Номер на жалба: 4776/08

Членове от Конвенцията: (Чл. 11) Свобода на събранията и сдружаването, (Чл. 11-1) Свобода на сдружаването, (Чл. 11-2) Необходими в едно демократично общество, (Чл. 11-2) Национална сигурност, (Чл. 11-2) Предотвратяване на безредици, (Чл. 11-2) Защита на правата и свободите на другите, (Чл. 11-2) Обществена сигурност

По делото Национално турско обединение и Кунгюн срещу България,  

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:

          Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,
          Ерик Мьозе (Erik Møse),
          Андре Потоцки (André Potocki),
          Шифра О’Лийри (Síofra O’Leary),
          Мартинш Митс (Mārtiņš Mits),
          Латиф Хюсейнов (Lәtif Hüseynov), съдии,
          Павлина Панова (Pavlina Panova), съдия ad hoc,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделение,

След закрито заседание, проведено на 16 май 2017 г.,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 4776/08) срещу Република България, подадена в Съда на 4 януари 2008 г. на основание чл. 34 от  Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от сдружение Национално турско обединение („сдружението-жалбоподател“), и от български гражданин, г-н Мендерес Мехмед Кунгюн („жалбоподателят“).

2.  Жалбоподателите се представляват от г-н К. Кънев и г-н С. Овчаров от Българския хелзинкски комитет, неправителствена организация със седалище в гр. София. Българското правителство („Правителството“) се представлява от правителствените агенти г-жа М. Коцева и г-жа Й. Стоянова от Министерството на правосъдието.  

3.  Жалбоподателите твърдят, че отказът за регистрация на сдружението-жалбоподател представлява неоправдано и дискриминационно нарушение на правото им на свободно сдружаване.

4.  На 4 март 2014 г. Правителството е уведомено за жалбата на основание на членове 11 и 14 от Конвенцията. След като г-н Йонко Грозев, съдия, избран от името на България, се самоотвежда от разглеждането на това дело (Правило 28 от Правилника на Съда), председателят на отделението решава да посочи г-жа Павлина Панова, която да заседава в качеството на съдия ad hoc (чл. 26 § 4 от Конвенцията и Правило 29 § 1 от Правилника).

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

5.  Жалбоподателят е роден през 1950 г. и живее в гр. Казанлък. Той е един от учредителите и избраният председател на сдружението-жалбоподател.  

6.  През 2006 г. жалбоподателят обявява намерението си да учреди сдружение, имащо за цел насърчаването на правата на мюсюлманската общност в България. След това обявяване пред медиите, в пресата се появяват няколко враждебни публикации, критикуващи целите на сдружението, които посочват, че жалбоподателят иска да създаде турска етническа партия или че получава финансиране от чужди секретни служби. На 21 май 2006 г. общо събрание на сдружението, което е трябвало да се проведе в Пловдив, се налага да бъде преместено поради враждебен протест пред сградата, където е трябвало то да се проведе, на привърженици на националистическата партия ВМРО, имащ за цел да попречи на събранието. Събранието се провежда на друго място.  

7.  По време на общото събрание седем от учредителите вземат решение за създаването на сдружение „Национално турско обединение“, приемат устав и избират управителен съвет. Жалбоподателят е избран за председател на този съвет.  

8.  В следващите дни жалбоподателят и петима други учредители депозират молба за регистрация на новосъздаденото сдружение пред Пловдивския окръжен съд. 

9.  С решение от 20 юни 2006 г. Окръжният съд отхвърля молбата за регистрация. Приема, че една от обявените цели на сдружението, а именно „развитието на политическия плурализъм за целите на демократизацията и демонополизацията на турската общност“ има политически характер. В тази връзка подчертава, че съгласно чл. 12, ал. 2 от Конституцията, единствено политическите партии могат да извършват политическа дейност, с изключение на сдруженията подчинени на общия режим.    

10.  Съдът отбелязва след това, че уставът на сдружението посочва като негов предмет на дейност извършването на „икономическа, търговска дейност, по-конкретно внос-износ, производство, издателска дейност (...)“ и намира, че търговската дейност не може да фигурира като основен предмет на дейност на сдружение с нестопанска цел, дори ако законът позволява извършването на такива дейности като допълнителни.

