Номер на жалба: 47405/07

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (П1-1) Защита на собствеността, (Чл. 6-1) Справедливо гледане

По делото Ченгелян и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:

          Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,
          Ерик Мьозе (Erik Møse),
          Андре Потоцки (André Potocki),
          Йонко Грозев (Yonko Grozev),
          Шифра О’Лиъри (Síofra O’Leary),
          Мартинш Митс (Mārtiņš Mits),
          Летиф Хюсеинов (Lәtif Hüseynov), съдии,
и Kлаудия Вестердик (Claudia Westerdiek), секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 31 октомври 2017 г.,

постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 47405/07) срещу Република България, подадена пред Съда на основание член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от седем български граждани, г-жа Мадлен Магърдич Ченгелян, г-жа Виктория Таквор Ченгелян, г-н Едуард Таквор Ченгелян, г-н Манук Гаро Ченгелян, г-жа Анаис Хампарцум Ширин, г-н Ехисаперт Ардаваст Хинтян и г-жа Астхиг Хампарцум Бедросян („жалбоподателите“) на 24 септември 2007 г. Г-жа Анаис Хампарцум Ширин умира на 19 януари 2014 г. Нейните наследници г-н Баркев Камер Ширин, г-н Камер Баркев Ширин и г-н Аракси Баркев Ширин-Джунглас изразяват желание да встъпят в производството по жалбата на нейно място.

2.  В решение, постановено на 21 април 2016 г. (”основното решение”), Съдът постановява, че преразглеждането и отхвърлянето на исковете на жалбоподателите във връзка с реституцията на къща с парцел, преди това собственост на техните наследодатели, които вече са били удовлетворени с окончателно съдебно решение, нарушава принципа на правна сигурност съгласно член 6 § 1 от Конвенцията. Съдът освен това констатира, че последващата намеса в имуществените права на жалбоподателите е незаконна и следователно е в противоречие с член 1 от Протокол № 1 (вж. Ченгелян и други срещу България, № 47405/07, 21 април 2016 г.).

3.  Жалбоподателите търсят справедливо обезщетение по член 41 от Конвенцията.

4.  Тъй като въпросът за прилагането на член 41 не е готов за решаване по отношение на имуществените вреди, Съдът го отлага и приканва Правителството и жалбоподателите да представят в срок до четири месеца от влизането на основното решение в сила писмените си становища по въпроса и по-конкретно да уведомят Съда за всяко евентуално постигнато споразумение (ibid, § 56 и точка 4 от диспозитива).

5.  И жалбоподателите, и Правителството подават становища. Те информират Съда, че не са успели да постигнат споразумение.

ПРАВОТО

6.  Член 41 от Конвенцията гласи:

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А. Обезщетение за вреди

1.    Претенциите на страните

(а) Претенциите на жалбоподателите

7.  Жалбоподателите претендират сума, равна на пазарната стойност на имота, която са претендирали в производството пред националните съдилища. Имуществото представлява двуетажна къща с мазе с площ от 160 кв.м. и парцел с площ от 246 кв.м. или 250 кв.м., разположени в историческия център на Пловдив.

8.  В подкрепа на тази претенция жалбоподателите представят експертна оценка, изготвена през март 2014 г., която са представили при първоначалното разглеждане на делото от Съда (вж. § 54 от основното решение). Експертът потвърждава предишните си заключения относно пазарната стойност на имота, обяснявайки, че междувременно цените в района не са се променили съществено. Докладът от март 2014 г. се основава на информация за скорошни реални продажби на подобни имоти в района, възможните приходи от наем и в по-малка степен на разходите, които биха възникнали, ако същата къща бъде реконструирана.

9.  Въз основа на информация за продажби на подобни имоти, извършени наскоро, експертът изчислява, че стойността на земята е 660.55 евро за кв.м. (общо 246 кв.м.), а стойността на къщата е 839.83 евро за кв.м. (общо 480 кв.м., като се има предвид, че тя има два етажа и мазе). След корекции въз основа на други методи на изчисление, “справедливата пазарна стойност” на целия имот възлиза на 587 000 евро.

