Номер на жалба: 34639/07

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 8) Право на зачитане на личния и семейния живот, (Чл. 3) Унизително отношение, (Чл. 3) Нечовешко отношение, (Чл. 8-1) Неприкосновеност на кореспонденцията

По делото Живко Господинов и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет, в състав:

          Ерик Мьозе (Erik Møse), председател,
          Йонко Грозев (Yonko Grozev),
          Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), съдии,
и Ан-Мари Дуген (Anne-Marie Dougin), . заместник-секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 3 октомври 2017 г.,

Постановява следното решение, прието на същата  дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по десет жалби срещу Република България, подадени в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от десет жалбоподатели на различни дати. Списъкът на жалбоподателите, датите на техните жалби и имената на техните представители, когато е приложимо, са посочени в приложената таблица.

2.  Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа А. Панова от Министерство на правосъдието.

3.  На 26 декември 2015 г. Правителството е уведомено за жалбите, касаещи невъзможността за намаляване на доживотните присъди без право на замяна, прекомерната рестриктивност на “специалния режим”, при който жалбоподателите са изтърпявали присъдите си, наблюдението на кореспонденцията от страна на затворническата администрация и липсата на ефективно правно средство за защита във връзка с тези две оплаквания, а останалата част от жалбите е обявена за недопустима съгласно правило 54 § 3 от Правилника на Съда. Правителството представя становище и информация на 15 февруари 2016 г.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

4.  Жалбоподателите изтърпяват доживотни присъди или доживотни присъди без право на замяна в различни затвори в България.

А. Първият жалбоподател, г-н Господинов (жалба № 34639/07)

5.  Жалбоподателят в момента изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна в затвора в гр. Белене. Присъдата е постановена от Окръжен съд - Добрич през 2003 г. Тя е потвърдена при обжалване през февруари 2004 г. и впоследствие от Върховния касационен съд в окончателно решение от 19 октомври 2004 г.

6.  Както е видно от документите по делото, жалбоподателят неуспешно търси помилване от президента на няколко пъти от 2007 г. насам. Първоначално е настанен  в отделение с повишена сигурност в затвора в гр. Варна, където започнал да изтърпява наказанието си. От 2004 г. той е на “специален режим”.

7.  Той описва, а Правителството не коментира, условията, при които е бил задържан там, както следва. Килията му е с размери 5,5 на 3 метра и има малък прозорец с решетки, който през деня не пропуска много светлина. Осветлението през нощта също е недостатъчно. Килията е влажна, зле отоплявана през зимата и лишена от проветрение през лятото. Като се има предвид, че в килията няма нито течаща вода, нито тоалетна, жалбоподателят е трябвало да използва кофа, за да се облекчава. Позволено му е да излиза от килията си три пъти дневно, по време на хранене, в продължение на около четиридесет и пет минути всеки път, за да изпразни кофата си, да се храни, да се измие и да напълни бутилката си с чешмяна вода. В затвора има хлебарки и плъхове и му е разрешено да се къпе само веднъж на две седмици. Храната е недостатъчна като количество и с лошо качество. По време на посещенията той е отделен от семейството си и адвокатите си с решетка и срещите винаги се провеждат в присъствието на служители на затвора. Кореспонденцията му редовно се чете от служители на затвора, тъй като той е задължен да изпраща писма до външния свят в отворени пликове. Пликовете с кореспонденция с неговия адвокат носят печат, показващ, че са били проверени.

8.  И двете страни заявяват, че жалбоподателят е бил прехвърлен в затвора в гр. Белене на 17 февруари 2009 г., където той продължава да изтърпява наказанието си при "специален режим". Той е задържан в отделение с повишена сигурност в този затвор, сам в килия.

9.  Според Правителството от началото на престоя му в този затвор, жалбоподателят е направил няколко гладни стачки. Според документите в досието, в началото на престоя си в затвора в гр. Белене той демонстрира намерения за самоубийство и е идентифициран като агресивен и враждебен, както и склонен да направи опит за бягство. Въз основа на заповед на началника на затвора от 19 февруари 2009 г. той не участва в колективни дейности с други затворници, дори тези в неговата категория. Освен това Правителството твърди, че поради липсата на физическо пространство в затвора е невъзможно да се организират колективни спортни дейности или да се събират затворници за целите на четене, слушане на музика, игра на настолни игри или използване на компютър. Също така то подчертава, че невъзможността е засилена от личностните характеристики на затворниците, които ги правят несъвместими помежду си и са пречка за това органите да организират съвместни дейности за тях.

