Номер на жалба: 45773/10

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (Чл. 3) Унизително отношение, (Чл. 6-2) Презумпция за невинност

По дело Петров и Иванова срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:

          АнгеликаНусбергер(AngelikaNußberger),председател,
          ГаннаЮдкивска(GannaYudkivska),
          Кханлар Хаджиев (KhanlarHajiyev),
          Андре Потоцки(André Potocki),
          Йонко Грозев (YonkoGrozev),
          ШифраО’Лири(SíofraO’Leary),
          МартиншМитс(MārtiņšMits),съдии,
и КлаудияВестердик (Claudia Westerdiek), секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 1 март 2016 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 45773/10), срещу Република България, подадена в Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от двама български граждани, г-н Антон Кирилов Петров и г-жа Красимира Илчева Иванова („жалбоподателите“), на 27 юли 2010 г.

2.  Жалбоподателите се представляват от Й. Вандова и В. Траянова, адвокати, практикуващи в София. Българското правителство („Правителството“) се представлява от правителствения агент г-жа К. Радкова, от Министерство на правосъдието.

3.  Г-жа Иванова твърди, че е била подложена на нечовешко и унизително отношение при нахлуването на полицейските органи в дома й на 10 февруари 2010 г. Г-н Петров се оплаква от изявления на различни политици и прокурори, които са нарушили правото му на презумпция за невиновност, гарантирано от член 6 § 2 от Конвенцията. Освен това, двамата жалбоподатели считат, че медийното отразяване на претърсването на дома им представлява необосновано посегателство върху личния им живот, защитаван от член 8 от Конвенцията. И накрая, позовавайки се на член 13 от Конвенцията, те се оплакват от липсата на вътрешноправни средства за защита за отстраняване на твърдените нарушения на чл. 3, 6 § 2 и 8.

4.  На 26 май 2014 г. горепосочените оплаквания, основаващи се на чл. 3, 6 § 2, 8 и 13 от Конвенцията, са съобщени на Правителството, като жалбата е обявена за недопустима в останалата й част съгласно правило 54 § 3 от Правилника на Съда.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

5.  Жалбоподателите са родени съответно през 1972 и1979 г. и живеят в София.

6.  Жалбоподателят, г-н Антон Петров, е бизнесмен.

7.  Жалбоподателката, г-жа Красимира Иванова, е приятелка на г-н Антон Петров. По време на събитията по делото , тя е бременна.

A.  Операция „Наглите“ и медийното й отразяване

8.  През декември 2009 г., службите на Министерство на вътрешните работи предприемат операция, имаща за цел разбиването на предполагаема престъпна група, която e организирала и извършила редица отвличания на територията на страната в периода 2007-2009 г.. Полицейската операция е наречена „Наглите“.

9.  На 17 декември 2009 г., в рамките на тази операция, г-н Антон Петров е арестуван от полицейските органи. На следващия ден той е обвинен в участие в престъпна група, чиято основна дейност е отвличане и противозаконно лишаване от свобода на лица (чл.321, ал.3 от Наказателния кодекс).

10.  През декември 2009 г. полицейската операция „Наглите“ е широко отразена в медийното пространство. Статиите, публикувани в пресата, и телевизионните репортажите споменават жалбоподателя като го назовават или с името и фамилията му, или с прякора му „Хамстера“. Той е сочен за ръководител и ковчежник на група, замесена в множество случаи на отвличане, някои от които са широко отразени в медийното пространство.

11.  В деня на задържането на жалбоподателя, в интервю, дадено на ежедневника „24 часа“, Министърът на вътрешните работи Ц.Ц. обявява, че жалбоподателят е участвал в отвличанията и че е един от хората, осигурявали превозни средства за целта.

12.  В интервю за същия вестник,чиято основна тема са резултатите от операцията „Наглите“, публикувано на 1 февруари 2010 г., Министърът на вътрешните работи заявява:„След като сме внесли с прокуратурата обвинение за Хамстера, значи той е част от тази престъпна група“.

