ДЕЛО BLADET TROMSØ И STENSAAS срещу НОРВЕГИЯ

 

(Жалба № 21980/93)

  

РЕШЕНИЕ

 

СТРАСБУРГ

 

 

20 май 1999 г.

 

 

 

 

 

 

По делото  Bladet Tromsø и Stensaas срещу Норвегия,

Европейският съд по правата на човека, заседаващ като Голяма камара в съответствие с член  27 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията“), изменена с Протокол № 11[1], и съответните разпоредби от Правилника на Съда2, в състав:

г-н Л. Вилдхабер (L.Wildhaber),  председател,
   г-жа Е. Палм (E. Palm),
   г-н А. Пастор Ридруехо (A. Pastor Ridruejo),
   г-н Дж. Бонело (G. Bonello),
   г-н Й. Макарчик (J. Makarczyk),
   г-н Р. Тюрмен (R. Türmen),
   г-н Дж.-П. Коста (J.-P. Costa),
   г-жа Ф. Тулкен (F. Tulkens),
   г-жа В. Стражницка (V. Strážnická),
   г-н В. Фюрман (W. Fuhrmann),
   г-н М. Фишбах (M. Fischbach),
   г-н В. Буткевич (V. Butkevych),
   г-н Х. Касадевал (J. Casadevall),
   г-жа Х. С. Грев (H.S. Greve),
   г-н А.Б. Бака ( A.B. Baka),

г-н Р. Марусте (R. Maruste),
   г-жа С. Ботушарова,

както и г-жа М. Де Боер-Букикио (M. de Boer-Buquicchio), заместник-секретар,

След закрито заседание, проведено на 27 и 28 януари и на 21 април 1999 г.,

Постановява следното решение, прието на последната от гореспоменатите дати:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е отнесено до Съда в съответствие с предишен чл. 19 от Конвенцията[2]3 от Европейската комисия по правата на човека („Комисията“) на 24 септември 1998 г. и от правителството на Норвегия („Правителството“) на 29 октомври 1998 г. в рамките на тримесечния срок, определен в предишните член 32 §1 и член 47 от Конвенцията. То е образувано по жалба (№ 21980/93) срещу Кралство Норвегия, подадена в Комисията по силата на предишния член 25, от дружество с ограничена отговорност, създадено съгласно норвежкото законодателство, Bladet Tromsø A/S, което публикува вестника Bladet Tromsø, и неговия бивш редактор, г-н Pål Stensaas, който е норвежки гражданин, на 10 декември 1992 г.

В искането на Комисията са посочени предишни членове 44 и 48 и декларацията, с която Норвегия признава задължителната юрисдикция на Съда (предишен член 46); молбата на Правителството се позовава на предишни членове 44 и 48. Предмет на искането и на молбата е да бъде постановено решение дали фактите по делото разкриват нарушение от страна на държавата-ответник на задълженията ѝ по чл. 10 от Конвенцията.

2.  В отговор на запитването, направено в съответствие с правило 35 § 3 (d) от предишния Правилник на съда B[3], жалбоподателите са определили адвокатите, които да ги представляват (предишно правило 31).

3.  След влизането в сила на Протокол № 11 от 1 ноември 1998 г. и в съответствие с разпоредбите на член 5 § 5 от него, случаят е отнесен до Голямата камара на Съда. Голямата камара включва ex officio г-жа H.S. Greve, съдията, избран по отношение на Норвегия (чл. 27 § 2 от Конвенцията и правило 24 § 4 от Правилника на Съда), г-н  L. Wildhaber, председател на Съда, г-жа E. Palm, заместник-председател на Съда, г-н J.-P. Costa и г-н M. Fischbach, заместник-председатели на отделения (чл. 27 § 3 от Конвенцията и правило 24 §§ 3 и 5(а)). Останалите членове, назначени да допълнят Голямата камара, са г-н A. Pastor Ridruejo, г-н G. Bonello, г-н J. Makarczyk, г-н P. Kūris, г-н R. Türmen, г-жа F. Tulkens, г-жа V. Strážnická, г-н V. Butkevych, г-н J. Casadevall, г-н A.B. Baka, г-н R. Maruste и г-жа С. Ботушарова (правило 24 § 3 и правило 100 § 4). Впоследствие г-н W. Fuhrmann, съдия по заместване, замества г-н  Kūris, който не е в състояние да участва в по-нататъшното разглеждане на делото (правило 24 § 5(b)).

4.  Г-н Wildhaber, чрез заместник-секретаря, се консултира с агента на Правителството, адвокатите на жалбоподателите и делегата на Комисията относно организацията на писмената процедура. В съответствие с издаденото впоследствие разпореждане, секретарят получава изложението на жалбоподателите и изложението на Правителството на 5 януари 1999 г. На 15 януари 1999 г. секретарят на Комисията уточнява, че делегатът ще представи своето становище по време на заседанието.

На различни дати между 29 януари и 17 март 1999 г. Правителството и жалбоподателите подават допълнителни становища съгласно член 41 от Конвенцията.

5.  В съответствие с решението на председателя откритото съдебно заседание се провежда в сградата на Съда по правата на човека в Страсбург на 27 януари 1999 г.

 

Пред Съда се явяват:

(a)     за Правителството
       г-н F. Elgesem, прокурор, служба на Главния прокурор
                        (по гражданските въпроси),                                         агент,

       г-н T. Stabell, помощник главен прокурор (по гражданските въпроси),

       г-н K. Kallerud, старши държавен обвинител,
                        Дирекция „Държавно обвинение“,                     съветници;

(b)  за жалбоподателите
г-н K. Boyle, пледиращ адвокат,                                                           
г-н S. Wolland, адвокат,                                                       адвокати;

(c)  за Комисията
г-н A.S. Arabadjiev,                                                                  делегат.

 

Съдът изслушва обръщения от г-н Arabadjiev, г-н Wolland, г-н Boyle, г-н Elgesem и г-н Stabell.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

A.  Предистория на делото

6.  Първият жалбоподател е дружество с ограничена отговорност, Bladet Tromsø A/S, което издава всекидневника "Bladet Tromsø" в град Tromsø. Вторият жалбоподател, г-н Pål Stensaas, е негов редактор. Той е роден през 1952 г. и живее в Nesbrua, близо до Осло.

Tromsø е регионалната столица на северната част на Норвегия, център на норвежката индустрия за лов на тюлени и има университет, на територията на който се намира международен полярен изследователски център.

През въпросния период от време Bladet Tromsø има тираж от около 9 000 броя. Както и други местни вестници в Норвегия, той се използва като постоянен източник на информация от Норвежката телеграфна агенция (“NTB”).

7.  Г-н Odd F. Lindberg е бил на борда на ловния кораб за тюлени M/S Harmoni ("Harmoni”) по време на сезона през 1987 г. като журналист на свободна практика, писател и фотограф. Няколко от неговите статии, отнасящи се до този сезон, са били публикувани от Bladet Tromsø. Статиите не са изразявали враждебно  отношение към лова на тюлени. На 3 март 1988 г. г-н Lindberg подава документи пред Министерството на риболова да бъде назначен за инспектор на лова на тюлени за сезон 1988 на борда на Harmoni. След назначаването му на 9 март 1988, той служи на борда на Harmoni от 12 март до 11 април 1988 г., когато корабът се връща в пристанището на Tromsø. От тогава до 20 юли 1988 г., Bladet Tromsø публикува двадесет и шест статии във връзка с инспекцията на г-н Lindberg.

8.  На 12 април 1988 г. Bladet Tromsø отпечатва интервю с г-н Lindberg, в което се посочва, inter alia, че някои ловци на тюлени на борда на Harmoni нарушават разпоредбите от 1972  г . за лов на тюлени (forskrifter for utøvelse av selfangst) – с измененията от 1980 г. – издадени от Министерството на риболова. Заглавието на статията гласи (всички цитати по-долу са превод от норвежки):

“Разследванията разкриват груби методи на лов в "West Ice"

Възмутителни нарушения на разпоредбите”

В увода на статията се цитира г-н Lindberg (с по-голям шрифт):

"Ако ловът на тюлени продължава да бъде разрешен, някои ловци трябва да престанат да убиват тюлените по начина, по който го правят. През последните две зими, които прекарах в Северния ледовит океан, успях да изоблича много неща, които са в ясно противоречие с приемливите методи за лов на тюлени. Ввсе пак бих искал да подчертая: Само малка част от ловците могат да бъдат обвинени в [такова поведение] и тази малка част прави на [лова на тюлени] лоша услуга и предоставя на "Грийнпийс" добри аргументи. Това е наистина жалко и напълно ненужно!’ ”

Интервюто продължава, inter alia, както следва:

"Ако ловът на тюлени продължава да бъде разрешен – а аз съм на мнение, че така е редно – трябва да има инспектор на всеки кораб. Такъв, който да гарантира, че животните се убиват по подходящ начин и че не са подложени на ненужно страдание.

... Все пак позволете ми да подчертая: Аз съм „за“ лова на тюлени, но когато той се извършва по безукорен начин."

...

Г-н Lindberg посочва, че е бил заплашван от ловците на тюлени да пази мълчание за това, което е видял и преживял по време на лова на тюлени в "West Ice". Той не желае да навлиза в подробности ...

‘Това ще бъде разгледано в доклада, който смятам да напиша ...’ ”

В статията не се споменават конкретни имена на ловци на тюлени и не се предоставят никакви данни за предполагаемо незаконните методи на лов.

9.  С цел да се защити от обвиненията в цитираната по-горе статията от 12 април 1988 г, капитанът на Harmoni и трима от членовете на екипажа му дават интервюта, които Bladet Tromsø, публикува на 13 април. Във въведението към основното интервю се казва (с голям шрифт), inter alia:

“Екипажът на ...  Harmoni наистина е наистина разгневен. Твърденията на "изследователя" г-н Lindberg по отношение на ... зверските методи на ловците на тюлени са твърде силни, за да бъдат преглътнати. ‘Г-н Lindberg изразява мнение, което е нагла лъжа. Той претендира, че е изследовател, но няма представа за какво става въпрос’, казва г-н Kvernmo [член на екипажа]. ”

В отделно интервю с г-н Kvernmo, озаглавено "Те се чувстват очернени", той се цитира (в увод с уголемен шрифт):

“ ‘Не знам какво се опитва да постигне г-н Lindberg с тези негови обвинения за жестоко изтребване на тюлени. Само че ние се чувстваме очернени и не искаме тази обвинения да тегнат над нас.’ ”

По-нататък в интервюто се цитират думите на г-н Kvernmo:

“ ‘... Г-н Lindberg ни описва като кръвожадни убийци, но ние следваме правилата и сме хуманни ...’ ”

10.  Официалният доклад на г-н Lindberg за ловната експедиция е завършен на 30 юни 1988 г., два месеца и половина след експедицията. Това е значително по-късно от обичайното време, определено за получаване на такива доклади, и то след като Министерството на риболова се заинтересува от това. Министерството го получава на 11 юли 1988 г. и заради ваканционния период не го разглежда веднага.

В доклада си г-н Lindberg твърди за поредица от нарушения на правилата за лов на тюлени и отправя обвинения срещу пет от членовете на екипажа. Той заявява, наред с другото:

"Забелязвал съм също, че [тюлените], които са били убити по такъв начин, че изглеждат мъртви, се "събуждат" по време на дрането ... На няколко пъти видях, че при животните, които одират "живи", има признаци, че електрическата активност на мозъците им "не е била прекратена."

Г-н Lindberg препоръчва да има инспектор по лова на тюлени на всеки плавателен съд и да се провежда задължително обучение за всички начинаещи ловци. Трябва също да бъдат изпитвани доколко са запознати с разпоредбите. Последно г-н Lindberg препоръчва изменения на разпоредбите, касаещи избиването на тюлени в зряла възраст при самоотбрана.

B.    Разпореждане за не-разпространение на доклада

11.  Министерството на риболова решава временно (вж. параграф 14 по-долу) да спре публичното оповестяване на доклада на г-н Lindberg на основание член 6, точка 5 от Закона от 1970 г. за обществения достъп до документи в сферата на публичната администрация (lov om offentlighet i forvaltningen, Закон № 69 от 19 юни 1970 г.). Съгласно тази разпоредба Министерството има правомощия да спре достъпа до доклада с мотива, че съдържа твърдения за законови нарушения.

В статия, публикувана от Bladet Tromsø на 15 юли 1988 г., се съдържа следното становище във връзка с решението на Министерството:

“ ‘Докладът е от такова естество, че сме изключили възможността за публично разкриване’, казва [съветник в Министерството]. ‘Досега сме се запознали само в общи линии с него. Когато ни остане време да се запознаем по-внимателно с неговото съдържание, ще го изпратим на Инспектората по риболов и на Съвета за лов на тюлени. Но първо трябва да се запознаем с цялата информация, предоставена от инспектор Lindberg, по-специално по отношение на инциденти, които биха могли да имат отношение към Наказателния кодекс. На всеки, който се споменава поименно в доклада, ще бъде предоставена възможност да обясни позицията си и да се защити.’ ”

C.  Оспорваните статии, публикувани на 15 и 20 юли 1988 г.

12.  В споменатата по-горе статия от 15 юли 1988 г. Bladet Tromsø, след като получава копие от доклада, който г-н Lindberg е изпратил на Министерството на риболова, възпроизвежда някои негови изявления относно твърдените нарушения на правилата за лов на тюлени от членовете на екипажа на Harmoni. Заглавията от първа страница гласят:

“Шокиращ доклад”

“ ‘Тюлените се дерат живи’ ”

В текста на първа страница четем:

“Инспекторът на лова на тюлени г-н Lindberg критикува норвежките ловци на тюлени в шокиращ доклад за последния ... сезон. [Той] разказва за незаконни методи на умъртвяване, пияни членове на екипажа и незаконно начало на лова преди откриването на ловния сезон. Не на последно място докладът включва информация, че е бил пребит от гневни ловци, които също така го заплашили да го ударят по главата с харпун [hakapik], ако не си мълчи. ‘Докладът е от такова естество, че сме преценили, че не подлежи на публично разкриване’, казва говорител на Министерството на риболова".

13.  На 19 и 20 юли 1988 г. Bladet Tromsø публикува целия доклад в две части. В увода към първата част се казва:

“... През последните дни [докладът на г-н Lindberg] породи бурно недоволство сред ловците на тюлени. Повечето считат, че той нанася особено тежък удар върху професия, която вече среща опозиция както на национално, така и на международно ниво. В няколко от отговорите до Bladet Tromsø съвсем очевидно се твърди, че г-н Lindberg е агент на "Greenpeace".

Г-н Lindberg ни предостави достъп до бележките си от [експедицията]. Оттогава докладът се третира от Министерството като поверителен, имайки предвид, наред с другото, че в него са назовани различни хора, които се свързват с нарушаване на нормативните изисквания. Ние сме заличили техните имена ...

