Номер на жалба: 37994/09

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 3) Унизително отношение, (Чл. 3) Нечовешко отношение

По делото Радев срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав:

          Гуидо Раймонди (Guido Raimondi), председател,
          Пейви Хирвеле (Päivi Hirvelä),
          Леди Бианку (Ledi Bianku),
          Нона Цоцориа (Nona Tsotsoria),
          Пол Махоуни (Paul Mahoney),
          Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
          Йонко Грозев, съдии,
и Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos), секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 20 октомври 2015 г.,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 37994/09) срещу Република България, подадена в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от българския гражданин г-н Камен Сашев Радев („жалбоподателят“), на 20 май 2009 г.

2.  Жалбоподателят се представлява от г-жа С. Стефанова и г-н М. Екимджиев, адвокати, практикуващи в гр. Пловдив. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа И. Станчева-Чинова от Министерството на правосъдието.

3.  Жалбоподателят твърди конкретно, че е бил държан в постоянно заключени килии и не е имал пряк достъп до тоалетна, докато излежава доживотната си присъда в затвора.

4.  На 2 април 2013 г. жалбата е комуникирана на Правителството.

ФАКТИТЕ

I.    ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

5.  Жалбоподателят е роден през 1969 г. и изтърпява доживотна присъда в затвора във Варна.

А.  Условията на задържането на жалбоподателя

6.  Фактите по делото могат да се резюмират, както следва.

7.  На 10 ноември 1989 г. жалбоподателят е признат за виновен и му е наложено смъртно наказание. На 15 януари 1990 г. Върховният съд потвърждава присъдата. Жалбоподателят е отведен в затвора в Плевен и не е екзекутиран, тъй като междувременно е наложен президентски мораториум върху изпълнението на смъртните наказания.

8.  След отмяната на смъртното наказание в България, на 21 януари 1999 г. вицепрезидентът заменя присъдата на жалбоподателя с доживотен затвор. На 7 юни 1999 г. властите поставят жалбоподателя под „специален режим“ за изтърпяване на присъдата, като на 11 юни 1999 г. той е прехвърлен в затвора във Варна, където остава до юни 2004 г. От юни 2004 г. до юни 2007 г. жалбоподателят е задържан в затвора в Плевен, а на 27 юни 2007 г. отново е прехвърлен в затвора във Варна, където се намира в момента на подаване на най-актуалната информация до Съда, в края на 2013 г.

9.  От време на време той споделя килията си с други лишени от свобода с доживотни присъди, които изтърпяват наказанията си при „специален режим“.

10.  Според жалбоподателя през целия период на задържането му е държан в килии, които не са оборудвани със санитарни възли, и му е било позволено да посещава тоалетна само по три пъти на ден. През останалото време е трябвало да се облекчава в килията си в кофа, чието съдържание е имал възможност да изхвърли и да я измие веднъж дневно. Властите в затвора не са му предоставили препарати за дезинфекция на кофата.

11.  Жалбоподателят е бил постоянно заключен в килията си.

12.  Според Правителството в периода между 2004 г. и 2007 г. в затвора в Плевен жалбоподателят е бил настанен в килия, която се е заключвала само през нощта. Това му позволява неограничен достъп между 5.30 ч. и 20.00 ч. до тоалетната, която се намира в коридора на крилото.  Освен това през 2008 г. във всички килии на затвора в Плевен са инсталирани тоалетни и мивки с течаща вода.

13.  В затвора във Варна на жалбоподателя е било разрешено да ходи до тоалетна повече от три пъти на ден. По-конкретно той е имал достъп до санитарен възел и топла вода и когато е бил извеждан от килията си за едночасовата разходка на открито. Без да посочва допълнителни подробности, Правителството заявява също така, че по времето, когато жалбоподателят е вземал участие в седмичните дейности в затвора, ситуацията е била същата. През август 2012 г. в килията му е монтирана тоалетна с мивка с течаща вода.

14.  В периода от 7 юни 1999 г. до 6 декември 2005 г. жалбоподателят е изтърпявал наказанието си при най-ограничителния „специален режим“. При този режим затворниците са постоянно заключени в килиите си и могат да общуват само с другите, доживотно осъдени затворници, но не и с останалите обитатели на затвора. През декември 2005 г. Комисията по изпълнение на наказанията променя режима на жалбоподателя на по-лек „усилено строг режим“, който започва да се нарича „строг режим“ след приемането на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража през юни 2009 г. Жалбоподателят е имал възможност да взема участие в религиозни беседи в рамките на неповече от един час на седмица и да играе тенис на маса по половин час два пъти в седмицата.

