Номер на жалба: 6095/11

Членове от Конвенцията: (Чл. 5) Право на свобода и сигурност, (Чл. 5-1) Законосъобразен арест или лишаване от свобода, (Чл. 5-1) Ред, предвиден от закона, (Чл. 5-1-c) Обосновано подозрение, (Чл. 5-5) Обезщетение

По делото Джабаров и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:

          Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,
          Гана Юдкивска (Ganna Yudkivska),
          Ерик Мьозе (Erik Møse),
          Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
          Шифра О’Лири (Síofra O’Leary),
          Мартинш Митс (Mārtiņš Mits), съдии,
          Павлина Панова, ad hoc съдия,
и Клаудия Вестердик (Claudia Westerdiek), секретар на Отделението,

След закрито заседание, проведено на 8 март 2016 г.,

Постанови следното съдебно решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по три жалби (№ 6095/11, 74091/11 и 75583/11) срещу Република България, подадени пред Съда по чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от трима български граждани, г-н Деян Георгиев Джабаров, г-жа Васка Кирилова Николова и г-н Станислав Димитров Петков („жалбоподатели“) съответно на 11 декември 2010 г., 18 ноември 2011 г. и 7октомври 2011 г.

2.  Г-н Джабаров и г-н Петков се представляват от г-н С. Каров, адвокат, практикуващ в Бургас. Г-жа Николова се представлява от г-н М. Екимджиев и г-жа С. Стефанова, адвокати, практикуващи в Пловдив. Българското правителство („Правителството“) се представлява от правителствения агент, г-жа К. Радкова от Министерство на правосъдието.

3.  Жалбоподателите твърдят, по-конкретно, че са били незаконно задържани от полицията и исковете им за неимуществени вреди във връзка с това задържане са били отхвърлени без надлежна обосновка.

4.  На 5 май 2015 г. г-н Йонко Грозев, избраният от името на България съдия, се отвежда от делата (правило 28 § 3 от Правилника на Съда). Съответно на 7 януари 2016 г. председателят на отделението избира г-жа Павлина Панова за съдия ad hoc от списък с петима души, посочени от Република България като подходящи да поемат задълженията на такъв съдия (чл. 26 § 4 от Конвенцията и правило 29 § 1 (a) от Правилника на Съда).

5.  На 17 юни 2015 г. Правителството е уведомено за жалбата относно законността на задържането на жалбоподателите и отхвърлянето на исковете им за обезщетение в тази връзка, като в останалата им част жалбите са обявени за недопустими съгласно правило 54 § 3 от Правилника на Съда.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

6.  Г-н Джабаров е роден през 1975 г. и живее в Бургас.

7.  Г-н Петков е роден през 1981 г. и е живял в Бургас. Той умира на 31 май 2014 г. На 4 септември 2014 г. неговата майка, която е единственият му наследник, изразява желание да поддържа жалбата от негово име.

8.  Г-жа Николова е родена през 1962 г. и живее в Сандански.

A.  Случаят на г-н Джабаров и г-н Петков

1.  Задържането на 20 и 21 декември 2007 г.

9.  На 20 декември 2007 г. г-н Джабаров, г-н Петков и техен приятел пътуват с автомобил в Стара Загора. Към 3:00 часа те са спрени от полицейски патрул, арестувани и приблизително в 3:10 часа са отведени в местното полицейско управление.

10.  Полицията издава заповед за задържане на г-н Джабаров за 24 часа в 12:00 часа на обяд. В заповедта се посочва, че той е задържан по чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г. (ЗМВР – вж. параграф 41 по-долу) във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от Наказателния кодекс от 1968 г., които инкриминира кражба и обир, извършени при използване на моторно превозно средство, техническо средство или специален начин.

11.  Полицията издава заповед за задържането на г-н Петков за 24 часа в 13:30 часа. В заповедта подобно се посочва, че той е задържан по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но в неговия случай то е във връзка с чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс от 1968 г., с който се инкриминира грабеж.

12.  В нито една от заповедите не са посочени фактически основания за издаването им.

13.  Жалбоподателите са освободени в 12:00 на обяд на 21 декември 2007 г.

2.  Производство, заведено от г-н Джабаров

(a)  Производството по съдебно обжалване

14.  В началото на 2008 г. г-н Джабаров е поискал обжалване по съдебен ред на заповедта за неговото задържане.

15.  На 16 април 2008 г. Административният съд в Стара Загора отменя заповедта. Съдът отбелязва, че г-н Джабаров е задържан по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В заповедта обаче не е посочено престъплението, в чието извършване е заподозрян. Това е прието както за нарушение на процедурните правила, така и за показателно, че няма обосновани подозрения, че г-н Джабаров е извършил престъпление. Липсата на подобни подозрения е била видна и от липсата на доказателства в полицейската преписка. Двата полицейски доклада, които са изготвени по-късно и в които се твърди, че г-н Джабаров е задържан за изясняване дали е участвал в обир на бензиностанция и поредица кражби, не биха могли ex post facto да обосноват задържането му; освен това в тях има несъответствия и те се основават на действия на  разследването, предприети след ареста на г-н Джабаров. Съдът отбелязва също така, че заповедта е издадена повече от девет часа след de facto ареста на г-н Джабаров, което не съответства на предмета и целта на закона. Съдът частично допуска иска за възстановяване на разходи на г-н Джабаров, като му присъжда 200 български лева (лв.) (102 евро за адвокатски хонорари и 10 лв. (5 евро) за съдебни разноски.

16.  Полицията обжалва на правно основание. Г-н Джабаров не е поискал от Административен съд – Стара Загора да измени решението си по отношение на разходите, както е възможно съгласно приложимите процесуални правила. Той обаче иска от Върховния административен съд да му присъди разходите, направени в производството по обжалване.

17.  С решение от 2 декември 2008 г. (реш. № 13157 от 02.12.2008 г. по адм. д. № 7441/2008 г., ВАС, ІІІ о.), Върховният административен съд потвърждава решението на първата инстанция. Той приема, че заповедта за задържане, която е издадена в 12:00 часа на обяд на 20 декември 2007 г., се характеризира с безспорна липса на доказателства, към тогавашния момент, че г-н Джабаров би могъл да е участвал в престъпление. Съдът не споменава иска на г-н Джабаров за възстановяване на разноските, направени в производството по обжалване. Г-н Джабаров не иска от съда да допълни решението си, както е предвидено в приложимите процесуални правила.

(б)  Иск за обезщетение

18.  През януари 2009 г. г-н Джабаров предявява иск съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. (вж. параграф 47 по-долу) срещу Областната дирекция на МВР – Стара Загора. Той твърди, inter alia, че задържането му е незаконосъобразно и му е причинило психологическа травма. Той претендира 2 000 лв. (1 023 евро) неимуществени вреди, а по отношение на имуществени вреди, възстановяване на остатъка от разноските, които твърди, че е направил в производството по съдебно обжалване: 206 лв. (105 евро).