10.  Страните твърдят, че килията на жалбоподателя в затвора в гр. Белене е подсигурена с врата и външна решетка, и двете заключени. През цялата нощ крушката остава включена за целите на сигурността, за което жалбоподателят твърди, че пречи на съня му. Неговите ежедневни разходки на открито се провеждат в оградено с решетки пространство с размер според жалбоподателя, който не е оспорен от Правителството, от около 15 кв.м, където са водени само лица, изтърпяващи доживотни присъди. Според жалбоподателя подът отчасти е от гол цимент и няма спортно оборудване. Според Правителството има стена за катерене, пейка и лост с фиксирана височина. И двете страни заявяват, че всеки път, когато жалбоподателят напусне отделението с повишена сигурност, той е с белезници и белезниците са закрепени с вериги на колан. Той твърди, че кореспонденцията му редовно се проверява. Според Правителството кореспонденцията на затворниците се проверява от съображения за сигурност. Властите обаче проверяват само съдържанието на пликовете, които получава жалбоподателят, а не текста на писмата в тях.

Б. Вторият жалбоподател, г-н Петров (жалба № 28678/08)

11.  В окончателно решение от 15 май 2005 г. Върховният касационен съд осъжда жалбоподателя на доживотен затвор. Документите в преписката по делото показват, че първоначално е бил лишен от свобода в затвора в гр. Ловеч и на 6 октомври 2009 г е прехвърлен в затвора в гр. Белене., където е настанен в отделението с повишена сигурност.

12.  Правителството твърди, че от 5 май 2005 г. той изтърпява наказанието си при “специален режим”.

13.  Жалбоподателят твърди, че е бил държан в изолация в затвора в гр. Белене при “специален режим” и че условията на живот в неговата затворническа килия са неадекватни. По-конкретно той твърди, че прекарва около двадесет и три часа в денонощието заключен в много малка, слабо осветена килия с открита тоалетна близо до леглото му.

14.  Правителството не оспорва твърденията му. То посочва, че размерът на килията му е 6 кв.м, че е “нормална”, а не “наказателна” килия, че той има легло, чекмедже, мивка и тоалетна в килията си и че има достатъчно място, за да се движи в нея.

В. Третият жалбоподател, г-н Александров (жалба № 9777/10)

15.  Жалбоподателят е осъден на доживотен затвор с окончателно решение на Върховния касационен съд от 10 декември 2001 г.

16.  Жалбоподателят се оплаква, че в съответствие със “специалния режим”, при който той изтърпя наказанието си, е бил постоянно заключен в килия, която му е било позволено да напуска само в продължение на не повече от час и половина на ден. Той също така твърди, че има много лоши условия на живот, наличие на плъхове, недостатъчно осветление, замърсена вода, ограничено пространство и време за дейности на открито и постоянна прекомерна употреба на белезници.

17.  Правителството твърди, че жалбоподателят е изтърпявал наказанието си при “специален режим” в затвора в гр. Бобов дол между 5 февруари 2002 г. и 19 април 2007 г., когато неговият режим е бил променен на “усилено строг”. Той е прекарал следващите две години при “усилено строг режим”, а на 1 юни 2009 г. неговият режим е променен на “строг”. По време на престоя си в затвора в гр. Бобов дол между 2002 и 2012 г. жалбоподателят е бил в отделението с повишена сигурност, сам в килия с площ малко под 13 кв.м. В килията е имало мивка и тоалетна, отделени от останалото пространство. Хигиената в килията е била задоволителна; чаршафите са прани ежеседмично и затворниците са получавали санитарни продукти  веднъж месечно. Килиите са били дезинфектирани и третирани срещу мишки със същата честота.

18.  Правителството твърди, че жалбоподателят е бил държан в постоянно заключена килия в затвора в гр. Бобов дол при стриктно спазване на съответните законови разпоредби и по-конкретно на чл. 71, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. То уточнява, че от февруари 2016 г. жалбоподателят формално е изпълнил условията за задържане заедно с други затворници, но че жалбоподателят е сметнал, че не е готов за това.

19.  На 24 юли 2012 г. жалбоподателят е прехвърлен в затвора в гр. Пазарджик по негово искане и е настанен в отделение с повишена сигурност в килия с площ 7 кв.м. Той проявява интерес за извършване на трудова дейност, но властите не са в състояние да му осигурят работа. Не е извършвал дисциплинарни нарушения към момента на подаване на жалбата. Що се отнася до условията на задържане в затвора в гр. Пазарджик, Правителството заявява, че той не е подавал оплаквания до властите.

