това би представлявало дискриминация в съответствие с Конвенцията (пак там, § 92).

109.  По-горе е установено, че основната причина за забраната, наложена върху мероприятията, организирани от жалбоподателя, е неодобрението от страна на властите по отношение на демонстрациите, които според тях насърчават хомосексуалността (виж параграфи 77-78 и 82 по-горе). По-конкретно Съдът не може да пренебрегне силните лични мнения, публично изразени от кмета на Москва, и неоспоримата връзка между тези изявления и забраната. В светлината на тези констатации Съдът също така счита за установено, че жалбоподателят е бил подложен на дискриминация въз основа на своята сексуална ориентация и тази на другите участници в предложените мероприятия. Освен това той счита, че Правителството не е предоставило каквато и да било обосновка, която да показва, че оспорваното различие е съвместимо със стандартите на Конвенцията.

110.  Следователно Съдът счита, че в настоящия случай е налице нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 11 от Конвенцията.

IV.  ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

111.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на 
Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

А. Обезщетение за вреди

112.  Жалбоподателят претендира за 40 000 евро неимуществени вреди.

113.  Правителството оспорва искането като прекомернo и неразумно. То иска от Съда, ако установи нарушение в настоящия случай, да присъди на жалбоподателя минималната възможна сума.

114.  Като взе предвид факта, че настоящият случай включва забрана на множество демонстрации в продължение на три последователни години в нарушение на чл. 11, 13 и 14 от Конвенцията, Съдът, като отсъжда по справедливост, присъжда на жалбоподателя 12 000 евро неимуществени вреди.

Б. Разходи и разноски

115.  Жалбоподателите също така претендират 18 700 руски рубли (приблизително 483 евро) за разходи и разноски, направени пред националните съдилища, и 17 027 евро за тези, направени в производството пред Съда. Той е предоставил подробни искания, сметки и придружаващи документи.

116.  Правителството счита тази част от исковете за недоказана. То изтъква, че пътните разходи на адвоката за участие в заседанията на националните съдилища не са свързани с производството пред Съда и следователно не са допустими за възстановяване. Освен това то твърди, че тези разходи и разноски не биха могли да се считат за „действително направени и необходими“, тъй като трите жалби, които са част от това дело, са много подобни и не е било необходимо адвокатът да разработи отделна линия на аргументация за всяко дело.

117.  Според съдебната практика на Съда, жалбоподателят има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че те са били действително и необходимо направени и са в разумен размер. Съдът отбелязва, че разходите и разноските се отнасят до три последователни групи вътрешни производства и са направени за период от три години. През тези години жалбоподателят е представляван от г-н Бартенев, адвокатът, който го представлява и пред Съда. Въпреки че трите жалби са съединени в едно дело и следователно жалбоподателят е освободен от изискването да подава отделни коментари относно становищата на Правителството за всяка от тях, първоначалните жалби и придружаващите документи е трябвало да се подготвят поотделно. Сумите, заплатени от жалбоподателя във връзка с правни такси, не изглеждат прекалени или непропорционални на извършената работа. В настоящото дело, като се имат предвид наличните документи и горепосочените критерии, Съдът счита за разумно да присъди на жалбоподателя претендираните суми в пълен размер. Той присъжда общата сума от 17 510 евро, както и всички данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателя.

В. Лихва за забава

118.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Решава да обяви жалбите за допустими;

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 11 от Конвенцията;

3.  Приема, че е налице нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 11 от Конвенцията;

4.  Приема, че е налице нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 11 от Конвенцията;

5.  Приема,

(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44, § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в руски рубли по курса към датата на плащането:

(i) 12 000 евро (дванадесет хиляди евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят във връзка с неимуществени вреди;

(ii)  17 510 евро (седемнадесет хиляди петстотин и десет евро) по отношение на разходите и разноските, както и всички данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателя;

(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка по време на периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;

6.  Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 21 октомври 2010 г. в съответствие с Правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

André Wampach (Андре Вампах)                     Christos Rozakis (Кристос Розакис)
Заместник-секретар на отделението                                   Председател

Дата на постановяване: 21.10.2010 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-101257