11.  Съдът отбелязва освен това, че докато уставът на сдружението изисква членовете на управителния съвет да имат местожителство в България, досието по регистрацията не съдържа доказателство, че посочените членове отговарят на това условие. Наред с това Съдът намира, че от устава не става ясно кой е органът на сдружението - председателят или управителният съвет - който разполага с правото на представителство пред трети лица.   

12.  Жалбоподателят обжалва решението. Посочва, че целта на сдружението е в съответствие с Конституцията, че търговската дейност на сдружението трябва да се смята само като допълнителна и че единствено председателят има правото на представителство. Освен това, предоставя доказателства за местожителството на членовете на управителния съвет.  

13.  С решение от 2 октомври 2006 г. Пловдивският апелативен съд потвърждава първото решение с мотива, че регистрацията на сдружението не е възможна по няколко причини. Подкрепя мотивите, изложени от Окръжния съд относно политическия характер на една от целите, заявени от сдружението, невъзможността да се посочат икономически дейности като основен предмет на дейност и неяснотата в устава по отношение на представителните органи на сдружението.  

14.  Апелативният съд припомня също, че на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел името на сдружението  трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави. Отбелязва, че в конкретния случай, въпреки че уставът на сдружението посочва, че една от целите му е интеграцията на населението с турски етнически произход, избраното име „Национално турско обединение“ се отнася до съществуването на турска нация в България и се подразбира, че има сепаратистка цел. Апелативният съд заключава в резултат на това, че името на сдружението не спазва условията по чл. 7 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и чл. 44, ал. 2 от Конституцията.

15.  Жалбоподателят подава касационна жалба, като оспорва приетите от Съда мотиви. Посочва по-конкретно, че сдружението-жалбоподател не е имало намерението да упражнява дейности, присъщи само на политическите партии, като при това уточнява, че като гражданско движение възнамерява да упражнява граждански контрол върху действията на партиите и на държавните органи. Добавя, че партията „Движение за права и свободи“ упражнява пълен контрол върху властта в етнически смесените райони и че сдружението иска да помогне на турското и мюсюлманско население да се интегрира в българската държава. Посочва също, че сдружението не преследва сепаратистки цели, а цели обединение на турската общност в рамките на българската нация и държава.

16.  Със съдебно решение от 10 юли 2007 г. Върховният касационен съд отхвърля жалбата и потвърждава решението на Апелативния съд със следните думи:

„Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че част от заявените цели на учреденото сдружение с нестопанска цел "Национално турско обединение" са с политическа насоченост, чието осъществяване може да се постигне чрез развиване на политическа дейност, допустима единствено за политическите партии.

(…) политическата дейност като единствено възможния начин за реализиране на целта  [на сдружението] да участва в развитието на политическия плурализъм в страната.

Не може да се сподели виждането на касатора, че тази цел се постига чрез упражняване на граждански контрол върху политическите действия или бездействия на политическите партии. Привеждането като аргумент в тази насока на твърдението за "тотално контролиране на властта от ДПС в смесените райони" само потвърждава извода, че учредяването на дружеството е акт на политическа воля за противопоставяне на утвърдения в страната етнически модел. В тази връзка, настоящата инстанция намира за необходимо да изтъкне, че целите на сдружението, които не следва да се тълкуват изолирано от учредителната му декларация, сочат и на конституционната му недопустимост по чл. 44 (...) от Конституцията, който (…) цели да защити държавата от екстремните последици, които могат да произтекат от развитието на процеса на противопоставяне на етническа или верска основа. Независимо от прокламираните в устава цели за интегриране на етническите турци в българското общество и за демонополизиране на турската общност, декларираното от учредителите искане да бъде отхвърлен българският етнически модел, доказал се като гарант за утвърждаване на съвременното гражданско общество в условията на традиционно усложнената етническа и верска обстановка в съседни на България държави, налага да се отстои на извода, че отказът от регистрация на сдружението "Национално турско обединение" е в интерес на националната ни сигурност. В тази връзка, следва да се изтъкне, че такъв риск (…) произтича и от самото наименование на сдружението, което чрез самоопределянето си като "турско национално" фактически се противопоставя на нацията ни като цяло.“

17.  Върховният касационен съд не се произнася изрично относно другите мотиви, приети от Апелативния съд по отношение на предмета на сдружението и правото на представителство на органите му.

