Номер на жалба: 34846/08

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (Чл. 3) Унизително отношение, (Чл. 3) Нечовешко отношение, (Чл. 13) Ефикасни правни средства

По делото Димитров и Рибов срещу  България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав, състоящ се от следните лица:

          Гуидо Раймонди (Guido Raimondi), председател,

          Георге Николау (George Nicolaou),

          Леди Бианку (Ledi Bianku),

          Нона Цоцориа (Nona Tsotsoria),

          Пол Махоуни (Paul Mahoney),

          Kшищоф Войтичек (Krzysztof Wojtyczek),

          Йонко Грозев, съдии,

и Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens- Passos), секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 20 октомври 2015 г.,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 34846/08) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията”) от двама български граждани, г-н Стоян Митков Димитров и г-н Иван Николаев Рибов („жалбоподателите”), на 15 юли 2008 г.

2. Жалбоподателите са представлявани от г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева, адвокати, практикуващи в Пловдив. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа Рая Николова от Министерството на правосъдието.

3. Жалбоподателите твърдят по-конкретно, че са излежавали доживотните си присъди при нечовешки и унизителни условия.

4. На 8 ноември 2011 г. частта от жалбата по силата на чл. 3 от Конвенцията относно режима и материалните условия на тяхното задържане, както и липсата на адекватно медицинско лечение, предоставено им в затвора в гр. Бургас, и частта в съответствие с чл. 13 във връзка с чл. 3 от Конвенцията относно липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита, свързана с горните оплаквания, са съобщени на Правителството, като останалата част от жалбата е обявена за недопустима.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

5. Жалбоподателите са родени съответно през 1974 г. и 1979 г. и излежават доживотни присъди в затвора в гр. Бургас.

6. Фактите по делото могат да бъдат обобщени както следва.

7. През ноември 2001 г. двамата жалбоподатели са арестувани по подозрение в убийство и задържани под стража. През септември 2002 г. те са преместени в затвора в гр. Бургас. През декември 2004 г. първоинстанционният съд, Бургаски окръжен съд, ги признава за виновни за убийство, в резултат от терористична дейност и ги осъжда на доживотен затвор, като присъдата следва да бъде излежавана първоначално при условията на „специален режим”. През април 2006 г. апелативният съд, Бургаски апелативен съд, потвърждава присъдата, която е потвърдена и от Върховния касационен съд с окончателно решение от 16 януари 2008 г.

8. Жалбоподателите излежават присъдите си в затвора в гр. Бургас при условията на „специален режим”, в постоянно заключени индивидуални килии с размери 1,5 на 3 метра и под засилен надзирателски контрол. На двамата жалбоподатели е разрешено да напускат килиите си между един и два часа на ден за физически упражнения на открито, които те прекарват в разходки в двора на затвора.

9. Страните са на различно мнение по отношение на физическите условия, при които са държани жалбоподателите.

10. Според жалбоподателите дневната светлина в килиите е оскъдна и прикрепената към тавана крушка свети по 24 часа на ден. В килиите има толкова малко свободно пространство, че жалбоподателите са принудени да прекарват по-голямата част от деня легнали или седнали на леглата си. В килиите им няма тоалетни и от началото на 2008 г. затворническите власти позволяват използването на общ санитарен възел три пъти на ден. За задоволяване на физиологичните си нужди през останалата част от времето те използват кофа. Хигиената е доста лоша: помещенията на затворите, включително столовата и кухнята, са заразени с хлебарки и плъхове. Храната е с незадоволително качество и недостатъчна по количество. В медицинската служба на затвора липсват дори най-основни медицински материали. Г-н Димитров развива псориазис в затвора и поради липсата на адекватно лечение състоянието му се влошава и прераства в псориатичен артрит.