19.  На 27 ноември 2009 г. Административният съд в Бургас отхвърля иска. Той приема, че г-н Джабаров не е успял да докаже, че е понесъл неимуществени вреди – като отрицателни емоции, стрес или дискомфорт – в резултат на задържането си. Той не е предоставил доказателства, и по-конкретно медицински заключения, в тази връзка. Показанията на г-н Петков, който е призован от г-н Джабаров да свидетелства, съдържат само информация за събитията около техния арест и задържане. Съдът допълва, че не е възможно да се претендира обезщетение за разходи, направени в производството по обжалване на заповед за задържане чрез иск за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г.

20.  Г-н Джабаров обжалва на правно основание. Той твърди, inter alia, че е логично да се приеме, че лице, което е задържано незаконосъобразно, е понесло психическо страдание поради това и че има право на обезщетение, защото неговото задържането е в нарушение на основните му права.

21.  С решение от 15 юни 2010 г. (реш. № 7954 от 15.06.2010 г. по адм. д. № 753/2010 г., ВАС, III о.), Върховният административен съд потвърждава решението на първата инстанция. Той приема, че ищците в производство по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г. носят тежестта на доказване на всеки елемент от непозволеното увреждане, включително наличието на вреди, и че единственият начин за доказване на неимуществени вреди под формата на душевно страдание е експертно медицинско заключение, а не свидетелски показания. Съдът потвърждава изцяло решението на първата инстанция по отношение на иска за разноски в производството по обжалване.

3.  Производството, започнато от г-н Петков

(a)  Производството по съдебно обжалване

22.  През януари 2008 г. г-н Петков е поискал обжалване по съдебен ред на заповедта за задържането му.

23.  На 10 март 2008 г. Административният съд в Стара Загора отменя заповедта. Той отбелязва, че г-н Петков е задържан по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Макар заповедта за задържането му да е формално валидна, тя не съответства на предмета и целта на закона. Полицейските органи имат правомощия да задържат лица,  заподозрени в  извършване на престъпления, за да имат възможност да разследват тези престъпления. Ето защо законът не изисква наличието на категорични доказателства за престъпление, а просто информация, която дава възможност на полицейските органи да формират обосновани подозрения в тази връзка. Регистърът на задържанията в полицията показва, че г-н Петков е отведен в полицейското управление в 3:10 часа на 20 декември 2007 г., а показанията на тримата свидетели, представени от полицията в производството по обжалване в подкрепа на тезата, че г-н Петков е заподозрян в извършване на престъпление, говорят за обир на бензиностанция, извършен в 4:50 часа. Това показва, че към момента на ареста на г-н Петков полицията не е имала обосновани  подозрения, че той е извършил престъпление. Удивително е също, че макар г-н Петков да е арестуван в 3:10 часа на 20 декември 2007 г., в заповедта за задържането му се посочва, че задържането му започва в 13:30 часа на този ден. Съдът частично допуска иска на г-н Петков за възстановяване на разходи, като му присъжда 200 лв. (102 евро) за адвокатски хонорари и 10 лв. (5 евро) за съдебни разноски.

24.  На 30 септември 2008 г. полицията обжалва на правно основание това решение. Г-н Петков не е поискал  от Административен съд – Стара Загора да измени решението по отношение на разходите, както е възможно съгласно приложимите процесуални правила. Той обаче иска от Върховния административен съд да му присъди разходите, които е направил в производството по обжалване.

25.  С определение от 18 ноември 2009 г. (опр. от 18.11.2009 г. по адм. д. № 14761/2008 г., ВАС, ІІІ о.), Върховният административен съд обявява жалбата за недопустима като намира, че срокът, в който полицията може да подаде жалба, е изтекъл още на 25 март 2008 г. Съдът не споменава иска на г-н Петков за разноски в производството по обжалване. На 3 декември 2009 г. г-н Петков иска от съда да се произнесе и да допълни решението си. С определение от 7 януари 2010 г. (опр. № 162 от 07.01.2010 г. по адм. д. № 14761/2008 г., ВАС, ІІІ о.), Върховният административен съд отхвърля иска, като намира, че е направен след изтичането на приложимия седемдневен срок, който започва от 18 ноември 2009 г. Г-н Петков обжалва, но петчленен състав на съда отхвърля жалбата с определение от 3 февруари 2010 г. (опр. № 1399 от 03.02.2010 г. по адм. д. № 1511/2010 г., ВАС, петчл. с-в).

(б)  Искът за обезщетение

26.  През юли 2008 г. г-н Петков предявява иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. (вж. параграф 47 по-долу) срещу Областната дирекция на МВР – Стара Загора. Твой твърди, inter alia, че задържането му е незаконосъобразно и му е причинило психологическа травма. Той претендира 2 000 лв. (1 023 евро) неимуществени вреди, а относно имуществени вреди – възстановяване на останалата част от разноските, които твърди, че е направил в производството по обжалване: 206 лв. (105 евро).

27.  На 6 октомври 2008 г. производството е спряно до решение по жалбата срещу решението на Административен съд – Стара Загора от 10 март 2008 г. (вж. параграф 25 по-горе). На 12 април 2010 г. производството е възобновено.

28.  На 29 септември 2010 г. Административен съд – Бургас отхвърля иска. Той намира, че г-н Петков, който носи тежестта на доказване в тази връзка, не е показал, че е понесъл неимуществени вреди – като отрицателни емоции, стрес или дискомфорт – в резултат на задържането си. Той не е предоставил доказателства, по-конкретно медицински експертни заключения, в тази връзка. Показанията на г-н Джабаров и другото лице, с което г-н Петков е бил задържан,  призовани от г-н Петков да свидетелстват, както и експертните доказателства за законосъобразността на условията, представени в хода на производството, съдържат информация единствено за материалните условия в мястото за задържане, но не и за психическото състояние на г-н Петков или субективните му възприятия. Те могат да бъдат установени единствено въз основа на експертни медицински заключения, каквито не са представени. Съдът допълва, че не е възможно да се претендира обезщетение за разходи, направени в производство по обжалване на заповед за задържане чрез иск за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г.

29.  Г-н Петков обжалва на правно основание. Той твърди, inter alia, че е абсурдно да се твърди, че душевното страдание, породено от незаконосъобразното му задържане, може да се установи само въз основа на експертни медицински заключения. Естествено е да се приеме, че лице, което незаконно е лишено от свободата си в продължение на повече от тридесет часа, ще претърпи такова страдание.

30.  С решение от 11 април 2011 г. (реш. № 5046 от 11.04.2011 г. по адм. д. № 13852/2010 г., ВАС, III о.), Върховният административен съд потвърждава решението на първата инстанция. Той приема, че ищците в производство по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г. носят тежестта на доказване на всеки елемент от непозволеното увреждане, включително наличието на вреди, и че единственият начин за доказване на неимуществени вреди под формата на душевно страдание е експертно медицинско заключение, а не свидетелски показания. Показанията на свидетелите, призовани от г-н Петков, установяват условията в мястото за задържане и отношението на полицейските служители към него, но не могат да служат като доказателство за отрицателни промени в неговото физическо, психологическо или неврологично състояние.

