ГОЛЯМА КАМАРА

 

ПО ДЕЛОТО STEC И ДРУГИ срещу ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

 

(Жалби № 65731/01 и 65900/01)

 

  

 

РЕШЕНИЕ

 

 

 

СТРАСБУРГ

 

12 април 2006 г.

 

 

Това решение е окончателно, но може да бъде предмет на редакционни промени.

По делото Stec и Други Срещу Обединеното Кралство

Европейският съд по правата на човека, заседаващ в Голямата камара, в следния състав:

          Луциус Вилдхабер (Luzius Wildhaber), Председател,
          Христос Розакис (Christos Rozakis),
          Николас Браца (Nicolas Bratza),
          Бощян М. Зупанчич (Boštjan M. Zupančič),
          Лукаш Лукайдеш (Loukis Loucaides),
          Хосеп Касадевал (Josep Casadevall),
          Джон Хедиган (John Hedigan),
          Мати Пелонпя (Matti Pellonpää),
          Маргарита Цаца-Николовска (Margarita Tsatsa-Nikolovska),
          Раит Марусте (Rait Maruste),
          Кристак Трая (Kristaq Traja),
          Анатоли Ковлер (Anatoly Kovler),
          Станислав Павловши (Stanislav Pavlovschi),
          Лех Гарлицки (Lech Garlicki),
          Хавиер Борего Борего (Javier Borrego Borrego),
          Дийн Шпилман (Dean Spielmann),
          Егберт Мойер (Egbert Myjer), съдии,
и Лорънс Ърли (Lawrence Early), заместник-секретар на Голямата камара,

След закрити заседания, проведени на 9 март и 6 юли 2005 г., както и на 15 март 2006 г.

Постановява следното решение, прието на последната от горепосочените дати:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по две жалби (№ 65731/01 и 65900/01) срещу Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, подадени в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията”) от петима граждани на Обединеното кралство съответно на 20 ноември 2000 г. и на 30 януари 2001 г. Първият жалбоподател, Regina Hepple, е родена през 1933 г. и живее в Уейкфийлд. Вторият жалбоподател, Anna Stec, е родена през 1933 г. и живее в Стоук-он-Трент. Третият жалбоподател, Patrick Lunn, е роден през 1923 г. и живее в Стоктън он Тийс. Четвъртият жалбоподател, Sybil Spencer, е родена през 1926 г. и живее в Бъри. Петият жалбоподател, Oliver Kimber, е роден през 1924 г. и живее в Певънси.

2.  Първият, вторият, третият и четвъртият жалбоподатели са представлявани от г-жа J. Starling, а петият жалбоподател е представляван от г-н J. Clinch, и двамата са адвокати, практикуващи в Лондон. Правителството на Обединеното кралство („Правителството”) се представлява от своя правителствен агент г-н D. Walton, представител на Министерството на външните работи и въпросите на Британската общност.

3.  Жалбите първоначално са разпределени на Четвърто отделение на Съда (Правило 52 § 1 от Правилника на Съда). В рамките на това отделение делото е разпределено на състав: Matti Pellonpää, председател, Nicolas Bratza, Josep Casadevall,       Rait Maruste, Stanislav Pavlovschi, Lech Garlicki, Javier Borrego Borrego, съдии,
и Michael O’Boyle, секретар на отделението. На 5 март 2002 г. Съставът решава да обедини двете жалби, а на 24 август 2004 г. е взето решение да се десезира в полза на Голямата камара с незабавно действие, като нито една от страните не е възразила срещу отказа от юрисдикция (член 30 от Конвенцията и Правило 72).

4.  Съставът на Голямата камара е определен в съответствие с разпоредбите на чл. 27 §§ 2 и 3 от Конвенцията и Правило 24. Jean-Paul Costa и András Baka, които са възпрепятствани да участват в заседанието към момента на приемането на решението относно допустимостта, са заменени от Loukis Loucaides и John Hedigan, първи и втори съдии по заместване (Правило 24 § 3).

5.  Съгласно разпоредбите по чл.29 § 3 от Конвенцията и Правило 54А § 3 Съдът решава да разгледа съвместно въпросите за допустимостта и основателността на жалбите.

6.  Както жалбоподателите, така и Правителството подават своите становища по допустимостта и основателността на делото.

7.  С писмо от 25 февруари 2005 г., първият жалбоподател, г-жа Hepple, информира Съда, чрез нейния процесуален представител, че по лични причини, тя вече не желае да продължи делото. Нейният представител по-късно потвърждава оттеглянето на г-жа Hepple в отговор на писмо, изпратено от Съда.

8.  На 9 март 2005 г. в сградата на Съда по правата на човека в Страсбург се провежда съдебно заседание по допустимостта и основателността на жалбите (Правило 59 § 3).

 

Пред Съда се явяват:

 

(a)  от страна на Правителството

г-н D. Walton),                                                                             агент,

г-н  D. Pannick, кралски адвокат,                                              

г-жа C. Weir,                                                                                              адвокати,

г-жа E. Haggett,                                                                         

г-н J. Heath,                                                                                 

г-жа K. Wilson,                                                                            

г-н A. Fearn,                                                                          съветници;

 

(б)  от страна на жалбоподателите

г-н R. Drabble, кралски адвокат,                                              

г-жа H. Mountfield,                                                                  адвокати,

г-н J. Clinch,                                                                             

г-н J. Starling,                                                                             юристи.

 

Съдът изслушва обръщенията на г-н Pannick и г-н Drabble, както и техните отговори на въпросите, поставени от съдиите Bratza и Maruste.

9.  Същият ден, тъй като е било потвърдено, че г-жа Hepple няма намерение да поддържа жалбата си (вж. параграф 7 по-горе) и като взима предвид, че зачитането на правата на човека не изисква от Съда да продължи да я разглежда, Съдът решава да заличи жалбата на г-жа Hepple (чл. 37 § 1 (а) от Конвенцията).

10.  С писмо от 13 април 2005 г. г-жа Hepple, чрез нейния процесуален представител, информира Съда, че е променила решението си и сега иска да продължи разглеждането на жалбата си.

11.  На 6 юли 2005 г. Съдът решава да не прилага чл. 29 § 3 от Конвенцията (вж. параграф 5 по-горе) и да разгледа допустимостта и основателността на жалбите поотделно. Съдът решава също, единодушно, да не възобновява в списъка жалбата на г-жа Hepple, като решава, с мнозинство, да обедини възраженията на Правителството, засягащи статута на жертва на третия жалбоподател, г-н Lunn, четвъртия жалбоподател, г-жа Spencer, и петия жалбоподател, г-н Kimber. И накрая, отново с мнозинство, Съдът обявява жалбите на втория, третия, четвъртия и петия жалбоподател за допустими.

12.  На 5 септември 2005 г. Съдът приканва страните да представят допълнителни становища по основателността на жалбите, които получава на 11 ноември 2005 г.

13.  Правителството е поискало допълнително заседание по основателността на жалбите, но на 13 декември 2005 г. председателят решава, че няма да е необходимо да се проведе допълнително заседание по същество. На 15 март 2006 г. Голямата камара потвърждава решението да не се провежда изслушване.