11. Според Правителството килиите на жалбоподателите са оборудвани с тоалетни и светлината е достатъчна, за да четат и пишат. В допълнение, помещенията на затвора се почистват всеки ден и ежеседмично се извършва цялостно почистване от специално определено лице. Властите използват услугите на външна фирма, която редовно почиства и дезинфекцира всички помещения в затворите. Директорът на затвора контролира качеството и количеството на храната, предлагана на затворниците, които получават месни ястия шест пъти седмично и вегетарианско ястие веднъж седмично. Затворниците имат достъп до баня с течаща топла вода шест пъти на ден. Понякога те прекарват до два часа на ден на открито. Те могат да посетят затворническата библиотека и параклиса на затвора, както и да участват в – неуточнени – общи дейности. Г-н Рибов е склонен да участва с удоволствие, докато г-н Димитров отказва, без да посочва причини за това.

II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

12. Правните норми, свързани с режима на осъдените на доживотен затвор и с исковете за вреди съгласно Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. („ЗОДОВ”), както и констатациите на Комитета за предотвратяване на изтезанията (КПИ) са изложени подробно в делото Харакчиев и Tолумов срещу България (№ 15018/11 и 61199/12, §§ 114-146, и §§ 165-174, ECПЧ 2014 г. (извадки)).

13. Наредба № 2 от 19 април 1999 г., издадена от министъра на правосъдието и европейската интеграция през 1999 г. и отменена през 2006 г., постановява в раздел 14, че лицата, осъдени на доживотен затвор със съдебни решения, които не са окончателни, следва да се държат в постоянно заключени килии и нямат право да участват в общи дейности.

14. КПИ, в доклад за посещението си в затвора в гр. Бургас през 2012 г., отбелязва следното по отношение на затворниците с доживотни присъди. Килиите, използвани за настаняване на затворници с доживотни присъди в зони с висока степен на сигурност, са малки по размер. Изключения правят две по-големи килии (приблизително 9 кв. м. всяка) с напълно отделен санитарен възел, което по принцип е много по-добро решение. Килиите, предназначени за затворниците с доживотни присъди, са в напреднал етап на рушене и непригодност, така както и останалата част от затворническите помещения. Ситуацията се усложнява и от повреди в някои килии в резултат на теч от канализационни тръби. Като положителна се отбелязва замяната няколко години преди това на прозорците в килиите на затвора в гр. Бургас, което осигурява достатъчно естествена светлина. Въпреки това през цялата нощ се поддържа изкуствено осветление, което кара затворниците да използват импровизирани абажури за затъмняване на светлината. Затворниците с доживотни присъди могат да се къпят два пъти седмично и да ползват тоалетната шест пъти на ден. През останалата част от времето трябва да използват кофи. Що се отнася до общите санитарни съоръжения, те са замърсени и в изключително лошо състояние.

15. По отношение на другите дейности, КПИ отбелязва, че затворниците с доживотни присъди могат да ползват в килиите си телевизия, радио, както и книги. Инспектиращите са информирани, че редовната дейност по овладяване на гнева, както и поведенческа и емоционална групова терапия, провеждана от социален работник и преустановена 18 месеца по-рано, е на път да бъде възобновена. За затворниците с доживотни присъди са разработени индивидуални писмени планове. Все пак изглежда, че структурно планираната интервенция от страна на персонала, с оглед подходящото психическо и физическо стимулиране на тези затворници е недостатъчна или несъществуваща.

16. В доклада за своето посещение в затвора в гр. Бургас през 2014 г. КПИ отбелязва, че положението в много отношения дава повод за още по-сериозно безпокойство от това през 2012 г. Комитетът заключава, че ситуацията демонстрира трайна липса на действие от страна на властите с цел подобряване условията в системата на затворите. Контактите с други затворници са позволени само на много малка част от затворниците с доживотни присъди. Материалните условия в зоните с висока степен на сигурност са особено лоши и неадекватни, каквито са и предлаганите дейности. Лишените от свобода с доживотни присъди могат да ползват телевизия и/или радиоприемници, както и книги, вестници и (понякога) DVD плейъри и плейстейшъни в своите килии. В много отношения условията на задържане в Бургас и други два затвора са толкова неприемливи, че биха могли да се считат за нечовешки и унизителни.