II.   ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И СЪДЕБНА ПРАКТИКА

A.  Конституцията на Република България

18.  Приложимите към случая разпоредби на Конституцията от 1991 г. гласят следното:

Чл. 12

„1)  Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.

2)  Сдруженията (...) не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.„

Чл. 44

„1)  Гражданите могат свободно да се сдружават.

2)  Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

3)  Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.“

Б.  Законът за юридическите лица с нестопанска цел от 2000 г.

19.  Законът за юридическите лица с нестопанска цел, в сила от 1 януари 2001 г., регулира учредяването и функционирането на юридическите лица с нестопанска цел, като сдруженията и фондациите. Съгласно чл. 6 от закона, така както е приложим към момента на събитията в конкретния случай, юридическите лица с нестопанска цел се учредяват и придобиват статут на юридическо лице, считано от вписването им в регистъра, воден към Окръжния съд в района, в който се намира седалището им. Реформа, приета през 2016 г. и която предстои да влезе в сила от 1 януари 2018 г., предвижда регистрацията на юридически лица с нестопанска цел да не се извършва вече към съдилищата, а от специализирана административна агенция към Министерство на правосъдието. Тази агенция ще отговаря за воденето на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

20.  Чл. 3 от Закона посочва, че юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност. Чл. 7, ал. 2 от Закона предвижда, че наименованието трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.

21.  Съгласно чл. 19 от Закона, сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко три юридически лица или от най-малко седем дееспособни физически лица.

22.  Съгласно параграф 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона, режимът на организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и дейност, присъща на вероизповедание, се урежда с отделен закон. Съдебната практика счита, че съдилищата могат да откажат вписването на сдружение в приложение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, ако чрез обявената си дейност, въпросното сдружение е подчинено на специален режим (вж. по повод на културно сдружение, опр. № 183 от 10.04.2003 г. по гр. д. № 213/2003, АС Пловдив).

23.  От друга страна, чл. 13 от Закона предвижда, че юридическо лице се прекратява чрез компетентния окръжен съд по седалище, регистрирано в приложение на този закон, което, наред с други хипотези, извършва дейности, които противоречат на Конституцията, на законите или на добрите нрави.

В.  Законът за политическите партии от 2005 г.

24.  Законът за политическите партии предвижда в своя чл. 2, че политическите партии допринасят за формирането и изразяването на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини. Според чл. 3 от закона, само политическите партии могат да участват в избори. Приложимите разпоредби на закона, така както са приложими по времето на събитията по настоящият случай,  предвиждат, че политическа партия може да бъде създадена чрез инициативен комитет, състоящ се от най-малко 50 граждани, които имат избирателни права; партията трябва да докаже най-малко 5 000 членове към момента на създаването си, от които най-малко 500 трябва да присъстват на учредителното събрание. Създаването на партия зависи от определен брой допълнителни формалности в сравнение със създаването на сдружение, подчинено на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Дейностите и финансирането на политическите партии подлежат на засилен обществен контрол и по-специално на този на Сметната палата.

ПРАВОТО

I.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 11 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

25.  Жалбоподателите твърдят, че отказът за регистрация на сдружението жалбоподател представлява нарушение на правото им на свободно сдружаване, гарантирано от чл.11 от Конвенцията, който гласи:

„1. Βсеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

2. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация.“

A.  Становища на страните

26.  Правителството приема, че отказът на съдебните органи да регистрират сдружението-жалбоподател представлява намеса в  упражняването от страна на жалбоподателите на правото им на свободно сдружаване. Все пак, счита, че тази намеса е предвидена от закона, необходима и пропорционална на законна цел и следователно не нарушава чл. 11 от Конвенцията. Смята, че отказът за регистрация е основан на множество разпоредби на Конституцията и на Закона за юридическите лица с нестопански цел, като отговаря на изискванията за достъпност, яснота и предвидимост. Твърди, че въпросните разпоредби преследват законни цели за защита на реда, за предотвратяването на престъпления и за защита на правата и свободите на другите.

