Номер на жалба: 55388/10

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 8) Право на зачитане на личния и семейния живот, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (Чл. 3) Унизително отношение, (Чл. 13) Ефикасни правни средства, (Чл. 6-2) Презумпция за невинност, (Чл. 8-1) Неприкосновеност на жилището, (Чл. 8-2) Предвидено от закона

По делото Стоянов и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:  

          Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,
          Гана Юдкивска (Ganna Yudkivska),
          Кханлар Хаджиев (Khanlar Hajiyev),
          Андре Потоцки (André Potocki),
          Йонко Грозев (Yonko Grozev),
          Шифра О’Лири (Síofra O’Leary),
          Мартинш Митс (Mārtiņš Mits), съдии,
и Клаудия Вестердик, секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 1 март 2016 г.,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРАТА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 55388/10) срещу Република България в Съда на 9 август 2010 г. на основание чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от десет български граждани, г-н Пламен Стоянов, съпругата му, г-жа Петранка Стоянова и двамата им синове, г-н Пламен Пламенов Стоянов и г-н Димитър Стоянов, г-н Йордан Стоянов, приятелката му, г-жа Антония Иванова и двете им дъщери, г-ца Емилия Стоянова и г-ца Моника Стоянова, г-н Веселин Стоянов, най-големият син на г-н Йордан Стоянов и г-жа Цонка Цанева, бивша съпруга на г-н Йордан Стоянов, както и десет дружества, учредени съгласно българското законодателство, контролирани или управлявани от господата Пламен и Йордан Стоянови („жалбоподателите“). Имената на жалбоподателите физически лица, съответните им рождени дати и фирмените наименования на жалбоподателите юридически лица присъстват в приложението към настоящото решение.

2.  Жалбоподателите се представляват от г-н Екимджиев и г-жа С. Стефанова, адвокати, практикуващи в гр. Пловдив. Българското правителство („Правителството“) се представлява от правителствения агент г-жа М. Димова от Министерството на правосъдието.

3. Братята Пламен и Йордан Стоянови и други шест членове на съответните им семейства твърдят, че са били подложени на унизително отношение при влизането на полицията в техните жилища и че са жертва на нарушение на правото им на неприкосновеност на жилището и на личния живот. Братята Пламен и Йордан Стоянови също твърдят, че не са информирани своевременно за причината за тяхното задържане, че не са разполагали с право на обезщетение за ареста си, извършен според тях в нарушение на чл. 5 от Конвенцията, и че тяхното право на презумпция за невиновност и добра репутация са нарушени от изказванията на различни политици. Накрая, всички жалбоподатели се оплакват от наложените им от съдилищата обезпечителни мерки спрямо имуществото им и от липсата на вътрешноправни средства за защита за отстраняване на твърдените нарушения на отделните разпоредби на Конвенцията.

4.  На 19 декември 2012 г. Правителството е уведомено за жалбата.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

A. Операция „Октопод“ и арестът на Пламен и Йордан Стоянови

5.  Рано сутринта на 10 февруари 2010 г. специалните части към Министерство на вътрешните работи започват мащабна акция за задържането на членове на група от мафиотски тип, заподозрени в организирането и ръководенето на голяма мрежа за проституция и участие в различни случаи на изнудване, присвояване на публични средства, рекет, данъчни измами и пране на пари. Операцията е наречена „Октопод“ и получава широк медиен отзвук. Някои от екипите за намеса към министерството са придружавани от оператори и фотографи при арестуването на различни лица, заподозрени, че принадлежат към тази престъпна организация. Редица снимки на арестуваните лица са публикувани в печатните издания и уебсайтове.   

6.  На 10 февруари 2010 г., към 6:30 ч., първата група за намеса към Министерството на вътрешните работи, състояща се от няколко маскирани и тежко въоръжени агенти, отива пред къщата, в която живеят г-н Йордан Стоянов, приятелката му, г-жа Антония Иванова, двете им малолетни дъщери, Емилия и Моника, и най-големият син на семейството, Веселин, който към момента на събитията е осемнадесетгодишен.

7.  Йордан Стоянов излага следното: събужда се от подозрителен шум; слиза на първия етаж на къщата, отваря прозореца, който гледа към градината и вижда маскиран полицай, който е насочил оръжието си към него; чува викове: „Полиция“, „Не мърдай“, „На земята“, „Отваряй“; след това ляга на земята и казва на полицейските служители, че в къщата има деца; полицай, който влиза през прозореца, му слага белезници. Жалбоподателят уточнява, че е бил напълно гол.

8.  Йордан Стоянов допълва, че други полицейски служители, маскирани и въоръжени, са влезли през вратата на къщата, качили са се по стълбите и са влезли в стаята на приятелката му и на двете им дъщери, на две и на четири години. Антония Иванова обяснява, че децата й се събуждат внезапно от виковете на въоръжените мъже и се сгушват до нея. И трите са изплашени от маскираните и въоръжени мъже. Полицаите влизат в стаята на най-големия син на Йордан Стоянов - Веселин, обездвижват го принудително и му поставят белезници.  

9.  След един час на партньорката и двете дъщери на Йордан Стоянов се разрешава да напуснат семейното жилище, за да отидат при роднина. Йордан Стоянов, който все още е бил гол и с белезници, се скрива зад врата, за да не го видят дъщерите му. При излизането им от къщата няколко полицейски служители насочват оръжията си към двете деца и майка им. 

10.  Междувременно втори полицейски екип за намеса влиза в сградата, където се намира апартаментът на Пламен Стоянов. Последният, вече събуден от телефонното обаждане на партньорката на брат си, е задържан във входа на жилището си, обездвижен е и са му поставени белезници. Полицаите, придружавани от оператор, влизат в апартамента и събуждат съпругата му, Петранка Стоянова, и малкия им син, Пламен, по онова време единадесетгодишен. Детето е в състояние на шок. Пламен Стоянов, който е по бельо и носи белезници, е сниман.

11.  След известно време на сина на Пламен Стоянов се разрешава да излезе от апартамента, за да отиде на училище, което се намира точно срещу жилището.

12.  Жалбоподателите посочват, че са силно повлияни от нахлуването на полицията в жилищата.  

13.  Г-жа Петранка Стоянова, съпруга на Пламен Стоянов, обяснява, че след въпросните събития има проблеми със съня, страхува се да излиза сама, бои се за децата си и са й предписани успокоителни.

14.  Тя уточнява, че се налага да се консултира с детски психолог, защото е разтревожена от поведението на малолетния си син, Пламен. След задържането на баща му момчето се затваря в себе си, отказва да ходи на училище, не може да спи през нощта и често се крие под леглото си през деня. Лекарите му предписват мелатонин за регулиране на съня. 

15.  Г-жа Антония Иванова, приятелка на Йордан Стоянов, твърди, че спи много зле след задържането на приятеля й и че се буди при най-малкия шум. Двете й малолетни дъщери, Емилия и Моника, са силно повлияни от събитията, страхуват се от повторното връщане на полицаите и я питат дали родителите им са почтени хора.

16.  Големият син на Йордан Стоянов, Веселин, два пъти посещава психотерапевт. Той страда от тревожност и нарушения на съня.

Б. Претърсване на жилищата на Пламен и Йордан Стоянови

17.  Пак на 10 февруари 2010 г., между 6:30 и 9:00 часа, разследващ полицай претърсва апартамента на Пламен Стоянов без предварителното разрешение от съдия. Г-н Пламен Стоянов е подпомаган от адвоката си и претърсването се извършва в присъствието на двама свидетели и вещо лице. Жалбоподателят представя пред Съда протокола, съставен от полицейския служител по този повод. Формулярът на протокола съдържа стандартно изречение, приканващо собственика на жилището, в случая Пламен Стоянов, да предостави на полицаите всички предмети, документи или информационни системи, които съдържат информация, свързана с текущото наказателно разследване, водено от Националната следствена служба. 

18.  В апартамента разследващият полицай открива и изземва три мобилни телефона, три лаптопа, два пистолета и боеприпаси за тях. Жалбоподателят предоставя разрешителното си за притежание на оръжие.

19.  По същия начин, след задържането на Йордан Стоянов полицаите извършват претърсване и на неговия дом. Никоя от страните не представя протокола, съставен след претърсването. От другите документи по преписката става ясно, че полицаите не са разполагали с предварително разрешение от съдия за извършване на претърсването.

20.  Г-н Йордан Стоянов посочва, че полицейските служители го водят във всяка една стая от къщата му, ровили са навсякъде и са хвърляли всички вещи на земята. Полицаите откриват и изземват смарт карти, банковите карти на семейството, оръжията на посочения жалбоподател, компактдискове, съдържащи семейни снимки, преносими компютри и документи. Жалбоподателят твърди, че полицаите са иззели също и ценности като часовника му и златни бижута. Адвокатът на жалбоподателя, който пристига  дома му около 9:00 часа, не е допуснат да влезе и не присъства на претърсването.

21.  На 11 февруари 2010 г. протоколите от претърсванията на семейните жилища на Пламен и Йордан Стоянови са представени за одобрение на двама съдии от Софийския градски съд. С две решения от същия ден съдиите дават одобрението си на предприетите следствени действия.

22.  Приложимата част от решението, в случая касаещо претърсването на жилището на Йордан Стоянов, гласи следното:

« Настоящата процедура се провежда съгласно член 161, алинея 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс. 

Тя се извършва от прокурора по наказателно разследване № 2/10 (...), която изисква одобряването на протокола от 10 февруари 2010 г. за претърсване и изземване, извършени в жилището, намиращо се в София, Кремиковци, ул. „Цар Калоян“, обитавано от Йордан Димитров Стоянов. Като основания за разглежданите действия са представени неотложността на въпросния случай и необходимостта да бъдат открити предмети от съществено значение за гореспоменатото наказателно производство.

Съдът, след като се запозна с въпросната молба, с приложените към нея документи и след като взе предвид разпоредбите на закона, установи следното: 

Молбата е основателна. От преписката по делото става ясно, че е било приложено незабавно следствено действие - в случая, претърсване на въпросното жилище и изземване на предмети, намиращи се в него. Спешността в разглеждания случай произтича от самия характер на наказателното преследване, отнасящо се до престъпление, наказуемо по член 321, алинея 3 във връзка с алинея 1 на същия член и с член 26 от Наказателния кодекс, тъй като  претърсването на съответното жилище и изземването на намиращите се в него предмети са били единствените начини за запазване и събиране на веществени доказателства, отнасящи се до разглежданото наказателно производство. Молбата е подадена в предвидения за това срок. »

23.  Приложимата част от решението, която се отнася до претърсването на жилището на Пламен Стоянов, гласи следното:

« Молбата за одобрение на протокол за претърсване и изземване е подадена от представител на Софийската градска прокуратура, отговарящ за надзора на разглежданото наказателно преследване.