17. С изключение на затвора в гр. Бургас, всички килии за затворници с доживотни присъди са оборудвани с (частично отделени) санитарни възли, състоящи се от тоалетна и мивка. За сравнение, на затворниците с доживотни присъди в Бургас все още се налага да прибягват до кофи в по-голямата част от времето, тъй като се допускат до общите тоалетни само шест пъти на ден (и нито веднъж през нощта). Повечето не са с белезници, докато се движат в своята зона. Въпреки това те са обикновено с белезници по време на медицинските прегледи. Условията по отношение на здравното обслужване са също толкова драматични, колкото тези, установени по време на посещението през 2012 г.: здравният екип се състои само от зъболекар, фелдшер и медицинска сестра, докато двете свободни места за общопрактикуващ лекар и психиатър остават незаети.

18. КПИ отново подчертава, че режимът за излежаване на доживотни присъди в България трябва да бъде основно преразгледан, така че да включва структурирана програма за конструктивни дейности, за предпочитане извършвани извън килиите; възпитателите и психолозите трябва активно да насърчават затворниците с доживотни присъди да участват в тази програма и да се опитат да ги ангажират в безопасна работа с други затворници поне за част от деня.

19. На 26 март 2015 г. КПИ прави публично изявление по отношение на България в съответствие с чл. 10, параграф 2 от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. В публичното изявление КПИ посочва констатацията си, направена по време на специалното посещение в България в началото на 2015 г. По-специално се отбелязва, че по-голямата част от лишените от свобода все още нямат достъп до организирани дейности извън килиите и са оставяни в състояние на бездействие в продължение на до 23 часа в денонощието. По отношение на материалните условия, КПИ отбелязва, че в затвора в гр. Бургас и двете други заведения, посетени през 2015 г., условията се характеризират с все по-влошаващо се състояние на рушене. Повечето от санитарните помещения са напълно западнали и нехигиенични, а отоплителните системи функционират само няколко часа на ден. Кухнята е мръсна, нехигиенична и заразена с паразити, с течове и преливане на канализационни тръби и покрити с плесен стени и тавани. Повечето части на затвора са негодни за настаняване на хора и представляват сериозен риск за здравето както на лишените от свобода, така и на персонала. Според КПИ дори само съществуващите материални условия биха могли да се разглеждат като проява на нечовешко и унизително отношение. Това състояние на нещата подчертава продължаващата неспособност на българските власти да се справят с повечето от основните недостатъци на третирането на условията на задържане на лица, лишени от свобода, въпреки многократно направените конкретни препоръки от КПИ. КПИ е на мнение, че отдавна е следвало да бъдат предприети действия в това отношение и че подходът към цялостния проблем, свързан с условията на задържане на лишените от свобода в България, трябва да се промени радикално.

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

20. Жалбоподателите се оплакват от режима и условията, при които излежат доживотните си присъди, както и от предоставеното им неадекватно медицинско обслужване. Те се позовават на чл. 3 от Конвенцията, който гласи следното:

„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.”

A. Допустимост

    21. Съдът отбелязва, че тази жалба не е явно необоснована по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че тя не е недопустима и на други основания. Следователно следва да бъде обявена за допустима.

Б. Основателност

1. Становище на Правителството

(а) Режим и материални условия

22. Правителството твърди, че жалбоподателите излежават своите доживотни присъди в съответствие с нормативните разпоредби в условия на „специален режим”, в постоянно заключени килии и при засилен надзирателски контрол. По-конкретно това е необходимо поради сериозността на извършените от тях престъпления и с оглед оценката на риска, на който жалбоподателите излагат околните. Жалбоподателите могат да участват в групови дейности и да посещават затворническите библиотека и параклис.