ФАКТИТЕ

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

14.  Фактите по делото, представени от страните, могат да бъдат обобщени по следния начин.

А. Г-жа Stec

15.  На 18 януари 1989 г. г-жа Stec наранява гърба си по време на работа и не е в състояние да продължи да работи. Присъдени са ѝ помощи за намалена трудоспособност (REA) (вж. параграф 26 по-долу) от 24 януари 1990 г. На 13 март 1993 г. тя навършва 60 годишна възраст и считано от 31 март 1996 г. помощите ѝ по REA са заместени със пенсионна надбавка (RA) (вж. параграф 30 по-долу).

16.  Жалбоподателката обжалва това решение на основание дискриминация, основана на пола, пред Апелативния съд по въпросите на социалното осигуряване (SSAT) в Трент, който уважава жалбата на 4 октомври 1996 г., а длъжностното лице по съдебните решения впоследствие обжалва пред Комисаря по социалното осигуряване ("Комисарят").

17.  Комисарят присъединява делото на г-жа Stec към тези на другите трима настоящи жалбоподатели, а също и към това на г-жа Hepple. След като изслушва аргументите на 11 и 12 декември 1997 г., Комисарят решава да сезира Съда на Европейските общности (СЕО) със следните въпроси:

"1.  Член 7 от Директива 79/7 / ЕИО позволява ли на държава-членка да налага различни възрастови условия, свързани с различна пенсионна възраст за мъжете и жените, с оглед прилагането на законната схема за пенсиониране по старост, на право на обезщетение, имащо характеристиките на  "Обезщетение за намалена работоспособност" (REA) по законова схема за обезщетяване при трудови злополуки и професионални заболявания, така че да се получат различни седмични парични плащания съгласно тази схема за мъжете и жените в иначе подобни обстоятелства, по-специално, където неравнопоставеността:

(а) не е необходима, по каквато и да е било финансова причина, във връзка с каквато и да било схема; и

(б) тъй като никога не е била налагана преди и се налага за първи път много години след началото на двете схеми, а също и след 23 декември 1984 г., последната дата, на която Директивата влиза в сила по чл. 8?

2.  Ако отговорът на въпрос 1 е "Да", какви са съображенията, определящи дали неравнопоставените възрастови условия, като например тези, налагани във Великобритания за помощите за намалена трудоспособност от 1988 г. до 1989 г. нататък, са необходими, за да се осигури съгласуваност между схемите или попадат в позволените изключения на член 7?

3.  ...”

18.  В последователността на неговите препратки Комисарят отбелязва:

"По основния въпрос е видно от информацията, която е представена на моето внимание (и което потвърждават длъжностните лица по съдебните решения), че налагането след 1986 г. на неравнопоставени възрастови условия по отношение на обезщетението REA за първи път не е необходимо да поддържа финансовото равновесие или съгласуваност (доколкото тази дума се разбира във финансов смисъл) за схемите за социално осигуряване на Обединеното кралство.

Също така е очевидно (както и в информацията, която ми е представена и затова приемам това за факт), че такова налагане на условия не е било необходимо, за да се даде възможност на Обединеното кралство да запази различните си пенсионни възрасти по схемата за пенсиониране по старост. Това различие е съществувало едновременно със Схемата за злополуки на работното място ...  в продължение на почти 40 години, считано от 1948 г. без нея, а обезщетението "REA" е можело просто да бъде оставено както си е било или да бъде приета недискриминационна възраст за прекъсване на плащанията, без да се нарушава пенсионната система, както винаги е функционирала.

Следователно истинският въпрос е по-трудният въпрос дали на правителство, което смята, че е скъпа аномалия да продължи да изплаща обезщетение като REA на хора, които са твърде стари, за да работят, е разрешено да наложи ново прекъсване при неравнопоставени възрасти, позовавайки се на изключването в член 7 за "възможните последици за други социални помощи" имайки предвид казаното в решението на [СЕС] по делото Graham, с мотива, че избраните възрасти са същите като тези за пенсия и ... правителството приема, като въпрос на политика, че заместващите доходите функции на обезщетението REA трябва да се изпълняват след пенсионна възраст от пенсията, плюс много по-малък размер на "пенсионна надбавка RA".

19.  СЕО постановява решение на 23 май 2000 г. (вж. параграф 41 по-долу). На 31 юли 2000 г. Комисарят, след решението на СЕО, изтрива преписките на жалбоподателите, с които те са обжалвали пред него, и допуска жалбите, с които са обжалвали длъжностните лица по съдебните решения.

B. Г-н Lunn

20.  На 11 ноември 1973 г. г-н Lunn получава травма на дясната ръка по време на работа, в резултат на което се налага да спре да работи. От 12 май 1974 г. той получава специална надбавка за тежки условия на труд (SHA), която се превръща в обезщетение "REA" от 1 октомври 1986 г. На 19 май 1988 г. той навършва 65-годишна възраст, а от май 1993 г., когато става на 70 години, започва да получава законната пенсия за прослужено време. На 26 март 1996 г. длъжностно лице по изпълнението на съдебните решения проверява предоставените помощи по REA и взима решение, че считано от 31 март 1996 г. тези помощи трябва да бъдат заместени с надбавката 'RA', изплащана в размер около 25% от ставката по REA.

21.  Жалбоподателят обжалва на основание, че при същите обстоятелства една жена би била разглеждана като пенсионирана на или преди 19 май 1988г. и би имала правото на фиксирана доживотна сума по REA, което е много по-голяма социална надбавка. На 24 септември 1996 г. SSAT в Стокпорт отхвърля жалбата му и г-н Lunn обжалва пред Комисаря, който препраща делото до СЕО (вж. параграфи 17-19 по-горе).

C. Г-жа Spencer

22.  Г-жа Spencer претърпява нараняване на врата на работното си място на 17 юли 1966 г. На 15 януари 1967 г. ѝ е отпусната специална надбавка за тежки условия на труд, а от 1 октомври 1986 г. тя се превръща в обезщетението "REA". На 11 декември 1986 г. тя навършва 60 години, а от 23 септември 1986 г. започва да получава пенсия за прослужено време. На 10 май 1993 г. е взето решение считано от 11 април 1988 г. да се замрази отпуснатото ѝ доживотно обезщетение по REA на 25,28 британски паунда на седмица.

23.  Жалбоподателката обжалва пред Апелативния съд по въпросите на социалното осигуряване (SSAT) в Болтън  с мотива, че ако беше мъж, щеше да продължи да получава незамразено обезщетение REA. На 30 ноември 1994 г. SSAT допуска жалбата ѝ, а длъжностното лице по съдебните решения обжалва пред Комисаря, който препраща делото до СЕО (вж. параграфи 17-19 по-горе).