13.  На 28 април 2010 г., Министър-председателят и Министърът на вътрешните работи провеждат среща с жертвите на  отвличания, приписвани на престъпната група „Наглите“. В отговор на реплика на Министъра на вътрешните работи по повод предходните присъди на двама от предполагаемите членове на въпросната група, К. и П., Министър-председателят казва следното: „Като ги накичат с по 15, 20 години затвор...“.Това изявление е цитирано и в заглавието на статия, публикувана на следващия ден в ежедневника „24 часа“, което е озаглавена „Наглите в килия 15-20 години“.

14.  Наказателното производство срещу жалбоподателя приключва с постановление за прекратяване на делото на Софийска градска прокуратура от 17 август 2010 г.

Б.  Полицейската операция „Октопод“

15.  В ранните часове на 10 февруари 2010 г. специалните сили на Министерство на вътрешните работи започват мащабна  акция за задържане на  членове на организирана престъпна група, които са заподозрени в организирането и ръководенето на голяма мрежа за проституция и участие в различни случаи на изнудване, присвояване на публични средства, рекет, данъчни измами и пране на пари. Операцията е наречена „Октопод“ и получава широк медиен отзвук.. Някои от екипите за намеса към министерството са придружавани от оператори и фотографи при задържането на различни лица, заподозрени, че принадлежат към тази престъпна организация. Редица снимки на арестуваните лица са публикувани в медиите и интернет.

16.  В рамките на тази операция, на 10 февруари 2010 г. около 6 часа, екип на Министерство на вътрешните работи нахлува в дома на жалбоподателите и извършва претърсване без да представи заповед за това. По това време единствените лица, които се намират в дома, са г-жа Иванова, непълнолетната дъщеря на г-н Петров, на пет години, и бабата на г-н Петров на осемдесетгодишна възраст. Полицейските органи, които нахлуват в дома, са маскирани и тежко въоръжени. Г-жа Иванова твърди, че била стресирана от влизането на мъжете в дома им и че се изплашила за детето, което носела, за доведената си дъщеря и за бабата на приятеля си.

17.  Дома на жалбоподателите е претърсен. Жалбоподателите твърдят, че оператор заснел вътрешността на дома им. Този запис е предоставен на медиите от пресцентъра на Министерството на вътрешните работи и е използван от медиите при отразяването на операцията „Октопод“.

18. На 11февруари 2010 г., в 16,55 часа, г-н Петров и адвокатът му отиват в Съдебната палата в София. След това те са отведени в Софийска следствена служба, където в 22,05 часа на жалбоподателят е обвинен за участие във въоръжена престъпна група, за разпространение на  крадени стоки, данъчни измами, склоняване към проституция и рекет (чл.321, ал.3 от Наказателния кодекс). Г-жа Иванова не е арестувана, нито обвинена в рамките на това наказателно разследване.

19.  На 12 февруари 2010 г., Софийски градски съд поставя мярка за неотклонение „задържане под стража“ на г-н Петров и предполагаемите му съучастници. При обжалване от страна на жалбоподателя, на 18 февруари 2010 г., Софийски апелативен съд го освобождава като променя мярката му за неотклонение  парична гаранция. Жалбоподателя е освободено на следващия ден.

20.  Жалбоподателят не  уточнява дали все още наказателното производство срещу него е висящо.

B.  Медийното отразяване на операция „Октопод“

1.  Изявленията  на Министъра на вътрешните работи

21.   В периода февруари-октомври 2010 г., Министърът на вътрешните работи прави няколко изявления пред медиите за операцията „Октопод“. Повечето от изявленията му пряко или непряко сочат за предполагаем ръководител на въпросната престъпна група Алексей Петров.