Б.  Случаят на г-жа Николова

31.  През 2006 г. г-жа Николова работи като началник на отдела за одит в ТД на Националната агенция за приходите – Благоевград. Тя ръководи, наред с други, дейността в градовете Петрич и Сандански.

1.  Събитията на 9 септември 2006 г.

32.  Към 11:00 часа в събота, 9 септември 2006 г., г-жа Николова отива в офиса на Националната агенция за приходите в Сандански, според нея, за да упражни попълването на тестовете за етичните задължения на данъчните служители. Тя казва, че по пътя среща свой познат, г-н Б.Т., който я моли да направи проверка за самоличността на определени лица, която му е необходима за съдебни книжа, които иска да подаде във връзка с регистрацията на Обединена македонска организация „Илинден – ПИРИН“ като политическа партия. Г-жа Николова решава, че няма правна пречка за това и заедно с г-н Б.Т. влиза в офиса на НАП. С влизането си обаче, задействат алармата и малко след това трима полицейски служители пристигат в офиса и намират г-жа Николова и г-н Б.Т. вътре да проверяват личните данни на определени лица в компютърната база данни на НАП. Полицейските служители поискали от тях да представят личните си документи и да ги придружат до местното полицейско управление.

33.  Г-жа Николова и г-н Б.Т. пристигат под полицейски ескорт в полицейското управление  около 11:15 часа. От г-жа Николова е поискано да даде писмено обяснение за присъствието си в офиса на НАП. Междувременно двама цивилни служители пристигат в управлението; по-късно става ясно, че те са служители на Агенция „Национална сигурност“. Те разпитват г-жа Николова без да се легитимират и без да обяснят причините за нейното задържане. Г-жа Николова е освободена приблизително в 15:40 часа. Оказва се, че междувременно  около 13:50 часа, за кратко тя е откарана в офиса на Националната агенция за приходите от полицията, за да присъства на съставянето на протокол от полицията, и след това е върната в полицейското управление.

2.  Наказателното производство срещу г-жа Николова

34.  След този случай, прокуратурата започва наказателно производство срещу г-жа Николова по обвинение, че съзнателно е разкрила конфиденциална информация, до която е имала достъп с оглед служебното си положение като длъжностно лице от данъчната администрация, в противоречие с чл. 248, ал. 1 от Наказателния кодекс от 1968 г. На 22 май 2007 г. обаче Районната прокуратура в Сандански решава да прекрати производството. Тя отбелязва, че макар г-жа Николова действително да е злоупотребила със служебното си положение, за да разкрие конфиденциална информация – личните данни на две лица, – до която е имала достъп по служба, чл. 248, ал. 1 изисква в допълнение разкриването да поражда вреда за държавата или частно лице. Липсват обаче доказателства, че действието на жалбоподателката е във вреда за държавата или двете лица, като при разпит и двете заявяват, че не са понесли отрицателни последици от това, че жалбоподателката е разкрила личните им данни на г-н Б.Т.

3.  Жалбите до органите на прокуратурата

35.  Малко след случката, г-жа Николова и г-н Б.Т. се оплакват пред органите на военната прокуратура от действия на полицейските служители, които са ги задържали. На 29 ноември 2007 г. Софийската военно-окръжна прокуратура отказва да образува наказателно производство по жалбите. Нейното решение е потвърдено от Военно-апелативната прокуратура на 19 февруари 2008 г. и от Върховната касационна прокуратура на 4 юни 2008 г.

4.  Искът за обезщетение за вреди

36.  През януари 2010 г. г-жа Николова предявява иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. (вж. параграф 47 по-долу) срещу Областната дирекция на МВР – Благоевград и Агенция „Национална сигурност“. Тя твърди, че задържането й е незаконосъобразно, защото не се основава на писмена заповед, както се изисква по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР. Тя също твърди, че лишаването от свобода и натискът, на който е била подложена от полицията, са й причинили стрес и унижение и са влошили здравето й, и претендира 10 000 лв. (5 113 евро) неимуществени вреди.

37.  На 29 юли 2010 г. Благоевградският административен съд отхвърля иска. Той отбелязва, че не е спорно, че между 11:00 и 15:30 часа на 9 септември 2006 г. г-жа Николова е задържана от служители на полицията в Сандански. Това се доказва и от регистъра на задържаните, воден от полицейското управление в Сандански и показанията на въпросните служители. От друга страна, ищец в производство по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г. (вж. параграф 47 по-долу) трябва да докаже всички елементи на непозволеното увреждане съгласно разпоредбата: незаконосъобразно  действие или бездействие на длъжностни лица, вреди и достатъчна причинно-следствена връзка между двете. Ищецът носи цялата тежест на доказване в тази връзка и липсата на който и да елемент означава, че жалбата е недопустима. Г-жа Николова обаче не е показала по категоричен начин, че е понесла неимуществени вреди в резултат на ареста и задържането й. Няма доказателства, че посочените служители са направили нещо, с което да накърнят достойнството й. Техните показания, които са вътрешно последователни и съответстват на останалите доказателства, показват, че г-жа Николова не е била подложена на физически или психологически тормоз. Доказателствата на г-жа Николова, че единият от полицейските служители е действал грубо, противоречат на показанията на всички служители и са неясни; следователно не могат да се приемат за достоверни. Те не са подкрепени и от показанията на г-н Б.Т. В допълнение твърденията на г-жа Николова по отношение на вредите, които твърди, че е понесла, са много общи и не могат да бъдат приети. Полицията е била уведомена за възможно престъпление и я е задържала за по-малко от двадесет и четири часа за изясняване на случая, както е възможно по чл. 64 от ЗМВР (вж. параграф 42 по-долу). Ако задържането бе продължило повече от двадесет и четири часа, резултатът от делото вероятно щеше да бъде различен.

38.  Г-жа Николова обжалва на правно основание. Тя твърди, inter alia, че съдът не е изяснил по коя точка от чл. 63, ал. 1 от ЗМВР е била задържана и не е коментирал факта, че задържането й не е извършено съгласно писмена заповед. Тя твърди също, като се позовава на чл. 5 § 5 от Конвенцията, че самият факт на незаконно задържане поражда неимуществени вреди, защото е нарушение на основното право на свобода, гарантирано, inter alia, от чл. 5 § 1 от Конвенцията. Тъй като е била задържана незаконосъобразно, има право на неимуществени вреди в тази връзка.