15.  Правителството представя годишни психологически оценки на г-н Радев за 2009 г., 2010 г., 2012 г. и 2013 г. Според тези оценки жалбоподателят демонстрира антисоциално поведение и периодично влиза в конфликт с други затворници, които освен това подбужда към обявяване на гладна стачка като начин за принуда на властите в затвора да вземат благоприятни за задържаните решения. Според Правителството на жалбоподателя са налагани дисциплинарни наказания за нарушаване на вътрешния ред двадесет и шест пъти, а е поощряван само четири пъти за добро поведение. На жалбоподателя шест пъти са налагани наказания за неразрешено притежание на мобилен телефон и/или зарядно устройство и СИМ карти за него в килията; един път за притежание на предмет, който може да бъде използван за направата на нож, и още един път за притежание на малък сгъваем нож. В два от случаите наказанията са налагани за пререкания, включващи насилие, с други доживотно осъдени затворници. Един от тези случаи е описан от властите в затвора, като „неескалирал до ниво на трайно напрежение, а по-скоро е израз на моментен изблик на емоции, което не е необичайно за двамата участващи затворници“. При другия инцидент физическият сблъсък е бил предшестван от устни пререкания от страна на двамата затворници, като надзирателите бързо са успели да ги разделят и да елиминират напрежението. Когато жалбоподателят приеме, че дадена ситуация е в негов ущърб, той обикновено заплашва със завеждане на дело, а понякога опитва да се самонарани или отнеме живота си като начин на „убеждаване“ за властите в затвора. Той е емоционално нестабилен и е склонен да оспорва решенията на затворническата администрация. Предвид всичко това, властите в затвора не разглеждат възможността за промяна на режима на задържане на жалбоподателя.

16.  След като Правителството представя становището си пред Съда, жалбоподателят подава оплакване, че изтърпява присъдата си при неподходящи материални условия. По-конкретно няма достатъчно свеж въздух и осветление в килията му, която от своя страна е в лошо състояние и е пълна с хлебарки, като за него е невъзможно да поддържа лична хигиена, тъй като няма достъп до санитарни или почистващи препарати. По време на престоя си извън килията на жалбоподателя постоянно са поставяни белезници, храната е с твърде лошо качество, също като медицинските грижи, които получава в затвора. На последно място на жалбоподателя не е предлагана работа, нито е упражнявал смислени професионални дейности.

Б.  Производството по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

17.  В периода между 2007 г. и 2011 г. жалбоподателят подава няколко иска за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. („ЗОДОВ“) във връзка с различни аспекти на условията на задържането му. Върховният административен съд отхвърля всички искове като недопустими, като констатира по-конкретно, че или властите в затвора са действали съобразно закона, или че жалбоподателят не е доказал, че е пострадал вследствие на тези условия.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ДОКЛАДИ НА КПИ

18.  Правните норми, свързани с режима на затворниците с доживотни присъди, с исковете за обезщетение по ЗОДОВ, както и констатациите на Комитета за предотвратяване на изтезанията („КПИ“) са иподробно в Харакчиев и Толумов срещу България (номера 15018/11 и 61199/12, §§ 114-146 и §§ 165-174, ЕСПЧ 2014 г. (откъси)). По-конкретно в докладите си след посещения в затвора във Варна през 2010 г. и пролетта на 2012 г. КПИ отбелязва, че доживотно осъдените са освобождавани от килиите си за посещение на обща тоалетна само три пъти дневно, като през останалото време трябва да ползват кофи в килиите. Освен това КПИ отбелязва, че дейностите, предлагани от време на време на доживотно осъдените в затвора във Варна през 2010 г. (като например курсове по овладяване на гнева и английски език), са прекратени през 2012 г. Упражненията на открито са в продължение на един час дневно, като никой от доживотно осъдените не упражнява трудова дейност. През 2010 г. масата за тенис може да се използва за по половин час два пъти в седмицата.

19.  До 1 юни 2009 г. режимът на доживотно осъдените затворници се определя от Закона за изпълнение на наказанията от 1969 г., както и от правилника за прилагането му, издаден през 1990 г. По-специално затворниците, които изтърпяват доживотни присъди и са поставени под „специален режим“, трябва да бъдат изолирани в единични килии при засилена охрана и наблюдение (членове 56(1), 167в и 167г(1)). От своя страна „усилено строгият режим“ постановява затворниците, които изтърпяват наказанията си при него, да бъдат поставяни в заключени килии през нощта, като не им се разрешава упражняването на трудова заетост по поддръжката в затвора, нито на обекти на открито (правило 55(1) и (4)). Затворниците, които изтърпяват наказанията си при „усилено строг режим“ обаче могат, по заповед на директора на затвора, да бъдат изолирани непрекъснато в заключени килии, ако поради тежестта на престъпленията им или срока на присъдите им те се считат за опасни или явно и системно не спазват вътрешния ред, или имат отрицателно влияние върху други затворници (правило 56(1)).