23. Освен това материалните условия, в които са държани жалбоподателите, са съобразени изцяло с чл. 3 от Конвенцията. По-конкретно не е достигнато минималното ниво на суровост, изисквана по силата на Конвенцията, за да може дадена ситуация да попадне под тази разпоредба.

24. По-специално всяка от обитаваните от жалбоподателите килии е оборудвана с тоалетна и мивка, инсталирани след посещението на КПИ в затвора в гр. Бургас през 2002 г. Като се има предвид, че в килиите има също достатъчно дневна светлина, то условията са в съответствие с приложимите изисквания на Конвенцията.

25. Освен това през септември 2010 г. властите са приели програма за подобряване на условията на задържане в затворите. Този документ демонстрира стремежа им за прилагане на последователна политика в областта на изпълнението на наказанията. Тази програма се фокусира върху подобряването на материалните условия на задържане в българските затвори и привеждането им в съответствие с приложимите международни стандарти.

26. Всичко казано по-горе показва, че властите са подобрили условията на задържане в затвора в гр. Бургас и следователно свързаните с тях оплаквания на жалбоподателите са неоснователни.

(б) Медицинско обслужване в затвора

27. Що се отнася до оплакването, свързано с липсата  на предоставяне на жалбоподателите на адекватни медицински услуги в затвора в гр. Бургас, Правителството твърди, че наличните медицински услуги са задоволителни. Извършват се редовни профилактични прегледи в съответствие с определен график и спешните случаи веднага се преглеждат от лекар. Всички затворници се изследват най-малко веднъж годишно, при което се правят и необходимите ваксинации.

28. Правителството подчертава, че жалбоподателите не са посочили конкретен случай, при който им е била отказана медицинска помощ или са останали необслужени. Също така не е имало случаи, когато властите са отказвали на жалбоподателите да получават лекарства от техни роднини или приятели.

29. Освен това, за да твърдят, че медицинските грижи в затвора са толкова недостатъчни, че имат отрицателно въздействие върху тях, жалбоподателите би трябвало да представят медицинска документация. Тази документация би следвало да свидетелства не само за наличието на пряка причинно-следствена връзка между условията в затворите и негативните последици за лишените от свобода, но също така и че тези условия могат да бъдат причина за психологическите или физическите страдания на жалбоподателите.

2. Становището на жалбоподателите

(а) Режим и материални условия

30. Жалбоподателите твърдят, че в затвора в гр. Бургас не е имало подобрение в условията за задържане от 2002 г. насам. Те изтъкват, че вместо да проведе независимо разследване и да потърси експертно мнение по различните аспекти в оплакванията на жалбоподателите, Правителството се позовава в своето становище на писмо, представено от началника на затвора, който се явява заинтересована страна и чиито изявления представляват субективна оценка, а не обективни данни. Освен това, въпреки че КПИ не е посетил затвора в Бургас при визитата си през 2006 г., препоръките, направени в доклада му относно тази визита, не оставят никакво съмнение, че условията на задържане там са също незадоволителни.

31. Жалбоподателите подчертават, че са подложени на прекомерни ограничения; по-специално са принуждавани да прекарват повече от 20 часа на ден легнали или седнали в своите килии.

(б) Медицинско обслужване в затвора

32. Жалбоподателите поддържат оплакването си за предоставеното им в затвора неадекватно медицинско обслужване.

3.  Преценката на Съда

(a)  Общи принципи

33. Съдът е посочил приложимите общи принципи, установени в съдебната практика, в параграфи 199 – 202 от делото Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе.