Представеният протокол е съставен от компетентния орган, натоварен с извършването на спешните следствени действия незабавно след получаването на информация за извършването на престъпление. Във връзка със задържането на група лица, обвинени в извършването на тежки криминални престъпления, са извършени допълнителни проверки, свързани с финансовите средства на членовете на групата и следствените органи са открили друга група лица, поставени по-високо в йерархията на криминалните структури, която се занимавала с прането на парите, получени от криминалната дейност, като се използвали законно учредени дружества. Едно от лицата, участващи в последната група, е (...) Пламен Димитров Стоянов, с прякор „Големия Дамбовец“, пряко замесен във фалита на завод Кремиковци чрез две от фирмите си, в договори за замяна и покупка на земи в цялата страна. Следователите незабавно са предприели мерки, целящи локализирането на жилищата, офисите и други сгради, използвани от [Пламен Димитров Стоянов], в които е можело да има предмети, позволяващи да се установят обстоятелствата, свързани с въпросното наказателно разследване. Така е локализирано частно жилище, а именно апартамент №3, намиращ се в София, Кремиковци, блок 33, на първия етаж. От него са иззети: мобилен телефон Нокия (...), мобилен телефон Нокия (...), лаптоп Сони Вайо (...), лаптоп Сони Вайо (...), лаптоп Дел (...), мобилен телефон Верту със СИМ карта на мобилния оператор (...), пистолет Берета (...) с пълнител, съдържащ петнадесет патрона (...), разрешително за носене на оръжие, пистолет Глок (...) с два пълнителя, съдържащи общо тридесет патрона (...), празен пълнител за пистолет Валтер (...). Гореспоменатите предмети са могли да имат връзка с предмета на наказателното разследване и е било необходимо да бъдат иззети с разглежданото следствено действие и за тази цел е съставен протокол. Срещу Пламен Димитров Стоянов е открито наказателно производство за престъпления, наказуеми по член 321, алинея 3 [във връзка с алинея 1 на същия член] от Наказателния кодекс. След откриването на наказателното преследване прокурорът, извършващ надзор над разследването, е внесъл молба за одобрение пред Софийски градски съд.

Предвид тези обстоятелства считам, че са били налице достатъчни основания за извършване на претърсването и изземването на вещи от апартамента (...) без предварително съдебно разрешение за разглежданото следствено действие, което трябва да се счита за спешно. В резултат на това молбата за одобрение следва да бъде приета.»

В. Задържането на Пламен и Йордан Стоянови и наказателните производства срещу тях

24.  Отново на 10 февруари 2010 г. Пламен и Йордан Стоянови са задържани за 24 часа съгласно чл. 63 от Закона за МВР.

25.  След претърсването в съответните им жилища Пламен и Йордан Стоянови са отведени поотделно в помещенията на една от службите на Министерство на вътрешните работи, а след това в сградата на Софийска следствена служба.

26.  В 18:40 ч. Йордан Стоянов, който е подпомаган от адвокат по негов избор, е обвинен в участие в организирана престъпна група, престъпление, наказуемо съгласно чл. 321, ал. 3, т. 2 от Наказателния кодекс (по-долу наричан „НК“), за периода между 1997 г. и 2010 г.

27.  В 19:50 ч. г-н Пламен Стоянов, подпомаган от своя адвокат, е обвинен в извършване на същото престъпление.  

28.  Двете постановления за привличане на обвиняем, издадени от един и същ прокурор, определят лидера и предполагаемите основни членове на въпросната престъпна група, както и действията, в които е обвинена.

29.  Двамата жалбоподатели са разпитани след обвинението, в присъствието на техните адвокати, относно повдигнатите срещу тях обвинения. Те отричат всякакво участие в дейността на въпросната престъпна група.

30.  На 12 февруари 2010 г. Софийският градски съд решава да наложи на двамата жалбоподатели мярка за неотклонение задържане под стража. На 18 февруари 2010 г., като се произнася по жалбата на жалбоподателите, Софийският апелативен съд отменя това решение с мотива, че задържането на двамата жалбоподатели е незаконно поради липсата на основателни причини да бъдат заподозрени за участие в престъпна организация. Апелативният съд разпорежда освобождаването на жалбоподателите.  

31.  На 27 февруари 2014 г. като се произнася по иск, предявен от двамата жалбоподатели, Специализираният наказателен съд, компетентен по въпроса, решава да прекрати наказателното производство. Съдът констатира, че наказателното дело е останало в досъдебна фаза повече от две години от привличането на двамата жалбоподатели като обвиняеми и че прокуратурата не е придвижила процедурата в допълнително предоставения срок.    

Г. Медийното отразяване на операция „Октопод“ и изказванията на различни политици

32.  Операция „Октопод“ привлича вниманието на медиите. В дните след ареста на Пламен и Йордан Стоянови няколко вестника публикуват статии по тази тема. Журналистите често говорят за двамата жалбоподатели, като използват прякора „братята Дамбовци“.   Различни уебсайтове публикуват снимка на г-н Пламен Стоянов с белезници, облечен в тениска и бельо, който седи пред входа на жилището си, пазен от двама въоръжени полицаи. На уебсайта на ежедневника  „Монитор“ споменатата снимка се придружава от следния коментар : „Един от задържаните бе изведен по долни гащи от антимафиотите“.

33.  На 10 февруари 2010 г. министърът на вътрешните работи дава телефонно интервю за сутрешния блок на националната телевизия. Частта от разговора, отнасяща се до случая, гласи следното:

„Водещ: Добър ден, господин министър! Може ли да ми дадете повече информация за арестуваните лица, братята Дамбовци, свързани с [комбината] „Кремиковци“ (...) ? Кои са другите задържани, какво можете да добавите? (...)

Министър : Става дума за изключително добре организирана престъпна група, [действаща] на територията на страната, която е успяла да създаде през последното десетилетие „октопода“, за който говорим днес (...), от измами с ДДС, пране на пари, търговия с влияние и всичко, което е свързано с тази част от Наказателния кодекс. (...).

Водещ: Кой е на върха на тази пирамида?

Министър: За момента не мога да кажа кой стои на върха на пирамидата. Мога да кажа, че всички задържани [лица] снощи и днес са лица, които се намират на високите нива от йерархията на тази престъпна организация. Знаете, че тази сутрин бяха арестувани братята Дамбовци, които бяха на входа и на изхода на [комбинат] „Кремиковци“ през последните години, но също така и „Трактора“, „Марчело“ (...).

Водещ: С какво точно се занимава този „Трактора“, не със земеделие, предполагам? Малко повече информация за него?

Министър: Всички те се занимават с дейностите, които изброих и това са лица, които са упражнявали нужното влияние, за да не се създават проблеми на тази престъпна организация през последните десет години (...)“

34.  Същият ден ежедневникът „Труд“ публикува статия за операцията „Октопод“. Статията цитира, заедно с други, следното изказване на министър-председателя, направено малко по-рано пред журналисти:  

„Убеден съм, че доказателствата, събрани от министъра на вътрешните работи по време на операция „Октопод“, ще издържат пред съдилищата.“  

35.  На 12 февруари 2010 г. преди разглеждането на молбата за задържане в предварителния арест на заподозрените лица, арестувани по време на операция „Октопод“, министърът на вътрешните работи заявява пред журналисти, че са събрани достатъчно доказателства срещу задържаните. Това изказване е публикувано на уебсайта www.mediapool.bg.

36.  На 18 февруари 2010 г. информационният сайт www.news.bg публикува статия, озаглавена „Ц. иска най-малко дванадесет години за октоподите“. Частта от статията, приложима към случая, гласи следното: 

„Евентуална присъда от дванадесет години за „октоподите“ е минимума, който би трябвало да получат [членовете] на такава престъпна организация.

Такова беше мнението, изразено от министъра на вътрешните работи Ц. Ц., цитиран от сайта pro.bg. [Министърът] призова към доверие в българската съдебна система и към надежда за обективно разглеждане на делото пред Апелативния съд. (...) »

37.  На 19 февруари 2010 г. уебсайтът www.vesti.bg публикува статия, в която са цитирани думите на министъра на вътрешните работи, според които братята Пламен и Йордан Стоянови стоят „на входа и на изхода“ на металургичния комбинат „Кремиковци“, тъй като внасяли в него рециклиран метал и изнасяли отпадъците от металургичното производство. По този начин първите двама жалбоподатели „източвали“ предприятието.

38.  На 22 март 2010 г. министърът на вътрешните работи е гост в сутрешната програма на националната телевизия. Водещият му задава въпроси за няколко операции на министерството, целящи разбиването на различни предполагаеми престъпни мрежи. Приканен да коментира последиците от операция „Октопод“, министърът казва следното по повод на братята Пламен и Йордан Стоянови:

„Да вземем, например, братята Дамбовци, които се превърнаха в медийни герои. (...) Те присъстват в полицейските регистри от 1994 година за нанасяне на телесни повреди, през 1995 г. за изнудване и след това за нарушавания на обществения ред. И изведнъж те стават най-почтените хора, които са загрижени за икономическото възстановяване на страната и на комбинат „Кремиковци“. Разбирате, че това е просто смешно. (...) »

39.  Подобни изказвания на министъра са публикувани на 24 февруари и на 2 март 2010 г. от два интернет сайта.  

40.  На 17 май 2010 г. в студиото на сутрешната програма на националната телевизия, в разговор за новите полицейски операции срещу организираната престъпност, министърът на вътрешните работи е поканен от водещия да коментира интервютата, дадени от жалбоподателите, по-конкретно от г-н Пламен Стоянов, във връзка с делото за фалита на металургичния комбинат „Кремиковци“. Приложимата част от преписа на интервюто гласи следното:

„Министър: Наблюдавайки поведението на единия от братята Дамбовци, означава, че се движим в правилната посока, защото тази изнервеност, тази публичност не е присъща за човек, който е чист и е невинен. (...)

Водещ: Дали събраните доказателства ще издържат пред съда?

Министър: Знаете, че при разглеждането на исканията [относно] задържането им, съдът счете, че няма достатъчно доказателства; това не ни прави демотивирани, а ни прави още по-мотивирани и съм убеден, че всичко това, което правим, не само в рамките на разследването срещу братята Дамбовци, но и във връзка с всички други престъпни групи, (...) ще даде резултати. »

41.  Същият ден сайтовете www.dir.bg и www.mediapool.bg публикуват статии които предават тези думи на министъра на вътрешните работи.

Д. Запорът върху имуществото на жалбоподателите в приложение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г. (наричан по-долу „законът от 2005 г.“)

42.  Междувременно, след образуване на наказателното производство срещу Пламен и Йордан Стоянови, комисията, натоварена с прилагането на закона от 2005 г. (наричана по-долу „комисията“) започва процедура по отнемане на имуществото срещу жалбоподателите. В рамките на тази процедура през април 2010 г. комисията прави искане пред компетентните съдилища за налагане на обезпечителни мерки спрямо няколко имота, собственост на жалбоподателите, които може да представляват предмет на бъдещо отнемане съгласно закона от 2005 г. Исканията на комисията се разглеждат между април 2010 г. и март 2011 г. от три съдебни инстанции - Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, които се произнасят без провеждане на съдебни заседания.

43.  Исканията частично се допускат от съдилищата, които налагат различни обезпечителни мерки върху няколко движими и недвижими имота, дружествени дялове в някои дружества и банкови сметки, принадлежащи на Пламен Стоянов, Петранка Стоянова, Димитър Пламен Стоянов, Пламен Пламенов Стоянов, Йордан Стоянов, Веселин Стоянов, Моника Стоянова, Емилия Стоянова, „Екометал Инженеринг“ ЕООД, „СБ-Солид“ ООД и „Екосорс Енерджи“ ЕООД.  