39.  С решение от 19 май 2011 г. (реш. № 7036 от 19.05.2011 г. по адм. д. № 245/2011 г., ВАС, ІІІ о.), Върховният административен съд отхвърля жалбата. Той потвърждава изцяло изводите на първата инстанция, включително, че г-жа Николова е задържана от полицията по смисъла на чл. 63 от ЗМВР, но не споменава чл. 5 §§ 1 или 5 от Конвенцията.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО

A.  Задържане от полицейските органи по Закона за Министерството на вътрешните работи

40.  В чл. 70, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 1997 г., в сила до края на април 2006 г., е предвидено, че полицейските органи могат да задържат лице в редица случаи, изложени в алинеята. Разпоредбата е почти идентична с предшестващия бчл. 33, ал. 1 от Закона за националната полиция от 1993 г. На 1 май 2006 г. е заменена с чл. 63, ал. 1 от ЗМВР, който е формулиран почти по същия начин. На 1 януари 2015 г. тази разпоредба на свой ред е заменена от чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2014 г., който също е формулиран по почти идентичен начин.

41.  Чл. 63, ал. 1 от ЗМВР позволява на полицейските органи да задържат лице (a) за което има данни, че е извършило престъпление (т. 1); (б) което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба (т. 2); (в) което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност (т. 3); (г) лицето е малолетно и е напуснало дома или настойника си или институцията, в която е настанено (т. 4); (д) самоличността на лицето не може да бъде установена въз основа на лични документи, изявления на други лица или по друг начин (т. 5); (е) лицето се е отклонило от затвор или място за задържане (т. 6); (ж) лицето е обявено за международно издирване по молба на друга държава във връзка с искане за неговата екстрадиция или Европейска заповед за арест (т. 7); или (з) задържането е предвидено в друга законова разпоредба (т. 8).

42.  В чл. 64 от ЗМВР, който е точен еквивалент на чл. 71 на Закона от 1997 г. и чл. 34 от Закона от 1993 г., е предвидено, че на засегнатото лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване и че срокът на задържане по чл. 63, ал. 1 не може да бъде по-дълъг от двадесет и четири часа. Чл. 73 от Закона от 2014 г. е формулиран по идентичен начин.

43.  В чл. 35, ал. 1 от Закона от 1993 г., чл. 72, ал. 1 от Закона от 1997 г. и чл. 65, ал. 1 от ЗМВР, които са формулирани по идентичен начин, е предвидено, че за отвеждането на задържано лице в място за задържане, полицейските органи издават писмена заповед. Чл. 74, ал. 1 от Закона от 2014 г. предвижда същото, но в чл. 74, ал. 2 подробно е описано задължителното съдържание на заповедта, а в чл. 74, ал. 5 се посочва, че заповедите се вписват в специален регистър.

44.  В чл. 70, ал. 4 от Закона от 1997 г. е предвидено, че задържаното лице може да обжалва пред съда законността на задържането и че съдът трябва да се произнесе по законността на заповедта незабавно. Чл. 63, ал. 4 от ЗМВР и чл. 72, ал. 4 от Закона от 2014 г. са формулирани по идентичен начин.

45.  Върховният административен съд приема, че отсъствието на писмена заповед би могло само по себе си да се отрази на законността на периода на полицейско задържане и че този въпрос може да се разгледа в производство за обжалване по съдебен ред на задържането de facto (вж. опр. № 1273 от 09.02.2005 г. по адм. д. № 922/2005 г., ВАС, V о.). Съдът приема още, че актът на полицейско задържане следва да се счита за административно решение, чиято законосъобразност може да бъде оспорена по съдебен ред (вж. реш. № 8176 от 17.06.2010 г. по адм. д. № 437/2010 г., ВАС, III о.). В други случаи обаче съдът приема, че законността на кратък период на полицейско задържане, осъществено при липса на писмена заповед, може да бъде разгледана единствено в производство за вреди по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди  от 1988 г. (вж. параграф 47 по-долу), защото актът на полицейско задържане не е административно решение, което подлежи на оспорване по съдебен ред (вж. опр. № 2556 от 21.03.2005 г. по адм. д. № 1553/2005 г., ВАС, V о., и опр. № 1788 от 17.02.2006 г. по адм. д. № 1388/2006 г., ВАС, V о.).

46.  Върховният административен съд приема също, че правилното тълкуване на чл. 65, ал. 1 от ЗМВР (вж. параграф 43 по-горе) показва, че той изисква незабавно издаване на заповед за задържане и съдържа правните и фактическите основания, на които се издава (вж. реш. № 14976 от 08.12.2010 г. по адм. д. № 3969/2010 г., ВАС, III о.).

Б.  Искове за обезщетение за вреди във връзка с полицейско задържане

47.  Чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 204, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от 2006 г., иск, свързан с вреди, за които се твърди, че са нанесени от противозаконен акт, може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Съгласно чл. 204, ал. 2 от Кодекса, искът за обезщетение може да се предяви заедно с оспорването на административния акт. Чл. 204, ал. 4 от Кодекса предвижда, че когато искът е свързан с незаконосъобразно действие или бездействие, незаконосъобразността може да бъде установена предварително от съда, разглеждащ иска за обезщетение.

48.  В чл. 4 от Закона от 1988 г. е предвидено, че отговорността на държавата обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от оспорваното решение, действие или бездействие.

49.  Възможно е да се търси обезщетение за вреди, породени от полицейско незаконосъобразно задържане в производство по тези разпоредби (вж. реш. № 14976 от 08.12.2010 г. по адм. д. № 3969/2010 г., ВАС, III о.; реш. № 11974 от 01.10.2012 г. по адм. д. № 1808/2012 г., ВАС, III о.; реш. № 2363 от 19.02.2013 г. по адм. д. № 4187/2012 г., ВАС, III о.; и реш. № 7915 от 10.06.2013 г. по адм. д. № 11237/2012 г., ВАС, III о.). Ако задържането се основава на писмена заповед, ищецът трябва първо да поиска отмяна на заповедта или в отделно съдебно производство (вж. опр. № 9381 от 13.07.2009 г. по адм. д. № 8436/2009 г., ВАС, III о.), или в хода на производството за обезщетение (вж. опр. № 13297 от 09.11.2010 г. по адм. д. № 13269/2010 г., ВАС, III о.). Ако заповедта първо не бъде отменена, искът за обезщетение е недопустим (вж. опр. № 17130 от 18.12.2013 г. по адм. д. № 16066/2013 г., ВАС, IV о.).

50.  При разглеждането на подобни искове Върховният административен съд в някои случаи приема, че самият факт на незаконно задържане поражда неимуществени вреди или защото нарушава основното право на свобода (вж. реш. № 14976 от 08.12.2010 г. по адм. д. № 3969/ 2010 г., ВАС, III о.; реш. № 16746 от 19.12.2011 г. по адм. д. № 11474/2011 г., ВАС, III о.; и реш. № 10871 от 18.07.2013 г. по адм. д. № 2627/2013 г., ВАС, III о.), или защото може разумно да се приеме, че всяко лице би изживяло стрес и безпокойство при незаконосъобразно задържане (вж. реш. № 7915 от 10.06.2013 г. по адм. д. № 11237/2012 г., ВАС, III о.; реш. № 7113 от 27.05.2014 г. по адм. д. № 12936/2013 г., ВАС, III о., и реш. № 7292 от 29.05.2014 г. по адм. д. № 13651/ 2013 г., ВАС, III о.). В други случаи обаче съдът прима, че неимуществени вреди, породени от нарушение на правото на свобода, могат да бъдат доказани единствено чрез обективни и дори експертни доказателства, че са се претърпени (в допълнение към решенията по делата, заведени от жалбоподателите по настоящите жалби, вж. реш. № 8176 от 17.06.2010 г. по адм. д. № 437/2010 г., ВАС, III о., и реш. № 15332 от 20.11.2013 г. по адм. д. № 5615/2013 г., ВАС, III о.). В трета група дела съдът приема, че в отсъствието на конкретни доказателства за душевно страдание следва да се присъждат символични суми като неимуществени вреди (вж. реш. № 5230 от 09.05.2008 г. по адм. д. № 11884/2007 г., ВАС, III о.; реш. № 8347 от 12.06.2013 г. по адм. д. № 5170/2013 г., ВАС, III о.; и реш. № 3245 от 07.03.2014 г. по адм. д. № 15896/2013 г., ВАС, III о.).