D. Г-н Kimber

24.  На 12 март 1982 г. г-н Kimber наранява гърба си по време на работа и не е в състояние да се върне на работа. На 15 септември 1982 г. му е отпусната специална надбавки за тежки условия на труд (SHA), която се превръща в обезщетение "REA" на 1 октомври 1986 г. Той навършва 65-годишна възраст на 30 септември 1989 г. и започва да получава пенсия за прослужено време от 29 септември 1994 г. На 29 април 1996 г. длъжностно лице по изпълнението на съдебните решения проверява постановените обезщетения по 'REA' и взима решение, че считано от 31 март 1996 г. тези помощи трябва да бъдат заместени с надбавката 'RA'.

25.  Жалбоподателят обжалва пред SSAT в Ийстбърн на основание, че при същите обстоятелства една жена би била разглеждана като пенсионирана на или преди 10 април 1989 г. и би имала правото на фиксирана сума по REA доживотно, което е  много по-голяма социална придобивка от надбавката RA. На 2 октомври 1996 г. SSAT допуска жалбата му, а длъжностното лице по съдебните решения обжалва пред Комисаря, който препраща делото до СЕО (вж. параграфи 17-19 по-горе).

II.  ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО

А. Надбавки за трудови злополуки и заболявания в Обединеното кралство

26.  Надбавката за намалена трудоспособност (REA) е допълнителна надбавка, обвързана с доходите, съгласно схемата за трудови злополуки и болести, която е въведена през 1948 г. Първоначално социалната надбавка е наречена "специална надбавка за тежки условия на труд", но бива преразгледана и преименувана от Закона за социалното осигуряване от 1986 г. Към момента на постъпването на тези жалби приложимото законодателство представлява Част 5 от Закона за социалноосигурителните вноски и помощи от 1992 г.

27.  От 1990 г. насам 'REA' се финансирана по-скоро от общото данъчно облагане, отколкото от Националната осигурителна схема. Тези помощи се изплащат на работници или бивши работници, които са претърпели трудова злополука или са се разболели от професионално заболяване, с цел да се компенсира загубата на работоспособност. Седмичната сума се базира на сравнението между доходите на жалбоподателя преди злополуката или болестта и тези при всяка действителна или потенциална алтернативна заетост, която все още се смята за подходяща въпреки увреждането, при максимално седмично възнаграждение от 40 британски паунда. Тази социална надбавка не зависи от социалноосигурителните вноски, тъй като това дали един човек отговаря на условията, за да я получава, не зависи от вноските или определен брой вноски в Националния осигурителен фонд.

28.  Съгласно най-актуалните законови разпоредби надбавката поетапно се прекратява и според последните разпоредби след 1 октомври 1990 г. не могат да възникнат права за REA вследствие на злополука или болест. Освен това поредица от законодателни мерки след 1986 г. се опитват да намалят или премахнат тази надбавка за хората, които кандидатстват за нея и вече не са в работоспособна възраст, по отношение на които правителството счита всяко такова сравнение на доходите за изкуствено. Преди тези промени е съществувало доживотно право на REA, независимо от достигането на пенсионна възраст, а REA се е изплащала едновременно с държавната пенсия.

29.  Избраният метод за намаляване броя на допустимите кандидати за тези помощи е да бъде наложено прекъсване или ограничаващи условия в зависимост от възрастта, използвани при схемата на законната пенсия за навършена възраст, а именно 65 години за мъжете и 60 години за жените до 1996 г., след което се стеснява до евентуална равнопоставеност от 65 годишна възраст през 2020 г. (Част II от Закона за социалноосигурителните вноски и помощи от 1992 г., изменена със Закона за пенсиите от 1995 г. - вж. параграфи 31-35 по-долу).

30.  Съгласно новите разпоредби (на Закона за социалноосигурителните вноски и помощи от 1992 г.) всички получатели на "REA", които преди 10 април 1989 г. са навършили (а) 70-годишна възраст при мъжете или 65-годишна възраст при жените или (б) към датата на пенсиониране, определена с известие, са на възраст 65+ за мъжете или 60+ за жените, ще получават фиксиран размер на REA до края на живота си. Всички останали получатели на "REA" ще спрат да получават надбавката, а вместо това ще получават надбавката "RA" при достигане на (а) 70-годишна възраст при мъжете или 65-годишна възраст при жените, или (б) към датата на пенсиониране, определена с известие, на възраст 65+ за мъжете или 60+ за жените, или при отказ от по-нататъшно наемане на работа на възраст 65 за мъжете или 60 за жените.

B. Пенсионна възраст в Обединеното кралство

31.  Държавните пенсии за прослужено време са финансирани изцяло от Националния осигурителен фонд, към който всички работодатели и мнозинството от работещото население, независимо дали работи за друг работодател или е самонаето, са задължени да плащат задължителни осигурителни вноски. Отговорността на лицето за такива вноски се прекратява, когато лицето навърши „пенсионна възраст”.

32.  Пенсионната възраст за мъжете и жените, родени преди 6 април 1950 г., е съответно 65 и 60 години (Приложение 4 към Закона за пенсиите от 1995 г.). Сегашната пенсионна възраст за жените е въведена през 1940 г. със Закона за вдовишките пенсии и пенсиите за старост. Преди това държавната пенсионна възраст е 65 години, както за мъжете, така и за жените. Според Зелената и Бялата книга на правителството, озаглавени съответно "Възможности за равнопоставеност при държавната пенсионна възраст" (Cm 1723, декември 1991 г.) и "Равнопоставеност при държавната пенсионна възраст" (Cm 2420, декември 1993 г.), по-ниската възраст за жените е въведена в отговор на кампания на неомъжени жени, много от които прекарват голяма част от живота си като се грижат за зависими роднини, а също и като част от пакет социални придобивки, имащи за цел да се даде възможност на семейните двойки, при които жената обикновено е по-млада от съпруга и финансово зависима от него, да получават пенсия, когато мъжът навърши възраст 65 години.

33.  В Бялата книга от 1993 г. правителството посочва, че макар исторически погледнато правото на жените на държавна пенсия често да е редуцирано, тъй като традиционната им роля да се грижат за семейството у дома води до разпокъсан трудов стаж, броят на жените, които са наети на работа, значително се е увеличил през последните години: през 1967 г. 37% от наетите лица са жени в сравнение с 50% през 1992 г. (въпреки че статистиката не прави разлика, например, между работници на пълно и непълно работно време). Освен това разпоредбата за домашните задължения, въведена през 1978 г., вече подпомага тези, чиито трудов стаж е намален заради времето, прекарано в грижа за дете, болен или лице с увреждане, да изградят правото си на основна пенсия, а отстъпката, която позволява на омъжените жени да плащат намалени вноски за национално осигуряване, оставяйки ги зависими от вноските на съпрузите си, е оттеглена  през 1977 г. Законът срещу половата дискриминация от 1986 г. заменя Закона срещу половата дискриминация от 1975 г., като прави незаконно работодателят да има различни възрастови граници за пенсиониране на мъжете и жените. Гледната точка на правителството, изразена в Бялата книга, е, че преференциалната пенсионна възраст за жените няма място в съвременното общество, като е предложено да се изравнят пенсионните възрасти за мъжете и жените.