27.  Правителството поддържа тезата, че националните съдебни органи правилно са счели, че избраното име от сдружението, „Национално турско обединение“, внушава наличието на съществуваща турска нация на територията на страната и показва сепаратистките цели на сдружението, което в неговите очи представлява законно основание за отказ на вписването му. Счита, че конкретният случай е подобен по този въпрос в делото Gorzelik et autres c. Pologne ([ГК], No 44158/98, ЕСПЧ 2004-I), като уточнява, че в последното Съдът стига до заключението, че няма нарушение на чл. 11 от Конвенцията.

28.  Правителството добавя, че другото основание, посочено от Върховния касационен съд, а именно преследването на цели с политически характер от сдружението и намерението на последното да развива политическа дейност, също е обосновано. В тази връзка, Правителството се позовава на изявленията, направени през 2008 г. пред Народното събрание от министър-председателя по онова време, който посочва, че жалбоподателят е заместник-председател на политическа партия, наречена „Турска демократическа партия“, че регистрацията на тази партия е отказана и че жалбоподателят проповядва отделянето на районите с турскоговорящо малцинство, ако е необходимо чрез прибягване до сила и гражданска война.

29.  Правителството счита най-накрая, че съдебните органи са взели предвид наред с това и други сведения, които квалифицира като нередности – като напр. факта, че декларираният предмет на дейност на сдружението включва търговски дейности, несъвместими със статута на сдружение, както и съществуването на противоречия относно представителните органи на сдружението -, и е на мнение, че сами по себе си тези сведения биха могли да обосноват отказа за регистрация.

30.  Жалбоподателят оспорва да е бил заместник-председател на „Турската демократическа партия“ и да е проповядвал използването на насилие.

31.  Жалбоподателите посочват освен това, че Върховният касационен съд е взел под внимание само двата мотива за отказ на исканата регистрация, а именно преследването от сдружението-жалбоподател на цели от политически характер и несъвместимостта на целите на последното с Конституцията. Уточняват, че останалите мотиви, приети от националните съдебни органи, очевидно са счетени за погрешни. Позовавайки се на предишни решения, постановени от Съда по делата, водени срещу България (Zhechev c. Bulgarie, № 57045/00, 21 юни 2007 г., и Organisation macédonienne unie Ilinden et autres c. Bulgarie (№ 2), № 34960/04, 18 октомври 2011 г.), твърдят, че двата горепосочени мотива не могат да бъдат счетени като оправдаващи за отказа за регистрация на дадено сдружение. Добавят, че конкретното дело трябва да се различи от делото Gorzelik et autres (цитирано по-горе), като посочват, че в него Съдът е счел, че отказът за регистрация на дадено сдружение, чието име съдържа понятието „национално малцинство“ е обоснован от необходимостта да се попречи на дадено сдружение да се възползва неправомерно от определени привилегии по време на избори, а не да преследва целите си за защита на въпросното малцинство.

Б.  Преценка на Съда

1.  Допустимост

32.  Като установява, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 а) от Конвенцията и че то не среща никаква друга причина за недопустимост, Съдът го обявява за допустимо.

2.  По същество

a)  Основни принципи

33.  Съдът се позовава на общите принципи, установени в съдебната му практика в областта на правото на сдружаване, така както са обобщени в решението му по делото Gorzelik et autres (цитирано по-горе, §§ 88-96) и по-наскоро в решението му по делото Organisation macédonienne unie Ilinden et autres (№ 2) (цитирано по-горе, §§ 33-34). Припомня по-конкретно, че правото, посочено в чл. 11 от Конвенцията, включва правото за учредяване на сдружение. Възможността за гражданите да образуват юридическо лице, за да действат съвместно в област от общ интерес, представлява един от най-важните аспекти на правото на свободно сдружаване, без който това право ще се окаже лишено от всякакво значение. Начинът, по който националното законодателство предоставя тази свобода и прилагането й от властите в практиката, са показателни от друга страна за състоянието на демокрацията в дадена държава.