ПРАВОТО

I.  ПРЕДВАРИТЕЛНА БЕЛЕЖКА

51.  Г-н Петков е починал в хода на производството. Неговата майка, която е единствен негов наследник, изразява желание да поддържа жалбата от негово име (вж. параграф 7 по-горе). Няма причина молбата й да не бъде приета (вж. Луканов срещу България, 20 март 1997 г., § 35, Доклади за присъди и решения 1997-II, и Колеви срещу България, № 1108/02, § 153, 5 ноември 2009 г.).

II.  ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ

52.  Случаите на тримата жалбоподатели и техните оплаквания са почти идентични. Следователно жалбите им се обединяват съгласно правило 42 § 1 от Правилника на Съда.

III.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 5 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

53.  Жалбоподателите се оплакват, че задържането им е незаконосъобразно и извършено при липсата на обосновани подозрения, че са извършили престъпление. Те се позовават на чл. 5 § 1 от Конвенцията, който гласи, доколкото е приложим:

„Βсеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случаи и по реда, предвиден от закона:

...

(c)  законосъобразен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление; ...“

A.  Допустимост

1.  Становища на страните

54.  Правителството твърди, че жалбите са просрочени. Производствата по съдебно обжалване на задържането на г-н Джабаров и г-н Петков – които са напълно отделни от последващите производства за обезщетение за вреди и единствените, които ще бъдат взети предвид за целите на чл. 35 § 1 от Конвенцията по отношение на оплакването по чл. 5 § 1 – са приключили повече от шест месеца преди подаването на жалбите им. В случая на г-жа Николова, шестмесечният срок е започнал да тече или от момента на освобождаването й, или най-късно в момента, когато Върховната касационна прокуратура потвърждава отказа за образуване на наказателно производство срещу полицейските служители, които са я задържали. И двете начални точки са повече от шест месеца преди  тя да сезира Съда.

55.  Г-н Джабаров и г-н Петков твърдят, че добре установеното правило за правилната последователност на средствата за защита при незаконосъобразното полицейско задържане е първо да се обжалва по съдебен ред задържането и след това да се предяви иск за обезщетение за вреди. Жалбоподателите трябва да използват и двете процедури преди да сезират Съда.

56.  Г-жа Николова твърди, че доколкото полицията не е издала заповед за задържането й, единственият начин законосъобразността на задържането й да бъде разгледана по съдебен ред е чрез иск за обезщетение за вреди съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. Тя е сезирала Съда в рамките на шест месеца от приключването на това производство.

2.  Оценката на Съда

57.  Терминът „окончателно решение“ в чл. 35 § 1 от Конвенцията по правило се отнася до окончателно решение, произтичащо от изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, в съответствие с общопризнатите норми на международното право. Това е така, защото изискванията на разпоредбата за изчерпване на вътрешноправните средства за защита и шестмесечният период, които са обединени в едно изречение, чиято граматическа конструкция предполага такава връзка, са тясно свързани. Средствата за защита, които следва да бъдат взети предвид, са тези, които позволяват ефективно и достатъчно поправяне на неправдата – предмет на жалбата (вж. Николова и Величкова срещу България (реш.), № 7888/03, 13 март 2007 г., и Ненков срещу България (реш.), № 24128/02, 7 октомври 2008 г.).

58.  В България, за да получи обезщетение във връзка с период на задържане въз основа на заповед за задържане, издадена от полицията, дадено лице трябва първо да обжалва по съдебен ред заповедта и след това, след като заповедта е отменена от съдилищата, да предяви иск за обезщетение за вреди по чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г.; възможно е също двете производства да бъдат обединени в едно (вж. параграфи 47 и 49 по-горе; както и Канджов срещу България, № 68294/01, § 45, 6 ноември 2008 г., и Петков и Профиров срещу България, № 50027/08 и № 50781/09, § 35, 24 юни 2014 г.). Взето само по себе си, производството по съдебно осорване на заповедта за задържане обикновено не може да предостави достатъчно поправяне, защото с него може да се постигне само ex post facto съдебно обявяване на заповедта за незаконосъобразна. Така то трябва да се приеме като първата стъпка в двустепенна система от средства за защита, а не като изцяло отделно от иска за обезщетение за вреди, за който проправя път. Следователно в такива ситуации „окончателното решение“ не е това в края на съдебното производство по обжалване на заповедта за задържане, а решението в края на последващото производство за обезщетение. В случаите на двамата жалбоподатели, чието задържане се базира на заповед за задържане – г-н Джабаров и г-н Петков – тези решения са постановени по-малко от шест месеца преди да подадат своите жалби (вж. параграфи 1, 21 и 30 по-горе).

59.  Когато, както в случая на г-жа Николова, период на задържане от полицията е осъществен при липса на писмена заповед, обикновено обезщетение се търси директно чрез предявяване на иск за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г. (вж. съдебната практика, цитирана в параграф 45 по-горе). Точно това прави и г-жа Николова (вж. параграф 36 по-горе). Следователно „окончателното решение“ в нейния случай е решението в края на това производство, което е по-малко от шест месеца преди подаването на жалбата й (вж. параграфи 1 и 39 по-горе).

60.  Следователно възражението на Правителството, че жалбите не са просрочени се отхвърля.

61.  В допълнение, жалбите не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията или недопустими на други основания. Следователно те са допустими.

Б.  По същество

1.  Становища на страните

62.  Правителството твърди, че макар впоследствие да е отменено от съдилищата, задържането на г-н Джабаров и г-н Петков отговаря на формалните изисквания на закона и се основава на обосновани подозрения, които не предполагат съществуването на категорични доказателства, че са извършили престъпление. Що се отнася до г-жа Николова, тя не е била задържана, а просто отведена в полицейското управление за кратък период от време, за да бъде разпитана. Правителството също подчертава, че и в Наказателнопроцесуалния кодекс от 2005 г., и в Административнопроцесуалния кодекс от 2006 г. са предвидени редица гаранции с цел предотвратяване на незаконосъобразно и произволно лишаване от свобода.