20.  Съгласно чл. 71(3) от новия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2009 г. лицата, осъдени на доживотен затвор с или без замяна и поставени под „строг режим“, трябва да бъдат държани в постоянно заключени килии и под засилено наблюдение, освен когато е възможно, съгласно разпоредбите на чл. 198(2), да бъдат настанявани заедно с останалите лишени от свобода.

21.  През 2007 г. директорът на дирекция „Изпълнение на наказанията“ одобрява „Национални стандарти за третиране на лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор“ („Националните стандарти от 2007 г.“), които са представени накратко в делото Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе. По същество те задължават затворническата администрация да гарантира конкретно, когато е възможно и в съответствие с ограниченията, които произтичат от приложимите съображения за сигурност, на доживотно осъдените да се осигурява подходяща работа, образование (включително, ако е възможно, дистанционно обучение), социално развитие, професионална квалификация, програми за поддържане на психичното и физическо здраве и медицински грижи.  Всички доживотно осъдени трябва да бъдат записани в програми за адаптиране, които да им позволят да приемат ситуацията, в която се намират, да създадат у тях чувство за перспектива, да насърчават самопомощта, да поддържат социални контакти, да стимулират участието им в различни дейности и да неутрализират депресивните и психосоматични симптоми. Осъдените на доживотен затвор следва също така да имат достъп до културни и спортни мероприятия, затворническата библиотека, периодични издания, телевизия и радио, религиозни богослужения и групови мероприятия. Не изглежда Стандартите да споменават поправителни или рехабилитационни програми.

ПРАВОТО

І.    ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

22.  Правителството твърди, че поради промяната, извършена от властите в режима на лишаване от свобода на жалбоподателя от най-строгия „специален режим“ на по-лекия „строг“ режим (вж. параграф 14 по-горе), той е загубил статута си на жертва и следователно жалбата му е недопустима. Освен това Правителството изтъква, че във всеки случай не е достигнат прагът по член 3 и следователно жалбоподателят не може да твърди, че тази разпоредба от Конвенцията е приложима в неговия случай.

23.  Жалбоподателят изразява несъгласие. По-конкретно той посочва, че Правителството не демонстрира, че в действителност спрямо него е прилаган по-лек режим. Той отново изтъква твърдението си, че трудностите по отношение на условията, в които е задържан, от гледна точка на материален комфорт и строгост на режима, излизат извън ограниченията по член 3.

24.  Съдът счита, че възраженията на Правителството по отношение на недопустимостта на жалбата на жалбоподателя са неразривно свързани с разглеждането на въпроса дали е налице намеса в правото му по член 3 от Конвенцията и следователно с основателността на делото. Съответно Съдът ще разгледа по-долу този въпрос като част от оплакванията на жалбоподателя по член 3 от Конвенцията.

25.  Съдът отбелязва, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на чл. 35, ал. 3 от Конвенцията. Нито пък е недопустима поради други причини. Следователно тя трябва да бъде обявена за допустима.

II.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

26.  Жалбоподателят подава оплакване по член 3, че е държан в непрекъсната изолация и че в килията му не са налични санитарни съоръжения, така че е трябвало да използва кофа, за да облекчава физическите си нужди.

27.  Чл. 3 от Конвенцията гласи:

„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“

А.  Становището на Правителството

28.  Във връзка с изолацията на жалбоподателя Правителството твърди, че „специалният режим“, който обичайно се прилага за осъдени с доживотни присъди с цел постоянното им пребиваване под ключ, както и отделянето им от другите затворници, не е несъвместим с член 3 от Конвенцията. Този режим е изискван по закон, като се отчита тежестта на престъпленията им и е необходим за целите на оценката на риска, който жалбоподателят представлява.

29. Правителството подчертава още, че режимът на жалбоподателя е бил променен през 2005 г. (вж. параграф 14 по-горе) и че при „строгия“ режим килиите на затворниците се заключват само през нощта, те могат да получават по един колет с храна на месец и нямат право да работят в областта на услугите или извън помещенията на затвора. В същото време Правителството уточнява, че това са общи правила, които не могат да бъдат изцяло приложени в ситуацията на г-н Радев, предвид обстоятелството, че той изтърпява доживотна присъда.