34.  Ако в контекста на чл. 11 от Конвенцията, Съдът споменава често съществената роля, която имат политическите партии за поддържане на плурализма и на демокрацията, то това не променя факта, че сдруженията, създадени с други цели – а именно защитата на културното или духовното наследство, преследването на различни социални и икономически цели, проповядването и изучаването на дадена религия, търсенето на етническа идентичност или утвърждаването на малцинствено съзнание – също са важни за доброто функциониране на демокрацията.

35.  Тъй като прилагането на принципа на плурализма е невъзможен, ако дадено сдружение не е в състояние да изразява идеите и мненията си, Съдът признава също, че защитата на мненията и на свободата на изразяване съгласно чл. 10 от Конвенцията, представлява една от целите на свободното сдружаване.

36.  Свободата на сдружаване все пак не е абсолютна и държавите разполагат с право на контрол на съответствието на целите и на дейностите на дадено сдружение с правилата, заложени в законодателството. Държавите все пак трябва да използват това право по начин, който е съвместим с техните задължения, произтичащи от Конвенцията и при условието да се упражнява контрол от нейните органи. В резултат на това изключенията по чл. 11 от Конвенцията трябва да бъдат ограничително тълкувани, като единствено убедителните и наложителни причини могат да оправдаят ограниченията в свободното сдружаване. За да отсъдят в подобен случай съществуването на дадена необходимост съгласно чл. 11 § 2, държавите разполагат единствено с ограничена свобода на преценка, която е придружена от строг европейски контрол, упражняван едновременно върху закона и върху решенията, които го прилагат, включително тези на независим съдебен орган.

37.  Когато упражнява контрол, Съдът няма задачата да замести компетентните национални съдебни органи, а да провери от гледна точка на чл. 11 решенията, които са произнесли по силата на правото си на преценка. От това не следва, че той трябва да се ограничи до проверката дали държавата-ответник е използвала добросъвестно, грижливо и разумно това право: той трябва да разгледа спорната намеса, като вземе предвид цялото дело, за да определи дали е „пропорционална на преследваната законова цел“ и дали мотивите, посочени от националните органи, за да я оправдаят, изглеждат „относими и достатъчни“. При това, Съдът трябва да се убеди, че националните органи са приложили правила, съответстващи на принципите, заложени в чл. 11, като освен това се обоснове с приемлива преценка на относимите към делото факти.

б)  Преценка в настоящият случай

i.  Съществуването на намеса

38.  Между страните съществува съгласие относно това, че  отказът на националните съдебни органи да пристъпят към регистрацията на сдружението-жалбоподател, представлява намеса при упражняването от страна на жалбоподателите на правото им на свобода на сдружаване.  Съдът счита също така, че е установено съществуването на намеса в правото на жалбоподателите на свободно сдружаване съгласно параграф 2 от чл. 11 от Конвенцията. За да не се нарушава тази разпоредба, подобна намеса трябва да бъде предвидена от закона, да преследва една или повече от законните цели, които са посочени в нея, и да бъде „необходима в едно демократично общество“ за постигането на тези цели.

ii.  Обосноваването на намесата

39.  Съдът счита, че в настоящият случай не е необходимо да се разглежда въпросът дали спорната намеса е предвидена от закона и дали преследва законова цел, доколкото смята, поради следващите причини, че във всички случаи тази намеса не е „необходима в едно демократично общество“ (Organisation macédonienne unie Ilinden et autres (№ 2), цитирано по-горе, § 32).

