Номер на жалба: 54833/07

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (П1-1) Защита на собствеността

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 54833/07
Тодорка Петрова ДИМИТРОВА и други
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ на 3 ноември 2016 г. в състав:

          Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,
          Ерик Мьозе (Erik Møse),
          Кханлар Хаджиев (Khanlar Hajiyev),
          Андре Поточки (André Potocki),
          Йонко Грозев (Yonko Grozev),
          Шифра О’Лиъри (Síofra O’Leary),
          Карло Ранцони (Carlo Ranzoni), съдии,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,

Като взе предвид горната жалба, подадена на 30 ноември 2007 г.,

Като взе предвид становището, представено от Правителството ответник и становището, представено в отговор от жалбоподателите,

След проведено заседание, постанови както следва:

ФАКТИТЕ

1.  Жалбоподателите са български граждани. Техните данни са посочени в приложението. Жалбоподателите се представляват от г-н М. Екимджиев и г-жа М. Черничерска, адвокати, практикуващи в Пловдив. Една от жалбоподателките  е починала през 2010 г. и нейните наследници, чиито имена също са посочени в приложението, изразяват желание да продължат производството вместо нея.

2.  Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа Л. Гюрова от Министерство на правосъдието.

А.  Обстоятелствата по делото

3.  Фактите по делото, както са представени от страните, могат да бъдат обобщени по следния начин.

1.  Реституция на собствеността на жалбоподателите и производство rei vindicatio

4.  Наследодател на жалбоподателите е притежавал земеделска земя в покрайнините на София, която е колективизирана през 50-те години на 20 век. Първоначално тя се управлява от земеделска кооперация, но по-късно заедно с друга земя, се предоставя на държавни филмови студия и става част от  тъй наречения “Национален филмов център Бояна”. В началото на 90-те години на 20 век държавното предприятие, което управлява тези съоръжения, е преобразувано в държавно дружество, първоначално наречено „Бояна Филм“ ЕАД, а след приватизацията си през 2007 г. – „Ню Бояна Филм“ АД.

5.  След приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през 1991 г., който при определени условия предвижда възстановяване на права на собственост върху земеделска земя, на 14 март 1993 г. компетентният орган, който се занимава с реституцията - местната поземлена комисия - приема, че жалбоподателите имат право на възстановяване в на целия парцел на техния предшественик, с обща площ от 4 900 кв. м.

6.  През 1996 г. жалбоподателите предявяват ревандикационен иск срещу „Бояна Филм“ ЕАД. На 14 октомври 1998 г. Софийски районен съд удовлетворява частично иска и осъжда дружеството да предаде собствеността на   2830 кв.м от парцела. Той намира, че дружеството не притежава останалата част от земята, която е била заета от улица. Националният съд отбелязва, че правата на собственост на жалбоподателите са възстановени по силата на решението от 14 март 1993 г., докато дружеството, което не представя становище пред него, не успява да докаже, че притежава земята въз основа на валидни правни основания.

7.  Решението на Софийски районен съд, тъй като не е обжалвано, влиза в сила на 14 юли 1999 г.

8.  На 20 декември 1999 г. поземлената комисията издава друго решение, с което възстановява правата на собственост на жалбоподателите по отношение на 2 830 кв.м. от оригиналния им парцел и отказва реституция по отношение на останалата част. Жалбоподателите не обжалват това решение.

9.  През 2000 г. те завеждат изпълнително производство срещу „Бояна Филм“ ЕАД, с което искат изпълнение на решението от 14 октомври 1998 г. На два пъти, през август 2000 г. и декември 2002 г., съдия-изпълнител официално предава владението на парцела на жалбоподателите, като отбелязва границите му с колчета, забити в земята, и отстранява дружеството. Всеки път обаче дружеството премахва колчетата и продължава да ползва земята, която остава в оградената територия на филмовите студия.

2.  Други производства

10.  Със заповед от 7 декември 2001 г. районният кмет разпорежда гореописаният парцел да се регистрира в кадастралните планове като собственост на жалбоподателите. През 2003 г. „Бояна Филм“ ЕАД оспорва тази заповед пред съда. Последвалото производство продължава до 31 януари 2012 г., като съдилищата отхвърлят оспорването на дружеството и намират по-конкретно, че тъй като решението от 14 октомври 1998 г. вече е признало правото на собственост на жалбоподателите върху въпросния парцел, предложеното изменение на кадастралния план е законно.