30.  По-нататък Правителството твърди, че когато жалбоподателят е бил прехвърлен в затвора във Варна през 2007 г., той е бил поставен в крило с повишена сигурност, заедно с другите осъдени на доживотен затвор. От юни 2009 г. жалбоподателят е поставен под „строг режим“ (вж. параграф 20 по-горе). Приложимите стандарти, относими към делото му, могат да бъдат намерени в Националните стандарти от 2007 г. (вж. параграф 21 по-горе). Правителството представя документи, които показват, че осъдените доживот имат право да вземат участие в религиозни беседи и да играят тенис на маса всяка седмица и в двата затвора, където е изтърпявал присъдата си жалбоподателят.

31.  Освен това Правителството изтъква, че макар затворниците да са държани в постоянно заключени килии при засилена охрана съгласно законовите разпоредби, след първоначален период от пет години режимът им може да се промени на по-лек, при условие че оценката на поведението им позволява това. Поради това причините, които не позволяват на жалбоподателя да се ползва от по-лек режим, са единствено отрицателните резултати от оценките му и пълната липса на положителна промяна в отношението и поведението му (вж. параграф 15 по-горе). Правителството представя копия от четири награди за добро поведение и осем дисциплинарни наказания, които са наложени на жалбоподателя. Ето защо жалбоподателят не може да бъде поставен заедно с други групи затворници поради високото ниво на риск, който представлява предвид личността му.

32.  По отношение на ограничените възможности да използва тоалетна, Правителството отбелязва, че по време на престоя му в затвора в Плевен в периода между 2004 и 2007 г. неговата килия не е била заключвана през деня и той е имал неограничен достъп до санитарните възли, разположени в коридора на крилото, в което се е намирал. През август 2012 г. във всички килии в затвора във Варна са монтирани тоалетни и мивки, като по това време жалбоподателят продължава да изтърпява присъдата си там. Правителството отново изтъква, че както е видно от твърденията по-горе, условията, при които е бил държан жалбоподателят, явно са се подобрили с времето, поради което не е налице нарушение на член 3 от Конвенцията.

Б.  Становището на жалбоподателя

33.  Жалбоподателят отговаря, че Правителството не е доказало, че към него действително е бил приложен по-лек режим. Въпреки че Правителството заявява, че промяната на режима му е била извършена въз основа на Националните стандарти от 2007 г., няма данни затворниците да са запознати с тези стандарти, така че да имат възможност да изискват прилагането им, или кои са отговорните служители на затвора и какви мерки, ако има такива, са на разположение, в случай че последните не спазят стандартите. Жалбоподателят подчертава, че във всички случаи, както посочва Правителството (вж. параграф 20 по-горе), законът гласи, че лишените от свобода, които изтърпяват доживотни присъди при „строг режим“, трябва да бъдат настанявани в постоянно заключени килии под засилена охрана.

34.  Освен това жалбоподателят изтъква, че въпреки промяната на режима му през 2005 г. на практика той остава при същите ограничителни условия както преди, а именно в постоянно заключена килия при засилена охрана, без възможност да упражнява трудова дейност, да учи или да общува с другите, със само един час на ден разходка на открито. Трима други затворници с доживотни присъди свидетелстват в декларации, подадени до Съда, че въпреки официалната промяна на режима, на практика жалбоподателят остава изолиран от другите затворници в постоянно заключена килия в крилото на затвора, което се намира под засилена охрана. Жалбоподателят има възможност да напуска килията си само по време на едночасовата разходка на открито за деня и не може да участва с другите затворници в общата работа, корекционните, образователните, спортните или други мероприятия. Останалите затворници заявяват също така, че тъй като жалбоподателят обича да спортува, той може да играе само тенис на маса между половин и един час на седмица в затвора във Варна, като обаче през 2013 г. масата за тенис е премахната.

35.  Жалбоподателят отбелязва също, че Правителството е подало личностните му оценки само за годините 2009, 2010, 2012 и 2013, въпреки че е изтърпявал присъдата си от много време преди това. Той твърди, че причините, посочени в тези доклади относно това защо е считан за конфликтна личност и рисков фактор, не са достатъчни за обосноваване на продължаващото изтърпяване на присъдата при режим, който води до ограничения. Жалбоподателят се позовава на препоръка REC/2003/33 на Съвета на министрите на Съвета на Европа, която гласи, че оценката на риска трябва да бъде придружавана от други средства за вземане на решение относно промяната на режима на осъдените с доживотни присъди с цел свеждане до минимум възможностите за грешка, както и че оценките на осъдените с доживотни присъди следва да се извършват на редовни интервали предвид степента на опасност, като съображенията по въпросите на наказанието се променят периодично. Вследствие на това жалбоподателят се оплаква, че личностните оценки, извършвани от администрацията на затвора по отношение на него, нито са достатъчно чести или редовни, нито оценяват важни аспекти на живота му в затвора, като например психологическото и физическото му състояние, мотивация за промяна, равнище на ресоциализация и участие в общите мероприятия с другите затворници.

