Номер на жалба: 29496/16

Членове от Конвенцията: (Чл. 11) Свобода на събранията и сдружаването, (Чл. 11-1) Свобода на сдружаването

По делото Обединена македонска организация “Илинден” и други срещу България (№ 3),

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:

          Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,
          Ерик Мьозе (Erik Møse),
          Андре Потоцки (André Potocki),
          Шифра О’Лиъри (Síofra O’Leary),
          Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer),
          Летиф Хюсеинов (Lәtif Hüseynov), съдии,
          Майя Русева (Maiia Rousseva), ad hoc съдия,
и Kлаудия Вестердик (Claudia Westerdiek), секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 5 декември 2017 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 29496/16) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) на 27 април 2016 г. Жалбоподателите са Обединена македонска организация “Илинден” (”Илинден”), неправителствена организация, базирана в Югозападна България, в район, известен като Пирински регион или географския регион на Пиринска Македония; г-н Йордан Костадинов Иванов, български гражданин, роден през 1932 г. и живеещ в Сандански, който е председател на “Илинден”; и г-н Иван Димитров Хаджиев, български гражданин, роден през 1969 г. и живеещ в София, който е член на управителния съвет на “Илинден”.

2.  Жалбоподателите се представляват от г-н К. Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет, неправителствена организация, базирана в София. На 15 януари 2016 г. председателят на отделението дава на г-н Кънев разрешение да представлява жалбоподателите във всички висящи и бъдещи дела, в които той лично действа като представител (правило 36 § 4 (а) от Правилника на Съда в края). Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа М. Димитрова и г-жа Б. Симеонова, младши експерт, от Министерство на правосъдието.

3.  Жалбоподателите твърдят, че отказът на българските съдилища да регистрират „Илинден” е в нарушение на тяхното право на свобода на сдружаване. Те твърдят също, че отказът, който според тях се основава на политиката на българската държава да отрича съществуването на македонско малцинство в България, е дискриминационен.

4.  На 13 септември 2016 г. г-н Йонко Грозев, избраният от името на България съдия, се отвежда от разглеждането на делото (правило 28 § 3). Съответно на 19 октомври 2017 г. председателят назначава г-жа Майя Русева като ad hoc съдия от списъка на петте лица, определени от Република България за заемане на тази длъжност (чл. 26 § 4 от Конвенцията и правило 29 § 1 (а)).

5.  Междувременно на 30 август 2016 г. Съдът решава да даде приоритет на жалбата (правило 41) и на 5 октомври 2016 г. Правителството е уведомено за това.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

А. Предистория

6.  Предисторията на разглеждания в настоящото дело отказ за регистрация на “Илинден” е изложена подробно в решенията в следните дела: Станков и Обединената македонска организация “Илинден” срещу България, № 29221/95 и 29225/95, ЕСПЧ 2001-IX; Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов срещу България, № 44079/98, 20 октомври 2005 г.; Обединена македонска организация “Илинден – ПИРИН” и други срещу България, № 59489/00, 20 октомври 2005 г.; Иванов и други срещу България, № 46336/99, 24 ноември 2005 г.; Обединена македонска организация “Илинден” и други срещу България, № 59491/00, 19 януари 2006 г.; Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов срещу България (№ 2), № 37586/04, 18 октомври 2011 г.; Обединена македонска организация “Илинден” и други срещу България (№ 2), № 34960/04, 18 октомври 2011 г.; Сингартийски и други срещу България, № 48284/07, 18 октомври 2011 г.; и Обединена македонска организация “Илинден – ПИРИН” и други срещу България (№ 2), № 41561/07 и 20972/08, 18 октомври 2011 г.

Б. Отказът за регистриране на “Илинден” от 2012 г.

7.  На 27 септември 2010 г. управителният съвет на “Илинден” подава заявление до Окръжен съд - Благоевград за регистрация като сдружение. На 3 февруари 2012 г. Окръжен съд Благоевград отхвърля заявлението, а на 23 април 2012 г. решението му е потвърдено от Апелативен съд - София. Подробно описание на тези производства може да бъде намерено в Йордан Иванов и други срещу България (№ 70502/13, §§ 8-18, 11 януари 2018 г.).