11.  През 2007 г. дружеството, вече наименувано „Ню Бояна Филм“ АД, завежда съдебно производство срещу жалбоподателите като иска да се обяви, че то е собственик на спорния парцел. След като се уверява въз основа на експертизи, че претендираният парцел е идентичен с този, който е бил предмет на предишното производство между същите страни, Софийски районен съд констатира в решение от 25 февруари 2009 г., че искът е недопустим, тъй като въпросът вече е решен със силата на пресъдено нещо. Решението влиза в сила на 20 януари 2010 г.

12.  През декември 2010 г. органът, отговорен за поддържането на кадастралните планове - Агенцията по геодезия, картография и кадастър - приема нов план за района, посочвайки жалбоподателите като собствениците на въпросния парцел. „Ню Бояна Филм“ АД подава молба планът да бъде изменен, за да се посочи, че собствеността на парцела е “предмет на спор”. Неговата молба е удовлетворена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията от 11 февруари 2011 г. Жалбоподателите оспорват тази заповед успешно, като националните съдилища посочват в своите решения, че собствеността на парцела не е “предмет на спор”, по-конкретно тъй като производството във връзка с изменения на кадастралния план, описано в параграф 10 по-горе, не е определящо за каквито и да е права на собственост на страните. Окончателното решение в тази серия от производства се постановява на 15 юли 2013 г. През ноември 2013 г. представителят на жалбоподателите е информиран, че кадастралните планове са изменени в съответствие с констатациите на съдилищата.

Б. Приложимо вътрешно право и практика

1.  Граждански процесуален кодекс

13.  Чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс от 1952 г., в сила до 1 март 2008 г., предвижда, че в контекста на изпълнително производство, когато на лице е наредено да предаде недвижимо имущество, съдия-изпълнител отстранява това лице от имота, ако е необходимо принудително, и официално въвежда във владение взискателя. Съгласно чл. 418 ако изваденото от владение лице самоволно си възвърне владението върху имота, то трябва отново да бъде отстранено. Изрично е отбелязано, че в такъв случай лицето, отговорно за незаконно придобиване на владение, може да носи също наказателна отговорност по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс.

14.  Подобни разпоредби се съдържат в чл. 522, ал. 1 и чл. 525 от актуалния Граждански процесуален кодекс.

2.  Наказателен кодекс

15.  Съгласно чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс от 1968 г. самоволното заемане от лице на недвижим имот, от чието владение е отстраненo по надлежен ред, е престъпление. Престъплението се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба. Престъплението може да бъде извършено от представител на съответното лице (Решение № 248 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1302/2011 г., II н. о., НК).

3.  Закон за собствеността от 1951 г.

16.  Съгласно чл. 109, ал. 1 от този закон собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на собственост.

17.  В тълкувателно решение от 1985 г. (Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК) бившият Върховен съд обяснява, че такъв иск (actio negatoria) осигурява защита срещу неоправдана намеса - пряка или косвена - която би могла да попречи на собственика да използва своята собственост в пълна степен. Той посочва, че искът може да се използва за деклариране на такава намеса за неправомерна и да наложи на въпросните лица да я спрат и да отстранят въздействието ѝ.

18.  В редица случаи националните съдилища, които разглеждат искове по чл. 109, ал. 1, разпореждат на ответниците да премахнат построени от тях огради, които затрудняват достъпа на ищците до собствените им имоти (например Решение № 229 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 511/2008 г., I г. о., ГК; Решение № 37 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4245/2013 г., I г. о., ГК; и Решение № 74 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6580/2013 г., II г. о., ГК).

4.  Закон за задълженията и договорите от 1950 г.

19.  Чл. 59 от закона е общата разпоредба за неоснователно обогатяване. Имало е позовавания на него в редица случаи, свързани с незаконно възпрепятстване на ефективното упражняване на правото на собственост на ищец, а съдилищата по правило присъждат като обезщетение за вреди доказаното за “пазарен наем” за имуществото за разглеждания период (наред с много други, Решение № 1415 от 23.VIII.1995 г. по гр. д. № 1519/95 г., IV г. о.; Решение № 1937 от 24.XI.1995 г. по гр. д. № 2368/94 г., IV г. о.; Решение № 4 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5382/2007 г., II г. о.; Решение № 90 от 8.07.2009 г. на ВКС по т. д. 3/2009 г., I г. о., ГК; и Решение № 122 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2011 г., IV г. о.).