36.  В подкрепа на твърденията относно липсата на свободен достъп до тоалетна, жалбоподателят представя изявления на още трима затворници с доживотни присъди, с които е бил в обща килия в различни периоди от време в затвора във Варна. Всички те твърдят, че освен трите посещения дневно в общата тоалетна, изтърпяващите доживотни присъди е трябвало да облекчават нуждите си в кофа в килията. Освен това жалбоподателят подчертава, че въпреки монтирането на тоалетна и мивка в затвора във Варна през 2012 г., между тях и останалата част от пространството няма разделителна преграда. На практика тоалетната е неизползваема предвид обстоятелството, че властите в затвора са отказали да предоставят на жалбоподателя почистващи и хигиенизиращи продукти като например тоалетна хартия, четка за тоалетна и дезинфекциращи препарати. Невъзможността да се използва тоалетната вследствие на тези обстоятелства му е причинила изключителни ежедневни затруднения. Всеки път, когато е имал нужда да използва тоалетна, жалбоподателят е трябвало да моли надзирателите в затвора да отварят килията му, така че да може да отиде до общата тоалетна, която се намира в коридора.

37.  Освен това жалбоподателят отново отправя оплаквания относно други аспекти на задържането си (вж. параграф 16 по-горе), твърдейки, че са нецелесъобразни и поради това са в нарушение на член 3 от Конвенцията.

В.  Допълнителното становище на Правителството

38.  В допълнителното си становище Правителството отговаря, че на Съда са представени само последните психологични оценки на жалбоподателя, които имат за цел да демонстрират редовното им извършване. Годишната оценка на всеки лишен от свобода се изготвя от специално обучени инспектори. По правило само най-опитните инспектори работят с осъдените на доживотен затвор, като винаги се консултират с психолог преди изготвянето на личностната оценка на лишения от свобода. Промяната на режима не е произволно действие, а е въз основа на „добро поведение“ — понятие, което е достатъчно изяснено в практиката на компетентната Комисия по изпълнение на наказанията. Специално отбелязаните отрицателни характеристики на жалбоподателя са единствената причина режимът му да остане непроменен.

39.  То по-нататък отбелязва, че няма техническа възможност да се изгради преграда между тоалетната и останалата част от килията, както и че администрацията на затвора няма задължението да предоставя безплатно тоалетна хартия на лишените от свобода. Правителството пояснява, че използването на тоалетната и умивалника не зависи от наличието на хигиенизиращи препарати, обратно на твърденията на жалбоподателя.

40.  В заключение Правителството заявява, че твърденията на жалбоподателя (вж. параграф 16 по-горе) съдържат нови елементи, които не представляват част от първоначалната му жалба и поради тази причина не могат да бъдат разгледани в настоящото дело. По-конкретно Правителството се позовава на различните аспекти на материалните условия, при които жалбоподателят изтърпява присъдата си, като например липсата на подходяща вентилация в килията, недостатъчно време за използване на душовете за къпане, лоша хигиена в килията и общите части, незадоволителна храна и медицинско обслужване, както и на оплакванията на жалбоподателя относно системното поставяне на белезници, когато е извън килията си, и липсата на трудова и друга полезна дейност за него. Независимо от това Правителството уточнява, че през 2013 г. властите в затвора предлагат на жалбоподателя работа — сглобяване на щипки за дрехи, но той отказва под претекст, че възнаграждението не е достатъчно да покрива стойността на основните му нужди.

Г.   Преценката на Съда

41.  Съдът е определил общите приложими принципи, заложени в съдебната практика, в параграфи 199-202 от Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе.

42.  По отношение ефекта от изолацията върху личността на лишения от свобода, Съдът отново подчертава, че всички форми на задържане в условия на строг тъмничен затвор без подходящи умствени и физически стимули могат да доведат до дългосрочни неблагоприятни последици като например влошаване на умствените способности и социалните умения (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 204). Също така автоматичното отделяне на осъдените на доживотен затвор от останалата част от обитателите на затвора и един от друг, особено при липса на пълноценни дейности извън и вътре в килията, може само по себе си да повдигне въпрос по чл. 3 от Конвенцията (вж. Savičs v. Latvia, № 17892/03, § 139, 27 ноември 2012 г.), а изолацията следва да се обосновава с конкретни причини, свързани със сигурността (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 204, с допълнителни препратки към актове с незадължителна юридическа сила).