10.   Жалбоподателите претендират пропуснати ползи, тъй като не са могли да ползват въпросния имот между 2 октомври 1998 г. - датата на окончателното решение на национално ниво, с което се уважава искът им за реституция (вж. § 9 от основното решение), и декември 2016 г. По тази позиция жалбоподателите претендират пазарна стойност на наем на имота за въпросния период и представят друг експертен доклад, изчисляващ общата сума на наема, плюс лихвата за забава, на 1 483 452 български лева (BGN - приблизително 756 860 евро).

11.  Жалбоподателите молят всяко обезщетение за имуществени вреди, определено от Съда, да бъде разпределено между тях в съответствие с техните дялове от наследството.

(б) Позицията на Правителството

12.  Правителството посочва, че данъчната оценка на въпросния недвижим имот е на стойност 375 318,70 лв. (равностойността на 191 489 евро).

13.  Правителството също така представя експертен доклад за пазарната стойност на имота, възложен през септември 2016 г. от Община Пловдив. Този доклад се основава на оферти за продажба на подобни имоти в района, тъй като в доклада се отбелязва, че през предходната година не са регистрирани реални продажби. Експертът смята, че стойността на земята е 449 евро за кв.м., която трябва да бъде намалена на 270 евро за кв.м., за да се отчетат фактори като “местоположение”, “възможности за строителство” и “съсобственост”. Що се отнася до къщата, пазарната ѝ стойност е 907 евро за кв.м. Според експерта цялата пазарна стойност на имота по този начин възлиза на 943 000 лева (равностойността на 481 122 евро).

14.  Правителството представя друг експертен доклад за направените от властите подобрения в имота след отчуждаването му през 1966 г. Този документ посочва, че през 1966 г. къщата на жалбоподателите, паметник на културата от 1949 г. (вж. § 7 от основното решение), е била в “незадоволително” състояние и лошо поддържана. През годините след отчуждаването това е наложило мащабни реставрационни работи, включително изграждането на нов покрив, укрепване на сградата, подмяна на прозорците и електрическите и водопроводните системи и възстановяване на вътрешната и външната декорация. Между 1971 и 1974 г. мазето на къщата е превърнато в ресторант. След пожар през 1978 г., който до голяма степен унищожава втория етаж и покрива на къщата, предишната ѝ дървена конструкция е заменена със стоманобетонна конструкция и са извършени допълнителни реставрационни работи. Къщата е построена през 1850-56 г. и реставрационните работи са имали за цел да запазят, доколкото е възможно, автентичния ѝ вид. Според въпросния доклад актуалната стойност на всички извършени от държавата ремонтни и възстановителни работи е 1 138 481 лв. (равностойността на 580 857 евро); тези работи са увеличили пазарната стойност на имота с 363 396 лева (равностойността на 185 406 евро).

15.  Правителството представя многобройни документи, свързани с отчуждаването и възстановяването на имота от държавата. По-конкретно, докладът от 1965 г. на тогавашния Национален институт за паметниците на културата, който описва състоянието на къщата по това време като “незадоволително” и като резултат на “години интензивно неразумно използване” от много хора, живеещи в нея, съчетано с “почти никакви усилия за поддържането ѝ”.

16.  Правителството уточнява, че къщата, регистрирана като публична общинска собственост, към момента се използва от общински орган. Тя е част от историческия и архитектурен комплекс “Античен Филипопол и Старинен Пловдив”, обявена през 1998 г. за паметник на културата с национално значение.