В. Отказът за регистриране на “Илинден” от 2014-15 г.

8.  На 23 март 2014 г. вторият и третият жалбоподател, както и други седем души, провеждат среща, на която решават да учредят “Илинден” като сдружение. Те определят целите на “Илинден” и средствата, които ще използва за постигането им, приемат устава ѝ и избират нейния управителен съвет, състоящ се от всичките деветима от тях.

9.  Малко след това управителният съвет подава заявление до Окръжен съд Благоевград „Илинден“ да бъде регистрирано като сдружение.

10.  В решение от 30 юни 2014 г. (реш. № 2768 от 30.06.2014 г. по ф. д. № 36/2014 г., БОС) Окръжен съд-Благоевград отхвърля заявлението. На първо място той отбелязва, че макар “Илинден” да е заявила, че възнамерява да бъде сдружение, което служи само на интересите на своите членове, целите й, изложени в нейния устав, показват, че в действителност тя има за цел да служи на по-широки обществени интереси (вж. параграф 23 по-долу). Съдът отбелязва още, че в устава на “Илинден” се посочва, че ще се стреми наред с другото към въвеждане на македонския език в училищата, защита на правото на македонците да опровергават пропагандата за тяхната история и култура и защитата на македонското културно наследство, което “подлежи на етноцид от българските културни институции”. В устава се посочва, че “Илинден” ще организира семинари и пресконференции, за да изложи причините за “политиката на принудителна асимилация и дискриминация и ксенофобия към македонците в България”. Съгласно устава “Илинден” е “македонска организация, изградена на македонска етническа основа и произход в границите на България” и “ще напомня [на хората] за терора, извършен от България, за хилядите убити македонци, за насилието, затворите и лишаването от основни права и свободи на македонците след 1913 г., което представлява престъпление по международното право”. За съда всички тези изявления създават впечатлението, че “Илинден” възнамерява да предизвика национална и етническа омраза в противоречие с чл. 44, ал. 2 от Конституцията (вж. параграф 21 по-долу). Освен това изявленията, съчетани със съществуването, макар и кратко, на политическа партия, наречена Обединена македонска организация “Илинден-ПИРИН”, чиято пререгистрация наскоро е отказана, както и съществуването на организации, носещи същото или подобно име, водят до заключението, че намерението е да се въведе в заблуждение обществото и да се получи регистрация за организация, която преследва политически цели (вж. параграфи 18-20 по-долу), или организация, насочена срещу единството на нацията. Това също противоречи на чл. 7, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел от 2000 г. (вж. параграф 24 по-долу), който забранява на сдруженията да имат заблуждаващи имена. Накрая, наименованието на сдружението не е уникално, както се изисква от закона.

11.  Учредителите на “Илинден” обжалват. Те твърдят, че съдът е разбрал погрешно устава на “Илинден” и е допуснал грешка като е констатирал, че дейността ѝ ще бъде политическа или насочена срещу единството на нацията. Истинската причина за отказа да се регистрира “Илинден” е, че тя защитава мнения, които са в противоречие с официалните.

12.  В решение от 18 ноември 2014 г. (реш. № 2272 от 18.11.2015 г. по ф. д. № 2968/2014 г., САС, ТО) тричленен състав на Апелативен съд София потвърждава отказа за регистриране на “Илинден” с два на един гласа.

13.  Съдът в началото отбелязва, че преценката на целите на сдружение, търсещо регистрация, трябва да се базира основно на устава. Но тъй като по закон в производство по регистрация съдът трябва да разгледа реалността на въпроса, вместо да извърши просто формална проверка, той трябва да вземе предвид не само целите, посочени в устава, но и целостта на устава, и на тази основа да установи истинските цели и намерения на основателите. Съдът също така трябва да има предвид традициите, които сдружението претендира да представлява, както и историческите фигури, с които то се идентифицира, предишни действия на неговите основатели, лидери и поддръжници, ако са известни, както и позициите, които застъпват. Всички тези елементи трябва да бъдат съпоставени с целите, посочени в устава, с цел да се провери дали тези цели не са в действителност прикритие на други цели. Като прави това и по този начин балансира правата на основателите на сдружението и правата на другите и обществения интерес, съдът може да се позовава не само на материалите по делото, но и на факти, които са публично известни и които той следователно може да вземе предвид.