ОПЛАКВАНИЯ

20.  Жалбоподателите се оплакват по чл. 6 § 1 от Конвенцията, че при приемането за разглеждане на иска на „Ню Бояна Филм“ АД за собствеността на спорния имот, описан в параграф 11 по-горе, националните съдилища са действали в нарушение на принципа на правна сигурност и зачитане на - силата на пресъдено нещо на окончателни съдебни решения.

21.  Те също се оплакват, като се позовават на чл. 6 § 1 и чл. 13 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1, че не са могли да влязат във владение на своя парцел в съответствие с решението на съда от 14 октомври 1998 г. и са били поставени в ситуация на продължителна несигурност по отношение на техните права на собственост.

ПРАВОТО

I. Предварителен въпрос

22.  Една от жалбоподателите, г-жа Величка Петрова Стоянова, почива през 2010 г., и нейните наследници г-жа Бойка Бориславова Ангелова и Петър Бориславов Тодоров, изразяват желание да поддържат жалбата от нейно име (вж. параграф 1 по-горе и приложението). Не се оспорва, че те имат право да го направят и Съдът не вижда причина да приеме друго (вж., наред с други, Streltsov and other “Novocherkassk military pensioners” cases v. Russia, № 8549/06 и др., § 36, 29 юли 2010 г.).

Б. Оплаквания по чл. 6 § 1 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1

23.  Жалбоподателите повдигат оплаквания по чл. 6 § 1 и чл. 13 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1 (вж. параграфи 20-21 по-горе). Съдът счита, че е достатъчно да разгледа оплакванията по чл. 6 § 1 и чл. 1 от Протокол № 1.

Чл. 6 § 1 от Конвенцията в приложимите си части гласи:

"Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения..., има право на справедливо ... гледане ... от ... съд ..."

Чл. 1 от Протокол № 1 гласи:

"Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби."

1.  Аргументи на страните

24.  Правителството оспорва оплакванията като посочва, че в съдебното производство, след решението от 14 октомври 1998 г., националните съдилища надлежно взимат под внимание това решение и неговата задължителна сила за страните и не поставят под въпрос неговата стабилност и окончателност. Правителството счита, че нито едно от съдебните производства, образувани след решението от 14 октомври 1998 г., не е попречило ефективно на жалбоподателите да ползват своите притежания, и твърди, че държавата не може да бъде държана отговорна за отказа на „Бояна Филм“ ЕАД, по-късно „Ню Бояна Филм“ АД, да приеме решението и неговата задължителна сила. Правителството също посочва, че държавата е създала ефективна правна рамка, целяща да гарантира правото на собственост, която жалбоподателите не са използвали адекватно, по-конкретно защото не са потърсили наказателно преследването на лицата, отговорни за извършването на деяние, наказуемо по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс, и не са предявили иск за обезщетение.

25.  Жалбоподателите не са съгласни и твърдят, че начинът, по който националните съдилища са разгледали производствата, образувани от „Бояна Филм“ ЕАД означава, че на дружеството е било “позволено” да избегне изпълнението на решението от 14 октомври 1998 г. и системно да злоупотребява с правата си. Те считат, изпълнителното производство, инициирано от тях след това решение (вж. параграф 9 по-горе), се оказало неефективно и последващото производство е затруднило всеки опит от тяхна страна да използват парцела, тъй като се счита, че е повдигнат “спор” по отношение на собствеността на парцела. Така жалбоподателите достигат до извода, че държавата не е изпълнила позитивните си задължения по чл. 1 от Протокол № 1 да защити правото им на собственост, както е описано например в решенията на Съда по делата Kotov v. Russia [GC] (№ 54522/00, § 3 април 2012 г.), и Ceni v. Italy (№ 25376/06, 4 февруари 2014 г.).

2.  Преценката на Съда

(а) Оплакване във връзка с действието res judicata на решението от 14 октомври 1998 г.

26.  Както Съдът заявява в предходни случаи, правото на справедлив процес по чл. 6 § 1 от Конвенцията, тълкувано в светлината на принципите за върховенство на закона и правна сигурност, включва изискването когато съдилищата се произнесат окончателно по определен спор, тяхното решение да не се поставя под въпрос (вж. Brumarescu v. Romania [GC], № 28342/95, § 61, ЕСПЧ 1999VII, и Кехая и други срещу България, № 47797/99 и 68698/01, § 61, 12 януари 2006 г.).