17.  Правителството твърди, че имотът, претендиран от жалбоподателите, следва да се запази като публична собственост, и предлага Съдът да присъди на жалбоподателите парично обезщетение. Що се отнася до размера на обезщетението, Правителството твърди, че то може да е равно на данъчната оценка на имото (375 318,70 лв., равностойността на 191 489 евро, вж. параграф 12 по-горе) и че във всеки случай не трябва да надвишава 579 604 лв. (равностойността на 295 716 евро). Последната сума е пазарната стойност на имота съгласно представения от Правителството експертен доклад, възлизаща на 943 000 лева (равностойността на 481 122 евро, вж. параграф 13 по-горе), намалена със стойността на подобренията, направени от държавата след 1966 г. - 363 396 лева (равностойността на 185 406 евро, вж. параграф 14 по-горе). Освен това Правителството посочва, че към момента на отчуждаването имотът на жалбоподателите е бил в много лошо състояние и че е възстановен и реконструиран в резултат на усилията на властите.

18.  В подкрепа на своя аргумент, че всяко обезщетение за стойността на имота трябва да бъде намалено със стойността на подобренията, направени след 1966 г., Правителството представя по-конкретно решение на Върховния касационен съд (наричан по-нататък “ВКС”), постановено на 2 юли 2015 г. (Решение № 122 от 2.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 291/2015 г., I г. о., ГК). Случаят, разглеждан от ВКС, се отнася до искове от община за обезщетение за подобрения, направени в имот между отчуждаването му през 1972 г. и реституцията му през 2008 г., съгласно същата реституционна законодателна уредба, а именно Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени недвижими имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (наричан по-долу “Закон за реституцията”), на който се позовават жалбоподателите в молбата си за реституция (вж. §§ 8 и 15 - 17 от основното решение).

19.  ВКС изразява становище, че общината по принцип има право на такова обезщетение. Това се дължи на факта, че имуществото на ответниците е било отчуждено за нуждите на градското развитие в замяна на справедливо обезщетение за разлика от национализациите, извършени след 1945 г., които са били предимно от наказателно естество и за които бившите собственици не са получавали обезщетение. По отношение на последната категория собственици в тълкувателно решение от 1995 г. ВКС постановява, че след реституцията на национализирани преди това имоти, лицата, които са станали собственици по силата на реституция, не могат да бъдат държани за отговорни да обезщетяване на държавата за подобренията, направени от нея; в замяна те не могат да искат обезщетение за това, че не са могли да използват собствеността си след национализацията. Положението обаче е различно по Закона за реституцията, който се отнася до отчуждаване в контекста на градско развитие и не се прилагат същите специални правила. Напротив, общите правила на гражданското право изискват изплащането на обезщетение за всяко неоснователно обогатяване. Това е така, въпреки че по правило Законът за реституцията се отнася само до имоти, които са останали непроменени след отчуждаването, тъй като все пак е възможно някои подобрения да са направени от държавата или общините преди каквото и да било решение за реституция.

20.  На последно място Правителството призовава Съдът да не присъжда обезщетение в полза на жалбоподателите за пропуснати ползи, като посочва, че специалният статут на имота като паметник на културата изисква разходи и разноски за поддържане и ограничения за неговото използване.

(в) Отговорът на жалбоподателите на становището на Правителството

21.  В отговора си жалбоподателите оспорват експертния доклад относно пазарната стойност на имота, представен от Правителството (вж. параграф 13 по-горе), първо, тъй като той не взема предвид каквито и да било евентуални приходи от наем, а също така защото експертът “произволно” е намалил стойността на земята от 449 евро на 270 евро за кв.м.

22.  Жалбоподателите оспорват и аргумента на Правителството, че всяко обезщетение за стойността на имота трябва да бъде намалено, като се отчетат подобренията, направени след отчуждаването. Те твърдят, че това противоречи на логиката на приетата в България реституционна законодателна уредба, която по принцип изключва всякаква отговорност на лица, които са станали собственици по силата на реституция, за обезщетение за подобрения. Освен това жалбоподателите твърдят, че някои от подобренията в имота им са били ненужни и че голяма част от разходите са били направени от държавата след пожара от 1978 г., който се дължи на “небрежността” на властите и на “неконвенционалното” ползване като ресторант.