Г. Четвъртият жалбоподател, г-н Хасан (жалба № 59178/10)

20.  Жалбоподателят е осъден за редица престъпления и през 2000 г получава общо наказание  доживотен затвор без право на замяна. Той се оплаква, че от момента на налагането присъдата му представлява нечовешко и унизително наказание в нарушение на чл. 3 от Конвенцията и че той не разполага с ефективно правно средство за защита в тази връзка.

Д. Петият жалбоподател, г-н Рангелов (жалба № 29219/11)

21.  В окончателно решение от 15 март 2010 г. жалбоподателят е осъден от австрийски съд на доживотен затвор. Той е прехвърлен от Австрия в България на 15 юли 2010 г., за да изтърпи наказанието си. На 8 ноември 2010 г. Окръжен съд - Враца потвърждава присъдата и я приеме за изпълнение. При обжалване тя е потвърдена от Апелативен съд - София в окончателно решение от 9 февруари 2011 г. Жалбоподателят изтърпява наказанието си при “специален режим” от 18 февруари 2011 г. Той е държан в постоянно заключена килия в затвора в гр. Враца, в отделение с повишена сигурност, в съответствие с приложимите правила за осъдените на доживотен затвор по реда на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Е. Шестият жалбоподател, г-н Димитров (жалба № 81170/12)

22.  Жалбоподателят е осъден на доживотен затвор без право на замяна в окончателно решение от 28 февруари 2011 г. на Върховния касационен съд.

23.  Жалбоподателят се оплаква, че от момента на налагането присъдата му представлява нечовешко и унизително наказание в нарушение на чл. 3 от Конвенцията и че той не разполага с ефективно правно средство за защита в тази връзка.

Ж. Седмият жалбоподател, г-н Митев (жалба № 5608/13)

24.  Жалбоподателят е осъден на доживотен затвор с окончателно решение от 13 ноември 2008 г. на Върховния касационен съд. Той изтърпява наказанието си при “специален режим” в затвора в гр. Варна. Той твърди, че прекарва времето си почти постоянно заключен в изолация от другите затворници, докато Правителството твърди, че той е в “почти непрекъснат контакт с други лишени от свобода”, без да представя повече подробности. Жалбоподателят твърди, че е трябвало да се облекчава в кофа в килията си, където няма течаща вода. Правителството пояснява, че това се променя през 2012 г., когато в килията му е изградена тоалетна. Храната според жалбоподателя е недостатъчна и с лошо качество, което е оспорено от властите.

З. Осмият жалбоподател, г-н Стайков (жалба № 15418/13)

25.  Жалбоподателят е осъден за различни престъпления и получава общо наказание  доживотен затвор в окончателно решение от 17 ноември 2011 г. на Върховния касационен съд. Жалбоподателят е изтърпявал наказанието си в затвора в гр. Стара Загора при “специален режим” в постоянно заключена килия, разположена в отделението на затвора с повишена сигурност. Правителството заявява, че му е позволено да напуска килията си два пъти дневно в продължение на един час, когато може да се вижда и да общува с други затворници, задържани в същото отделениена затвора. Също така му е позволено да използва санитарни помещения извън килията си пет пъти на ден и да се къпе два пъти седмично. В килията на жалбоподателя няма тоалетна и няма инсталирана вентилационна система.

И. Деветият жалбоподател, г-н Йоргов (жалба № 27596/13)

26.  Жалбоподателят е изтърпявал наказанието  доживотен затвор без право на замяна в затвора в гр. Плевен от 1999 г. при “специален режим”. През 2003 г. той е поставен под по-облекчения “усилено строг режим” и една година по-късно под още по-лекия “строг режим”, когато е и настанен в килия заедно с други затворници.

27.  Той се оплаква, че от момента на налагането, присъдата му представлява нечовешко и унизително наказание в нарушение на чл. 3 от Конвенцията и че той не разполага с ефективно правно средство за защита в тази връзка.

Й. Десетият жалбоподател, г-н Шахънов (жалба № 1179/14)

28.  Жалбоподателят е осъден на доживотен затвор и изтърпява наказанието си при “специален режим” от 2009 г. насам. До 2009 г. е задържан в затвора в гр. Варна, а от 18 февруари 2009 г. е задържан в затвора в гр. Пловдив. Той се оплаква във връзка със задържането си след февруари 2009 г., като условията за неговото задържане преди 18 февруари 2009 г. са разгледани от Съда в по-ранно дело по жалба № 16391/05, което приключва с решение от 10 януари 2012 г.

29.  Както жалбоподателят, така и Правителството, твърдят, че той е задържан в постоянно заключена килия и изолиран от другите затворници. Правителството посочва, че жалбоподателят напуска килията си в продължение на един час сутрин и един час следобед всеки ден за упражнения и за да прекарва време на открито.