22.  На 15 февруари 2010 г., ежедневникът „Стандарт“ публикува следните думи на министъра:

„В двете операции „Наглите“ и „Октопод“ ние откриваме едни и същи хора. Типичен пример е „Хамстера“. Всеки знае кой е човекът, който контролира повечето от хората в застрахователните среди и кражби на коли. Но действията на Хамстера не са извършвани без знанието на по-висшето ниво, а това е Алексей Петров - „Трактора“. (...)Това, че Алексей Петров е бил агент под прикритие, е само прах в очите. Можем да твърдим без съмнение, че мафията е внедрила един от хората си в държавата. (...)“

2.  Изявления на други високопоставени политици

23.  На 18 февруари 2010 г., ежедневникът „Стандарт“ публикува следното изявление на главния секретар на Министерство на вътрешните работи:

„Кратките ни записи (на полицейските операции „Наглите“ и „Октопод“) са сред най-гледаните поYouTube. Надминаваме кинематографичните компании.“

24.  На 19 февруари 2010 г., новинарският сайт www.vsekiden.com публикува коментари на Министър-председателя относно решението на Софийския апелативен съд да освободи част от лицата, задържани по време на операцията „Октопод“. Относимата от тях част гласи:

„Не искам да коментирам решенията на съда, така е преценил, така е решил“, е коментарът на министър-председателя Б.Б. по повод на решението на Софийския апелативен съд да освободи пет от лицата, задържани по време на полицейската операцията „Октопод“. Единствените, които остават зад решетките, са бившият агент на Държавна агенция „Национална сигурност“ Алексей Петров, който се предполага, че е основателят и ръководителят на престъпната група и бизнесменът М.Д. Според Б., това, че е има задържани , означава, че събраните доказателства към момента са достатъчни.“

25.  Същата статия цитира и следните думи на В.С. лидер на политическа партия „Атака“, депутат в Народното събрание и член на Парламентарната комисия за контрол на дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“:

„Операция „Октопод“ трябва да бъде доведена докрай“, настоя лидерът на Атака. „Това, което твърдеше вчера Алексей Петров, не съответства на истината. (...) Този човек обича да преувеличава и си приписва роля, която е по-легендарна от истинската му роля. Това са спекулации. Той само спекулира като твърди, че това е политическо дело. Това е истинско криминално дело срещу организираната престъпност и гангстерите.“

3.  Изявления на магистрати от прокуратурата

26.  В периода февруари-юли 2010 г., главният прокурор, заместник- главният прокурор, градският прокурор на София и прокурорът С.К., отговорен за наказателното разследване, образувано в следствие на операция „Октопод“, дават интервюта пред различни медии. Коментарите на прокурорите се отнасят до хода на следствието и единствения заподозрян, споменат в изявленията им, е Алексей Петров, заподозрян в ръководството на въпросната престъпна група.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И СЪДЕБНА ПРАКТИКА

27.  Приложимото вътрешно право по въпросите за отговорността на държавата за вреди е обобщено в решението по делото Гуцанови срещу България (№ 34529/10, § 67, ЕСПЧ 2013 (извлечения)).

ПРАВОТО

I.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

28.  Жалбоподателката твърди, че е подложена на нечовешко и унизително отношение при нахлуването на полицейските органи в дома ѝ на 10 февруари 2010 г. . Тя се позовава на член 3 от Конвенцията, който гласи следното:

„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“

A.  Допустимост

29.   Правителството твърди, че жалбоподателката не е изчерпала вътрешноправните средства за защита, като не се е възползвал от възможността да предяви иск за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.

30.  Съдът вече се е произнасял по въпроса дали такова средство за защита може да се смята за достатъчно ефективно при обстоятелства, сходни на тези в  настоящия случай. В § 94 от цитираното по-горе решение Гуцанови, е отхвърлил  възражението за недопустимост с основанието, че действията на полицейските органи в рамките на наказателното разследване не са  упражняване на административната им дейност и, следователно, не попадат в обхвата на чл. 1, ал. 1 от горепосочения закон. Следователно, евентуален иск за обезщетение за вреди въз основа на тази законова разпоредба не би постигнал успех.

31.  Тъй като Правителството не представя  друго доказателство в подкрепа на тезата си, Съдът счита, че могат да се вземат предвид същите аргументи и да се отхвърли възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

32.  Освен това, Съдът твърди, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 a) от Конвенцията и че не е недопустима на друго основание. Следователно, той го приема за допустимо.

