Номер на жалба: 50371/09

Членове от Конвенцията: (П1-1) Защита на собствеността, (П1-1-1) Мирно ползване от притежания

По делото Михайлов срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет в състав:

          Кханлар Хаджиев (Khanlar Hajiyev), председател,
          Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
          Карло Ранцони (Carlo Ranzoni), съдии,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 20 септември 2016 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 50371/09) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от български граждани, г-н Кръстю Василев Михайлов (”жалбоподателя”), на 29 април 2009 г.

2.  Жалбоподателят умира на 18 ноември 2013 г. и неговите наследници, съпругата му Калинка Василева Михайлова и синът му Васил Кръстев Михайлов, изразяват желание да поддържат жалбата от негово име.

3.  Жалбоподателят се представлява от г-жа С. Стефанова и г-н А. Атанасов, адвокати, практикуващи в Пловдив. След смъртта на жалбоподателя, г-жа Стефанова представлява и неговите наследници. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа Й. Стоянова от Министерство на правосъдието.

4.  На 10 януари 2014 г. Правителството е уведомено за жалбата.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НА ДЕЛОТО

5.  Жалбоподателят е роден през 1927 г.

6.  Той е притежавал къща с двор в Пловдив, която е отчуждена през 1982 г. въз основа на чл. 98 (1) от Закона за териториалното и селищно устройство от 1973 г. с оглед на изграждането на жилищна сграда. В заповедта за отчуждаване се посочва, че жалбоподателят трябва да бъде обезщетен с двустаен апартамент и гараж в сграда, която общината възнамерява да построи.

7.  На неуточнена дата апартаментът, който се полага като обезщетение, е построен и предоставен. Жалбоподателят обаче никога не получава гаража, който също му се полага.

8.  През април 2008 г. жалбоподателят подава жалба до Община Пловдив за неуспеха да му бъде предоставен гараж. С писмо от 11 юни 2008 г. заместник-кметът на Пловдив го информира, че общината няма налични гаражи и че в момента изгражда сграда с подземни гаражи, един от които може да му бъде предложен.

9.  През февруари 2010 г. жалбоподателят отново пише до общината и в отговор е информиран, че строителството на по-рано споменатата сграда не е завършено.

10.  През 2014 г. общината предлага на наследниците на жалбоподателя гараж, който последните отказват, тъй като се намира на повече от десет километра от местоживеенето им.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

11.  Приложимото вътрешно право и практика са обобщени в решението на Съда по делото Кирилова и други срещу България (№ 42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02, §§ 72-79, 9 юни 2005 г.).

ПРАВОТО

I. ПРЕДВАРИТЕЛЕН ВЪПРОС

12.  Жалбоподателят умира на 18 ноември 2013 г. и неговите съпруга и син изразяват желание да поддържат жалбата от негово име (вж. параграф 2 по-горе). Не се оспорва, че те имат това право и Съдът не вижда причина да приеме друго (вж., наред с други, Streltsov and other “Novocherkassk military pensioners” cases v. Russia, № 8549/06 и сл., § 36, 29 юли 2010 г.).

II.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

13.  Жалбоподателят се оплаква, че властите не успяват в продължение на дълъг период от време да му предоставят гаража, който му се полага като обезщетение за неговия отчужден имот, както и че не разполага с ефективно вътрешноправно средство за защита в това отношение.

14.  Жалбоподателят се позовава на чл. 1 от Протокол № 1 и чл. 13 от Конвенцията. Съдът счита, че е достатъчно да разгледа жалбата единствено съгласно чл. 1 от Протокол № 1, който гласи следното:

"Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби."

15.  Съдът отбелязва, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че тя не е недопустима на друго основание. Следователно тя е допустима.

16.  По същество Съдът първо отбелязва, че случаят е подобен на тези, разгледани от него в Кирилова и други, цитирано по-горе (вж. също Лазаров срещу България, № 21352/02, 22 май 2008 г.; Антонови срещу България, № 20827/02, 1 октомври 2009 г.; Дичев срещу България, № 1355/04, 27 януари 2011 г.; и Балездрови срещу България [Комитет], № 36772/06, 20 септември 2011 г.).