30.  Жалбоподателят също така твърди, че битовите условия, при които изтърпява наказанието си, са неадекватни, и че не му се предлагат никакви колективни дейности или други форми на заетост.

31.  Правителството заявява, че той е включен в следните седмични дейности: катехизисен курс с продължителност час и половина на седмица и курс по основни компютърни умения със занимания с продължителност от един час. Той също така има още един час на открито, както и половин час за къпане в сряда вечер. Освен това когато в затвора се провеждат различни състезания или има концерти или рецитали, затворниците, изтърпяващи доживотни присъди, получават възможност да присъстват на тях като зрители. Правителството пояснява още, че режимът на жалбоподателя е променен на “строг” през 2015 г., но той продължава да бъде в отделението с повишена сигурност. Според Правителството той многократно е заявявал, че не иска да бъде настаняван заедно с други затворници.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

32.  Законодателството относно присъдите от доживотен затвор без право на замяна и с актовете на помилване, е изложено подробно в Харакчиев и Толумов срещу България (№ 15018/11 и 61199/12, §§ 51-107, ЕСПЧ 2014 г. (откъси)).

33.  Законодателството относно режима на задържане на осъдените на доживотен затвор, включително съответните части от общите доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (”КПИ”), са изложени подробно в параграфи 114-152 от решението на Съда по Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе).

34.  Редица изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2009 г. влизат в сила през февруари 2017 г. и май 2017 г. С тях се въвеждат превантивни и компенсаторни правни средства за защита по отношение на битовите условия на задържане и са посочени в определението на Съда по Атанасов и Апостолов срещу България ((решение за допустимост), № 65540/16 и 22368/17, 27 юни 2017 г.).

ПРАВОТО

I.  ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ

35.  Предвид сходния предмет на тези десет жалби е уместно те да бъдат разгледани съвместно съгласно правило 42 § 1 от Правилника на Съда.

II.  ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДОЖИВОТНИТЕ ПРИСЪДИ БЕЗ ПРАВО НА ЗАМЯНА

36.  Жалбоподателят в първата, четвъртата, шестата и деветата жалба се оплакват, че присъдите им за доживотен затвор без право на замяна представляват от момента на налагането им нечовешко и унизително наказание в нарушение на чл. 3 от Конвенцията, който гласи следното:

Член 3

“Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.”

A.  Допустимост

37.  Съдът отбелязва на първо място, че в по-ранното си решение по делото Йоргов срещу България (№ 2) (№ 36295/02, § 60, 2 септември 2010 г.) жалбоподателят е деветият жалбоподател в настоящото дело и е подал идентично оплакване, а именно относно невъзможността за намаляване на наказанието му от доживотен затвор без право на замяна и свързаната с това липса на каквато и да е надежда, че той може да бъде освободен от затвора някой ден. Съдът приема, че е налице нарушение на чл. 3. От това следва, че свързаното оплакване на деветия жалбоподател, отнасящо се до периода до 2 септември 2010 г., датата на постановяване на решението по делото Йоргов (№ 2) (цитирано по-горе), трябва да бъде отхвърлено съгласно чл. 35 §§ 2 (b) и 4 от Конвенцията, тъй като по същество е същото като въпрос, който вече е разгледан от Съда. Съответно Съдът констатира, че е компетентен единствено да разгледа свързаното оплакване на деветия жалбоподател, направено в настоящото дело по отношение на периода след 2 септември 2010 г.

38.  Съдът на следващо място отбелязва, че останалите оплаквания не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че те не са недопустими на други основания. Следователно те трябва да бъдат обявени за допустими.

Б. Основателност

39.  Съдът отбелязва развитието на свързаната съдебна практика след произнасянето на решението по делото Йоргов (№ 2) (цитирано по-горе). По-конкретно той посочва заключенията си по делото Vinter and Others v. the United Kingdom ([GC], № 66069/09 и 2 други, §§ 119-22, ЕСПЧ 2013 г. (откъси)) и последващото дело Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе, §§ 243-67), в които той констатира нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на оплаквания, отнасящи се до невъзможността за намаляване на присъди от доживотен затвор без право на замяна. Той също така отбелязва в тази връзка, че в последното решение на Голямата камара по този въпрос, Hutchinson v. the United Kingdom ([GC], № 57592/08, § 73, ЕСПЧ 2017 г.), той не констатира нарушение на чл. 3 от Конвенцията след изясняване на приложимите правни норми в Обединеното кралство, направено в съдебно решение от 18 февруари 2014 г. Важно е да се отбележи, че в Hutchinson Съдът не разглежда отделно дали изискванията на чл. 3 по отношение на присъдите от доживотен затвор без право на замяна, както са изложени в делото Vinter, са спазени в случая на жалбоподателя преди съдебното решение от 18 февруари 2014 г., като се има предвид, че тезите на страните са били ограничени до състоянието на вътрешното право към момента на разглеждане на делото.