27.  В конкретния случай „Ню Бояна Филм“ АД предявява иск, с който оспорва правата на собственост на жалбоподателите - въпрос, който вече е разрешен със съдебното решение от 14 октомври 1998 г. след производство между страните (вж. параграф 11 по-горе). Софийският районен съд, който разглежда делото на първа инстанция, не събира доказателства по съществото на иска на дружеството, а само се уверява въз основа на експертизи, че този иск се отнася до същия парцел. Неговите констатации са потвърдени при обжалване (вж. параграф 11 по-горе). Съдът не приема твърдението на жалбоподателите, че самият факт, че националните съдилища образуват въпросното производство, нарушава принципа за res judicata, тъй като тези съдилища са длъжни да разгледат иска на дружеството, предвид неговото собствено право на достъп до съд, дори само за да се произнесат по допустимостта на иска. Освен това съдилищата обявяват иска за недопустим именно защото поставеният въпрос вече е разрешен със силата на пресъдено нещо.

28.  Следователно това оплакване е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

(б) Оплакване относно невъзможността на жалбоподателите да влязат във владение на своя парцел

29.  Това оплакване трябва да се разглежда по чл. 1 от Протокол № 1 (вж. параграф 23 по-горе).

30.  В решението от 14 октомври 1998 г. районният съд осъжда „Бояна Филм“ ЕАД да предаде владението на парцел с размер 2 830 кв.м. на жалбоподателите, които са признати за негови собственици (вж. параграф 6 по-горе). Все пак, въпреки че това решение става окончателно през юли 1999 г. (вж. параграф 7 по-горе), жалбоподателите не са могли да влязат във владение на парцела, тъй като той остава в оградената територия на филмовите студия.

31.  Жалбоподателите твърдят, че тази ситуация се дължи на неизпълнение от страна на държавата на позитивните ѝ задължения по чл. 1 от Протокол № 1 да защити правото им на собственост срещу частно дружество. В същото време изглежда, че те се оплакват също, че държавните органи са пряко отговорни, защото както се твърди те “са позволили” на дружеството да избегне изпълнение и системно да злоупотребява с правата си (вж. параграф 25 по-горе).

32.  Що се отнася до пряката отговорност от страна на държавните органи, Съдът отбелязва, че по искане на жалбоподателите през 2000 г. съдебен изпълнител започва изпълнителното производство и на два пъти официално прехвърля владението на жалбоподателите, като отстранява дружеството от парцела в съответствие с процедурата, предвидена в приложимите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (вж. параграфи 9 и 13 по-горе). Както Правителството отбелязва (вж. параграф 24 по-горе), държавата не може да носи пряка отговорност за последващ отказ на дружеството да предостави на жалбоподателите достъп до парцела.

33.  Освен това Съдът не може да приеме аргумента на жалбоподателите (вж. параграф 20 по-горе), че в образуваните след решението от 14 октомври 1998 г. производства от „Бояна Филм“ ЕАД или жалбоподателите , националните съдилища са отговорни за възпрепятстването на ефективното ползване от жалбоподателите на техните притежания. Производството, в което дружеството и жалбоподателите оспорват измененията в съответните кадастрални планове, описани в параграфи 10 и 12 по-горе, не включва оспорване на правата на собственост на жалбоподателите, ясно установени в решението от 14 октомври 1998 г. Това е изрично отбелязано от националните съдилища (вж. параграф 12 по-горе). Съответно фактът, че това производство е висящо, не би могло да възпрепятства стремежа на жалбоподателите да ползват и извличат ползи  от своя парцел. Що се отнася до производството, в което дружеството иска да се установи, че то е собственик на въпросния парцел (вж. параграф 11 по-горе), Съдът вече е отбеляза, че то е прекратено с оглед на решението от 14 октомври 1998 г. Може да се твърди, че това производство води до “спор”кой притежава парцела на жалбоподателите, евентуално поставяйки жалбоподателите в ситуация на несигурност и възпрепятствайки каквато и да е продажба на земята. Националните съдилища обаче не могат да бъдат държани отговорни за това, защото както вече беше посочено (вж. параграф 27 по-горе), те не могат да откажат да разгледат допустимостта на иска на дружеството. Във всеки случай няма причина да се заключи, че съдилищата толерират или “позволяват” злоупотреба от страна на „Бояна Филм“ ЕАД, засягаща правата на жалбоподателите, както те твърдят (вж. параграф 25 по-горе).

34.  С оглед на гореизложеното Съдът заключва, че държавните органи не могат да бъдат държани пряко отговорни за невъзможността на жалбоподателите да се ползват от своите притежания. Следователно остава да се определи алтернативно, дали държавата не е изпълнила позитивните си задължения да осигури защита на жалбоподателите във връзка с действията на частно дружество, а именно „Бояна Филм“ ЕАД.