14.  В случая на “Илинден” е общоизвестен факт, достатъчно популяризиран както в българските, така и в чуждестранните медии, че от 1990 г. някои от нейните основатели, лидери и поддръжници настойчиво се изправят както срещу онези, които са се противопоставили на техните възгледи, така и срещу държавните власти, което води до редица отразени в медиите нарушения на обществения ред - сблъсъци между привърженици на “Илинден” и противниците им поради мнения относно македонската история, изразени от първите. В този контекст изявлението в устава на “Илинден”, че хора от всяка етническа принадлежност може да станат членове, не отразява реалността на ситуацията, а именно че организацията е замислена като основана единствено на македонска етническа принадлежност. Същото се отнася и за изявлението в устава, че “Илинден” ще прибягва единствено до мирни средства за постигането на своите цели. Това е опровергано от историята на организацията на провокиране на опонентите ѝ и държавните власти чрез остри изявления относно насилието срещу македонците, които са довели до реални обществени сблъсъци ‑ такива изявления се съдържат също в устава. Съдът трябва да вземе предвид и сложната етническа и религиозна ситуация в някои съседни държави, както и тежката мигрантска криза, засягаща цяла Европа и България в частност като държава на предната линия на Европейския съюз. Тази криза, съчетана с “неотдавнашните и също така общоизвестни трагични събития в страните от Централна Европа”, показва категорична необходимост от мобилизиране на всички налични държавни и обществени ресурси.

15.  При тези обстоятелства заявлението за регистрация на “Илинден” следва да се отхвърли по две причини. На първо място, преследването на реалните ѝ цели на фона на повишената чувствителност на населението в Пиринска Македония, където организацията се намира, може да доведе до сериозно напрежение и нарушения на обществения ред, причинени от и включващи привърженици на организацията, както се е случвало в миналото. В напрегнатата ситуация, пред която е изправена България и съседните ѝ държави, това трябва да се разглежда като истинска вероятност. На второ място, реализирането на правото на “Илинден” на свобода на сдружаване би нарушило правата на всички българи, които не подкрепят нейните цели или средствата, които възнамерява да използва за постигането на тези цели. Всички имат право да вярват, че не са граждани на държава, която е извършила международни престъпления, че не участват в качеството си на български граждани в пропаганда и манипулиране на историята и културата на една съседна държава и че не са граждани на държава, чиито институции са подложили на етноцид културното наследство на част от населението си. Апелативен съд-София достига до заключението, че е необходимо да се отхвърли заявлението за регистрация, въпреки че признава, че е възможно да се разпусне вече регистрирано сдружение, ако то участва в противоконституционно или противоправно поведение. Отказът е оправдана превантивна мярка.

16.  Съдията с особено мнение отбелязва, че основателите на “Илинден” са спазили всички формални изисквания на закона. Тя допълва, че режимът на регистрация не трябва да се използва за възпрепятстване на упражняването на основното право на сдружаване и че делото изисква пряко прилагане на чл. 11 от Конвенцията, която е част от българското законодателство. След това тя отбелязва, че този член се тълкува от Европейския съд по правата на човека в няколко дела, включително Обединена македонска организация “Илинден-ПИРИН” и други и Обединена македонска организация “Илинден” и други (и двете цитирани по-горе), и заявява, че според нея фактът, че сдружение се застъпва за форма на малцинствено самосъзнание, не може да обоснове ограничение на неговите права по този член. Решението на Съда по този въпрос в Станков и Обединена македонска организация “Илинден” (цитирано по-горе) трябва да бъде взето предвид при разглеждането на въпросното заявление за регистрация. Освен това не съществуват доказателства за действия на основателите на “Илинден”, които противоречат на забраната на чл. 44, ал. 2 от Конституцията (вж. параграф 21 по-долу). Следователно отказът за регистрация е непропорционален и необоснован.

