Номер на жалба: 44885/10

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 8) Право на зачитане на личния и семейния живот

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 44885/10
Николай Георгиев ЦОНЕВ
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ на 8 декември 2015 г. в състав:

          Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,
          Ганна Юдкивска (Ganna Yudkivska),
          Ерик Мьозе (Erik Møse),
          Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
          Йонко Грозев (Yonko Grozev),
          Шифра О‘Лири (Síofra O’Leary),
          Мартинш Митс (Mārtiņš Mits), съдии,

и Клаудия Вестердик (Claudia Westerdiek), секретар,

Предвид горепосочената жалба, подадена на 20 юли 2010 г.,

Като взе предвид становищата, представени от правителството-ответник и становищата в отговор, представени от жалбоподателите,

Постановява следното решение, прието на същата дата :

ФАКТИТЕ

1.  Жалбоподателят, г-н Николай Георгиев Цонев, е български гражданин, роден през 1956 г. и живеещ в гр. София. Той е представляван пред Съда от В. Василев, адвокат в гр. София.

2.  Българското правителство („Правителството“) е представлявано от правителствения агент, г-жа В. Христова, от Министерство на правосъдието.

A.  Обстоятелствата по делото

3.  Фактите по делото, така както са изложени от страните, могат да се обобщят по следния начин.

4.  Между април 2008 г. и август 2009 г., жалбоподателят заема поста Министър на отбраната.

5.  През 2009 г., на неизвестна дата, Прокуратурата завежда наказателно дело срещу X за лошо управление на обществени средства. Следствието касае по-специално финансовите условия на важен договор, сключен от Министерство на отбраната по времето, когато същото е ръководено от жалбоподателя.

6.  Следователят, занимаващ се с делото, бил приближен до бивш служител на Министерство на финансите и до съдия от Софийски градски съд, които му предлагат пари, за да повлияят върху изхода от следствието.

7.  След сигнал, подаден от следователя, националната полиция организира операция по наблюдение на разследваните лица. Според събраните от полицията сведения, подкупът е предложен от жалбоподателя, а другите двама души са служили за посредници.

8.  Сутринта на 1 април 2010 г., жалбоподателят отива за медицински преглед в болница в София. Той е арестуван в болницата от полицейски екип, ръководен от прокурор Р.В. Арестът е заснет, а записът е предоставен на медиите от пресцентъра на Министерство на вътрешните работи. Този запис бил широко разпространен от телевизионните канали и новинарските сайтове.

9.  По време на ареста на жалбоподателя, прокурорът Р.В. се обръща към него със следните думи:

„Ще бъдете обвинен в престъпление за корупция. Тъй като сте си абсолютен престъпник, колеги, както на всеки един престъпник, както трябва – долу на земята!“

10.  Същия ден, когато се състояла полицейската акция, по време на интервю по националното радио, прокурорът Р.В. направил следното изказване, което било широко разпространено от вестниците и новинарските сайтове:

„Днес е Велики четвъртък по православния календар, един хубав ден преди Разпети петък. Днес ще разпънем трима: бивш министър, съдия и бивш главен секретар на Министерство на финансите.”

11.  Жалбоподателят и двамата му предполагаеми съучастника са обвинени в активен подкуп на следовател съгласно чл. 304a от Наказателния кодекс.

12.  Медиите поискали изявление за полицейската акция от редица политици и прокурори, за да коментират полицейските действия срещу жалбоподателя и двамата му предполагаеми съучастници. Между 2 април и 4 май 2010 г., коментарите на прокурора на град София, Н.К., на зам.-главен прокурор, Б.Н., на министъра на вътрешните работи и на Министър-председателя са публикувани от печатната преса и на  новинарските сайтове.

13.  С решение от 29 октомври 2012 г., Софийският градски съд оправдава жалбоподателя и другите двама подсъдими. Това решение е потвърдено на 14 февруари 2014 г. от Софийския апелативен съд, а на 3 февруари 2015, от Висшия касационен съд.

Б.  Преговори за постигане на приятелско споразумение пред Съда

14.  На 14 април 2014 г., жалбата е комуникирана на правителството. Същевременно, след комуникирането на жалбата, информация за процедурата е изпратена на жалбоподателя. В нея се посочвало, между другото, че по силата на правило 62 § 2 от Правилата на Съда, следва да се спазва конфиденциалност при преговорите за постигане на приятелско споразумение по делото.

