Препоръка № Rec(2000)2

на Комитета на министрите към държавите-членки относно преразглеждането и възобновяване на някои дела на национално равнище във връзка с решения на Европейския съд по правата на човека [1]

(приета от Комитета на министрите на 19 януари 2000 г. на 694-та среща на представителите на министрите)

Комитетът на министрите, съгласно условията на Член 15.b от Статута на Съвета на Европа,

Като счита, че целта на Съвета на Европа е постигането на по-голямо единство на членовете му;

Като се ръководи от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък в текста “Конвенцията”);

Като отбелязва, че на основание на чл. 46 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията”) Договарящите страни поеха задължението да изпълняват окончателните решения на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък в текста “Съдът” ) по всяко дело, по което те са страни и че Комитетът на министрите наблюдава неговото изпълнение;

Като има предвид, че при някои обстоятелства горе посоченото задължение може да доведе до приемането на други мерки освен само справедливо обезщетение, присъдено от Съда съгласно член 41 на Конвенцията и/или общи мерки, които гарантират, че потърпевшата страна е поставена, доколкото е възможно, в същото положение, в което той или тя е бил(-а) преди нарушението на Конвенцията (restitutio in integrum);

Като отбелязва, че именно компетентните власти на държавата-ответник решава какви мерки са най-подходящи за постигане restitutio in integrum, като вземат предвид наличните средства съгласно националната правна система;

Като се има предвид все пак, че практиката на Комитета на министрите за наблюдаване изпълнението на решенията на Съда показва, че при изключителни обстоятелства повторното разглеждане на делото или възобновяването на производството се е оказало най-ефективното, ако не и единственото, средство за постигане на restitutio in integrum;

І. В светлината на тези съображения приканва Договарящите страни да гарантират, че на национално равнище съществуват адекватни възможности за постигане, доколкото е възможно, на restitutio in integrum;

ІІ. Насърчава Договарящите страни по- конкретно да прегледат своите национални правни системи с цел да гарантират, че съществуват адекватни възможности за преразглеждане на делото, включително възобновяване на производството, в случаите когато Съдът е констатирал нарушение на Конвенцията, по-специално когато:

(i) потърпевшата страна продължава да търпи много сериозни отрицателни последици вследствие въпросното решение на националния съд, които не са възмездени чрез справедливо обезщетение и не могат да бъдат поправени освен чрез повторно разглеждане или възобновяване, и

(ii) от решението на Съда може да се направи извода, че

(a) оспорваното решение на националния съд по същество противоречи на Конвенцията, или

(b) констатираното нарушение се основава на процедурни грешки или недостатъци, които са толкова големи, че съществува сериозно съмнение относно изхода на вътрешното производство, което се обжалва.

[1] Като се има предвид, че квазисъдебните функции на Комитета на министрите съгласно предишния член 32 на Конвенцията ще бъдат прекратени в близко бъдеще, не се посочват решенията на Комитета на министрите. Разбира се обаче, в случай че някои дела все още се разглеждат когато препоръката бъде приета, принципът на тази препоръка ще се прилага също и към тези дела.