40.  Съдът отбелязва също така, че в решеннието си по делото Събев срещу България ((решение за допустимост), № 57004/14, §§ 13-15, 12 май 2015), постановено след решението по делото Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе), той изяснява, че продължаващото положение на липса на механизъм съгласно българското законодателство, позволяващ реалистична възможност за преразглеждане на доживотните присъди без право на замяна, се е запазило най-късно до 21 януари 2013 г.

41.  С оглед на всичко казано по-горе и като отбелязва, че оплакванията в първата, четвъртата, шестата и деветата жалба са подадени пред Съда преди или в рамките на шест месеца от 21 януари 2013 г. и че се отнасят до целия период след налагането на техните присъди (за разлика от ситуацията в Hutchinson, вж. параграф 39 по-горе), Съдът констатира, че от момента на налагане на доживотните присъди без право на замяна на четвъртия и шестия жалбоподател и след 2 септември 2010 г. по отношение на деветия жалбоподател до 21 януари 2013 г. е налице нарушение на чл. 3 в резултат на липсата на реалистична перспектива за преразглеждане на доживотни присъди без право на замяна на тези жалбоподатели.

42.  Съответно Съдът констатира, че след 21 януари 2013 г. не е налице нарушение на тази разпоредба на Конвенцията по отношение на тези жалбоподатели.

III.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕСТРИКТИВНИЯ РЕЖИМ НА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ

43.  Жалбоподателите по първата, втората, третата, петата, седмата, осмата и десетата жалба се оплакват, че условията на “специалния режим”, при който изтърпяват присъдите си, са в нарушение на чл. 3.

A.  Допустимост

44.  Съдът на първо място отбелязва, че десетият жалбоподател е представил своето свързано оплакване, посочвайки, че то се отнася до периода след 18 февруари 2009 г., тъй като условията, при които той е изтърпявал доживотната си присъда до тази дата, са били разгледани в по-ранното решение на Съда по делото Шахънов срещу България (№ 16391/05, 10 януари 2012 г.). Съответно настоящият случай се отнася до задържането на десетия жалбоподател при “специален режим” след преместването му в затвора в гр. Пловдив през февруари 2009 г.

45.  Съдът отбелязва също, че след съобщаването на жалбата осмият жалбоподател се оплаква, че самото налагане върху него на “обикновена” присъда от доживотен затвор (за разлика от“доживотен затвор без право на замяна”) е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Като се има предвид кога е повдигнато това оплакване, Съдът намира, че то не трябва да се разглежда в настоящия случай (вж. Радев срещу България, № 37994/09, § 44, 17 ноември 2015 г., с допълнителни препратки).

46.  Съдът отбелязва, че оплакването по отношение на условията при “специален режим”, направено от жалбоподателите, посочени в параграф 43 по-горе, не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията. Той отбелязва още, че то не е недопустимо на други основания. Следователно то трябва да бъде обявено за допустимо.

Б. Основателност

47.  Що се отнася до последиците от изолацията върху личността на лишения от свобода, Съдът е приел, че всички форми на изолиране в наказателна килия без подходящата умствена и физическа стимулация е вероятно да доведе в дългосрочен план до пагубни последици, изразяващи се във влошаване на умствените способности и социални умения (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 204). Също така автоматичното отделяне на осъдените на доживотен затвор от останалата част от затворническата популация и един от друг, особено когато не са налице всеобхватни дейности извън килиите и стимули в тях, може само по себе си да повдигне въпрос по чл. 3 от Конвенцията (вж. Savičs v. Latvia, № 17892/03, § 139, 27 ноември 2012 г.) и изолацията трябва да бъде обоснована с конкретни съображения за сигурност (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 204, с допълнителни препратки към актове с незадължителна юридическа сила; вж. също Радев, цитирано по-горе, § 42).