15.  С писмо от 5 септември 2014 г., правителството информирало Съда, че е съгласно да сключи приятелско споразумение по делото и поискало съдействието на Съда за успешното провеждане на преговорите с жалбоподателя.

16.  На 17 септември 2014 г., Съдът изпраща до двете страни декларации, които съдържали предложение за приятелско споразумение по делото.

17.  На 30 септември 2014 г., Съдът получил изявление от жалбоподателя, с надлежно положени дата и подпис от страна на представителя му, с което той приема предложението.

18.  С писмо от 7 юли 2015 г., правителството информирало Съда, че представителят на жалбоподателя е разкрил пред медиите съдържанието на предложеното споразумение. Правителството също изпратило копия от трите статии, публикувани на 29 септември 2014 г. в три различни новинарски сайтове. Статиите предавали думите на адвоката на жалбоподателя от негово изявление по националното радио, с които той посочвал, че правителството е признало нарушение на правата на жалбоподателя. Освен това, адвокатът разкривал предложеното обезщетение във връзка със сключването на приятелско споразумение.

ОПЛАКВАНИЯ

19.  Позовавайки се на член 3 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че арестът му, който бил широко разпространен от медиите, представлява нечовешко и унизително отношение.

20.  Позовавайки се на член 6 § 2 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че прокурорът Р.В., прокурорът на град София, Н.К., зам.-главен прокурорът, Б.Н., министърът на вътрешните работи и министър-председателят поставили под съмнение невинността му преди произнасянето на решението на вътрешните съдебни инстанции по съществото на обвиненията срещу него.

21.  Позовавайки се на член 8 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че разпространението на видеото с ареста му от пресцентъра на Министерство на външните работи, представлява неоправдана намеса в личния му живот.

ПРАВОТО

22.  Правителството подкрепя тезата, че разкриването на предложението за приятелско споразумение от представителя на жалбоподателя е нарушение на правилото за поверителност на преговорите за приятелско споразумение. То се позовава на член 39 от Конвенцията и на правило 62 от Правилата на Съда, чиито приложими части гласят, както следва:

Член 39 от Конвенцията

„1.  На всеки етап на производството Съдът може да се постави на разположение на заинтересованите страни с цел да се постигне приятелско споразумение по делото на основата на зачитане правата на човека, така както са определени в Конвенцията и в Протоколите към нея.

2.  Процедурата по параграф 1 е поверителна.

3.  Β случай на постигане на приятелско споразумение Съдът заличава делото от списъка с решение, ограничаващо се до кратко изложение на фактите и на постигнатото споразумение.

4. Това решение се изпраща на Комитета на министрите, който следи за изпълнението на условията на приятелското споразумение, така както са изложени в решението.“

Член 62 от Правилника

(Приятелско споразумение)

„1. След приемането на жалбата, секретарят, който действа съгласно инструкциите на съдебния състав и на председателя му, се свързва със страните с цел да се постигне приятелско споразумение съгласно член 39 § 1 от Конвенцията. Съдебният състав взема всички подходящи мерки, за да улесни сключването на такова споразумение.

2. Съгласно член 39 § 2 от Конвенцията, проведените преговори с цел да се постигне приятелско споразумение, са поверителни и без да се засягат становищата на страните по съдебното дело. Никое писмено или устно съобщение, както и никое направено предложение или отстъпка в рамките на въпросните преговори, не могат да бъдат споменавани или цитирани в съдебното дело.“

A.  Становища на страните

23.  Правителството излага, че представителят на жалбоподателя е разкрил условията за предлагане на приятелско споразумение. По този начин, жалбоподателят е нарушил правилото за поверителност на преговорите и злоупотребил с правото на индивидуална жалба.

24.  Представителят на жалбоподателя твърди, че в този случай правилото за поверителност на преговорите не е било нарушено от жалбоподателя. Той признава, че е участвал един единствен път в предаване по националното радио, за да обясни становището на клиента си по отношение на хода на делото му. Той приема също така, че е разкрил някои клаузи, съдържащи се в проекта на декларация, изпратен от деловодството на Съда, както и размера на предложеното обезщетение. Все пак, този факт не представлява нарушение на принципа за поверителност на преговорите, и по-точно поради следните причини: въпросните изказвания са били извън съдебното производство пред Съда; никой документ, свързан с преговорите за приятелско споразумение, не е бил показван на медиите и не е бил споменаван по време на съдебното производство. Освен това, правителството вече е било в течение на предложението за приятелско споразумение и в резултат на разследваното радиопредаване анонимен източник от Министерство на правосъдието потвърдил по неофициален начин пред медиите разпространената информация.