Б.  По същество

33.  Жалбоподателката твърди, че нахлуването на маскираните и тежко въоръжени полицейски служители в жилището ѝ в ранните часове на 10 февруари 2010 г. е предизвикало в нея чувство на силен страх и безпокойство, които преминават прага на тежест, за да се заключи, че в този случай се касае за нарушение на член 3 от Конвенцията. Тя счита, че е била подложена на нечовешко и унизително отношение.

34.  Правителството не представя становище по съществото на това оплакване.

35.  Съдът отбелязва, че обстоятелствата по настоящото дело относно полицейската операция в дома на жалбоподателката, са сходни с тези по цитираното по-горе дело Гуцанови, при което Съдът установява нарушение на чл. 3 от Конвенцията, като е взел предвид следното: i) няколко маскирани и тежко въоръжени полицейски служители нахлуват в жилището на жалбоподателите в ранните часове на деня; ii)  присъствието на близките на лицето, издирвано от полицейските органи, не е взето предвид в подготвителните и изпълнителните фази на полицейската операция; iii) полицейската операция е извършена без предварително разрешение на съдия; iv) съпругата на издирваното лице не е замесена в деянията, в които е обвинен съпругът й (вж. §§ 116, 117 и 131‑134 от цитираното по-горе решение). Следва да се констатира, че всички тези елементи са налице и в конкретния случай (вж. Параграфи 16 и 18 по-горе in fine ). От друга страна, Съдът отбелязва, че в разглеждания период, жалбоподателката е била бременна (вж. параграф 7по-горе).

36.  Следователно, Съдът няма причина да направи заключение различно от приетото в цитираното по-горе дело Гуцанови, по отношение на оплакването по чл. 3 от Конвенцията. Като взе предвид  споменатото по-горе, Съдът заключава, че жалбоподателката е била подложена на психологическо изпитание, предизвикало в нея силни чувства на страх, безпокойство и безпомощност (вж. параграф 16 in fine), и чиито негативен ефект, представлява унизително отношение по смисъла на чл. 3 (вж., mutatis mutandis, в решението Гуцанови, цитирано по-горе, § 134). Следователно, в конкретния случай, е налице нарушение на тази разпоредба на Конвенцията.

II.  ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТВЪРДЯНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 6 § 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

37.  Жалбоподателят твърди, че изявленията на определен брой прокурори и политици, направени пред медиите по повод на наказателните производства срещу него, представляват посегателство върху презумпцията му за невиновност. Той се позовава на член 6 § 2 от Конвенцията, който гласи следното:

„Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.“

A.  Допустимост

38.  Правителството отправя възражение поради неизчерпването на вътрешноправните средства за защита.  Посочва, че жалбоподателят би могъл да предяви иск за обезщетение за вреди  по  чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

39.  В съответствие с установената съдебна практика на Съда,  позовававайки се на неизчерпането на вътрешноправните средства, Правителството трябва да убеди Съда, че въпросният иск,  е ефективен и наличен, както на теория, така и на практика през разглеждания период.  (Акдивар и други срещу Турция /Akdivar et autres c. Turquie/, от 16 септември 1996 г., § 68, Сборник с решения и постановления 1996‑IV).

40.  Съдът отбелязва, че съдържанието на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не указва по никакъв начин, че предявяването на иска има за цел защита на правото на презумпция за невиновност. Тази законова разпоредба позволява да се предяви иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове и действия на властите, когато са в областта на административната дейност (вж. с препратките параграф 27 по-горе). Тъй като Правителството не е представило някакво доказателство, което може да докаже приложимостта на горепосочения закон в случай на твърдените нарушения на презумпцията за невиновност, например решенията на национални съдилища в този смисъл, Съдът счита, че ефикасността на посоченото вътрешноправно средство за защита не е установена в конкретния случай. Следователно, следва да се отхвърли това възражение на Правителството.

41.  Освен това, Съдът констатира, че твърдяното нарушение очевидно не е неоснователно по смисъла на член 35 § 3 а) от Конвенцията, и че не се среща никакво друго основание за недопустимост. Следователно, то се обявява за допустимо.