В доклада ... не се съдържа едностранна критика ... Г-н Lindberg също така хвали някои от членовете на екипажа ... В допълнение на това [той] пише, че е симпатизант на лова на тюлени. Но не и по начина, по който е проведен на "West Ice" тази година.”

Втората част от доклада на г-н Lindberg, публикуван от Bladet Tromsø на 20 юли 1988 г., съдържа следните твърдения (като с черно мастило са заличени имената на членовете на екипажа, за които става въпрос в квадратните скоби по-долу):

“В 11:45 часа [член на екипажа] преби до смърт женски гренландски тюлен, който бранеше малкото си.”

“В 14:40 часа [член на екипажа] преби до смърт женски гренландски тюлен, който бранеше малкото си.”

“В 15:00 часа [член на екипажа] преби до смърт женски гренландски тюлен.”

"В същия ден [аз] изтъкнах пред капитана, че [въпросният член на екипажа] не убива малките в съответствие с нормативните актове (т.е. той ... удря с острието [на харпуна] и след това влачи малкото след себе си). "

“В 15:00 часа [член на екипажа] преби до смърт женски гренландски тюлен, който бранеше малкото си.”

“В 19:00 ч. [член на екипажа] преби до смърт женски [гренландски тюлен], който бранеше малкото си.”

Ловът на гренландски тюлени е законен през 1987 г.

D. Публикации на "Bladet Tromsø", свързани с горните твърдения, през периода от 15 до 20 юли 1988 г.

14.  В коментар от 15 юли 1988 г. Bladet Tromsø отбелязва:

"Лоши работни условия?

Дали властите упражняват подходящ контрол върху лова на тюлени, както той се провежда понастоящем? Дали ... инспекторите от Министерството ... имат добри работни условия, които им позволяват да представят обективни доклади за лова на тюлени или стават твърде зависими от желанието си да бъдат в добри отношения с ловците на тюлени? С други думи дали инспекторите на лова на тюлени са достатъчно независими в своя надзор на борда на корабите за лов на тюлени?

Това са все въпроси, които Bladet Tromsø получава от хора, които познават добре тази индустрия, но по различни причини не желаят да излязат в публичното пространство. Предисторията на тези въпроси е докладът, който г-н Lindberg  предава на своя възложител, Министерството на риболова. Г-н Lindberg е назначен за инспектор на лова на тюлени на борда на регистрирания на името на Tromsø-кораб Harmoni ... за сезона 1988 г. Докладът му е толкова критичен, че Министерството решава временно да го запази "конфиденциален". ..., съветник в Министерството ... признава, че никога преди не е получавал доклад от инспектор на лов на тюлени, който да е "толкова жесток като този". ”

15.  На 18 юли 1988 г. Bladet Tromsø публикува допълнително интервю с член на екипажа г-н Kvernmo, озаглавено "Остра критика срещу инспектора на лова на тюлени: Обвиненията са напълно неоправдани”. Текстът под снимката на първа страница гласи:

“Чиста лъжа. "Съдейки по това, което се появи в медиите във връзка с доклада на [г-н Lindberg], бих характеризирал неговите изявления като истински лъжи", казва г-н Kvernmo. [Той] ... настоява докладът да бъде предоставен незабавно на [екипажа]. В това отношение той е подкрепен от двама колеги, г-н [С.] и г-н [М.] …”

Интервюто с г-н Kvernmo продължава на другите страници и носи заглавието “ ‘Г-н Lindberg лъже’ ”.

  Допълнително вестникът публикува писмо на същата тема от г-н Kvernmo до редактора. Според г-н Kvernmo присъствието на г-н Lindberg на борда на Harmoni през 1987 г. не е било посрещнато добре. Заминаването му с експедицията през 1988 г. става възможно след няколко неуспешни молби до собственика и екипажа на кораба. Като крайна мярка заблуждава министерството, че ще отиде с Harmoni на експедиция до West Ice и че може да поеме, на доброволен принцип, задачата на инспектор. Без повече приказки министерството го назначава за инспектор, защото е предложил да свърши работата без заплащане. Следователно министерството изпраща инспектор, чиито познания за лова на тюлени и ловните разпоредби са изключително слаби и който е психологически непригоден за тази работа. Той изпълнява задачите си по много странен и незадоволителен начин.

16.  В редакционна статия на вестника, отново от 18 юли 1988 г., се казва:

"Някои хора са на мнение, че ловът на тюлени в Норвегия отново ще понесе тежката критика на природозащитниците, след като инспекторът на лова на тюлени разкри редица спорни обстоятелства във връзка с експедиция. Ние вярваме, че този доклад ще укрепи [репутацията на Норвегия] като нация, която се занимава сериозно с лов на тюлени, при условие че съдържанието на доклада се използва по конструктивен начин. Във всички професии има определени лица, които злоупотребяват с доверието на обществото и се движат на ръба на закона. Администрацията на рибарските дружества трябва да реагира остро на всички злоупотреби. Властите вече имат уникалната възможност да  изяснят целите на лова на тюлени в Норвегия и как той да се провежда по международно приемлив начин.

...

Това, което се разкрива в последния доклад, ... трябва да се възприема като единичен и заслужаващ съжаление епизод, който дава основание ... за по-внимателно проучване на начина, по който трябва да се извършва в бъдеще ловът на тюлени в Норвегия …“

17.  На 19 юли 1988 г. Bladet Tromsø публикува статия, която е озаглавена:

„Федерацията на моряците е възмутена и окачествява доклада за лова на тюлени като:

‘Доклад, поръчан от Грийнпийс!’ ”

Цитират се двама представители на Норвежката федерация на моряците, които наред с другото заявяват:

“ ‘Ние познаваме нашите ловци на тюлени, а също познаваме до известна степен и ... въпросния инспектор г-н Lindberg. Затова си позволяваме да отбележим: Не вярваме и на дума от това, което се казва в [този] доклад! Нито за секунда не се съмняваме, че [той] е изпратен на кораба Harmoni от "Грийнпийс". Ето защо настояваме Министерството да предостави цялата информация около [неговото] назначение ...

... Също така сме много изненадани, че авторът на редакционната статия на Bladet Tromsø [от 18 юли 1988 г.] наистина се осмелява да заеме позиция по въпроса, без да познава достатъчно добре лова на тюлени. Считаме това за плашещо ...’ ”

18.  На същата дата Bladet Tromsø публикува интервю с г-н Lindberg, в което той подчертава, че в доклада му има положителни изявления за десет члена от екипажа, които назовава поименно.

19.  В интервю, публикувано от Bladet Tromsø на 20 юли 1988 г., представител на Грийнпийс отрича организацията да е имала участие в разработването на доклада на г-н Lindberg.

Д. Други свързани публикации, едновременно или след датата на оспорваните публикации

1.  Съобщение до медиите от Министерството на риболова

20.  В съобщение до медиите от 20 юли 1988 г. Министерството на риболова посочва, че поради особеното му съдържание и форма, публичното оповестяване на доклада на Lindberg се отлага до второ нареждане. Според ветеринарната експертиза излиза, че е практически невъзможно тюлените да се дерат живи, и е обичайно по време на избиването да се появят рефлексни движения в мускулите на животното. Що се отнася до назначаването на г-н Lindberg като инспектор, министерството заявява, че е посочил в заявлението си факта, че е присъствал на лов на тюлени през 1987 г., за да изследва всички аспекти на лова и да извърши проучване за университета в Осло. Имал е намерение да присъства по време на сезона през 1988 г. Целта на проучването е била да напише книга за лова на тюлени и да извърши научна дейност. Също така посочва, че, тъй като при всички случаи е щял да се качи на Harmoni за сезона 1988 г., бил готов да извърши проверката без заплащане. Министерството провежда няколко телефонни разговора с г-н Lindberg, по време на които той казва, че е учил биология и работи за няколко научни асоциации, особено в областта на полярните изследвания. С оглед на факта, че г-н Lindberg е бил готов да свърши работата безплатно и по-специално с оглед на неговите проучвания, министерството решава да го назначи. Докато търси начини да присъства на ловната експедиция, той предлага услугите си на Института по биология към Университета в Осло. В резултат на това по време на експедицията той събира за университета части от тела на тюлени. По-късните проучвания показват, че инспекторът няма формално висше образование и квалификация като изследовател, нито пък опит с умъртвяването на животни. Силните му реакции и коментари по повод умъртвяването на животните могат да бъдат обяснени с факта, че той няма необходимия за един инспектор опит. Неговият доклад не може да се счита за сериозен и адекватен доклад на инспектор.

2.  Публикации на Bladet Tromsø

21.  На 21 юли 1988 г. Bladet Tromsø публикува статия, озаглавена "Министерството на риболова отхвърля доклада на г-н Lindberg", в която се цитира изказване на високопоставен служител на министерството:

" "Докладът на [г-н Lindberg] не може да се разглежда като сериозен ... инспекционен доклад; докладът се характеризира с факта, че му липсва професионалният опит, който трябва да има такъв инспектор ... "

22.  В друга статия, публикувана от Bladet Tromsø на същия ден,  се цитира г-н Kvernmo:

" "Ние сме истински удовлетворени, че твърденията на г-н Lindberg, че сме нарушили правните закони и разпоредби по време на лова на тюлени тази година ... са отхвърлени от министерството ... Никога няма да приемем твърдения, че освен всичко друго, дерем тюлените живи ...’ ”

23.  Друга статия, публикувана от Bladet Tromsø на 23 юли 1988 г., носи следното заглавие:

“Атаки срещу ловците на тюлени – Федерацията на моряците иска да се включи и полицията: ‘Цялата тази история с тюлените трябва да бъде разследвана’ ”

На същия ден Bladet Tromsø публикува допълнително интервю с висш служител на Министерството на риболова, като цитира думите му:

“ ‘По мое мнение нападките на медиите към професията на ловците на тюлени са вече предостатъчни. Представете си вашата работа в медиите да бъде преследвана по същия начин. Мога да ви уверя, че има ловци на тюлени, които не могат да спят и които получават телефонни обаждания денем и нощем.’

Вчера [длъжностното лице] изглежда нямаше какво да каже, не на последно място след като [вестникът] Aftenposten публикува фотографии, направени от г-н Lindberg по време на тазгодишния лов на тюлени, които показват как тюлените се убиват с харпун. [Служебното лице] също не остава длъжник на Bladet Tromsø: ‘Вие започнаха тази лудост!’... ”

24.  В друга статия, публикувана от Bladet Tromsø на 25 юли 1988 г., се цитират двама бивши инспектори на лов на тюлени:

“ ‘Не бихме могли да твърдим, че г-н Lindberg не е бил свидетел на това, което описва в доклад си ... Само че си е направил напълно погрешни заключения. Норвежките [ловци на тюлени в Арктическия океан] са усърдни и отговорни и имат много по-висок морал, отколкото обикновените норвежки ловци, когато става въпрос за убиване на животни ... " ”

3.  Други материали в медиите

25.  На 15 юли 1988 г. Норвежката телеграфна агенция публикува новинарски бюлетин, в който повтаря част от информацията, предоставена от Bladet Tromsø от същата дата, както твърденията на г-н Lindberg (вж. параграф 12 по-горе). В него се казва, че Министерството на риболова счита, че вероятно има нарушения на разпоредбите за лов на тюлени. Този бюлетин е разпратен до около 150-те абонати на агенцията и различни вестници публикуват статии въз основа на този бюлетин.

26.  В бюлетин от 18 юли 1988 г. Норвежката телеграфна агенция – като се позовава на Bladet Tromsø – твърди на първо място, че екипажът иска докладът незабавно да бъде предоставен на обществеността ("straks ... offentliggjort") и второ, че и Асоциацията на риболовните компании призовава докладът да бъде оповестен публично. Правителството заявява, че първото твърдение се базира на статията от 18 юли 1988 г. (вж. параграф 15 по-горе) на Bladet Tromsø, като представя невярно факта, че екипажът само е поискал докладът да му бъде предаден. В друг новинарски бюлетин от същата дата агенцията цитира министерството, че спорният доклад на Lindberg ще бъде разгледан от ветеринарни експерти; че министерството ще публикува допълнителна информация за резултатите, а вероятно също и за обстоятелствата по назначаването му като инспектор, но няма да коментира нищо повече, докато не събере повече информация. Освен това заявява, че на тази дата както Асоциацията на риболовните компании, така и екипажът са поискали докладът да бъде направен обществено достояние. Bladet Tromsø получава бюлетина на същата дата.

Според новинарски бюлетин от 19 юли 1988 г. Министерството на риболова заявява, че при назначаването на г-н Lindberg за инспектор е разчитало на сведенията му, че реализира изследователски проекти. Според Агенцията министерството има предвид, че неговите изследвания и връзките му с Университета в Осло са били считани за много по-значителни, отколкото са в действителност.

В друг информационен бюлетин, издаден по-късно същия ден, агенцията посочва, че г-н Lindberg отказва среща с представители на Министерството за обсъждане на доклада му.

На 19 юли 1988 г. вестникът Adresseavisen, позовавайки се на новинарските бюлетини, издадени от Норвежката телеграфна агенция, заявява, че ловците на тюлени са искали доклада на г-н Lindberg да бъде оповестен публично.

27.  Докладът на г-н Lindberg продължава да получава широко отразяване и в други медии. На 29 юли и 3 август 1988 г. обстойни откъси от доклада са публикувани във Fiskaren, рибарско списание, което излиза на всеки две седмици. Една от статиите, публикувана на 29 юли 1988 г., носи следното заглавие:

“Г-н Lindberg в доклада си за лова на тюлени:

‘Случва се животните да се дерат, докато очите им се въртят, а те самите квичат’ ”

Въведението към статията е следното:

"" В края на ловния сезон, след като животните вече са улучени, рядко се проверява дали изстрелите са смъртоносни ... Животните се мятат на борда, много често живи. След това често се дерат, докато ... очите им се въртят, а те самите квичат’ ”

Това са някои от събитията, които г-н Lindberg твърди, че е наблюдавал, докато е изпълнявал функциите си на инспектор на лова на тюлени на борда на кораба  "Harmoni" ... Такива ... изявления са направени от министерството ... а специалистите смятат, че докладът на г-н Lindberg е "несериозен" и не желаят да го направят достъпен за обществеността.

В [своя] доклад г-н Lindberg отправя много сериозни обвинения срещу конкретни ловци. В откъсите, публикувани от Fiskaren, внимателно сме заличили всички имена.”

28.  Откъсът, публикуван от Fiskaren на 3 август 1988 г., включва наблюденията, които г-н Lindberg е направил в доклада си, възпроизведен от Bladet Tromsø на 20 юли 1988 г.