40.  Съдът отбелязва, че за да откаже регистрацията на сдружението-жалбоподател, Върховният касационен съд се обосновава с два мотива: 1)  фактът, че целите на сдружението съдържат политически характер и че възнамерява да извършва политически дейности и 2)  обстоятелството, че целите и името на сдружението противоречат на чл. 44 от Конституцията и представляват опасност за националната сигурност. Останалите мотиви, изтъкнати от националните съдебни органи, които се отнасят до предмета на дейност на сдружението или до представителните му органи, не са разглеждани от касационния съд. Следователно Съдът не трябва да ги взима предвид при разглеждането си, дори и да е възможно тези мотиви да бъдат взети предвид при преценката на общия контекст на делото (Organisation macédonienne unie Ilinden – PIRIN et autres c. Bulgarie (№ 2), № 41561/07 и № 20972/08, § 80, 18 октомври 2011 г.).

41.  Относно първия от посочените мотиви, а именно политическия характер на целите на сдружението, Съдът вече е разглеждал по повод на предходни дела срещу България, че такъв мотив не може да оправдае отказа за регистрация на дадено сдружение (Organisation macédonienne unie Ilinden et autres (№ 2), цитирано по-горе, §§ 38-39, и Zhechev, цитирано по-горе, §§ 52-57). В тези случаи, Съдът отбелязва, че тълкуването от националните органи на понятието „политически“ цели и дейности понякога е противоречиво и може да създаде усещане за несигурност в лицата, които искат да учредят дадено сдружение. Тълкувано в по-широк смисъл, това понятие може да включва всякаква цел, която има близка или далечна връзка с нормалното функциониране на демократичното общество, което в резултат подтиква въпросните лица да създадат по-скоро политически партии, отколкото „обикновени“ сдружения. Въпреки това, според българското законодателство, създаването на политически партии е подчинено на по-строги условия, а именно изискването за най-малко 5 000 членове, съществуващо по времето на събитията в конкретния случай, като функционирането им подлежи на строг обществен контрол (вж. параграф 24 по-горе). Съдът счита, че няма „наложителна обществена необходимост“ да се изисква всяко сдружение, което желае да преследва цели от политически характер в широкия смисъл, вече описан по-горе, да създава политическа партия, ако учредителите му нямат намерение да участват в избори. Положението би било равносилно на налагане на дадено сдружение да приеме правна форма, която учредителите му не възнамеряват да му дадат, и по този начин да подчини създаването и функционирането си на допълнителни условия и ограничения, които понякога могат да се окажат непреодолими за учредителите.

42.  Всъщност, ако подчиняването на по-строги формалности за финансиране, за контрол от обществеността и прозрачност на организациите, които участват в избори и които могат да имат достъп до властта, може да изглежда законно, то случаят не е такъв за сдруженията, регистрирани в България под действието на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, тъй като те не могат, съгласно националния закон, да имат такива дейности (вж. параграф 24 по-горе).

43.  Съдът счита, че същото заключение се налага и в настоящия случай. Обявената цел на сдружението-жалбоподател да „допринася за развитието на политическия плурализъм в страната“ в действителност не означава, че сдружението иска да участва в изборите и в упражняването на власт – в противен случай, може да бъде оправдано на учредителите да се наложи по-строгата правна форма на политическа партия. Следователно, първият мотив не може да обоснове отказа за регистрация на сдружението-жалбоподател съгласно чл. 11 § 2 от Конвенцията.

44.  Вторият зачетен мотив се състои в обстоятелството, че според становището на Върховния касационен съд, целите и името на сдружението-жалбоподател противоречат на чл. 44 от Конституцията и представляват опасност за националната сигурност. От мотива, изложен от Върховния касационен съд (вж. параграф 16 по-горе), следва че той се позовава на хипотезата, предвидена в чл. 44, ал.2 от Конституцията, за организация „чиито дейности са насочени срещу суверенитета или териториалната цялост на страната или срещу единството на нацията“. Всъщност, висшата съдебна инстанция не споменава другите хипотези, предвидени в чл. 44 от Конституцията, а именно подбуждането към ненавист, нарушаването на правата и свободите на гражданите или употребата на насилие.