17.  Учредителите на “Илинден” подават касационна жалба. На 22 февруари 2016 г. съдията-докладчик в Апелативен съд-София, който съгласно съответните процесуални правила трябва да провери допустимостта на жалбата, преди да я предаде на Върховния касационен съд, я връща обратно на жалбоподателите. Той отбелязва, че съгласно приложимите процесуални разпоредби, тълкувани последователно от Върховния касационен съд, апелативни решения, потвърждаващи откази за регистрация на сдружение, не подлежат на касационен контрол. В окончателно определение от 15 юли 2016 г. (опр. № 317 от 15.07.2016 г. по ч. т. д. № 1062/2016 г., ВКС, I т. о.) Върховният касационен съд отхвърля жалбата на учредителите срещу разпореждането на съдията-докладчик. ВКС намира, че съгласно приложимите процесуални правила, които той вече е тълкувал в няколко дела, решението на Апелативен съд-София не подлежи на обжалване.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

18.  Съгласно чл. 12, ал. 2 от Конституцията от 1991 г. сдруженията не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

19.  В решение от 21 април 1992 г. (реш. № 4 от 21.04.1992 г. по к. д. № 1/1991 г., обн., ДВ, бр. 35/1992 г.) Конституционният съд постановява наред с другото, че “политическите дейности, присъщи само на политическите партии” по смисъла на чл. 12, ал. 2, са определени в чл. 11, ал. 3 от Конституцията като такива, които “съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите” чрез “избори или други демократични средства”. Съдът допълва, че “това, което е от съществено значение за този вид политическа дейност, е прякото участие в процеса на формиране на органите, чрез които според Конституцията хората упражняват власт”. Съдът приема също, че дейността на политическа партия във връзка с предстоящи избори обхваща провеждането на митинги, събрания и други форми на обществена кампания в подкрепа на партията и кандидатите, предложени от нея, които са също така дейности, насочени към “формиране” на политическата воля на гражданите.

20.  През януари 2015 г. пленумът на Търговското отделение на Върховния касационен съд иска от Конституционния съд да даде задължително тълкуване на чл. 12, ал. 2. В определение от 17 март 2015 г. (опр. № 1 от 17.03.2015 г. по к. д. № 1/2015 г., обн., ДВ, бр. 23/2015 г.) Конституционният съд отхвърля искането. Той приема, че не е доказано, както се изисква от неговата съдебна практика, че съществуват разлики в прилагането на тази разпоредба и че е компетентен да даде задължително тълкуване на конституционна разпоредба, ако е налице надлежно установена несигурност в смисъла ѝ.

21.  Съгласно чл. 44, ал. 2 от Конституцията се забраняват организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

22.  Законът за юридическите лица с нестопанска цел от 2000 г. урежда създаването, регистрацията, организацията, дейността и ликвидацията на юридически лица с нестопанска цел като сдружения и фондации.

23.  Съгласно чл. 2, ал. 1 неправителствените организации могат свободно да определят своите цели и могат да се самоопределят като организации, които се стремят към обществени или частни интереси. Организациите, които се стремят към обществения интерес, се ползват с данъчни привилегии (чл. 4), но в замяна на това подлежат на засилена регулация на своите цели и разходване на имуществото си (чл. 38, ал. 1 и чл. 41) и на допълнителни изисквания за отчетност и контрол (чл. 40 и чл. 46).

24.  Съгласно чл. 7, ал. 2 името на сдружението не трябва да бъде подвеждащо или да противоречи на морала.