29.  През следващите месеци дебатът за доклада на г-н Lindberg замира, до 9 февруари 1989 г., когато той дава пресконференция в Осло. Филм, озаглавен "Траур за тюлените" (съдържащ кадри, заснети от г-н Lindberg на борда на кораба Harmoni), показва конкретни нарушения на правилата за лов на тюлени. Откъси от филма се излъчват от Норвежката радио и телевизионна корпорация по-късно същия ден, а целият филм се излъчва от шведски телевизионен канал на 11 февруари 1989 г. През следващите дни сцени от филма се излъчват от не по-малко от двадесет телевизионни компании по света, включително CNN и Би Би Си.

F.  Докладът на Комисията за разследване

30.  С оглед на различните реакции към филма, както в Норвегия, така и в международен план, министърът на риболова е призован да се върне в страната от официално пътуване в чужбина. Ловът на тюлени се обсъжда в парламента на 14 февруари 1989 г. и на 24 февруари 1989 г. правителството обявява, че ще създаде Комисия за разследване. Правителството също забранява с незабавно действие убиването на малки тюленчета.

31.  На 5 септември 1990 г. Комисията за разследване представя обширен доклад въз основа на различни доказателства, включващи, наред с другото, доклада от инспекцията на г-н Lindberg, кадрите, заснети от него, както и книга, написана от него. За целите на разследването г-н Lindberg бива разпитан като свидетел от Градския съд в Sarpsborg (byrett). Комисията изслушва също така няколко члена на екипажа на Harmoni, както и други инспектори на лов на тюлени.

В своя доклад Комисията за разследване установява, че повечето от твърденията на г-н Lindberg, свързани с конкретно изброени лица, не са доказани. Не е установено доказателство за твърдението, че тюлените са били одирани живи или че малките тюленчета са били ритани или одирани живи (стр. 8).

От друга страна Комисията идентифицира няколко нарушения на правилата за лов (стр. 69), които смята за установени от кадрите, представени от г-н Lindberg. Например един тюлен е убит с острието на харпуна, без преди това да е бил ударен с тъпия му край. Друг тюлен е убит с брадва, а трети е качен на борда на Harmoni, докато все още е жив. Комисията публикува тези части от доклада на г-н Lindberg, които се отнасят до ловната експедиция на борда на Harmoni, след като заличава имената на членовете на екипажа. Освен това Комисията препоръчва различни изменения в разпоредбите за лов на тюлени, за тяхното изпълнение и за обучението на ловците. Тези препоръки са в съответствие с някои от предложенията на г-н Lindberg, направени в доклада му, най-вече що се отнася до обучението на ловците на методи за умъртвяване, разпространението на информация сред ловците относно приложимите правила и задължителното присъствие на инспектор на борда на всеки ловен кораб.

G.  Дело за клевета срещу г-н Lindberg

32.  През март 1989 г. екипажът на Harmoni образува производство за клевета срещу г-н Lindberg пред Градския съд в Sarpsborg, позовавайки се на изявления, които той е направил за тях във връзка с ловните сезони 1987 г. и 1988 г. С решение от 25 август 1990 г. Градският съд обявява пет изявления от неговия инспекционен доклад за нищожни съгласно член 253 § 1 от НК. Две други изявления, направени от г-н Lindberg в друг контекст, също са обявени за нищожни.

Освен това Градският съд забранява на г-н Lindberg да излага публично кадрите, отнасящи се до Harmoni, и го осъжда да заплати обезщетение на екипажа (10 000 норвежки крони) по Закона за компенсация на причинените вреди от 1969 г., както и разноски. Неговото искане на разрешение за обжалване срещу решението е отхвърлено от Апелативната комисия за подбор на Върховния съд (Høyesteretts Kjæremålsutvalg) на 16 май 1991 г.

33.  Тъй като живее в Швеция, г-н Lindberg се противопоставя на изпълнението в Швеция на решението на Градския съд в Sarpsborg от 25 август 1990 г. с мотива, че то нарушава свободата на изразяване на мнение по силата на член 10 от Конвенцията.

С решение от 16 декември 1998 г. шведският Върховен съд (Högsta Domstolen) потвърждава решението на Апелативния съд (Hovrätten) на Западна Швеция от 25 април 1997 г., с което се отхвърля иска на г-н Lindberg. Като отбелязва, че неговата роля не е да извършва пълен преглед на норвежкото решение, шведският Върховен съд установява, че последното не е довело до нарушаване правата на г-н Lindberg по силата на член 10. Ето защо тази разпоредба не е пречка за изпълнението. Нито фактът, че въпросният филм е бил показан в Швеция означава, че изпълнението на норвежкото решение би било в противоречие с шведските интереси в областта на обществения ред.

H.  Делото за клевета води до жалбата на жалбоподателите по Конвенцията

34.  На 15 май 1991 г. членовете на екипажа на Harmoni също образуват производство за клевета срещу жалбоподателите, като търсят обезщетение и настояват някои изявления, съдържащи се в доклада на г-н Lindberg и възпроизведени от Bladet Tromsø на 15 и 20 юли 1988 г., да бъдат обявени за нищожни.

35.  На 4 март 1992 г., след като изслушва страните и свидетелите по делото в продължение на три дни, районният съд (herredsrett) на Nord-Troms постановява решение, в което единодушно намира следните твърдения за клеветнически по силата на член 247 от Наказателния кодекс и ги обявява за нищожни (død og maktesløs; mortifisert) по силата на член 253 § 1 (номерацията в квадратни скоби по-долу следва тази, изложена в мотивите на Съда):

 

(Изявления, които се появяват в частта от доклада на Lindberg, публикувана от Bladet Tromsø на 20 юли 1988 г.)

[1.1] “В 11:45 часа [член на екипажа] преби до смърт женски гренландски тюлен, който бранеше малкото си.”

[1.2] “В 14:40 часа [член на екипажа] преби до смърт женски гренландски тюлен, който бранеше малкото си.”

“В 15:00 часа [член на екипажа] преби до смърт женски гренландски тюлен.”

[1.6] “В 19:00 часа [член на екипажа] преби до смърт женски гренландски тюлен, който бранеше малкото си.”

(Изявления, които се появяват в една от статиите на Bladet Tromsø от 15 юли 1988 г.)

[2.1] “Тюлените се дерат живи”

[2.2] "Не на последно място докладът включва информация, че (г-н Lindberg) е бил пребит от ядосани ловци, които са го заплашили също да го ударят по главата с харпун [hakapik], ако не си мълчи.

От друга страна районният съд отхвърля иска на ловците на тюлени във връзка със следните твърдения, публикувани на 20 юли 1988 г.

[1.4] “В същия ден [аз] изтъкнах на капитана, че [въпросният член на екипажа] не убива малките в съответствие с нормативните актове (т.е. той ... ги удря с острието [на харпуна] и след това влачи малкото след него). "

[1.5] “В 15:00 часа [член на екипажа] преби до смърт женски тюлен, който бранеше малкото си.”

Районният Съд привежда следните основания:

“По отношение на въпросните изявления основно условие за това те да бъдат обявени за нищожни е да са клеветнически. Този въпрос трябва да се разглежда в светлината на това как изявленията са възприемани от обикновените читатели на ежедневниците. Нещо повече, извлеченията не трябва да бъдат тълкувани поотделно. Решаващият фактор трябва да бъде как са били възприети като цяло, когато статиите са прочетени. Положението обаче е донякъде е различно, когато става дума за аргументация. Съдът ще разгледа този въпрос по-долу. Въпреки че изявленията трябва да се разглеждат въз основа на цялостна оценка, все пак би било правилно да се отдаде значение на факта, че материалът е бил на цялата първа страница на изданието в удебелен шрифт. Така първото впечатление е, че се е случило нещо сериозно. По-подробната статия във вестника не смекчава, нито променя първоначалното впечатление. Този фактор трябва да се счита за особено важен.

Съдът намира, че е ясно, че и двете въпросни твърдения  от 15 юли 1988 г. са клеветнически. В едно от тях се казва: ‛Дране на живи тюлени’ (‘sel levende flådd’). Значението на това твърдение е, че ловците на тюлени са причинявали жестокости на животните. Не е нужно да се уточнява, че одирането на животните живи им причинява неистова болка. Прочетено като цяло, твърдението се разбира като отнасящо се не само за един тюлен, а за няколко. Това създава впечатлението, че ловците на тюлени съвсем не толкова рядко са одирали животните, докато те все още са живи.

Другото изявление гласи: ‘Не на последно място докладът включва информация, че е бил пребит от разгневени ловци, които са заплашвали също да го ударят по главата с харпун [hakapik], ако не си мълчи’. Това твърдение трябва да означава, че ловците на тюлени са нападнали г-н Lindberg, което, обективно погледнато представлява престъпно деяние (вж. за сравнение член 228 от Наказателния кодекс). Заплахата да го ударят по главата с харпуните си, ако не мълчи, попада в обективното описание на престъпното деяние, посочено в член 227 от Наказателния кодекс. От това твърдение следва да се заключи, че ловците на тюлени са извършили две престъпления. Такова твърдение със сигурност трябва да се счита за клеветническо.

Що се отнася до твърденията, че (ловът на) женски гренландски тюлени не е бил разрешен през 1988 г., това не се оспорва изобщо. То се позовава на точки 1.1, 1.2, 1.3 и 1.6 от твърденията ...

Точка 1.4 засяга също нарушение на разпоредбите за лова на тюлени. В тази връзка се прави препратка към член 8 б от Правилника, според който тюленът първо се удря с тъпия край на харпуна и след това с острието. Причината за това е животните да бъдат повалени в безсъзнание, преди да бъдат убити с копие. Това изявление предполага, че ударите с тъпия край са били пропуснати.

Нарушаването на законите и разпоредбите представлява криминално престъпление. Това се счита за наказуема простъпка и може да бъде наложена  глоба. Най-общо казано, твърдението за такова нарушение трябва също да се счита за клеветническо ...

По мнение на Съда изявленията, свързани с убиването на женски гренландски тюлени, трябва да се разглеждат като клеветнически.

Ловът на този вид тюлени не е разрешен изобщо през 1988 г. Тези твърдения не се различават като цяло от твърденията за незаконен лов и предполагат, че екипажът е действал по морално осъдителен начин. Съдът ще разгледа по-долу въпроса за това дали изявленията може да се разглеждат като обосновани и оттам като законни.

Съдът все пак се колебае по отношение на изявлението, цитирано в точка 1.4. Не се твърди, че на малките тюленчета е причинено страдание, а само че методите, използвани за умъртвяване, не са в съответствие с нормативните изисквания. След като не се твърди, че на малките тюленчета е причинено страдание, твърдението едва ли би могло да се интерпретира като морално порицаване на ловеца на тюлени. ... Определящият въпросът е дали убиването се извършва по отговорен начин. Това изявление не може да бъде тълкувано като означаващо обратното. Във всеки случай, след като не се твърди, че на малките тюленчета е било причинено страдание, въпросът трябва да се разглежда като тривиален. С известно колебание, Съдът достига до извода, че твърдението не може да се счита за клеветническо.

Съответно, с изключение на точка 1.4, твърденията би трябвало да се класифицират в две от ситуациите, описани в член 247 от Наказателния кодекс, а именно "да навреди на доброто име или репутацията на друг човек" и "да му причини ... загуба на доверието, което му е необходимо за съответната длъжност или бизнес ". Не може да има никакво съмнение, че изявленията са могли да имат такъв ефект. В тази връзка ответниците са посочили, че по време на последвалия обществен дебат към екипажа е домонстрирано значително съчувствие. Според закона обаче твърденията са били "способни" да нанесат вреда. Последвалите дебати разкриват, че мненията за процеса на лова се различават.

От няколко години е налице значителна съпротива към лова на тюлени, особено на международно ниво. Въпреки че много хора в Норвегия, особено в северната част на Норвегия, се противопоставят на г-н Lindberg, това не означава автоматично, че е налице съответстваща подкрепа за ловците на тюлени. Те получават медийно отразяване заради ловните методи, с които са запомнени. Освен това членовете на екипажа не са участвали много в дебата за други аспекти на лова на тюлени, по-специално дебатът е особено разгорещен в екологичен аспект по време на така наречените тюленови нашествия в края на 80-те години.

Безспорно е, че лицата, за които се отнасят тези твърдения, не са толкова много, че да останат незасегнати. Ето защо ответниците не твърдят, че изтриването [на имената] осигурява достатъчна анонимност. Въпреки че имената на отделните ловци на тюлени са изтрити, става ясно, че е въпросният кораб е Harmoni. Ето защо всеки, който е бил на борда, трябва да бъде разглеждан като потърпевш от изявленията ... Всъщност изтриването на имената постига ефект, противоположен на целта му. В доклада само четирима от екипажа са посочени като извършители на нарушения. Ако вестникът не беше изтрил имената, групата на лицата, към които това е било насочено, би останала съответно в по-редуциран състав...

Въпреки че тези твърдения обективно попадат в приложното поле на член 247 от Наказателния кодекс, съществува също така изискването да са "незаконни" [rettsstridig]. В това отношение ответниците представят няколко аргумента. На първо място се твърди, че ловът на тюлени в Норвегия е вероятно най-голямата новина за 1988 г. Твърди се, че в такава ситуация на пресата трябва да се предостави значителна свобода, за да може да освети всички аспекти на въпроса (гледната точка на "обществения интерес") ...

Съдът приема, че при обсъждане на въпроси от обществен интерес трябва да се прилага широка свобода на изразяване на мнение. Това съображение е в основата на член 100 от норвежката конституция и има съществено значение в едно демократично общество... Независимо от това има известни ограничения. Преди всичко Съдът отчита, че трябва да бъдат взети под внимание някои изисквания, свързани с неприкосновеността на личния живот и истината. ... Всички оспорвани твърдения трябва да се тълкуват със значението, че екипажът на Harmoni е извършил незаконни деяния. Това е основната тема на статиите от 15 и 20 юли 1988 г.

За Съда не изглежда вероятно начинът, по който вестникът представя темата, особено на 15 юли, да има за цел главно насърчаването на сериозен дебат по въпроси от обществен интерес. Той се фокусира върху престъпните аспекти. Общественият дебат "за и против" лова на тюлени определено остава на заден план. Формата, в която е представен материала, също трябва да бъде взета под внимание. Тази история заема цялата първа страница и то с удебелен шрифт. Думи като "лъжа" се използват в едно от заглавията на статиите, които следват. Съдът определено остава с впечатлението, че основният мотив на вестника е да бъде първият, отпечатал историята. Статията на първа страница има сензационен характер. Не е проявено достатъчно внимание за защита на другите лица при разкриването на тези факти. От вестника са били наясно също така, че материалът има деликатен характер и затова е имало основателна причина да се процедира с повишено внимание. На журналиста г-н Расте е казано, вероятно на 13 юли, по време на телефонен разговор с Министерството на риболова, че публичното оповестяване на доклада е спряно. Предвид всичко това Съдът не е убеден, че новинарската стойност на въпроса може да оправдае начина, по който е представен.

