Номер на жалба: 66742/11

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 6) Изпълнително производство , (Чл. 6-1) Достъп до съд

По делото Делина срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет в състав:

          Андре Потоцки (André Potocki), председател,
          Мартинш Митс (Mārtiņš Mits),
          Летиф Хюсеинов (Lәtif Hüseynov), съдии,
и Ан-Мари Дуген (Anne-Marie Dougin), и.д. заместник-секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 12 декември 2017 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 66742/11) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от български граждани, г-жа Тотка Минева Делина (”жалбоподателката”), на 7 септември 2011 г.

2.  Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа М. Димова от Министерство на правосъдието.

3.  Жалбоподателката се оплаква по чл. 6 § 1 от Конвенцията от прекомерното забавяне при изпълнението на влязло в сила решение в нейна полза.

4.  На 10 юли 2014 г. Правителството е уведомено за жалбата.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

5.  Жалбоподателката е родена през 1938 г. и живее в София.

6.  Столичният общински съвет одобрява замяната на общински апартамент за по-малък апартамент, притежаван и обитаван от жалбоподателката, през декември 2005 г. Кметът на София обаче не издава необходимата заповед и не подписва договор за замяната, както е предвидено в приложимите правила. Жалбоподателката завежда производство за съдебен контрол, което оспорва мълчаливия отказ на кмета да предприеме действие. Административен съд София отменя мълчаливия отказ на кмета с решение от 1 април 2010 г. и указва на кмета да издаде заповед за замяна на апартаментите. Тази част от решението става окончателна и изпълнима на 19 май 2010 г.

7.  С решение от 25 март 2010 г. Столичният общински съвет отменя решението си от декември 2005 г. с което одобрява размяната на двата имота. Жалбоподателката оспорва решението от 25 март 2010 г. В окончателно решение от 7 март 2011 г. Върховният административен съд обявява решението на Съвета от 25 март 2010 г. за нищожно.

8.  На 18 април 2011 г. кметът издава решение, с което изрично отказва да издаде заповед за размяна на двата апартамента. След молба на жалбоподателката за съдебен контрол, на 30 март 2012 г. Върховният административен съд обявява това решение за нищожно като постановено в нарушение на решението на Софийски административен съд от 1 април 2010 г. Съдът също дава указания на кмета да издаде заповед за сключване на споразумението за замяна.

9.  Кметът разпорежда замяната на апартаментите на 6 март 2013 г. и жалбоподателката подписа договор за замяна на 25 юни 2013 г.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

10.  Приложимите вътрешни разпоредби относно изпълнението на окончателни съдебни решения след 2006 г. са изложени в решението на Съда по делото Димитър Янакиев срещу България (№ 2), № 50346/07, §§ 30-32, 31 март 2016 г.

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНЕ НА ЧЛ. 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

11.  Жалбоподателката се оплаква, че решението в нейна полза, което разпорежда на общинските власти да заменят апартамента ѝ за по-голям общински апартамент, остава неизпълнено в продължение на около три години в противоречие с чл. 6 § 1 от Конвенцията, който гласи:

“Всяко лице, при решаването на правен спор относно 
неговите граждански права и задължения..., има право на справедливо и публично гледане... в разумен срок, от ... съд ..."

A.  Допустимост

12.  Съдът отбелязва, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че тя не е недопустима на други основания. Следователно тя е допустима.

Б. По същество

13.  Жалбоподателката повтаря оплакването си.

14.  Правителството не представя становище.

15.  Съдът многократно приема, че правото на достъп до съд включва правото съдебно решение да бъде изпълнено без неоснователно забавяне (вж., наред с много много други решения, Kotsar v. Russia, № 25971/03, § 23, 29 януари 2009 г. , вж. също в контекста на военните жилища Kravchenko and Others v. Russia, № 11609/05, 12516/05, 17393/05, 20214/05, 25724/05, 32953/05, 1953/06, 10908/06, 16101/06, 26696/06, 40417/06, 44437/06, 44977/06, 46544/06, 50835/06, 22635/07, 36662/07, 36951/07, 38501/07, 54307/07, 22723/08, 36406/08 и 55990/08, §§ 33‑35, 16 септември 2010 г.). Въпреки че забавяне на изпълнението може да бъде оправдано при изключителни обстоятелства, се обхващат само периодите, абсолютно необходими, за да могат властите да намерят задоволително решение (вж. Димитър Янакиев срещу България (№ 2), № 50346/07, § 70, 31 март 2016 г.).

16.  Съдът отбелязва, че решението на Софийски административен съд от 1 април 2010 г., което осъжда кметът да извърши конкретно действие, става окончателно и изпълнимо на 19 май 2010 г. След като изрично отказва да издаде необходимата заповед (вж. параграф 8 по-горе), кметът все пак я издава на 6 март 2013 г., което е почти три години по-късно. Властите не предоставят обяснения, които обосноват закъснението. Това е достатъчно, за да се даде възможност на Съда да заключи, че в настоящото дело е налице нарушение на правото на жалбоподателката на изпълнение на окончателно съдебно решение в нейна полза без неоснователно забавяне (сравни с Димитър Янакиев (№ 2), цитирано по-горе, § 71).

17.  Следователно е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията.

II.  ПРИЛОЖЕНИЕНА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

18.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на 
Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А. Обезщетение за вреди

19.  Жалбоподателката претендира 3000 евро неимуществени вреди.

20.  Правителството не коментира.

21.  Съдът намира, че неуспехът на властите да действат в съответствие с окончателното решение в полза на жалбоподателката безспорно ѝ е причинил емоционалното страдание. Следователно той присъжда на жалбоподателката 1800 евро по отношение на неимуществени вреди.

Б. Лихва за забава

22.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява жалбата за допустима;

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията;

3.  Приема,

(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателката в срок от три месеца 1800 евро (хиляда и осемстотин евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят по отношение на неимуществени вреди, които се конвертират в български лева по курса, валиден към датата на плащането;

(б) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочената сума в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

4.  Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 18 януари 2018 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Ан-Мари Дуген                                                                  Андре Потоцки
и.д. заместник-секретар                                                        председател

Дата на постановяване: 18.1.2018 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-180277