Б.  Преценка на Съда

25.  Съдът припомня, че по смисъла на член 39 от Конвенцията и на член 62 § 2 от Правилата на Съда, преговорите, водени за постигането на приятелско споразумение, са поверителни. Това правило, така както се разбира от Конвенцията и Правилника, следва да се тълкуват с оглед на основната цел да се улесни уреждането на спора по взаимно съгласие, предпазвайки страните и Съда от евентуален натиск (Миролюбови и други срещу Латвия (Miroļubovs et autres c. Lettonie), № 798/05, § 68, от 15 септември 2009 г.).

26.  Поради това е забранено страните да огласяват публично информация, свързана със сключването на споразумение, независимо дали чрез медиите, в кореспонденция, която може да бъде прочетена от голям брой лица или по какъвто и да е друг начин (дело Миролюбови и други (Miroļubovs et autres), цитирано по-горе, § 68). Съдът е отказал да обяви жалбата за недопустима поради злоупотреба с правото на индивидуална жалба, докато Правителството не е успяло да докаже, че сведенията относно преговорите за евентуално приятелско споразумение са били разкрити на медиите от страна на жалбоподателя (вж. дело Миролюбови и други (Miroļubovs et autres), цитирано по-горе, § 69) или когато не е била разкрита никаква подробност от преговорите (вж. дело Леснина Велетрговина ООД срещу бивша Югославска Република Македония (Lesnina Veletrgovina d.o.o. c. l’ex-République Yougoslave de Macédoine (реш.), № 37619/04, от 2 март 2010 г.). Все пак, в съответствие с установената съдебна практика, когато жалбоподателите или техните адвокати умишлено разкриват детайли от преговорите за  евентуално постигане на приятелско споразумение, Съдът приема, че следва да отхвърли оплакванията заради злоупотреба с правото на индивидуална жалба (вж., освен другите, дело Беньоки и други срещу Сърбия (Benjocki et autres c. Serbie) (реш.), № 5958/07, 6561/07, 8093/07, 9162/07, от 15 декември 2009 г.; дело  Мандил срещу Франция (Mandil c. France (реш.), № 67037/09, от 13 декември 2011 г.; дело Десьоник срещу Франция (Deceuninck c. France) (реш.), № 47447/08, от 13 декември 2011 г.; дело Баро и други срещу Франция (Barreau et autres c. France) (реш.), No 24697/09, от 13 декември 2011 г.; дело Абасов срещу Азербайджан (Abbasov et autres c. Azerbaïdjan) (реш.), No 36609/08, от 28 май 2013 г.; дело Горгадзе срещу Грузия (Gorgadze c. Géorgie) (реш.), No 57990/10, от 2 септември 2014 г.).

27.  В настоящия случай, Съдът отбелязва, че в предназначената за жалбоподателя информационна бележка относно процедурата след комуникиране на жалбата, е било посочено, че в съответствие с правило 62 § 2 от правилника преговорите за сключване на приятелско споразумение са строго конфиденциални (вж. параграф 14 по-горе). Следователно, представителят на жалбоподателя е бил наясно с това изискване. Въпреки това, той е разкрил в предаване по националното радио детайли от преговорите за постигане на евентуално споразумение, включително размерът на предложеното обезщетение (вж. параграфи 18 и 24 по-горе). Думите му били повторени от множество новинарски сайтове.

28.  Следователно, Съдът счита, че жалбоподателят е нарушил принципа за конфиденциалност, предвиден от член 39 § 2 от Конвенцията и правило 62 § 2 от Правилата на Съда, и че, в обстоятелствата по конкретното дело, това поведение представлява злоупотреба с правото на индивидуална жалба по смисъла на член 35 § 3 (a) от Конвенцията.

29.  В резултат на това, жалбата следва да бъде отхвърлена съгласно член 35 §§ 3 (a) и 4 от Конвенцията.

По тези причини, Съдът единодушно,

Обявява жалбата за недопустима.

Изготвено на френски език и оповестено писмено на 14 януари 2016 г.

Клаудия Вестердик                                                        Ангелика Нусбергер
       Секретар                                                                          Председател

Дата на постановяване: 8.12.2015 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-160055