Б.  По същество

42.  Жалбоподателят твърди, че изявленията на множество политици и прокурори са нарушили презумпцията за невиновността му. В частност, той посочва медийните изяви на Министъра на вътрешните работи, Министър-председателя, главния секретар на Министерство на вътрешните работи, депутата В.С, Главния прокурор, Заместник-главния прокурор, градския прокурор на София и прокурора С.К, които са направени през периода между декември 2009 г. и юли 2010 г.

43.  Правителството не е изразило никакво становище по това оплакване.

44.  .  Съдът припомня, че ако принципът на презумпцията за невиновност, заложена в член 6 § 2 един от елементите на справедливия наказателен процес, изискван от член  6 § 1, то той не се ограничава до проста процедурна гаранция в наказателните дела: неговият обхват е по-обширен и изисква никой представител на държавата да не заявява, че дадено лице е виновно за престъпление преди неговата виновност да е била установена от съд (вж. Алне дьо Рибмон, цитирано по-горе, параграфи 35-36 ; Виорел Бурзо срещу Румъния (ViorelBurzoc. Roumanie), № 75109/01 и № 12639/02, § 156, 30 юни 2009 г.; Лисасо Асконобиета срещу Испания (LizasoAzconobietac. Espagne), № 28834/08, § 37, 28 юни 2011 г.). Нарушение на презумпцията за невиновност може да извърши не само съдия, но и други държавни органи: председател на парламента (вж. Буткевичус срещу Литва (Butkevičiusc. Lituanie), № 48297/99, параграфи 50 и 53, ЕСПЧ 2002‑II), прокурор (вж. Дактарас срещу Литва (Daktarasc. Lituanie), № 42095/98, § 44, ЕСПЧ 2000‑X) ; министър на вътрешните работи или полицейски служители (вж. Алне дьо Рибмон, цитирано по-горе, параграфи 37 и 41). Съгласно практиката на Съда, трябва да се прави разграничение между изявления, които отстояват впечатлението, че лицето е виновно и тези, които само описват състояние на подозрение. Първите нарушават презумпцията за невиновност, докато вторите се считат за съответстващи на същността на член 6 от Конвенцията (вж., наред с други, Марциано срещу Италия (Marzianoc. Italie), № 45313/99, § 31, 28 ноември 2002 г.). В тази връзка, Съдът подчертава важността на подбора на думи от държавните служители в изявления, които правят преди едно лице да е било осъдено и признато за виновно в извършване на престъпление. Той счита също, че това, което е от значение за целите на приложението на тази разпоредба, е действителният смисъл на въпросните изявления, а не буквалната им форма (вж. Лавентс срещу Латвия (Laventsc. Lettonie), № 58442/00, § 126, 28 ноември 2002 г.). Въпреки това, въпросът дали изявлението на длъжностно лице представлява нарушаване на принципа на презумпцията за невиновност, трябва да бъде решен в контекста на конкретните обстоятелства, в които спорното твърдение е направено (вж. Адолф срещу Австрия(Adolfc. Autriche), 26 март 1982 г., параграфи 36-41, серияA№ 49). Разбира се, Съдът признава, че член 6 § 2 не възпрепятства, по смисъла на член 10 от Конвенцията, органите да осведомяват обществото за провежданите наказателни разследвания, но изисква да го правят с цялата дискретност и сдържаност, които налага спазването на презумпцията за невиновност (вж. Алне дьо Рибмон, цитирано по-горе, § 38, Лисасо Асконобиета, цитирано по-горе, § 39).

45.  Като се обръща към обстоятелствата по делото, Съдът отбелязва, че от всички поставени под съмнение от жалбоподателя изявления на политиците и прокурорите, единствено тези на Министъра на вътрешните работи се отнасят пряко до заинтересованото лице, тъй като то е посочено с прякора си „Хамстера“. В интервюто си, публикувано на 1 февруари 2010 г., Министърът на вътрешните работи обявява: „След като сме внесли с прокуратурата обвинение за Хамстера, значи той е част от тази престъпна група“. На 15 февруари 2010 г., министърът прави следното изявление по повод на жалбоподателя: „В двете операции „Наглите“ и „Октопод“ ние откриваме едни и същи хора. Типичен пример е „Хамстера“. Всеки знае кой е човекът, който контролира повечето от хората в застрахователните среди и кражби на коли. Но действията на Хамстера не са извършвани без знанието на по-висшето ниво ...“.