48.  Що се отнася до настоящото дело, Съдът отбелязва по отношение на изолацията на жалбоподателите, че е безспорно, че те са ограничени в килиите си през по-голямата част от времето, че имат само ограничена възможност за физически упражнения през цялата продължителност на своите наказания и че са отделени от другите категории затворници в съответствие с приложимите правила. Той вече е констатирал (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 208), че изглежда, че това положение е до голяма степен резултат от автоматичното прилагане на правните разпоредби, регламентиращи затворническия режим на жалбоподателите. Правителството не споменава каквото и да било участие на жалбоподателите в смислени разумни дейности или образователни курсове освен посочването, че в случая на г-н Шахънов (десетият жалбоподател) той има възможност да участва в две седмични дейности с продължителност между час и час и половина, които Съдът не смята сами по себе си за достатъчни. Освен това, за разлика от останалите жалбоподатели, които са направили това оплакване, Правителството заявява, че г-н Митев (седмият жалбоподател) е в почти непрекъснат контакт с други затворници (вж. параграф 24 по-горе). При липсата на по-конкретни подробности и материали, представени за доказване на интензивността на такъв контакт, и с оглед на факта, че г-н Митев изтърпява наказанието си под най-рестриктивния “специален режим” с всички свързани ограничения, произтичащи от приложимата правна рамка, описана в относимата практика на Съда и потвърдена от Правителството в свързаното с това становище по настоящото дело, Съдът не е убеден, че твърденията на Правителството са достатъчни, за да докажат противното.

49.  Съдът не забравя факта, че приложимото вътрешно право наскоро се променя (вж. параграф 34 по-горе). След съобщаването на настоящите жалби Правителството представя своето писмено становище по основателността преди да бъде променен законът и посочва в него какъв вид промени са предвидени. Тъй като Правителството не е повдигнало нито в писменото си становище, нито по собствена инициатива след приемането на тези законодателни промени възражение относно допустимостта на настоящите жалби поради неизчерпване от страна на жалбоподателите на вътрешноправните средства за защита, Съдът не може да се произнесе proprio motu по този въпрос (вж. N.C. v. Italy [GC], № 24952/94, § 44, ЕСПЧ 2002X). Съдът подчертава, че това заключение е направено в контекста на конкретните обстоятелства в настоящите жалби и не може да предреши бъдещо разглеждане на дела, свързани с оплаквания, произтичащи от прилагането на “специален режим” към осъдените на доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна.

50.  С оглед на всичко казано по-горе и както отбеляза в Харакчиев и Толумов (цитирано по-горе, § 212) и повтаря в последвалото неотдавнашно решение на Голямата камара по делото Симеонови срещу България ([GC], № 21980/04, § 88 - 91, 12 май 2017 г.), Съдът смята, че като се вземе предвид кумулативният ефект на горепосочените условия, независимо от това дали те произтичат от приложимата нормативна уредба или от нейното прилагане на практика, както и периода на задържане на жалбоподателите - досега съответно между шест и петнадесет години - страданията и трудностите, претърпени от жалбоподателите, които също така не са облекчени от битовите условия, в които са държани (вж. описанието на фактите по-горе по отношение на тези жалбоподатели), превишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането. Съответно той констатира, че жалбоподателите, посочени в параграф 43 по-горе, са поставени в продължаваща ситуация на нарушаване на правото им да не бъдат подлагани на нечовешко и унизително отношение.

51.  Следователно е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на тези жалбоподатели.

IV.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

52.  Жалбоподателите по първата, четвъртата, шестата и деветата жалба се оплакват, че не са разполагали с ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с оплакването им относно невъзможността за намаляване на техните присъди от доживотен затвор без право на замяна. Жалбоподателите по първата, седмата и десетата жалба се оплакват, че не са разполагали с ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с оплакването им относно “специалния” режим на задържане. Всички те се позовават на чл. 13 от Конвенцията, който предвижда следното:

"Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."

53.  Съдът отбелязва, че оплакването за липса на ефективно правно средство за защита се отнася до самия факт, че съгласно българското право е възможно да се осъди правонарушител на доживотен затвор без право на замяна и че характеристиките на “специалния режим” и неговото прилагане спрямо лишените от свобода, изтърпяващи доживотни присъди, произтичат от закона. Следователно то се отнася до съдържанието на изрични законови и регулаторни разпоредби. Чл. 13 от Конвенцията обаче не достига дотам, че да гарантира средство за защита, позволяващо законите на Високодоговаряща страна като такива да бъдат оспорвани пред национален орган на основание, че са в противоречие с Конвенцията или с еквивалентни вътрешни правни норми (вж. по подобен начин  Харакчиев и Толумов срещу България (решение за допустимост), № 15018/11 и 61199/12, §§ 126–28, 19 февруари 2013 г.).

54.  Следователно това оплакване е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

V. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 8 И ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

55.  Първият жалбоподател освен това се оплаква от наблюдението на кореспонденцията му от страна на администрацията на затвора и от липсата на ефективно правно средство за защита в това отношение. Той се позовава на чл. 8 и чл. 13 от Конвенцията, които съответно предвиждат следното:

Член 8

“1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите."