43.  По отношение на тоалетните в затворите, Съдът непрекъснато отправя критики по отношение на използването на кофи при липсата на тоалетна в килията (вж., наред с други решения, Кехайов срещу България, № 41035/98, § 71, 18 януари 2005 г.; И.И. срещу България, № 44082/98, § 75, 9 юни 2005 г.; Йовчев срещу България, № 41211/98, § 134, 2 февруари 2006 г.; Йорданов срещу България, № 56856/00, § 94, 10 август 2006 г.; Добрев срещу България, № 55389/00, § 129, 10 август 2006 г.; Малечков срещу България, № 57830/00, § 140, 28 юни 2007 г.; Костадинов срещу България, № 55712/00, § 61, 7 февруари 2008 г.; Гавазов срещу България, № 54659/00, § 108, 6 март 2008 г.; Радков срещу България (№ 2), № 18382/05, §§ 48-49, 10 февруари 2011 г.; Шаханов срещу България, № 16391/05, § 53, 10 януари 2012 г.; Събев срещу България, № 27887/06, § 99, 28 май 2013 г.; и Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 211).

44.  По настоящото дело Съдът на първо място отбелязва, както изтъква Правителството, че оплакванията на жалбоподателя относно различните аспекти на материалните условия на задържането му, различни от тези относно санитарните съоръжения, както и относно системното поставяне на белезници при излизане извън килията, са изложени за първи път, след като случаят е сведен до знанието на властите. В резултат на това Съдът счита, че те не следва да бъдат разглеждани в настоящото дело (вж., mutatis mutandis, относно този подход, Щукатуров срещу Русия, № 44009/05, § 127, ЕСПЧ 2008 г., и Анжело Георгиев и други срещу България, № 51284/09, § 51, 30 септември 2014 г.).

45.  Следователно Съдът ще разгледа двете основни оплаквания на жалбоподателя, а именно (а) че е държан в постоянно заключена килия, както и (б) че не е имал достъп до тоалетна. Във връзка с първата точка по-горе, Съдът отбелязва, че твърденията на жалбоподателя в отговор на становището на Правителството относно въпроса със задържането му в изолация (вж. параграф 34 по-горе) са неразривно свързани с първоначалното му оплакване относно факта, че е прекарвал времето си в постоянно заключена килия. Поради това Съдът взема предвид тези твърдения.

46.  Във връзка с изолацията на жалбоподателя, Съдът отбелязва, че въпреки незначителните разлики между версиите на страните относно събитията (вж. параграфи 33-38 по-горе), се явява безспорно, че жалбоподателят е бил под ключ в килията си през по-голяма част от времето. Това е така през цялото време, докато е изтърпявал доживотната си присъда в затвора във Варна, а именно в периода между 1999 г. и 2004 г., и отново през 2007 г., когато е настанен в крилото със засилена охрана на затвора във Варна, заедно с други осъдени на доживотен затвор (вж. параграф 30 по-горе). Ситуацията е прекъсната само в периода между 2004 г. и 2007 г., когато жалбоподателят изтърпява присъдата си в затвора в Плевен и килията му се заключва само през нощта, така че той има възможност да се придвижва в коридора на крилото заедно с други осъдени на доживотен затвор (вж. параграф 12 по-горе, който описва ситуацията, констатирана и от КПИ в доклада относно посещението в затвора в Плевен през 2006 г.).

47.  Като се позовава на Националните стандарти от 2007 г., приложими по отношение ситуацията на жалбоподателя, Правителството не доказва с нищо, че тези стандарти са прилагани на практика по отношение на него. В действителност Правителството уточнява, че общите стандарти не могат да се прилагат изцяло за жалбоподателя, предвид обстоятелството, че той изтърпява доживотна присъда (вж. параграф 29 по-горе). Правителството не демонстрира, че жалбоподателят е пускан редовно или често извън заключената си килия за конкретни мероприятия, отделно от твърдението, че е имал възможност да участва в религиозни беседи и да играе тенис на маса до един час на седмица (вж. параграфи 14 и 30 по-горе). Твърденията на другите лишени от свобода, представени на Съда от жалбоподателя (вж. параграф 34 по-горе), заедно с констатациите на КПИ в докладите от посещенията в затвора във Варна през 2010 г. и 2012 г. (вж. параграф 18 по-горе) показват, че осъдените на доживотен  затвор прекарват времето си в заключени килии и са извеждани само за посещенията си в тоалетната три пъти на ден, едночасовата разходка, игра на тенис на маса в продължение на половин до един час на седмица, както и че редките групови мероприятия, отбелязани през 2010 г., са преустановени през 2012 г. През останалото време те не могат да общуват с други затворници, освен с тези, които се намират в същата килия; това се отнася дори за тези затворници, които се намират в едно и също отделение със засилена охрана.