46.  Следва да се констатира, че оспорваните изявления са направени по повод на двете последователни полицейски операции, при които жалбоподателят е задържан по подозрения в участие в организирана престъпна група и чийто прякор е познат на широката публика благодарение на многобройните публикации в печатните и в електронните издания, които се отнасят до него, в които той се споменава или с името и фамилията си, или с прякора си (вж. параграфи 9, 10, 15 и 18 по-горе). Предвид тези обстоятелства и прекия смисъл на използваните от министъра думи, Съдът приема, че въпросните изявления са надхвърлили обикновеното съобщаване на информация за развитието на наказателно производство. Съдът приема, че те са предали идеята, че жалбоподателят е един от най-влиятелните членове на организация от мафиотски тип, дори преди наказателните съдилища да са имали възможността да се произнесат относно основателността на наказателните обвинения срещу него. Следователно, на това основание, е налице, нарушение на член 6 § 2 от Конвенцията.

47.  Що се отнася до всички останали изявления на политиците и прокурорите, съобщени от жалбоподателя, Съдът отбелязва, че те са визирали или общо полицейските операции „Наглите“ и „Октопод“ (вж. параграфи 23 и 24 по-горе), или по-специално останалите трима заподозрени в рамките на наказателното производство, заведени след тази операция, а именно Алексей Петров, К. и П. (вж. параграфи 13, 25 и 26 по-горе). При тези условия, Съдът счита, че цитираните изявления на Министъра на вътрешните работи, Министър-председателя, главния секретар на Министерство на вътрешните работи, депутата В.С, Главния прокурор, Заместник-главния прокурор, градския прокурор на София и прокурора С.К., не са нарушили презумпцията за невиновност на жалбоподателя. Следователно, в това отношение, не е налице нарушение на член 6 § 2 от Конвенцията.

III.   ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

48.  Двамата жалбоподатели се оплакват също така, че вътрешността на дома им е заснета по време на полицейската операция, и че записът е предоставен на медиите. По този начин, правото им на зачитане на личния живот е нарушено от властите. Те се позовават на член 8 от Конвенцията, който гласи:

„1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния си живот (...).

2.  Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

49.  Правителството претендира за неизчерпването на вътрешноправните средства за защита. То твърди, че жалбоподателите са можели да заведат иск за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

50.  Съдът намира,  че не е необходимо да разглежда възражението за неизчерпването на вътрешноправните средства за защита, повдигнато от Правителството, тъй като смята, че при всички положения на делото, това оплакване е явно необосновано по следните причини.

51.  Съдът отбелязва, че жалбоподателите се ограничават до твърдението, че полицейската операция в дома им е заснета и че записът е широко отразен в медиите. Следва да се констатира, че това твърдение на жалбоподателите е останало напълно необосновано. По-специално, жалбоподателите не са представили какъвто и да е снимков или видео материал, публикувани в пресата или откъси от отразените в медиите записи, в подкрепа на своите твърдения, че по време на полицейската операция „Октопод“ вътрешността на жилището им действително е заснета от полицейските органи.

52.  От това следва, че това оплакване е явно необосновано и следа да бъде отхвърлено в приложение на член 35 §§ 3a) и 4 от Конвенцията.

IV.   ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

53.  Жалбоподателите на последно място считат, че не са разполагали с ефективни вътрешноправни средства, за поправяне на твърдените нарушения на правата им, гарантирани от чл. 3, 6 § 2 и 8. Те се позовават на чл. 13 от Конвенцията, който гласи:

„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в (...) Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

54.  Правителството не е изложило становище относно допустимостта на това оплакване.

A.  Допустимост

55.  Съдът напомня, че е отхвърлил оплакването на жалбоподателите по чл. 8 от Конвенцията, като явно необосновано (вж. параграфи 50-52 по-горе). От това следва, че оплакването по  чл. 13, във връзка с чл. 8, също е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено съгласно чл. 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.