45.  В тази връзка, Съдът напомня, че изразяването на сепаратистки възгледи не включва в себе си заплаха за териториалната цялост на държавата и за националната сигурност и не оправдава само по себе си ограничаването на правата, гарантирани от чл. 11 от Конвенцията (Organisation macédonienne unie Ilinden et autres c. Bulgarie, № 59491/00, § 76, 19 януари 2006 г., и Etxeberria et autres c. Espagne, № 35579/03, № 35613/03, № 35626/03 и № 35634/03, § 55, 30 юни 2009 г.). В настоящия случай употребата на термините „национално турско“ в името на сдружението не изглежда да поставя в опасност териториалната цялост или единството на българската нация, заложени в Конституцията. Също така Съдът не вижда как оспорването от сдружението-жалбоподател на „монопола“ на една политическа партия в етнически смесените райони, би могло да представлява риск за етническия мир и следователно да застрашава сигурността на страната. Освен това Съдът отбелязва, че чл. 44, ал. 2 от Конституцията, се отнася до „дейностите“ на дадена организация, а не само до целите, които обявява. Следователно, в конкретния случай, националните съдебни органи не споменават за дейност на сдружението-жалбоподател или на членовете му, която би могла да застраши териториалната цялост или единството на нацията, нито за дейност или изказване, които биха могли да бъдат сметнати като призив към омраза или насилие. Заключението им относно заплахата, която сдружението-жалбоподател би могло да представлява за сигурността на държавата, изглежда се основава на общи предположения. От друга страна, твърденията на Правителството, според които жалбоподателят е призовавал към отделяне на турскоговорящите области, при необходимо и чрез прибягване до сила, не са потвърдени от никакво друго доказателство, освен от изявленията на министър-председателя по това време и са отречени от самия жалбоподател (параграфи 28 и 30 по-горе).

46.  Освен това Съдът отбелязва, че в случай че сдружението-жалбоподател след регистрация предприеме конкретни действия, противоречащи на чл. 44 от Конституцията, националните органи не са безсилни: всъщност в приложение на чл. 13, ал 1 3) б) от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, окръжният съд може да нареди прекратяването на дадено сдружение, което извършва дейности, противоречащи на Конституцията, на закона и на добрите нрави (вж. параграф 23 по-горе). Общото предположение, че сдружението би било способно да осъществява такива дейности, не оправдава отказа за регистрирането му (Sidiropoulos et autres c. Grèce, 10 юли 1998 г., § 46, Сборник с решения и постановления 1998-IV, Organisation macédonienne unie Ilinden et autres, цитирано по-горе, § 77, и Maison de la civilisation macédonienne c. Grèce, № 1295/10, § 43, 9 юли 2015 г.). От това следва, че вторият мотив, приет от съдебните органи, също не би могъл да оправдае отказа за регистрация на сдружението-жалбоподател.

47.  На последно място, като има предвид становището на Правителството, което се позовава на решението по случая Gorzelik et autres (цитирано по-горе), за да твърди, че ограничението на свободата на сдружаване, наложено в конкретния случай, е оправдано (параграф 27 по-горе), Съдът отбелязва, че в това решение, което се отнася до отказ за регистрация на сдружение, поради това, че името и уставът му го определят като организация на националното силезийско малцинство в Полша, счита, че този отказ е оправдан по смисъла на чл. 11 § 2 от Конвенцията поради необходимостта да се защити вътрешният правов ред и правата на други етнически групи срещу предполагаем опит от страна на сдружението да се възползва по непозволен начин от някои привилегии по време на избори. Всъщност съгласно полското право квалификацията за „национално малцинство“ води автоматично до някои привилегии по време на избори, ако организацията реши да участва в изборите (цитираното по-горе решение, §§ 101-105). Следователно, обстоятелствата по случая Gorzelik et autres се различават от тези по настоящият случай, в който не изглежда, че националното право дава привилегия по време на избори или други специфични правни последствия при използването на прилагателните „национално турско“ в името на сдружението жалбоподател, които биха оправдали ограничаването на свободата на сдружаване.