34.  Решено е тези възрасти да се изравнят на 65, а не на по-ниска възраст, защото хората живеят по-дълго и водят по-здравословен начин на живот, а делът на пенсионерите като част от населението се очаква да нарасне. Установено е, че всяка стъпка към изплащане на държавни пенсии на мъжете по-рано от 65 годишна възраст ще струва грубо от порядъка на 9,8 милиарда британски паунда годишно (сума, която представлява допълнителните пенсионни плащания за мъжете на възраст между 60 и 65 години и пропуснати доходи от национални осигурителни вноски за тези хора) или нетна сума от 7,5 милиарда британски паунда годишно (отчитайки спестяванията за плащане на други, неосигурителни обезщетения за такива мъже). Взето е решение промяната да се въведе постепенно, за да се осигури достатъчно време на жените, засегнати от промените, както и на техните работодатели да адаптират очакванията си и съответно да организират финансовите си дела.

35.  Съответно, с оглед постигане на съгласуваност в пенсионната възраст за мъжете и жените, раздел 126 от Закона за пенсиите от 1995  г., заедно с Приложение 4 към него, предвиждат пенсионна възраст за жените, родени между 6 април 1950 г. и 5 април 1955 г. да се увеличи прогресивно. Считано от 2010 г. пенсионната възраст за мъжете и жените в Обединеното кралство ще започне да се изравнява, а до 2020 г. и двата пола ще достигат пенсионна възраст на 65 години.

C. Пенсионна възраст в други европейски страни

36.  Според информацията, предоставена от правителството през декември 2004 г., мъжете и жените получават право на пенсия за старост на една и съща възраст в Андора, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Лихтенщайн, Люксембург, Монако, Холандия, Норвегия, Португалия, Сан Марино, Словакия, Испания и Швеция.

37.  Жените в Албания, Армения, Австрия, Азербайджан, Белгия, България, Хърватия, Чешката република, Естония, Грузия, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Молдова, Полша, Румъния, Руската федерация, Сърбия и Черна Гора, Словения, Швейцария, "Бивша Югославска Република Македония” и Украйна имат правото да получават пенсия на по-ранна възраст от мъжете. Много от тези държави поетапно изравняват пенсионната възраст. За Австрия това е предвидено да се случи между 2024 г. и 2033 г.; в Азербайджан до 2012 г.; за Белгия между 1997 г. и 2009 г.; в Естония преди 2016 г.; в Унгария до 2009 г.; в Латвия до 2008 г. и в Литва до 2006 г.

D. Директива на Европейския Съюз за равно третиране в сферата на социалното осигуряване

38.  Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 г.  („Директивата”) засяга прогресивното прилагане на принципа за равенство между мъжете и жените по отношение на социалното осигуряване. Член 4(1) от Директивата забранява всякаква дискриминация, основана на пола, по-специално що се отнася до изчисляването на обезщетенията. Такава дискриминация може да бъде оправдана само по силата на член 7(1)(а), който предвижда, че Директивата не засяга правото на държавите-членки да изключат от нейния обхват определянето на пенсионната възраст за целите на предоставянето на пенсии за навършена възраст и прослужено време, както и възможните последици от това за другите социални обезщетения. По силата на член 7(2) "[с]траните-членки периодично правят преглед на изключенията по параграф 1, за да се установят, в светлината на развитието на социалното осигуряване по разглежданите въпроси, дали има основание за запазването на тези изключения".

Е. Разглеждане на Член 7(1)(а) от Директивата от страна на СЕО

39.  По делото C-9/91 The Queen v. Secretary of State for Social Security, ex parte Equal Opportunities Commission (“EOC”) [1992] Доклади на Европейския съд I-4297, СЕО констатира, че член 7(1)(а) трябва да се тълкува не само като разпоредба за запазване на законовата пенсионна възраст, която се различава в зависимост от пола, но и формите на дискриминация, засягащи достъпа до определени социални придобивки, които са "задължително обвързани" с разликата в пенсионната възраст. Неравенството между мъжете и жените от гледна точка на това колко дълго трябва да плащат пенсионни вноски, за да могат да получат пенсия с идентичен размер, представлява такава дискриминация, при която, като се вземе предвид финансовото равновесие на националната пенсионна система в контекста, в който тя се е намирала в момента, не може да бъде отделена от разликата в пенсионната възраст.

40.  По делото C-328/91 Secretary of State for Social Security v. Evelyn Thomas and Others [1993] ECR I-1247 СЕО приема, че мотивите за решението EOC се простират до социалните придобивки, обвързани с различната възраст за получаване на държавна пенсия, където "такава дискриминация е обективно необходима, за да се избегне нарушаване на комплексното финансово равновесие на системата за социално осигуряване или да се осигури съгласуваност между пенсионните схеми и други схеми за социални придобивки".

41.  По делото на настоящите жалбоподатели, C-196/98 Hepple and Others v. Adjudication Officer [2000] ECR I-3701, СЕО прилага мотивите от Evelyn Thomas and Others, за да констатира на първо място, че "премахването на разглежданата дискриминация ... няма да окаже влияние върху финансовото равновесие на системата за социално осигуряване на Обединеното кралство като цяло" (§ 29). Въпреки това СЕО приема, че е било обективно необходимо да се въведат различни възрастови условия, основани на пола, с цел да се поддържа съгласуваност между схемата за държавна пенсия и другите схеми за социални придобивки, тъй като (§§ 31-34)

"... основната цел на последователните законодателни промени ... е да се преустанови плащането на обезщетението REA – надбавка, предназначена да компенсира намаляването на работоспособността след трудова злополука или професионално заболяване – на лица, които вече не са в трудоспособна възраст, чрез налагане на условия въз основа на законово установената пенсионна възраст.

Ето защо, в резултат на тези законодателни промени, има съгласуваност между надбавката "REA", която е създадена, за да компенсира намаляването на възнаграждението и схемата за пенсия за старост. От това следва, че поддържането на въпросната правна уредба по главното производство е обективно необходимо с цел запазване на това съгласуване.

Това заключение не се обезсилва от факта, че надбавката "REA" бива заменена, когато бенефициентът достигне възрастта за пенсиониране и спре да работи, от надбавката "RA", чийто размер е 25% от REA, тъй като надбавката 'RA' е създадена да компенсира намаляването на пенсионните права вследствие от намаляване на възнаграждението след трудова злополука или професионално заболяване.

От това следва, че дискриминацията, която се разглежда в главното производство е обективно и задължително свързана с разликата между пенсионната възраст за мъжете и тази за жените, така че тя е предмет на дерогация, която е заложена в член 7(1)(а) от Директивата.”

ЗАКОНЪТ

ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 14 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛЕН 1 ОТ ПРОТОКОЛ №1

42.  Жалбоподателите претендират, че схемата за "Обезщетението при намалена работоспособност" (REA – вж. параграф 26 по-горе) и пенсионната надбавка (RA – вж. параграф 30 по-горе), както е приложена към всеки от тях, има дискриминационен характер в нарушение на член 14 от Конвенцията във връзка с член 1 от протокол № 1. Последната разпоредба гласи:

"Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби."

Член 14 от Конвенцията гласи:

"Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак."