На второ място e аргументът, че тази публикация се отнася до официален документ. Според вестника тези документи са достоверни източници, на които човек трябва да може да се довери. В това отношение се прави позоваване на чл. 253 § 3 от Наказателния кодекс. Най-общо казано Съдът приема, че официалните документи обикновено трябва да се считат за добри журналистически източници. Но доколко добри източници са те зависи от обстоятелствата. В конкретния случай от вестника са знаели, че докладът не подлежи на разкриване и защо. Министерството иска да проучи въпроса по-внимателно, преди да реши дали да направи доклада публично достояние. Г-н Расте също е бил наясно, че твърдението, че тюлените са одирани живи, е щяло да прозвучи като измислица. Самият г-н Расте отглежда овце и има някакви познания за това как се убиват животни. Независимо от това темата получава доста широко отразяване. Предвид обстоятелствата, вестникът очевидно е трябвало да разследва въпроса по-внимателно, преди да отпечата материала. От представените доказателства Съдът констатира, че не е било проведено разследване. В показанията си г-н Gunnar Gran, генерален секретар на Норвежката прес-асоциация, заявява, че от гледна точка на медийната етика отпечатването на твърдението, че тюлените са одирани живи, е осъдително, ако г-н Расте е бил наясно, че това не е така.

Твърдения на базата на инспекционен доклад явно попадат извън обхвата на чл. 253 § 3. Тази разпоредба е изчерпателна ...

... Ответниците се позоват на чл. 10 от Конвенцията. Във връзка с това се набляга на гледната точка, наречена "обществен интерес". Това може да бъде описано като доктрина за неограничена свобода на изразяване на мнение по отношение на въпроси от обществен интерес. Въпреки че Съдът в действителност вече разгледа този въпрос, той все пак вижда причина да коментира, че настоящият случай се различава от делото Sunday Times и делото Lingens v. Austria.

Последното дело касае изразяването на политически възгледи. Г-н Lingens, редакторът, е използвал изрази като "най-долен опортюнизъм", "неморално" и "недостойно", за да опише някои аспекти от характера на канцлер Bruno Kreisky. Това са ценностни съждения и за разлика от твърденията в настоящото дело не са свързани с факти ...

Клеветническо твърдение, което е вярно, не е незаконно, вж. за сравнение чл. 253 § 1 и чл. 249 § 1 от НК. В конкретния случай ответниците са признали, че освен един единствен случай с женски гренландски тюлен, няма приведени други доказателства. Въпреки това се твърди, че г-н Lindberg е представил снимки на няколко женски гренландски тюлена, които са били убити. Независимо от това признание на защитата, Съдът ще прецени въпроса сам. По отношение на точка 2.1 от твърденията, очевидно не е доказано, че твърдението е вярно или има вероятност да е вярно. Напротив, г-н Расте е на мнение, че това изявление няма начин да е правилно. Г-н Lindberg и г-н K. са представили две различни версии. Що се отнася до точка 2.2, няма причина Съдът да придаде по-голяма достоверност на г-н Lindberg, отколкото на г-н K. Съдът не може да установи други обстоятелства, които да подкрепят това твърдение. Ето защо няма доказателства в подкрепа на това изявление.

Що се отнася до убиването на женски гренландски тюлени, комисията за разследване на случая заявява на стр. 84 от доклада си: "Нашето заключение е, че трябва да разглеждаме твърденията за убиването на пет женски гренландски тюлена като много малко вероятно." Факт е обаче, че на Harmoni е имало кожа от женски гренландски тюлен, когато корабът се връща от "West Ice". Обяснението на
[члена на екипажа S.] е, че [членът на екипажа H.] е убил малкото на гренландски тюлен. Майката не се виждала наоколо. Впоследствие се появява и атакува [H.]. Той се изплашил и се опитал да я удари по носа с харпуна. Но я е ударил твърде силно и тя започнала да кърви. Майката умира поради кръвозагубата. Тази тема е разгледана в точка 1.5. Според Съда твърдението не дава обективно неправилна представа за това какво се е случило. Това не означава, че съдът е установил, че [H.] е действал незаконосъобразно. Ако е действал при самоотбрана, то неговите действия не са били неоправдани. Не е необходимо Съдът да вземе решение по този въпрос. На тази основа изразът няма да бъде обявен за нищожен и невалиден.

Другите твърдения относно женските гренландски тюлени не са ...  подкрепени с писмени доказателства. Ловците на тюлени отричат да е бил убит повече от един женски гренландски тюлен. В свидетелските си показания г-н Lindberg посочва снимки, които според него обосновават изявленията му. Той отказва да представи снимковия материал на експертите за оценка. В деня след [неговите] свидетелски показания ... в ... Bladet Tromsø, се поява статия, придружена от снимка на женски гренландски тюлени. Според ловците на тюлени, снимката е от 1987 г., когато такъв лов на тюлени е позволен. Съдът не може да основе решението си на статии от вестници, а само на това, което се е случило по време на основното заседание. Ето защо се счита за очевидно, че другите твърдения не могат да бъдат разглеждани като доказани. Освен това Съдът е малко изненадан от отказа на г-н Lindberg да представи снимките си в съда.

Като обобщение Съдът отбелязва, че са изпълнени условията да бъдат обявени за недействителни изявленията, цитирани в точки 1.1, 1.2, 1.3, 1.6, 2.1 и 2.2 от твърденията. Изразът, цитиран в точка 1.4, не се счита за клеветнически, докато цитираният в точка 1.5 се приема за доказано верен.

Няма изискване да бъдат изпълнени условията за налагане на наказание, за да бъдат обявени изявленията за нищожни... Съдът ще разгледа въпроса за отговорността при обсъждане на искането за обезщетение.

Условията за присъждане на обезщетения са посочени в членове 3-6, алинея първа от Закона за обезщетенията при нанесени вреди от 1969 г. (Skadeerstatningsloven,  13 юни 1969 г., № 26) ... Претендира се само [обезщетение за неимуществени вреди]. Има конкретно настояване да се отчете, че вестникът е действал небрежно и че би било разумно Съдът да присъди неимуществени вреди. В своята оценка Съдът отдава значение на наличието на небрежност, както и на други обстоятелства. По този начин редица фактори са свързани с неговото решение на въпроса за компенсациите. Според Съда вестникът е постъпил безотговорно. Вестникът не е направил допълнителни проучвания, преди да публикува въпросния материал, въпреки че конкретните обстоятелства са го налагали. Съдът е дал решението си по тази точка по-горе. Що се отнася до искането за обезщетение, той все пак трябва да отчете значението на мерките, предприети за запазване на анонимност. Заличаването на имената не означава, че членовете на екипажа не са могли да бъдат идентифицирани. Тъй като името на кораба Harmoni е ясно посочено, е било лесно да се разбере самоличността на екипажа. Отделните ловци на тюлени са известни на своите съседи, познати, семейства и т.н. Вестникът със сигурност е бил наясно с това. При всички положения е трябвало да знае, че е налице реален риск въпросните лица да бъдат идентифицирани.

Съдът намира за основателно на ищците да бъде присъдено обезщетение. Медийното отразяване на случая дотолкова причинява неудобства на членовете на екипажа и вреди по такъв начин върху репутацията им, че да бъде оправдано поддържането на техния иск. Общо 2 999 тюлена са заловени по време на експедицията до "West Ice". Вероятно са били нарушени някои от правилата за лов на тюлени, но докладът на г-н Lindberg грубо изопачава тази картина. Основното впечатление е, че законовите разпоредби по същество са спазени.

Що се отнася до [втория жалбоподател], членове 3-6 трябва да се четат във връзка с чл. 431 от Наказателния кодекс. Редакторът е бил на вилата си в момента на публикацията и не е бил напълно наясно със съдържанието на отпечатаните въпроси. Независимо от това той се съгласява материалът да бъде отпечатан. Г-н Stensaas не се е позовал на клаузата за освобождаване от отговорност. Съответно [той] трябва да също да се счита за отговорен за статиите във вестниците. Това от своя страна ще повлияе върху въпроса за обезщетението.

...

Има фактори, които противодействат на определянето на значителна сума като обезщетение: на първо място някои изявления от подготвителната работа, а от друга страна – степента на оскърбителност на материала и степента на разпространението му. В тази връзка следва да се отбележи, че г-н Lindberg е осъден да заплати на всеки от ищците по 10 000 норвежки крони като обезщетение за неимуществени вреди [вж. параграф 32 по-горе]. ... При определяне на размера е обърнато внимание на факта, че изявленията са били публикувани в широк мащаб. При положение че този фактор вече е отчетен, той трябва да има значително по-малко тежест в делото срещу вестника. В противен случай екипажът до известна степен би получил двойно обезщетение.

Нещо повече, вестникът е бил наясно, че материалът е деликатен и че едно от твърденията е невярно. Друг фактор е формата, в който е представен материалът и фактът, че не са проведени никакви проучвания. Освен това вестникът не се е извинил за това, че е отпечатал материала.

Обстоятелството, че на членовете на екипажа е било разрешено да изразят мнението си е фактор, който сочи в обратната посока. Най-общо казано, ловът на тюлени в Норвегия е вероятно най-голямата новина за 1988 г. На този факт трябва да се отдаде известна тежест, въпреки че той не освобождава вестника от отговорност. В светлината на тези обстоятелства Съдът не отдава значение на факта, че обикновено докладите на инспекторите са публични документи. Докладът на г-н Lindberg не е обществено достояние. Не е от значение и обстоятелството, че докладът е бил публикуван впоследствие и от Fiskaren. Този факт е споменат по време на основното заседание, но не е разгледан в детайли. Съдът няма представа за контекста, обстоятелствата и други фактори. Финансовото състояние на [първия жалбоподател] има значение. Съдът констатира, че в продължение на няколко години вестникът е в известно затруднение. Твърди се обаче, че неговият брутен годишен оборот е около 30 милиона норвежки крони.

Съответно на всеки от ищците трябва да се плати обезщетение от 11 000 норвежки крони, от които 10 000 норвежки крони трябва да бъдат платени от вестника, а 1 000 норвежки крони от редактора. Вестникът е също така солидарно отговорен с редактора за сумата, която трябва да заплати. "

36.  На 18 март 1992 г. жалбоподателите искат разрешение за обжалване пред Върховния съд (Høyesterett) като заявяват, че Районният съд е допуснал грешка при прилагане на правото. На 18 юли 1992 г. Апелативният комитет за подбор на Върховния съд излиза с решение да не допусне жалбата, тъй като намира за очевидно, че обжалването няма да успее.

I.  Дело за клевета срещу други медийни групи

37.  Екипажът на Harmoni завежда дело за клевета и срещу други медийни компании, в това число вестника Aftenposten, негов редактор и журналист, по отношение на статия за лова на тюлени, публикувана на 22 юли 1988 г. Жалбата не се отнася до статия от 16 юли 1988 г., в която Aftenposten възпроизвежда изявленията на г-н Lindberg, публикувани от Bladet Tromsø, че тюлените били одирани живи.

С решение от 1 февруари 1993 г. Градският съд в Осло отхвърля иска. Градският съд констатира, че макар оспорваната статия да съдържа няколко твърдения за нарушение на разпоредбите за лов на тюлени, начинът, по който вестникът е отразил проблема, не може да се счита за "незаконен" ("rettsstridig").

Градският съд заявява, наред с другото:

"Bladet Tromsø получава доклада на г-н Lindberg през юли и публикува основна статия на 15 юли 1988 г., в която се твърди, че тюлените са били "одирани живи". Статията предизвиква голям медиен интерес. Норвежката телеграфна агенция ... издава новинарски бюлетини във връзка с аферата за лов на тюлени на 15, 18, 20 и 21 юли. Aftenposten също проследява случая с лова на тюлени, но по-голямата част от медийното отразяване на историята е въз основа на [тези] бюлетини. Уводният параграф на първата статия на Aftenposten, публикувана на 16 юли, гласи: ‘Силна критика към ловците на тюлени’. Във вечерно издание от същата дата се казва: ‘Ловците на тюлени трябва да обяснят’. В сутрешното издание от 18 юли ловците на тюлени излагат своето мнение на стр. 4, под заглавие: ‘Ловците на тюлени: никога не сме одирали тюлените живи’. Г-н Kvernmo заявява пред вестника: "Шокирани сме от твърденията на г-н Lindberg, че сме одирали тюлените живи. ... Той е на мнение, че г-н Lindberg е разбрал погрешно ситуацията по време на лова на тюлени и изразява съжалението си, че в доклада до Министерството на риболова се обвинява екипажа." Освен това се посочва, че "твърдението е толкова гротескно и далеч от реалността, че няколко от ловците на тюлени реагират много силно на тези обвинения. "Дране на живи тюлени никога не се е случвало по време на шестдесетте сезона лов на тюлени, в които съм участвал", казва г-н Jacobsen, собственик на арктически кораб ... На 19 юли Aftenposten публикува интервю с друг инспектор на лов на тюлени, г-н Nilssen, под заглавие "Несъгласие по прилаганите методи за убиване на тюлени". На 21 юли той публикува статия, озаглавена: ‘В доклада за лова на тюлени има необосновани твърдения’ …

В обобщение, Съдът разглежда делото за лов на тюлени към вечерта на 21 юли, както следва:

Докладът на Г-н Lindberg породи голям интерес. Неговото съдържание се оспорва от ловците на тюлени, от собственик на кораб и от Министерството на риболова. Всички различни гледни точки са отразени в Aftenposten. Въпреки опроверженията на доклада, направени от ловците на тюлени и от Министерството на риболова, съдържанието му не е ефективно и обективно опровергано ...

Репортажът на Aftenposten от 22 юли води до продължение на дебата за лова на тюлени. Срещу доклада са били насочени атаки, които г-н Lindberg иска да оспори чрез вестникарската статия – заедно с фотографиите. Дебатът продължава и е съвсем естествено Aftenposten да позволи на г-н Lindberg да представи своята версия по въпроса ... Съдът счита, че статията на Aftenposten подпомага развитието на дискусията.

Изложението на Aftenposten е обективно, балансирано и в защита на доклада на г-н Lindberg. Статията представя доказателствата, представени от г-н Lindberg в подкрепа на достоверността на доклада, и е важен елемент от текущите дебати по лова на тюлени. Aftenposten се фокусира върху законосъобразността на съществуващите методи за лов на тюлени и няма никакво намерение да излага ловците на тюлени на обществено презрение чрез зловредно отразяване на историята в медиите ... Това отразяване съвсем очевидно не може да се сравнява със статията, отпечатана в ... Bladet Tromsø на 15 юли. Съдът би искал също да изтъкне, че Aftenposten доста последователно се позовава на г-н Lindberg като свой източник. Въпреки че заглавието, разглеждано заедно със снимките, предполага нарушения на правилата и жестокост към животните, тези нарушения не са особено подчертани. Вестникът се фокусира върху случая с лова на тюлени. Трябва също да се отбележи, че на следващия ден на ловците на тюлени е била предоставена възможност, на видно място, да опровергаят доклада на инспектора. Това показва, че е имало текущ дебат по въпрос от обществен интерес, в който на засегнатите страни е дадена възможност да изразят становище по подходящ начин. Отразяването от Aftenposten на случая с лова на тюлени се характеризира именно с такава реципрочност: Aftenposten твърди, че от журналистическа гледна точка отразяването в медиите на 22 юли е  безупречно. Съдът се съгласява с мнението на вестника, особено що се отнася до ситуацията, формирала се преди публикуването на статията на 22 юли.