III.  ПРИЛОЖИМИ РЕШЕНИЯ НА КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ

25.  На своята 1214-та среща от 2 до 4 декември 2011 г., Комитетът на министрите на Съвета на Европа разглежда състоянието на изпълнението на решението на Съда по Обединена македонска организация “Илинден” и други и Обединена македонска организация “Илинден” и други (№ 2) (и двете цитирани по-горе). Отчитайки наред с другото решението на Окръжен съд Благоевград в настоящия случай (вж. параграф 10 по-горе), както и по-ранното му решение, потвърдено от Апелативен съд-София в делото от 2012 г. (вж. параграф 7 по-горе), Комитетът изразява съжаление, че мерките за повишаване на осведомеността, предприети от българските власти, се оказват недостатъчни, за да се предотвратят отказът да се регистрира “Илинден” на основания, които вече са критикувани от Съда (точка 1 от решението), подчертава значението на това настоящото дело, което по това време е висящо пред Апелативен съд-София, да бъде разгледано в пълно съответствие с изискванията на чл. 11 от Конвенцията, както е изяснено от Съда в двете гореспоменати решения (точка 2 от решението), и решава да постави изпълнението на тези решения под засилен надзор (точка 4 от решението).

26.  На своята 1265-та среща от 20 до 21 септември 2016 г., Комитетът отново разглежда степента на изпълнение на двете решения. Отчитайки наред с другото решението на Апелативен съд - София в настоящия случай (вж. параграфи 12-15 по-горе), Комитетът отбеляза със загриженост, че отказът от 2014-15 г. да се регистрира “Илинден” се основава поне частично на основания, вече критикувано от този Съд (точка 1 от решението).

27.  На своята 1288-а среща от 6 до 7 юни 2016 г., Комитетът отново разглежда степента на изпълнение на двете решения. Отчитайки решенията на Окръжен съд Благоевград и Апелативен съд София в настоящия случай (вж. параграфи 10 и 12-15 по-горе), както и техните предишни решения по делото от 2012 г. (вж. параграф 7 по-горе), той изразява дълбока загриженост, че откакто решението по Обединена македонска организация “Илинден” и други (цитирано по-горе) става окончателно през 2006 г., на “Илинден” е отказвана регистрацията три пъти, отчасти на основания, критикувани от този Съд (точка 1 от решението).

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 11 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

28.  Жалбоподателите се оплакват, че отказът на българските съдилища да регистрират “Илинден” в периода 2014-2015 г. е в нарушение на чл. 11 от Конвенцията, който в относимата си част гласи:

“1.  Всеки има право ... на свободно сдружаване ...

2.  Упражняването на [това право] не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. ...”

А. Тези на страните

29.  Правителството не представя становище по основателността на оплакването. То призовава Съда да се произнесе в светлината на мотивите, дадени от българските съдилища.

30.  Жалбоподателите твърдят, че мотивите на Апелативен съд-София да потвърди отказа за регистриране на “Илинден” са произволни, недостатъчни и противоречащи на практиката на Съда по чл. 11 от Конвенцията. Апелативен съд-София не обяснява добре връзката между твърдяната напрегната ситуация в някои неидентифицирани “съседни държави” и кризата с мигрантите, засягаща Европа, от една страна, и регистрацията на “Илинден”, от друга страна. Той също така не обосновава надлежно своето заключение, че жалбоподателите са причинили нарушения на обществения ред, основавайки го на смесица от спекулации и враждебна пропаганда от страна на българските медии. Жалбоподателите отбелязват, че в миналото те са били жертва на провокации от страна на националистически групи и на насилствени актове от служители на правоприлагащите органи. Апелативен съд-София също така преувеличава значението на изявленията, съдържащи се в устава на “Илинден”, по отношение на третирането, на което македонците са подложени в миналото. “Илинден” не отправя обвинения в това отношение срещу обикновените българи, а срещу националистическите групи и публичните власти. Освен това, противно на позицията на Апелативен съд София, самото включване на подобни изявления в устава не ограничава възможността на другите да не вярват в тях. Подходът на този съд е в противоречие с плурализма и с възможността в едно демократично общество да се изразяват мнения, които обиждат, шокират и смущават.

Б. Преценката на Съда

31.  Оплакването не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията или недопустимо на друго основание. Следователно то е допустимо.

32.  Отказът да се регистрира “Илинден” представлява “ограничение” на правото на свобода на сдружаване както на организацията, така и на нейните членове (вж. Обединената македонска организация “Илинден” и други (№ 2), §§ 27 и 30, с допълнителни препратки).