56.  Като констатира, че оплакването на  жалбоподателите по чл. 13, във връзка с чл. 3 и 6 § 2 от Конвенцията, не е явно необосновано по чл.  35 § 3 a) от Конвенцията и не е недопустима на друго основание, Съдът обявява оплакването за допустимо.

Б.  По същество

57.  Съдът припомня, че разглеждайки  допустимостта на оплакванията по чл. 3 и  6 § 2 от Конвенцията, е приел, че искът за обезщетение за вреди срещу държавата не може да се счита за достатъчно ефективно вътрешноправно средство за защита в конкретния случай (вж. параграфи 30, 31 и 40 по-горе). Следва да се констатира, че Правителството не се позовава на друго вътрешноправно средство за защита, което да позволи на  жалбоподатели да защитят правото си да не бъдат подлагани на нечовешко и унизително отношение при спазването на презумпцията за невиновност и на неприкосновеност на жилището им.

58. Съдът счита, че тези основания могат да бъдат изтъкнати и при разглеждането на оплакването по чл. 13, във връзка с чл. 3 и 6 § 2 от Конвенцията, и че те са достатъчни, за да се заключи, че жалбоподателите не са разполагали с друго вътрешноправно средство за защита, което да им позволи да защитят правата си.

59.  Следователно, е налице нарушение на член 13, във връзка с чл. 3 и 6 § 2 от Конвенцията.

V.  ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

60.  Съгласно чл. 41 от Конвенцията,

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

A.  Вреди

61.  Жалбоподателят претендира за сумата от 150 000 евро за понесени неимуществени вреди. Жалбоподателката претендира за сумата от 50 000 евро на същото основание.

62.  Правителството оспорва тези претенции и счита, че те са прекомерни.

63.  Съдът счита, че жалбоподателите са претърпели определени неимуществени вреди вследствие на установяване нарушения на правата им по  чл. 3, 6 § 2 и 13от Конвенцията. Съдът счита за уместно на г-н Антон Петров да бъде присъдена сумата от 5 000 евро, а на г-жа Иванова - 10 000 евро на същото основание.

Б.  Разходи и разноски

64.  Тъй като жалбоподателите не са претендирали за сума за разходи и разноски, Съдът счита, че не следва да им присъди каквато и да е сума на това основание.

C.  Лихви за забавата

65.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да се основава на лихвения процент по пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка, към който следва да се добавят три процентни пункта.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ ПРИЧИНИ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1.  Обявява жалбата за допустима по отношение на оплакванията по чл. 3, 6 § 2 и 13 във връзка с чл. 3 и 6 § 2 от Конвенцията и недопустима в останалата й част;

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на жалбоподателката;

3.  Приема, че е налице нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията, що се отнася до изявленията на Министъра на вътрешните работи по отношение на жалбоподателя и че не е налице нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията, що се отнася до изявленията на Министър-председателя, главния секретар на Министерство на вътрешните работи, депутата В.С., Главния прокурор, Заместник-главния прокурор, градския прокурор на София и прокурор С.К.;

4.  Приема, че е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията по отношение на двамата жалбоподатели;

5.  Приема,

a)  че държавата ответник следва да заплати, в тримесечен срок, считано от датата, в която решението е станало окончателно, в съответствие с чл. 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които да бъдат обърнати в български лева по курса, приложим към датата на плащането им:

i)  5 000 евро (пет хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат наложени, за неимуществени вреди, на г-н Антон Петров;

ii)  10 000 евро (десет хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат наложени, за неимуществени вреди, на г-жа Иванова;

б)  че от датата на изтичане на гореспоменатия срок до изплащането се дължи проста лихва върху горепосочената сума в размер, равен на ставката на пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка, приложимо по време на просрочения период, плюс три процентни пункта;

6.  Отхвърля останалата част от претенцията за справедливо обезщетение.

Изготвено на френски език и оповестено в писмено на 31 март2016 г. съгласно правило77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Клаудия Вестердик                                                        Ангелика Нусбергер
       Секретар                                                                          Председател

Дата на постановяване: 31.3.2016 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-161737