(г) Коментари на Правителството относно претенциите на жалбоподателите

23.  Правителството отново посочва, че високата към настоящия момент стойност на имота се дължи на усилията на държавата да го реконструира и възстанови. Претенциите на жалбоподателите относно тази стойност не взимат това предвид.

24.  Правителството счита претенциите на жалбоподателите за обезщетение за пропуснати ползи (вж. параграф 10 по-горе) за неоснователни и необосновани. То оспорва начина, по който са били изчислени тези ползи въз основа на наема, платим през въпросния период. То посочва още веднъж, че поддържането на сграда, обявена за паметник на културата, изисква големи разходи, както и че възможните начини за нейното ползване са ограничени. То се позовава на констатациите на Съда в подобна ситуация в Дебелянови срещу България ((справедливо обезщетение), № 61951/00, § 17, 27 ноември 2008 г.).

2.  Преценката на Съда

25.  Съдът подчертава, че по принцип съдебно решение, в което той констатира нарушение на Конвенцията, налага на държавата ответник правно задължение да поправи последиците от него по такъв начин, че да възстанови, доколкото е възможно, съществуващото положение преди нарушението (вж. Iatridis v. Greece (справедливо обезщетение) [GC], № 31107/96, § 32, ЕСПЧ 2000XI).

26.  В конкретния случай в основното си решение Съдът констатира по-конкретно, че намесата в имуществените права на жалбоподателите е незаконна и следователно противоречи на член 1 от Протокол № 1 (вж. § 49 от основното решение).

27.  По отношение на справедливото обезщетение в предходни дела, свързани със сходни обстоятелства, Съдът е разпореждал restitutio in integrum, а в случай на невъзможност на държавата ответник да направи това - заплащането на сума, отразяваща стойността на имота към този момент (вж. например Papamichalopoulos and Others v. Greece (чл. 50), 31 октомври 1995 г., § 34, Серия А № 330B). Такъв подход е възприет и по българско дело, подобно на настоящото (вж. Кехая и други срещу България (справедливо обезщетение), № 47797/99 и 68698/01, §§ 20-22, 14 юни 2007 г.).

28.  В конкретния случай Правителството твърди, че въпросният имот, исторически паметник, следва да остане публична собственост (вж. параграф 17 по-горе). Тъй като жалбоподателите не претендират restitutio in integrum (вж. параграфи 7-9 по-горе), Съдът приема, че държавата ответник трябва да им плати парично обезщетение, свързано с пазарната стойност на имота им (вж. Димитрови срещу България (справедливо обезщетение), № 12655/09, § 21, 21 юли 2016 г.).

29.  Съдът повтаря, че въпросният имот е къща с парцел в историческата част на Пловдив (вж. § 7 от основното решение).

30.  При определяне на размера на обезщетението, което трябва да бъде присъдено, с оглед аргументите на страните, Съдът трябва да анализира два въпроса. На първо място, той трябва да оцени пазарната стойност на въпросния имот към настоящия момент. В това отношение той смята, че не е оправдано да бъде присъдена на жалбоподателите стойността, определена за целите на данъчното облагане, посочена накратко от Правителството (вж. параграфи 12 и 17 по-горе). На второ място, Съдът трябва да вземе решение за евентуално намаляване на пазарната стойност, като се отчетат значителните подобрения, направени от властите след отчуждаването на имота през 1966 г.

31.  По отношение на пазарната стойност на имота към настоящия момент Съдът отбелязва, че и двете страни са представили доклади за оценка, изготвени от експерти (вж. параграфи 8-9 и 13 по-горе).