33.  Не е необходимо да се разглежда дали това ограничение е “предвидено в закона” или дали преследва легитимна цел (пак там, § 32), защото дори да се предположи, че е така, то не е “необходимо в едно демократично общество” поради следните причини.

34.  Отказът, потвърден от Апелативен съд-София, се базира на две основания: (а) рискът от напрежение в района, където е базирана “Илинден”, в случай на регистрация, и (б) правото на мнозинството от българите да не бъдат изложени на силните ѝ възгледи, които те смятат за обидни (вж. параграфи 10 и 12-15  по-горе). Съдът по-рано е констатирал, че и двете основания са недостатъчни, за да оправдаят забраните за митингите на “Илинден” (вж. Станков и Обединената македонска организация “Илинден”, цитирано по-горе, §§ 94 и 106-07). Те също така не са достатъчни, за да оправдаят отказ за регистрация и от това решение насам не е имало никакви нови развития, които биха могли да поставят под съмнение верността на констатациите.

35.  Освен това Апелативен съд-София основава своите заключения за потенциалните рискове, произтичащи от регистрацията на “Илинден”, върху информация получена от неуточнени медийни източници, която той е взел предвид (вж. параграфи 13 накрая и 14 по-горе). По този начин той лишава жалбоподателите от възможността да обсъдят достоверността на тази информация или нейното значение за наличието или липсата на обоснованост на заявлението за регистрация на “Илинден”. Съдът също не обяснява защо смята, че тази информация е вярна, а неуточнените медийни източници, от които я получава, са надеждни. Той също не обяснява правилно защо смята неуточнените събития и ситуации, на които се позовава, включително етническото и религиозно напрежение в неназовани съседни страни и мигрантската криза, засягаща Европа, за толкова тясно свързани с възприеманите рискове, произтичащи от регистрацията на “Илинден” (вж. параграф 14 по-горе в края). Следователно Апелативен съд-София не базира решението си, потвърждаващо отказа за регистриране на “Илинден”, на солидна оценка на приложимите факти и не предоставя убедителни причини за това решение, както се изисква от практиката на този Съд (вж. наред с други решения United Communist Party of Turkey and Others v. Turkey, 30 януари 1998 г., § 47, Доклади за решения и определения 1998-I; Sidiropoulos and Others v. Greece, 10 юли 1998 г., § 40, Доклади 1998-IV; и Обединената македонска организация “Илинден” и други, цитирано по-горе, § 62).

36.  Следователно е налице нарушение на чл. 11 от Конвенцията.

II.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 14 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

37.  Жалбоподателите се оплакват, че отказът да се регистрира “Илинден”, който според тях се основава на политиката на българската държава да отрича съществуването на македонско малцинство, е дискриминационен. Те се позовават на чл. 14 от Конвенцията, който гласи:

"Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак."

А. Тези на страните

1.  Правителството

38.  Правителството твърди, че жалбоподателите не са изчерпали вътрешноправните средства за защита. Те не са се опитали да заведат производство по Закона за защита от дискриминация от 2003 г., да поискат да бъде установено, че са дискриминирани и да потърсят обезщетение. Според Правителството фактът, че твърдяната дискриминация е била резултат от съдебно решение, не е пречка за обезщетение съгласно ЗЗДискр. В случая на жалбоподателите решенията на Окръжен съд-Благоевград и на Апелативен съд-София са постановени при несъстезателни производства по регистрация и съгласно българското законодателство не са имали сила на пресъдено нещо, което се доказва от факта, че тези решения не са възпрепятствали по-нататъшни заявления за регистрация от същата организация. Следователно, жалба по ЗЗДискр във връзка с тези решения не е бил немислим. Самото съмнение дали има вероятност вътрешноправното средство за защита да бъде ефективно не е извинение то да не бъде използвано.

39.  Правителството допълва, че ако Съдът констатира, че оплакването е допустимо, той трябва да следва своите предишни решения в подобни дела и да приеме, че не е необходимо то да се разглежда отделно.