43.  В решението си за допустимост от 6 юли 2005 г. Съдът заявява, че интересите на жалбоподателите попадат в обхвата на чл. 1 от Протокол №1 и че следователно чл. 14 от Конвенцията е приложим. Сега трябва да прецени дали е имало нарушение на чл. 14 във връзка с чл.1 от Протокол №1.

А. Тезите на страните

1.  Жалбоподателите

44.  Жалбоподателите не отричат, че за държавата ответник е било оправдано да разгледа аномалията, при която надбавките за трудова злополука продължават да се изплащат на работниците след възрастта, на която те, при каквито и да е обстоятелства, биха преустановили заетостта си. Въпреки това няма оправдание за въвеждането на дискриминация, основана на пола, в схемата чрез свързване на датата за прекратяване на надбавката с пенсионната възраст. Същата цел е могла да бъде постигната, без неприемливи финансови последствия, с приемане на обща възрастова граница за мъжете и жените и/или чрез употреба на припокриващи се регламенти за надбавки, които да гарантират, че всяка получена държавна пенсия се компенсира от надбавката 'REA'. Други обвързани с възрастта социални придобивки, като например плащане на горива през зимата, плащания на рецепти и автобусни карти са плащани с общ праг за възраст.

45.  Важно е да се отбележи, че Комисарят, при сезирането на Съда на Европейските общности (СЕО – вж. параграфи 17-18 ), е установил, че въвеждането след 1986 г. на неравнопоставени възрастови изисквания за REA не е било необходимо, за да се запази финансовото равновесие, както по отношение на обезщетението REA, така и от гледна точка на пенсионната схема. Въпреки че СЕО се е произнесъл против тях, жалбоподателите подчертават, че той се е произнесъл по различен въпрос, а именно дали измененията попадат в обхвата на изключението от Член 7 във връзка с разпоредбите за недискриминация на Директивата. По-конкретно СЕО не е трябвало да решава дали има пропорционално основание за дискриминация, а вместо това да тълкува фразата „възможни последствия за други социални надбавки” в чл. 7. Жалбоподателите не считат, че отсъждане в тяхна полза би имало по-широко отражение за съдебната практика на СЕО съгласно чл.7, тъй като въздействието би било ограничено до други дела, при които няма финансова необходимост да се поддържа връзката между обезщетението и пенсионната възраст, както и неоспорима причина за това. Нещо повече, самият факт, че мярката, която дискриминира въз основа на пола, все пак попада извън ограниченията на Европейския съюз за дискриминацията при социалното осигуряване, не  пречи на този Съд да разгледа въпроса за основанието сам по себе си.

46.  Главната теза на жалбоподателите е, че има фундаментална разлика в степента на обосновка, необходима за постепенно придвижване към ликвидиране на съществуващата полова дискриминация в пенсионната система и въвеждането от 1986 г. на нова дискриминация във връзка със социалните помощи при трудова злополука, които са съществували при равни условия за мъжете и жените в продължение на почти 40 години. През 1986 г. пазарът на труда вече се е променил, а 10 години преди това Законът за половата дискриминация от 1976 г. и Директивата на Европейския Съюз за равнопоставеност 76/207/ EИО са направили дискриминацията в областта на заетостта незаконна. Следователно допускането, че професионалният живот на една жена би бил пет години по-кратък от този на един мъж, е изцяло противозаконно.

2.  Правителството

47.  Правителството подчертава, че надбавката 'REA' е създадена, за да компенсира лицата, пострадали от трудова злополука, причинила загубата на работоспособност, и следователно е надбавка, неразривно свързана с работата. Чрез спирането ѝ при навършване на пенсионна възраст за държавните пенсии, парламентът е действал по обективно обоснован начин, гарантирайки, че лицето, независимо дали е мъж или жена, няма да има право едновременно на държавна пенсия за навършена пенсионна възраст и социално обезщетение за загуба на работоспособност. Ползването на пенсионната възраст насърчава, по начин, който може да бъде разбран и администриран и който е пропорционален, целта обезщетението 'REA' да бъде прекъснато за тези, които вече не са редовна част от работещия и доходоносния сектор на населението. Правителството преценява, че ако след обратно решение бъде необходимо да се приложи реформа в схемите за "REA" и "RA" и да се обезщетят лицата, които са ги получавали и които са в положението на настоящите четирима жалбоподатели, за пропуснати социални надбавки, което ще струва на хазната сума от порядъка на 83 милиона британски паунда, към които ще трябва да се добавят допълнително 1 милион за административни разходи и 17 милиона за прогнозни бъдещи плащания.

48.  Обвързването на обезщетенията за социално осигуряване с пенсионната възраст е признато от член 7 на Директивата (вж. параграф 38 по-горе). През май 2000 г. СЕО е разгледал и отхвърлил твърдението, повдигнато от настоящите жалбоподатели, че са незаконно дискриминирани въз основа на техния пол в нарушение на директивата (вж. параграф 41 по-горе). Съдебната практика на СЕО (вж. извадки в параграфи 39-41 по-горе) показва, че това е динамична и развиваща се област на правото, в която СЕО и националните съдилища, обвързани от своята юриспруденция и директивата, прилагат все по-тесен, базиран на пропорционалността анализ за проверка на продължителната обективна обосновка за използването на диференцирани възрастови граници при достъп както до държавните пенсии, така и до свързаните с тях социални придобивки. Ако Съдът евентуално открие нарушение в настоящия случай, това би довело до значително объркване: националното законодателство би било правомерно съгласно Директива, която се отнася конкретно до половата дискриминация в социалното осигуряване, но би било неправомерно във връзка с по-общите разпоредби на Конвенцията.

49.  На последно място, социалната, историческата и  икономическата база за разпоредбите с оглед на държавната пенсионна възраст от 65 години за мъжете и 60 години за жените, както и решението постепенно да се изравни пенсионната възраст за мъжете и жените в периода от 2010 г. до 2020 г., включват сложни икономически и социални решения, по отношение на които държавата разполага с широк обхват на преценка. Преди да реши да определи новата равнопоставена държавна пенсионна възраст от 65 години, правителството обмисля няколко възможности, обобщени в Бялата книга от 1993 г. (вж. параграфи 32-34 по-горе), като провежда цялостно обществено допитване. Достигнато е ясното заключение, че 65-годишната възраст е правилната общодържавна пенсионна възраст за Обединеното кралство. През 1995 г. парламентът решава да приложи реформата поетапно, тъй като преминаването към равнопоставеност на половете има огромни финансови последици както за държавата,така и за лицата, особено за жените, които дълго са чакали да получат държавна пенсия на 60 годишна възраст (вж. параграфи 34-35 по-горе). Няколко от договарящите държави запазват различна пенсионна възраст за мъжете и жените, а други избират да въведат постепенно изравняване на възрастта (вж. параграфи 36-37 по-горе). Нещо повече, Европейската общност приема държавите-членки да разполагат с период на преход, в който да планират и приложат стъпки към еднаквата възраст за мъжете и жените що се отнася до държавната пенсионна възраст (вж. параграф 38 по-горе).