32.  С доста малки различия експертите на страните изглеждат единодушни по отношение на стойността на самата къща. В доклада, представен от жалбоподателите, тази стойност е оценена на базата на информация за предишни продажби на подобни имоти в района за около 840 евро за кв.м, а в доклада, представен от Правителството, тя е 907 евро на кв.м. Въз основа на представените пред него документи Съдът приема като отправна точка за своя оценка цена от 850 евро за кв.м. Това прави текущата пазарна стойност на къщата около 410 000 евро, като тя има два етажа и мазе, всеки етаж е с размер от 160 кв.м., което прави общо 480 кв.м.

33.  Разликите между двата доклада обаче са значителни по отношение на стойността на парцела. В представения от жалбоподателите доклад тази стойност е определена на около 660 евро за кв.м., а в доклада, представен от Правителството, стойността първоначално е определена на 449 евро на кв.м., а след това намалена на 270 евро, за да се отчетат “местоположение”,” възможности за строителство” и “съсобственост”. Съдът смята, че прилагането на подобни критерии е оправдано и относимо в настоящия случай. Въз основа на предоставените му документи Съдът приема като отправна точка за своята оценка цена от 350 евро за кв.м. за земята. Това прави около 87 000 евро за целия парцел от 246 или 250 кв.м.

34.  Въз основа на горните изчисления Съдът смята, че към настоящия момент пазарната стойност на целия имот е 497 000 евро.

35.  Съдът трябва също така да реши дали тази сума трябва да бъде намалена, за да отчете подобренията, направени от държавата след 1966 г., както твърди Правителството (вж. параграф 17 по-горе). Жалбоподателите оспорват предложеното намаляване, като твърдят, че тяхната отговорност за неоснователно обогатяване е в противоречие с логиката на реституционното законодателство, прието в България (вж. параграф 22 по-горе). Въпреки това, в скорошен подобен случай ВКС намира, че макар това да е вярно, когато става дума за реституция на имоти, национализирани след 1945 г., най-вече за наказателни цели, общите правила на гражданското право се прилагат, когато става дума за имоти, отчуждени за градско развитие, като този по делото, което разглежда. Това означава, че хората, които са станали собственици на такива имоти по силата на реституция, са длъжни да обезщетят властите за всички значителни подобрения, направени преди реституцията (вж. параграфи 18-19 по-горе). Съдът не вижда причина да смята това тълкуване на националното право за произволно. Освен това той отбелязва, че жалбоподателите не оспорват доказателствата, които показват, че подобренията в тяхната къща са били съществени. Съответно, Съдът намира, че трябва да намали пазарната стойност на имота към момента, така както е определена от него, за да отчете тези подобрения.

36.  Правителството представя експертен доклад, в който се посочва, че подобренията, направени от властите след 1966 г., са увеличили стойността на имота с равностойността на около 185 000 евро (вж. параграф 14 по-горе). Жалбоподателите явно не са съгласни с това заключение (вж. параграф 22 по-горе), но не представят алтернативно изчисление. Съдът не може да приеме довода на жалбоподателите, че някои от подобренията не са необходими (ibid), тъй като това твърдение не е доказано и във всеки случай не може да оправдае освобождаването на жалбоподателите от тяхната отговорност за неоснователно обогатяване. Не е доказано също така, че пожарът в сградата през 1978 г., който налага значителни работи по реставрация и реконструкция (вж. параграф 14 по-горе), е причинен по вина на властите, както твърдят жалбоподателите (вж. параграф 22 по-горе ). Във всеки случай това е иррелевантно, тъй като Правителството само предлага Съдът да намали пазарната стойност на имота на жалбоподателите със сумата, представляваща действителното увеличение на стойността на имота (вж. параграф 17 по-горе).

37.  Следователно, Съдът не вижда причина да не приложи предложеното от Правителството намаляване, а именно 185 000 евро.

38.  Окончателната сума, която да бъде присъдена на жалбоподателите по отношение на стойността на имота, е 312 000 евро.