2.  Жалбоподателите

40.  Жалбоподателите твърдят, че въпреки че Комисията за защита от дискриминация и административните съдилища редовно преразглеждат решения на административните органи и въпреки че е възможно да се занимават с оплаквания, свързани с логистични и други подобни въпроси, свързани със съдилищата, като например достъп до съдебни сгради за хора с увреждания, е немислимо и противоречащо на принципа на правната сигурност те да преразгледат основателността на съдебно решение.

41.  Жалбоподателите твърдят, че единствената причина за нарушаването на тяхното право на свобода на сдружаване е тяхната македонска етническа принадлежност. Това се вижда от по-широкия контекст и по-конкретно от два елемента. Първият е системното ограничаване на техните права по чл. 11 от Конвенцията, както и правата на други етнически македонци, през последните две и половина десетилетия, а вторият елемент е политиката на българската държава да отрича съществуването на македонска етническа идентичност в България (вж. Кирил Иванов срещу България, № 17599/07, §§ 66-67, 11 януари 2018 г.).

Б. Преценката на Съда

42.  Оплакването се отнася до същите факти като тези, на които се основава оплакването по чл. 11 от Конвенцията: отказът на Окръжен съд-Благоевград, потвърден от Апелативен съд-София, да регистрира “Илинден”. Въпреки че жалбоподателите настояват, че техните оплаквания по чл. 14 изискват отделно разглеждане, особено когато се поставят в цялостния контекст на обстоятелствата, на които те се позовават, Съдът след като разглежда внимателно техните доводи, не намира, че това е така.

43.  Като цяло Съдът разглежда оплаквания по чл. 14 в допълнение към тези по материалноправния член, във връзка с който е направено позоваването, само ако явното неравно третиране при упражняването на въпросното право е основен аспект на делото и е необходимо отделно разглеждане (вж. наред с други решения Airey v. Ireland, 9 октомври 1979 г., § 30, Серия A № 32; Dudgeon v. the United Kingdom, 22 октомври 1981 г., § 67, Серия A № 45; X and Y v. the Netherlands, 26 март 1985 г., § 32, Серия A № 91; Chassagnou and Others v. France [GC], № 25088/94 и 2 други, § 89, ЕСПЧ 1999-III; Aziz v. Cyprus, № 69949/01, § 35, ЕСПЧ 2004-V; Timishev v. Russia, № 55762/00 и 55974/00, § 53, ЕСПЧ 2005-XII; Moscow Branch of the Salvation Army v. Russia, № 72881/01, § 100, ЕСПЧ 2006-XI; и Oršuš and Others v. Croatia [GC], № 15766/03, § 144, ЕСПЧ 2010 г.).

44.  Освен това в няколко дела, които не са съществено различни от настоящото, част от които засягат намесата в правата на лицата, които проявяват етническо малцинствено самосъзнание, Съдът след като констатира нарушение на разглежданото материално право по Конвенцията, не намира за нужно допълнително да разглежда оплакване  по чл. 14 (вж. наред с други решения Sidiropoulos and Others, цитирано по-горе, § 52; Freedom and Democracy Party (ÖZDEP) v. Turkey [GC], № 23885/94, § 49, ЕСПЧ 1999-VIII; Emek Partisi and Şenol v. Turkey, № 39434/98, § 31, 31 май 2005 г.; Иванов и други, цитирано по-горе, § 78; Обединената македонска организация “Илинден” и други, цитирано по-горе, § 84; Bekir-Ousta and Others v. Greece, №  35151/05, § 51, 11 октомври 2007 г.; Emin and Others v. Greece, № 34144/05, § 37, 27 март 2008 г.; Tourkiki Enosi Xanthis and Others v. Greece, № 26698/05, § 63, 27 март 2008 г.; Обединената македонска организация “Илинден” и други (№ 2), цитирано по-горе, § 49; и “Национално турско обединение” и Кунгюн срещу България, № 4776/08, § 52, 8 юни 2017 г.).

45.  Съдът не вижда причина да се отклонява от този подход в настоящия случай. Като взима предвид констатациите си в параграфи 32-36 по-горе, той не намира за нужно да разглежда отделно допустимостта или основателността на оплакването по чл. 14 от Конвенцията.