44.  С решения от 5 ноември 2013 г. и от 28 май 2014 г. комисията решава да прекрати процедурите по отнемане срещу жалбоподателите съгласно закона от 2005 г. В резултат на тези решения всички обезпечителни мерки, наложени върху имуществото на жалбоподателите, физически лица и търговски дружества, са свалени със съдебни решения от 12 и 28 ноември 2013 г. и 31 май и 25 септември 2014 г. 

II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И СЪДЕБНА ПРАКТИКА  

A. Наказателнопроцесуален кодекс (по-долу НПК)

45.  Членове 160 до 163 от НПК уреждат провеждането на претърсване и изземване в рамките на наказателното производство. Текстът на тези разпоредби и обобщение на вътрешната съдебна практика за тяхното прилагане могат да бъдат намерени в решението Гуцанови срещу България, № 34529/10, §§59 и 60, ЕСПЧ 2013 г. (извлечения).

Б. Законът от 2005 г. за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (по-долу „законът от 2005 г.“)

46.  Законът от 2005 г. е в сила от март 2005 г. до ноември 2012 г., като след това е заменен през 2012 г. от нов закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Съгласно параграф 5 от преходните разпоредби на новия закон, всички неприключили до влизането в сила на закона процедури за отнемане на имущество се довършват при условията  на закона от 2005 г. Той предвижда мерки и процедури за налагане на запор върху и отнемане на имущество, придобито пряко или непряко от престъпна дейност. Обобщение на приложимите разпоредби на този закон, както и на националната съдебна практика относно тяхното прилагане, могат да се видят в решението по Недялков и други срещу България (реш.), № 663/11, §§ 33-61, 10 септември 2013 г.

47.  Чл. 32 от закона от 2005 г. предвижда, че държавата носи отговорност за вреди, причинени от нейните органи и служители по време  на производството за отнемане на имущество в случаите, предвидени от Закона за отговорността на държавата. В решение от 29 април 2014 г. Върховният касационен съд потвърждава, че отговорността на специализираната комисия за вредите, произтичащи от налагането на обезпечителни мерки върху имуществото, може да бъде потърсена пред граждански съдилища въз основа на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата (Определение № 305 от 29.04.2014г., на ВКС по ч. гр. д. № 2099/2014г., III г.о., ГК). Върховният касационен съд утвърждава тази съдебна практика в решение от 9 юли 2014 г. (Определение № 423 от 9.07.2014г., на ВКС по гр. д. № 3914/2014г., I г.о., ГК).

В.  Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (по-долу наричан Закон за отговорността на държавата)

48.  Обобщение на разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и на приложимата към случая съдебна практика на вътрешните съдилища относно обезщетение за понесените вреди в хода на производство за отнемане на имущество съгласно закона от 2005 г. може да се открие в решението Недялков и други, §§ 62-68,цитирано по-горе.

49.  Чл. 2, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата, в изданието си, което е в сила към момента на събитията, дава възможност на всяко заинтересовано лице да предяви иск за обезщетение за вреди в случай на „незаконно“ задържане, което предполага наличието на решение на националните съдилища, които констатират незаконността на задържането от гледна точка на вътрешното право или оправдават лицето или прекратяват наказателното производство срещу него. Съдебната практика на националните съдилища е обобщена в решенията Канджов срещу България (№ 68294/01, §§ 35-39, 6 ноември 2008 г.) и Бочев срещу България (№ 73481/01, §§ 37-39, 13 ноември 2008 г.).

Г.  Други приложими разпоредби

50.  Приложимото вътрешно право и съдебна практика относно престъплението клевета, са обобщени в решението Гуцанови, §§ 70-74, цитирано по-горе.

ПРАВОТО

I.   ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА  

51.  Осем от жалбоподателите, а именно Пламен Стоянов, Петранка Стоянова, Пламен Пламенов Стоянов, Йордан Стоянов, Антония Иванова, Емилия Стоянова, Моника Стоянова и Веселин Стоянов, твърдят, че са били подложени на унизително отношение при нахлуването на полицията в съответните им домове на 10 февруари 2010 г. Те се позовават на чл. 3 от Конвенцията, който гласи:

„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“

A.  Допустимост

1.  Становища на страните

52.  Правителството посочва най-напред, че наказателното разследване срещу Пламен и Йордан Стоянови все още е било висящо към момента на подаване на жалбата и заключва, че оплакването съгласно чл. 3 от Конвенцията е предявено преждевременно.

53.  Посочва също, че въпросните жалбоподатели не са повдигнали твърденията си за унизително отношение пред компетентните власти. Те също не са подали иск за обезщетение за вреди съгласно чл. 2 от Закона за отговорността на държавата. Следователно те не са изчерпали обичайно наличните и ефективни средства за правна защита в националното законодателство.

54.  Накрая Правителството твърди, че полицейската операция, срещу която е подаден съдебният иск от жалбоподателите, по никакъв начин не е целяла да накърни тяхното достойнство или да им причини неимуществени вреди и че с оглед на това тя не представлява отношение, нарушаващо чл. 3 от Конвенцията. Следователно споменатите жалбоподатели не могат претендират, че са жертви на нарушение на правата им, гарантирани от този член.  

55.  Гореспоменатите жалбоподатели считат, че оплакванията по чл. 3 на Конвенцията са допустими. Те не оспорват, че не са подали жалба срещу полицейските служители, които нахлуват в техните жилища на 10 февруари 2010 г. Те обаче твърдят, че такава жалба е щяла да бъде явно неефективна. Те също смятат, че иск за обезщетение за вреди в рамките на Закона за отговорността на държавата не може да се приеме за ефективно вътрешноправно средство за защита в техния случай.

2.  Преценка на Съда

56.  Относно възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита на Правителството (вж. параграф 53 по-горе), Съдът припомня, че вече се е произнесъл по същия вид възражения на Правителството в подобно скорошно дело. В решението си Гуцанови, цитирано по-горе, той намира по-конкретно, че поради недостатъци в националното законодателство нито жалбата, нито искът за обезщетение за вреди срещу държавата, на които се позовава държавата ответник, са щели да бъдат достатъчно ефективни вътрешноправни средства за защита за жалбоподателите, поставени в ситуация, идентична на тази на жалбоподателите в настоящото дело: наказателното дело е било обречено на провал поради липсата в българското законодателство на разпоредби, който санкционират причиняването на психологически страдания, а искът за обезщетение срещу държавата не би бил ефективен поради ограничения обхват на прегледа, който вътрешните съдилища могат да направят в рамките на такова производство (пак там, параграфи 88-97). Съдът счита, че същите заключения се налагат и в настоящото дело.

57.  Освен това, по отношение на аргумента, че жалбата по чл. 3 от Конвенцията, е подадена преждевременно, защото наказателните производства срещу Пламен и Йордан Стоянови са все още висящи в момента на подаване на жалбата, Съдът не открива пряка връзка между наказателното производство, на което се позовава Правителството, и повдигнатото от жалбоподателите оплакване: тази процедура няма за цел да установи дали длъжностните лица са зачели физическата неприкосновеност и достойнство на жалбоподателите, а да установи дали Пламен и Йордан Стоянови са виновни за престъпленията, в които са обвинени (вж. параграфи 26-31 по-горе). Следователно жалбата не е преждевременна и възражението на Правителството, формулирано в това отношение, се отхвърля.

58.  Накрая, относно позицията на Правителството, оспорваща качеството на жертва на жалбоподателите, като твърди, че те не са подлагани на отношение, противоречащо на чл. 3 от Конвенцията, Съдът счита, че е възражение по същество съгласно тази разпоредба (виж Гуцанови, цитирано по-горе, § 102). Като констатира още, че настоящата жалба не е явно неоснователна по смисъла на чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията и не е недопустима на друго основание, Съдът счита, че жалбата е допустима.

B.  По същество

1.  Становища на страните

a)  Жалбоподателите

59.  Гореспоменатите жалбоподатели твърдят, че са били подложени на отношение, противоречащо на чл. 3 от Конвенцията при полицейската операция, проведена на 10 февруари 2010 г. в съответните им жилища. Те твърдят, че : нахлуването на полицията в семейните им жилища се случва много рано сутринта, преди изгрев и без предварителното разрешение от съдия; полицейските служители са били много, маскирани и тежко въоръжени; тези служители обездвижват всички пълнолетни мъже, Пламен, Йордан и Веселин Стоянови, и насочват оръжията си към техните съпруги и малолетни деца, които са внезапно събудени от тези полицейски служители; полицейската операция е заснета от оператор и някои кадри, заснети от него, по-късно са предоставени на медиите, които често ги използват в репортажите си.    

60.  Жалбоподателите заявяват, че използването на такива оперативни средства за извършването на ареста на Пламен и Йордан Стоянови не е било оправдано. Освен това начинът, по който въпросната полицейска операция е проведена, дълбоко засяга членовете на съответните семейства на Пламен и Йордан Стоянови, които са изпитали силни чувства на страх, тревога и унижение. По отношение на Пламен и Йордан Стоянови, те са унизени както пред техните съпруги и малолетни деца, така и пред широката публика чрез публикуването на снимките, направени по време на полицейската операция. 

б)  Правителството

61.  Правителството отхвърля твърдението на жалбоподателите. То посочва, че полицейската операция, срещу която се оплакват жалбоподателите, е част от план за действие, предварително разработен от Националната следствена служба. Правителството уточнява, че съгласно този план служителите от службата за борба с организираната престъпност и от специализирания отряд за борба с тероризма при МВР влизат в домовете на жалбоподателите на 10 февруари 2010 г., в 6:30 ч., и че следователите и служителите на МВР арестуват Пламен и Йордан Стоянови и претърсват домовете им. Полицейската акция е извършена точно и с особено внимание към запазване на достойнството на засегнатите лица, по-конкретно с оглед на тяхната възраст и пол. 

62.  Правителството констатира също, че тези мерки неизбежно са повлияли на личния живот на жалбоподателите. Въпреки това психологическият ефект от полицейската акция не надхвърля минималната степен на суровост, така че действията на полицаите да бъдат квалифицирани като унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията.

2.  Преценката на Съда

63.  За да попадне в приложното поле на чл. 3 от Конвенцията малтретирането трябва да достигне минимална степен на суровост. Оценката на този минимум е относителна; тя зависи от всички данни по делото и, по-конкретно, от продължителността на отношението, от физическите или психологическите му последици, както понякога и от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Съдът счита отношението за „унизително“, когато то е вероятно да предизвика в жертвите чувства на страх, тревога и малоценност, които да ги унижат и да ги принизят (Labita c. Italie [ГК], № 26772/95, § 120, ЕСПЧ 2000‑IV). Психологическото страдание може да бъде резултат на ситуация, в която длъжностни лица умишлено създават у жертвите чувство на страх, като ги заплашват със смърт или малтретиране (Христови срещу България, № 42697/05, § 80, 11 октомври 2011 г.).