Съдът не вижда причина да проверява дали Aftenposten е привел доказателства. Докладът на комисията за разследване на случая … заключава, че законовите разпоредби очевидно са били нарушени. На стр. 101 Комисията заявява:

"Не можем да не споменем, че по време на разглеждания период прилагането на правилата за лов се характеризира с няколко дефекта, които като цяло не са незначителни."

Последвалите обстоятелства показват, че Aftenposten до голяма степен  е можел да обоснове твърденията, че разпоредбите са били нарушени. Докладът на г-н Lindberg не е професионален и страда от редица недостатъци, но части от него по-късно се оказват верни.

В съответствие с това Съдът заключава, че отразяването на историята в Aftenposten не е неоправдано. То не съдържа никакви незаконни клеветнически изявления ...”

Обжалването на членовете на екипажа пред Върховния съд не е  разрешено. Искането им за обезщетение за неимуществени вреди също се отхвърля от Висшия съд (lagmannsrett) в Eidsivating с решение от 6 март 1995 г.

38.  На 4 август 1993 г., в друго производство за клевета, образувано от екипажа на Harmoni, Градският съд в Осло обявява за нищожно и невалидно изявление, в което се казва, че тюлените са били одирани живи и което изявление е било излъчено от Норвежката радио и телевизионна корпорация на 16 и 18 юли 1988 г.

II.  Приложимо вътрешно право и практика

39.  Съгласно норвежкото законодателство за клевета, има три вида отговор на незаконно злословене, а именно налагането на наказание съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс, разпореждане на съда по чл. 253 за обявяване на клеветническите твърдения за нищожни (mortifikasjon) и заповед по реда на Закона за обезщетенията при нанесени вреди от 1969 г. за заплащане на обезщетение на пострадалата страна. В настоящото дело се разглеждат само последните две.

40.  По силата на чл. 253 от Наказателния кодекс клеветническо твърдение, което е незаконно и не е било доказано като истина, може да бъде обявено за нищожно от съда. В приложимата си част тази разпоредба гласи следното:

“1.  Когато доказателствата за истинността на твърдението са допустими, а такива доказателства не са представени, пострадалото лице може да поиска твърдението да бъде обявено за нищожно, освен ако не е предвидено друго в закона. "

“1.  Når det har vært adgang til å føre bevis for sannheten av en beskyldning og beviset ikke er ført, kan den fornærmete forlange at beskyldningen blir erklært død og maktesløs (mortifisert) dersom ikke annet følger av lov.”

Такава декларация е приложима само по отношение на фактически изложения, а истинността на ценностните съждения не подлежи на доказване.

Въпреки че законовите разпоредби относно съдебните разпореждания, които обявяват дадено изявление за нищожно, се съдържат в Наказателния кодекс, такова съдебно разпореждане не се счита за наказателна санкция, а за съдебна констатация, че ответникът не е успял да докаже истинността му и по този начин се разглежда като гражданскоправно средство за защита.

През последните години в Норвегия има дебати за това дали трябва да се премахне правното средство на съдебните разпореждания за нищожност, които съществуват в норвежкото законодателство от шестнадесети век насам и които присъстват и в законодателството на Дания и Исландия. Тъй като това се счита за особено снизходителна форма на санкция, Норвежката асоциация на редакторите е изразила желание да се запази.

41.  Условията за търсене на отговорност от ответника за клевета са определени в глава 23 от Наказателния кодекс, член 247 от който гласи:

“Член 247. Всяко лице което, чрез думите или деянията си, се държи по начин който може да навреди на доброто име и репутация на друго лице или да го изложи на омраза, презрение или загуба на доверие, необходимо за длъжността или бизнеса му,  или което стане съучастник в такова деяние, се наказва с глоба или лишаване от свобода за срок не по-дълъг от една година. За клевета, нанесена в печатно издание или в предаване или по друг начин при особено утежняващи вината обстоятелства, може да бъде наложено лишаване от свобода за срок не по-дълъг от две години. "

“§ 247. Den som i ord eller handling optrer på en måte som er egnet til å skade en annens gode navn og rykte eller til å utsette ham for hat, ringeakt eller tap av den for hans stilling eller næring fornødne tillit, eller som medvirker dertil, straffes med bøter eller med fengsel inntil 1 år. Er ærekrenkelsen forøvet i trykt skrift eller i kringkastingssending eller ellers under særdeles skjerpende omstendigheter, kan fengsel inntil 2 år anvendes.”

42.  Ограничението за приложимостта на член 247 следва от изискването изразът да е "незаконен" ("rettsstridig"). Въпреки че това е изрично посочено в член 246, член 247 се тълкува от Върховния съд като изключващ такова изискване.

В гражданско дело за репортажи на вестник в периода на досъдебно производство, Върховният съд отсъжда в полза на вестника, като се позовава на запазването за законосъобразността (rettsstridsreservasjonen), въпреки че оспорваните изрази са били счетени за клеветнически. Той постановява, че при определяне обхвата на това ограничение, особена тежест следва да бъде придадена на това дали случаят е от обществен интерес, предвид естеството на проблемите и участващите страни. Освен това следва да се има предвид контекста, както и на фона на който, са били направени изявленията. Нещо повече, от голямо значение е дали случаят е отразен по трезв и балансиран начин и дали новината е подчертала темата и предмета на случая (Norsk Retstidende 1990 г., стр. 636 до 640 ).

43.  Допълнителни ограничения за прилагането на член 247 се съдържат в член 249 който, доколкото е приложим, гласи следното:

“Член 249

1.  Не може да бъде наложено наказание по силата на членове 246 и 247, ако са приведени доказателства, доказващи истинността на обвиненията.

…”

Ҥ 249.

1.  Straff efter §§ 246 og 247 kommer ikke til anvendelse dersom det føres bevis for beskyldningens sannhet.

...”

44.  По отношение на изискването за доказване по член 249 § 1, стандартът, който се прилага към автора на клеветническо изявление, се отнася по принцип и за лицата, които го разпространяват. Не е ясно дали норвежкото право прилага стандарта на наказателното право за доказване по несъмнен начин или стандарта на гражданското право за баланс на вероятностите. Жалбоподателите се позовават на решение на Върховния съд, в което се възприема стандарта, приложен от по-долната инстанция по дело за клевета относно твърдения, направени в телевизионна програма и вестник, че частно практикуващ адвокат е препоръчал на съпругата си да извърши данъчни нарушения във връзка с продажбата на имот. С оглед на тежестта на обвинението е счетено за подходящо в този случай да бъде приложен такъв стандарт на доказване, какъвто би се приложил от обществен обвинител в наказателно производство за укриване на данъци. Водещи правни експерти са на мнение, че за да се освободи подсъдимия от отговорност, истинността на клеветническото обвинение в кражба трябва да бъде доказана в съответствие със стандарта, приложим при предявяване на обвинение в дело на кражба. Според професор Mæland би било разумно да се увеличи тежестта на доказване в зависимост от сериозността на клеветническото изявление. Професор Andenæs и професор Bratholm считат, че въпреки че може да има основателни причини за налагане на строга тежест на доказване в случаите на клевета, при определени обстоятелства може да е оправдано прилагането на по-малко строг стандарт, отколкото по наказателните дела, например когато жертвата на клеветата се е държала по особено осъдителен начин (вж. H.J. Mæland, Ærekrenkelser, Universitetsforlaget, 1986, стр. 178-79; и J. Andenæs и A. Bratholm, Spesiell strafferett, Universitetsforlaget, 1983, стр. 196).

ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД КОМИСИЯТА

45.  Bladet Tromsø A/S и г-н Pål Stensaas подават жалба пред Комисията (номер 21980/93) на 10 декември 1992 г. Те се жалват, че решението на Районния съд представлява неоправдана намеса в правото им на свобода на изразяване по член 10 от Конвенцията, като по този начин разпоредбата е нарушена.

46.  Комисията обявява жалбата за допустима на 26 май 1997 г. В доклада си от 9 юли 1998 г. (предишен член 31 от Конвенцията) тя изразява мнението, че е налице нарушение на член 10 (с двадесет и четири на седем гласа). Пълният текст на становището на Комисията и на двете частични особени мнения, съдържащи се в доклада, е поместен като приложение към настоящото решение[4].

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ СТАНОВИЩА ПРЕД СЪДА

47.  В съдебното заседание на 27 януари 1999 г. Правителството приканва Съда да приеме, както е посочено в изложението му, че не е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

48.  По същия повод жалбоподателите повтарят своето искане Съдът да констатира нарушение на член 10 и да присъди справедливо обезщетение по член 41.

ПРАВОТО

I.  ТвърдяНО нарушеНИЕ на Член 10 от Конвенцията

49.  Жалбоподателите твърдят, че решението на Районния съд в Nord-Troms от 4 март 1992 г., по отношение на което Върховният съд отказва разрешение за обжалване на 18 юли 1992 г., представлява неоснователна намеса в правото им на свобода на изразяване на мнение по член 10 от Конвенцията, който гласи :

 “1.  Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

2.  Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието."

50.  Явилите се пред Съда споделят общото мнение, че разглежданите мерки представляват "намеса на държавна власт" в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване, гарантирано в първия параграф от член 10. Освен това няма спор, че намесата е "предвидена от закона" и преследва легитимна цел, а именно "защита на репутацията или правата на другите" и по този начин изпълнява две от условията за допустимост на намесата съгласно втората алинея от настоящия член. Съдът стига до същото заключение по тези въпроси.

Спорът по делото е във връзка с третото условие намесата да бъде "необходима в едно демократично общество". Жалбоподателите и Комисията твърдят, че това условие не е спазено и че член 10 следователно е бил нарушен. Правителството оспорва това твърдение.

А. Становища на явилите се пред Съда

1.  Жалбоподателите и Комисията

51.  Според Комисията, с която жалбоподателите по същество се съгласяват, оспорваните изявления на Bladet Tromsø, които са изцяло въз основа на доклада на г-н Lindberg, пораждат въпроси от сериозен обществен интерес. Основна цел на различните статии не е била да накърни репутацията на лицата, ангажирани в индустрията за лов на тюлени, а да се постави начало на дебат за подходящия начин да бъде гарантирано нейното оцеляване при спазване на съответните разпоредби и, когато е необходимо, чрез изменение на правилата, така че да се подобри лова на тюлени и неговият имидж.

Въпросните твърдения са насочени в действителност само срещу седем от седемнадесетте членове на екипажа на Harmoni, като имената им са били изтрити от цитирания доклад. Възпроизвеждането на доклада на г-н Lindberg в Bladet Tromsø е предшествано от апела на членовете на екипажа докладът да бъде разкрит публично.

В дух на диалог, жалбоподателите са поканили членовете на екипажа и различни представители на правителството и на бизнеса да коментират изявленията на г-н Lindberg преди и след публикуването на неговия доклад в Bladet Tromsø.

Освен това Комисията подчертава, че като представители на пресата, жалбоподателите са имали право да се позоват на наблюденията на г-н Lindberg и не може да се очаква да са ги проверявали, тъй като те  достигат до тях в качеството му на служител, назначен от министерството, и са пряко свързани с мисията му на борда на Harmoni (вж. параграф 7 по-горе). Доколкото от жалбоподателите е поискано да установят истинността на твърденията на г-н Lindberg (вж. параграф 35 по-горе), те са изправени пред нелогична, ако не и невъзможна задача. Оспорваните мерки не биха могли да предложат по-нататъшна солидна защита на репутацията и правата на ловците на тюлени, тъй като, от една страна, към момента на решението на Районния съд съдържанието на доклада на г-н Lindberg вече е бил в публичното пространство в продължение на година и половина и е бил разгласяван (без да се разкрива самоличността на ловците на тюлени) чрез редица други публикации, включително доклада на Комисията за разследване (вж. параграф 31 по-горе); на второ място, ловците на тюлени успешно са оспорили различни пасажи от доклада на г-н Lindberg в производството за клевета срещу него (вж. параграф 32 по-горе).

52.  Жалбоподателите твърдят, че решението на Районния съд е неадекватно, тъй като не успява да постави въпросните изявления в по-широкия контекст на полемиката около ловната експедиция (вж. параграфи 29‑30 по-горе). Докладът на Lindberg е имал за цел да повиши обществената подкрепа за ловците на тюлени, не да причини вреда на репутацията им.  

Опровергаваните изявления не касаят частните дела на частни лица. При дело с иск за обявяване на твърдения за нищожни, тежестта на доказване е доста стриктна за ответника (вж. параграф 44 по-горе). Никое от опровергаваните изявления не е доказано като невярно (вж. параграф 35 по-горе).

2.  Правителството

53.  Правителството подчертава, че настоящото дело се отнася до конфликт между две човешки права – от една страна, правото на свобода на изразяване на мнение, а от друга страна правото на индивида да получи защита срещу незаконно посегателство върху неговата чест и репутация, като последното е изрично гарантирано в чл. 17 от Международния пакт за гражданските и политическите права от 1966 г.

Правителството твърди основно, че Bladet Tromsø е поставил началото на сериозна атака срещу репутацията и честта на ловците на тюлени като е публикувал новината за доклада по сензационен начин на 15 юли 1988 г. и е цитирал много сериозни обвинения за жестоко и незаконно поведение по време на лов (вж. параграф 12 по-горе). Макар и да не оспорва, че ловът на тюлени е въпрос от обществен интерес, Правителството посочва, че за вестника би било възможно да вземе участие в публична дискусия по въпроса, без да атакува персонално членовете на екипажа на Harmoni. Оспорваните твърдения са насочени срещу малка група от хора, които лесно могат да бъдат идентифицирани поради споменаването във вестника на екипажа на Harmoni (вж. параграф 12 по-горе). Тези лица не могат да се считат за публични фигури.

Според Правителството едва ли може да се каже, че вестникът е действал добросъвестно. Жалбоподателите са били наясно, че докладът на г-н Lindberg не е публично оповестен и че това решение е взето временно за защита на физическите лица, обвинени в извършване на нечовешки и престъпни деяния, като по този начин им се дава възможност да отговорят на обвиненията (вж. параграф 11 по-горе). Тази мярка трябва да се разглежда в светлината на правото на всеки човек, бил той ловец на тюлени, по силата на член 6 § 2 да бъде считан за невинен за извършването на престъпление до доказване на противното. Също така трябва да се има предвид, че докладът не представлява задължително официалното становище на Правителството. Освен това, както е установено от Районния съд, дори въпросният журналист разглежда твърдението, че "тюлените са били одирани живи" като твърде нeприемливо, за да е истина (вж. параграф 35 по-горе).