17.  Както в тези случаи (вж. например Кирилова и други, § 104, и Антонови, § 28), Съдът счита, че решението за отчуждаване от 1982 г., в което се посочва, че жалбоподателят трябва да получи гараж като обезщетение (вж. параграф 6 по-горе), създава за него право, което не се оспорва от властите и се определя като “притежание” по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1. Неуспехът на властите да предоставят този гараж представлява намеса в правата на жалбоподателя, която трябва да се разгледа в рамките на първото изречение на първия параграф на чл. 1 от Протокол № 1, който определя общо принципа за мирно ползване на собственост (вж. Кирилова и други, § 105, и Лазаров, § 28, и двете цитирани по-горе).

18.  За да установи дали българската държава е изпълнила задълженията си по чл. 1 от Протокол № 1, Съдът трябва да определи дали е постигнат справедлив баланс между общия интерес и правата на жалбоподателката. Много големите закъснения в плащането на обезщетения в съчетание с нежеланието на властите да разрешат проблема са фактори, които наред с другото, могат да нарушат този баланс (вж. Кирилова и други, цитирано по-горе, § 123).

19.  Правото на жалбоподателя да получи гараж възниква през 1982 г., преди тридесет и четири години, като двадесет и четири от тях, а именно след 7 септември 1992 г., когато Конвенцията влиза в сила за България, са в рамките на времевата компетентност на Съда. Такъв дълъг период изглежда очевидно необоснован (вж. Дичев, цитирано по-горе, § 28).

20.  Няма индикации, че това забавяне се дължи на жалбоподателя или неговите наследници. По-конкретно, наследниците не могат да бъдат обвинявани за отказа им да приемат гаража, които им се предлага през 2014 г. (вж. параграф 9 по-горе), тъй като причината, посочена от тях, че е далеч от местоживеенето им, изглежда приемлива и адекватна. В същото време най-малко два пъти, през 2008 и 2010 г., жалбоподателят се свързва с общинските власти в Пловдив като ги призовава да намерят решение (вж. параграфи 8-9 по-горе).

21.  В случаи като настоящия е задължение на властите да действат своевременно и по подходящ и последователен начин. Вместо това те възприемат пасивен подход, като поставят жалбоподателя в положение на несигурност относно дали и кога той ще получи обезщетението, на което има право. Към това трябва да се добави и липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита за поправяне на ситуацията. Това положение не може да се счита за съвместимо със задълженията на държавата по чл. 1 от Протокол № 1 (вж. Кирилова и други, §§ 121 и 123, Антонови, § 30, и Дичев, § 30, всички цитирани по-горе).

22.  Следователно е налице нарушение на тази разпоредба.

III.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

23.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на 
Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

24.  Наследниците на жалбоподателя не предявяват претенции за имуществени вреди или по отношение на разходи и разноски. Съответно Съдът счита, че няма причина да им присъжда каквато и да било суми в това отношение.

25.  По отношение на неимуществени вреди наследниците на жалбоподателя претендират 20 000 евро. Правителството оспорва претенцията като преувеличена.

26.  Съдът счита, че жалбоподателят несъмнено е изпитал безсилие в резултат на продължителния неуспех на властите да предоставят гаража, на който той има право, и в резултат на нежеланието им да разрешат проблема му в продължение на дълъг период от време. Произнасяйки се по справедливост Съдът присъжда 2000 евро по отношение на неимуществени вреди. Присъдената сума е платима на наследниците на жалбоподателя, чиито имена са посочени в параграф 2 по-горе.

27.  Накрая Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Приема, че наследниците на покойния жалбоподател, Калинка Василева Михайлова и Васил Кръстев Михайлов, имат легитимация да поддържат производството от негово име;

2.  Обявява жалбата за допустима;

3.  Приема, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1;

4.  Приема,

(i) че държавата-ответник трябва да плати съвместно на наследниците на жалбоподателя в рамките на три месеца 2 000 евро (две хиляди евро), които трябва да се конвертират в български лева по курса, валиден към датата на плащането, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят по отношение на неимуществени вреди;

(б) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочената сума в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

5.  Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 13 октомври 2016 г. в съответствие с правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

  Милан Бласко                                                                 Кханлар Хаджиев
заместник-секретар                                                               председател

Дата на постановяване: 13.10.2016 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-167123