64.  Съдът припомня също, че чл. 3 от Конвенцията не забранява използването на сила от страна на полицейските служители по време на арест. Независимо от това използването на сила трябва да бъде пропорционално и абсолютно необходимо с оглед на конкретните обстоятелства (вж., наред с много други, Rehbock c. Slovénie, № 29462/95, § 76, ЕСПЧ 2000‑XII, и Altay c. Turquie, № 22279/93, § 54, 22 май 2001 г.). В това отношение е важно, например, да се прецени дали има основание да се смята, че въпросното лице е оказало съпротива при арестуването си или е опитало да избяга, да нанесе телесни повреди или щети, или да унищожи доказателства (Raninen c. Finlande, 16 декември 1997 г., § 56, Сборник с постановления и решения 1997‑VIII).

65.  Съдът отбелязва в конкретния случай, че обстоятелствата около разглежданата полицейска операция не водят до противоречие между страните. По-конкретно е установено, че полицейската операция се провежда рано сутринта на 10 февруари 2010 г. от специализираните служители на Министерство на вътрешните работи, които са маскирани и въоръжени. Служителите на министерството използват физическа сила, за да обездвижат и поставят белезници на Пламен, Йордан и Веселин Стоянови. Специалните агенти също влизат в другите стаи на двете жилища, където са видени от съпругите и малолетните деца на Пламен и Йордан Стоянови (вж. параграфи 6-10 по-горе).

66.  Съдът отбелязва също, че полицейската операция е заснета и някои от снимките, направени в хода й – по-конкретно тази на Пламен Стоянов по тениска и бельо, с белезници на ръцете и седнал на земята – по-късно са публикувани от медиите (вж. параграфи 5 накрая, 10 накрая и 32 по-горе).

67.  По отношение на жалбоподателите Пламен и Йордан Стоянови, Съдът отбелязва още в началото, че те са били заподозрени за участие в организирана престъпна група от мафиотски тип, свързана, наред с други, с различни случаи на изнудване и рекет (вж. параграф 5 по-горе). Той констатира също, че те притежават разрешителни за притежание на оръжие и че полицията открива в жилищата им огнестрелни оръжия и боеприпаси (вж. параграфи 18 и 20 по-горе). При тези обстоятелства Съдът не може да критикува властите за тактическия избор във въпросната операция да участват специалните части за противодействие на Министерство на вътрешните работи, нито относно факта, че те обездвижват и поставят белезници и на двамата жалбоподатели.

68.  Съдът счита обаче, че нищо в настоящия случай не оправдава оставянето на Йордан Стоянов с белезници и гол, в продължение на почти един час, факт, който Правителството не оспорва. Този жалбоподател дори е принуден да се скрие зад врата, за да не го видят децата му (вж. параграф 9 по-горе). Междувременно Пламен Стоянов е принуден да седи на земята пред жилището си, с белезници и по бельо (вж. параграф 32 по-горе). В светлината на тези факти Съдът счита, че двамата жалбоподатели са били подложени на унижение, достатъчно силно, за да бъде отношението, на което са подложени, противоречащо на чл. 3 от Конвенцията. Следователно те са били подложени на унизително отношение от страна на полицейските служители.

69.  По отношение на полицейските действия спрямо г-н Веселин Стоянов, големият син на Йордан Стоянов, Съдът отбелязва, че срещу него не е имало подозрения за извършени престъпления и че този жалбоподател е обездвижен принудително и са му поставени белезници от полицейските служители в стаята му (вж. параграф 8 накрая по-горе). Няма документ по преписката обаче, който да позволява да се заключи, че въпросното лице е оказало съпротива на полицейските служители по време на ареста на баща му или че полицаите са имали основателни причини да очакват агресивно поведение от негова страна. Съдът също отбелязва, че в резултат на тези събития младежът страда от тревожност и смущения на съня и че два пъти се консултира с психотерапевт (вж. параграф 16 по-горе).

70.  В светлината на тези факти Съдът счита, че Веселин Стоянов също е бил подложен на унизително отношение от страна на полицейските служители.

71.  По отношение на другите петима жалбоподатели, а именно г-жа Петранка Стоянова и г-н Пламен Пламенов Стоянов – съпруга и малолетен син на г-н Пламен Стоянов – и г-жа Антония Иванова и г-ци Емилия и Моника Стоянови – приятелка и малолетни дъщери на г-н Йордан Стоянов, Съдът констатира, че тяхната ситуация е подобна на тази на някои жалбоподатели в Гуцанови, цитирано по-горе. В това решение Съдът намира нарушение на чл. 3 от Конвенцията, като взема предвид следното: i) намесата на полицията включва екип от маскирани и тежко въоръжени полицейски служители и се провежда рано сутринта; ii) евентуалното присъствие на роднините на заподозрените лица не е взето предвид при подготовката и изпълнението на полицейската операция; iii) полицейската намеса е извършена без предварителното разрешение от съдия; iv) съпругата на заподозрения не е била свързана с обвиненията срещу съпруга й; v) съпругата и малолетните деца на търсения заподозрян са били силно повлияни от събитията (вж. параграфи 116, 117 и 131-134 от гореспоменатото решение). Ясно се вижда, че всички тези елементи също са налице в настоящия случай (вж. параграфи 5-16 по-горе).

72.  Съдът не намира причина да направи различно заключение от това, направено в Гуцанови, цитирано по-горе, по отношение на оплакването по чл. 3 от Конвенцията на петимата жалбоподатели. В светлината на гореспоменатото Съдът счита, че жалбоподателите са били подложени на психологическо изпитание, което е възбудило у тях силни чувства на страх, безпокойство и безсилие и чиито негативен ефект представлява унизително отношение по смисъла на чл. 3 (виж, mutatis mutandis, решението Гуцанови, цитирано по-горе, § 134).

73.  В заключение, след като взима предвид всички приложими обстоятелства по случая, Съдът счита, че гореспоменатите осем жалбоподатели са били подложени на психологическо изпитание, което е породило у тях силни чувства на страх, безпокойство, безсилие и унижение, и с негативния си ефект представлява унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Поради тези причини Съдът отхвърля възражението на Правителството за липса на качеството жертва на жалбоподателите. Следователно е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

II.  ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 5 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

74.  Жалбоподателите Пламен и Йордан Стоянови се оплакват, че не са уведомени веднага относно причините за тяхното арестуването и че не са имали възможността да потърсят обезщетение за вредите, които са понесли в резултат на това обстоятелство и на задържането си, което смятат за необосновано. Те се позовават на чл. 5 §§2 и 5 и чл. 13 от Конвенцията.

75.  Съдът счита за необходимо да разгледа тези оплаквания единствено от гледна точка на чл. 5 §§ 2 и 5 от Конвенцията, които гласят :

Член 5

„2.  На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

(...)

5.  Βсяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има право на обезщетение.“ 

76.  Правителството се позовава на неизчерпване на вътрешноправните средства за защита въз основа, че  жалбоподателите не са предявили иск за обезщетение за вреди на основание чл. 2 от Закона за отговорността на държавата.

77.  Двамата жалбоподатели твърдят, че Законът за отговорността на държавата не е приложим в техния случай.

78.  Съдът счита, че не е необходимо да се произнася по възражението за неизчерпване на Правителството, тъй като оплакванията на жалбоподателите по чл. 5 от Конвенцията във всички случаи са неоснователни, по смисъла на чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията, поради следните причини.

79.  Съдът констатира първо, че двамата жалбоподатели са арестувани на 10 февруари 2010 г. в 6:30 ч. и че са обвинени, в присъствието на своите адвокати, в участие в престъпна група на същия ден, в 18:40 ч. за Йордан Стоянов и в 19:15 ч. за Пламен Стоянов  (вж. параграфи 6, 10, 26 и 27 по-горе).

80.  Съдът припомня, че съгласно установената съдебна практика, чл. 5 § 2 от Конвенцията съдържа основна гаранция: на всеки арестуван трябва да бъдат съобщени основанията за неговото арестуване. За да се определи дали това лице е получило достатъчна информация и в необходимия срок, трябва да се вземат предвид обстоятелствата на конкретния случай (виж, mutatis mutandis, Fox, Campbell et Hartley c. Royaume-Uni, 30 август 1990 г., § 40, серия A № 182).

81.  Съдът счита, че при обстоятелствата в настоящия случай, съответните срокове от дванадесет часа и десет минути за жалбоподателя Йордан Стоянов и от тринадесет часа и двадесет минути за жалбоподателя Пламен Стоянов не са несъвместими с чл. 5 § 2 от Конвенцията. Той отбелязва в тази връзка, че двамата жалбоподатели не са били възпрепятствани да оспорят, ефективно и навременно, законността на тяхното задържане: жалбоподателите са подпомагани от адвокати, по техен избор, когато официално са обвинени и разпитани за обвиненията срещу тях (вж. параграфи 26, 27 и 29 по-горе); първото им явяване пред съдия се състои два дни по-късно (вж. параграф 30 по-горе) ; жалбата им срещу мярката за неотклонение задържане под стража е удовлетворена от апелативния съд (пак там).

82.  По отношение на оплакването, повдигнато от гледна точка на чл. 5 § 5 от Конвенцията, Съдът припомня още, че то е приложимо единствено при установено нарушение на една от разпоредбите на параграфи 1-4 на член 5. Съдът обаче констатира по-горе, че оплакването на жалбоподателите въз основа на чл.  5 § 2 от Конвенцията е недопустимо поради явна липса на обоснованост. От това следва, че чл. 5 § 5 от Конвенцията не се прилага по отношение на твърдени нарушения на правото на жалбоподателите да бъдат информирани незабавно за основанията за тяхното задържане.

83.  Относно другата част от жалбата по чл. 5 § 5, цитиран по-горе, а именно правото на обезщетение за твърдяното нарушение на чл. 5 § 1 c) от Конвенцията, трябва да се отбележи, че с решение от 18 февруари 2010 г. Софийски апелативен съд постановява, че задържането на двамата жалбоподатели е незаконно, тъй като не е имало основателни причини да бъдат заподозрени за участие в престъпна организация и същият по-късно постановява незабавното освобождаване на лицата (вж. параграф 30 по-горе).

84.  Съдът счита, че това решение е равносилно на признание от страна на държавните органи за несъответствие на задържането на двамата гореспоменати жалбоподатели с вътрешното право и за неговото нарушаване на чл. 5 § 1 c) от Конвенцията. Той отбелязва, че чл. 2, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата, който е в сила към момента на събитията и както е тълкуван от българския Върховен касационен съд в своята съдебна практика, позволява на жалбоподателите да предявят иск за парично обезщетение за вредите, претърпени в резултат на незаконосъобразното им задържане (вж. параграф 49 по-горе, както и цитираните в него позовавания). Изглежда, че жалбоподателите са разполагали със средство за правна защита, което им позволява да получат обезщетение за вредите, които са им причинени при задържането, което те не са използвали.

85.  Съдът следователно счита, че тази част от жалбата е явно необоснована и я отхвърля съгласно чл. 35 параграфи 3 a) и 4 от Конвенцията.

III.  ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

86.  Като се позовават на членове 6 и 13 от Конвенцията жалбоподателите се оплакват от ограничение в материалната компетентност на съдилищата, които се произнасят относно исканията за налагане на запор върху имуществото им: съдилищата не разглеждат въпроса дали наказателните обвинения срещу Пламен и Йордан Стоянови са основателни, нито въпроса дали съществува връзка между повдигнатите обвинения и запорираното имущество; според заинтересованите лица националните съдилища не са могли да ограничат кръга на запорираното имущество и не са разполагали с възможност да ограничат продължителността на обезпечителните мерки, поискани от комисията. Жалбоподателите се оплакват и от обръщане на тежестта на доказване, което е извършено в приложение на закона от 2005 г. и упрекват съдилищата, че не са провели открити заседания в процеса, довел до налагането на запор върху имуществото им.  