54.  По-нататък Правителството оспорва, че отразяването в новините се базира на точна фактическа основа. Районният съд, след като преценява доказателствата, счита за очевидно, че изявленията не са доказани (вж. параграф 35 по-горе).

Жалбоподателите също не са имали основание да считат, че информацията, получена от доклада на г-н Lindberg, е надеждна, тъй като са знаели, че квалификацията му е била под въпрос, когато докладът е публикуван (вж. параграфи 15, 20 и 26 по-горе).

55.  Освен това не може да се каже, че Bladet Tromsø е спазил журналистическата етика. Според норвежкия кодекс за медийна етика, при сериозни критики лицето трябва във възможно най-голяма степен да може едновременно с това да отговори на критиките. Журналистът има задължението да провери истинността на информацията, като в настоящия случай тази задача не би била невъзможна, нито неприемлива. Твърденията, че тюлените са били одирани живи, е можело да бъдат проверени чрез консултация със специалист. Вестникът обаче не е предприел никакви разследвания (вж. параграф 35 по-горе).

Констатацията на Комисията, че публикуването на доклада на Bladet Tromsø е предшествано от искане на членовете на екипажа докладът да бъде публикуван не е вярна (вж. параграф 15 по-горе). Във всеки случай тяхното искане е представено едва след като повечето от информацията, накърняваща репутацията им, е била направена публично достояние, а именно на 15 юли 1988 г. (вж. параграф 12 по-горе). Не е вярно и твърдението, че преди публикуването на доклада на г-н Lindberg  жалбоподателите са били поканени да го коментират.

56. На последно място Правителството сочи, че оспорваната намеса няма наказателноправен характер; по-скоро констатацията на националния съд е породила гражданска отговорност на ищците за заплащане на обезщетение и означава, че те не са били в състояние да докажат истинността на твърденията (вж. параграф 40 по-горе).

57.  В светлината на изложеното по-горе Правителството е на мнение, че националният съд е действал в рамките на своята свобода на преценка и че е налице разумна връзка на пропорционалност между преследваната легитимна цел и обжалваната намеса.

Б. Преценката на Съда

1.  Общи принципи

58.  Според добре установената съдебна практика на Съда проверката за "необходимост в едно демократично общество" изисква Съдът да определи дали оспорваната "намеса" отговаря на "належаща обществена нужда", дали е пропорционална на преследваната легитимна цел и дали причините, които я оправдават според националните органи, са релевантни и достатъчни (вж. решението по делото  Sunday Times (no. 1) v. the United Kingdom от 26 април 1979 г., Серия A № 30, стр. 38, § 62). При оценката дали съществува такава "необходимост" и какви мерки трябва да бъдат приети за справяне с нея, на националните власти е оставена известна свобода на преценка. Това право на преценка обаче не е неограничено, а върви ръка за ръка с европейския надзор от страна на Съда, чиято задача е да се произнесе с окончателно решение за това дали ограничението е съвместимо със свободата на изразяване, защитена в член 10.

59.  Фактор от особено значение за решението на Съда в настоящото дело е основната роля, която изпълнява пресата в едно демократично общество. Въпреки че пресата не трябва да прекрачва определени граници, по-специално по отношение на репутацията и правата на другите, както и необходимостта да бъде предотвратено разкриването на поверителна информация, нейното задължение е все пак да предаде – по начин, съобразен със задълженията и отговорностите ѝ – информацията и вижданията по всички въпроси от обществен интерес (вж. решението Jersild v. Denmark от 23 септември 1994 г., стр. 23, § 31; и решението De Haes and Gijsels v. Belgium от 24 февруари 1997 г., Доклади за присъди и решения 1997-I, стр. 233-34, § 37). Освен това Съдът отчита факта, че журналистическата свобода обхваща също и възможно прибягване до известна степен на преувеличение или дори провокация (вж. Prager & Oberschlick v. Austria от 26 април 1995 г., Серия A № 313, стр. 19, § 38). В случаи като настоящия, националната свобода на преценка е ограничена от интересите на демократичното общество, за да може пресата да упражнява своята основна роля на "обществен пазител"  при споделянето на информация от сериозен обществен интерес (вж. решението Goodwin v. the United Kingdom от 27 март 1996 г., Доклади 1996-II, стр. 500, § 39).

60.  В заключение, задачата на Съда при упражняване на контролната му функция не е да заеме мястото на националните власти, а по-скоро да преразгледа в съответствие с член 10, в светлината на делото като цяло, взетите от тях решения в изпълнение на техните правомощия за преценка (вж., наред с много други, Fressoz and Roire v. France [GC], № 29183/95, § 45, ЕСЧП 1999-I).

2.  Приложение на тези принципи в настоящия случай

61.  В конкретния случай Районният съд в Nord-Troms намира, че две изявления, публикувани от Bladet Tromsø на 15 юли 1988 г. и четири изявления, публикувани на 20 юли, са клеветнически, "незаконни" и с недоказана истинност. Едно твърдение – „Тюлените се дерат живи" – трябва да се тълкува, че означава, че ловците на тюлени са причинявали жестокости на животните. Друго твърдение е изтълкувано, че означава, че ловците на тюлени са извършили престъпно нападение и са отправили заплахи срещу инспектора на лова на тюлени. Останалите твърдения са били изтълкувани, че предполагат, че някои (неназовани) ловци на тюлени са убили четири гренландски тюлена, ловът на които е бил незаконен през 1988 г. Районният съд обявява изявленията за нищожни и като се има предвид, че вестникът е действал небрежно, се разпорежда ищците да заплатят обезщетение на седемнадесетте ищци (вж. параграф 35 по-горе).

Съдът констатира, че причините, изтъкнати от Районния съд, са приложими към легитимната цел да се защитят репутацията или правата на членовете на екипажа.

62.  Що се отнася до степента на достатъчност на тези причини за целите на член 10 от Конвенцията, Съдът трябва да вземе предвид цялостния контекст, на фона на който са направени въпросните изявления. По този начин съдържанието на оспорваните статии не може да се разглежда изолирано от полемиката, която предизвиква ловът на тюлени по това време в Норвегия и в Tromsø – центъра на търговията в Норвегия. Освен това следва да се припомни, че член 10 е приложим не само за информация и идеи, които се възприемат благосклонно или се считат за безобидни или неутрални, но също така и по отношение на тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е било част от населението (вж. решението Handyside v. United Kingdom от 7 декември 1976 г., серия A № 24, стр. 23, § 49). Освен това, въпреки че медиите не трябва да прекрачват границите, наложени за защита репутацията на частни лица, то все пак е тяхно задължение да разпространяват информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес. Освен че пресата има задачата да предава такава информация и идеи, обществото има право да ги получава. Следователно, за да се определи дали намесата е била достатъчно обоснована, което да я прави "необходима", трябва да се отчете аспекта на обществения интерес в случая.

63.  В тази връзка Съдът отбелязва аргумента, на който се позовава Районният съд (вж. параграф 35 по-горе), че начинът, по който Bladet Tromsø е представил информацията, по-специално в статията от 15 юли 1988 г. (вж. параграф 12 по-горе), предполага, че основният му стремеж е бил не да насърчи сериозен дебат, а да освети по сензационен начин конкретни твърдения за престъпления и да бъде първият вестник, отпечатал статия по случая.

Според Съда обаче начинът на отразяване в медиите не трябва да се разглежда единствено в светлината на оспорваните статии в Bladet Tromsø от 15 и 20 юли 1988 г., а в по-широкия контекст на отразяване в медиите на въпроса за лова на тюлени (вж. параграфи 8-9, 12-19, 21-24 по-горе). През периода от 15 до 23 юли 1988 г. Bladet Tromsø, който е местен вестник с предполагаемо относително стабилна читателска маса, публикува почти ежедневно различни гледни точки, в това число собствени коментари на вестника, на Министерството на риболова, на Федерацията на норвежките моряци, на Грийнпийс и преди всичко на ловците на тюлени (вж.  параграфи 12-19, 21-24 по-горе). Въпреки че последните не са публикувани едновременно с оспорваните статии, разликата във времето е малка, като общото впечатление е за балансирано отразяване на новините. Подходът не е много различен от този, предприет три месеца по-рано при първата серия от статии по първоначалните обвинения на г-н Lindberg, като не изглежда да са отправени критики срещу вестника по отношение на тези статии. Както отбелязва Съдът в предишно свое решение, методите за обективно и балансирано отразяване могат да се различават значително в зависимост, освен всичко друго, от медията, за която става въпрос; не е задача на Съда, нито на националните съдилища да заместват със собствените си виждания тези на пресата за това какви техники за отразяване на събитията следва да бъдат възприети от журналистите (вж. решението Jersild, цитирано по-горе, стр. 23, § 31).   

На тази основа изглежда, че целта на оспорваните статии не е преди всичко да обвинят някои лица в нарушение на разпоредбите за лов на тюлени или в жестокост към животните. Напротив, поканата от 18 юли 1988 г. (вж. параграф 16 по-горе), отправена от вестника към органите в областта на риболова, да "използват конструктивно" констатациите от доклада на Lindberg, за да се подобри репутацията на лова на тюлени, може съвсем логично да се приеме като основна цел в различните статии, публикувани по темата от Bladet Tromsø. Оспорваните статии са част от текущ дебат от очевидна важност за местната, националната и международна общественост, където се отразяват възгледите на много и различни заинтересовани участници.

64.  Особено внимателен контрол се очаква от Съда когато, като в настоящия случай, предприетите мерки или санкции, наложени от националния орган, са способни да обезкуражат участието на пресата в дебати по въпроси от законен обществен интерес (вж. решението Jersild, цитирано по-горе, стр. 25-26, § 35).

65.  Член 10 от Конвенцията обаче не гарантира изцяло неограничена свобода на изразяване на мнение, дори по отношение на отразяването в медиите на въпроси от сериозен обществен интерес. Съгласно условията на параграф 2 от този член упражняването на тази свобода е съпроводено със "задължения и отговорности", които се прилагат и към пресата. Тези "задължения и отговорности" може да имат значение, когато, както в настоящия случай, става въпрос за накърняване репутацията на частни лица и подкопаване "правата на другите". Както е посочено от Правителството, правото на ловците на тюлени да защитят честта и репутация си е международно признато съгласно член 17 от Международния пакт за гражданските и политическите права. От значение за  баланса на конкуриращите се интереси, който Съдът трябва да постигне, е и фактът, че по силата на член 6 § 2 от Конвенцията ловците на тюлени имат право да бъдат считани за невинни по всяко престъпление до доказване на тяхната вина. Поради "задълженията и отговорностите", които са неразривна част от упражняването на свободата на изразяване, защитата, предвидена от член 10 за журналисти във връзка с отразяването на теми от общ интерес, е с уговорката, че те действат добросъвестно, за да осигурят точна и достоверна информация в съответствие с журналистическата етика (вж. например цитираното по-горе решение  Goodwin, стр.500, §39 и Fressoz and Roire, § 54).

66.  Съдът отбелязва, че въпросните изрази са представлявали фактически твърдения, а не ценностни оценки (вж. например решението Lingens v. Austria от 8 юли 1986 г., Серия A №103, стр. 28, § 46). Те не са излезли от самия вестник, а са се основавали или са цитирали буквално доклада на Lindberg, който вестникът не е проверил с помощта на независими проучвания (вж. решението Jersild, цитирано по-горе, стр. 23 и 25-26, §§ 31 и 35). Следователно трябва да бъде проверено дали в настоящия случай са налице особени основания за отклоняването на вестника от обичайното му задължение да проверява фактически твърдения, които са клеветнически по отношение на частни лица. По мнение на Съда това зависи по-специално от естеството и степента на клеветата, за която става въпрос, и степента, до която вестникът може разумно да разглежда доклада на Lindberg като надежден по отношение на въпросните твърдения. Този въпрос трябва да се определи с оглед на ситуацията, в която същият е представен от Bladet Tromsø към съответния момент (вж. параграфи 7-19, 25-26 по-горе), а не от дистанцията на времето, на базата на констатациите по същество, направени от Комисията за разследване много след това (вж. параграф 31 по-горе).

67.  Що се отнася до естеството и степента на клеветата, Съдът счита, че четирите твърдения (точки 1.1, 1.2, 1.3 и 1.6), че някои ловци на тюлени са убивали женски гренландски тюлени са счетени за клеветнически не заради смисъла, че ловците са извършвали актове на жестокост към животните, а защото ловът на такива тюлени през 1988 г. е незаконен, за разлика от предходната година (вж. параграфи 13 и 35 по-горе). Според Районния съд "изявленията не [се] различават от твърденията за незаконен лов като цяло" (вж. параграф 35 по-горе). Въпреки че твърденията предполагат осъдително поведение, те не са особено сериозни.

Другите две твърдения – че тюлените са одирани живи и че ядосани ловци са били и заплашвали с харпун г-н Lindberg (точки 2.1 и 2.2) – са по-сериозни, но са изразени в доста по-широк смисъл и могат да бъдат разбрани от читателите като представени със степен на преувеличение (вж. параграф 12 по-горе).

По-важното е, че макар Bladet Tromsø да оповестява имената на десетте членове на екипажа, изключени от обвиненията на г-н Lindberg, не назовава поименно нито един от обвинените в извършване на осъдителни актове (вж. параграфи 13 и 18 по-горе). Пред Районния съд всеки ищец пледира своя случай въз основа на едни и същи факти и Районният съд очевидно счита, че всеки от тях е бил изложен на еднаква степен на клевета, което е видно и от факта, че на всеки от тях съдът е присъдил еднакво обезщетение (вж. параграф 35 по-горе).

По този начин, макар че някои от обвиненията са сравнително сериозни, потенциалните неблагоприятни последици от спорните твърдения за репутацията или правата на всеки отделен ловец на тюлени са значително смекчени от няколко фактора. По-конкретно критиката не е насочена към всички членове на екипажа или към точно определени членове (вж. решението Thorgeir Thorgeirson v. Iceland от 25 юни 1992 г., Серия A № 239, стр. 28, § 66).

68.  Що се отнася до втория въпрос, надеждността на доклада на Lindberg, трябва да се отбележи, че докладът е бил изготвен от г-н Lindberg при упражняване на служебните му функции като инспектор, назначен от Министерството на риболова да наблюдава лова на тюлени  от екипажа на Harmoni през сезона 1988 (вж. параграф 7 по-горе). Според Съда пресата обикновено следва да има право, когато участва в публични дебати по въпроси от основателен интерес, да разчита на съдържанието на официални доклади, без да се налага да предприема независими разследвания. В противен случай ролята на пресата като обществен пазител може да бъде подкопана (вж., с необходимите промени, решението Goodwin, цитирано по-горе, стр. 500, § 39).