Член 13

"Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."

A.  Допустимост

56.  Правителството твърди, че кореспонденцията на затворниците като цяло е наблюдавана от съображения за сигурност и властите проверяват само съдържанието на пликовете и не преглеждат текста на писмата.

57.  Съдът отбелязва, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3(а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че то не е недопустимо на други основания. Следователно то трябва да бъде обявено за допустимо.

Б. Основателност

58.  Съдът отново отбелязва, че в редица по-ранни решения (вж. Петров срещу България, № 15197/02, § 44, 22 май 2008 г., и Халил Адем Хасан срещу България, № 4374/05, § 80, 10 март 2015 г.) е констатирал нарушение на чл. 8 от Конвенцията, тъй като редовното и безразборно наблюдение на кореспонденцията на затворниците в съответствие с чл. 33, ал. 1, буква в) от Закона за изпълнение на наказанията от 1969 г. не съответства на належаща обществена потребност и не е пропорционално на преследваната легитимна цел. Що се отнася до периода след февруари 2010 г., когато съответната нормативна уредба е променена, Съдът не намира основание да приеме, че кореспонденцията на затворниците след февруари 2010 г. е системно следена и четена от органите на затвора (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 275, и Халил Адем Хасан, цитирано по-горе, § 80).

59.  В настоящия случай Правителството не представя никаква информация или аргумент, за да убеди Съда да достигне до различно заключение. Като се има предвид съдебната практика по този въпрос, Съдът констатира, че по отношение на периода до февруари 2010 г. е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията поради системното наблюдение на кореспонденцията на първия жалбоподател.

60.  По отношение на свързаното оплакване на жалбоподателя, че не е имал ефективно вътрешноправно средство за защита, Съдът отбелязва, че наблюдението на кореспонденцията на жалбоподателя в затвора не е резултат от индивидуално решение на администрацията на затвора или друг орган, а е систематично и в пряк резултат от прилагането на изричната разпоредба на закона. Той вече е приел, че чл. 13 от Конвенцията не стига дотам, че да гарантира средство за защита, позволяващо първичното законодателство да се оспорва пред съответните национални власти на основание, че то е в противоречие с Конвенцията (вж. Петров, цитирано по-горе, § 65). От това следва, че оплакването е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

VI.  ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

61.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А. Обезщетение за вреди

62.  Първият жалбоподател претендира 30 000 евро (EUR) по отношение на неимуществени вреди. Вторият жалбоподател не предявява претенция за справедливо обезщетение. Третият жалбоподател претендира 20 000 евро по отношение на неимуществени вреди. Четвъртият, седмият, осмият и десетият жалбоподател претендират по 25 000 евро всеки по отношение на неимуществени вреди. Петият жалбоподател претендира 211 600 евро за неимуществени вреди и 6384 евро за имуществени вреди. Шестият жалбоподател претендира 10 000 евро за неимуществени вреди. Деветият жалбоподател не предявява претенция за справедливо обезщетение.

63.  Правителството оспорва тези претенции като прекомерни и неоснователни.

64.  По отношение на нарушението на чл. 3 от Конвенцията, свързано с невъзможността за намаляване на присъди от доживотен затвор без право на замяна, Съдът смята, че констатацията за нарушение представлява достатъчно справедливо обезщетение за всякакви неимуществени вреди, които първият, четвъртият, шестият и деветият жалбоподател може да са претърпели (вж. Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 285). Той съответно не присъжда обезщетение по тази позиция.

65.  По отношение на нарушението на чл. 3 от Конвенцията относно режима и условията на задържане на жалбоподателите, Съдът не открива каквато и да е причинно-следствена връзка между констатираното нарушение и имуществената вреда, твърдяна от петия жалбоподател, и следователно отхвърля тази претенция. Въпреки това Съдът смята, че жалбоподателите трябва да са претърпели неимуществени вреди в резултат на нарушаването на правата им по тази разпоредба. Като взема предвид всички обстоятелства и произнасяйки се по справедливост съгласно изискванията на чл. 41 от Конвенцията, Съдът присъжда на първия жалбоподател 4 000 евро плюс всеки данък, който може да бъде начислен върху тази сума. Съдът също така присъжда на третия, петия, седмия, осмия и десетия жалбоподател по 3000 евро на всеки плюс всеки данък, който може да бъде начислен върху тази сума.