48.  Съдът вече се е произнесъл в няколко дела срещу България, че подобна трайна и продължителна изолация, макар и непълна, без подходящи физически и умствени стимули, може да доведе в дългосрочен план до вредни последици като влошени умствени способности и социални умения (вж. като най-актуално Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 204). Съдът не намира причини да се произнесе по различен начин по настоящото дело.

49.  Във връзка с твърденията на Правителството, че опасността и високият риск, които представлява жалбоподателят за останалите затворници, не са позволили да бъде поставен при по-лек режим, Съдът отново изтъква, че е важно се прави ясно разграничение между рисковете, които произтичат за външната общност от доживотно осъдените, за самите тях, за другите да затворници и за тези, които работят в затвора или посетителите  (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 206). В тази връзка Съдът отбелязва, че властите са представили копия само от осем дисциплинарни доклада относно жалбоподателя (вж. параграф 31 по-горе). В шест от тези осем случая той е санкциониран за неразрешено притежание на мобилен телефон и/или зарядно устройство и СИМ карти за него в килията си, или на предмет, който може да се използва за направата на нож, както и един път за малък сгъваем нож. Тези инциденти трудно могат да се разглеждат като показателни, че жалбоподателят представлява висока степен на опасност за себе си или другите.

50.  Също така Правителството твърди, че жалбоподателят влиза в конфликт с други затворници от време на време, като ги подбужда да обявяват гладна стачка като начин на неподчинение на властите в затвора. В документите по делото се съдържат данни за два инцидента с използването на физическа сила и вербална агресия както от жалбоподателя, така и от други затворници, участващи в конфликта (вж. параграф 15 по-горе). Тези инциденти не са довели до конкретни наранявания или щети върху някой от участниците в тях. Освен това властите нямат доказателства, че дори жалбоподателят да е призовавал други затворници да обявят гладна стачка, това да е довело до действителна такава от страна на някой от затворниците. Накрая, не са били налице дисциплинарни нарушения с участието на жалбоподателя по отношение на персонала на затвора.

51.  Предвид изложеното по-горе, Съдът констатира, че Правителството не е демонстрирало, че отделно от посочените по-горе факти, са налице други, които показват, че г-н Радев е могъл по време на престоя си в затвора да се счита за опасен до степен, която налага подобни строги мерки като прилаганите по отношение на него при „специалния“ или „строгия“ затворнически режим по време на лишаването му от свобода (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 206). Следователно Съдът не счита, че подобни строги мерки са били действително необходими в случая на жалбоподателя по време на лишаването му от свобода.

52.  Във връзка с оплакването на жалбоподателя от липсата на достъп до тоалетна, Съдът отбелязва следното. Безспорно е, че в периода между 1999 г., когато жалбоподателят започва изтърпяване на присъдата си при „специален режим“, и 2012 г., когато във всички килии във Варна са монтирани тоалетни, той е трябвало да използва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди. Това е ситуацията по време на посочения по-горе период, освен в периода между 2004 г. и 2007 г., когато жалбоподателят се намира в затвора в Плевен, където килията му е отключена през деня, като така той има постоянен достъп до тоалетната в коридора.

53.  Съдът вече многократно се е произнасял, че поставянето на задържан/а в продължителни условия на неудобство, когато той/тя трябва да се облекчава в кофа, не може да се смята са основателно, освен в изключителни случаи, когато разрешаване на посещенията на санитарните възли би довело до конкретни и сериозни рискове по отношение на сигурността  (вж., наред с други, Малечков срещу България, № 57830/00, § 140, 28 юни 2007 г., както и Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 211). В настоящото дело Правителството не посочва конкретни рискове, които да оправдават необходимостта жалбоподателят да използва кофа за облекчаване на нуждите си – практика, непрекъснато подлагана на критики от Съда от 2005 г. насам (във връзка с това вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 211).

54.  По отношение на периода след 2012 г., когато е монтирана тоалетна в килията на жалбоподателя, Правителството твърди, че това е достатъчно за привеждане на положението в съответствие с Конвенцията, предвид липсата на задължение за предоставяне на тоалетна хартия или почистващи препарати на затворниците. Жалбоподателят изразява несъгласие, като отбелязва, че без почистващи препарати тоалетната е неизползваема и че същата по никакъв начин не е отделена от останала част от килията.

55.  Съдът отбелязва, че в двата си доклада относно България от 2010 г. и 2012 г., в които разглежда положението на осъдените на доживотен затвор, КПИ конкретно призовава българските власти да гарантират, че всички лишени от свобода имат достъп до хигиенизиращи продукти и са снабдени с пособия за почистване на килиите. Съдът констатира, че за да може тоалетната, която не е разделена от останалата част на килията на жалбоподателя, да се използва, властите е трябвало да предоставят хигиенизиращи препарати, включително тоалетна хартия.