34. По-специално Съдът подчертава, по отношение на влиянието на изолацията върху личността на затворника, че всички форми на строг тъмничен затвор без подходящо умствено и физическо стимулиране, вероятно в дългосрочен план водят до вредни последици в резултат на влошаване на умствените и социалните способности (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 204). Също така автоматичното отделяне на затворниците с доживотни присъди от останалите затворници и един от друг, особено при отсъствие на широкообхватни дейности извън килиите или други стимули, може само по себе си да повдигне въпрос по чл. 3 от Конвенцията (вж. Savičs v. Latvia, № 17892/03, § 139, от 27 ноември 2012 г.). Освен това подобна изолация следва да бъде прилагана при наличието на конкретни причини, свързани със сигурността (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 204, с допълнителни препратки към инструменти с незадължителна   юридическа сила и повтарящите се акценти в докладите на КПИ относно необходимостта от оценка на заплахата от страна на лишените от свобода с доживотни присъди за всеки отделен случай, тъй като няма оправдание за безразборно налагане на ограничения за всички затворници, излежаващи конкретен вид присъда).

(б)  Приложение на тези принципи към настоящето дело

35. Що се отнася до настоящето дело, Съдът отбелязва, че фактът, че жалбоподателите са държани в постоянно заключени индивидуални килии, изолирани от останалите затворници, и са подложени на строги мерки за сигурност в съответствие с „специалния режим” спрямо тях, не се оспорва. Спорът се отнася за срока, в който са държани в изолация. Макар че жалбоподателите претендират, че са държани при същите ограничителни условия, откакто са прехвърлени в затвора в гр. Бургас през 2002 г., властите твърдят, че са излежавали присъдите си в условията на „специален режим” от 2008 г., когато техните присъди стават окончателни.

36. Съдът отбелязва, че според приложимата вътрешна норма, установена с наредба от 1999 г., прилагана до 2009 г., осъдените на доживотен затвор физически лица със съдебни решения, които не са влезли в сила, следва да бъдат държани в постоянно заключени килии и нямат право на участие в общи дейности (вж. параграф 13 по-горе). По-нататък Съдът отбелязва, че първоинстанционният национален съд осъжда жалбоподателите на доживотен затвор през декември 2004 г. и че тази присъда влиза в сила през 2008 г. Съдът не намира основание да се счита, че тогава действащата наредба не е приложена по отношение на жалбоподателите към декември 2004 г., когато те са първоначално осъдени на доживотен затвор; властите не твърдят обратното. Следователно, въпреки че жалбоподателите са поставени официално в условията на „специален режим” едва през 2008 г., настаняването им в постоянно заключени килии и отделянето им от останалите затворници на практика представлява изолация от естество и степен, подобни на тази, прилагана при „специален режим”. Поради това Съдът намира, че към декември 2004 г. жалбоподателите са пребивавали в затвора при условия, подобни на тези при „специален режим”.

37. Правителството не се опитва да се позове на убедителни съображения за сигурност, изискващи изолацията на жалбоподателите. Също така то не обяснява защо не е било възможно положението им да се преразгледа, така че да се предоставят адекватни възможности за контакт с хора и съдържателни дейности извън килиите. Правителството посочва, че жалбоподателите могат да вземат участие в колективни дейности, освен споменаването на затворническите библиотека и параклис, но не уточнява какви са тези дейности и колко често се извършват. Съдът отбелязва в тази връзка констатациите на КПИ в  докладите относно посещенията в затвора в гр. Бургас през 2012, 2014 и 2015 г., а именно, че там е упражнявана слаба или липсва всякаква структурно планирана намеса от страна на персонала за осигуряване на подходящо психическо и физическо стимулиране на затворниците с доживотна присъда и че по-голямата част от лишените от свобода не са имали достъп до организирани дейности извън килиите си и са оставяни в бездействие в продължение на до 23 часа в денонощието. Оказва се, че тази ситуация до голяма степен е резултат на автоматичното прилагане на законовите разпоредби, регламентиращи затворническия режим на жалбоподателите. В неотдавнашното си решение по делото Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе, §§ 203 – 209) Съдът приема, че такава автоматична изолация, дори при прилагане на съответните законови разпоредби, е несъвместима с чл. 3 от Конвенцията. Той не вижда причина да постанови различно решение в настоящия случай.