87.  Съдът счита, че е необходимо да разгледа тези оплаквания единствено въз основа на чл. 6 § 1 от Конвенцията, който в приложимата си към случая част, гласи:

„Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело (...), от съд (...)»

88.  Съдът отбелязва също, че жалбоподателите подават три отделни оплаквания, отнасящи се до: i) основателността на решенията, постановени от националните съдилища; ii) обръщането на тежестта на доказване, което е направено по закона от 2005 г.; iii) липсата на открити заседания при разглеждането на исканията за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото им. Той припомня, че същите тези оплаквания са разглеждани и отхвърлени като явно необосновани в скорошното решение Недялков и други, цитирано по-горе. Първото оплакване е било от типа „четвърта инстанция“, като жалбоподателите се опитват да утвърдят тяхно собствено тълкуване на закона от 2005 г. (пак там, § 111). Второто оплакване е отхвърлено поради прекратяване на главното производство по изземване (пак там, § 112). Третото оплакване е недопустимо, тъй като липсата на заседание пред първоинстанционния съд се обосновава с целта на въпросното производство и тъй като заинтересованите лица не са показали дали са поискали провеждането на заседание пред висшестоящите съдилища (пак там, параграфи 117 и 118).

89.  Съдът констатира, че същите фактически елементи са налице и в настоящия случай (вж. параграфи 42-44 и 86 по-горе). Следователно той не вижда причина да направи различни заключения от тези, които е направил в Недялков и други, цитирано по-горе. Това е достатъчно за Съда да заключи, че оплакванията на жалбоподателите по чл. 6 § 1 от Конвенцията, относно справедливостта и публичността на процедурата за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото им, са явно необосновани и се отхвърлят въз основа на чл. 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.

IV.  ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 6 § 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

90.  Всички жалбоподатели посочват законовата презумпция, която се съдържа в закона от 2005 г. и според която цялото тяхно имущество, придобито през последните двадесет и пет години се счита за пряко или непряко придобито от престъпна дейност. Те също те се оплакват от задължението на съда, сезиран с искане за конфискация на имущество съгласно закона от 2005 г., да публикува искането в Държавен вестник.

91.  Освен това жалбоподателите Пламен и Йордан Стоянови твърдят, че някои изказвания на министър-председателя и на министъра на вътрешните работи, направени пред медиите във връзка с наказателните производства срещу тях, представляват неоправдана намеса в презумпцията им за невиновност. Те се позовават на чл. 6 § 2 от Конвенцията, който гласи:

„Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.“

A.  Допустимост

1.  Оплакване относно зачитането на презумпцията за невиновност в рамките на производството по конфискация на имущество в съответствие със закона от 2005 г.

92.  Съдът констатира, че жалбоподателите са били обект на производство за налагане на обезпечителни мерки, целящи да се попречи на изчезването на имуществото им и за което съдът не е разпореждал да се публикува в Държавен вестник, а не на производство по конфискация по същество, за което съдът е задължен да публикува искането за конфискация в Държавен вестник (вж. Недялков и други, решение, цитирано по-горе, § 58). Той припомня още констатацията си, че производството по налагане на обезпечителни мерки върху имуществото съгласно закона от 2005 г. не засяга „наказателно обвинение“ и че наказателният обхват на чл. 6 от Конвенцията не е приложим към това производство (пак там, § 104).

93.  От това следва, че гореспоменатите оплаквания по чл. 6 § 2 са несъвместими ratione materiae с разпоредбите от Конвенцията по смисъла на чл. 35 § 3 a) и те се отхвърлят в съответствие с чл. 35 § 4.

2.  Оплакване относно изказванията на различни политици относно наказателното производство срещу Пламен и Йордан Стоянови

94.  Правителството на първо място отбелязва, че жалбата относно изказванията на различни политици е подадена преждевременно поради това, че наказателното производство срещу първите двама жалбоподатели все още е висящо когато тя е подадена. На второ място твърди, че тези жалбоподатели не са изчерпали наличните вътрешноправни средства за защита: по-конкретно жалбоподателите не са подали жалба за клевета срещу политиците по членове 147 и 148 от НК.

95.  Горепосочените жалбоподатели възразяват, че жалбата за клевета не би имала разумен шанс за успех и че не е ефективно вътрешноправно средство за защита от изказвания на политици, нарушаващи презумпцията за невиновност. Те твърдят, че жалбата им не е подадена преждевременно.

96.  Съдът припомня още в началото, че гаранцията, предвидена в чл. 6 § 2 от Конвенцията се прилага както преди приключването на наказателното производство, водено срещу обвиняемото лице (Allenet de Ribemont c. France, 10 февруари 1995 г., §§ 32-37, Серия A № 308 ; Konstas c. Grèce, № 53466/07, §§ 36 и 38, 24 май 2011 г.), така  и след края на наказателното производство в случаи на оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство (Allenet de Ribemont, цитирано по-горе, § 35).

97.  Съдът вече е имал възможност да се произнесе по подобни възражения за недопустимост, повдигнати от Правителството по подобно дело срещу България. Действително в скорошното си решение Гуцанови (цитирано по-горе, §§ 172-180), той отхвърли възраженията за недопустимост, повдигнати от Правителството. Първо Съдът намира, че жалбоподателят не е длъжен да изчака изхода от наказателните производства срещу него, за да потърси защита срещу изказванията на високопоставен политик, които поставят под съмнение презумпцията му за невиновност (пак там, § 176). След това той констатира, че ефективността на жалбата за клевета при обстоятелства, подобни на тези в настоящото дело, не е доказана: по-конкретно съществува определено ниво на несигурност във вътрешното право относно разпределянето на тежестта на доказване при подобни дела (пак там, § 179). Съдът счита, че същите съображения са приложими и в настоящия случай и че Правителството не представя ново доказателство, което позволява да се заключи, че жалбата за клевета съгласно действащото българското право, е щяла да представлява ефективно вътрешноправно средство за защита в настоящия случай. Следователно възраженията за недопустимост на Правителството се отхвърлят.

98.  Като констатира също, че жалбата съгласно чл. 6 § 2 от Конвенцията не е явно необоснована по смисъла на чл.  35 § 3 a) от Конвенцията или недопустима на друго основание, Съдът я приема за допустима.

B.  По същество

1.  Становища на страните

99.  Пламен и Йордан Стоянови твърдят, че изказването на министър-председателя, публикувано в печатните издания на 10 февруари 2010 г. и многобройните медийни изяви на министъра на вътрешните работи, направени между февруари и май 2010 г., са нарушили правото им на презумпция за невиновност, която имат.

100.  Правителството посочва, че оспорваните изказвания на министъра на вътрешните работи и на министър-председателя имат за цел да информират обществеността за развитието на разследването по наказателно дело, което е предизвикало медийния интерес и е свързано с организираната престъпност. Спорните изказвания не са поставили под съмнение предполагаемата невинност на първите двама жалбоподатели.

2.  Преценка на Съда

101.  Съдът припомня, че ако принципът на презумпцията за невиновност, заложена в параграф 2 на чл. 6, е един от елементите на справедливия наказателен процес, изискван от чл. 6 § 1, то той не се ограничава до проста процедурна гаранция в наказателните дела: нейният обхват е по-обширен и изисква никой представител на държавата да не заявява, че дадено лице е виновно за престъпление преди вината му да е установена от съд (вж. Allenet de Ribemont, цитирано по-горе, §§35-36 ; Viorel Burzo c. Roumanie, № 75109/01 и № 12639/02, § 156, 30 юни 2009 г.; Lizaso Azconobieta c. Espagne), № 28834/08, § 37, 28 юни 2011 г.). Нарушение на правото на презумпция за невиновност може да се извърши не само от съдия, но и от други държавни органи: председател на парламента (Butkevičius c. Lituanie, № 48297/99, §§ 50 и 53, ЕСПЧ 2002‑II), прокурор (Daktaras c. Lituanie, № 42095/98, § 44, ЕСПЧ 2000‑X) ; министър на вътрешните работи или полицейски служители (вж. Allenet de Ribemont, цитирано по-горе, §§ 37 и 41). Съгласно съдебната практика на Съда, трябва да се прави разграничение между изявленията, които оставят впечатлението, че въпросното лице е виновно и такива, които само описват състояние на подозрения. Първите са в нарушение на презумпцията за невиновност, докато вторите се считат за съответстващи на същността на чл. 6 от Конвенцията (вж., наред с други, Marziano c. Italie, № 45313/99, § 31, 28 ноември 2002 г.). В тази връзка Съдът подчертава важността на избора на думи от държавните служители, когато правят изявления преди едно лице да е осъдено и признато за виновно за извършването на престъпление. Следователно той счита, че това, което е от значение за целите на приложението на тази разпоредба, е действителният смисъл на въпросните изявления, а не буквалната им форма (Lavents c. Lettonie, № 58442/00, § 126, 28 ноември 2002 г.). Въпреки това, въпросът дали твърдението на длъжностно лице представлява нарушаване на принципа на презумпцията за невиновност трябва да бъде решен в контекста на конкретните обстоятелства, в които спорното твърдение е направено (вж. Adolf c. Autriche, 26 март 1982 г., §§ 36-41, серия A № 49). Разбира се Съдът признава, че чл. 6 § 2 не възпрепятства, по смисъла на чл. 10 от Конвенцията, властите да осведомяват обществото за провежданите наказателни разследвания, но изисква да го правят с цялата дискретност и сдържаност, които изисква спазването на презумпцията за невиновност (Allenet de Ribemont, цитирано по-горе, § 38, Lizaso Azconobieta, цитирано по-горе, § 39).

102.  Двамата жалбоподатели цитират първо следното изказване на министър-председателя, публикувано на 10 февруари 2010 г. във всекидневника Труд : „Сигурен съм, че доказателствата, които МВР е събрало по време на операция „Октопод“, ще издържат в съда.».

103.  Съдът отбелязва, че министър-председателят не посочва изрично първите двама жалбоподатели, а се ограничава до изразяване на увереността си в работата на силите за сигурност по време на операцията „Октопод“. Съдът счита, че въпросното изречение не е нарушило презумпцията за невиновност на двамата жалбоподатели.  

104.  Освен това Съдът отбелязва, че жалбоподателите Пламен и Йордан Стоянови също критикуват многобройните медийни изяви на министъра на вътрешните работи, направени през периода между февруари и май 2010 г.