Б. Преценката на Съда

1.  Основни принципи

50.  Жалбоподателите възразяват срещу различното отношение въз основа на пола им, което попада в непълния списък от забранени основания за дискриминация по член 14.

51.  Член 14 не забранява на една държава-членка да разглежда различните групи по различен начин, за да коригира "фактическото неравенство" между тях; наистина, при определени обстоятелства, неуспешните опити да се коригира неравенството чрез различно третиране сами по себе си може да доведат до нарушение на разпоредбата (вж. делото “relating to certain aspects of the laws on the use of languages in education in Belgium” (основателност), 23 юли 1968 г., стр. 34-35, § 10, серия А, № 6, и Thlimmenos v. Greece [GC], № 34369/97, § 44, ЕСПЧ 2000-IV). Различното отношение е дискриминационно, ако няма обективно и разумно оправдание; с други думи, ако не преследва легитимна цел или ако не съществува разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целта, която се преследва. Всяка от Договарящите държави се ползва с известна свобода на преценка дали и до каква степен различията в иначе подобни ситуации оправдават различното отношение (вж. Van Raalte v. the Netherlands, 21 февруари 1997 г., § 39, Reports of Judgments and Decisions 1997-I).

52.  Обхватът на тази свобода варира в зависимост от обстоятелствата, предмета и контекста (вж. Petrovic v. Austria, 27 март 1998 г., § 38, Доклади 1998-II). Като общо правило пред Съда трябва да бъдат представени много сериозни причини, за да може разлика в третирането, основана изключително на пола, да се разглежда като съвместима с Конвенцията (вж. цитираното по-горе Van Raalte, § 39 и Schuler-Zgraggen v. Switzerland, 24 юни 1993 г., § 67, серия А, № 263). От друга страна обикновено на държавата се отпуска широко поле на преценка според Конвенцията, когато става въпрос за общи мерки на икономическа или социална стратегия (вж. например James and Others v. the United Kingdom, 21 февруари 1986 г., § 46, Серия A, № 98 и National & Provincial Building Society, Leeds Permanent Building Society and Yorkshire Building Society v. the United Kingdom, 23 октомври 1997 г., § 80, Доклади 1997-VII). Поради прякото познаване на тяхното общество и неговите потребности, националните власти по принцип са в по-добра позиция от международния съдия да оценят това, което е в обществен интерес от гледна точка на социалните и икономическите основания, а Съдът по принцип уважава политическия избор на законодателния орган, освен ако това решение е „явно без разумна основа“ (пак там).

53.  Накрая, тъй като жалбоподателите се оплакват от неравнопоставеността в социалната система, Съдът подчертава, че член 1 от Протокол № 1 не включва правото на придобиване на собственост. Той не поставя никакви ограничения за свободата на договарящите държави да решават дали да има или не някаква форма на схема за социално осигуряване или да изберат вида или размера на социалните помощи и привилегии, които се осигуряват по тази схема. Ако обаче държавата реши да не отпуска социални помощи или пенсионни схеми, тя трябва да го направи по начин, който е съвместим с член 14 от Конвенцията (вж. решението относно допустимостта по настоящото дело, §§ 54-55, ЕСПЧ 2005-X).

2.  Прилагане на тези принципи в настоящия случай

54.  Съдът отбелязва, че REA е обвързано с доходите обезщетение с цел да се компенсират служители или бивши служители за намалена трудоспособност поради трудова злополука или професионални заболявания. През или около 1986 г. се взема решение, като въпрос на политика, "REA" да не се изплаща повече на лица, които са достигнали възраст, в която дори да не са претърпели трудова злополука или заболяване, не биха били наети на платена работа (вж. параграфи 26-30 по-горе). Жалбоподателите приемат, че е разумно да бъде спряно изплащането на 'REA' на работниците след възрастта, при която те при всички случаи биха се пенсионирали, а Съдът се съгласява, тъй като въпросната надбавка е създадена, за да замести или да подпомогне доходите и следователно е тясно свързана със заетостта и професионалния живот.

55.  Жалбоподателите обаче не приемат факта, че за да се постигне тази цел е необходимо да се приеме като горна граница възрастта, на която мъжът или жената получават правото на държавна пенсия, тъй като пенсионната възраст понастоящем е различна за мъжете и жените. Те предлагат вместо това да се използва една обща възраст за прекратяване и/ли правила за припокриващи се социални надбавки.

56.  Съдът отбелязва обаче, че единна възраст не би постигнала същото ниво на съгласуваност с пенсионната схема на държавата, която се основава на условен "край на професионалния живот" на 60 години за жените и 65 години за мъжете. Социалните придобивки, на които се позовават жалбоподателите като имащи една и съща начална възраст за мъжете и жените – плащане на гориво за зимата, безплатни рецепти и автобусни карти (вж. параграф 44 по-горе) – не са неразривно свързани с концепцията за платена заетост или "професионален живот" по начина, по който е "REA". Припокриването на социалните придобивки с цел гарантиране, че всяка от получените  помощи REA се приспада от държавната пенсия за прослужено време, освен всичко друго, би запазило оспорваното различие в отношението към двата пола, тъй като жените все пак биха получавали право на пенсия и да получават REA в намален размер пет години преди мъжете.

57.  Правителството от своя страна обяснява, че използването на държавната пенсионна възраст като момент за прекратяване на обезщетението "REA" прави схемата лесна за разбиране и управляване (вж. параграф 48 по-горе). Съдът счита, че подобни въпроси на административна икономика и съгласуваност са обикновено теми, попадащи в свободата на преценка, за която се говори в параграф 52 по-горе.

58.  Освен това то смята за важно, че по делото на настоящите жалбоподатели СЕО установява, че тъй като REA е предназначена да компенсира хората в трудоспособна възраст за намалена работоспособност поради трудова злополука или професионално заболяване, би било необходимо, с цел запазване на съгласуваността с пенсионната схема за навършена възраст, да се обвържат възрастовите граници (вж. параграф 41 по-горе). При все че несъмнено член 7(1)(а) от Директивата осигурява изрично изключение от общата забрана за дискриминиация в социалното осигуряване (вж. параграф 38 по-горе), СЕО е призован да прецени дали делото попада в рамките на изключението на член 7, за да прецени дали дискриминацията в схемата на REA, произтичаща от различните пенсионни възрасти, е обективно необходима, за да се запази съгласуваността с пенсионната схема. При достигане до заключение по този въпрос, което макар и неокончателно по въпроса съгласно член 14 от Конвенцията, несъмнено е от първостепенно значение, трябва да се обърне специално внимание на силната убедителна стойност на констатацията на СЕО по този въпрос.

59.  Следователно, поради горепосочените причини, Съдът счита, че както политическото решение да се прекрати изплащането на 'REA' на лицата, които иначе биха се пенсионирали от платената си работа, и решението да се постигне тази цел чрез обвързване на възрастта за прекратяване на 'REA' с условния "край на професионалния живот” или държавната пенсионна възраст, преследват легитимна цел и са разумно и обективно обосновани.

60.  Остава да се разгледа въпросът дали различното отношение спрямо мъжете и жените в държавната пенсионна схема е приемливо съгласно чл. 14.