Б. Разходи и разноски

66.  Първият, третият, четвъртият, седмият и десетият жалбоподател, представлявани от г-н М. Екимджиев и г-жа Стефанова, призоват Съда да им присъди сума за съдебни такси, като се произнесе по справедливост, както в случая на “Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България” (№ 62540/00, § 114, 28 юни 2007 г.). В същото време те представят справка, съдържаща информация за часовете, изработени от техните процесуални представители по техните жалби в размер на 11 120,61 евро за разходите и разноските, направени пред Съда. Тази сума съответства на 10 920 евро за съдебни разноски, направени от г-н Екимджиев и г-жа Стефанова във връзка с представителството на тези пет жалбоподатели въз основа на споразумения за адвокатски хонорари, и 200,61 евро за преводи и пощенски разходи.

67.  Петият жалбоподател претендира 1000 евро за съдебни такси и 663,75 евро за други разходи, като например почистващи продукти, храна, посещения в затвора от роднини и телефонни разговори с родителите и адвокатите му.

68.  Правителството оспорва тези претенции по отношение на съдебните такси като прекомерни и неоснователни и несъответстващи на относимия жизнен стандарт в страната или на обичайните адвокатски хонорари.

69.  С оглед на документите, с които разполага, и на съдебната си практика, Съдът смята, че е разумно да присъди съвместно на първия, третия, четвъртия, седмия и десетия жалбоподател сумата от 5082 евро, съответстваща на 5000 евро по отношение на съдебни разходи за производството пред Съда (1000 евро за всяка от тези пет жалби) и съвместно сумата от 82 евро за разходи за превод, плюс всеки данък, който може да бъде начислен върху тях, които да бъдат изплатени директно на техните процесуални представители г-н Екимджиев и г-жа Стефанова. По отношение на претенциите за пощенски и офис консумативи, Съдът отбелязва, че не са представени никакви оправдателни документи, които да показват, че тези разходи действително са били направени. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбите на правило 60 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда, Съдът не присъжда нищо по тази позиция от претенцията.

70.  Освен това Съдът присъжда на петия жалбоподател 1000 евро по отношение на съдебни разходи за производството пред Съда. По отношение на претенцията за други разноски, Съдът не открива каквато и да било причинно-следствената връзка между констатираното нарушение и другите разходи, претендирани от петия жалбоподател, и следователно отхвърля тази претенция.

В. Лихва за забава

71.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява оплакванията на първия, четвъртия, шестия и деветия жалбоподател относно невъзможността за намаляване на техните присъди от доживотен затвор без право на замяна (по отношение на деветия жалбоподател за периода след 2 септември 2010 г.), оплакванията на първия, втория, третия, петия, седмия, осмия и десетия жалбоподател за задържането им при “специален затворнически режим”, както и оплакването на първия жалбоподател за наблюдението на кореспонденцията му, за допустими, а останалата част от жалбите е недопустима;

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на първия, четвъртия, шестия и деветия жалбоподател в резултат на невъзможността за намаляване на техните присъди от доживотен затвор без право на замяна преди 21 януари 2013 г.  (по отношение на деветия жалбоподател за периода след 2 септември 2010 г.);

3.  Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на първия, четвъртия, шестия и деветия жалбоподател в резултат на невъзможността за намаляване на техните присъди от доживотен затвор без право на замяна след 21 януари 2013 г.;

4.  Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията в резултат на условията на задържане при “специален затворнически режим” по отношение на първия, втория, третия, петия, седмия, осмия и десетия жалбоподател (по отношение на десетия жалбоподател за след 18 февруари 2009 г.);

5.  Приема, че е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията в резултат на наблюдението на кореспонденцията на първия жалбоподател преди февруари 2010 г.;

6.  Приема,

(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца следните суми, които се изчисляват в български лева по курса към датата на плащането:

(i) 4000 евро (четири хиляди евро) на първия жалбоподател, плюс всякакви данъци, които биха могли да му се начислят, по отношение на неимуществени вреди;

(ii) по 3000 евро (три хиляди евро) на третия, петия, седмия, осмия и десетия жалбоподател, плюс всякакви данъци, които биха могли да им се начислят, по отношение на неимуществени вреди;

(iii) 5082 (пет хиляди и осемдесет и две евро) общо на първия, третия, четвъртия, седмия и десетия жалбоподател, плюс всякакви данъци, които биха могли да им се начислят, по отношение на разходи и разноски, които трябва да бъдат изплатени директно на процесуалните представители на тези жалбоподатели г-н М. Екимджиев и г-жа С. Стефанова;

(iv) 1000 евро (хиляда евро) на петия жалбоподател по отношение на разходи и разноски;

(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

7.  Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 26 октомври 2017 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

        Ан-Мари Дуген                                                              Ерик Мьозе
ззаместник-секретар                                                             председател

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Дата на постановяване: 26.10.2017 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-177914