48.  С оглед на всички гореизложени аргументи, Съдът счита, че отказът за регистрация на сдружението-жалбоподател не е „необходим в едно демократично общество“ и е довел до нарушение на чл. 11 от Конвенцията.

II.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 14 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

49.  Жалбоподателите твърдят, че отказът за регистрация на сдружението-жалбоподател поради позоваването на национално турско малцинство, е израз на дискриминационно отношение на българските съдебно органи и представлява дискриминация, забранена от чл. 14 от Конвенцията. Твърдят, че сдруженията на други малцинства, и по-специално ромско и еврейско, са станали предмет на регистрация. Чл. 14 от Конвенцията гласи следното:

„Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.“

50.  Правителството твърди, че отказът за регистрация в конкретния случай е оправдан поради неспазването на законодателството, а не поради каквато и да е дискриминация по отношение на жалбоподателите. Добавя, че цитираните от жалбоподателите ромски и еврейски сдружения са регистрирани поради липсата на противоречие на имената им със закона.

51.  Съдът отбелязва, че това оплакване е свързано с това, разглеждано по-горе, и следователно трябва да бъде обявено за допустимо.

52.  След това Съдът отбелязва, че това оплакване се отнася до същите факти като тези, върху които се основава оплакването по чл. 11 от Конвенцията. По отношение на установяването на нарушение на тази последна разпоредба, фигурираща в параграф 48 по-горе, Съдът счита, че няма основание за разглеждане на оплакването по чл. 14 от Конвенцията (Organisation macédonienne unie Ilinden et autres (№ 2), цитирано по-горе, § 49, и Sidiropoulos et autres, цитирано по-горе, § 52).

III.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

53.  Съгласно чл. 41 от Конвенцията,

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите  към  нея  и  ако  вътрешното  право  на  съответната Βисокодоговаряща  страна  допуска  само  частично  обезщетение, Съдът,  ако  е  необходимо,  постановява  предоставянето  на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

A.  Вреди

54.  Жалбоподателите претендират 5 000 евро (EUR) за неимуществените вреди, които считат, че са понесли.

55.  Правителството счита, че твърдените неимуществени вреди не са установени и следователно претенциите са необосновани.

56.  Съдът счита, че е уместно да присъди на жалбоподателите претендираната на това основание сума, а именно 5 000 евро.

Б.  Разходи и разноски

57.  Жалбоподателите претендират също така 3 040 евро за разходите и разноските, направени пред Съда за хонорарите, дължими на адвокатите им. Представят договор за хонорарите и отчет за извършената от адвокатите им работа, общо за тридесет и осем часа при почасова ставка от 80 евро. Молят присъдената от Съда сума да бъде внесена директно на организацията Български хелзинкски комитет.  

58.  Правителството счита, че претендираната сума е прекомерна.

 59.  Съгласно практиката на Съда жалбоподател има право на възстановяване на разходите и разноските доколкото е доказано, че те са действително и необходимо направени и са в разумен размер. В настоящият случай, като се имат предвид документите, с които разполага и практиката си, Съдът счита за разумна сумата от 2 000 евро за съдебното производство пред него и я присъжда на жалбоподателите.

В.  Лихва за забава

60.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява жалбата за допустима;

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 11 от Конвенцията;

3.  Приема, че няма основание за разглеждане на оплакването по чл. 14 от Конвенцията;

4.  Приема,

а)  че държавата-ответник следва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно, в съответствие с чл. 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса, валиден към датата на плащането:

i.  5 000 евро (пет хиляди евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят по отношение на неимуществени вреди,

ii.  2 000 евро (две хиляди евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателите за разходи и разноски, които да се платят по банковата сметка, посочена от представителя на жалбоподателите, Българския хелзинкски комитет,

б)  че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

5.  Отхвърля останалата част от иска за справедливо обезщетение.

Изготвено на френски език и оповестено писмено на 8 юни 2017 г. в съответствие с Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

  Милан Бласко                                                               Ангелика Нусбергер
заместник-секретар                                                               председател

Дата на постановяване: 8.6.2017 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-174110