63.  Г-н Джабаров и г-н Петков твърдят, че твърдените подозрения срещу тях не се основават на конкретни факти. Задържането им е оправдано от полицията с позоваване на престъпление, извършено след като те са задържани.

64.  Г-жа Николова твърди, че е била лишена от свобода. Била е отведена със сила в полицейското управление и държана около пет часа под контрола на петима полицейски служители, без възможност да излезе от сградата или дори от стаята. Единственият път, в който напуска стаята, е когато е отведена от полицията обратно в офиса на Националната агенция за приходите. Съдилищата, които разглеждат иска й за обезщетение за вреди, намират, че е била задържана. Г-жа Николова твърди още, че задържането й не се базира на обосновани подозрения, че е извършила престъпление. Фактът, че е извършила неправомерно влизане в офиса на Националната агенция за приходите не представлява престъпление. Наказателното производство, което по-късно е образувано срещу нея, е прекратено поради липса на доказателства, че е извършила престъпление. Освен това полицията не е издала писмена заповед за задържането й, не я уведомила за правата й и не й е позволила да се свърже с адвокат. Във всеки случай задържането й е явно непропорционално и в нарушение на чл. 63 от ЗМВР.

2.  Оценката на Съда

65.  Г-н Джабаров и г-н Петков са отведени в полицейско управление и макар и със значително забавяне след техния de facto арест, формално задържани от полицията (вж. параграфи 9-11 по-горе).

66.  Що се отнася до г-жа Николова, макар и да не е формално задържана, тя е отведена в полицейско управление под полицейски ескорт и разпитвана там в продължение на четири и половина до пет часа (вж. параграфи 32 и 33 по-горе и сравнете с И. И. срещу България, № 44082/98, § 87, 9 юни 2005 г.; Osypenko v. Ukraine, № 4634/04, § 49, 9 ноември 2010 г.; и Farhad Aliyev v. Azerbaijan, № 37138/06, § 163, 9 ноември 2010 г.). Дори и това да не се разглежда като задържане съгласно българското законодателство, както изтъква Правителството, това не може да се отрази на заключението на Съда, че по това време жалбоподателката е лишена от свободата си, независимо дали това е продължило само няколко часа (вж. Creangă v. Romania [GC], № 29226/03, §§ 92 и 93 in fine, 23 февруари 2012 г.). Също не може да се пренебрегне фактът, че обратно на твърдението на Правителството, българските съдилища, които разглеждат последвалия иск за обезщетение за вреди на г-жа Николова не се съмняват, че тя е поставена под полицейско задържане (вж. параграфи 37 и 39 по-горе).

67.   И тримата жалбоподатели са били лишени от свободапо смисъла на чл. 5 § 1 от Конвенцията. Следователно е необходимо да се определи дали задържането им попада в едно от допустимите основания по б. (a) до (f) на този член и дали е в съответствие с „реда, предвиден от закона“ и „законосъобразно“.

68.  В това отношение изглежда, че единствената точка, на която се позовава Правителството, за да обоснове задържането на жалбоподателите е (c). което поставя въпроса дали е било налице „обосновано подозрение“, че жалбоподателите са извършили престъпление.

69.  В случая на г-н Джабаров и г-н Петков, съдилищата, които разглеждат заповедите за задържането им, са постановили, че към момента на техният арест полицията не е имала обосновани подозрения, че те са извършили престъпление (вж. параграфи 15, 17 и 23 по-горе). Следователно задържането им не може да се счита като обосновано съгласно чл. 5 § 1 (c) от Конвенцията.

70.  Относно спазването на българското законодателство Съдът отбелязва, че в случая на тези двама жалбоподатели българските съдилища отменят заповедите за задържането им, тъй като са счели, че са незаконосъобразни (вж. параграфи 15, 17 и 23 по-горе). С оглед на тези констатации, Съдът не може да не приеме, че задържането на тези жалбоподатели не е по „реда, предвиден от закона“ и не е „законосъобразно“ (вж. според случая G.K. v. Poland, № 38816/97, § 76, 20 януари 2004 г.).

71.  Освен това съгласно чл. 64 от ЗМВР полицейското задържане по чл. 63, ал. 1 от Закона може да продължи само двадесет и четири часа, докато г-н Джабаров и г-н Петков са останали задържани доста по-дълги време (вж. параграфи 9, 13 и 42 по-горе).

72.  Оттук следва, че е налице нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията по отношение на г-н Джабаров и г-н Петков.

73.  От своя страна г-жа Николова е била заподозряна в разкриване на конфиденциална информация, до която е имала достъп с оглед служебното си положение  като данъчен служител и по-късно е разследвана за това престъпление. Следователно може основателно да се приеме, че задържането й е въз основа на обосновано подозрение, че е извършила престъпление. Фактът, че прокуратурата решава да оттегли обвиненията срещу нея въз основа на констатации, направени в по-нататъшното разследване, не променя това заключение (вж. X v. the United Kingdom, № 8083/77, решение на Комисията от 13 март 1980 г., Решения и Доклади 19, стр. 223).

74.  От друга страна, полицията не издава заповед за задържане по отношение на г-жа Николова, докато чл. 65, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че за отвеждането на задържано лице в място за задържане полицията издава такава заповед (вж. параграф 43 по-горе). Върховният административен съд е постановил, че заповедта трябва да бъде издадена незабавно, а отсъствието на такава само по себе си може да повлияе законосъобразността на полицейското задържане (вж. параграфи 45 и 46 по-горе). Този аргумент е изложен в производството за обезщетение за вреди, заведено от г-жа Николова, но не се разглежда изрично от българските съдилища, защото те отхвърлят иска й на други основания. Неспазването на вътрешното законодателство представлява нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията, който се отнася пряко до този закон, като дори и относително малки процедурни нарушения може да доведат до такова нарушение (вж. Mooren v. Germany [GC], № 11364/03, §§ 72-73, 9 юли 2009 г.; Creangă, цитирано по-горе, § 101; и Voskuil v. the Netherlands, № 64752/01, § 83, 22 ноември 2007 г.). Отсъствието на писмена заповед в случая на г-жа Николова също не може да бъде описано като малък процедурен пропуск, като опитът й този въпрос да бъде преразгледан на национално ниво е безуспешен. С оглед на значението на правото на свобода и необходимостта да се предотвратят произволните лишавания от него, Съдът последователно подчертава, че задържането трябва да бъде съпроводено с достатъчно формални изисквания  (вж. Kurt v. Turkey, 25 май 1998 г., § 125, Доклади 1998-III; Ангелова срещу България, № 38361/97, § 154, ЕСПЧ 2002-IV; и Menesheva v. Russia, № 59261/00, § 87, ЕСПЧ 2006-III). Действително по делото Ангелова (цитирано по-горе, § 155) Съдът намира, че полицейско задържане, което не се основава на писмена заповед, е в нарушение на предходната формулировка на чл. 65, ал. 1 от ЗМВР, чл. 35, ал. 1 от Закона от 1993 г. (вж. параграф 43 по-горе), и следователно противоречи на чл. 5 § 1 от Конвенцията.