61.  Диференцираните пенсионни възрасти за мъжете и жените са въведени за прът път в Обединеното кралство през 1940 г., много преди създаването на Конвенцията, въпреки че това неравенство продължава и до наши дни (вж. параграф 32 по-горе). Изглежда различното отношение е прието, за да се смекчи финансовото неравновесие и затруднения, произтичащи от традиционната неплатена роля на жената да се грижи за семейството у дома, отколкото да печели пари на работното място. Следователно още в самото начало различните пенсионни възрасти са предназначени да коригират „фактическото неравенство” между мъжете и жените и затова изглежда, че са били обективно обосновани съгласно чл. 14 от Конвенцията (вж. параграф 51 по-горе).

62.  От това следва, че разликата в пенсионната възраст ще продължи да бъде оправдана дотогава, докато социалните условия се променят дотолкова, че жените вече да не са значително засегнати поради по-краткия си трудов стаж. Тази промяна, поради естеството си, следва да е постепенна, като би било трудно или невъзможно да се определи конкретен момент, в който несправедливостта към мъжете, породена от разликата в пенсионната възраст, започва да надвишава нуждата от коригирането на неравностойното положение на жените. Съдът разполага с определени индикации. По този начин в Бялата книга от 1993 г. правителството изтъква, че броят на жените, които са наети и работят срещу заплащане, се е увеличил значително, така че докато през 1967 г. само 37% от работниците са били жени, през 1992 г. делът им се е увеличил до 50%. В допълнение на това, през 1977 г. и 1978 г. са въведени различни реформи в начина, по който се определя правото на пенсия, в полза на жените, които прекарват дълго време, без да са наети на работа срещу заплащане. Считано от 1986 г. е незаконно работодателят да има различна пенсионна възраст за мъжете и жените (вж. параграф 33 по-горе).

63.  Според информацията, с която разполага Съдът, правителството е направило първа конкретна стъпка за преминаване към една и съща възраст за пенсиониране и на двата пола с публикуването на Зелената книга през декември 1991 г. Безспорно би могло да се спори, че тази крачка е можело или трябвало да бъде направена по-рано. Въпреки това, както отбеляза Съдът, развитието на паритет в професионалния живот на мъжете и жените е постепенен процес, и то такъв, при който, националните органи са в по-добра позиция да преценяват (вж. параграф 52 по-горе). Нещо повече, показателно е, че много от другите Договарящи държави все още поддържат разлика във възрастта, при която мъжете и жените имат право на държавна пенсия (вж. параграф 37 по-горе). В рамките на Европейския съюз тази позиция е призната от изключението, съдържащо се в Директивата (вж. параграф 38 по-горе).

64.  В светлината на първоначалната обосновка на мярката, че коригира финансовата неравнопоставеност между половете, бавно развиващият се характер на промяната в трудовия стаж на жените и при липсата на общ стандарт сред Договарящите държави (вж. Petrovic, цитирано по-горе, § § 36-43), Съдът намира, че Обединеното кралство не може да бъде упрекнато, че не е тръгнало по-рано по пътя към единна пенсионна възраст.

65.  Нещо повече, след като вече е поет пътят към равнопоставеност, Съдът не смята, че е неразумно от страна на правителството да извърши цялостен процес на консултация и преглед, нито че парламентът може да бъде обвиняван за решението си от 1955 г. да въведе реформата бавно и поетапно. Предвид изключително широкообхватните и сериозни последици за жените и за икономиката като цяло, тези въпроси попадат категорично в полето на преценка на държавата.

3.  Заключение

66.  В заключение Съдът смята, че разликата в държавната пенсионна възраст при мъжете и жените в Обединеното кралство първоначално е имала за цел да коригира неравностойното икономическо положение на жените. На това основание тя е продължила да бъде разумно и обективно обоснована до момента, в който социалните и икономическите промени премахват необходимостта от специално отношение към жените. Решенията на държавата ответник, що се отнася до точното време и средства за коригиране на тази неравнопоставеност, не са толкова явно неоснователни, че да надхвърлят широката свобода на преценка, която това поле позволява (вж. параграф 52 по-горе). По същия начин решението да се обвърже условието за получаване на REA с пенсионната система е разумно и обективно оправдано, имайки предвид, че тези помощи са предназначени да компенсират намалената трудоспособност по време на професионалния живот на човека. Следователно в този случай не е налице нарушение на член 14 от Конвенцията във връзка с член 1 от Протокол
№ 1.

67.  Горната констатация на Съда означава, че не е необходимо да се разглеждат поотделно въпросите, свързани със статута на жертви на третия, четвъртия и петия жалбоподатели (вж. параграф 11 по-горе).

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ

1.  Приема с шестнадесет на един гласа, че няма нарушение на Член 14 от Конвенцията във връзка с член 1 от Протокол № 1;

 

2.  Приема с шестнадесет на един гласа, че не е необходимо да се разглеждат поотделно въпросите, свързани със статута на жертви на третия, четвъртия и петия жалбоподатели.

 

Изготвено на английски и френски език и постановено в открито съдебно заседание в сградата на Съда по правата на човека в Страсбург на 12 април 2006 г.

    Lawrence Early                                                               Luzius Wildhaber
заместник-секретар                                                               председател

В съответствие с чл. 45 § 2 от Конвенцията и Правило 74 § 2 от Правилника на Съда към настоящото решение са приложени следните отделни мнения :

(а) съвпадащо мнение на съдия Borrego Borrego;

(б) особено мнение на съдия Loucaides.

L.W.
T.L.E.

СЪВПАДАЩО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ BORREGO BORREGO

(Превод)

Аз гласувах заедно с мнозинството от Камарата с оглед на установената липса на нарушение на Конвенцията; в моя случай обаче това се основава на убеждението, че за жалбоподателите не може да се счита, че имат „притежания” по смисъла на  чл. 1 от Протокол № 1, който гарантира защита на собствеността.

В решението си Slivenko v. Latvia ((РД) [GC], № 48321/99, § 121, 23 януари 2002 г.) Съдът посочва по предмета на тази разпоредба: "Жалбоподателят може да твърди нарушение на чл. 1 от Протокол № 1, само доколкото оспорваните решения са свързани с негови "притежания"... "Притежанията" могат да бъдат както "съществуващи притежания" или активи, включително претенции, по отношение на които жалбоподателят може да твърди, че той или тя има поне "легитимно очакване" за получаване на право на собственост."

По отношение на правото на социални помощи е направено разграничение от Комисията, което се приема от Съда, между помощи от вноски за социално осигуряване и такива, необвързани със социалното осигуряване, като се счита, че последните не представляват "притежания".

Въпреки това в решението си от 6 юли 2005 г. относно допустимостта на настоящата жалба Съдът, след като разглежда установената съдебна практика по този въпрос – която разбира се не е напълно лишена от неясноти – заявява (§ 54): "Ако ... една Договаряща държава има действащо законодателство, което предвижда плащането по право на социалноосигурителни вноски – независимо дали условно или не върху предишно плащане на вноски – това законодателство трябва да се разглежда като генериращо собственически интерес, попадащ в обхвата на член 1 от протокол № 1 за лицата, които отговарят на неговите изисквания."

