Резюме на решението на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека по делото А и Б срещу Норвегия

(№ 24130/11 и 29758/11, решение от 15 ноември 2016 г.)

Предмет на решението "А и Б срещу Норвегия" е въпросът дали съществуването на паралелни производства (административно и наказателно), които се приемат за наказателни по смисъла на Конвенцията, срещу едно и също лице представляват нарушение на забраната за двойна наказуемост по чл. 4 от Протокол № 7.

1. Факти

А) Първият жалбоподател

През 2005 г. норвежките данъчни власти започват данъчна ревизия на няколко дружества. В резултат на ревизията е установено, че двамата жалбоподатели, г-н А и г-н Б, не са декларирали доходи пред данъчната администрация и съответно не са платили дължими данъци.

През декември 2007 г. е повдигнато обвинение срещу първия жалбоподател. През октомври 2008 г. прокуратурата внася обвинителен акт срещу първия жалбоподател за данъчна измама в особено големи размери. През ноември 2008 г. данъчният орган променя данъчната основа и разпорежда на жалбоподателя да заплати неплатения данък, както и „данъчна санкция“[1] в размер на 30% от неплатения данък. Жалбоподателят не подава жалба срещу заповедта и тя влиза в сила.

На 2 март 2009 г. Районният съд в наказателно производство осъжда първия жалбоподател за данъчни измами в големи размери и му налага наказание от една година лишаване от свобода. При определяне на наказанието съдът взима предвид обстоятелството, че на А вече му е наложена данъчна санкция. Присъдата е потвърдена от Апелативния съд, както и от Върховния съд на 27 септември 2010 г. В решението си Върховният съд разглежда подробно дали съществуването на двете производства срещу едно и също лице нарушава забраната за двойна наказуемост, прогласена в чл. 4 от Протокол 7. Съдът приема, че е налице достатъчна връзка по същество и във времето между двете производства. Двата случая се основават на едни и същи фактически обстоятелства – липсата на информация в данъчната декларация, което води до по-ниска данъчна основа. Наказателното производство и административното производство са проведени паралелно и са свързани помежду си, както по същество, така и във времето. Поради това няма нарушение на забраната за двойна наказуемост.

Б) Вторият жалбоподател

В резултат на проведената ревизия от 2005 г., на 5 декември 2008 г. данъчната администрация променя данъчната основа в подадената от втория жалбоподател данъчна декларация и му разпорежда да заплати неплатения данък, както и наложената „данъчна санкция“ в размер на 30% от неплатения данък. Б не обжалва заповедта и заплаща данъка и санкцията.

Междувременно на 11 ноември 2008 г., прокурорът внася обвинителен акт срещу втория жалбоподател за данъчна измама в големи размери и искане за бързо производство поради направено самопризнание от страна на Б. Впоследствие Б оттегля самопризнанието си, което води до забавяне на производството и внасяне на нов обвинителен акт. На 30 септември 2009 г. Градският съд осъжда втория жалбоподател по предявените обвинения и определя наказание в размер на една година лишаване от свобода, като взима предвид факта, че вече му е била наложена данъчна санкция. Апелативният съд отхвърля жалбата на втория жалбоподател, като се позовава главно на мотивите, изложени в решението по делото на първия жалбоподател, обобщени по-горе. На 29 октомври 2010 г. състав на Върховния съд отказва да допусне до разглеждане по същество жалбата на втория жалбоподател като намира, че това не е оправдано нито от значимостта на делото, нито от каквато и да е друга причина.

През 2011 г. двамата жалбоподатели подават жалби пред Европейския съд по правата на човека. Те се оплакват, че са били преследвани и наказани два пъти за едно и също данъчно нарушение. На 7 юли 2015 г. камара на Съда решава да се десезира в полза на Голямата камара, тъй като делото поставя важен въпрос по тълкуването и прилагането на Конвенцията.

2. Мотиви на Съда

С оглед предмета на делото и становищата на страните Съдът излага мотиви по отношение на следните въпроси: критерии за преценка относно това дали първото производство е било наказателно, практика на Съда по отношение на „двойни“ производства (dual proceedings), общи заключения на Съда, прилагане на общите заключения спрямо фактите по настоящото дело.

А) Критерии за преценка относно наказателния характер на първото производство

По отношение на това дали се налага промяна относно критериите, по които да се преценява наказателният характер на едно производство, Съдът намира, че не следва да се отклонява от мотивите на решението Золотухин срещу Русия. В тази връзка Съдът постановява, че за определяне на наказателния характер на едно производство продължават да се прилагат критериите, развити в делото Енгел (виж параграф 107 от решението по настоящото дело).

Б) Практика на Съда по отношение на „двойни“ производства (Idem)

В решението по делото Золотухин Съдът намира, че преценката за това дали две производства засягат едно и също нарушение (деяние) следва да се прави на основата на фактите по делото. Забраната се отнася до второ наказателно производство за нарушение, което произтича от идентични факти или от факти, които по същество са същите. Золотухин също така набляга на необходимостта от окончателност на първото производство, както и на приетото тълкуване на чл. 4 от Протокол 7, че забраната е изобщо да се провежда второ производство, независимо дали то стига до съд или завършва с присъда (виж параграфи 108-111 от решението).

По-нататък Съдът разглежда подробно практиката си по отношение на това кога съществуването на паралелни производства е в нарушение на чл. 4 от Протокол 7 и кога те трябва да се считат като част от една цялостна система за санкциониране на правонарушителя. Във връзка с това  Съдът разглежда четири категории дела от практиката си, подробно отразени в параграфи 112-116 от решението.