39.  Що се отнася до претенциите на жалбоподателите за обезщетение за пропуснати ползи, Съдът отбелязва, че то се основава на наемите, които жалбоподателите твърдят, че биха могли да получат, ако са отдавали под наем имота след 1998 г., плюс лихвите за забава. Общата сума, претендирана по тази позиция, възлиза на 756 860 евро (вж. параграф 10 по-горе).

40.  Съдът обаче смята тази сума за силно преувеличена. Ако приемем, че жалбоподателите са отдавали под наем имота си, вероятно са щели да изпитат известни забавяния при намирането на подходящи наематели. Освен това те биха понесли разходи във връзка с поддържането на имота (вж. Кирилова и други срещу България (справедливо обезщетение), № 42908/98 и 3 други, § 31, 14 юни 2007 г.). Това е дори по-вероятно в светлината на факта, че къщата е обявена за паметник на културата и е част от по-голям исторически и архитектурен комплекс (вж. параграф 16 по-горе), което неизбежно би засегнало възможностите за отдаване под наем или ползване, както и разходите, необходими за нейната поддръжка (вж. Дебелянови, цитирано по-горе, § 17). И накрая, жалбоподателите е трябвало да плащат данък върху каквито и да било приходи (вж. Дечева и други срещу България, № 43071/06, § 70, 26 юни 2012 г.).

41.  Предвид големия брой непреодолими фактори, и невъзможността да се изчисли точно загубата, понесена от жалбоподателите, Съдът трябва да реши по справедливост. Той смята за целесъобразно да присъди на жалбоподателите 150 000 евро, за да обезщети всяка пропусната полза, понесена от тях, считано от датата на окончателното национално решение, удовлетворявашо техния иск за реституция - 2 октомври 1998 г. (вж. параграф 10 по-горе).

42.  Окончателното присъждане за имуществени вреди по този начин е 462 000 евро. По искане на жалбоподателите (вж. параграф 11 по-горе) то следва да се разпредели между тях в съответствие с техните дялове от наследството.

Б. Разходи и разноски

43.  На последно място жалбоподателите претендират възстановяване на разходите за докладите за оценка, представени в подкрепа на техните претенции за имуществени вреди. Те представят фактури, показващи, че са платили 120 лв. (равностойността на 62 евро) за второто становище на техния експерт за пазарната стойност на имота им, и 1200 лева (равностойността на 613 евро) за неговия доклад относно наемите, платими за имота (вж. параграфи 8 и 10 по-горе). Жалбоподателите молят всяка сума, присъдена по тази позиция, да се плати директно на г-н Камер Баркев Ширин (един от наследниците на г-жа Анаис Хампарцум Ширин, вж. параграф 1 по-горе).

44.  Правителството оспорва претенциите.

45.  Според практиката на Съда жалбоподател има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че те са били действително и необходимо направени и са в разумен размер. В настоящия случай, като се имат предвид обстоятелствата по делото и горепосочените критерии, Съдът присъжда претендираните суми на обща стойност от 675 евро в пълен размер. По искане на жалбоподателите, тази сума трябва да бъде платена само на г-н Камер Баркев Ширин.

В. Лихва за забава

46.  Съдът смята за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Приема,

(а) че държавата ответник трябва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които се конвертират в български лева по курса, валиден към датата на плащането:

(i) 462 000 евро (четиристотин шестдесет и две хиляди евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, за имуществени вреди, които да бъдат разпределени между жалбоподателите в съответствие с техните дялове от наследството;

(ii) 675 евро (шестстотин седемдесет и пет евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателите, по отношение на разходи и разноски, които трябва да бъдат изплатени на г-н Камер Баркев Ширин;

(б) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

2.  Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 23 ноември 2017 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Клаудия Вестердик                                                        Ангелика Нусбергер
       секретар                                                                           председател

Дата на постановяване: 23.11.2017 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-178697