75.  Следователно е налице нарушение на този член и в случая на г-жа Николова.

IV.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 5 § 5 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

76.  Жалбоподателите се оплакват, че съдилищата са отхвърлили исковете им за обезщетение за вреди по отношение на задържането им от полицията. Те се позовават на чл. 5 § 5 и 13 от Конвенцията.

77.  Като отбелязва, че по отношение на обезщетение за задържане, чл. 5 § 5 е lex specialis във връзка с чл. 13 от Конвенцията (вж. сред други Алексов срещу България, № 54578/00, § 139, 22 май 2008 г.), Съдът намира, че оплакването трябва да се разглежда единствено съгласно първия. Той гласи:

„Βсяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има право на обезщетение.“

A.  Становища на страните

78.  Правителството твърди, че българското законодателство дава на жертвите на незаконосъобразно задържане реална възможност да получат обезщетение. Тази възможност обаче зависи от констатацията, че задържането е незаконно и е породило вреди. Доколкото средството за получаване на такова обезщетение е иск за вреди, разглеждан в състезателно съдебно производство, наличието на вреди трябва да се докаже от ищеца. Няма презумпция, че всяко незаконно административно решение поражда вреди. Факторите, които трябва да се вземат предвид в преценката, включват продължителността на задържането и отражението му върху засегнатото лице. Фактът, че исковете на жалбоподателите са разгледани по този начин и отхвърлени поради липсата на доказателства, не правят производството по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. неефективно средство за защита за целите на чл. 5 § 5 от Конвенцията. В случая на г-жа Николова съдилищата дори не намират, че тя е незаконосъобразно задържана.

79.  Г-н Джабаров и г-н Петков твърдят, че националните съдилища недопустимо отхвърлят исковете им за обезщетение само защото те не представят медицински заключения за душевното им страдание.

80.  Г-жа Николова твърди, че констатациите на съдилищата, че полицията не я е подложила на физически или психически тормоз, са й попречили да получи обезщетение за задържането си.

Б.  Оценката на Съда

1.  Допустимост

81.  Оплакванията не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията или недопустими на други основания. Следователно трябва да бъдат обявени за допустими.

2.  По същество

82.  Българските съдилища намират, че задържането на г-н Джабаров и г-н Петков е незаконно (вж. параграфи 15, 17 и 23 по-горе). Съдът от своя страна констатира нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията по отношение и на тримата жалбоподатели (вж. параграфи 72 и 75 по-горе). Следователно чл. 5 § 5 е приложим.

83.  Общата позиция по тази разпоредба е, че обезщетение може да бъде присъдено в зависимост от способността на засегнатото лице да докаже вреди в резултат на нарушение на предходните параграфи на чл. 5 (вж. Wassink v. the Netherlands, 27 септември 1990 г., § 38, Серия A № 185-A; Pavletić v. Slovakia, № 39359/98, § 95, 22 юни 2004 г.; и Włoch v. Poland (no. 2), № 33475/08, § 32, 10 май 2011 г.).

84.  От друга страна, позицията по отношение на неимуществените вреди под формата на душевно страдание, породени от нарушения на чл. 5 § 1 от Конвенцията, което е един от най-вероятният вид вреди, претендирани при такива обстоятелства, има някои особености. За задържане, което в нарушение на тази разпоредба, може нормално да се презюмира – въпреки че презумпция може да бъде оборена – че причинява душевно страдание на задържаното лице не само докато е лишен от свобода, но и след това. Такова страдание, което не е задължително да достигне до нивото на психологическа травма или разстройство, или има външни признаци или симптоми, не винаги ще се поддава на външни доказателства, като експертни психиатрични или медицински заключения. Следователно, автоматичният отказ за присъждане на обезщетение на лице, което е било незаконно задържано, само защото не е представило такива доказателства, е прекомерно формалистичен и в нарушение на чл. 5 § 5 от Конвенцията (вж. Данев срещу България, № 9411/05, §§ 34-35, 2 септември 2010 г.). Действително, в Йовчев срещу България (№ 41211/98, § 146, 2 февруари 2006 г.) Съдът констатира същото по отношение на отказа на българските съдилища за присъждане на  обезщетение за душевни страдание, за което се твърди, че е вследствие на нечовешки и унизителни условия на задържане (вж. още Ananyev and Others v. Russia, № 42525/07 и 60800/08, § 229, 10 януари 2012 г., и Нешков и други срещу България, № 36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12, 77718/12 и 9717/13, §§ 190, 198 и 204, 27 януари 2015 г.).

85.  В настоящите случаи исковете на жалбоподателите за неимуществени вреди по отношение на душевно страдание, което твърдят, че са понесли вследствие на незаконосъобразното им задържане, са отхвърлени, тъй като българските административни съдилища, като се придържат стриктно към принципа affirmanti incumbit probatio, постановили, че твърдените страдания не са били доказани, в частност чрез представянето на експертни медицински заключения (вж. параграфи 19, 21, 28, 30, 37 и 39 по-горе). Това е в рязък контраст със случаите, в които същите съдилища са счели, че самият факт на незаконосъобразно задържане трябва да се разглежда като пораждащ неимуществени вреди (вж. параграф 50 по-горе), какъвто е правилният подход, съгласно чл. 5 § 5 от Конвенцията.

86.  С оглед на изложеното е налице нарушение на тази разпоредба.

V.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

87.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

A.  Обезщетение за вреди

1.  Исковете на жалбоподателите и коментарите на Правителството

88.  Г-н Джабаров и г-н Петков претендират 1 000 евро, всеки, неимуществени вреди, претърпени в резултат на задържането им.

89.  Г-жа Николова претендира 10 000 неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразното й задържане и невъзможността да получи обезщетение за него.

90.  Правителството твърди, че констатирането на нарушение само по себе си представлява достатъчно справедливо обезщетение и че претенциите на жалбоподателите са явно завишени.

2.  Оценката на Съда

91.  Жалбоподателите несъмнено са претърпели известно душевно страдание поради незаконосъобразното им задържане и неуспешните опити да получат обезщетение в тази връзка. Предвид присъденото в предходни сходни случаи (вж. Петков и Профиров, цитирано по-горе, § 81) и най-вече времето, което всеки от тях прекарва като задържано лице и обстоятелствата на задържането, и като се произнася по справедливост, както се изисква съгласно чл. 41 от Конвенцията, Съдът им присъжда следните суми както и всички данъци, които биха могли да бъдат наложени: 1 000 евро на г-н Джабаров, 1 000 евро на г-н Петков (да се платят на неговата майка, която поддържа жалбата от негово име след смъртта му – вж. параграфи 7 и 51 по-горе), и 700 евро на г-жа Николова.