38. Във връзка с материалните условия на задържане на жалбоподателите, Съдът отбелязва по-специално констатациите на КПИ по отношение на затворниците с доживотни присъди в доклада за своето посещение в затвора в гр. Бургас през 2014 г.(вж. параграф 16 по-горе). Дори да се приеме, че жалбоподателите са настанени в двете по-големи индивидуални килии с отделни санитарни възли (споменати в доклада на КПИ относно посещението през 2012 г., вж. параграф 14 по-горе), Съдът отбелязва, че докладите на КПИ от 2012 г. и 2014 г. са в подкрепа на твърденията на жалбоподателите за изключително лошата хигиена и недовършен ремонт на килиите и другите зони на затвора в гр. Бургас. Освен това КПИ установява по време на посещението си през 2015 г., че помещенията в затвора в гр. Бургас са рухнали, заразени и нехигиенични до степен на негодност за настаняване на хора и че това представлява сериозен риск както за здравето на лишените от свобода, така и за това на персонала; Съдът заключава, че дори само материалните условия биха могли да се разглеждат като проява на нечовешко и унизително отношение (вж. параграф 19 по-горе).

39. При тези обстоятелства, дори и да приеме, че твърденията на жалбоподателите за неадекватна медицинска помощ в затвора не са основателни, Съдът счита, че другите аспекти на условията на техния режим на задържане и лишаване от свобода, взети заедно, са достатъчно сериозни, за да се класифицират като нечовешко и унизително отношение (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 213).

40. Следователно е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

41. Жалбоподателите се оплакват, че не разполагат с ефективно вътрешноправно средство за защита по отношение на техните оплаквания, свързани с режима и условията на тяхното задържане. Те се позовават на чл. 13 от Конвенцията, който гласи:

   „Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.”

42. Правителството оспорва това твърдение. То твърди, че жалбоподателите са имали на разположение три вътрешноправни средства за защита по отношение на техните жалби, като всичките са ефективни. По-конкретно те са могли да предявят иск по чл. 1 от ЗОДОВ за вреди, произтичащи от условията на задържане; или са могли да подадат жалба до началника на затвора; или до прокурора, който контролира изпълнението на наказанията при лишаване от свобода.  

43. Съдът се позовава на неотдавнашните констатации по делото Нешков и други срещу България, № 36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12, 77718/12 и 9717/13, §§ 206 и 212, от 27 януари 2015 г., а именно, че нито иск по ЗОДОВ, нито жалба до наблюдаващия прокурор, отговарящ за надзора на съответната поправителна институция, могат да се приемат за ефикасни вътрешноправни средства за защита по отношение на оплаквания относно условията на задържане. В допълнение Съдът не счита, че жалба до началника на затвора може да бъде разглеждана като ефективно правно средство за защита, имайки предвид, че затворническите власти не биха имали достатъчно независима гледна точка, за да отговорят на изискванията на чл. 13 (вж. по тази точка Ananyev and Others v. Russia, № 42525/07 и 60800/08, §§ 105-106 от 10 януари 2012 г.); при вземането на решение по жалба относно условията на задържане, за които носят отговорност, те в действителност биха оценявали собствените си действия.

44. С оглед на изложеното по-горе Съдът намира, че в нарушение на чл. 13 от Конвенцията жалбоподателите не са имали на разположение ефективно вътрешноправно средство за защита по отношение на техните оплаквания относно условията на задържане.

III. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

45. Чл. 41 от Конвенцията гласи:

     „Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

A. Обезщетение за вреди

46. Жалбоподателите претендират по 23 000 евро за всеки за претърпени неимуществени вреди, 20 000 евро, от които във връзка с неадекватните условия на тяхното задържане и 3 000 евро, във връзка с липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита в това отношение.