Следователно понятието „притежания” тук се разширява, като включва „интереси” и се отнася до всички физически лица, включително тези, които „през целия или през част от живота си [са] изцяло зависими от социалното осигуряване и социалните надбавки, за да оцелеят” ( пак там § 51). Това е доста далеч от идеята за собственост като правото на един гражданин да „се ползва, когато и както пожелае от вещите, доходите и плодовете на труда и уменията си” (чл. 16 от Декларацията за правата на човека и гражданите от 23 юни 1793 г.)

Ако приемем, че защитата на притежанията се простира до защитата на собствениците на имоти, новото тълкуване от страна на Съда е неоспоримо привлекателно! Без да е нужно да правят революция, всички европейски граждани са станали собственици, защитавани от Чл.1 от Протокол 1. Всички, от милиардера до най-бедния човек, оцеляващ благодарение на социалното осигуряване, са станали собственици.

Това разширяване на понятието за „притежания” според мен произтича от начина, по който е представено това дело, като стремеж да се установи пряка връзка между Протокол № 1 и чл. 14 от Конвенцията.

Параграф 55 от решението за допустимост, към който се отнася параграф 53 от решението, гласи: „Въпреки, че Протокол №1 не включва правото да се получават социалноосигурителни плащания от какъвто и да е вид, ако държавата избере да създаде схема за социални надбавки, то тази схема трябва да бъде в съответствие с член 14”.

Елементът за „забрана на дискриминация” се оказва толкова убедителен – още повече, че делото е свързано с дискриминация, основаваща се на пола – че Съдът, пренебрегвайки факта, че член 14 е второстепенен спрямо останалите материални гаранции и няма независимо съществуване, констатира, че няма "нарушение на член 14 от Конвенцията във връзка с член 1 от Протокол № 1”, като по този начин поставя ясен акцент върху аспекта на дискриминацията, а не върху този на собствеността.

Спомням си Kopecký v. Slovakia, в което жалбоподателят подава иск за реституция съгласно Закон за извънсъдебна реабилитация на собственост, която е била отнета на баща му. Той е доказал, че въпросните вещи са принадлежали на баща му и са били конфискувани и депозирани в службите на районната администрация на Министерството на вътрешните работи през 1958 г. Тъй като обаче законът изисква от жалбоподателя да посочи точното местоположение на предметите (златни и сребърни монети с нумизматична стойност), почти петдесет години след като са били конфискувани, и той не е бил в състояние да направи това, Съдът е постановил, че "жалбоподателят няма "притежания" по смисъла на първото изречение на член 1 от протокол № 1 (вж. Kopecký v. Slovakia [GC], № 44912/98, § 60, ЕСПЧ 2004‑IX).

В интерес на истината, аз считам, че златните и сребърните монети, принадлежащи на бащата на г-н Kopecký, са много по-близо до понятието "притежания", отколкото социалните придобивки, претендирани от жалбоподателите по настоящото дело. При Kopecký обаче липсва връзката със забраната за дискриминация.

Считам, че интерпретацията на Съда на член 1 от Протокол № 1 в настоящия случай стига твърде далеч и служи само за нарастване на объркването, което вече присъства в тази област. В крайна сметка обаче аз я приемам.

Бих искал въпреки това да изразя загрижеността си относно един много конкретен аспект на този нов подход към понятието „притежания”.

В параграф 48 от решението за допустимост Съдът приема, че "Конвенцията трябва да се чете като цяло, и да се тълкува по такъв начин, че да се насърчи вътрешната съгласуваност и хармонизиране между различните ѝ разпоредби".

Напълно съм съгласен. Въпреки това по мое мнение, при тълкуване на Конвенцията (вж. член 31 от Виенската конвенция за правото на международните договори от 23 май 1969 г.) Съдът не може да обърква суверенните намерения на една Договаряща страна.

По мое мнение начинът, по който се тълкува „член 14 от Конвенцията във връзка с член 1 от Протокол № 1” в това решение, предполага, чисто и просто, влизането в сила на Протокол № 12 в една много важна област (социалноосигурителните надбавки) по отношение на Договаряща се страна, която дори не е подписала Протокол № 12.

Параграф 34 от решението за допустимост обобщава аргумента на Правителството в тази връзка: "Жалбоподателите се стремят да разширят концепцията за „притежание”, така че тя да включва искове, които нямат основание във вътрешното право, за да внесат обща жалба за дискриминация от вида, който ще бъде обхванат от новия Протокол № 12, но не и от член 14.”

Вярвам, че не можем да въведем в сила, дори отчасти, Протокол по отношение на държава, която дори още не го е подписала.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ LOUCAIDES

Макар и да подкрепям констатацията на мнозинството, че както политическото решение да се прекрати изплащането на 'REA' на лица, които иначе биха били пенсионирани от платеното си работно място, така и решението да се постигне тази цел чрез обвързване на възрастта за прекратяване на 'REA' с условния „край на професионалния живот” или държавната пенсионна възраст преследват легитимна цел и са разумно и обективно обосновани, не мога да споделя гледната точка на мнозинството, че няма нарушение на член 14 от Конвенцията във връзка с член 1 от Протокол № 1  по това дело.

Въпросът пред нас беше дали различното отношение към мъжете и жените, що се отнася до държавната пенсионна възраст, която е в основата на различното им третиране, що се отнася до функционирането на схемата за отпускане на обезщетения 'REA', е допустимо съгласно член 14 от Конвенцията към момента на решенията, по които възразяват жалбоподателите, с други думи, дали е разумно и обективно обосновано.

Аз съм напълно съгласен с мнението на мнозинството, че е „невъзможно да се определи конкретен момент, в който несправедливостта към мъжете, породена от разликата в пенсионната възраст, започва да надвишава нуждата от коригирането на неравностойното положение на жените” (вж. параграф 62 от решението). Но не в това е въпросът. Важното е да се определи дали тази промяна може или не може да е настъпила преди решенията, обжалвани от жалбоподателите в настоящия случай.

През 1986 г. в Обединеното кралство е приет закон за изменение на Закона за половата дискриминация от 1975 г., като прави незаконно работодателят да има различни възрастови граници за пенсиониране на мъжете и жените (вж. параграф 33 от решението). Дотогава разликата в пенсионната възраст е била приемлива като средство за смекчаване на финансовото неравенство и трудностите, произтичащи от традиционната роля на жената по-скоро като грижеща се за семейството у дома, отколкото като печелеща пари на работното място (вж. параграф 61 от решението). Въпреки това след 1986 г. тази обосновка на разликата в пенсионната възраст става явно несъстоятелна поради въпросното изменение, което предполага ясно, че предишните "фактически неравенства" между мъжете и жените вече не са фактор и че социалните условия са се променили, така че жените вече не са значително засегнати поради по-краткия си трудов стаж. Съображенията и допусканията, на които е била базирана цялостната структура на пенсиите и социалните помощи през предходните десетилетия, не могат повече да бъдат използвани, за да оправдаят различията въз основа на пола.