69.  Съдът не придава значение на посочените от Правителството несъответствия между доклада, и публикациите на г-н Lindberg в Bladet Tromsø една година преди това в съвсем различно негово качество, а именно като журналист на свободна практика и автор.

70.  Вярно е, че от реакциите към изявленията на г-н Lindberg през април 1988 г. вестникът вече е знаел, че екипажът оспорва неговата компетентност и истинността на всички твърдения за "зверските методи на убиване" (вж. параграф 9 по-горе). За вестника трябва да е било очевидно, че докладът на Lindberg вероятно ще бъде оспорен от членовете на екипажа. Само по себе си това не би могло да бъде решаващо за задължението на вестника да провери истинността на критичните фактически твърдения, съдържащи се в доклада, преди да упражни правото си свободно мнение по член 10 от Конвенцията.

71.  Много повече материал за размисъл по този въпрос предоставя отношението на Министерството на риболова, което назначава г-н Lindberg да извърши проверката и да докладва (вж. параграф 7 по-горе). Към 15 юли 1988 г. Bladet Tromsø е наясно с факта, че Министерството е решило да освободи доклада от публично оповестяване във връзка с естеството на обвиненията – престъпно поведение – и необходимостта да се даде възможност на лицата, изброени в доклада, да коментират тези обвинения (вж. параграф 11 по-горе). Не се твърди, че чрез публикуване на съответната информация вестникът е действал в нарушение на закона за конфиденциалност. Освен това няма данни Министерството, преди оспорваната публикация от 15 юли 1988 г., публично е да е изразило съмнение относно истинността на критиките или да е поставяло под въпрос компетентността на г-н Lindberg. Вместо това, според бюлетин от същата дата на Норвежката телеграфна агенция, Министерството е заявило, че е възможно да е имало незаконен лов (вж. параграф 25 по-горе).

На 18 юли 1988 г. Норвежката телеграфна агенция цитира заявлението на Министерството, че спорният доклад на Lindberg ще бъде разгледан от  ветеринарни експерти и че Министерството ще публикува допълнителна информация за резултатите, а вероятно и за обстоятелствата по назначаването на г-н Lindberg като инспектор; и освен това,  че Министерството няма да коментира нищо повече, докато не събере повече информация (вж. параграф 26 по-горе). На 19 юли телеграфната агенция съобщава, че Министерството е считало, въз основа на информацията, предоставена от самия г-н Lindberg, че неговият опит в изследванията е много по-богат, отколкото е в действителност. На 20 юли – същата дата, на която е направена последната от оспорваните публикации – Министерството изразява съмнения относно компетентността на г-н Lindberg и качеството на доклада (вж. параграф 20 по-горе).

Според Съда отношението, изразено от Министерството преди 20 юли 1988 г., не дава основание да се счита за неразумно вестникът да разглежда като надеждна информацията, съдържаща се в доклада, включително четирите изявления, публикувани на 20 юли, че някои неназовани ловци на тюлени са убивали женски гренландски тюлени (вж. параграф 13 по-горе). Всъщност по-късно Районният съд констатира, че едно от тези твърдения (точка 1.5) е доказано вярно (вж. параграф 35 по-горе).

72. Като взема предвид различните фактори, ограничаващи вероятната вреда за репутацията на отделните ловци на тюлени, и ситуацията, представена от Bladet Tromsø в съответния момент, Съдът счита, че вестникът с основание е могъл да се позове на официалния доклад на Lindberg без необходимост от извършване на свои проучвания относно достоверността на съобщаваните факти. Той не вижда причина да се съмнява, че вестникът е действал добросъвестно в това отношение.

73.  Въз основа на фактите по настоящото дело Съдът не може да стигне до заключението, че несъмненият интерес на членовете на екипажа да защитят репутацията си може да надделее над значимия обществен интерес да се повдигне информиран обществен дебат по въпрос от местно и национално, както и международно значение. Накратко, причините, изтъкнати от държавата-ответник, макар и уместни, не са достатъчни да покажат, че оспорваната намеса е била "необходима в едно демократично общество". Независимо от свободата на преценка на националните власти, Съдът счита, че не е налице разумна връзка на пропорционалност между ограниченията, наложени на правото на свобода на изразяване на жалбоподателите, и преследваната легитимна цел. Съдът съответно приема, че е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията.

II.  Прилагане на чл. 41 от Конвенцията

74.  Bladet Tromsø A/S и г-н Pål Stensaas търсят справедливо обезщетение по член 41 от Конвенцията, който гласи:

"Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна."

А. Имуществени вреди

75.  В частта за имуществени вреди жалбоподателите търсят обезщетение за икономическите загуби, които са претърпели в резултат на решението на Районния съд от 4 март 1992 г., което постановява те да заплатят 187 000 норвежки крони за вреди, нанесени на ищците, и 136 342 норвежки крони за покриване разходите на същите пред Районния съд.

76.  При условие че Съдът констатира нарушение на Конвенцията, Правителството не оспорва горния иск. Делегатът на Комисията не коментира.

77.  Съдът, като се убеди, че е налице причинно-следствена връзка между претендираните щети и установеното нарушение на Конвенцията, присъжда цялата сума на исковете по тази част.

Б. Разходи и разноски

78.  Жалбоподателите претендират още за възстановяване на разходи и разноски в размер на 652 229 норвежки крони по отношение на следните елементи:

(i)    138 887 норвежки крони за техните разходи и разноски за производството пред Районния съд;

(ii) 29 560 норвежки крони за техните разходи и разноски по обжалването пред Върховния съд;

(iii) 150 000 норвежки крони за работата на г-н Wolland в производството пред институциите в Страсбург до 28 август 1998 г. (128 часа при заплащане от 1 000 норвежки крони на час и 20 часа при заплащане 1 100 норвежки крони на час);

(iv) 79 200 норвежки крони за работата на г-н Boyle по време на горепосочения период (60 часа при заплащане от 100 лири стерлинги на час);

(v) 23 840 норвежки крони за разходи, направени в производството в Страсбург до 28 август 1998 г.;

(vi)  104 500 норвежки крони за работата на г-н Wolland от 29 август 1998 г. включително до заседанието на съда на 27 януари 1999 г. (95 часа при заплащане от 1 100 норвежки крони на час);

(vii) 26 481 норвежки крони за разходи (пътни, настаняване и разни), направени от г-н Wolland във връзка с горното;

(viii) 68 330 норвежки крони за работата на г-н Boyle от 29 август 1998 г. включително до заседанието на съда на 27 януари 1999 г. (46 часа при заплащане от 100 лири стерлинги на час);

(ix) 17 551 норвежки крони за пътни и квартирни разходи, направени във връзка с г-н Y. Nielsen (тогавашния главен редактор на Bladet Tromsø) за присъствието му на съдебното заседание;

(x) 13 880 норвежки крони за пътни и квартирни разходи, направени във връзка с г-н Stensaas за присъствието му на съдебното заседание.

79.  Правителството оспорва горното искане като твърди, че броят на часовете и заплащането на час са прекомерни. Делегатът на Комисията също оставя въпроса на преценката на Съда в този контекст.

80.  В съответствие със съдебната си практика Съдът ще прецени дали разходите и разноските са действително направени и дали са били нужни, за да се предотврати или получи обезщетение за установеното нарушение на Конвенцията и дали са в разумен размер (вж. например решението Tolstoy Miloslavsky v. the United Kingdom от 13 юли 1995 г., Серия A № 316-B, стр. 83, § 77). Той е убеден, че почасовите тарифи за производството в Страсбург са разумни, но намира броя на претендираните часовете прекомерен. Като отсъжда по справедливост, Съдът присъжда на жалбоподателите 80 000 норвежки крони за работата на г-н Wolland и 40 000 норвежки крони за работата на г-н Boyle по производството в Страсбург. Останалата част от претенцията за разходи и разноски ще бъде възстановена в своята цялост.

C.  Лихви до края на производството пред националните съдилища и институциите по Конвенцията

81.  Ищците претендират още 515 337 норвежки крони за лихви (18% на година до 1 януари 1994 г. и след това 12% годишно до 1 ноември 1998) върху претендираните суми по отношение на неимуществени вреди и на разходи и разноски, направени до 28 август 1998 г.

82.  Правителството отбелязва, че е трудно, въз основа на разбивката на иска на жалбоподателя, да се провери точността на изчислената лихва. Последната се основава на Закона за лихвите за забава от 1976 г. (morarenteloven, Закон № 100 от 17 декември 1976 г.). В него е включен елемент на санкциониране и очевидно превишава стандартните лихвени проценти в Норвегия. Според Правителството въпросният закон не би могъл да представлява основа за оценка на присъждане по член 41 от Конвенцията.

83.  Съдът установява, че жалбоподателите вероятно са претърпели парични загуби заради времето, изминало от момента, когато са направени различните разходи, до решението на Съда (вж. например решението Darby v. Sweden от 23 октомври 1990 г., Серия A № 187, стр. 14, § 38 и решението Observer & Guardian v. United Kingdom от 26 ноември 1991 г., Серия A № 216, стр. 38, § 80 (d)). Съдът  не се счита обвързан от националното законодателство по отношение изчисляването на лихви, нито предлага да се извърши точна количествена оценка на загубите, претърпени от жалбоподателите по настоящото дело. Като отсъжда по справедливост и като взема предвид темповете на инфлация в Норвегия през съответния период, той присъжда на жалбоподателите 65 000 норвежки крони по отношение на техния иск по тази част.

D.  Лихва за забава във връзка с решението на Съда

84.  Според информацията, с която разполага Съдът, законният лихвен процент, приложим в Норвегия към датата на приемане на настоящото решение, е 12 % годишно. Съдът, в съответствие с установената си съдебна практика, смята този процент за уместен по отношение на сумите, които се присъждат в настоящото решение.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ:

1.   Приема с тринадесет на четири гласа, че е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията;

 

2.   Приема единодушно, че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца следните суми:

(a)  за понесени имуществени вреди 323 342 (триста двадесет и три хиляди триста четиридесет и две) норвежки крони;

(b) за разходи и разноски 370 199 (триста и седемдесет хиляди сто деветдесет и девет) норвежки крони;

(c) за допълнителни лихви 65 000 (шестдесет и пет хиляди) норвежки крони;

 

3.   Приема единодушно да бъде платена проста лихва с годишна ставка от 12% от изтичането на гореспоменатите три месеца до разплащането;

 

4.   Отхвърля единодушно останалата част от иска на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски и френски език и обявено в открито съдебно заседание в сградата на Съда по правата на човека в Страсбург на 20 май 1999 г.

 

 

 

            Luzius Wildhaber

председател
                                                                           

 

Maud de Boer-Buquicchio

        заместник-секретар

 

В съответствие с чл. 45 § 2 от Конвенцията и Правило 74 § 2 от Правилника на Съда към настоящото решение са приложени следните особени мнения:

(a) съвместно особено мнение на г-жа Palm, г-н Fuhrmann и г-н Baka;

(b) особено мнение на г-жа Greve.

                                                                                                    L.W.
                                                                                                    M.B.

 

 

СЪВМЕСТНО ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИИТЕ PALM, FUHRMANN и BAKA

 

Въз основа на фактите по това дело ние не сме съгласни с мнението на мнозинството, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

От формулировката на член 10 и от съдебната практика на Съда става ясно, че упражняването на свободата на изразяване „е съпроводено със задължения и отговорности“ и че ограничаването на свободата на пресата може да бъде оправдано, когато това е необходимо в едно демократично общество за защита доброто име на другите. Както посочва Съдът  в решението си De Haes and Gijsels v. Belgium от 24 февруари 1997 г., "Въпреки, че [пресата] не трябва да прекрачва определени граници, по-специално по отношение на репутацията и правата на другите, нейното задължение все пак е да предаде – по начин, съобразен с нейните задължения и отговорности – информацията и вижданията по всички въпроси, свързани с обществения интерес ... " (Доклади за присъди и решения 1997-I, стр. 233-34, § 37).

Правото на защита на репутацията като аспект на настоящото дело е това, на което е било обърнато достатъчно внимание в решението на Съда и което мотивира изразеното тук несъгласие. Решаващата роля на "обществен пазител" на пресата в едно демократично общество е потвърдена положително и защитена от този Съд в хода на голяма съвкупност от дела, свързани със свободата на изразяване, които подчертават не само правото на пресата да разпространява информация, но и правото на обществеността да я получава. По този начин Съдът е изиграл важна роля в полагането на основите на принципите, които ръководят свободната преса в рамките на общността на Конвенцията и извън нея. Въпреки това за първи път Съдът е изправен пред въпроса как да съвмести ролята на вестниците, която е да отразят случай от несъмнен за обществото интерес, с правото на репутацията на група от разпознаваеми физически лица в центъра на този случай. От наша гледна точка фактът, че е привлечен силен обществен интерес не трябва да има за последствие оневиняване на вестниците от гледна точка на основната етика на техния бизнес или законите за клевета. Както сочи Голямата камара на Съда по делото Fressoz & Roire v. France ([GC], № 29183/95, ЕСЧП 1999-I) – първото решение на новия Съд – член 10 защитава правото на журналистите да разпространяват информация по въпроси от общ интерес, при условие че действат добросъвестно и въз основа на точна фактологична база и осигуряват "надеждна и точна" информация в съответствие с журналистическата етика" (§ 54).

От централно значение за нашата позиция е също така, че конкретният случай не включва ситуация, при която правителството се е стремяло, под формата на предварително ограничение, да потули вестникарска история, която е неудобна за него, или жалба от общ характер, която не включва конкретни лица, както в делото Thorgeir Thorgeirsson v. Iceland  (решение от 25 юни 1992 г., Серия A № 239), въпреки завоалирания опит на Съда да предположи обратното (вж. параграф 67 от решението). Настоящото дело е заведено от група ощетени частни лица, като част от предимно граждански процес. Разбира се, както Съдът често постановява – последно в Janowski v. Poland ([GC], № 25716/94, § 33, ЕСЧП 1999-I) – границите на приемливата критика са по-широки по отношение на политици или публични личности, отколкото по отношение на частни лица. Въпреки това не може да има съмнение, че ловците на тюлени в тези производства са частни лица par excellence. Фактът, че са ангажирани в такава нетрадиционна дейност като лова на тюлени не им отнема статута на частни лица.