В) Заключения на Съда

Съдът подчертава, че за деянията, преследвани и по наказателен, и по административен път, най-сигурният начин да се спази чл. 4 от Протокол № 7 е възможността в подходящ етап да се осигури обединяването на двете производства в едно, което да позволи паралелните направления на правното регулиране на съответното поведение да се свържат и обществената необходимост да се санкционират различни аспекти на едно деяние да може да бъде удовлетворена в рамките на едно производство.

В същото време обаче чл. 4 от Протокол № 7 не изключва провеждането на „двойни“ производства, при условие, че са изпълнени определени предпоставки. Съдът се позовава на заключенията на норвежките власти и съд, че едно правноукоримо поведение може да се санкционира едновременно чрез средствата на административното право и процес и чрез средствата на наказателната санкция. Двете производства преследват различни цели, като административното цели заплащане на дължимия данък и покриване на разходите на държавата по събирането му в резултат на неправомерното поведение на жалбоподателя, а наказателното производство цели наказване и съдържа доказване на елемента измама (виж параграфи 144-146). Въпросните двойни производства обаче трябва да са „достатъчно тясно свързани както по същество, така и във времето“. С други думи трябва да се покаже, че те са обединени по начин, така че да образуват едно цяло. Това означава, че: i) преследваните цели и средствата, използвани за постигането им, трябва да се допълват по същество и да бъдат свързани във времето и ii) възможните последици от така организираното правно регулиране на въпросното поведение следва да бъде пропорционални и предвидими по отношение на засегнатите лица.

Съдът предлага тест, съгласно който да се извършва преценката за това има ли достатъчно тясна връзка по същество между двете производства (параграфи 130-134 от решението): 

- дали различните производства преследват допълващи се цели и по този начин засягат не само in abstracto, а също и in concreto, различни аспекти на общественоопасното деяние;   

- дали едновременното съществуване на въпросните производства е предвидим резултат както по закон, така и на практика, от извършването на едно деяние (idem);  

- дали съответното производство се провежда по начин, че да се избегне, доколкото е възможно, дублиране при събирането и оценката на доказателствата, най-вече чрез адекватно сътрудничество между различните компетентни органи, така че установените факти от първото производство да бъдат използвани и във второто;       

- и преди всичко дали наложената санкция в производството, което първо е станало окончателно, е взета предвид в производството, което е станало окончателно последно, така че да се предотврати рискът засегнатото лице в крайна сметка да поеме прекомерна тежест; този риск е най-малко вероятно да присъства там, където има установен механизъм, който гарантира, че общият размер на наложените наказания е пропорционален.        

По отношение на изискването двете производства да са свързани във времето, Съдът указва следното (параграф 134):

- връзка във времето не означава, че двете производства следва да бъдат проведени едновременно от началото до края; държавите трябва да имат възможност да избират дали производствата да се провеждат последователно, в случаи, когато това е необходимо с цел ефективност и правилно правораздаване, преследват различни обществени цели и в резултат на това жалбоподателят не е понесъл непропорционална тежест.;

- при всички случаи връзка във времето винаги трябва да присъства;

- връзката във времето трябва да е достатъчно кратка, за да бъде защитено лицето и то да не бъде подлагано на несигурност и забавяне, както и да му се осигури защита от прекалено дълги производства; колкото по-слаба е връзката във времето, толкова по-голяма е тежестта върху държавата да обясни и да оправдае всяко забавяне, дължащо се на нейните действия в производството.

Г) Прилагане на така установените принципи към фактите по конкретното дело

Съгласно така установените принципи Съдът намира по отношение на първия жалбоподател, че първото производство (по налагане на данъчната санкция) е било наказателно по своя характер; че двете производства са се водили за едни и същи общественоопасни деяния (нарушения) (idem), че не е необходимо Съдът да преценява кога първото производство е станало окончателно, тъй като той при всички случаи намира, че двете производства са били достатъчно свързани по същество и време.

По-конкретно Съдът постановява, че няма нищо укорително в това да се противодейства на едно противоправно поведение (неплащане на данъци) по един цялостен начин със средствата както на административното, така и на наказателното право и процес, нито пък има нещо укорително в това норвежките власти да образуват и наказателно производство за извършеното общественоопасно деяние. На следващо място Съдът посочва, че провеждането на двете производства е било предвидимо за жалбоподателя. Съдът продължава, като установява, че административното и наказателното производство са били водени паралелно, но са били взаимосвързани. В заключение и въз основа на представените факти Съдът не намира индикации първият жалбоподател да е претърпял непропорционални вреди или несправедливост в резултат на така дадения цялостен правен отговор към извършеното от него нарушение. Съдът е убеден, че въпреки различните наказания, наложени от два отделни органа в различни производства, все пак има достатъчно тясна връзка между тях, както по същество, така и във времето, за да могат да бъдат разглеждани като част от една цялостна система от наказания съгласно норвежкото право за извършеното правонарушение.

По отношение на втория жалбоподател, Съдът постановява подобни мотиви, като се спира по-подробно на връзката между двете производства във времето, тъй като второто производство е продължило по-дълго време. Съдът намира обаче че производството е продължило по-дълго поради причини у жалбоподателя. Освен това Съдът посочва като релевантни фактът, че в двете производства властите са сътрудничили по отношение на събирането и преценката на доказателствата, както и че наложената данъчна санкция е взета предвид при определяне на наказанието след постановяване на присъдата.

3. Заключение

В заключение, Съдът не намира нарушение на чл. 4 от Протокол 7 от Конвенцията.