47. Правителството твърди, че исканите суми за нанесени неимуществени вреди са прекомерно високи. То се позовава на предходни дела, в който Съдът е констатирал нарушение на чл. 3 от Конвенцията, в резултат на лоши условия на задържане и е присъдил на жалбоподателите между 1 500 и 2 500 евро за причинени неимуществени вреди.

48. Съдът намира, че страданията, причинени на лице, излежаващо присъдата си при дотолкова лоши условия, че те да бъдат определени като нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията, не могат да се възмездят от самото констатиране на нарушение; изисква се присъждане на обезщетение. Времето, прекарано от съответното лице при такива условия, е най-важният фактор за оценка на степента на причинените щети (вж. Ananyev and Others v. Russia, № 42525/07 и 60800/08, § 172, 10 януари 2012 г, и Torreggiani and Others v. Italy, № 43517/09, 46882/09, 55400/09, 57875/09, 61535/09, 35315/10 и 37818/10, § 105, 8 януари 2013 г.). От друга страна установяването на нарушение може само по себе си да представлява достатъчно справедливо обезщетение за нарушение на чл. 13 от Конвенцията, произтичащо от липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита по отношение на тези условия (вж. Ananyev and Others, цитирано по-горе, § 173).

49. Съдът счита, че на жалбоподателите вероятно са причинени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на техните права съгласно чл. 3 и чл. 13. Констатираното нарушение касае излежаването на присъдите им за срок от над 10 години (вж. параграф 36 по-горе). Като отсъжда по справедливост, както се изисква съгласно чл. 41 от Конвенцията, и като обръща по-специално внимание на продължителността на периода, прекаран от жалбоподателите  в неподходящи условия, Съдът присъжда на всеки от жалбоподателите по отношение на причинените им неимуществени вреди сумата от 6 000 евро, както и всички данъци, които могат да бъдат наложени върху тази сума.

Б. Разходи и разноски

50. Жалбоподателите претендират също и 3 000 евро за разноски за правни услуги, направени пред Съда, по-конкретно 1 000 евро за г-н Димитров и 2 000 евро за г-н Рибов.

51. Правителството счита, че тези претенции са прекалено високи, а също и неоправдани, тъй като не са представени подробни фактури.

52. Според съдебната практика разходи и разноски не се присъждат по силата на чл. 41, освен ако не се установи, че са били действително необходимо направени и платени в разумен размер (вж. The Sunday Times v. the United Kingdom (чл. 50), решение от 6 ноември 1980 г., серия А, № 38, стр. 13, § 23). В конкретния случай, като взема предвид материалите, с които разполага, и тези съображения, Съдът намира за разумно да присъди на жалбоподателите общо 1 000 евро за направени правни разноски, както и всички данъци, наложени върху тази сума, които да бъдат платени директно на техните правни представители, г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева.

В. Лихва за забава

53. Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1. Обявява жалбата за допустима;

2. Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията;

3. Приема, че е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията;

4.  Приема,

(a)  че държавата-ответник трябва да заплати на всеки от жалбоподателите, в срок от три месеца от датата, на която това решение стане окончателно в съответствие с чл. 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса към датата на плащането:

(i)  EUR 6 000 (шест хиляди евро) на всеки жалбоподател, плюс всякакви данъци, които биха могли да бъдат наложени, за причинени неимуществени вреди;

(ii)  EUR 1 000 (хиляда евро) общо на жалбоподателите, плюс всякакви данъци, които биха могли да бъдат наложени, за разходи и разноски, които да бъдат платени директно на техните законни представители, г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева;

(б)  че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до извършване на плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;

5. Отхвърля останалата част от претенциите на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 17 ноември 2015 г. в съответствие с Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Françoise Elens-Passos                                                     Guido Raimondi
секретар на отделението                                                 председател                                           

Дата на постановяване: 17.11.2015 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-158806