35.  Съдът наскоро определи позитивните задълженията на държавите по чл. 1 от Протокол № 1 в случая Kotov (цитиран по-горе, §§ 109-15, с допълнителни препратки), приемайки по-конкретно (в § 113), че:

“[к]огато намеса в правото на мирно ползване на притежанията е извършена от частно лице, за държавата възниква позитивно задължение да гарантира в рамките на своето вътрешно законодателство, че правата на собственост са достатъчно защитени от закона и че са предоставени адекватни средства за защита, с които пострадалият от намесата може да търси защита на правата си, включително, когато е уместно, като претендира обезщетение за вреди по отношение на претърпени загуби.”

36.  В настоящия случай, въпреки че на два пъти е законно отстранявано от парцела, чието притежание е било официално прехвърлено на жалбоподателите, „Бояна Филм“ ЕАД отказва на жалбоподателите достъп до него, като го задържа в рамките оградената територия на филмовите студия (вж. параграф 9 по-горе).

37.  Доколкото достъпът на жалбоподателите до парцела е възпрепятстван от съществуващата ограда, жалбоподателите са могли да потърсят съдебна заповед за нейното отстраняване чрез actio negatoria, както е предвидено в чл. 109, ал. 1 от Закона за собствеността. Нищо не предполага, че подобен иск би бил неефективен, и собственици, чиито достъп до техни имоти е бил възпрепятстван от огради, са го използвали успешно (вж. параграфи 16-18 по-горе). Жалбоподателите обаче остават напълно пасивни в това отношение.

38.  Освен това вътрешното право предвижда други възможности за изпълнение на съдебното решение от 14 октомври 1998 г. Лицата, отговорни за възпрепятстване достъпа на жалбоподателите до техния парцел, може да понесат наказателна отговорност по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс, който криминализира самоволното заемане от лице на недвижим имот, от чието владение то е било отстранен по надлежен ред (вж. параграф 15 по-горе). Освен това жалбоподателите са могли да търсят обезщетение за вреди в резултат на това, че им е отказана възможността да използват своето имущество, по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (вж. параграф 19 по-горе).

39.  Съдът не вижда причина да се съмнява, че описаните по-горе правни възможности могат по принцип да предоставят адекватна защита на жалбоподателите, както се изисква по чл. 1 от Протокол № 1. Actio negatoria би могъл да осигури на жалбоподателите достъп до техния парцел. Наказателна отговорност от страна на лицата, отговорни за възпрепятстване достъпа на жалбоподателите, е могла допълнително да накара ръководството на дружеството да изпълни решението от 14 октомври 1998 г. Накрая, възможността да предяват иск за обезщетение за вреди, е могла да обезщети жалбоподателите за претърпени загуби. Жалбоподателите не оспорват ефективността на практика на въпросните средства за защита и не твърдят, че те по някаква причина не са били достъпни за тях.

40.  С оглед на това Съдът не вижда причина да се съмнява в адекватността и ефективността на националната правна система да защити правата на собственост на жалбоподателите. Следователно държавата-ответник е спазила своите позитивни задължения по чл. 1 от Протокол № 1, така както са описани по-горе.

41.  Следователно Съдът намира, че настоящото оплакване е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

По тези съображения Съдът единодушно

Приема, че наследниците на покойната жалбоподателка, както са посочени в приложението, имат активна процесуална легитимация да поддържат производството вместо нея;

Обявява жалбата за недопустима.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 24 ноември 2016 г.

  Милан Бласко                                                               Ангелика Нусбергер
заместник-секретар                                                               председател

Приложение

1.        Тодорка Петрова ДИМИТРОВА, родена през 1936 г., живее в София;

2.        Милена Григорова БОГДАНОВА-КИРИЛОВА, родена през 1964 г., живее в София;

3.        Виолета Петрова КУКЕВА, родена през 1941 г., живее в София;

4.        Капка Григорова ПЕШКАЛОВА, родена през 1951 г., живее в София;

5.        Емилия Борисова РАНГЕЛОВА, родена през 1950 г., живее в София;

6.        Цветанка Христова СТОЯНОВА, родена през 1930 г., живее в София;

7.        Величка Петрова СТОЯНОВА, родена през 1933 г., починала през 2010 г., нейните наследници са Бойка Бориславова АНГЕЛОВА и Петър Бориславов ТОДОРОВ.

Дата на постановяване: 3.11.2016 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-169265