В конкретния случай норвежки районен съд, след внимателен преглед на доказателствата, заключава, че ловците на тюлени на борда на "Harmoni", които могат ясно да бъдат разпознати в оспорваните статии на вестник Bladet Tromso, са оклеветени. Съдът заседава в продължение на три дни и изслушва съответните свидетели. Впоследствие постановява добре мотивирано решение, прилагащо норвежките закони за клевета към фактите по делото (вж. параграф 35 от решението). Установяването на клевета се основава на твърденията, че членовете на екипажа са убивали женски гренландски тюлени, което в тогавашния момент е представлявало престъпление, че г-н Lindberg е бил нападнат и че тюлените са били одирани живи (пак там). Следва да припомним, че преди това производство г-н Lindberg е бил подведен под отговорност за клевета по отношение на тези твърдения в дело, заведено от членовете на екипажа, от Градския съд в Sarpsborg и че шведският Върховен съд, в рамките на производството, което г-н Lindberg инициира за да се противопостави на изпълнението на съдебното решение в чужбина, излиза с решение от 16 декември 1998 г., че норвежкото решение не води до нарушение на член 10 от Конвенцията (вж. параграф 33 от решението). В допълнение, обвиненията също са обявени за неоснователни от комисия за разследване на случая, създадена да проучи въпросите (вж. параграф 31).

По наше мнение констатациите на Районния съд не може да са погрешни. В редица случаи Европейският съд поддържа становището, че принципно националните съдилища са тези, които следва да тълкуват и прилагат националното законодателство, и че ролята на Европейския съд се ограничава до проверка дали решенията на националните органи са произволни и дали прилагат стандарти в съответствие с принципите, заложени в член 10, на базата на приемлива преценка на съответните факти (вж. например решението Jersild v. Denmark от 23 септември 1994 г., Серия A № 298, стр. 24, § 31). В конкретния случай не може по никакъв начин да се твърди, че решението на Районния съд не удовлетворява изискванията на тази проверка, че е произволно или дори неоснователно или че изложените мотиви не са "достатъчни" за целите на член 10 § 2. Не се оспорва от страните, че от контекста на статията може да се съди за самоличността на членовете на екипажа, дори включително на някои от онези, които не са участвали в експедицията. Освен това констатациите на Районния съд се подкрепят от заключенията на независимата комисия за разследване на случая, която е извършила обстойно разследване на твърденията преди производството и ги намира за неоснователни, както и констатациите на Градския съд в Sarpsborg в производството по делото Lindberg (вж. параграфи 31-33 от решението). Ето защо трябва да се приеме, че ловците на тюлени са били оклеветени в статиите, публикувани от Bladet Tromsø. Ние не приемаме мотивите на Съда, че клеветата е по-малко обидна, тъй като няма посочване на конкретен член на екипажа (вж. параграф 67 от решението). Напротив, тежестта на забележките е по-голяма, именно защото е замесен целия екипаж на Harmoni без изключение и независимо от факта дали действително са били на борда на кораба в съответния момент.

Норвежките закони за клевета и решението на Районния съд също не могат да бъдат подложени на критика предвид свободата на словото с мотива,  че са защитавали прекомерно репутацията на частни лица или че не са придали достатъчно тежест на обществения интерес. Становището, че обвиненията са нищожни има силата на констатация, че жалбоподателят не е бил в състояние да установи истинността на твърденията. То няма белезите на наказателна стигма и не води до никакви санкции, както подсказва формулировката му. Изискването да се докаже истинността на твърденията като защита срещу клеветнически действия е елементарна функция на производство за клевета в повечето правни системи и като такова не може да бъде критикувано. В действителност, в един от случаите Съдът е установил, че липсата на exceptio veritatis на ответника е довела до нарушение на член 10 от Конвенцията (вж. решението Castells v. Spain от 23 април 1992 г., Серия A, номер 236, стр. 22-24, §§ 40-50).

Нещо повече, според норвежкото право клеветата също би трябвало да е незаконна. Това развитие в норвежката съдебна практика – описано в решението на Районния съд като "основата на член 100 от норвежката конституция и ... съществено за едно демократично общество" (вж. параграф 35 от решението) – дава на съда възможността да сравни съответните интереси и да установи, че обществените интереси в публикацията надхвърлят частния интерес в даден случай. Така норвежкото право се развива в посока, която отчита принципите на съдебната практика в Страсбург. В действителност, в конкретния случай Районният съд следва този подход, но не отсъжда в полза на жалбоподателите с основния мотив, че вестникът концентрира вниманието си върху сензационните заглавия и "не обръща достатъчно внимание на защитата на другите лица в тези разкрития" и че вестникът е съвсем наясно, че докладът е спрян от публично оповестяване именно заради обвиненията в неправомерни действия. Никое от тези фактологични основания не може сериозно да бъде оспорено. Решението Aftenposten показва, че проверката за "незаконност" е важна гаранция за свободата на пресата съгласно норвежкото законодателство, тъй като точно на тази основа съдът се произнася в полза на вестника-ответник, като сравнява балансираното отразяване на този вестник с това на Bladet Tromsø по настоящето дело.

В този контекст Европейският съд ли трябва да каже дали преценката на Районния съд по тази точка е била погрешна? Дори ако Съдът в Страсбург трябва да замени своята преценка с тази на националния съд, на какво основание може това балансиране на интересите да бъде поставено под въпрос? Ние отбелязваме, че Съдът вече е заявявал в предишни случаи, че националните органи са тези, които трябва да определят степента, до която интересите на индивида за пълна защита на неговата репутация трябва да бъдат подчинени на интересите на общността (при дела за големи публични компании) – a fortiori, когато е заложена на карта репутацията на частни лица (вж. решението Fayed v. the United Kingdom от 21 септември 1994 г., Серия A № 294-B, стр. 55, § 81)... Не е ли това същността на свободата на преценка в случай като настоящия?

Затруднението за Съда да обоснове своята преценка включва основно нова проверка дали вестниците могат да бъдат освободени от отговорността да проверяват фактите по даден случай в зависимост от (1) естеството и степента на клеветата и (2) дали е разумно при тези обстоятелства да се разчита на подробностите от доклада на Lindberg (вж. параграфи 66-73 от решението). И по двете точки намираме обосновката на Съда за погрешна.

Мнозинството полага всички усилия да сведе до минимум размера на клеветата в конкретния случай, но в крайна сметка счита, че "някои от обвиненията са сравнително сериозни" (вж. параграф 67). Въпреки това се достига до доста неясния извод, че "критиката не е насочена срещу всички от екипажа или срещу конкретен негов член". Това очевидно не е подкрепено с факти и до известна степен предполага, че жалбата за клевета е лишена от реално съдържание. Трябва да се запитаме дали изобщо е уместно Съдът да се стреми да оцени степента на вредите, причинени от клеветническите забележки, и реално да разглежда отново въпросите по тази точка. Със сигурност Съдът трябва да приеме, че този въпрос е най-добре да бъде оставен на преценката на националните съдилища, които са го разглеждали на първа инстанция и внимателно са преценили доказателствата с оглед на стандартите, които са в съответствие с член 10? Този подход на мнозинството илюстрира основната линия на погрешност, която преминава през съдебното решение, а именно, че Съдът не отдава достатъчна тежест на репутацията на ловците на тюлени. Ето защо усилията да се балансират съответните обществени и частни интереси са непълни от самото начало.

Мотивите са еднакво неубедителни в своята трактовка на въпроса доколко "разумно" вестникът се е доверил на доклада на Lindberg. Как може да е било "разумно" да се разчита на този доклад, когато вестникът е бил напълно наясно, че министерството е наредило докладът да не бъде оповестен веднага, тъй като съдържа потенциално клеветнически коментари по отношение на физически лица? Ето защо временно той не е бил обект на обществено достояние и то не случайно. Въпросът дали министерството е вярвало или не на твърденията на Lindberg (вж. параграф 71 от решението) просто не е от значение за този въпрос. Констатацията на Съда по този въпрос пренебрегва и въпроса за добросъвестността на журналиста от вестника (г-н Raste), повдигнат от страна на Районния съд. Как може тогава позоваването на  детайлите от доклада на Lindberg да бъде преценено като разумно, когато националният съд всъщност е констатирал, че вестникът не само се е отдал на сензации, но също така е бил наясно, че някои от детайлите са изцяло неверни?

Ние приемаме, че ако случаят касаеше публикуването на официален доклад, който компетентните органи са направили обществено достояние, то един вестник би могъл по принцип да има право да го публикува в съответствие с член 10 от Конвенцията, без да извършва по-нататъшно разследване по отношение на прецизността или точността на детайлите в доклада, дори ако той е в ущърб на репутацията на частни лица. Това, което може да се очаква от един вестник в такава ситуация, е да провери дали публикуваната статия съответства на официално публикувания текст.

Но настоящият случай не касае официален публичен доклад. Точно обратното, докладът не е бил направен веднага публично достояние от министерството, точно защото е съдържал обвинения срещу членовете на екипажа за извършени нарушения и е било преценено за справедливо и правилно да им се даде възможност да се защитят и да потвърдят информацията (вж. параграф 11 от решението). Последвалата серия от дела за клевета и докладът на комисията за разследване оправдават подобен предпазлив подход. Освен това е ясно, че вестникът е бил наясно с това решение, но все пак решава да публикува доклада (вж. параграф 35 от решението). Също така е бил наясно, че г-н Lindberg преди това е работил като журналист на свободна практика във връзка с лова на тюлени, има публикувани няколко статии и не отговаря на традиционния профил на инспектор от министерството.

По наше мнение, предвид всички тези факти, вестникът е знаел, че поема риска да бъде преследван от закона като публикува статиите, без да предприеме никакви стъпки да провери достоверността на направените твърдения. Заведените от членовете на екипажа дела не може да са били изненадващи, тъй като вестникът е знаел, че публикуването на обвинения към частни лица за извършени престъпни деяния или други форми на нарушения изисква повишено внимание. Фактът, че докладът е изготвен от лице, официално назначено от министерството, или че докладът потенциално е публичен оправдава жалбоподателите неповече от публикуването на таен материал, вреден за националния интерес и получен по същия начин. Ключовият факт е, че съдържанието на доклада не е публично и не е направено достояние на обществеността (вж. параграф 11 от решението), а не (както смята мнозинството) дали жалбоподателят е в противоречие със закона от гледна точка на закона за конфиденциалността. Bladet Tromsø е знаел това, както и причините.

Не е убедителен и аргументът, че вестникът не е можел реално да провери твърденията и е имал право да се позове на данните от доклада, тъй като те засягат въпроси – например умъртвяването на женски гренландски тюлени по време на пътуването по море на Harmoni – които по своето естество не биха могли по никакъв начин да бъдат проверени. Бихме искали само да отбележим, че по принцип вестниците би трябвало да извършват проверки на противоречиви истории преди сензационното им публикуване. Но какво се е очаквало от Bladet Tromsø? Приемаме, на основание предишните констатации на Съда (вж. например решението Fayed, цитирано по-горе, стр. 55, § 81), че е нелогично да се очаква вестникът да спре публикацията, докато не бъде извършено сериозно разследване на случая. По същата логика от Bladet Tromsø не се е очаквало да потвърди историята, преди да я отпечата. Историята очевидно е била твърде наболяла, за да бъде погребана в отнемащи време процедури за разследване. Но както установява Районният съд, вестникът не прави  нищо, за да провери историята, дори когато един от неговите журналисти знае, вероятно от собствения си опит, че твърдението за "дране на тюлените живи" сигурно е "измислица" (вж. параграф 35 от решението). С други думи, вестникът публикува историята, без да се интересува дали твърденията са верни или неверни, като разчита изцяло на "официалния" характер на доклада като предпазна мярка. От тях би могло да се очаква, най-малкото, да попитат членовете на екипажа за тяхната версия за събитията и тяхната реакция към различните обвинения, отправени от г-н Lindberg и да им дадат възможност да отговорят на обвиненията в момента на отпечатване на оспорваните статии. В края на краищата те също са били свидетели на това, което се е случило на борда на Harmoni и са лицата, пряко замесени в обвиненията. Тогава вестникът би открил – ако не друго – че някои от членовете на екипажа нямат нищо общо с претенциите, тъй като са останали на сушата. Това че вестникът помества статия за реакциите на член от екипажа след публикуване на целия доклад (вж. параграфи 12-15 от решението), когато увреждането на репутацията вече се е случило, едва ли може да се счита за достатъчно.

Bladet Tromsø е поел риск, като е публикувал доклада на Lindberg. Те са имали реалната възможност да отразят тази важна история по начин, който дава възможност твърденията на Lindberg да бъдат излъчени по по-общ начин, без да се замесва екипажа на Harmoni. В действителност, други издания, особено Aftenposten, отразяват историята правилно, но по начин, който е по-уважителен за репутацията на ловците на тюлени (вж. параграф 37 от решението). Разбира се, в малка рибарска общност дори по-общ доклад може да доведе до разпознаване на членове на екипажа от някои хора. Все пак това не може да извини липсата на опит дори да бъде защитена репутацията на ловците на тюлени. Нещо повече, не трябва да се забравя, че вестникът е имал 9 000 човека читателска аудитория. Ако това е пропуснато, в смисъл, че единствената грижа на вестника е била да предаде точните детайли от доклада на Lindberg, то тогава репутацията на ловците е законно защитена от закона за клевета и вестникът, след като е поел риска, не е в позиция да се оплаква от неизбежния резултат.

Заключението в настоящото решение, че вестникът не е бил длъжен да провери основната фактологична информация заради включената степен на клевета и предполагаемо "официалния" характер на доклада на Lindberg предполага изключително нисък праг за защита на правото на репутация на другите, когато в това е ангажиран важен обществен интерес и няма публични личности. Това повишаване на обществения интерес от свобода на пресата за сметка на частните лица, попаднали в тази история за лов на тюлени, в конкретния случай не обръща достатъчно внимание на националните закони за клевета и балансираната свобода на решенията на националните съдилища предвид оповестяването им от пресата. Съвсем ясно е от решението на Районния съд, че фактическата основа на историята е неточна и че журналистическата етика не е била спазена. Следователно на тази база нашият Съд не следва да достигне до различно заключение по тези точки.

По този начин настоящото решение се отклонява значително от гореспоменатата предпазлива формулировка в решението на Съда по делото Fressoz & Roire, като изяснява обхвата на свободата на журналиста да разкрие информация по въпроси от общ интерес. По този начин решението изпраща погрешно послание на пресата в Европа. Много малко новини могат да бъдат толкова важни в едно демократично общество или да заслужават защита по смисъла на член 10 от Конвенцията, че да бъде принесена в жертва основната журналистическа етика – която изисква, наред с другото, журналистите да проверяват фактите, преди да публикуват история като настоящата – заради финансовото удовлетворение от сензационна новина. Ние не сме убедени, че подходът на Съда в този случай – освобождаването на вестника-жалбоподател от това елементарно изискване – действително допринася за каузата на свободата на пресата, тъй като това подкопава спазването на етичните принципи, към които медиите доброволно се придържат. Член 10 може да защити правото на пресата да преувеличи и да провокира, но не и да погази репутацията на частни лица.

---