105.  Съдът отбелязва, че на 10 февруари 2010 г. въпросният министър дава телефонно интервю за сутрешната програма на националната телевизия (вж. параграф 33 по-горе) и че журналистът е поискал от него да даде информация относно развитието на операция „Октопод“. В отговора си министърът споменава прякорите на четири лица, задържани по време на операцията, сред които тези на двамата жалбоподатели: „братята Дамбовци“. Той казва следното за тези лица: „Става дума за изключително добре организирана престъпна група [действаща] на територията на страната, която е успяла да създаде през последното десетилетие този октопод, за който говорим (...), с точене на ДДС, пране на пари, търговия с влияние и всичко свързано в тази част на Наказателния кодекс». Все още говорейки за същите лица, той добавя : „Мога да кажа, че всички [лица] задържани вчера и днес са хора, които са по високите нива на йерархично изградена престъпна група. Знаете, че тази сутрин бяха задържани братята Дамбовци, които са на входа и на изхода на [комбината] Кремиковци в последните години (...) Те се занимават с това, което беше изброено преди малко и са хора, осъществявали необходимото влияние, за да може тази организирана престъпна група да не бъде обезпокоявана през последните 10 години».

106.  Съдът отбелязва, че въпросното интервю е дадено в деня на ареста на двамата жалбоподатели (вж. параграф 24 по-горе), преди явяването им пред компетентен съдия, който да се произнесе относно законността на тяхното задържане (вж. параграф 30 по-горе) и в контекста на засилен медиен интерес по това дело (вж. параграф 32 по-горе). Предвид тези обстоятелства и истинския смисъл на използваните от министъра думи, Съдът намира, че въпросните изказвания надхвърлят простото предоставяне на информация за развитието на наказателните разследвания: те са в състояние да създадат у обществото впечатление, че жалбоподателите са заемали привилегировано място в йерархията на мощна организация от мафиотски тип. Поради това Съдът счита, че тези изказвания са несъвместими с чл. 6 § 2 от Конвенцията.

107. Предвид това заключение Съдът счита, че не е нужно да разглежда въпроса дали другите медийни изяви на министъра на вътрешните работи също са нарушили презумпцията за невиновност на жалбоподателите.   

108.  Следователно е налице нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията на това основание.

V.  ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

109.  Позовавайки се на чл. 8 от Конвенцията г-н Пламен Стоянов, г-жа Петранка Стоянова, г-н Пламен Пламенов Стоянов, г-н Йордан Стоянов, г-жа Антония Иванова, госпожиците Емилия и Моника Стоянови и г-н Веселин Стоянов поддържат, че претърсванията и изземванията, проведени в съответните им семейни жилища, представляват неправомерна намеса в правото им на неприкосновеност на жилището, на личния и семейния им живот и на тайната на кореспонденцията. Господата Пламен и Йордан Стоянови твърдят в допълнение, че медийните изяви на министъра на вътрешните работи относно на задържането им и наказателните производства срещу тях, са накърнили добрата им репутация.

110.  Съдът припомня, че точната юридическа квалификация на фактите, представени от страните, попада в неговата изключителна компетентност (Guerra et autres c. Italie, 19 февруари 1998 г., § 44, Сборник 1998‑I). Той отбелязва, че жалбоподателите се оплакват, че полицейските служители нахлуват в съответните им жилища, провеждат претърсвания и изземват редица лични вещи, които откриват там. Следователно Съдът счита за целесъобразно да разгледа това оплакване единствено в рамките на защитата на дома, предвидена в чл. 8 от Конвенцията. Също ще разгледа оплакването, направено лично от братята Пламен и Йордан Стоянови, за накърняване на добрата им репутация в рамките на същата разпоредба.

111.  Приложимите по настоящото дело части от чл. 8 от Конвенцията гласят:

„1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния (...) живот, на жилището (...).

2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

A.  Допустимост

112.  Правителството претендира неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. Като цяло то посочва, че жалбоподателите не са се възползвали от възможността, която им предоставя Закона за отговорността на държавата, да подадат жалба за действията на полицейските служители, които провеждат спорните претърсвания и изземвания.  

113.  Жалбоподателите възразяват, че националното законодателство не предвижда средство за правна защита, което да им позволява да оспорят законността на претърсванията, проведени в съответните им жилища. 

114.  Съдът припомня, че в решението си Гуцанови (цитирано по-горе, §§ 210‑211), което се отнася до претърсване, проведено в домовете на други четирима жалбоподатели, той намира, че Правителството не подкрепя аргумента си, че граждански иск по Закона за отговорността на държавата е достатъчно установено във вътрешното законодателство средство, за да поправи твърдените нарушения на правото на неприкосновеност на жилището при незаконосъобразно претърсване и изземване. Съдът счита, че същата констатация е валидна и в настоящия случай.  

115.  Относно ефективността на иск за обезщетение за вреди въз основа на чл. 2 от същия закон и като се осланя на прекратяването на наказателните производства срещу първите двама жалбоподатели, Съдът счита, че това правно средство за защита не би позволило да се констатира твърдяното нарушение на правото на жалбоподателите на неприкосновеност на жилището им, тъй като съгласно националните законодателство и съдебна практика, действието, причинило вредата, което може да даде основание за парично обезщетение, е последващото прекратяване на наказателните производства срещу господата Пламен и Йордан Стоянови, а не незаконосъобразността на спорните претърсвания (вж., с необходимите изменения, Гуцанови, цитирано по-горе, § 96).

116.  Като приема, че тези жалби, в съответствие с чл. 8 от Конвенцията, не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 a) от Конвенцията или недопустими на друго основание, Съдът ги приема за допустими.  

Б.  По същество

1.  Оплакване относно претърсванията и изземванията, проведени в съответните жилища на жалбоподателите  

a)  Аргументи на страните

117.  Осемте жалбоподатели първо твърдят, че претърсванията в съответните им семейни жилища и изземванията на различни вещи не са проведени в съответствие с изискванията на националното законодателство. Те посочват, наред с друго, че не е било налице предварително разрешение от съдия и че не касаят случай на изключение, който оправдава претърсванията без съдебна заповед.   

118.  Жалбоподателите също твърдят, че множеството процесуални нарушения на националното законодателство разкриват това, което те окачествяват като истинската цел на операцията, състояща се според тях в сплашване и накърняване на добрата репутация на Пламен и Йордан Стоянови, а не в събирането на доказателства по наказателно производство срещу последните.

119.  Жалбоподателите считат, че при всички случаи въпросните мерки не са били „необходими в едно демократично общество“: за това свидетелстват провеждането на полицейската операция, изземването на няколко лични вещи, които нямат очевидна връзка с воденото в случая наказателно производство и задържането, незаконосъобразно според жалбоподателите, на същите тези вещи за продължителен период от време.  

120.  Правителството оспорва твърдението на жалбоподателите. То твърди, че спорните претърсвания и изземвания се провеждат при строго спазване на националното законодателство като посочва, че разследващите органи изготвят протоколи за претърсване и изземване и че същите са одобрени от съдии от първоинстанционния съд в сроковете, предвидени от националното законодателство.  

121.  Според Правителството спорните мерки са преследвали лeгитимна цел, а именно събирането на доказателства, необходими за установяване на фактите в рамките на наказателно производство. 

122.  Правителството накрая отбелязва, че намесата в правото на жалбоподателите не надхвърля необходимия минимум за изпълнението на целите на оспорваните мерки.

б)  Преценка на Съда

123.  Съдът счита, че е налице намеса в правото на жалбоподателите на неприкосновеност на жилището им: жилищата на заинтересованите лица са претърсени и служителите, натоварени с разследването изземват някои вещи и документи, които намират там. Следователно трябва да се установи дали тази намеса е била оправдана в рамките на параграф 2 от чл. 8 от Конвенцията, казано по друг начин дали е била „предвидена от закона“, дали е преследвала една или повече легитимна цел и дали е била „необходима“ „в едно демократично общество“ за постигането на тази цел или цели. 

124.  Съдът припомня, че съгласно установената му съдебна практика думите ”предвидена от закона“ предполагат, че намесата в правата, гарантирани от чл. 8, трябва да се базира на вътрешна законова основа и че въпросното законодателство трябва да бъде достатъчно достъпно и предвидимо и да отговаря на принципа за върховенство на правото (вж., наред с много други, Rotaru c. Roumanie [ГК], № 28341/95, § 52, ЕСПЧ 2000‑V, Liberty et autres c. Royaume-Uni, № 58243/00, § 59, 1 юли 2008 г., и Heino c. Finlande, № 56720/09, § 36, 15 февруари 2011 г.

125.  Като се обръща към обстоятелствата по делото, Съдът отбелязва, че спорните претърсвания са били основани на членове 160 и 161 от Наказателнопроцесуалния кодекс (вж. параграф 45 по-горе). Той счита, че тези законови разпоредби не създават никакъв проблем, както по отношение на достъпността им, така и по отношение на предвидимостта им, в смисъла на горецитираната съдебна практика.

126.  Що се отнася до последното качествено условие, на което следва да отговаря вътрешното законодателство, а именно съвместимостта с принципа за върховенство на правото, Съдът припомня, че в контекста на изземванията и претърсванията той изисква вътрешното право да предлага адекватни и достатъчни гаранции срещу произвол (Heino, цитирано по-горе, § 40). Независимо от свободата на преценка, която признава по този въпрос на договарящите се държави, Съдът следва да засили бдителността си, когато националното право позволява на властите да извършват претърсване без съдебна заповед: закрилата на гражданите от произволна намеса на държавата в правата гарантирани от член 8 от Конвенцията изисква законова рамка и най-стриктно ограничаване на подобни правомощия (Camenzind c. Suisse, 16 декември 1997 г., § 45, Сборник 1997‑VIII).

127.  По настоящото дело Съдът установява, че претърсванията и изземванията в жилищата на жалбоподателите са извършени без предварително разрешение от съдия. Наистина чл. 161, ал. 2 от НПК позволява на разследващите органи да използват такива следствени мерки в неотложни случаи, когато съществува опасност от унищожаване на доказателства. Съдържанието на тази разпоредба на практика оставя на властите голяма свобода на действие що се отнася до преценяването на необходимостта от претърсване и изземване и техния обхват (Гуцанови, цитирано по-горе, § 221).

128.  Съдът вече имал повод да констатира, че при подобни ситуации, липсата на заповед за претърсване и изземване може да бъде заместена със съдебен контрол в последствие във връзка със законността и необходимостта от тези следствени мерки (Heino, цитирано по-горе, § 45). В конкретния случай Съдът отбелязва, че протоколите за претърсване и изземване са представени в същия ден пред двама съдии от Софийски градски съд, които ги одобряват. Той забелязва, че за разлика от делото Гуцанови (цитирано по-горе, § 223), в което единствените писмени следи за одобрение от съдия са подписа му, печата на съда, датата и забележката „одобрявам“, положени на първата страница от протокола, като в този случай съдиите, натоварени с проверката на законността и необходимостта от претърсванията и изземванията, извършени в жилищата, са издали решения (вж. параграфи 22 и 23 по-горе).

129.  Все пак, както при Гуцанови, цитирано по-горе, Съдът смята, че тези решения не са имали за цел да поправят липсата на съдебни заповеди поради следните причини.

130. Съгласно вътрешното законодателство и съдебна практика, претърсването без съдебна заповед може да се извърши само при неотложност и съществуването на такава ситуация е в същината на последващата проверка, извършена от съдията съгласно чл. 161, ал. 2 от НПК (Гуцанови, цитирано по-горе, § 60). Необходимо е да се констатира, че в решенията им одобряващи въпросните мерки, съдиите са се ограничили да просто обявяване на ситуацията за неотложна (вж. параграфи 22 и 23 по-горе). Съдът обаче счита, че при липсата на аргумент в подкрепа на тези изявления на съдиите, не е доказано, че магистратите по местонахождение са извършили действителна проверка на законността и необходимостта от оспорваните мерки.