III.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

46.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на 
Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А. Обезщетение за вреди

47.  Жалбоподателите претендират общо 20 000 евро. Те посочват, че това е четвъртият отказ на българските власти да регистрират “Илинден” и че те са претърпели и други нарушения на правото си на свобода на събранията във връзка с участието си в организацията.

48.  Правителството твърди, че всяко обезщетение за неимуществени вреди трябва да бъде на същото ниво като тези, присъдени в предишните случаи, в които “Илинден” и неговите учредители се оплакват от отказите за регистрация.

49.  Съдът отбелязва, че присъждането на справедливо обезщетение трябва да се основава на факта, че е налице неоправдано ограничение на правото на жалбоподателите на свобода на сдружаване. Независимо от това, това е четвъртият случай, в който на “Илинден” е отказана регистрация на основания, които са намерени за недостатъчни от Съда (вж. Обединена македонска организация “Илинден” и други, §§ 64-79, Обединена македонска организация “Илинден” и други (№ 2), § § 35-41, и Йордан Иванов и други, §§ 41-42, всички цитирани по-горе). При тези обстоятелства Съдът присъжда на жалбоподателите общо 12 000 евро плюс всякакви данъци, които може да бъдат начислени.

Б. Разходи и разноски

50.  Жалбоподателите искат възстановяване на 430 лева (равностойността на 220 евро), направени за услугите на техния адвокат във вътрешното производство. Освен това те искат възстановяване на сумата от 2789 евро за хонорарите, начислени от техния представител в производството пред Съда за тридесет и четири часа работа по делото при ставка от 80 евро на час. Те молят всяка сума, присъдена по тази позиция, да бъде платена директно на Българския хелзинкски комитет. В подкрепа на претенцията си те представят два договора за адвокатски хонорари с техния адвокат във вътрешното производство, график за изработени часове за работата на техния представител в производството пред Съда и условно споразумение за изплащане на хонорар между първия жалбоподател и Българския хелзинкски комитет.

51.  Правителството твърди, че претенцията е прекомерна, особено след като делото повдига единствено въпроси, по които практиката на Съда е утвърдена.

52.  Според установената съдебна практика на Съда, разходите и разноските са възстановими съгласно чл. 41 от Конвенцията, ако бъде установено, че те са действително и необходимо направени и са в разумен размер.

53.  Предвид тези принципи и материалите, с които разполага, Съдът счита за подходящо да присъди на жалбоподателите 220 евро за разноските, направени в рамките на вътрешното производство, и 1000 евро за направените от тях разходи в производството пред Съда, плюс всякакви данъци, които биха могли да им бъдат начислени. По молба на жалбоподателите тази сума следва да се плати директно по банковата сметка на Българския хелзинкски комитет, където техният представител работи, а сумата, присъдена във връзка с разходите на национално ниво, трябва да се заплати на жалбоподателите.

В. Лихва за забава

54.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява оплакването относно ограничаването на правото на жалбоподателите на свобода на сдружаване за допустимо;

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 11 от Конвенцията;

3.  Приема, че не е необходимо да се разглеждат допустимостта и основателността на оплакването по чл. 14 от Конвенцията;

4.  Приема,

(а) че държавата-ответник следва да заплати общо на жалбоподателите в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44, § 2 от Конвенцията, следните суми, които се конвертират във валутата на държавата-ответник по курса, валиден към датата на плащането:

(i) 12 000 евро (дванадесет хиляди евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на неимуществени вреди;

(ii) 1220 евро (хиляда двеста и двадесет евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателите, по отношение на разходи и разноски, 1000 евро от които трябва да бъдат изплатени директно по банковата сметка на Българския хелзинкски комитет, а остатъка на жалбоподателите;

(б) че от изтичането на гореспоменатия  тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

5.  Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 11 януари 2018 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Клаудия Вестердик                                                            Ангелика Нусбергер
       секретар                                                                           председател

Дата на постановяване: 11.1.2018 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-179869