Б.  Разходи и разноски

1.  Искове на жалбоподателите

92.  Г-н Джабаров и г-н Петков претендират възстановяване на разходите, които твърдят, че са направили в националното производство (920 евро в случая на г-н Джабаров и 910 евро в случая на г-н Петков) и в производството в Страсбург (750 евро за всеки). В подкрепа на исковете си те представят договори, според които г-н Джабаров е платил 400 лв. (205 евро) за адвокатски хонорар за производството по съдебно обжалване и 1 400 лв. (716 евро) за адвокатски хонорар в производството за обезщетение за вреди, а г-н Петков 800 лв. (409 евро) за адвокатски хонорар за съдебното производство по обжалване и 780 лв. (399 евро) за адвокатски хонорар в производството за обезщетение за вреди. Всеки от двамата жалбоподатели също претендира възстановяване на 169 евро, които твърдят, че направили за офисни консумативи, пощенски разходи и превод на комуникацията със Съда до тях, както и становището на Правителството на български език и техните становища на английски език. В подкрепа на тези искове двамата жалбоподатели представят фактура, която показва, че адвокатът им е платил 174 лв. (89 евро) за превода на техните становища на английски език.

93.   Г-жа Николова претендира възстановяване на 745 лв. (381 евро) и 742 лв. (379 евро) неимуществени вреди, които е отсъдено да плати като разходи на ответниците в производството за обезщетение за вреди. Тя претендира още 64,15 лв. (32,79 евро) по отношение на такси, които е платила, за да получи копия на документите от преписката на тези производства, както и 1 100 лв. (562 евро) направени за адвокатски хонорар за тях. В подкрепа на исковете си тя представя банкови документи, които показват, че е платила разходите, квитанции и договори.

94.  Г-жа Николова също претендира възстановяване на 75 лв. (38 евро) платени за адвокатски консултации от нейните представители, 3 520 лв. (1 800 евро) такси за нейното представителство в производството в Страсбург, 20,07 лв. (10,26 евро) платени за изпращане на документи до нейните представители и 126 лв. (64,42 евро), които представителите й са платили за превод на становището и исковете за справедливо обезщетение от нейно име на френски език. Г-жа Николова моли присъденото от Съда по първите три точки да бъде изплатено директно на нея, а присъденото по отношение на четвъртата точка – на правната фирма, в която първият й представител г-н М. Екимджиев е съдружник. В подкрепа на иска си г-жа Николова представя договори и споразумения за хонорари с процесуалните й представители, фактури и квитанции.

95.  Правителството не коментира претенциите.

2.  Оценката на Съда

96.  Разходите и разноските са възстановими съгласно чл. 41 от Конвенцията, ако се установи, че са действително и необходимо направени, както и разумни като размер.

(a)  Разходи, направени в националното производство

97.  Жалбоподател има право на възстановяване на разходи и разноски, направени на национално ниво за предотвратяване или за получаване на обезщетение за нарушение на Конвенцията (вж. сред други A. and Others v. the United Kingdom [GC], № 3455/05, § 256, ЕСПЧ 2009). В този случай, целта на съдебните производства по обжалване, заведени от г-н Джабаров и г-н Петков, и производствата за обезщетение за вреди, заведени от двамата жалбоподатели и г-жа Николова, е именно да получат обезщетение за нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията и да се осигури спазване на чл. 5 § 5. Следователно разходите, направени във връзка с тях, по принцип са възстановими съгласно чл. 41 от Конвенцията.

98.  Предвид всички материали по преписката и факта, че г-н Джабаров и г-н Петков са могли да получат възстановяване на разходите, направени в производствата по съдебно обжалване на национално ниво, Съдът намира за уместно да присъди 1 400 лв. (716 евро) на г-н Джабаров и 780 лв. (399 евро) на г-н Петков. Към тези суми следва да се добавят всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателите (или, в случая на г-н Петков, на неговите наследници).

99.  Документите, представени от г-жа Николова, показват, че тя е платила разходите, направени от ответниците в иска за обезщетение на вреди, заведен от нея. Тя има право на възстановяване на тези суми, които възлизат общо на 1 487 лв. (760 евро) (вж. Minelli v. Switzerland, 25 март 1983 г., § 47, Серия A № 62). Тя също има право да й бъдат възстановени 64,15 лв. (32,79 евро), които е платила за копия на документи, както и за адвокатски хонорар за производството за обезщетение за вреди, които възлизат на 1 100 лв.( 562 евро) и изглеждат разумни.

(б)  Разходи, направени в производството в Страсбург

100.  Предвид всички материали по преписката Съдът намира за разумно да присъди 300 евро на всеки от г-н Джабаров и г-н Петков, както  и всякакви данъци, които могат да им бъдат начислени (или, в случая на г-н Петков, на наследниците му).

101.  Съдът намира за разумно да присъди на г-жа Николова общо 1 074,68 евро, заедно с всякакви данъци, които могат да й бъдат начислят. 64,42 евро трябва да се плати на правната фирма, в която първият представител на жалбоподателката - г-н М. Екимджиев, е съдружник, а останалата част – на самата жалбоподателка. Към сумите следва да се добавят всякакви данъците, които може да бъдат начислени на жалбоподателката.

В.  Лихва за забава

102.  Съдът намира за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централната банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1.  Решава да обедини жалбите;

2.  Обявява жалбите съгласно чл. 5 §§ 1 и 5 от Конвенцията за допустими;

3.  Приема, че е налице нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията по отношение на всеки жалбоподател;

4.  Приема, че е налице нарушение на чл. 5 § 5 от Конвенцията по отношение на всеки жалбоподател;

5.  Приема

(a)  че държавата ответник трябва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват във валутата на държавата ответник по курса, валиден към датата на плащането:

(i)  на г-н Джабаров, 1 000 евро (хиляда евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят във връзка с неимуществени вреди, както и 1 016 евро (хиляда и шестнадесет евро), плюс всякакви данъци, които могат да бъдат начислени на г-н Джабаров по отношение на разходи и разноски;

(ii)  на г-н Петков, 1 000 евро (хиляда евро), плюс всякакви данъци, които могат да бъдат начислени по отношение на неимуществени вреди, както и 699 евро (шестстотин деветдесет и девет евро), плюс всякакви данъци, които могат да бъдат начислени на г-н Петков или неговите наследници по отношение на разходи и разноски;

(iii)  на г-жа Николова, 700 евро (седемстотин евро), плюс всякакви данъци, които могат да бъдат наложени за неимуществени вреди, както и 2 429,47 евро (две хиляди четиристотин двадесет и девет евро и четиридесет и седем цента), както и всякакви дължими, които мода бъдат начислени на г-жа Николова по отношение на разходи и разноски; 64,42 евро (шестдесет и четири евро и четиридесет и два цента) от посочената сума трябва да бъдат платени на правната кантора, в която първият представител на жалбоподателката - г-н М. Екимджиев, е съдружник,  а останалата част – на г-жа Николова;

(б)  че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централната банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

6.  Отхвърля останалата част от исковете на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 31 март 2016 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Клаудиа Вестердик                                                        Ангелика Нусбергер
       секретар                                                                           председател

Дата на постановяване: 31.3.2016 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-161911