131.  Действителната проверка на законността и необходимостта от тези следствени мерки е дотолкова необходима, че в нито един момент преди тях жалбоподателите не са информирани за вида на предметите, свързани с наказателното разследване, които следователите са искали да открият и да изземат от жилищата им. В тази връзка Съдът отбелязва, че протоколът, съставен на 10 февруари 2010 г., посочва единствено, че Пламен Стоянов е бил приканен да предаде всички предмети, документи или електронни носители, съдържащи данни за наказателното разследване, проведено от националната следствена служба (вж. параграф 17 по-горе).

132.  Вярно е, че претърсването на апартамента на Пламен Стоянов е извършено в присъствието на същия, на адвоката му и на двама свидетели (вж. параграф 17 по-горе). Въпреки това, Съдът счита, че при липсата на предварително решение от съдия и на действителна последваща проверка на оспорваната следствена мярка, тези процедурни гаранции не са достатъчни, за да предотвратят риска от злоупотреба с власт от страна на следствените органи.

133.  Тези данни са достатъчни за Съда, за да заключи, че въпреки че оспорваните следствени мерки се основават на правно основание съгласно вътрешното право, националното законодателство не е предложило достатъчно гаранции на жалбоподателите срещу произвола преди или след претърсванията. Поради това, жалбоподателите са лишени от защитата срещу произвола, предоставена им от принципа за превъзходство на правото в едно демократично общество. При тези обстоятелства, Съдът счита, че намесата в правото на потърпевшите за неприкосновеност на жилищата им не е „предвидена от закона“ съгласно член 8 § 2 от Конвенцията.

134.  Следователно, е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

2.  Оплакване относно твърдяното накърняване на добрата репутация на Пламен и Йордан Стоянови

135.  Братята Пламен и Йордан Стоянови считат, че публичните действия на високопоставени политически фигури в рамките на широкото медийно отразяване на ареста им и на наказателното производство срещу тях, представлява неоправдано посегателство срещу добрата им репутация и, следователно, на правото им на опазване на личния живот.

 136.  Съдът отбелязва, че същите факти вече са били разгледани по смисъла на чл. 6 § 2 от Конвенцията, и че той е установил неоправдано посегателство на презумпцията за невиновност на жалбоподателите поради изявленията на Министъра на вътрешните работи пред медиите (вж. параграфи 102-108 по-горе). Той счита, в резултат на това, че не е уместно същото това оплакване да се разглежда поотделно по смисъла на член 8 от Конвенцията.

VI.  ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1 КЪМ КОНВЕНЦИЯТА

137.  Като се позовава на чл. 6 § 1 от Конвенцията и на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, всички жалбоподатели се оплакват, че законът от 2005 г. е послужил за правна основа за налагането на обезпечителни мерки спрямо имуществото им, не е бил достатъчно предвидим и че той не дава достатъчно гаранции срещу произвола, че налагането на спорните мерки върху имотите им не е преследвало законна цел и че, в която и да е фаза на делото, това налагане е имало неблагоприятен ефект върху имуществото, който е стигнал отвъд необходимото, за да се осигури ефективността на евентуална процедура за конфискация.

138.  Съдът счита, че трябва да разгледа това оплакване единствено по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, който гласи следното:

„Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“

139.  Правителството се позовава на неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. То отбелязва, че наказателните производства срещу Пламен и Йордан Стоянови са приключили на 27 февруари 2014 г., и че обезпечителни мерки спрямо имуществото на всички жалбоподатели са премахнати от гражданските съдилища в периода между 12 ноември 2013 г. и 25 септември 2014 г. То посочва, че премахването на спорните мерки е поставило край на ситуацията, съобщена от жалбоподателите, и е дала възможност на последните да поискат парично обезщетение за понесените вреди през периода на прилагане на горепосочените мерки на основание на чл. 32 от закона от 2005 г., който препраща към приложимите разпоредби на закона за отговорност на държавата.

140.  Правителството се позовава изрично на скорошното решение, постановено по делото Недялков и други (цитирано по-горе): според него, в това решение Съдът е приел, че посоченото от него средство е било ефективно компенсаторно средство за защита, и че то е трябвало да бъде упражнено при подобни обстоятелства на тези по настоящото дело.

141.  Жалбоподателят оспорва твърдението на Правителството. Той посочва, че законът от 2005 г., който е послужил като правно основание за налагането на спорните обезпечителни мерки, е отменен на 19 ноември 2012 г. и е заменен от новия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (наричан по-долу „законът от 2012 г.“). Жалбоподателите изтъкват, че съгласно параграф 5 от преходните разпоредби на закона от 2012 г., висящите дела, заведени в съответствие със закона от 2005 г., продължават да бъдат ръководени от същия този закон. За тях обаче производството за обезщетение, произтичащо от иска за отговорност срещу държавата, предвидена от чл. 32 от закона от 2005 г., не е „висящо дело“ съгласно параграф 5 от преходните разпоредби на новия закон. По този начин, жалбоподателите считат, че не са можели да се позоват успешно на разпоредбите на чл. 32 от стария закон, който е отменен през 2012 г., за да се оплачат от ситуация, която е престанала да съществува на 27 февруари 2014 г.

142.  Те твърдят, че на тази последна дата, те са можели да се позоват единствено на новата редакция на чл. 2 и на новия чл. 2а от закона от закона за отговорност на държавата, който е бил във връзка със закона от 2012 г. Те добавят, че този последен закон не е бил правно основание за мерките, в които те се оплакват, и че, в резултат на това, предложеното средство за защита от тези текстове на практика също е било недостъпно за тях. С известие от 30 декември 2015 г., жалбоподателите са информирали също така Съда, че жалбоподателите по делото Недялков и други, цитирано по-горе, са завели иск за обезщетение на основание на приложимите към случая разпоредби на закона за отговорност на държавата срещу специалната комисия и съдилищата, които са разрешили запора на авоарите им. В рамките на това производство, което все още е висящо, вътрешните съдебни инстанции са приели да разгледат  въпросното дело единствено срещу специалната комисия. Жалбоподателите поддържат тезата, че този факт показва липсата на ефикасност на иска, основаващ се на разпоредбите на закона за отговорност на държавата, който не би могъл да доведе до ангажиране на отговорността на всички държавни органи при вземането на решенията за запор на имуществото им.

143.  Съдът припомня, че в скорошното си решение Недялков и други (цитирано по-горе, параграфи 92-97), той вече се е произнесъл относно въпроса дали комбинираните разпоредби на чл. 32 от закона от 2005 г. и на закона за отговорност на държавата предлагат ефективно средство за защита за поправяне на твърдяното нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията при сходни обстоятелства на тези по настоящото дело. В частност, Съдът приема, че горепосочените законодателни разпоредби позволяват на пострадалите лица от прилагането на обезпечителни мерки, наредени в приложение на закона от 2005 г., да изискат парично обезщетение за понесената вреда в случай на последваща отмяна на тези мерки (от същия документ). Съдът счита, че същото заключение се налага и при настоящото дело. Той отбелязва, че фактите по настоящото дело са сходни на тези по делото Недялков и други, посочено по-горе. В двата възможни примера, наказателните производства срещу жалбоподателите са приключили след приемането на закона от 2012 г., докато авоарите им са били замразени в приложение на закона от 2005 г. В светлината на тези констатации, Съдът не вижда никакво основание да стигне до различно заключение от това, което е направило по делото Нядялков и други, цитирано по-горе.

144.  Относно братята Пламен и Йордан Стоянови, Съдът установява, че от момента на приключване на наказателните производства, водени срещу тях, потърпевшите могат да поискат обезщетение за  „незаконно обвинение“ по смисъла на относимите към случая разпоредби на закона за отговорност на държавата и че това обезщетение би могло да покрива вредата, причинена от обезпечителните мерки, предприети в приложение на закона от 2005 г. (Недялков и други, цитирано по-горе, параграфи 64 и 98). Съдът взема предвид вътрешните съдебни решения, представени от жалбоподателите в известието им от 30 декември 2015 г., които посочват, че единствено специализирана комисия, а не съдилищата, може да бъде държана отговорна за вредите, понесени от замразените авоарите на потърпевшите. Ако е вярно, че по цитираното по-горе дело Недялков и други, Съдът е анализирал възможността за завеждане на иск за обезщетение на вреди срещу съдилищата като потенциално ефективно средство за защита, все пак той не е заключил, че трябва да бъде ангажирана непременно отговорността на съдилищата в случай на вредите, получени в резултат на запора на авоарите. В контекста на настоящото дело, изискването за ефективност на вътрешното средство за защита, заложено в чл. 35 § 1 от Конвенцията, не би могло да бъде изтълкувано, така че да наложи съставянето на жалба срещу специфичен държавен орган. В резултат на това, Съдът счита, че обстоятелствата, изложени в известието на жалбоподателите от 30 декември 2015 г., не могат да поставят под съмнение заключението му относно ефективността на средствата за защита, съдържащи се в комбинираните разпоредби на чл. 32 от закона от 2005 г. и на закона за отговорност на държаватаt.

145.  Съдът не пренебрегва факта и че горепосочените средства за защита са станали достъпни за жалбоподателите през 2014 г., след приключването на наказателните производства срещу и Йордан Стоянови и премахването на обезпечителните мерки, наложени в съгласно закона от 2005 г. Въпреки това, точно както по делото Недялков и други (цитирано по-горе, § 100) Съдът счита, че специфичните обстоятелства в конкретния случай оправдават изключение от правилото, според което изчерпването на вътрешните средства за защита се преценява в момента на подаване на жалбата. Той всъщност констатира, че не изглежда жалбоподателите да са били възпрепятствани по какъвто и да е начин да се възползват от този момент нататък от възможностите, които им дава член 32 от закона от 2005 г. и закона за отговорност на държавата, за да получат обезщетение за понесената вреда поради продължителното налагане на обезпечителните мерки спрямо движимото и недвижимото им имущество.

146.  Следователно тази част от жалбата се отхвърля съгласно чл. 35, §§ 1 и 4 от Конвенцията поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

VII.  ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА 

147.  На последно място, жалбоподателите считат, че те не са разполагали с ефективни вътрешноправни средства за защита, за да поправят твърдените нарушения на правото си да не бъдат подлагани на нечовешко и унизително отношение, на правото си на неприкосновеност на жилищата им и имуществото им. Те се позовават на чл. 13 от Конвенцията, който гласи:

„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

148.  Правителството счита, че потърпевшите биха могли да оспорят спорните действия на замесените държавни служители и да поискат парично обезщетение по силата на закона за отговорност на държавата.

A.  Допустимост

149.  Съдът счита, че е отхвърлил оплакванията на жалбоподателите, подадени по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита (вж. параграфи 137-146 по-горе). То това следва, че при липса на оплакване на защитата по смисъла на тази разпоредба, оплакването на основание на член 13 от Конвенцията, свързано с него, е явно необосновано и следва да бъде отхвърлено в приложение на чл. 35, §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.