56.  При посочените по-горе обстоятелства Съдът констатира, че общият ефект от продължителната изолация на жалбоподателя в килията му и липсата на постоянен достъп до тоалетна са достатъчно сериозни да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение (вж., mutatis mutandis, Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 212).

57.  Следователно е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

III.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

58.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

"Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна."

А. Обезщетение за вреди

59.  Жалбоподателят претендира сумата от 50 000 евро за причинени неимуществени вреди в резултат на изолацията, в която е бил поставен, и липсата на постоянен достъп до тоалетна.

60.  Правителството оспорва претенцията като прекомерна и неоснователна. Правителството изтъква, че при положение че Съдът стигне до заключението, че е налице нарушение на член 3 от Конвенцията по делото на жалбоподателя, самото констатиране на нарушение следва да се разглежда като справедливо обезщетение.

61.  Съдът намира, че страданията, причинени на лице, задържано при условия, които са толкова лоши, че да представляват нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията, не може да бъдат компенсирани чрез самото констатиране на нарушение; Съдът счита, че обезщетение следва да бъде присъдено. Времето, прекарано от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди (вж. Ананиев и други срещу Русия, номера 42525/07 и 60800/08,  § 172, 10 януари 2012 г., както и Torreggiani and Others v. Italy, номера 43517/09, 46882/09, 55400/09, 57875/09, 61535/09, 35315/10 и 37818/10, § 105, 8 януари 2013 г.).

62.  Съдът счита, че жалбоподателят трябва да е претърпял неимуществени вреди вследствие на нарушаване на правата му по член 3. Констатираното нарушение касае задържането му за период от около петнадесет години, считано от юни 1999 г., когато е поставен при „специален режим“. Като отсъжда по справедливост, както се изисква съгласно чл. 41 от Конвенцията, и като обръща по-специално внимание на продължителността на периодите, прекарани от жалбоподателя в неблагоприятни условия, за претърпени неимуществени вреди Съдът му присъжда сумата от 8 000 евро, заедно с всички данъци, които могат да бъдат наложени върху тази сума.

Б. Разходи и разноски

63. Жалбоподателят претендира и сумата от 3 120 евро за правни разноски пред Съда, което отговаря на 39 часа при часова ставка от 80 евро, както и 75 евро за пощенски разходи и разходи за канцеларски материали.

64. Правителството твърди, че заявената часова ставка е нереалистична и напълно противоречи на икономическата действителност в страната. Броят часове, начислени от процесуалните представители на жалбоподателя, също са прекомерни, особено ако се вземе предвид същественото припокриване между твърденията от името на жалбоподателя в отговор на становището на Правителството и претенциите му за справедливо обезщетение. Правителството също така изтъква, че претенцията от 75 евро за пощенски разходи и разходи за канцеларски материали не е подкрепена от разходооправдателни документи.

65. Според съдебната практика на Съда жалбоподателят има право на възстановяване на разходи и разноски, само доколкото е доказано, че те са действително и необходимо направени и са в разумен размер. В настоящото дело, предвид материалите, с които разполага, и тези съображения, Съдът намира за основателно да присъди на жалбоподателя сумата от 1 000 евро за правни разноски, заедно с данъците, които могат да се начислят върху нея, като същата бъде заплатена директно на процесуалните му представители г-жа С. Стефанова и г-н М. Екимджиев. По отношение на претенциите за пощенски разходи и разходи за канцеларски материали, Съдът отбелязва, че жалбоподателят не е представил разходооправдателни документи, които да доказват, че тези разходи са действителни. При тези обстоятелства и като взема предвид разпоредбите на член 60, ал. 2 и 3 от Правилника си, Съдът не присъжда обезщетение по отношение на тази част от претенцията.

В.   Лихва за забава

66.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с лихвения процент по заеми на Европейската централна банка, към който да се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява жалбата за допустима;

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията;

3.  Приема,

(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса към датата на плащането:

(i) 8 000 евро (осем хиляди евро), плюс всички данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на неимуществени вреди;

(ii) 1 000 евро (хиляда евро), плюс всички данъци, които биха могли да бъдат начислени на жалбоподателя по отношение на такси и разноски, които да бъдат платени директно на процесуалните му представители г-жа С. Стефанова и г-н М. Екимджиев;

(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;

4.  Отхвърля искането на жалбоподателя за справедливо обезщетение в останалата му част.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 17 ноември 2015 г. в съответствие с Правило 77, ал. 2 и 3 от Правилника на Съда.

Франсоаз Елен-Пасо                                                         Гуидо Раймонди
      секретар                                                                          председател

Дата на постановяване: 17.11.2015 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-158738