150.  Съдът счита, от друга страна, че оплакванията, подадени от Пламен и Йордан Стоянови и от членовете на семействата им по смисъла на чл. 13, във връзка с членове 3 и 8 от Конвенцията очевидно не са необосновани по смисъла на член 35 § 3 (a) от Конвенцията и че не се сблъскват с никакво друго основание за недопустимост. Следователно, е редно да бъдат обявени за допустими

Б.  По същество

151.  Съдът припомня, че след направения преглед на допустимостта на твърдението за нарушение, формулирано от гледна точка на член 3 от Конвенцията, е установил, че нито тъжбата, нито гражданският иск за вреди срещу държавата са се явявали достатъчно ефективни вътрешноправни средства в конкретния случай (вж. параграф 56 по-горе). Налага се констатацията, че Правителството не е цитирало никакво друго вътрешноправно средство, което да позволи на жалбоподателите да защитят правото си да не бъдат подлагани на нечовешко и унизително отношение.

152.  Съдът припомня, също така, че в рамките на прегледа на допустимостта на твърдението за нарушение, което някои от жалбоподателите са формулирали от гледна точка на чл. 8 от Конвенцията, е заключил, че Правителството не е изложило тезата си, като е приравнило граждански иск на основанието на закона за отговорност на държавата към достатъчно ефективно средство за защита, установено от вътрешното право, за да поправи твърдените нарушения на правото на неприкосновеност на жилището на потърпевшите (вж. параграф 114 по-горе). Впрочем, никоя разпоредба на вътрешното право не им позволява да оспорят правилността и необходимостта от претърсването на жилището (Илия Стефанов срещу България, № 65755/01, § 44, 22 май 2008 г.), а Правителството не е посочило никакво друго средство за защита в тази връзка.

153.  Съдът счита, че същите тези мотиви могат да бъдат изтъкнати и при разглеждането на твърденията за нарушения, повдигнати от гледна точка на чл. 13, във връзка с членове 3 и 8, и че те са достатъчни, за да се заключи, че жалбоподателите не са разполагали с никакво вътрешноправно средство, което да им позволи да защитят правото си да не бъдат подлагани на отношения, противоречащи на чл. 3, и на правото си на неприкосновеност на жилището, гарантирано от чл. 8.

154.  Следователно, налице е нарушение на чл. 13, във връзка с членове 3 и 8 от Конвенцията.

VIII.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

155.  Съгласно член 41 от Конвенцията,

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

A.  Обезщетение за вреди

156.  Жалбоподателите претендират 309 000 евро неимуществени вреди, които твърдят, че са им причинени в резултат на твърдените нарушения на правата им, гарантирани от членове 3, 5, 6, 8 и 13 от Конвенцията и от чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Освен това претендират 85 121 917,56 евро имуществени вреди, които смятат, че са им причинени поради налагането на обезпечителни мерки върху тяхното имуществото, което според тях противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

157.  Правителството счита, че претендираната сума за неимуществени вреди е прекомерна, както и че тази за имуществени вреди е необоснована.

158.  Съдът отбелязва, че претенцията на жалбоподателите за имуществените вреди е изцяло свързана с твърдяното нарушение на правата им, гарантирани от чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, по-конкретно налагането на обезпечителни мерки върху движимото и недвижимото им имущество съгласно закона от 2005 г. Съдът припомня, че е разгледал и отхвърлил тази жалба поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита (вж. параграфи 137‑146 по-горе). Следователно, при липса на намерено за нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, той отхвърля претенцията за обезщетение на имуществените вреди.

159.  Съдът също припомня констатациите си, че жалбоподателите Пламен Стоянов, Петранка Стоянова, Пламен Пламенов Стоянов, Йордан Стоянов, Антония Иванова, Емилия Стоянова, Моника Стоянова и Веселин Стоянов са жертви на нарушения на правата им, гарантирани от членове 3, 8 и 13, във връзка с членове 3 и 8 от Конвенцията, и съгласно които е налице несправедливо нарушение на правото на Пламен и Йордан Стоянови на презумпция за невиновност, гарантирана от чл. 6 § 2 от Конвенцията. Съдът счита, че тези осем жалбоподатели са претърпели определени неимуществени вреди вследствие на констатираните нарушения на горепосочените им права. Като се произнася по справедливост, както се изисква по чл. 41 от Конвенцията, той счита за уместно да присъди на Пламен Стоянов, Петранка Стоянова, Пламен Пламенов Стоянов сумата от 30 000 евро и на Йордан Стоянов, Антония Иванова, Емилия Стоянова, Моника Стоянова и Веселин Стоянов общо сумата от 50 000 евро за неимуществени вреди.

Б.  Разходи и разноски

160.  Жалбоподателите също претендират възстановяване на 53 169,96 евро за разходи и разноски, направени пред Съда, като тази претенция се разпределя по следния начин: 10 800 евро, платени за адвокатски хонорари; 42 000 евро за изготвянето на експертен доклад за оценяване на твърдените имуществени вреди; 369,96 евро, платени за пощенски и канцеларски разходи и разходи за преводачески услуги. Жалбоподателите молят пощенските и канцеларските разходи и тези за преводачески услуги да бъдат преведени директно по сметката на адвокатска кантора „Екимджиев, Бончева и Черничерска“.

161.   Правителството счита претендираната сума за разходи и разноски за прекомерна и необоснована.

162.  Съгласно съдебната практика на Съда, жалбоподател има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото се установи, че те са направени действително и по необходимост и са разумни по размер. В настоящия случай, като има предвид документите, с които разполага, и съдебната си практика, Съдът счита за разумна сумата от 5 000 евро общо за всички разходи и разноски, от които 369,96 евро ще се платят директно по сметката на адвокатската кантора „Екимджиев, Бончева и Черничерска“, и я присъжда общо на жалбоподателите.

В.  Лихва за забава

163.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към който се добавят три процентни пункта.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Решава да допусне разглеждане по същество на възражението на Правителството за качеството на жертви на жалбоподателите във връзка с жалбата по чл. 3 от Конвенцията и го отхвърля;

2.  Обявява жалбата за допустима по отношение на оплакванията по чл. 3 от Конвенцията на Пламен Стоянов, Петранка Стоянова, Пламен Пламенов Стоянов, Йордан Стоянов, Антония Иванова, Емилия Стоянова, Моника Стоянова и Веселин Стоянов, по отношение на оплакването по чл. 6 § 2 от Конвенцията на Пламен и Йордан Стоянови във връзка с изказванията на различни политици, по отношение на оплакването по чл. 8 от Конвенцията във връзка с неприкосновеността на жилищата на Пламен Стоянов, Петранка Стоянова, Пламен Пламенов Стоянов, Йордан Стоянов, Антония Иванова, Емилия Стоянова, Моника Стоянова и Веселин Стоянов и на личния живот на братята Пламен и Йордан Стоянови, и по отношение на оплакването, предявено от всички горепосочени жалбоподатели на основание чл. 13 от Конвенцията, във връзка с членове 3 и 8 от Конвенцията, и за недопустима в останалата й част;

3.  Приема, че е налице нарушение на чл. 3 по отношение на горепосочените осем жалбоподатели;

4.  Приема, че не е налице нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията по отношение на изказванията на министър-председателя, и че е налице нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията по отношение на изказванията на министъра на вътрешните работи, във връзка с жалбоподателите Пламен и Йордан Стоянови;

5.  Приема, че е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията по отношение на правото на неприкосновеност на дома на горепосочените осем жалбоподатели;

6.  Приема, че не е необходимо да разглежда оплакването по чл. 8 от Конвенцията, във връзка със зачитането на доброто име на братята Пламен и Йордан Стоянови;

7.  Приема, че е налице нарушение на чл. 13, във връзка с членове 3 и 8 от Конвенцията;

8.  Приема

a)  че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца от датата, на която това решение става окончателно в съответствие с чл. 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса, приложим към датата на изплащането им:

i)  30 000 евро (тридесет хиляди евро), общо на жалбоподателите Пламен Стоянов, Петранка Стоянова и Пламен Пламенов Стоянов, и 50 000 евро (петдесет хиляди евро) общо на жалбоподателите Йордан Стоянов, Антония Иванова, Емилия Стоянова, Моника Стоянова и Веселин Стоянов, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, за неимуществени вреди;

ii)  5 000 евро (пет хиляди евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателите, за разходи и разноски, от които 369,96 евро (триста шестдесет и девет евро и деветдесет и шест евроцента) платими директно по банковата сметка на адвокатската кантора „Екимджиев, Бончева и Черничерска“;

b)  че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до извършване на плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, към която ставка се добавят три процентни пункта;

9.  Отхвърля останалата част от иска за справедливо обезщетение.

Изготвено на френски език и оповестено писмено на 31 март 2016 г. в съответствие с правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Клаудия Вестердик                                                        Ангелика Нусбергер
       секретар                                                                           председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

1.      Пламен Димитров СТОЯНОВ е български гражданин, роден през 1967 г., живее в гр. София;

2.      Петранка Георгиева СТОЯНОВА е българска гражданка, родена през 1969 г., живее в гр. София;

3.      Димитър Пламенов СТОЯНОВ е български гражданин, роден през 1988 г., живее в гр. София;

4.      Пламен Пламенов СТОЯНОВ е български гражданин, роден през 1998 г., живее в гр. София;

5.      Йордан Димитров СТОЯНОВ е български гражданин, роден през 1969 г., живее в гр. София;

6.      Антония Орлинова ИВАНОВА е българска гражданка, родена през 1980 г., живее в гр. София;

7.      Веселин Йорданов СТОЯНОВ е български гражданин, роден през 1991 г., живее в гр. София;

8.      Емилия Йорданова СТОЯНОВА е българска гражданка, родена през 2005 г., живее в гр. София;

9.      Моника Йорданова СТОЯНОВА е българска гражданка, родена през 2007 г., живее в гр. София;

10.  Цонка Георгиева ЦАНЕВА е българска гражданка, родена през 1973 г., живее в гр. София;

11.  „ЕКОМЕТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е дружество с ограничена отговорност по българското законодателство, със седалище в гр. София;

12.  „ЕКОСОРС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е дружество с ограничена отговорност по българското законодателство, със седалище в гр. София;

13.  „ЕКОРЕСОР“ ЕООД е дружество с ограничена отговорност по българското законодателство, със седалище в гр. София;

14.  СД „ВЕЗДЕН - ДИМИТРОВ И СИЕ“ е събирателно дружество по българското законодателство, със седалище в гр. София;

15.  „СБ – СОЛИД“ ЕООД е дружество с ограничена отговорност по българското законодателство, със седалище в гр. София;

16.  „РЕКОТЕХ 2007“ ЕООД е дружество с ограничена отговорност по българското законодателство, със седалище в гр. София;

17.  „ЕКОЛОДЖИСТИК“ ЕООД е дружество с ограничена отговорност по българското законодателство, със седалище в гр. София;

18.  „ЕКОСТРОЙ КОРЕКТ“ ЕООД е дружество с ограничена отговорност по българското законодателство, със седалище в гр. София;

19.  „ЕКОТРАНС КОРЕКТ“ ЕООД е дружество с ограничена отговорност по българското законодателство, със седалище в гр. София;

20.  „ТРАНССТРОЙ КОРЕКТ“ ЕООД е дружество с ограничена отговорност по българското законодателство, със седалище в гр. София.

Дата на постановяване: 31.3.2016 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-161897